картаген: Сложно е наистина... И все пак защо "българи"? Преди да се определят като "българи", общностите са били пак някакви - славяни, траки, кумани, гърци, ромеи, готи и т.н.. След това - на признака на провиницалното-териториално деление - могат да бъдат също шопи, епирци, тракийци, доброджанци, гети, прилепци, вълкашановци, всякакви ...
Затова обяснението с традициите и навиците ми изглежда някак половинчато. Условно погледнато, традициите и обичаите и отпреди "българската" идентификация в много случаи са оцелявали, но това не означава, че се е запазила по-ранната идентификация. Че и днес има ритуали и обичаи, които вероятно водят началото си от дълбоката предславянска древност. Но това нищо не означава.
Цели 600-700 години някакви хора упорстват да се наричат "българи"...
Ако се задоволим само с фрагментарния модел за обяснение на общностните връзки, който ти предлагаш - в смисъл - картината на изолирани една от друга селски общности , преживяващи сами в себе си, и на базата на примитивно запазените традиции и обичаи - рефлексно-запазената идентификация по някакъв общностен признак под названието "българи" - не можем да намерим обяснение защо три милиона население, на една приблизителна теритжря от 120 хил кв км мислят за себе си имено като "българи" - тези общности почти нямат връзка помежду си на ежедневно битово ниво; почти нищо общо няма между българите в Добруджа и онези, които се определят като българи в Браничево; даже и трудно ще се размберат, ако случаят ги срещне; но парадоксално - държат да се наричат по този начин. Така ги описват пътешествениците, които са минали по нашите земи.
Затова обяснението с традициите и навиците ми изглежда някак половинчато. Условно погледнато, традициите и обичаите и отпреди "българската" идентификация в много случаи са оцелявали, но това не означава, че се е запазила по-ранната идентификация. Че и днес има ритуали и обичаи, които вероятно водят началото си от дълбоката предславянска древност. Но това нищо не означава.
Цели 600-700 години някакви хора упорстват да се наричат "българи"...
Ако се задоволим само с фрагментарния модел за обяснение на общностните връзки, който ти предлагаш - в смисъл - картината на изолирани една от друга селски общности , преживяващи сами в себе си, и на базата на примитивно запазените традиции и обичаи - рефлексно-запазената идентификация по някакъв общностен признак под названието "българи" - не можем да намерим обяснение защо три милиона население, на една приблизителна теритжря от 120 хил кв км мислят за себе си имено като "българи" - тези общности почти нямат връзка помежду си на ежедневно битово ниво; почти нищо общо няма между българите в Добруджа и онези, които се определят като българи в Браничево; даже и трудно ще се размберат, ако случаят ги срещне; но парадоксално - държат да се наричат по този начин. Така ги описват пътешествениците, които са минали по нашите земи.