Има един интересен компонент от националното, народностното, племенното (и незнам си какво) съзнание - езикът. Като културен маркер езикът е един от основните елементи определящи принадлежността на дадена група хора към определена народност (нация). Така гърците говорят гръцки, българите български, сърбите сръбски, македонците македонски , бушмените койсански.
Преди време ми се наложи, проследявайки кутурните връзки на Кукленския манастир (край Пловдив) с други духовни средища да разгърна едни дебели вехти книги писани от Беньо Цонев - Описите които той прави на ръкописите и старопечатните книги в библиотеките в Пловдив и София (по-късно народни, а едната сега е даже национална ) Обръщам си аз страниците, чета описи на ръкописи от книжовните школи в Етрополе, Аджар (Карловско), връзките им палеографски и езикови с интересуващия ме манастир. Да вметна само, че действието се развива през целия 17ти век. И в тия описи Б. Цонев определя палеографските и езикови особенности на всички ръкописи произхождащи от Етрополе, Аджар, Куклен така: РЕСАВСКИ ПОЛУУСТАВ, РЕСАВСКИ ИЗВОД и пр. Очевидно е влианието на ресавската (сръбската) писмена традиция първо над Етрополци (там е металодобивът, има освен саксонски колонисти от 14 в., а и сръбски такива от по-късно, близо е Печката патриаршия), после посредством тях над Аджарци и от там в Куклен. Това обстоятелство обаче съвсем не е фактор в определянето на националната принадлежност, както на Аджарци, така и на Кукленци в този времеви отрязък, а по скоро мода. Културно влиание на един православен, славянски център като Печката патриаршия е очевиден и явно поради езиковата близост е и необходимо.
Има нещо друго обаче, което след 15 в. е по-важно за балканските народи от националното и националната средновековна държава (с ясно изразена национална политика в образователната система, плановата икономика и културната експанзия към Вардарска Македония примерно ) и играе важна роля в консолидацията им преди възраждането на балканките национализми, това е принадлежността им към православната християнска култура. Това прави Владислав Граматик нито български, нито сръбски, нито македоснки книжовник, защото неговото дело е с еднакво важно значение за всички православни народи на Балканите. Рилският манастир е християнски културен център на Балканите, и пр.
Нещо друго също ми направи впечатление, докато четях описите на Б. Цонев. В приписките по ръкописите които ме интересуваха, относно манастира при Куклен и бележките на писачите по тях, не се говореше за българския, сръбския или прчие народ, спомен за национа държава, цар или петилетка. Там единствено се споменаваше някой селски поп, игумен на манастир или митрополит. Това, като че ли отново е показателно за мястото на православната култура над "националната" средновековна държава във времето на Османското владичество на Балканите.
Преди време ми се наложи, проследявайки кутурните връзки на Кукленския манастир (край Пловдив) с други духовни средища да разгърна едни дебели вехти книги писани от Беньо Цонев - Описите които той прави на ръкописите и старопечатните книги в библиотеките в Пловдив и София (по-късно народни, а едната сега е даже национална ) Обръщам си аз страниците, чета описи на ръкописи от книжовните школи в Етрополе, Аджар (Карловско), връзките им палеографски и езикови с интересуващия ме манастир. Да вметна само, че действието се развива през целия 17ти век. И в тия описи Б. Цонев определя палеографските и езикови особенности на всички ръкописи произхождащи от Етрополе, Аджар, Куклен така: РЕСАВСКИ ПОЛУУСТАВ, РЕСАВСКИ ИЗВОД и пр. Очевидно е влианието на ресавската (сръбската) писмена традиция първо над Етрополци (там е металодобивът, има освен саксонски колонисти от 14 в., а и сръбски такива от по-късно, близо е Печката патриаршия), после посредством тях над Аджарци и от там в Куклен. Това обстоятелство обаче съвсем не е фактор в определянето на националната принадлежност, както на Аджарци, така и на Кукленци в този времеви отрязък, а по скоро мода. Културно влиание на един православен, славянски център като Печката патриаршия е очевиден и явно поради езиковата близост е и необходимо.
Има нещо друго обаче, което след 15 в. е по-важно за балканските народи от националното и националната средновековна държава (с ясно изразена национална политика в образователната система, плановата икономика и културната експанзия към Вардарска Македония примерно ) и играе важна роля в консолидацията им преди възраждането на балканките национализми, това е принадлежността им към православната християнска култура. Това прави Владислав Граматик нито български, нито сръбски, нито македоснки книжовник, защото неговото дело е с еднакво важно значение за всички православни народи на Балканите. Рилският манастир е християнски културен център на Балканите, и пр.
Нещо друго също ми направи впечатление, докато четях описите на Б. Цонев. В приписките по ръкописите които ме интересуваха, относно манастира при Куклен и бележките на писачите по тях, не се говореше за българския, сръбския или прчие народ, спомен за национа държава, цар или петилетка. Там единствено се споменаваше някой селски поп, игумен на манастир или митрополит. Това, като че ли отново е показателно за мястото на православната култура над "националната" средновековна държава във времето на Османското владичество на Балканите.
Comment