Темата за Калоян отприщи сподавения воин в мен и реших да отворя една по-войнствена тема. 
Преди време, когато гледах на нещата случили се в миналото в тонове много по-близо до черното и бялото отколкото сега, си провалих едно интервю заради битката при Варна от 1444 г. Питаха ме простичко нещо – на какво отдавам османската победа? Аз знаех, че правилният отговор би бил реч за промяната на военната тактика, за особената роля, която пехотата придобива и увеличаващата се употреба на огнестрелни оръжия и т.н., но точно пък за тази битка най-искрено вярвах, че работите са били толкова на кантар, че в крайна сметка османската победа е Божа работа. Това и казах, получих си и заслуженото за проява на не особено уместно остроумнечене.
Както и да е, работата е там, че сега след бая години като гледам на този епизод излиза, че не търпя никакво развитие, щото ако сега ме питат пак същото може би още по-убедено ще твърдя, че е османската победа е въпрос по-скоро на късмет. Не мога да се освободя от чувството, че хората, които разбират и пишат военна история ни предлагат анахроничен наратив, според който поради несъмнено настъпващите промени във военното дело на епохата, османската победа изглежда сякаш предопределена. Тук разбира се пресилвам нещата, но съм срещал текстове, които звучат точно по този начин. Основното ми притеснение е, че всъщност знаем прекалено малко за това какво е представлявал еничарският корпус в средата на ХV в. и каква е била числеността на еничарите (които са революционната пехота) във Варненската битка. Употребата на личното огнестрелно оръжие, изтъкван от някои като един от решаващите фактори, ми се струва прекалено несериозно. Нека по-запознатите ме поправят, но не мисля, че личните огнестрелни оръжия от средата на ХV в., които евентуално (ако?) са били използвани от еничарите са били достатъчно развити, че да нанесат сериозен ущърб на европейската кавалерия и да представляват фактор от особено значение. Тук ще пусна един цитат за ефекта от огнестрелните оръжия, който се отнася за ХV² в., но ми се видя духовит:
Bert S. Hall, Weapons and Warfare in Renaissance Europe. Gunpowder, Technology, and Tactics (Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1997), 177
Събитията от предходната 1443 г., а и ходът на самата битка при Варна ясно показват, че европейската конница превъзхожда османската и я бие при всеки открит бой. Нещо повече, самата османска войска е напълно наясно, че няма шанс срещу европейската кавалерия и бяга при първа възможност. Тук няма да се спирам върху психологическия ефект от похода и вътрешните проблеми на османското общество, които неминуемо рефлектират върху бойния дух на османската армия и т.н. При така поставени неща изглежда сякаш победата за европейците е била лесно постижима, нещо от което изглежда се е опасявала сериозно и част от османската управленска върхушка и освен, че подготвят отбраната на Едирне, някои си местят личните средства за по-сигурно в Анадола.
Фактите обаче говорят друго, европейските сили губят катастрофално битката. Въпросът ми към участниците във форума, които имат по-задълбочени наблюдения над военната история на периода е, каква е причината или по-скоро комплексът от причини довели до европейската загуба? Имаме ли каквито и да са основания да вярваме, че в крак със съвременните тенденции османците успяват да противопоставят пехота, която разбива европейската конница? Или по-скоро става въпрос за стратегическа грешка на Владислав и ненавременна атака с несъобразени сили срещу османският център, за което плаща с главата си и загробва цялата битка?
Много исках да се въздържа от условното наклонение, но ме сърби езикът да го кажа. С всичките условности и неопределености на едно съждение от този сорт, но такъв ли щеше да е изходът от битката ако Владислав не беше атакувал сам, а беше изчакал обединението с отряда на Хуняди за съвместна атака? И най-после, атаката срещу османската пехота в крайна сметка се проваля, но е на крачка от това да стигне до Мурад. Дали ако османският владетел беше паднал на бойното поле пак ли щяхме да обсъждаме революционната роля на пехотата или щяхме да говорим за ретроградното племенно опълчение и непригодните да срещнат тежка конница османски спахии?
Далеч съм от мисълта да представям драматичните събитията около битка при Варна в черно-бели черти, но си мисля, че точно тук шансът или Бог е помогнал в значителна степен на османците. Не съм сигурен, че при един различен завършек на битката щяхме да говорим за infantry revolution изобщо. Надявам се да чуя мненията на хората, които разбират от военна история, аз определено не съм от тях.
Преди време, когато гледах на нещата случили се в миналото в тонове много по-близо до черното и бялото отколкото сега, си провалих едно интервю заради битката при Варна от 1444 г. Питаха ме простичко нещо – на какво отдавам османската победа? Аз знаех, че правилният отговор би бил реч за промяната на военната тактика, за особената роля, която пехотата придобива и увеличаващата се употреба на огнестрелни оръжия и т.н., но точно пък за тази битка най-искрено вярвах, че работите са били толкова на кантар, че в крайна сметка османската победа е Божа работа. Това и казах, получих си и заслуженото за проява на не особено уместно остроумнечене.
Както и да е, работата е там, че сега след бая години като гледам на този епизод излиза, че не търпя никакво развитие, щото ако сега ме питат пак същото може би още по-убедено ще твърдя, че е османската победа е въпрос по-скоро на късмет. Не мога да се освободя от чувството, че хората, които разбират и пишат военна история ни предлагат анахроничен наратив, според който поради несъмнено настъпващите промени във военното дело на епохата, османската победа изглежда сякаш предопределена. Тук разбира се пресилвам нещата, но съм срещал текстове, които звучат точно по този начин. Основното ми притеснение е, че всъщност знаем прекалено малко за това какво е представлявал еничарският корпус в средата на ХV в. и каква е била числеността на еничарите (които са революционната пехота) във Варненската битка. Употребата на личното огнестрелно оръжие, изтъкван от някои като един от решаващите фактори, ми се струва прекалено несериозно. Нека по-запознатите ме поправят, но не мисля, че личните огнестрелни оръжия от средата на ХV в., които евентуално (ако?) са били използвани от еничарите са били достатъчно развити, че да нанесат сериозен ущърб на европейската кавалерия и да представляват фактор от особено значение. Тук ще пусна един цитат за ефекта от огнестрелните оръжия, който се отнася за ХV² в., но ми се видя духовит:
“At longer ranges, however – ranges of, say, about 100 meters – the greatest effect that could be expected would be to unhorse a man just by striking him (assuming one were lucky enough to hit a target at 100 meters).”
Събитията от предходната 1443 г., а и ходът на самата битка при Варна ясно показват, че европейската конница превъзхожда османската и я бие при всеки открит бой. Нещо повече, самата османска войска е напълно наясно, че няма шанс срещу европейската кавалерия и бяга при първа възможност. Тук няма да се спирам върху психологическия ефект от похода и вътрешните проблеми на османското общество, които неминуемо рефлектират върху бойния дух на османската армия и т.н. При така поставени неща изглежда сякаш победата за европейците е била лесно постижима, нещо от което изглежда се е опасявала сериозно и част от османската управленска върхушка и освен, че подготвят отбраната на Едирне, някои си местят личните средства за по-сигурно в Анадола.
Фактите обаче говорят друго, европейските сили губят катастрофално битката. Въпросът ми към участниците във форума, които имат по-задълбочени наблюдения над военната история на периода е, каква е причината или по-скоро комплексът от причини довели до европейската загуба? Имаме ли каквито и да са основания да вярваме, че в крак със съвременните тенденции османците успяват да противопоставят пехота, която разбива европейската конница? Или по-скоро става въпрос за стратегическа грешка на Владислав и ненавременна атака с несъобразени сили срещу османският център, за което плаща с главата си и загробва цялата битка?
Много исках да се въздържа от условното наклонение, но ме сърби езикът да го кажа. С всичките условности и неопределености на едно съждение от този сорт, но такъв ли щеше да е изходът от битката ако Владислав не беше атакувал сам, а беше изчакал обединението с отряда на Хуняди за съвместна атака? И най-после, атаката срещу османската пехота в крайна сметка се проваля, но е на крачка от това да стигне до Мурад. Дали ако османският владетел беше паднал на бойното поле пак ли щяхме да обсъждаме революционната роля на пехотата или щяхме да говорим за ретроградното племенно опълчение и непригодните да срещнат тежка конница османски спахии?
Далеч съм от мисълта да представям драматичните събитията около битка при Варна в черно-бели черти, но си мисля, че точно тук шансът или Бог е помогнал в значителна степен на османците. Не съм сигурен, че при един различен завършек на битката щяхме да говорим за infantry revolution изобщо. Надявам се да чуя мненията на хората, които разбират от военна история, аз определено не съм от тях.
.
Comment