Числеността на българската войска през Средновековието

[багатур]

А как ще коментираш факта, че през Първата световна война България има 1 милион души войска, при под 5 милиона население ?

И с тия термини "бати" на пазара

Нека сме наясно! При 90% селяни и никаква промишлена база знаем как завърши за нас ПСВ! И ако съм точен от 820 000 , 697 000 са в действащата армия. Но през есента на 1918 бойните възможности са съмнителни... Що се отнася за БА през средните векове, можем само да гасдаем. В най-добрия случай, при върховно напрежение може да е достигала 50 000-60 000 но значителна част са набързо свикани селяни с много ниска подготовка и съмнителна стойност като войници! Феодализацията безспорно има своето значениие за намаления вонен потенциал. Що се отнася да съотношението конница-пехота, тежковъоръжения конник е скъпо удоволствие, неслучайно такива са рицарите - аристократи на Запад. Но у нас не се създава такова съсловие, държавата има грижа но ако няма финансов и човешки ресурс...нищо! Не е достатъчно да дадеш на някого коня и оръжието , иска се дълго обучение, въпрос е ина манталитет, психология. Трайното усядане на българите също води до намаляване на конницата като род войска!

[Zalmoxis]

Не се сещам Андроник II някога да е разчитал на опълчение. Залмоксис, дай пример!

The intimate relationship between rural security and a city's food supply may have become clearer to Arldronicus while he traveled in Anatolia, for he took hesitant steps to defend the peasants. In 1277 a certain Lachanes had rebelled without success against Michael VIII. In his turn Andronicus put down the revolt of a man claiming to be Lachanes redivivus. This Pseudo-Lachanes, however, seemed able to inspire men, and so in early 1294 Andronicus sent him to the Sakarya frontier to help the peasants. They welcomed him, many abandoning their holdings to join his militia. As this army and the prestige of its leader grew, Andronicus for his part grew concerned about its potential for revolt. He recalled Pseudo-Lachanes and jailed him. While Pseudo-Lachanes was enjoying too much support in the north, in 1293 Andronicus sent Alexius Philanthropenus, a soldier with much experience (but also with Arsenite connections), to the south to secure the Maeander. Philanthropenus successfully protected Miletus from Turkish bands, securing booty in gold, silver, sheep- and donkey-skins. His accomplishments, and his generosity to his enemies in victory, won over some Turks, who formed a separate corps among his men. His soldiers and the populace he was protecting rose in revolt in 1294 under his banner: to the farmers he represented a blow against high taxes, and to the Turks he was a successful (tribal?) chief. Andronicus and his advisors had to rely on deceit to put down the revolt and, in late 1295, imprison and blind its leader. These two episodes ilustrate the failure of the Byzantine army to meet the threats. It was indeed weak if any appealing field commander, such as Philanthropenus or even Pseudo-Lachanes, could so easily raise a potential threat to the regime. The imperial concern meant that none of the armed forces operating on the frontiers could be allowed such strength. Loyal or not, the peasants had to bear the consequences of their emperor's fears.

http://coursesa.matrix.msu.edu/~fisher/hst373/readings/lindner.html

[Guy de Mont Ferrand]

В случая с Лъжеивайло- ок, но това е лична инициатива на българина, а не на Андроник. Професионалният военен Алексий Филантропин е действал с професионална армия.

[Zalmoxis]

Прав си. Има и други подобни случаи, но пак са местни инициативи. Императорът все пак ги подкрепял. Грешката му е, че бездействал чак до 1290г., въпреки предупрежденията за надвисналата опасност.

[T.Jonchev]

30-хилядна армия не е невъзможна численост за ПБЦ, а вероятно и за началото на ВБЦ. Но все пак г-н Никой трябва да вземе предвид, че никъде в източниците не е казано, че става дума за 30 000 конници. Залмоксис вече обърна внимание на това.

Колкото до 100-те хиляди, които Калоян предлага на кръстоносците - това число може да е и преувеличение. Но и да не е, то също така не се отнася само до конници. Впрочем фактът, че Асеневци са използвали толкова често кумански части, вероятно е едно косвено указание, че собствената българска конница не е била кой знае колко многочислена по това време.

[gladiator]

Йончев, не опира само до многобройност-но и до спецификация и възможности.
Куманите явно дават добра лека конница-стрелци, нещо което царството няма откъде да вземе.
На Калоян са си чиста хнвалба-просото няка как да ги изведе на бойното поле.

[T.Jonchev]

Не отричам. Все пак ме съм толкова специалист по армиите.

[AggressiveRefrain]

Ще е хубаво да се даде и някой източник като довод, не само някакви предположения.

Относно реплики към предният ми пост - естествено, че няма каквато и да е база за сравнение в ефективността на производството през 20век и през Средновековието.Исках да посоча, че теоретично не е невъзможно 1/3 от населението да се свика в армията.Това би било абсурд за Средновековието, но според ме не е някаква мисия невъзможно да се събере 1/7,8 примерно.

Относно източните - разбира се, че не може да се вярва на 100% на всички средновековни писмени и прочие паметници, но не мисля, че е редно всяка цифра която видим, моментално да я делим на 2,3.

[gladiator]

ще бъда пак обвинен, че цитирам за една феодална война не от региона...но все пак...
английските войски в ъв франция:

1415 г. - 10435
1417 г. -10809
1418. г. - 2000
1420 г. - 1275
1421 г.-4100
1422 г. - 1079
1423 г. - 1520
1424 г. - 568

[Рисъ]

това всички войскови части ли включва или пак се броят само "рицарите"?

[gladiator]

Всичко!

[Рисъ]

сигурно ги взимаш отнякъде тези цифри, не споря но някакси не мога да си представя (при активни бойни действия) как на 568 войника (от които вероятно 400 са стрелци) ще се крепи английското господство във Франция...Но в разглеждания период (след битката при Аженкур и мирът от Троа) нямаме ли пауза във войната?

[gladiator]

има огромна разлика между действаща армия и гарнизон. Да не говорим, че във Франция по времето имат доста верни съюзници