Лечители, билкари, знахари, "магесници"

[pebble]

Какво е било отношението на църквата към тях? Отричани ли са били като носители на "нечиста сила" и езичество, преследвани ли са били, или тихомълком са били приемани/пренебрегвани?
Как са ги възприемали обикновените хора?
Интересно е как в нашето православие езическите елементи, вярвания и ритуали се вплитат и мирно съжителствуват с християнството ( и са запазени и оцелели през вековете до днес), докато при католицизма нетърпимостта и тоталното отрицание са много ясно изразени.
Как мислите, защо е така?

[napoletano]

Ами всичките видове влъхви са анатемосани многократно в Бориловия синодик. И не само те - актьори и жонгльори и други лица от "средновековния шоубизнес" са причислявани към отрицателните обществени елементи - църковните правила за тях са изброени напр. в Ефремовската кормчая (руски препис).

[г-н Никой]

През Х²V в. някой си Теодосий, монах, дошъл в Търново от Константинопол и започнал да проповядва сред гражданите. По думите на житиеписеца на Теодосий Търновски този монах се занимавал с магии и успял да привлече много хора, както от простолюдието, така и с високо обществено положение. Този монах Теодосий учел последователите си да се покланят на някакъв дъб, за да получат изцеление. В житието се казва: “Затова и мнозина принасяха там в жертва овци и агнета, вярвайки в тази измама”.

Големият наш етнограф Димитър Маринов казва дословно: “Стари дъбове от 150-200 г. се почитат и днеска като свещени. Някои дъбове служат за лековити места. И сега се срещат дъбове, обкичени с червена прежда и парици - жертва от болни. От много стари дъбове се вземат стърготини и се пият за лек. Когато някога не е имало църкви, то обикновено се черкували при такива дъбове. Оброците, около които стават обреди и се колят курбани, не могат да бъдат без дъбови дървета. Тия дъбови дървета до тамо са почитани и уважавани, щото ги считат за свещени дървета и ги употребяват за религиозно лекуване, т.а. в тия лекувания, които се извършват чрез вярата”.

Кратко житие на Константин-Кирил (Успение Кирилово):
“И се качи на кораб, та пое пътя за Хазария. И излезе на някакво езеро при Кавказките планини, и стигна при хазарския княз-каган. И като се събраха тук сарацини и евреи, водиха с Философа много прения...
Когато тръгна оттам, достигна до безводни места, а там намериха солена вода. Той отправи молитва и водата стана сладка. И пиха той и ония, що бяха с него. И стигнаха до Херсон. И тук предсказа за епископа на града, че от тоя живот ще се представи [на Бога], както и стана.
След това дойде при фулския народ. Тук намери грамаден дъб, сраснал се с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези хора в православната вяра, а оня дъб разкопа и отсече”.

Подобно описание в Проложно житие на Константин-Кирил:
“Във фулското племе имаше един голям дъб, сраснал се с череша, под който се извършваха обряди. Наричаха го с името Александър и не позволяваха на жена да пристъпи нито към него, нито към обрядите. Като чу това, философът не се помая да отиде при тях и като застана сред тях, рече им: “Елините са отишли във вечна мъка, задето са се кланяли като на бог на небето и на земята – такива велики и добри творения; а вие, които се кланяте на такава нищожна вещ като това дървоу, което е предназначено за огъня, как ще се избавите от вечния огън?” Те отговориха: “Ние не сме почнали да вършим това отсега, а сме го приели от нашите бащи; от това дърво ние намираме [изпълнение] на всички наши молитви – особено за дъжд и за много други неща. И как ние ще направим това (т.е да отсечем дървото), което никой не е дръзвал да направи? Ако някой дръзне да направи това, ще го сполети смърт, а ние няма вече да видим дъжд докрай”.