Прощавайте ако дублирам темата, но има ли източници които да споменават за огнестрелни оръжия по време на османските завоевания по българските земи и специално при по-важните битки, като тази за столицата Търново например?
-
-
не -
Обаче нещо някой споменаваше за битката на Косово поле, но после май изяснихме, че става дума за втората битка там / с Хуниади/Comment
-
По смътни спомени ... Тюфяк или туфенк се споменава през средата на Х²V век, в османските хроники като първата теза, която възниква е че това е християнско оръжие за мятате на гръцки огън. Другата теза е че това е название на италянските скиопетти. Металната тръба се нарича черботан. ПъРвите пушки се използват от египетските мамелюци и испанските маври, от където османците ги взаимстват. През 1388 година те използват артилерия, през 1396 г в битака при Никопол също.Comment
-
Сега си опресних малко спомените ... Според Г.Скриванич в армията на Мурад I през 1389 г. има огнестрелно оръжие закупено от Дубровник (или най-общо едни от италианските градове държави). Папа Григорий XI издава релация за "не продажбата на оръжие" на османците през 1373 15 май.Comment
-
Сведението за 1389 вероятно е свързано с битката при Косово. Скриванич пише ли откъде черпи данните си?Comment
-
Данни за огнестрелни оръжия ... "В последните десетилетия на Х²V в на въоръжение в османската армия започват да навлизан леки и тежки огенстрелни оръжия - аркебузи и бомбарди. За пръв път те се изпозлват в битката на Косово поле" .... Под главата като извори са посочени
Българска военна история. Подбрани извори и документи.Т.².С., 1977
Христоматия по история на България.Т.2.С.,1978
Другото е литература ...
Още малко книжки по темата ( разбира се, това е само за загряване )
Аствацатурян, Э., Турецкое оружие
Comment
-
Това сведение няма значение освен ако не се визира изрично огнестрелно оръжие, подобни забрани датират още от век по-рано и в тях се има предвид всякакво оръжие. Между другото папството периодично налага ембарго не само на продажбата на оръжие, а и на всякакви стратегически суровини, но пълната му реализация е абсолютно невъзможна при все наличието на постоянен морски патрул - хоспиталиерите на Родос (не можах да се насиля да изгледам филма за завладяването на Константинопол от Мехмед Фатих, 'ма к'о да напра'я?Арслан написа Виж мнение
). Въпросният патрул е ниско ефикасен през 14 век без по-широко финансиране и военна подкрепа, а същият резултат се запазва и по-късно въпреки опитите за подобряването му - възприемането на каперските писма. Така османците фактически биха срещнали минимални пречки при вноса на огнестрелно оръжие от Западна Европа; макар че основните търговци са били католици, печалбата определено е била изкушаваща.
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Селям !
От написаното от Вас разбирам, че не сте чели релацията на папа Грирорий Х² ( цитат " освен ако не се визира изрично огнестрелно оръжие"). От тук няма как да докажете (цитат "това сведение няма значение"). За налагането на ембарго, разбира се. Признавам, че частта са филма не я разбирам. А за резултатността ... фактите говорят сами са себе си. Търговските връзки са разгледани в "тонове литература", но накратко, да съгласна съм с Вас, вариант на придобиване на оръжие (от всякакъв вид) е католическия свят.Comment
-
Алейкум селямАрслан написа Виж мнение
1: За релацията (някои им викат "були", не разбрах защо "релация", макар че разбрах какво се има предвид) - всъщност мисля, че съм я чел и в нея не се споменава огнестрелно оръжие, а изобщо оръжие; 2: Частта с филма е включена, защото още навремето тук обсъждахме участието на хоспиталиери във филма за Фатих и представянето им в еди каква си роля; но аз нямах нерви да го изгледам дотам, където се появяват те и евентуално да почопля тук някаква популярна напоследък контра-теза (на моята); 3: "Варианти" за придобиване на оръжие - уж много, а на практика целият трафик се извършва от католици, особено пък ако става въпрос за огнестрелни оръжия. Ембаргото е насочено именно срещу тези католически търговци, които през 14-15 век са обсебили почти напълно контрола върху Средиземно море и прекарват всевъзможни стоки от един до друг бряг. Тяхна равностойна конкуренция в този период няма, има пирати и опити за създаването на такава, които са наказвани жестоко пак от същите тези католически "монополисти". Само един пример - разрушаването на новопостроената османска флота в Галиполи през 1416 г. от венецианците.
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
С една дума, ако трябва да обобщя моето предположение по темата, османците са нямали никакви проблеми със снабдяването с огнестрелно оръжие още на най-ранен етап. Горният линк, пуснат от Арслан, свидетелства недвусмислено, че най-ранните бомбарди се появяват в Италия, има ли смисъл да дискутираме това, че почти напълно монополизиралите морското пространство в Източното Средиземноморие търговци са пак италианци? Един евентуален проблем обаче, свързан с доказването на това твърдение, би бил нелегитимният характер на търговията с каквото и да било оръжие, камо ли огнестрелно, за същите тези търговци. Кръстоносната идея на Запад в периода на османското завоевание на България е все още твърде силна и малцина биха рискували да се компрометират с открито нарушаване на папските забрани за търговия с "неверниците". Съответно би било логично да се очаква, че документи за подобен трафик ще са рядкост, тъй като това си е чиста контрабанда. Въпреки това съвременни на епохата обвинения от подобен характер към венецианците и особено към генуезците не липсват. Някой би могъл да оспори наличието на османски внос на огнестрелно оръжие откъм Западна Европа, да речем с развитието на местно производство. Понеже споменахме Фатих и завладяването на Константинопол, може да си припомним за унгарския оръдеен майстор Урбан и наемането му на служба за изработката на легендарните топове, порутили Теодосиевите стени при обсадата от 1453 г. Всъщност внос на огнестрелно оръжие от Запад на Изток има и много по-късно, напр. при войните на османците с Ак Коюнлу и Сефевидите; последните са снабдявани с оръдия и др. от "франките". Струва ми се, че местното османско производство на огнестрелно оръжие винаги е отстъпвало по качество на западното, дори и в епохата на Лепанто и Сюлейман Великолепни.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Не само това, но и винаги са второстепенен консуматор на западни иновации при почти пълната липса на собствени такива. Струва ми се обаче, че е важно винаги да се подчертава периода, за който се говори в поста. Едно е Косово поле, друго е на Анкарската битка и съвсем различна картина при обсадата на Константинопол или Чалдъран (визирайки потенциал, производство и моментна геополитика). Иначе горе-долу мисля като Ги по въпросите на ембаргото и доставката, та да не се преповтаряме. Като се вкарат и сърбите в играта и картината добива по-пълен вид.Guy de Mont Ferrand написа Виж мнениеLast edited by KIZIL DELI; 27-08-2012, 16:08.Comment
-
Малко снимки ...Attached FilesComment
-
-
Чета Великая огнестрельная революция на Виталий Пенской и смятам, че книгата е наистина много добра.
Какво пише в нея?
За първи път на Балканите огнестрелно оръжие се ползва през 1346 от венецианците при обсадата на Зара, 8 бомбарди.
1351 Дубровник се снабдява с артилерия, а в началото на 60-те години започва да я произвежда.
В началото на 80-те години сърбите купуват оръдия от Венеция и ги използват на Косово поле през 1389, което е съмнително.
90-те години те започват собствено производство на огнестрелни оръжия. Същото десетилетие византийците купуват оръдия от генуезците. В средата на 15 век вече имат и ръчно огнестрелно оръжие.
Турците вероятно получават първите си оръдия през 80-те години, но първи случаи на изплзване има през 1394 и 1402 г.
стр. 225Comment
-
е то личното огнестрелно оръжие от това време е нямам думи колко ефективноThorn написа Виж мнение
Това ми напомни за един хубав лаф на Б. Хол:
В допълнения може да се каже и ако не се пръсне в ръцете ти, та да ги скъса“At longer ranges, however – ranges of, say, about 100 meters – the greatest effect that could be expected would be to unhorse a man just by striking him (assuming one were lucky enough to hit a target at 100 meters).” Bert S. Hall, Weapons and Warfare in Renaissance Europe. Gunpowder, Technology, and Tactics (Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1997), 177.
П.П. Извинявам се нещо ме е хванало коледно настроение
Comment
Comment