Попаднах на един прелюбопитен труд, който е издаден наскоро и, като, че ли попада в десетката по отношение на това какво знае и не знае съвременната наука за устройството, облика, стопанския живот, социалното усстройство и военното дело на Втората българска държава към началото на 14-ти век.
За мен този въпрос е изключително интересен, с оглед на подхванатата дискусия за османското нашествие и невъзможността на българските държавици да окажат ефективна съпротива.
Става въпрос за книгата „Българското царство при династията на Тертеревци” /Красимир Кръстев/. Темата ми е любопитна и с факта, че при Светослав Тертер България изживява краткотраен политически, военен, териториален и стопански разцвет, за да изчезне безславно за 5 века от политическата карта на Европа само 70-80 години по-късно.
Първо, като лаик бях изумен от факта, че всъщност науката ни почти нищо не знае за българската държава към този период. Изворите предлагат откъслечни факти, но липсва система, липсва разрез на устройството на взаимовръзките в социума; почти нищо не се знае и за военното дело; още по-малко за социалните прослойки и взаимоотношенията между тях; не знаем и за приблизителната численост на населението;
По отношение на военното дело – прави ми впечатление, че изтъкнатите български военначалници от онова време са предимно кумани и алани; за родовете войски се знае малко – мимоходм е спомената „лека пехота” и „конница”; предполага се, че значителна част от военния контингент се е състоял от наемници; имало е и български „професионални войници”, които, противно на сега разпространените представи, са били ценени за воинските им умения, щом са наемани за походи чак в Моравия и Бохемия; като цяло обаче, май, авторите на пътеписи от онова време не гледат на българите като на хора, умеещи и обичащи да воюват;
За аристокрацията, за нейната численост и структура се знае малко. Още по-малко се знае за селячеството. Поне от книгата не става ясно какви точно са основните задължителни данъци и повинности.
Все пак реших да извадя някои пасажи от книгата за удобство. Моля, който може да добави нещо по темата, да се чувства поканен!
„Българската държава възприела византийската институционална система, включваща в себе си редица титли и служби. Водеща била ролята на т. нар. "управленческа аристокрация", сред която изпъквали деспотите и севастократорите, които в повечето случаи били братя или братовчеди на царя. Към централната управа спадали дворцовите служители и висшите военни, а също и чиновниците, съставляващи т.нар. царска канцелария.
Болярският съвет бил наричан „синклит”. В него влизали най-близките до владетеля боляри, които имали голям авторитет и влияние. Те се събирали и вземали важни решения, свързани с вътрешната и външната политика на държавата. В заседанията им неизменно участвал и българският патриарх.
.................................................. .......................................
„Деспотът” нямал служба в държавния апарат, но въпреки това владетелят можел да го натовари с определени държавни дейности, но в изключителни случаи, като например, предводителството на военен поход. Деспотско достойнство можел да дава само василевс или цар.
..................................
„Севастократорът” нямал държавна служба, освен в редките случаи, когато царят/василевсът го поставял начело на военна кампания.
.......................................
Важно място в централната управа на българската държава заемала т.нар. „царска канцелария”, изградена по византийски модел. Документите, излизащи от нея били: дарствени грамоти, международни договори, владетелска кореспонденция.... Начело на тази държавна институция стоял „великият логотет”. Приема се, че боляринът изпълнявал функцията на „пръв министър”. В канцеларията влизали и други логотети, но за тяхната конкретна дейност в българската държава отсъства информация......
..................................................
„Тайникът” , който бил доверен човек на царя и имал юридически задължения...
.................................................. ....
Позната е и длъжността на т. нар. „граматици”, които пишели документи, диктувани от владетеля.Една част от тези служители работели и при провинциалните управители. Граматиците не участвали в държавната йерархия.
.................................................. .........
Други дворцови служители: „куропалатът” /надзорник на двореца/, „протовестиарият” /началник на царските финанси/, „великият примикюр” /придворен служител, надзираващ дейностите около обслужването на царя/,....
.................................................. .................................................. ............................
Военни чинове в столицата: велик войвода /главнокомандващ/, протостратор /висш военначалник, командващ определени видове войски/, велик дук /висш военен/, протокелиот /личен адютант на царя/.
..........................................
Управленска и данъчна администрация: за периода 13-14-ти век са известни десетки български провинциални служби. Йерархично те изглеждат горе-долу така: 1.воевода /управител на област, който упражнява военната и гражданска власт в нея/; 2. кефалия /градоначалник/; градска управа, кнез или княз – вероятна служба в България, която разполагала със съдебни и фискални правомощия; някои учени предполагат, че "князете" били всъщност селски кметове;
Военни служители в провинцията: катепан /с военно-полицески и съдебни функции/; трофилакс /комендант на крепостта/; десетник /не командва единица от десетима, както е най-логично да предположим, а участва във военната организация по отбраната на областта/; алагатор /командир на ескадрон/; варар /командир на стражата/;
Служители със съдебно-полицейски правомощия: съдия; ватах /съдебни и полицейски функции/..”
За стопанския живот - направи ми впечатление, че житото, произведено в България не е било особено ценено от генуезките и венецианските търговци. Най-предпочитано е било житото, изнасяно през Анхиало, но то било в пъти по-евтино от житото, добивано на Кримския полуостров.
За мен този въпрос е изключително интересен, с оглед на подхванатата дискусия за османското нашествие и невъзможността на българските държавици да окажат ефективна съпротива.
Става въпрос за книгата „Българското царство при династията на Тертеревци” /Красимир Кръстев/. Темата ми е любопитна и с факта, че при Светослав Тертер България изживява краткотраен политически, военен, териториален и стопански разцвет, за да изчезне безславно за 5 века от политическата карта на Европа само 70-80 години по-късно.
Първо, като лаик бях изумен от факта, че всъщност науката ни почти нищо не знае за българската държава към този период. Изворите предлагат откъслечни факти, но липсва система, липсва разрез на устройството на взаимовръзките в социума; почти нищо не се знае и за военното дело; още по-малко за социалните прослойки и взаимоотношенията между тях; не знаем и за приблизителната численост на населението;
По отношение на военното дело – прави ми впечатление, че изтъкнатите български военначалници от онова време са предимно кумани и алани; за родовете войски се знае малко – мимоходм е спомената „лека пехота” и „конница”; предполага се, че значителна част от военния контингент се е състоял от наемници; имало е и български „професионални войници”, които, противно на сега разпространените представи, са били ценени за воинските им умения, щом са наемани за походи чак в Моравия и Бохемия; като цяло обаче, май, авторите на пътеписи от онова време не гледат на българите като на хора, умеещи и обичащи да воюват;
За аристокрацията, за нейната численост и структура се знае малко. Още по-малко се знае за селячеството. Поне от книгата не става ясно какви точно са основните задължителни данъци и повинности.
Все пак реших да извадя някои пасажи от книгата за удобство. Моля, който може да добави нещо по темата, да се чувства поканен!
„Българската държава възприела византийската институционална система, включваща в себе си редица титли и служби. Водеща била ролята на т. нар. "управленческа аристокрация", сред която изпъквали деспотите и севастократорите, които в повечето случаи били братя или братовчеди на царя. Към централната управа спадали дворцовите служители и висшите военни, а също и чиновниците, съставляващи т.нар. царска канцелария.
Болярският съвет бил наричан „синклит”. В него влизали най-близките до владетеля боляри, които имали голям авторитет и влияние. Те се събирали и вземали важни решения, свързани с вътрешната и външната политика на държавата. В заседанията им неизменно участвал и българският патриарх.
.................................................. .......................................
„Деспотът” нямал служба в държавния апарат, но въпреки това владетелят можел да го натовари с определени държавни дейности, но в изключителни случаи, като например, предводителството на военен поход. Деспотско достойнство можел да дава само василевс или цар.
..................................
„Севастократорът” нямал държавна служба, освен в редките случаи, когато царят/василевсът го поставял начело на военна кампания.
.......................................
Важно място в централната управа на българската държава заемала т.нар. „царска канцелария”, изградена по византийски модел. Документите, излизащи от нея били: дарствени грамоти, международни договори, владетелска кореспонденция.... Начело на тази държавна институция стоял „великият логотет”. Приема се, че боляринът изпълнявал функцията на „пръв министър”. В канцеларията влизали и други логотети, но за тяхната конкретна дейност в българската държава отсъства информация......
..................................................
„Тайникът” , който бил доверен човек на царя и имал юридически задължения...
.................................................. ....
Позната е и длъжността на т. нар. „граматици”, които пишели документи, диктувани от владетеля.Една част от тези служители работели и при провинциалните управители. Граматиците не участвали в държавната йерархия.
.................................................. .........
Други дворцови служители: „куропалатът” /надзорник на двореца/, „протовестиарият” /началник на царските финанси/, „великият примикюр” /придворен служител, надзираващ дейностите около обслужването на царя/,....
.................................................. .................................................. ............................
Военни чинове в столицата: велик войвода /главнокомандващ/, протостратор /висш военначалник, командващ определени видове войски/, велик дук /висш военен/, протокелиот /личен адютант на царя/.
..........................................
Управленска и данъчна администрация: за периода 13-14-ти век са известни десетки български провинциални служби. Йерархично те изглеждат горе-долу така: 1.воевода /управител на област, който упражнява военната и гражданска власт в нея/; 2. кефалия /градоначалник/; градска управа, кнез или княз – вероятна служба в България, която разполагала със съдебни и фискални правомощия; някои учени предполагат, че "князете" били всъщност селски кметове;
Военни служители в провинцията: катепан /с военно-полицески и съдебни функции/; трофилакс /комендант на крепостта/; десетник /не командва единица от десетима, както е най-логично да предположим, а участва във военната организация по отбраната на областта/; алагатор /командир на ескадрон/; варар /командир на стражата/;
Служители със съдебно-полицейски правомощия: съдия; ватах /съдебни и полицейски функции/..”
За стопанския живот - направи ми впечатление, че житото, произведено в България не е било особено ценено от генуезките и венецианските търговци. Най-предпочитано е било житото, изнасяно през Анхиало, но то било в пъти по-евтино от житото, добивано на Кримския полуостров.
Comment