Сражението при Гангут 1714 г. - битка между линейни флотове

[De Ruyeter]

Всички знаем /или поне интересуващите се от ветроходи/, че гангутскто сражение е спечелено от Петър ² благодарение на устремната атака на 99 галери и скампавеи на Апраксин срещу шведския шхерен флот или по-точно ескадра, състоящи се от от един прам /Олифант - 18х12ф оръдия, 6 галери, 3 шхербота и естествено удържат победа. В района се намират 13 шведски линейни кораба - ескадрата на адмирал Ватранг. По-навътре в морето се намира отрядът на контраадмирал Лилие от 6 линейни кораба и фрегата - «Халанд» /56 оръдия/, «Йоланд» /56 оръдия/, «Верден» 56 /оръдия/, «Естланд” /56 оръдия/, „Ливланд” /56 оръдия/, «Ревел» /40 оръдия/ и фрегатата «Фалкен» 26 оръдия
Петър ² също подрежда намиращия се под негово командване линеен флот и го разделя на три части:
авангард – «Гавриил» /52 оръдия/, «Святой Антоний» /52 оръдия/, «Полтава» /54 оръдия/, «Арондел» /44 оръдия/, «Пернов» /42 оръдия/, «Св. Петр» /32 оръдия/, «Наталия / 18 оръдия/
център - «Рига» /52 оръдия/, «Рафаил» / 52 оръдия/, «Св. Екатерина» /62 оръдия/, «Перл» /50 оръдия/, «Армонт» /50 оръдия/, «Есперанс» /48 оръдия/, «Самсон» /32 оръдия/, «Св. Иля» /32 оръдия/, «Принцесса» /20 оръдия/;
ариергард – «Рандолф» /50 оръдия/, «Фортуна» /52 оръдия/, Леферм /70 оръдия/, «Оксфорд» / 50 оръдия/, «Виктория» /62 оръдия/, «Ландсау» /32 оръдия/, «Диана» /18 оръдия/.
Въпросът е какъв би бил изходът от Гангутски бой, ако руснаците бяха решили да влязат в сражение с основните сили на противника?

[Kramer]

Тук потребно е да отчетем от колко години Петър строи линейни кораби. И от колко години шведите. И дали е редно царят да играе ва банк /от какъв зор/. Вместо да суче мустак от далече. Още повече, че като холандски възпитаник добросъвестно си е опекъл нещата с построението - авангард, кордебаталия, ариергард...За всеки случай.

[Thorn]

А какво представляват галерите в Балтийско море от началото на 18 век?

[De Ruyeter]

През Северната война са построени над 200 галери, полугалери и скампавеи.
Руските галери се строят по три маниера – френски, венциански и турски. Преобладаващата част са от турски тип. Отличителна черта на тази корабостроителна школа е високата скорост и маневреност, но пък мореходността е по-лоша, тъй като надводните бордове са ниски. При умерено вълнение в Балтика излизането на галери от турски тип е непрепоръчително. Само през есента на 1714г. в бури потъват 16 от тях
. *******Галерите от този тип са килеви съдове дълъг тесен корпус, с малко баково възвишение над водата. В носовата част имат ярко изразено удължение, което напомня на таран. То се нарича шпирон. На него се закрепват предния край на реите като поддържа и ветрилата на фокмачтата. Зад шпирона се разполага артилерийската платформа с оръдията. Най-тежкото се монтира в центъра.* В средната част на кораба от носа до кърмата минава дървен проход /куршея/, кото служи за бързото придвижване на хората и се покрива с насмолен брезент. Вляво и вдясно от мостика са разположени пейките на гребците. На кърмата се извисява надстройка-каюта, образувана от дървени брусове или дъги, на които се поставя палатка – тендалет.
През 1720-21г. в Русия се строят галери с 16, 18 и19* пейки. Дължината им е по 30-33.5 метра, а ширината е 5.3-5.6м Газенето без товар е 0.56-0.66, напълно съоръжена достига до 1.22-1.52м. Основният движител на галерите са веслата. Теглото им достига до 90кг, а дължината до 13м. Зад всяко всело седят по 3-5 души в зависимост от размерите на галерата. Опитните гребци правят по 25 загребвания в минути, което позволява да се развива скорост до 6 възла. При благоприятен вятър галерите се управляват с помощта на веслата.
Поради своите конструктивни особености гребно-ветроходните съдове не могат да имат мощно артилерийско въоръжение. Първите руски галери имат едно 18 или 24 фунтово оръдие в носа и по две 12 фунтови оръдия* от всяка страна на центарлното оръдие. Полугалерите имат по едно 12 фунтово оръдие и четири 6 или 8 фунтови оръдия. В края на войната в носа на някои от големите галери се монтират по едно 36 фунтово и две 18 фунтови оръдия. В отделни случаи на ходовия мостик се поставят и 3-6 фунтови мортири. Обикновено там има 2 и 3 фунтови оръдия на въртящи се лафети.

[De Ruyeter]

Вярно е, че шведите имат далеч по-стари традиции в корабостроенето и най-вече в обучението на екипажа, морал, и дух. Големите им линейни кораби по това време са дислоцирани срещу датския флот, срещу руския действат по-малките 46-64 оръдейни линейни кораби. Петър I не рискумва линейни си флот, но с галерите не може да спечели надмощие по море