За сравнение ще напиша, че един сръбски ренегат на османска служба Мехмед паша от рода Соколовичи през 1577 г. възстановява сръбската патриаршия в Печ, която съхранява сръбския дух през всичките години на робството по техните земи.
А нашите какво? Платили някоя друга стипендия. Дали някой друг съвет на кой везир по какъв начин да се подаде някое прошенийце. Подържали някой на гости за ден за два или измолили за него някоя дребна услуга от властите и толкоз.
А Гаврил Кръстевич може би е направил най-много от всичките, защото е знаел, че се готви преврат в Източна Румелия, но си е мълчал и не е донесъл по-горе. Та за това не съм прав като го описах така, но и той не е много за хвалене, защото си е бил чиста проба бюрократ.
Та картината с османската част от нашата аристокрация е тъжничка.
Comment