Искам да забележа, че с темата си не желая и не целя дискусия за произхода на прабългарите, още по-малко за тяхната езикова принадлежност , и обективно не излизам от рамките на това което най-общо и най-неутрално, и с най-голяма степен на научна достоверност (спазвайки научния подход) може да се каже за произхода им: те не са местен народ , и техните предци произхождат от Средна Азия (в по-разширен вариант- от Централна Азия) .Или - още по научно, безпристранстно и достоверно (смятам) може да се твърди че предците на древните българи обитават това пространство, което се нарича "Пакс Номадика" (вклчва и Централна Азия, защото се простира от Китайската стена до Балканите) . В което пространство "народите" са изклчително мобилни и се придвижват (и могат да се привдижват) в двете посоки на Пакс Номадика (за това бих предложил друга тема), а езиците на които тези "народи" говорят, нямат значение, и по същество са "разменна монета" (народите могат да се промят езика на който говорят в рамките на 3-4 поколения) , доколкото народите принадлежат на една култура - главно стопанска, военна и религиозна (защото са най-общо казано политеисти), т.е. "народите" са еднокултурни и между тях липсват разделителни "консервативни" ("консервиращи" ги) фактори - като писмен език, писана религия.
--
Но все пак, ако модераторите преценят че темата е за заключване - моля да заключат темата.
---
Темата, която искам да представя за дискусия е за паралелите (и евентуалния произход) на мартеничния обичай при сегашните българи, и респективно - за паралелите при определени погребални ритуали (и символика), въплътени и изразени в симвличното "погребване" на амулетите/пазители, изработени като човешки кукли/фигури (ние ги наричаме "мартеници"), при погребалните ритуали на дунавските прабългари , и при погребалните ритуали при волжско-камските българи, последните описани в "трактата" на Ибн-Фадлан.
Ето една успоредица при киданите на мартеничния ни обичай и мартеничните ни амулетчета.
ИСТОРИЯ ГОСУДАРСТВА КИДАНЕЙ
Е Лун-ли
--
"ГЛАВА ДВАДЦАТЬ СЕДЬМАЯ.
..
ПРАЗДНИК НАЧАЛА ЛЕТА
..
Кроме того, из разноцветных шелковых нитей плетут шнуры, называемые шнурами взаимной радости, и обматывают их вокруг рук. Женщины подносят «нити долголетия», сложенные в виде человеческих фигур, которые носят при себе."
Интересно е да се анализират и проследат успоредиците при погребалния ритуал на мартенините закрилници /или на тяхното символично жертвоприношение ..
Мартеничните закрилници се погребват под камъни (затискането с камъни на починалия е ритуал които е практиван от древните българи), или се увесват на дърво.. Ако говорим за обесването като ритуално жертвоприношение , или символично такова (на кукли и фигурки) то е разпространено при много народи от Евразия - счита се в повечето древни култури и вярвания, че дървото е връзката с горния свят, и най-високата му част е най-близко до бога. Описани са (упоменати са) случаи на обесване като жертвоприношение при Волжските Българи : Ибн-Фадлан в "Рисаля" („Трактат”)[*] описва (разказва) случай, при които волжските българи са обесили един "синдиец", защото е бил много умен и надарен, и като такъв е можел да служи добре на бога им.
От друга страна погребенията, при които труповете на починалите се поставят обесени на дървета, също са известни в древността при разни народи (при Волжските българи е упоменато такова погребване на мъртвите[*])
Но "до нашей эры" факт подобного захоронения отмечен только у одного степного народа – монголоязычного племени шивэй (Восточная Монголия и Юго-Западная Маньчжурия), и то не совсем ясно, идет ли речь о древности или о раннем средневековье [4]. В мифологии саларов небесная богатырша, разбив войска противника, вешает тело их предводителя на дерево; уйгурский эпический текст тоже говорит о похоронах на деревьях [5].
Но не только людей, умерших какой-либо смертью, хоронили таким образом. Так, сохранились сведения, что киргизы в прошлом хоронили на деревьях богатых и знатных людей [15].
От „Рисаля” на Ибн-Фадлан:
*
С уважение
--
Но все пак, ако модераторите преценят че темата е за заключване - моля да заключат темата.
---
Темата, която искам да представя за дискусия е за паралелите (и евентуалния произход) на мартеничния обичай при сегашните българи, и респективно - за паралелите при определени погребални ритуали (и символика), въплътени и изразени в симвличното "погребване" на амулетите/пазители, изработени като човешки кукли/фигури (ние ги наричаме "мартеници"), при погребалните ритуали на дунавските прабългари , и при погребалните ритуали при волжско-камските българи, последните описани в "трактата" на Ибн-Фадлан.
Ето една успоредица при киданите на мартеничния ни обичай и мартеничните ни амулетчета.
ИСТОРИЯ ГОСУДАРСТВА КИДАНЕЙ
Е Лун-ли
--
"ГЛАВА ДВАДЦАТЬ СЕДЬМАЯ.
..
ПРАЗДНИК НАЧАЛА ЛЕТА
..
Кроме того, из разноцветных шелковых нитей плетут шнуры, называемые шнурами взаимной радости, и обматывают их вокруг рук. Женщины подносят «нити долголетия», сложенные в виде человеческих фигур, которые носят при себе."
Интересно е да се анализират и проследат успоредиците при погребалния ритуал на мартенините закрилници /или на тяхното символично жертвоприношение ..
Мартеничните закрилници се погребват под камъни (затискането с камъни на починалия е ритуал които е практиван от древните българи), или се увесват на дърво.. Ако говорим за обесването като ритуално жертвоприношение , или символично такова (на кукли и фигурки) то е разпространено при много народи от Евразия - счита се в повечето древни култури и вярвания, че дървото е връзката с горния свят, и най-високата му част е най-близко до бога. Описани са (упоменати са) случаи на обесване като жертвоприношение при Волжските Българи : Ибн-Фадлан в "Рисаля" („Трактат”)[*] описва (разказва) случай, при които волжските българи са обесили един "синдиец", защото е бил много умен и надарен, и като такъв е можел да служи добре на бога им.
От друга страна погребенията, при които труповете на починалите се поставят обесени на дървета, също са известни в древността при разни народи (при Волжските българи е упоменато такова погребване на мъртвите[*])
Но "до нашей эры" факт подобного захоронения отмечен только у одного степного народа – монголоязычного племени шивэй (Восточная Монголия и Юго-Западная Маньчжурия), и то не совсем ясно, идет ли речь о древности или о раннем средневековье [4]. В мифологии саларов небесная богатырша, разбив войска противника, вешает тело их предводителя на дерево; уйгурский эпический текст тоже говорит о похоронах на деревьях [5].
Но не только людей, умерших какой-либо смертью, хоронили таким образом. Так, сохранились сведения, что киргизы в прошлом хоронили на деревьях богатых и знатных людей [15].
От „Рисаля” на Ибн-Фадлан:
*
И ако някой мъж [човек] от тях убие друг, и то преднамерено, те го съдят заради тази му постъпка, а ако ли пък го убие, без да иска, то за него правят ковчег от дървото хазанк [3], слагат го вътре, заковават го с гвоздеи и му слагат три питки и съд с вода, поставят и три парчета дърво, приличащи на седла от камили, закачват ги помежду тях и мълвят: "Ние го оставяме между небето и земята, където ще попадне на въздействието на дъжда и слънцето - може би Аллах ще се смили над него" [4]. И така остава закачен, докато времето не го унищожи напълно и докато ветровете не го избрулят и разнесат праха му.
Ако [те] срещнат или видят човек, притежаващ енергичност и гъвкавост и познание за нещата, [те] казват: "Този има право да служи на нашия Господ." И така вземат го, слагат му на врата въже, закачват го на дърво, държат го, докато не издъхне.
Преводачът на царя ми разказа, че някакъв синдиец [5] се спрял в страната им и отседнал при владетеля продължително време, като му прислужвал. Той бил много ловък и му сечало пипето. А на една група от жителите на страната й се приискало да тръгне на гурбет. Синдиецът поискал от царя разрешение да се присъедини към тях. Царят му забранил. А синдиецът продължил да настоява, докато накрая царят се съгласил и му дал разрешение. Речено-сторено. Той тръгнал с тях на кораба. Те забелязали, че той е подвижен и пресметлив, договорили се помежду си и рекли: "Този човек превъзходно може да служи на нашия Бог, нека го пратим да му служи." Продължили пътя си покрай гора и те вкарали синдиеца в нея, надянали му въже на шията, вързали го на върха на едно високо дърво, оставили го там и продължили пътя си.
Ако [те] срещнат или видят човек, притежаващ енергичност и гъвкавост и познание за нещата, [те] казват: "Този има право да служи на нашия Господ." И така вземат го, слагат му на врата въже, закачват го на дърво, държат го, докато не издъхне.
Преводачът на царя ми разказа, че някакъв синдиец [5] се спрял в страната им и отседнал при владетеля продължително време, като му прислужвал. Той бил много ловък и му сечало пипето. А на една група от жителите на страната й се приискало да тръгне на гурбет. Синдиецът поискал от царя разрешение да се присъедини към тях. Царят му забранил. А синдиецът продължил да настоява, докато накрая царят се съгласил и му дал разрешение. Речено-сторено. Той тръгнал с тях на кораба. Те забелязали, че той е подвижен и пресметлив, договорили се помежду си и рекли: "Този човек превъзходно може да служи на нашия Бог, нека го пратим да му служи." Продължили пътя си покрай гора и те вкарали синдиеца в нея, надянали му въже на шията, вързали го на върха на едно високо дърво, оставили го там и продължили пътя си.
Тогава аз го попитах [царя] за този човек и той ми отговори: "Той живя при мен известно време. Биваше и така: не погледнеше ли към него момчето, то умираше, а бременната изхвърляше плода си. Биваше и така, ако той завладее човек, стиска го с двете со ръце, докато не го удуши. Когато аз видях това, окачих го на високо дърво, стоя там, докато издъхна. Ако ти искаш да погледаш костите и главата му, аз ще дойда с теб, за да ги зърнеш." Аз отговорих: "Кълна се в името на Аллаха, много искам." И той тръгна с мен, яздейки на кон, към голямата гора, в която имаше грамадни дървета. Той беше се разложил на дървото... главата му беше под дървото, видях, че главата на този човек наподобяваше голяма каца, ребрата му приличаха на големи сухи клони на палма. Така изглеждаха и пищялките му, както и лактовите му кости. Аз бях изумен от гледката и се отдалечих.
С уважение
Comment