тюркоалтаец написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Имало ли е демографски и етнографски колапс на българското население през 15 и 16 век
Collapse
X
-
г-н Никой написа Виж мнениеКъзълъм, не мога да бера греховете на двамата идиоти, особено на тоя от ХХ век. Принуден съм да им се доверя.
Обаче има стотици супер бамбашка имена в тия дефтери. Ето ти например едно, дето напоследък ми просветна какво може да е:
вдовица Кали, жена на Барла (Сереско, XV век).
Мислех, че вероятно името Барла има връзка с ихтиманското диалектно барла “голяма устна” или с барла “калпак” (у Найден Геров). Ама миналата седмица прелиствам писалия в началото на Х век арменски патриарх Йовханнес Драсханакертци и се натъквам на името Bar'lah (h-то е аспирално, почти не се изговаря). Тоя "някой си Барлах дошъл от Аланската порта" и т.н., демек минал през Дариалския проход в Централен Кавказ. Събитието е станало в средата на ²²² век и тоя Барлах е бил или алан, или сармат.
Comment
-
г-н Никой написа Виж мнениеХохо, ако знаеш каква Юдея е долу из Македония през ХV-ХV² век. Разни Мойсовци (ама плашещо много), разни Бохоровци, ама все в християнския раздел, а не в джемаата на евреите.
Comment
-
Stan написа Виж мнениеАко примем, че четеното на преводача е правилно, тойя може да е от аланите,които се заселват тук в началото на14 в.
Comment
-
cven написа Виж мнениеСлед османското нашествие в градовете вече няма място за всички до категорията служители на култа. В районите оказали съпротива те заедно със семействата си може да са избити, поробени, забягнали. Част от населението в града е избито, поробено, но част преживява завладяването. Църквите и манастирите се разграбват и разрушават защото се предполага че в тях има ценности или защото са били защитавани фанатично. В градовете които са се предали доброволно след плащане на откуп първенците запазват временно позициите си, но след въвеждане на османската администрация избора им е да се потурчат, изселят или потърсят друго препитание.
В селата по време на бойните действия нападащата армия е търсила предимно храна и добитък. Възможно е някъде местно опълчение да е оказало съпротива на секвестиращите отряди след което последва унищожаване на селото, избиване на непокорните заробване на заловените и забягване на оцелелите в горите. Където без съпротива е предадена част от храната, зобта и добитъка е логично селото да е оставено да съществува до следващия набег и да преживява с укритото. Възможно е цели села след поредица от грабежи да са се премествали на нови, по укрити места.
След умиротворяване на района и въвеждане на администрацията не само султана има сметка населението да се увеличава и приходите да растат, но и тимариотите които са се издържали от разпределените им села и са ги защитавали. Възможност да продължи избиване на населението и заробването му е имало когато тимариота или местната власт не е можела да го защити от големи разбойнически банди, юрушки или татарски набези, военни действия с влашки или кръстоносни войски, преминаване на отделни отряди при отиване или връщане от война и подобни случай.
В тази логическа схема има избиване на непокорни, има поробване, има предаване на вярата но няма масов геноцид от който да последва колапс.
Comment
-
.....
тюркоалтаец написа Виж мнениеКарасура била разрушена от Калоян, нищо, че изчезва някъде около 7 век,
тюркоалтаец написа Виж мнениеиз нивите до Златна Ливада бил открит цветущ град с каменни къщи, нищо, че въпросните "каменни" къщи са представлявали кирпичени постройки, а от крепостни стени и помен няма,
Колкото за това къщите каменни ли са или кирпичени, не че е важно - най-големите възрожденски къщи в Пловдив са кирпичени, но все пак като повдигна този въпрос, ето и илюстративен материал
мисля, че всеки може да си направи заключение.
тюркоалтаец написа Виж мнениеБелятово била разрушена от Калоян, нищо, че това е била павликянска крепост, а пък павликяните са му били съюзници...
[......Last edited by Thorn; 22-03-2012, 12:03.
Comment
-
cven написа Виж мнениеСлед османското нашествие в градовете вече няма място за всички до категорията служители на култа...В градовете които са се предали доброволно след плащане на откуп първенците запазват временно позициите си, но след въвеждане на османската администрация избора им е да се потурчат, изселят или потърсят друго препитание.
Църквите и манастирите се разграбват и разрушават защото се предполага че в тях има ценности или защото са били защитавани фанатично.
В селата по време на бойните действия нападащата армия е търсила предимно храна и добитък. Възможно е някъде местно опълчение да е оказало съпротива на секвестиращите отряди след което последва унищожаване на селото, избиване на непокорните заробване на заловените и забягване на оцелелите в горите.
Възможно е цели села след поредица от грабежи да са се премествали на нови, по укрити места.
След умиротворяване на района и въвеждане на администрацията не само султана има сметка населението да се увеличава и приходите да растат, но и тимариотите които са се издържали от разпределените им села и са ги защитавали. Възможност да продължи избиване на населението и заробването му е имало когато тимариота или местната власт не е можела да го защити от големи разбойнически банди, юрушки или татарски набези, военни действия с влашки или кръстоносни войски, преминаване на отделни отряди при отиване или връщане от война и подобни случай.
За робите. Не си представям всички заробени от балканския полуостров да са натоварени на кораби и откарани във венеция, генуа, анадола, кипър и т.н. Логично е да предположим че една голяма част е заселена в обезлюдените по една или друга причина места. Една част сигурно са си сменили вярата, особенно от тези които са попаднали поединично или на малки групи в хареми или за слуги, но е възможно да има и компактно заселени.
Comment
-
Интересно е, кои са тези градове, които през 16 век запазват християнския си облик?
Колкото до манастирите - много от тях продължават да функционират, а много от тях престават. И сведенията и на Владислав Граматик, и на Исая Серски и на Паисий ако щете са достатъчно определени - в началния период те са ограбени и запустели. В България нямаме нито един паметник от първата половина на 15 век, освен може би единият пласт от стенописите в търновската свети Петър и Павел, която тогава е била митрополитска.
Обръщам внимание, че говоря за първата половина на 15 век.
През втората половина, след падането на Константинопол, след затихването на активните бойни действия на Балканите и след назначаването на константинополския патриарх за официален посредник между султана и християнските му поданици, започва процес на възраждане на манастирите и вече имаме достатъчно паметници - не само писменото сведение за възобновяването на Рилския манастир, но и запазениете до днес стенописи в Драгалевци, Бобошево, Кремиковци и Миланово.
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеИнтересно е, кои са тези градове, които през 16 век запазват християнския си облик?
А знаеш ли Бачковският манастир да е бил разрушаван? В 16 в. си го има в регистрите, даже става вакъф на Сюлеймание в средата на века.
Comment
-
Никой не отрича, че в хода на зовоеванието е имало ограбени и опожарени манастири и църкви. В крайна сметка война е. Ето малко подобни истории
"Защото, като влязъл във Виза и намерил незасегнати от огъня само храмовете в нея, обикалял и оглеждал и едни определил за житници, други за жилища, трети за конюшни" - това е христолюбецът Симеон
Казват, че той разорил много храмове в Мизия и си присвоил техните одежди и утвари - това пък е един богобоязлив ромей през 971 г.
И двата примера са православни, опустошаващи и оскверняващи православни храмове. Така че нека не преекспонираме золумите извършени от османците.
Comment
-
cven написа Виж мнениеЗа робите. Не си представям всички заробени от балканския полуостров да са натоварени на кораби и откарани във венеция, генуа, анадола, кипър и т.н.
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнение...
А знаеш ли Бачковският манастир да е бил разрушаван? В 16 в. си го има в регистрите, даже става вакъф на Сюлеймание в средата на века.
според Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов (Шуменски университет), манастирът е бил разрушен точно през 16 век.
От историята на Бачковския манастир знаем, че през ХVI в. той е бил разрушен и ограбен. Най-вероятно разрушен и ограбен е бил и гробът на патриарха. Когато в края на ХVI и началото на ХVII в. манастирът е въздигнат от гръцки монаси, гробът на последния български патриарх също е възстановен, като в него е сложено това, което е останало след разрушението
Comment
-
Самият факт, че в него е бил заточен патриарх Евтимий, показва, че манастирът е оцелял в хода на османското нашествие. Ако по-късно е претърпял някакъв катаклизъм, това вече е друга история.
Тъй като за пример все се дава Рилския манастир, защо никой не обръща внимание на факта, че при предполагаемото му опустошаване не е пострадала Хрелювата кула, както и църквата, която за съжаление е била разрушена през 30-те г. на Х²Х в. Между другото, самото изграждане на въпросната кула, в момент, когато османците са били твърде далеч от Рила, е твърде показателен.
Comment
-
От историята на Бачковския манастир знаем, че през ХVI в. той е бил разрушен и ограбен. Най-вероятно разрушен и ограбен е бил и гробът на патриарха. Когато в края на ХVI и началото на ХVII в. манастирът е въздигнат от гръцки монаси, гробът на последния български патриарх също е възстановен, като в него е сложено това, което е останало след разрушението.
Comment
-
Stan написа Виж мнениеНикой не отрича, че в хода на зовоеванието е имало ограбени и опожарени манастири и църкви. В крайна сметка война е. Ето малко подобни истории
"Защото, като влязъл във Виза и намерил незасегнати от огъня само храмовете в нея, обикалял и оглеждал и едни определил за житници, други за жилища, трети за конюшни" - това е христолюбецът Симеон
Казват, че той разорил много храмове в Мизия и си присвоил техните одежди и утвари - това пък е един богобоязлив ромей през 971 г.
И двата примера са православни, опустошаващи и оскверняващи православни храмове. Така че нека не преекспонираме золумите извършени от османците.
Какво общо имат примери от 10 век. За 14 век напротив - характерното във войните между християнските владетели на полуострова относителната им умереност. Дето било обичай да се пускат на свобода простите войници. Не ми се търси конкретния цитат /май беше Григора/, но той е достъчно общоизвестен.
Comment
Comment