Здравейте, реших да пусна един коментар по темата за субиги и ювиги в титлата на Българските владетели, защото бях безкрайно изненадан от това че Христо Тамарин, чиито изключително интересни и обосновани мнения по ред езикови въпроси винаги съм следял с голям интерес, отново ни върна към безкрайно остарялото и отдавна отхвърлено становище, а именно, че АС в титлата на владетеля се явява не част от самата титла а привнесен Гръцки именителен падеж. Впрочем това нещо е отречено не от кой да е, а лично от корифея на нашата родна Прабългаристика, академик Веселин Бешевлиев. Аз нерядко съм изразявал своите дълбоки резерви по отношение работата на Бешевлиев и неговият професионализъм, и все пак трябва да се съгласим, че макар нашият академик да не е никакъв експерт по Иранските и Тюркските езици, то той най-малко може да бъде обвиняван в лошо владеене на Старогръцки език. Напротив, това е единственият език, който той наистина владее и за който може да се счита за експерт и професионалист. Та именно Бешевлиев отхвърля четенето на титлата канасубиги като Кан (Хан) + Ас (окончание за Гръцки именителен падеж) + Ювиги (велик - Тюркски/Кушански ябгу или явуга). Според него единственото възможно разделяне на титлата е на кана и субиги. Това той прави както въз основа на Гръцкия език използван в надписите така и въз основа на наличието на сложно съставните титли като кана боила колобъра и кана таркан, където лесно се вижда повтарянето на самостоятелната титла кана, а не кан! Впрочем, той сам отбелязва, цитирам по памет, че формата кана вместо хан, трудно може да се обясни на основата на Тюркските езици. Така че той не би предложил това четене ако според него имаше някаква възможност ас в титлата да е Гръцки именителен падеж. Според него такава вероятност не съществува и то по съвсем очевидни причини. Всички тези надписи са написани на Гръцки език! Единственото нещо в тях, което не е на Гръцки език е титлата на владетеля, която общо взето е една шаблонна начална фраза, която се повтаря във всички надписи и е пришита към Гръцкия текст, и в повечето случаи е следвана от пояснителния Гръцки превод "от Бога архонт". Както се вижда това не е просто една дума, а цялостна титулна конструкция, която показва граматичните особености на Прабългарския език, и които Бешевлиев наивно се опитва да тълкува на основата на Тюркските езици. Няма абсолютно никаква логика в тази титла да се търсят Гръцки падежи, както и няма начин писарите, които са правили тези официални надписи да допуснат такава фрапантна грешка и да възпроизведат погрешно тилатата на владетеля в самото начало на официални държавни надписи, при което на Хана да му лепнат Гръцки именителен падеж, а на Ювиги - Тюркски родителен Това, че в някои надписи, каменоделците и писарите, които са им диктували и които най-вероятно са били Гърци, са си позволили волности, примерно да се опитат да преведат частично титлата на владетеля със съответните Гръцки думи и да заменят било кана с архонт или субиги с ек Теон, така е наистина и това е изключително важно за да можем ние днес да разберем смисъла на тази титла, но нека да гледаме трезво на нещата. Това, че в надписа, който показа Торн, липсва Ас, а пише архон убиги, странно защо този фамозен Гръцки падеж ще липсва точно в Гръцкия текст и опит за превод, а го има в Прабългарския вариант , ако този факт доказва нещо ...то той докава точно обратното..... а именно, че ас не е никакъв Гръцки падеж и че въпросните Гръцки "преводачи" са се престарали и са си помислили, че ас в титлата е техния падеж и е сложен неправилно и погрешно и затова са си го спестили. Пак да попитам, ако в този случай е било задължително титлата на владетеля да се сложи в именителен падеж и ако ас е било наистина Гръцки падеж, защо Ас не е сложено в Гръцкия текст на Архонта а го има сложен в Прабългарската титла канасубиги? Това е задънена улица, и Бешевлиев не случайно изобщо не е считал подобни тълкувания за сериозни. Общо взето в този случай по една случайност се е оказал прав Но нека му дадем думата на академика:
„На многото българи
от бога архонтът
Персиан изпрати
капхан Исбул, като
му даде войски и
ичиргу боила и
кана боил коло-
бъра. И капханът
срещу смоляните
. . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . .
Който и да търси
истината, бог вижда,
който и да лъже, бог
вижда. На християни-
те българите напра-
виха много добрини.
И християните ги за-
бравиха, но бог вижда.”
Забележително е началото на надписа. Всички известни досега официални надписи на Омуртаг и Маламир започват с формулата „кан сюбиги . . . от бога архонт”. Вместо това тук стои: „На многото българи от бога архонт”. Тюркският израз „кан сюбиги” означава, както посочихме по-горе, кан вожд на войската. Дали във времето на Персиан той е загубил значението си и затова е бил изоставен или понеже в надписа вожд на войската е капхан Исбул, а не самият владетел, е неизвестно. Значението на израза „архонт на многото българи” е също неясен. Той може да се схване буквално, т. е. чрез изтъкване на големия брой българи се подчертава голямата мощ на българите, или стои може би във връзка със следните изрази в старотюркските надписи от Орхон: „не многобройните направих многобройни” и „малобройния народ аз направих многоброен”. И двата израза се отнасят до тюркския народ.
...
Ценни сведения за устройството и обществото в прабългарската държава дава споменатият по-горе строителен надпис от времето на кан Маламир. Този надпис, който е бил издълбан на мраморна колона, е сега загубен. В 1831 г. той е бил преписан от някой си Бланкенбург в Шумен. В превод надписът гласи:
„Кан сюбиги Маламир, от бога архонт:
Неговият стар боил капхан Исбул на-
прави този водоскок и го даде на ар-
хонта. А архонтът даде на българите
много пъти ядене и пиене, а на
боилите и багаините даде големи подаръ-
ци. Нека бог удостои от бога архонта
да преживее заедно с капхан Исбул
сто години.”
Маламир, който е държавният глава в нашия надпис, носи тюркската титла кан сюбиги покрай гръцката архонт. Първата дума на тази сложна титла кан е известната тюркска титла за владетел кан, хан или също каган. Втората част сюбиги представя сложния български, съответно тюркски израз сю бег и, на който първата дума сю значи „войска”, а втората бег (с и в български) „господар”. Последната сричка и е тюркският суфикс за притежание при думи, завършващи на съгласна. В тюркските езици в противоположност на индоевропейските, в които притежателят на даден предмет стои в притежателен родителен падеж (срв. лат. domus patris, нем. Das Haus des Vaters „къщата на бащата”), се изразява със суфикса -и или -си при думи, завършващи на гласна, прибавени не към притежателя, а към притежанието, напр. баба еви „къщата на бащата” или шейтан арабаси = лат. carrus diaboli, нем. Der Wagen des Tenfels „колата на сатаната”. И така сю бег-и значи „господар на войската”, срв. в Орхонските надписи сюбаши „главатар на войската”.
Някои да има желание да коментира съчинителствата сътворени от нашия доморасъл експерт по Тюркските езици? Канасубиги Омортаг не е от Бога владетел, а "Главатар на войската" Нима Бешевлиев не знае, че Славянските Богове, Тюркските Бегове и Прабългарските Субигита и багатури произлизат всичките от Иранската дума Бага - Бог, Господар. Относно Тюркската граматика и падежи в Прабългарската титла, там заключенията просто не са за вярване. Забележете - според академика Тюркския притежателен падеж на И се отнасял не за Бага, както впрочем съвършенно ясно си личи от Гръцкия текст, където ясно си пише от Бога, а се отнасяло за "войската", и от там главатар на войската. Гениално ... защото в Тюркските езици, както ни обяснява Бешевлиев родителният падеж и наставката И/СИ се слагали не на притежателя а на притежаваното. Мисля че ние всички сме в дълг на професора за тази безкрайно ценна информацията.....сега поне всички могат да видят и да си отговорят на въпроса Тюркска или Иранска е била граматиката на Прабългарския език. Защото Прабългарският родителен падеж на И се вижда от птичи поглед не само в титлата на владетелите, но и в прословутите надгробни надписи..... "Анз-И асо е" и "Зент-И асо е" където ясно е написано НА кого са били погребани останките там и аз съм абсолютно сигурен, че пепелта и костите са били на погребаните Анз и Зент а не на асо- то им Впрочем, ако Бешевлиев, вместо да се доверява на разни безсмислени Тюркски преводи, беше седнал да прочете нещо за Согдийския език, който между другото е бил и официален език на Първия Тюркски каганат , щеше веднага да забележи, че в тези Ирански езици родителен падеж на Бага се образува точно чрез добавяне на И, Бъг (Бог)... Бъг-и ( на Бога ) и Бъги-стан (страна на Боговете). Радвам се че задълбоченият му езиков анализ приключи с "Тюркския превод" на титлата на владетелите. Преводът на надгробните надписи от типа на "Анзи асо е" на Тюркски ...щеше да бъде истинско шоу. Тюркският глагол Е, откога чака да бъде преведен, заедно с Асо-то да не си помисли някой, че граматиката в тези изречения е Иранска. Сакън
„На многото българи
от бога архонтът
Персиан изпрати
капхан Исбул, като
му даде войски и
ичиргу боила и
кана боил коло-
бъра. И капханът
срещу смоляните
. . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . .
Който и да търси
истината, бог вижда,
който и да лъже, бог
вижда. На християни-
те българите напра-
виха много добрини.
И християните ги за-
бравиха, но бог вижда.”
Забележително е началото на надписа. Всички известни досега официални надписи на Омуртаг и Маламир започват с формулата „кан сюбиги . . . от бога архонт”. Вместо това тук стои: „На многото българи от бога архонт”. Тюркският израз „кан сюбиги” означава, както посочихме по-горе, кан вожд на войската. Дали във времето на Персиан той е загубил значението си и затова е бил изоставен или понеже в надписа вожд на войската е капхан Исбул, а не самият владетел, е неизвестно. Значението на израза „архонт на многото българи” е също неясен. Той може да се схване буквално, т. е. чрез изтъкване на големия брой българи се подчертава голямата мощ на българите, или стои може би във връзка със следните изрази в старотюркските надписи от Орхон: „не многобройните направих многобройни” и „малобройния народ аз направих многоброен”. И двата израза се отнасят до тюркския народ.
...
Ценни сведения за устройството и обществото в прабългарската държава дава споменатият по-горе строителен надпис от времето на кан Маламир. Този надпис, който е бил издълбан на мраморна колона, е сега загубен. В 1831 г. той е бил преписан от някой си Бланкенбург в Шумен. В превод надписът гласи:
„Кан сюбиги Маламир, от бога архонт:
Неговият стар боил капхан Исбул на-
прави този водоскок и го даде на ар-
хонта. А архонтът даде на българите
много пъти ядене и пиене, а на
боилите и багаините даде големи подаръ-
ци. Нека бог удостои от бога архонта
да преживее заедно с капхан Исбул
сто години.”
Маламир, който е държавният глава в нашия надпис, носи тюркската титла кан сюбиги покрай гръцката архонт. Първата дума на тази сложна титла кан е известната тюркска титла за владетел кан, хан или също каган. Втората част сюбиги представя сложния български, съответно тюркски израз сю бег и, на който първата дума сю значи „войска”, а втората бег (с и в български) „господар”. Последната сричка и е тюркският суфикс за притежание при думи, завършващи на съгласна. В тюркските езици в противоположност на индоевропейските, в които притежателят на даден предмет стои в притежателен родителен падеж (срв. лат. domus patris, нем. Das Haus des Vaters „къщата на бащата”), се изразява със суфикса -и или -си при думи, завършващи на гласна, прибавени не към притежателя, а към притежанието, напр. баба еви „къщата на бащата” или шейтан арабаси = лат. carrus diaboli, нем. Der Wagen des Tenfels „колата на сатаната”. И така сю бег-и значи „господар на войската”, срв. в Орхонските надписи сюбаши „главатар на войската”.
Някои да има желание да коментира съчинителствата сътворени от нашия доморасъл експерт по Тюркските езици? Канасубиги Омортаг не е от Бога владетел, а "Главатар на войската" Нима Бешевлиев не знае, че Славянските Богове, Тюркските Бегове и Прабългарските Субигита и багатури произлизат всичките от Иранската дума Бага - Бог, Господар. Относно Тюркската граматика и падежи в Прабългарската титла, там заключенията просто не са за вярване. Забележете - според академика Тюркския притежателен падеж на И се отнасял не за Бага, както впрочем съвършенно ясно си личи от Гръцкия текст, където ясно си пише от Бога, а се отнасяло за "войската", и от там главатар на войската. Гениално ... защото в Тюркските езици, както ни обяснява Бешевлиев родителният падеж и наставката И/СИ се слагали не на притежателя а на притежаваното. Мисля че ние всички сме в дълг на професора за тази безкрайно ценна информацията.....сега поне всички могат да видят и да си отговорят на въпроса Тюркска или Иранска е била граматиката на Прабългарския език. Защото Прабългарският родителен падеж на И се вижда от птичи поглед не само в титлата на владетелите, но и в прословутите надгробни надписи..... "Анз-И асо е" и "Зент-И асо е" където ясно е написано НА кого са били погребани останките там и аз съм абсолютно сигурен, че пепелта и костите са били на погребаните Анз и Зент а не на асо- то им Впрочем, ако Бешевлиев, вместо да се доверява на разни безсмислени Тюркски преводи, беше седнал да прочете нещо за Согдийския език, който между другото е бил и официален език на Първия Тюркски каганат , щеше веднага да забележи, че в тези Ирански езици родителен падеж на Бага се образува точно чрез добавяне на И, Бъг (Бог)... Бъг-и ( на Бога ) и Бъги-стан (страна на Боговете). Радвам се че задълбоченият му езиков анализ приключи с "Тюркския превод" на титлата на владетелите. Преводът на надгробните надписи от типа на "Анзи асо е" на Тюркски ...щеше да бъде истинско шоу. Тюркският глагол Е, откога чака да бъде преведен, заедно с Асо-то да не си помисли някой, че граматиката в тези изречения е Иранска. Сакън
Comment