тюркоалтаец написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Имало ли е демографски и етнографски колапс на българското население през 15 и 16 век
Collapse
X
-
тюркоалтаец написа Виж мнениеМоята теза, е че демографски колапс е имало сред християнското население, а не сред населението изобщо. ...При това когато говоря за колапс имам предвид не сред християните изобщо, а само сред християните сред онези области, които са оказвали съпротива на османците. Той е бил резултат както от избивания и масови поробвания на население, така и от неговото бягство било към планинската част на полуострова, било към Влахия, Молдова и Западна Европа.
Освен това османското завоевание довежда и до съществена рурализация на християните във всички части на Балканите попаднали под османска власт. Този процес не е много добре изследван, но според мен е очевиден факт от всички османски преброявания през 15, 16 и 17 век.
Що се отнася до Ямбол - ами според турските хронисти градът оказва да се предаде на Тимурташ и е обсаден. Скоро вследствие на летните жеги водата на жителите привършва и в крайна сметка капитулират. След капитулацията всички са отведени в робство. Чудно ли е тогава, че през 15, 16 и 17 век Ямбол е преимуществено турскомюсюлмански град?
От археологическите разкопки е ясно, че след 1393 г. изчезва населението на Трапезица, Царевец, Червен, Косово. Интересно е къде изчезва еврейското население на Търново, за което се знае, че е живяло в града през 13-14 в.?
Огромната част от манастирите също престават да функционират. Запустява дори Рилския манастир, който се намира доста навътре в планината. Ако се направи едно по-прецизно изследване на манастирската мрежа на Балканите през 13-14 в. ще видим, че през османския период много манастири отбелязани през средните векове просто ги няма. А нали се сещаш, че в тези манастири са живяли не малко хора.
Има и още нещо - на Балканите ранните османци донасят една особена "газийска" култура, която се сблъсква с една до голяма стпен манастирска култура (само да напомня голямото влияние, което атонските манастири имат върху политическите и идеологическите процеси във Византия и в България). Корените на тази газийска култура са във войнствения номадизъм на средноазиатските тюркмени и експанзионистичната идеология на различни еретически суфитски ордени, чийто ислям е нещо средно между неоплатонистки мистицизъм и най-различни и странни народни суеверия.
За какви газииски идеологии срещу монашески мистицизъм ми говориш изобщо. Животът на хората си е текъл и са имали много сходни с нашите проблеми, друг технологичен апарат обаче. Разтовари се от клишетата и мисли. Хубаво си чел Деде Коркут, а разбра ли нещо?Last edited by KIZIL DELI; 20-03-2012, 01:48.
Comment
-
тюркоалтаец написа Виж мнениеТогава се събори и съвършено запустя и пресветата обител на богоносния отец, която е в Рилската пустиня – където преподобният, когато беше жив, прекара страдалчески и постнически, безплътен и ангелски живот..."
извор - Б. Недков, Османотурска дипломатика и палеография, т. 2.
Comment
-
За данните от Ямбол - от коя година са? Наличието на войнуци не доказва, че са били от Ямбол. Може да са докарани от другаде.
Кои са тези войни между християни дето толкова опустошили Тракия (особено българската част на Тракия). През 14 в. в Тракия се водят войни между българи и ромеи от времето на Тодор Светослав до 60-те години на 14 в. Никъде обаче в изворите не се говори за никакви особени опустошения - напротив всички данни говорят за типични аристократични войни, без особени жертви от двете страни. Византийските историци дори отдават поражението на Андроник III край Русокастро на това, че армията му изгорила кръстаците по нивите (един вид Божие наказание). Ако наистина в Тракия е имало такъв голям дефицит на население как Несебър и Анхиало се превръщат в основни износители на огромни количества жито от "Романия" точно през 14 в. - сигурно са го гледали по голите скали на крайбрежието??? И защо търговията с жито от тези две пристанища рязко запада през 70-те години на 14 в. и след това. От тогава основни износители на жито стват северночерноморските области, а Романия (т.е. българска или северна Тракия) напълно излиза от международния търговски обмен. В това отношение е хубаво да се хвърля и по един поглед на документите от Генуа и Венеция - те недвусмислено показват срив на търговията с жито от южното Черноморие. И защо сведенията за масови опустошения и поробвания са свързани именно с походите на османците??? Очевидно е че твоята теза, е че християнските автори са водили нещо като пропагандна война срещу османците? Но и защо османските хронисти през 15 и 16 в. потвърждават тази обща картина. За другите ти въпроси после, че трябва да тръгвам.
Comment
-
По въпроса за Рилския манастир. Сведението, което даваш е от 1402, а Владислав Граматик пише повестта си за опустошението на манастира 40 години по-късно. За това време са се случили доста неща. Например една кръвопролитна междуособица, в която споменатият Муса е станал "Кеседжия", освен това в кюстендилско има някакви неясни сведения за някой си Юсуф, който май е син на Константин Деянов и е вдигал някакъв бунт около 1428, след който Турхан разрушил крепостта на Кюстендил. Така, че манастирът като нищо си е бил разграбен. Жалко, че въобще не знаем къде е бил средновковният рилски манастир, че да се направят разкопки.
А относно датата на възстановяването му - Йоасаф е починал през 1463, така, че възстановяването е било преди това.
А тук е договор на манастира с атонския Свети Пантелеймон от 1466, в който също се споменава за опустошението му преди това.
Да благодарим на Антоан за качването му в интернет.
Comment
-
Още през 80-те години на 14 в. има недвусмислени писменни данни за тежки загуби понесени от манастира вследствие на османските походи. Запазена е преписка, според която монасите укрили по-ценните ръкописи от библиотеката на манастира поради страх от турците. Документът от 1402 г. показва единствено, че в манастира все още е имало някакви монаси, но че манастирът дефакто е загубил голяма част от земите си. А че е бил опустошен допълнително след 1402 писменните източници са категорични.
За населението на Пловдив - ами Пловдив и областта на Горна Тракия са населени от павликяни още от 8 в. Тази област продължава да си бъде център на павликяните и през следващите столетия и за това има многобройни данни - има изрично сведение, че богомислката ерес се появява през 10 в. в "Тракия българска", по-късно съчиненията на Ана Комнина дават обширни сведения за павликяните в Пловдив и бунтът на Травал, пловдивските павликяни са споменавани многократно като съюзници на Калоян в началото на 13 в., за тях сведения има и през 14 в. Един средновековен български разказ за произхода на павликяните също ги свързва с Тракия. Но... през 15 в. те буквално се изпаряват от Тракия. Тяхни селища доста разпръснати са открити в Северна България, където те и до днес образуват специфични езикови осторви, поради особеното рупчоско наречие, което говорят. На мястото на някогашните павликяни в Пловдив се появява многобройна мюсюлманска общност, а повторното завръщане на част от павликяните (но вече като католици) в Тракия е някъде към 18 в. и трябва да се свърже с ръста на чифлишкото земевладение. Та моят въпрос е какво според вас е причинило изчезването на павликяните от Тракия?
По отношение на балканския град - да през 16-18 в. основното население на градовете са мюсюлмани, които налагат силен мюсюлмански облик на градските агломерации. Дали те са потомци на бивши тюркменски и татарски номади, местни конвертити или градски преселници от Мала Азия е друг въпрос, които сега няма намерение да обсъждам.
Comment
-
тюркоалтаец написа Виж мнениеДали те са потомци на бивши тюркменски и татарски номади, местни конвертити или градски преселници от Мала Азия е друг въпрос, които сега няма намерение да обсъждам.
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнениеЗа какви газииски идеологии срещу монашески мистицизъм ми говориш изобщо. Животът на хората си е текъл и са имали много сходни с нашите проблеми, друг технологичен апарат обаче. Разтовари се от клишетата и мисли. Хубаво си чел Деде Коркут, а разбра ли нещо?A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
тюркоалтаец написа Виж мнениеТяхни селища доста разпръснати са открити в Северна България, където те и до днес образуват специфични езикови осторви, поради особеното рупчоско наречие, което говорят.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
тюркоалтаец написа Виж мнениеЗа данните от Ямбол - от коя година са? Наличието на войнуци не доказва, че са били от Ямбол. Може да са докарани от другаде.
Кои са тези войни между християни дето толкова опустошили Тракия (особено българската част на Тракия). През 14 в. в Тракия се водят войни между българи и ромеи от времето на Тодор Светослав до 60-те години на 14 в. Никъде обаче в изворите не се говори за никакви особени опустошения - напротив всички данни говорят за типични аристократични войни, без особени жертви от двете страни.
Ако наистина в Тракия е имало такъв голям дефицит на население как Несебър и Анхиало се превръщат в основни износители на огромни количества жито от "Романия" точно през 14 в. - сигурно са го гледали по голите скали на крайбрежието??? И защо търговията с жито от тези две пристанища рязко запада през 70-те години на 14 в. и след това.
И защо сведенията за масови опустошения и поробвания са свързани именно с походите на османците???
[/QUOTE] Очевидно е че твоята теза, е че християнските автори са водили нещо като пропагандна война срещу османците? Но и защо османските хронисти през 15 и 16 в. потвърждават тази обща картина. За другите ти въпроси после, че трябва да тръгвам.[/QUOTE]
Очевидно е, че откак човечеството воюва пропагандата е неизменна част от процеса теб наистина ли те учудва? Аз собствено мисля, че слава богу, хорските отношения през 14 и 15 в. са били далеч по-комплексни от черно-белите стереотипи, които ни предлага голяма част от модерната историография. В този смисъл дадох за пример и комуникацията между Шихабеддин и Радич, които стоят от двете страни на барикадата - газията и мъченика, агресора и жертвата и т.н. Прекалено много клишета, емоции и възрожденски патос има винаги при разглеждането на проблемите на османското завоевание и овладяването на териториите на Балканите.
Относно Рилския манастир и манастирите изобщо – ок, грабени са много ясно, имат какво да им се вземе. Я да видим това дали е изобретение на османците – ми май кат да не е. Освен това мисля, че говорим за отношението на държавната власт (ако изобщо има такава) към манастирската институция. Ми мисля, че е недвусмислено, а това, че се намира все някой да ограби манастира и да потрепе монасите не мисля, че може да е представително за каквото и да е. Рилският манастир, доколкото знам аз е грабен не веднъж, но като гледам не е престанал да съществува (Торн, тоя Юсуф не беше ли някакъв измислен герой на Й. Иванов, не помня какъв беше точно случая?) И най-вече това каква връзка има с хипотетичния колапс на българското население.
А за Пловдив какво излезна сега пак не разбрах. Значи всички християни в града са павликяни, на които нещо се е случило през османско време ли? И какво се е случило? Въобще опитай се да си представиш, че не ставаме и лягаме с нещата, които четеш в момента и да трябва да ги знаем задължително. Ако имаш нещо за казване по-добре го кажи вместо да ни задаваш реторични въпроси, чиито изводи трябва подразбираме.
Comment
-
София е най-неясният и объркан случай в историята на цялото османско завоевание. Според мен историите на османските хронисти за някакъв Бан Янука дето бил управител на града са плод на буйно въображение. Титлата бан никога не е присъствала в административната номенклатура на второто царство. Градоначалникът се е наричал кефалия и това ясно се вижда от грамотите на Иван Александър и Иван Шишман издадени на манастири в близост до София - там управителят на града е наречен изрично средечки кефалия. Така впрочем се представя и севаст Огнян като кефалия. Единствените достоверни източници за това какво става около София са от български произход, но те обхващат един доста дълъг период от време - около 3 десетилетия. Това са на първо място:
1. Анонимната българска хроника, която говори за големи сражения между българи и османци край София и за смъртта на двамата синове на Иван Александър - Иван Асен и Михаил Асен в тези сражения. Само че хронологията в тази хроника е силно объркана, та и досега има спорове за кой точно Иван Асен и Михаил Асен става дума (за тези от първия или втория брак на Иван Александър).
2. Един надпис от Търново, в който се говори за същите събития - той е изсечен от името на съпругата на вече покойния Иван Асен. За съжаление обаче е запазена само едната половина на надписа, поради което също не може да се възстанови целия текст. Там се говори за нахлуване на турците, за сблъсък с тях и за смъртта на Иван Асен, но много неща остават неясни.
3. Доста краткият надпис на севаст Огнян от боженешки Урвич- предполагам, че всички знаете съдържанието. От него става ясно, че въпросният севаст и кефалия е воювал с турците и претърпял много беди заради това. Но според мен е съмнително доколко въпросният Огнян е бил управител (последният български?)на София.
И така какво можем да заключим за София - някъде в началото на 70-те години на 14 в. (а според някои още през 50-те) между българи и османци се водят поредица от битки в района на София. Последните са били доста ожесточени (бегли спомени за това се съдържат и в османските хроники). След тези сражения обаче, София остава в български ръце (рилската и втошката грамота на Иван Шишман говорят за това). По тази причина османците не са имали възможност за традиционните репресии към оказващото съпротива население. Към средата на 80-те години обаче, София е в османски ръце при това без да има никаква информация за нова война между българи и османци. Всичко това навява на мисълта, че София е предадена на османците по силата на някакво споразумение, което обяснява и запазването на предосманската селищна структура в софийско. В подкрепа на тази хипотеза е и османският разказ за "бан Янука", чието залавяне принудило защитниците на София соброволно да се предадат.
2. Ами западането на търговията с жито от Тракия и изчезването на павликяните от пловдивско говорят много ясно едно - областта Романия е претърпяла някакъв сериозен катаклизъм, който е довел до значителни загуби на земеделско население и е принудил павликяните масово да търсят убежище на север. Тези явления съвпадат с появата на османците - точно от 70-те години е и драматичното съобщение на Исай Серски за османските нашествия в Тракия и големия глад, който последвал след тях. Нещо, което на 100% се подкрепя и от византийските хроники. Така че не е чак толкова трудно да се събере 1 и 1.
Comment
-
Мда от това, което си написал излиза, че водените военни действия около София не нанасят сериозни вреди на местното население, после градът е предаден и затова няма репресии, нали така? Хич не е важно дали това е действително така, но питам се аз, защо тогава според теб трябва да е имало репресии срещу населението на Пловдив, който също е предаден? Нямаш ли чувството, че нещо не е наред с тая постановка?
Comment
-
А нямаше ли нещо, че Пловдив е превземан два пъти?
Впрочем при смяна на политическата власт в Тракия би могло да се прекъсне мащабната житна търговия през Несебър и Анхиало дори без избиване на земеделците. Достатъчно е да се елиминират едрите феодали, които биха били контрагенти в тази търговия, имат контактите, ноу хау-то и навиците за нея.
Примерно ако някой местен феодал около Дъбилин има възможността да събере от земите си 100 тона зърно, да го складира в хамбара си в своята крепост, после да го превози с конвой каруци до Несебър, да намери там купувач и да го продаде, то с идването на турците и премахването просто на този феодал, тъговията може да се парализира. Селяните няма да се захванат с превозване и продажба на зърно на 150 километра с каруци, новият им владетел - примерно някой си полуномадски тюркменски бей от Ментеше или Айдън не само, че няма да смогне да организира такава търговия /с неверниците!/, но е много вероятно отначало да не успее и нормално събиране на данъци да организира, особено ако е някой успял бивш акънджия.
Аналогия - представи си експортната търговия със зърно в Реч Посполита през 18 век. Махаш магнатите, изчезва и тя.
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеА нямаше ли нещо, че Пловдив е превземан два пъти?
Comment
-
тюркоалтаец написа Виж мнениеКъм средата на 80-те години обаче, София е в османски ръце при това без да има никаква информация за нова война между българи и османци. Всичко това навява на мисълта, че София е предадена на османците по силата на някакво споразумение, което обяснява и запазването на предосманската селищна структура в софийско. В подкрепа на тази хипотеза е и османският разказ за "бан Янука", чието залавяне принудило защитниците на София соброволно да се предадат.
тюркоалтаец написа Виж мнение2. Ами западането на търговията с жито от Тракия и изчезването на павликяните от пловдивско говорят много ясно едно - областта Романия е претърпяла някакъв сериозен катаклизъм, който е довел до значителни загуби на земеделско население и е принудил павликяните масово да търсят убежище на север. Тези явления съвпадат с появата на османците - точно от 70-те години е и драматичното съобщение на Исай Серски за османските нашествия в Тракия и големия глад, който последвал след тях. Нещо, което на 100% се подкрепя и от византийските хроники. Така че не е чак толкова трудно да се събере 1 и 1.Last edited by dibo; 20-03-2012, 19:50.We don't see things as they are, we see them as we are
---Anais Nin----
Comment
Comment