10 ноември 1444 година "Паметна битка на народите"

[Araslan]

Аз за обличане по такива демонстрации ползвам едни мокасини и отгоре навързани кожи или пък си слагам вълнени гети и едни стари джинси съм ги пригодил.Малко кожички нагоре и съм готов

[HELLCAT]

1444г.

В днешния брой на в-к "Добруджанска трибуна" е публикувана статията на В.Парушев "Новооткрито полесражение след битката край Варна през 1444г." В местността "Сламата" край с.Дебрене е локализирано полесражениет между кръстоносците и турците. През 80-те г. на Х²Хв. при изкореняване на гората са открити множество човешки скелети заедно с мечове, шпори, копия и стрели. В района на Дулово са открити мечове, бойни ножове, боздугани, арбалет и шпори. Добричкият музей притежава едноостър меч и четири бойни ножа. Мечът е разновидност на класическия двуостър меч, подобен на унгарския меч, рподарен на Музея "Владислав Варненчик". Бойните ножове са напълно сходни с оръжията от колекцията на Националнтия музей в Будапеща и са използвани от унгарските и от чешките части на кръстоносната армия.

[gladiator]

[QUOTE=HELLCAT]В днешния брой на в-к "Добруджанска трибуна" е публикувана статията на В.Парушев "Новооткрито полесражение след битката край Варна през 1444г." В местността "Сламата" край с.Дебрене е локализирано полесражениет между кръстоносците и турците. През 80-те г.
До колкото съм чел още братя Шкорпил правят опит да локализират бойното поле и пътя на отстъпление. Нет рябва да приемаме всеки артефакт от запада от 15 в. за отклъс от това събитие.

[Гост]

През 80-те г. на Х²Хв. при изкореняване на гората са открити множество човешки скелети заедно с мечове, шпори, копия и стрели. В района на Дулово са открити мечове, бойни ножове, боздугани, арбалет и шпори.

Желязото тогава е било скъпо и било прибирано. Не че и сега ромите на омитат всичко, вкл. от военни полигони (мине се, не мине и вдигнат някой невзривен снаряд). В случая най-интересно е какво е запазено от тези находки. Защото фолклор в комбинация с журналистическо творчество не е от най-надеждните източници на информация.

[gladiator]

Желязото тогава е било скъпо и било прибирано. Не че и сега ромите на омитат всичко, вкл. от военни полигони (мине се, не мине и вдигнат някой невзривен снаряд). В случая най-интересно е какво е запазено от тези находки. Защото фолклор в комбинация с журналистическо творчество не е от най-надеждните източници на информация.

подкрепям, сър. До колкото знам от Варна има само части от сбруя, стрели и копия. Тия скелети и железа съм ги чувал на много места от България.

[gladiator]

Варна-Битка на народите

На 10. 11. 1444 г. при Варна се разиграва сражение, което спокойно може да се нарече битка на народите, поради различните контингенти участвали в нея, обединени от идеята на кръста. В този ден, който католиците посвещават на Св. Мартин, трябва да се реши дали смесената войска на полско-унгарският крал Владислав III Ягело ще успее да разбие турците и да си отвори път към Константинопол. Християните са изненадани от появяването на султан Мурад II с толкова много хора, затова планът за предстоящото сражение е съставен набързо.
Линията на християните е дъгообразна и доста разтеглена, като се има в предвид тяхната малобройност. Лявото крило се командва от Михаил Силаги, шурей на трансилванският войвода Янош Хуниади. То е съставено от личните унгарски и трансилвански бойци на Хуниади и отрядите на унгарските барони. Общата численост е около 4000 души.
В центъра се намира самият крал, едва на 19 г., който разполага с два отряда от полски и унгарски благородници и наемници. Единият се ръководи от Владислав III Ягело, а другият от Стефан Батори.Численост около 3500 души.
Дясното крило е изтеглено по-назад от центъра и се състои от пет отряда. Четири са унгарси и се командват от босненският епископ Рафаил от Зегев, егерският епископ Симон Розгони, хърватският бан Франко Талоци, варадинският епископ Ян Доминик. Петият отряд е командван от кардинал Юлиано Чезарини и се сътои от рицари доброволци, поели пътя на кръстоносци борещи се за вярата. Слаб момент, е че това крило няма единно командване. Зад това крило Янош Хуниади разполага четириъгълник от каруци-вагенбург. Вътре са чешки пехотинци командвани от хетман Чайка.
Зад центъра са разположени около 4000 влашки конници, които е дал Влад Цепеш, превърнат по-късно от мълвата и легендите в граф Дракула.
Турците са ръководени от султан Мурад II, който поверява лявото си крило на Караджа бей. Тук са анадолските спахии, пред тях акънджии и азеби. Общ брой около 30000 души. Дясното крило е по началството на Дауд паша и е съставено от румилийските спахии и пеши стрелци. В центъра е султанът с 10000 еничари.
Внезапно се извива сила буря, от която се възползват акънджиите и удрят дясното християнско крило. Отблъснати са от бан Талоци, който ги преследва заедно с варадинският и егерският епископи. Увлечени в гонитбата, те са ударени от анадолските спахии и са пометени. Християните започват д отстъпват към морето и заблатеното крайбрежие на езерото, увличайки и отряда на кардинал Чезарини. Тук мнозина се издавят. Загиват кардиналът и двамата епископи. Малцина намират подслон във вагенбургът. Спахиите започват да грабят обоза.
В този опасен момент кралят и Хуниади с двата централни отряда и власите удрят във тил и фланг анадолските спахии и ги разбиват .При преследването Караджа бей загива. Власите преминават покрай еничарският център и нахълтват в турският лагер за грабеж.
Завръщайки се Хуниади оставя кралят и отива да помага на лявото крило, където румилийските спахии се сражават с Михайл Силаги. Скоро и те са разбити и обърнати в бягство. В този момент, когато победата става някаква реалнос, Владислав III решава само с 500 конника да атакува центъра и да срази султана. Пред еничарите има ров и вал със забити в него щитове. Въпреки, че поляците успяват да се вклинят в карето, скоро са заобиколени от еничарите и са избити. Убит е и кралят, а главата му е набучена на копие. Тази смразяваща вест се разпространява бързо сред християните и те се паникьосват. Въпреки опитите на Хуниади да ги ободри и да използва като последна възможност за отбрана вагенбурга, изходът на битката е предрешен. Около 12000 християни остават да лежат по полето.

[byzantiner]

Ето едно интересно обширничко матриалче за тази похода на Владислав Ягело.

Исторически разказ за Варненската битка

Неслучайно битката при Варна на 10.11.1444г. е наречена Паметна битка на народите. Споменът за нейния трагичен край и гибелта на младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело е жив в народната памет на Балканите и в Югоизточна Европа. Това е последният кръстоносен поход през Средновековието и кървав венец на освободителните стремежи на много народи в началото на османските завоевания на нашия континент.

Римският папа Евгений IV дава благословията си за антиосманска кампания, надявайки се основателно по този начин да разшири влиянието на католицизма и своето собствено влияние на Балканите. За целта, папата дава една пета от собствените си приходи като съоръжава сухопътен отряд от рицари-кръстоносци и флот, състоящ се от 22 венециански, дубровнишки и бургундски кораби, които да охраняват проливите от азиатската османска империя.

Първият поход на 40-хилядната кралска армия с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди е успешен / превзети са Ниш, Пирот и София / във военно и политически – пропагандно отношение, но поради суровата зима и заледените проходи през Балкана, както и поради липсата на храна и фураж, походът е прекратен. Кралят е посрещнат триумфално в Буда, но по българските земи османците продължават да опустошават и опожаряват крепости и да изселват селища, чието население е подпомагало християните.

Междувременно на 12 юни 1444 г.в Адрианопол е сключен изгоден мир /в резултат Сърбия и Влахия ще запазят независимостта си, а Унгария – редица стратегически пунктове / между султан Мурад II и кралска делегация, а на 1 август в Сегедин кралят ратифицира договора. Под натиска на папския легат кардинал Юлиано Чезарини обаче, на 4 август кралят обявява втори поход срещу османците, а на 10 август издава заповед за повторно събиране на армията. Започва трескава подготовка за война.

Набраната отново кръстоносна армия от около 16 000 конници и 2000 бойни коли (унгарци, поляци, чехи и румънци от Трансилвания) трябва да следва по-рано набелязания план за придвижване. Вместо да поеме по най-краткия път от Белград за Цариград, предвидено е тя да се спусне край Дунава и през източнобългарските земи покрай Черно море да се насочи към Проливите за съвместни действия с обединения християнски флот от западни и византийски кораби.Това решение е взето по рердица важни съображения.Преди всичко балканските пътища са мъчно проходими за една важна част от християнските сили-хусистките бойни коли.Освен това поведението на сръбския деспот Георг Бранкович налага известна предпазливост и заобикаляне на неговите владения.

Вместо на 1 септември, армията тръгва едва във втората половина на месеца. Между 18 и 22 септември тя е прехвърлена на десния бряг на Дунав при Оршова, а таборът – при Турну Северин.

Пътят следва през Видин и Никопол, които са опожарени, но поради липсата на време крепостите не са били превзети. Българите от тези селища тръгват след краля.

Докато войниците почиват край Никопол неочаквано се появява нов съюзник- влашкия господар Влад Дракул. Той изразява опасението си, че с толкова малобройна армия едва ли може да се разчита на успех, и то при твърде неблагоприятен сезон. Затова Влад настоява ръководителите да се върнат, като положат усилия да наберат повече войски.Кардинал Чезарини считал това мнение за неискрено. Тогава Дракул дава свои помощни сили за армията-4000 бързи леко въоръжени конници под командването на сина му и 2 опитни водачи, които познават балканските пътища.Влашкия владетел подарява на краля и 2 бързи коня с пожелание да се спаси с тях ако изпадне в крайна беда.

Тук вероятно се присъединява и отряд от рутени /староруси от западноукраинските земи, които са включени в границите на полската държава.

Армията се придвижва през Оряховица /дн. Горна Оряховица/, Шумен, Нови пазар.Пред войската лежат още не малко укрепени места с турски гарнизони.Към тях Владислав разпраща послание с призив да се предадат доброволно.

“Вас, които незачитайки християнската религия, сте завладели крепостите Шумен, Махорач (Мадара), Петреш, Варна, Каварна,Галата и други крепости във провинция Мизия и държите под иго и в робство християни-гърци и българи, които, за да живеят по божия закон се отказаха от обредите на източната църква и в най-последно време при папа Евгений IV минаха от източната църква към съюз със западната, съветваме Ви и Ви заповядваме да върнете свободата на християните, за чието освобождение ние дойдохме тук чак от нашите кралства Полша и Унгария и с божие ръководство ще идем и още по-далеч, да предадете в ръцете на нашите войници, всички, който ще служат на бога и римската църква като предадете на нашата и католишката власт гореспоменатите крепости и се оттеглите в Галиполи и в Азия, в древното ваше седалище Анадол…Ако при наличието на това послание Вие продължите да не ни се подчинявате,нам, които водим с успех нашата войска срещу вас, ние ще предоставим на нашите войници да ви грабят и избиват.Защото съм се заклел… да нападнем с божия помощ вас и вашия крал Амурат… и да Ви преследваме и воюваме с вас като с врагове наши и на целия християнски свят.”

Походът продължава през Мадара,Провадия, Петрич / Петрич кале при при Разделна /, към Варна. Галата и Макрополискрепост между Евксиноград и Виница предават ключовете от крепостните врати без бой.

Междувременно султан Мурад II, узнавайки за марша на Владислав III през слабо заселената Дунавска равнина, успява да събере 40 хилядна азиатска войска и в пълна тайна, срещу огромен откуп в сребро и злато, да я прехвърли през проливите на генуезки кораби от Пера.

В Източна Тракия към султана се присъединяват румелийските части и през Айтоския проход османската армия се насочва към Варненското поле.

На 9 ноември армията на крал Владислав се разполага на стан пред крепостните стени на Варна. Вечерта пристига съобщението, че голяма султанска армия се е разположила на по-изгодни позиции в подножието на Франгенското плато. Във военния съвет на краля надделява мнението сражението да се проведе, въпреки неблагоприятните обстоятелства, като ръководството е възложено на Янош Хуняди. Безпокойството на краля е свързано с трикратното числено превъзходство на противника и невъзможността за маневриране по фланговете, както и с липсата на пространство за отстъпление, тъй като зад гърба на съюзническата армия е морето. Цялата нощ преминава в подготовка за боя.

Според сведенията на очевидци и хронисти, християнската армия е построена в дъгообразна линия от брега на езерото до местността “Планова”. Дясното крило, което няма общо командване е съставено от 5 бандери / отряди, знамена /. Зад него, като резерв, е оставен още един отряд и вагенбургът на чехите.

Центърът на бойния ред се състои от две кралски знамена, командвани лично от краля, а за резерв Хуняди разполага бързоманеврените влашки конници.

В състава на лявото крило влизат 5 унгарски знамена, командвани от Михай Силаги.

Бойният ред на турската войска се състои от няколко линии. Първата има две крила. Лявото крило е образувано от азиатска спахийска и тимариотска конница. То се разполага по склона на Франгенските възвишения.

Непосредствено пред него с фронт на юг заемат позиции акънджиите и азебите, които имат задача първи да атакуват противника. Командир на това крило е Караджа паша.

Дясното крило, командвано от Дауд паша, съставено от румелийска спахийска и тимариотска конница, е разположено източно от чифлика Кадъкьой / близо до с.Тополи/.

Непосредствено зад първата линия на двата фланга са подредени спахии, чиито брой достига до 3000 души.

В центъра около двете могили Мурад тепе и Санджак тепе / дн.Мурадова и Владиславова могила / било разположено 10-хилядно еничарско каре, охраняващо султана. Непосредствено зад него се намира лагерът с палатките, обозните коли и камили.

По този начин султанските войски обкръжават кралската армия и пресичат възможните пътища за изход по суша.

Първи започват атака акънджиите от лявото крило. Християните на бан Талоци отблъскват част от тях и се впускат в преследване, последвани от още две бандери. Тази тактическа греша е използвана от анадолските спахии от левия фланг, които се нахвърлят върху дясното крило на сборната армия, като му нанасят разгромяващ удар. Отрядите безредно се изтеглят към морето и тук много християни загиват в блатата.

В този критичен момент Янош Хуняди и младият крал предприемат атака с двата кралски отряда и власите-конници срещу анадолските спахии, разпръснати в грабежи. Пълководците разбиват анадолското крило и го обръщат в бягство. Власите се увличат и задминавайки еничарското каре, нахълтват в противниковия лагер, разгромяват го и се оттеглят от битката.

След успешния удар Хуняди и кралят се завръщат в центъра, но численото превъзходство на неприятеля над разстроените кралски редици е голямо. Съветвайки краля да не предприема самостоятелни действия до неговото завръщане, Хуняди се насочва към лявото крило, където кипи ожесточен бой с променлив успех. Следва устремна атака на бронираните унгарски рицари и пълна дезорганизация на турската конница. В армията на султана настъпва смут. Много от османлиите смятат, че са загубили битката. Успехът на двата фланга окуражава младия крал и той, без да дочака Хуняди, предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана. Атаката на краля е стремителна и бърза. Кралят достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но е обкръжен. Скоро трябва да се срещнат лице в лице и да кръстосат меч и ятаган крал и султан.

Владислав се спуска срещу султана. Когато е съвсем близо, един от еничарите убива коня му, поваля Владислав на земята и с един замах отрязва главата му.

Когато в оределия християнски лагер се разнася вестта за храбрата гибел на крал Владислав, настъпва паника. Войниците започват безредно да отстъпват, въпреки опитите на Хуняди да ги организира за контраатака и за отнемане тялото от противника.

Отстъплението на кръстоносците през Добруджа и Влахия към Унгария продължава няколко дни. Много от войниците загиват, застигнати от турски потери.

На бойното поле намира гибелта си половината от кралската армия / около 10 000 войници /, а неприятелят дава два пъти повече жертви.

Позовавайки се на твърденията на Х.Мергест, участник в сражението, историците братя Шкорпил смятат, че кралят е погребан във църквата “Св.Богородица Панагия”. Според други сведения Владислав не е загинал, а след битката се оттегля в отшелничество.

В памет на загинали войни на 10.11.1444 г. в центъра на бойното поле, на мястото, където загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело, наречен посмъртно Варненчик, още по време на робството българите поставят дървени кръстове.

Така е загубена битката при Варна, заедно с която си отива и последната възможност да бъде спряно турското нашествие в Европа още тук, на Балканите. Едва двеста и петдесет години по-късно поляците успяват да пречупят турската мощ край стените на Виена, а България е обречена да страда под турско иго още повече от четири века.

Сборната армия е съставена от:

1. Унгарско-трансилвански полкове, водени от Янош Хуняди.

2. Полски доброволци- около 300 души.

3. Чешки наемници- хусисти-400 души. И сега Полша и Чехия не участват като държави.

4. Участват 4000 власи, водени от Влад Дракул. Това е държавно участие.

5. Участват бойци от Западна Украйна. В документи те са нaрeчени “рутени”, т.е. “русини” или “староруси”. По това време западноукраинските земи са включени в границите на полската държава /не е известен точният им брой/

6. Участват доброволци българи от Подунавието- от Видин, Оряхово, Никопол и други селища.

7. В състава на унгарската армия се сражават и неголям брой немски заселници от Трансилвания, а също и словаци. /Трансилвания и днешна Словакия тогава са в границите на Унгария/.

8. В битката край Варна се сражава и отряд хървати, водени от Франко Таловац /тогава Хърватско също е в пределите на Унгария/.

9. Босна и Сърбия остават встрани от събитията, свързани с похода през 1444 г. Знае се само, че предводител на един от унгарските отряди е босненският епископ Рафаел. Преки сведения за участие на босненци и словаци засега липсват.

10. Сражава се и отряд западни рицари, водени от папския легат Юлиано Чезарини.

Сборната армия по време на втория поход- 1444 г., е около 20000 бойци. Турската наброява 55000-60000 души и се командва от султан Мурад ²².

[Гост]

В този момент, когато победата става някаква реалнос, Владислав III решава само с 500 конника да атакува центъра и да срази султана.

Тук има разнобой между източните и западните извори. Според западните, Владислав атакувал султана на своя глава, въпруки че Хуняди го съветвал да остане на място. Според източните Хуняди тласнал краля към тази атака, за да може слад смъртта му да получи управлението на страната. Втората теза е твърде възможна защото алчността на Хуняди допренесла много за малочислеността на армията: противоречията му с Бранкович довели до отпадането на Сърбия, а мераците му за бълг. трон довело до отпадането на бълг князе (той после има й наглостта да се оплаква от тях). Контрааргумент обаче е, че източниците и от двете страни твърдят, че до атаката на краля положението на турците било доста критично и че султана дори са канел да побегне. А Хуняди имал сметка от смъртта на краля само ако са губили битката, защото тогава прощавайки се с бълг. трон е било логично да насочи апетита си към унгарския.

[byzantiner]

Ето сега и една схема на битката от този българския сайт, който намерих. Не е много хубава, но пак е нещо. http://library.thinkquest.org/04apr/...taPRIvarna.swf

[Гост]

Май съм го показвал и друг път, но ето нещо много интересно, което са направили ученици за Варненската битка.

Картата е много забавна, защото е направена с анимация.

Браво на хлапетата и учителките им. :streichel Доста добре са се справили.

Иначе на мойта страница в "Линкове" има връзки за още 2 сайта за тази битка.

[byzantiner]

Май съм го показвал и друг път, но ето нещо много интересно, което са направили ученици за Варненската битка.

Картата е много забавна, защото е направена с анимация.

Браво на хлапетата и учителките им. :streichel Доста добре са се справили.

Иначе на мойта страница в "Линкове" има връзки за още 2 сайта за тази битка.

Е, да определено замисълът е супер. Анимираната карта си е нещо доста нестандартно, може би не особено добре показващо за мен лично, но определено оригинално. Иначе сайта наистина е добър, затова и реших да постна материала от него тука.

[krum-strashni]

доколкото си спомням имаше и финансово участие на Фружин, сина на Шишман

[byzantiner]

доколкото си спомням имаше и финансово участие на Фружин, сина на Шишман

Хмм в един документ с дата 6.²Х.1444г. дава известие, че Фружин подписва договор, с който продава имението си Файдаш. Оттук се прави заключението, че е това е било подготавка за вземане участие в похода на крал Владислав. Вероятно Фружин се е присъединил към този поход, макар че нямаме сигурни сведения за това. Правим догатки от едно известие, че сред кръстоносците имало отряд с непознато знаме за летописците. Предполага се че е било това на Фружин, а самият той е бил според някои изследователи загинал именно на 10 ноември 1444г. Това е за участието му и връзката, доколкото аз съм запознат. Нека, ако пропускам нещо някой да ме допълни.

[Гост]

Предполага се че е било това на Фружин, а самият той е бил според някои изследователи загинал именно на 10 ноември 1444г.

За Фружин едната версия е, че се е върнал в Пиротско - въз основа на вече споменаватага тук бележка в регистъра на Вид. санджак. За този княз Фружин обаче не е споменато, че се е върнал от Унгария, като за някои от хпистияните-спахии. Браун говори, че Фружин починал в Брашов (или Кронщад, годината не си я спомням точно - някъде около 1460-1465). Обаче не е ясно откъде е взел това сведение или си го е измислил.

[byzantiner]

За годината и сведението на Браун- в Брашов 1460 е ! наистина и аз съм се чудел откъде е изкопано това съм се чудил и аз!