ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

[Гост]

По време на миграцията си начело на Великото Преселение на Народите от Централна Азия към Централна Европа през Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарските или в най-новата научна терминология – болгарските племена и народи достигат, преминават или се установяват на различни места и области, където оставят голям брой надписи или пък топоними, географски имена – на реки, езера, местности, области, височини, планини, населени места и др.

Пак по време на тази миграция прабългарите влизат в различни по интензитет и продължителност социално-културни и лингвистични контакти и взаимодействия с изключително голям брой други племена и народи, по силата и в условията на които прабългарски имена, в това число и етноними, календарно-циклови години и месеци; думи, включително и титли, цялостно-завършени изречения и даже сравнително обемисти текстове се пренасят, заемат и съхраняват в езиците и диалектите, а така също и в устната или писмената словесност на тези племена и народи.

При голяма част от случаите процесът на заемане е вътрешно-интегративен, до който се стига едва след и в резултат на смесването и сливането на прабългарите с другите племена и народи, откъдето пък и самите заемки по същество са вътрешно-интегративни, както е например при прабългарските по произход и структурнотипологическа принадлежност имена и думи в българския, унгарския, татарския и още много други езици и диалекти.
Каменен надпис от околностите на Силистра на гръцка графика
и южнодунавски прабългарски диалект от ²Х в.:
ΟΧΣΙ ΤΖΙΤΜΑ ΓΙΛΕ - Охши, не отивай в града!
--------------------------------------------------------------------------
Οχσι - мъжко лично име от *ох стрела чрез деят.суф. -ши, фонетичен вариант на -чи (срв. алкаши от ПреслНадпис), от дунболг. *окчи стрелец; майстор на стрели; τζιτμα - отриц.форма на *чит- “отивам, тръгвам” – огузотюрк./тур. git-, тук с редуване к-ч, както при чаша от срперс. кьасе, но и югозапбълг. диал. читя-китя(НарПес); γιλε – датив на дунболг. *гил “град”, вж. Сар-кел; волгаболг. к/гил има и такива значения като “деревня” и “город” [Федотов М. Р., Этимологический словарь чувашского языка.
Чебоксары, 1996, т. 1, стр. 291-292].
================================================== ========

Авчи - ...на старобългарския суф. -÷èè, който в действителност е пренесеният и зает в българския език общотюркски по принцип и прабългарски в частност деятелен суф. -či, засвидетелствуван доста преди това, под 684 г., и в кавказоболгарския език като словообразувателен елемент на мли Авчи, носено от “некоего знатного князя по имени Авчи, имевшего титул тархана” [Каланкатуаци 1984, 132,213-214] и образувано очевидно-безспорно на основата на квболг. *ав лов, така че апелативът генетична основа на това име *авчи трябва да е от един ред с други такива, собствено тюркски лексеми наименования за обозначаване на лице по предмета на неговата дейност като сттюрк. avčï, стогуз. awçı, кум. авчу, каз., ккалп. авшы, тат. авчы, узб. авчи, уйг. овчи “охотник; зверолов; рыбак” [ДТС, 68-69; ЭСТЯз-а, 62-64; DLT-1, 63].
================================================== ========

тилясвам *позеленявам: Лиляно, Лилянчице, що ти лице лилясало, лилясало, тилясало?(Добруджа) [НарПес]. – от болг. *тäл зелен, вж. чув. ç¢л, болг. ĵäl [ЭСТЯз-й, 162], огузотюрк./тур. yaş влажен, мокър.

[Курт]

Професоре, вашата интерпрепация на надписа е меко казано несериозна.
Не виждате ли че това не е случайно издълбан графит, а надпис на плоча дело на каменоделец. Никой не би си играл един два дена, да се бъхти с чука и длетото и да пише безсмислици като "не ходи в града".
Надписите са на език близък до аланския и се четата лесно през осетински!

1). Надпис върху варовиково блокче от Силистра. Открит е през 1913 г. край Силистра. Сега се съхранява в Археологически музей – гр.Русе. Публикации, В.Бешевлиев, П.Добрев. Ясно се четат думите „Охси чит ма гиле”. П.Добрев го превежда като „Пожалей праха и не скверни”, изхождайки тай-вече от талишкия език. /ПД-ДЕ,стр.97/ За първата дума „охси” откриваме в осетински иронски xos, дигорски ахsi, ягнобски, пущунски xuš, талишки, персийски xoš, шугнански xōs, таджикски, гилянски xuš, язгулемски xuš, сариколски xыš – добър, хубав, щаслив. /VS-ETD/ В пехлевийски xwaš – сладък. /ИС-ПРС/ В кумански хos – добър, в карачаевобалкарски аšхы, чувашки xuš, татарски jaхšы, xuš, киргизки kos – хубав, добър, е иранска заемка. /ПРС/,/МФ-ЭСЧЯ-2,стр.375/ Особено дигорската и производната балкарска форма е идентична с прабългарската. „Чит”, в осетински иронски čitt, cыt, cыtoe, дигорски kаdэ, kаdэj – почит, уважение, слава, иронски, дигорски cэttэ – готов, здрав, изправен, осетински дигорски cetun, citt, авестийски ciāt, ci¸, ceātana, средноперсийски сyhyn, – отбелязвам, чувствам, възнриемам, в тохарски cetam, cetantse, citt, хотаносакски cetana – душа, мисъл, дух, санскрит ceātaiti, cidi – чувствам, отбелязвам, cayati – уважение. /DA-DT-b/,/L-IAIL/ Думата съществува и в съвр.български читав – здрав, почит – уважение. За Абаев cэttэ – готов, здрав, респ. в български читав – цял, здрав, е с неизяснена етимология, но търси връзка с авестийското sand – приготвям, създавам и несъхранил се алански глагол *cad, *cand – създавам, а за citt, пососочва авестийското čаеθ (čаеth), kаеθ (kаеth) – уча, наставлявам, давам вид на неща, с хубав вид. /ВА-С-1,стр.305,311/ „Ма” - В тох./б/ mā – частица подсилваща отрицанието. /DA-DT-b/ В древногръцки ма, санскрит māā, общоиндоирански mā, авестийски mв, mв-nф, староперсийски ma, съвр.персийски mā, хотаносакски ma, палийски mā, осетински ma, хуфски, рушански mā, арменски mi, хетски memma – не, отрицание. /L-IAIL/ В български, в разговорната реч ма често се поставя пред „не” за да подсили смисъла му, напр. ма недей, ма не ща (не искам). Същото е и в осетински където ма подсилва отрицанието при повелително наклонение, а при изявително, отрицанието е нж. Аналогично и в алтайските езици където изходното ma, тюркското ma, монголското bui, bu, тунгусоманчжурското me, корейското mōt, японското ma – означават отрицание. /S-AE/ „Гиле” - осет. gаliu – ляв, но и грешен, лош, нечестив, зло, сравни с бълг. галатски – дяволски, галатя – скверня, псувам. В тох./б/ kla, санскрит galati – дяволски, хинди-урду galatī – престъпен. /VS-ETD/ Аналогия с идентичното санскритско galati – долен, разположен ниско, в евентуален преностен смисъл – адски, дяволски. Или целият израз е „почитай с добро и не скверни”. Спомням си Петър Добрев (вашия съименник по фамилия и земляк от Добруджа, който вие безкрайно уважавате и обичате) беше интерпретирал "гиле" като урна, изхождайки от ваханското гилос - съд, чаша, само че не е разбрал че "гилос" е късна английска заемка, а не собствена дума!

2). Надпис върху варовиково блокче. Съхранява се в Русенския музей. Публикации: В.Бешевлиев и П.Добрев. Първата дума е разчетена още от В.Бешевлиев като „Анзи”. П.Добрев предлага превод на надписа: „На Анз Вестоносеца тук долу праха е”. /ПД-ДЕ,стр.99-100/ П.Добрев посочва осетниското dzurd/dzыrd – дума, откъдето извежда думата вестоносец. Ако сравним с осетински, ще видим че там присъстват всички тези думи: „анзи” – в дигорски anzi – година, „зера” – дигорски zэrua, zэruэ, иронски zэrond – възраст, старост, „итзи” – в иронски ittzgg, дигорски idtжg – много, „асо” – дигорски asж – размер, величина, период от време, „е” – дигорски эj - спом.гл. „съм” 3л.ед.ч. Или виждаме че се получава явно част от поминателен надпис, показващ че някой е доживял достопочтенна възраст, букв. „…година старост много размер е”, т.е. „в…..годината на преклонна възраст е (или доживял)…”.

3). Надпис върху варовиково блокче. Също се съхранява в Русенския музей. Публикациите са на В.Бешевлиев и П.Добрев. Според последния, значението е „На Зент праха е”, като свързва думата „асо” с прах, тленни останнки, срещало се в согдийски, древноирански и санскрит. /ПД-ДЕ,стр.99/ Напълно отчитам адекватността и задълбочеността на превода. Зент наистина може да е лично име, означаващо „правда, истина, знание”, в осетински zond – разум, ум. Предлагм и алтернативно решение, от дигорското dziаntэ – почести, славя и вече посоченото asэ – размер, величина, т.е. „с опредени (големи?) почести”.

4). Надпис върху мраморна плоча с кръст от Плиска. В запазения фрагмент са използвани гръцки букви за предаване на прабългарски текст. Днес се съхранява във Варненския музей. Публикации: В.Бешевлиев, К.Попконстантинов, О.Кронщайнер, П.Добрев. Буквата „а” е изписана със знак сходен с „голямата носовка”, известен и от други алано-прбългарски рунически надписи. В малкия фрагмент се разчита думата „рати”. Възможно е да се касае за срички от по-голяма дума. В осетински дигорски rаttun, иронски rаttыn – давам, отдавам, дигорски, иронски rаttэg – създател, дигорски rаtu kэnun, иронски rаtu kэnыn – изпълнявам. Българското ратувам, – силно желая нещо, стремя се, е аналог на осетинските понятия. Може да посочим още осетинското rэdau – щедър, в авестийски radah, пехлеви, согдийски rāt, кюрдски rad, персийски rād – щедър, благосклонен, дар. /ВА-С-2,стр.360/ Заето от старобългарски в руски като ратовать, Фасмер търси (б.а. неясна и отвелечена) връзка с общославянското ратъ – войска. Етимологични паралели: В тох./б/rita, ritan – търся, искам. /DA-DT-b/,/ДРС/,/ИРС/ Другата дума „охси” бе вече изяснена по-горе и означава добър, хубав. Третата дума „йеовок” според П.Добрев произлиза от иранското yufuk – широк, голям, като най-вероятно е някакакъв епитет, а в чеченски yovok означава стар, почитан. /ПД-ДЕ,стр.69-75/ Всъщност чеченската дума е осетинска заемка, от дигорското uэjug, иронското uajыg – великан, юнак, богатир. /ИРС/,/ДРС/ В тох./б/ auki, auks, тох./а/ ok, yuk – ръст, израстване, развитие, старшинство, силен, победоносен, сходно със старонемското auka, готскто aukan – растна, латинското augeo – увеличавам. /DA-DT-b/ Думата „еалх” или „олх” се среща и в други алано-прабългарски надписи и бе вече изяснена (вж.по-горе надпис-45 от Хумаринското градище). Осетинският аналог е ulf – почивам, дало и съвр.българското охлабвам. В дясната страна на плочата се чете „аес осоа олх”. „Аес” е притежателно местоимение, 3л.ед.ч., в дигорски э, иронски jэ. „Осоа” е аналогично на осетинските иронски us, дигорско uosэ – съпруга, жена. /ДРС/, /ИРС/ Абаев извежда думата от индоиранското *yausā, ведийското yosā – млада жена, сарматски os, oš – жена. /ВА-С-3,стр.20/ Така че вероятният смисъл е „отдай (почит) на добрия богатир, починал на 90 (години). Неговата жена почива…”. Цифрата 90 е написана чрез гръцката буква σ – сигма, като в най-старата старобългарска книжнина. /ПД-ДЕ,стр.71/

Езикът на прабългарите едва ли е бил нещо единно, основната маса, вкл. и управляващиата династия Дуло (Дуласи, двали) е говорела на алански, но е имало и племена, прослойки която е говорела алтайски, А НЕ ТЮРКСКИ ЕЗИК, подчертавам алтайски, подобен на чувашкия с ясни паралели в монголски и тунгусо-манджурски! Явно някакава група от алтаизирани тохари се е вляла в прабългарската етногенеза, сред основната сармато-аланска маса. Но в Силистра и в Мурфатлар, както и надписите от Наги-Сент-М. са ясни "алано-български"!

Между другото чувашкото кел означава къща, а не град. В осетниски е къул и означава вътрашна стена, стая в къщата. Оттук идва и старобългарското калаик - храненик, паразит, сиреч "мамино детенце" израстнало зад стените на къщата. Първоизточникът е грузински!

за тилясам, ами в ирансикте езици и осетински тила, тала е млада, зелена клонка! де е тал, де е чул, де е яш, стъкмистики от н-та степен, ка-ти клас!

[Guy de Mont Ferrand]

"Охши, не отивай в града" верно звучи малоумно за каменен надпис.

[T.Jonchev]

Не и ако е напр. заклинание.

Но споделям мнението ти - аз също дълбоко не вярвам в такова тълкуване.

[Burdokva]

Въпрос относно няколко български думи от каменните списъци с въоръжение ("ичи гурбоил кана има n брой ризници..." и т.н.) - как са "шлем", "ризница", "плочеста ризница", които се срещат в тези надписи, на стар български език?

[Гост]

Въпрос относно няколко български думи от каменните списъци с въоръжение ("ичи гурбоил кана има n брой ризници..." и т.н.) - как са "шлем", "ризница", "плочеста ризница", които се срещат в тези надписи, на стар български език?

На прабългарски език шлем е тулши, а ризница - кюпе.
Първата дума е монголска заемка в прабългарския език, а втората - индоиранска.

[napoletano]

Направо да не повярва човек на тези разчитания...
Откъде-накъде чит по първа палатализация (?) произлиза от тур. git-(в старотюркски ket-, и в другите огузки езици - азърбайджански, гагаузки get-, както и в узбекски и в къпчакските)? Можем да си зададем и въпроса какво е това перс. къасе и има ли изобщо то връзка с чаша? И в кой тюрски език има палатализация на k/g? Не е ли по-добре да спрем да се осланяме на разчитания през съвременния (подчертавам съвременния) турски език?

[Grifona]

Направо да не повярва човек на тези разчитания...
Откъде-накъде чит по първа палатализация (?) произлиза от тур. git-(в старотюркски ket-, и в другите огузки езици - азърбайджански, гагаузки get-, както и в узбекски и в къпчакските)? Можем да си зададем и въпроса какво е това перс. къасе и има ли изобщо то връзка с чаша? И в кой тюрски език има палатализация на k/g? Не е ли по-добре да спрем да се осланяме на разчитания през съвременния (подчертавам съвременния) турски език?

Е с тюркските езици трябваше отдавна да сме приключили. Паралели се нямират единствено с алтайските, но не и с тюркските езици. Но това са сложни неща все пак....

[Гост]

Направо да не повярва човек на тези разчитания...
Откъде-накъде чит по първа палатализация (?) произлиза от тур. git-(в старотюркски ket-, и в другите огузки езици - азърбайджански, гагаузки get-, както и в узбекски и в къпчакските)?
И в кой тюрски език има палатализация на k/g? Не е ли по-добре да спрем да се осланяме на разчитания през съвременния (подчертавам съвременния) турски език?

Отново ме принуждавате да ви помоля да четете по-внимателно моите съобщения
и да не ми приписвате неща, които дори и не съм си помислял.

τζιτμα - отриц.форма на *чит- “отивам, тръгвам” – огузотюрк./тур. git-, тук с редуване к-ч,
както при чаша от срперс. кьасе, но и югозапбълг. диал. читя-китя(НарПес);
В действителност тирето на първия ред изобщо и в никакъв случай не означава, че прабългарският глагол “произлиза” от турския глагол, както вие много неясно защо си го съчинявате, а единствено и само това, че прабългарският глагол си има своето редовно съответствие в огузотюркските езици, например тур. git-, и нищо повече, а специално за произход си има друг, специален знак и вие това би трябвало да го знаете много добре.

Палатализация може да няма в нито един от останалите тюркски езици, но това ни най-малко не ангажира прабългарските езици и диалекти, защото в качеството си на сравнително самостоятелно-обособен клон на тюркските езици те си имат съответно и своята собствена специфика на всяко едно езиково равнище, като същевременно функционират и се развиват и по силата на собствените, присъщите единствено и само на тях закони и правила, в случая фонетични, едно от проявленията на които е и тази палатализация, налице, наблюдавана и съответно доказвана
най-малко посредством тези две думи.

Така е по принцип, но въпреки това палатализация като редовна етимологична, а не комбинаторна промяна, все пак има и в останалите тюркски езици, например в лазките диалекти на турския език [Лично наблюдение], а така също и в диалекти на уйгурския език [ЭСТЯз-в, 47].

Впрочем моята реконструкция с тясна коренова гласна се потвърждава и от татарските и башкирските съответствия, които също така са с тясна гласна [ЭСТЯз-в, 49], въпреки че и те са къпчашки езици и би трябвало тук да се очаква широка гласна, както в останалите къпчашки езици, единственото обяснение на което е това, че тези езици имат мощен болгарски субстрат.

Можем да си зададем и въпроса какво е това перс. къасе и има ли изобщо то връзка с чаша?

Ще бъде много ненамясто, ако си го зададете и този въпрос, защото за средноперсийската дума стана дума много по-горе, когато предложих моя превод на надписа на блюдото на хан Денгиз, където тя има значението “блюдо”.

Средноперсийската дума дори очевидно-безспорно е генетична основа на праб. чаша, която дума пък от своя страна е собствено прабългарска адаптация на действащите едновременно два фонетични закона – за палатализацията от една страна и за прехода с-ш от друга, както при шаран, шарен, шарчи, шейна, шегор, шекер "крава" [вж. и срв. Федотов-1, 285].

[_magotin_]

Е с тюркските езици трябваше отдавна да сме приключили. Паралели се нямират единствено с алтайските, но не и с тюркските езици. Но това са сложни неща все пак....

Не, става дума за обикновено предпоставяне на тези и нагаждане на доказателствата според избраната теза. И понеже се предпостави, напълно погрешно, че прабългарите са тюрки, трябва всичко, свързано с тях, да се натъкми към тюркската хипотеза. Добре, че с материалната култура такива ненаучни похвати не работят.

[napoletano]

Проф. Добрев, с извинение да не прозвуча грубо, не мога да се съглася с Вас. Не мисля, че сте в правото си да измисляте фонетични закони въз основа на 2-3 хипотетични думи - защото:
1. на мен ми се струва МНОГО ПО-ВЕРОЯТНО чаша да произлиза от санскрит caśaka "a cup, wineglass" (http://webapps.uni-koeln.de/tamil/) - в която са налице ч и ш и забележете: никаква палатализация не е необходима! - Много вероятно е думата caśaka чрез стокообмена по пътя на коприната да е заета директно в тюркския праезик. Въпреки че *čaša че не е засвидетелствана в старотюркския речник на Кашгарски, има други случаи на заемане както например санскрит marica "black pepper" > старотюрк. mïrč, murč (ДТС-с.346, 351) "черный перец", чувашки пăрăç или санскрит chattra "parasol, umbrella" > catïr - и други).
2. промяната на к пред предни гласни в ч се нарича палатализация не само в славянските, но и в други езици като например румънски и италиански. В тюрските езици това явление е по-скоро изключение - и наличието му в тюрко-българския не се потвърждава нито от чувашкия, нито от татарския или башкирския език (и двата с мощен "болгарски"? субстрат), - и следователно в дунавския и във волжкия диалект на тюрко-българския е много вероятно да НЕ ГО Е ИМАЛО. Можете ли да посочите други думи, в които действа това явление??

Какво представлява така написаното "срперс. кьасе" - и има ли то изобщо съответствия в новоперсийски или в други ирански езици това "кьасе" - не искам и да знам. (Да не би да става дума за "кесия" )! Нямам намерение и време да споря повече с Вас, но за мен тези Ваши разчитания на това надписче си остават в сферата на нереалното.

[Христо Тамарин]

алтайски не изключва тюркски..

Професоре, вашата интерпрепация на надписа е меко казано несериозна.
Не виждате ли че това не е случайно издълбан графит, а надпис на плоча дело на каменоделец. Никой не би си играл един два дена, да се бъхти с чука и длетото и да пише безсмислици като "не ходи в града".
..{продължение на Вашето съобщение}..

Уважаеми Курт,

Продължението на Вашето съобщение демонстрира пълното разминаване между ерудираните лингвисти и пишман-лингвистите. Да отговарят на такива съобщения е под достойнството на ерудираните лингвисти.

Надписите са на език близък до аланския и се четата лесно през осетински!

Ако това е така, би трябвало само осетинският език да е достатъчен. Да, ама не е.

Забележка: Следните езици, за които става дума във Вашето съобщение, по произход се класифицират като индоевропейски, а не като алтайски: осетински, талишски, ягнобски, таджикски, персийски, пущунски, тохарски, санскрит, съвр. български, .. А пък следните езици се класифицират като алтайски: чувашки, татарски, киргизки, карачаевобалкарски. Аз не зная как да класифицирам прабългарския език. Уважаемият проф. Добрев, който е започнал тази тема, го класифицира като алтайски, доколкото разбирам.

1). Надпис върху варовиково блокче от Силистра. Открит е през 1913 г. край Силистра. Сега се съхранява в Археологически музей – гр.Русе. Публикации, В.Бешевлиев, П.Добрев. Ясно се четат думите „Охси чит ма гиле”.

Явно за този надпис стана дума в тази тема.

П.Добрев го превежда като „Пожалей праха и не скверни”, изхождайки тай-вече от талишкия език. /ПД-ДЕ,стр.97/

А Вие, уважаеми Курт, поддържате ли този превод? За мене той е съвсем произволен. Съвсем не е доказан във Вашето писание. Едва ли ще се намери професионален лингвист, който да го коментира.

За първата дума „охси” откриваме в осетински иронски xos, дигорски ахsi, ягнобски, пущунски xuš, талишки, персийски xoš, шугнански xōs, таджикски, гилянски xuš, язгулемски xuš, сариколски xыš – добър, хубав, щаслив. /VS-ETD/ В пехлевийски xwaš – сладък. /ИС-ПРС/ В кумански хos – добър, в карачаевобалкарски аšхы, чувашки xuš, татарски jaхšы, xuš, киргизки kos – хубав, добър, е иранска заемка. /ПРС/,/МФ-ЭСЧЯ-2,стр.375/ Особено дигорската и производната балкарска форма е идентична с прабългарската.

А защо пропускате турската дума хош: хош гелдин - добре дошъл казват на много места по Нашенско. Съвсем преднамерено го правите и Вие, и Петър Добрев, специалист по средновековна стопанска история.

Да превеждате текст само въз основа на предполагаемо разделяне на текста на думи и на предполагаемо значение на тези предполагаеми думи и без понятие за граматиката на неизвестния език, това не може да бъде никак надеждно.

Аз например ще приема Вашето значение на първата дума: нека тя да се превежда хош на местния делиормански диалект на турския език. Да привличам други езици изобщо няма нужда. Сега има село Ситово в Силистренско. Да допуснем, че старото му име е било Цитма или Дзитма. А пък може и друго село в околността да се е казвало така. Ако не се съобразявам с никаква граматика, както Вие правите, както прави и специалистът по средновековна стопанска история Петър Добрев, то съм свободен да предположа, че на входа/изхода на село Дзитма имало надпис, който преведен на делиормански, гласял: Хош Ситмаа гялдиниз! Такива надписи вероятно са стояли на входовете и изходите на всички по-големи селища: Хош Шумнаа гялдиниз!, Хош Варнаа гялдиниз!, и т. н. Даже и статия във вестник бих могъл да публикувам за това как сегашната ни традиция да се слагат табели "Добре дошли в Шумен", "Добре дошли във Варна", и т.н. води началото си от пра-българите.

Но най-важното е, че при тази моя интерпретация останалата част от Вашия постинг съвсем олеква. Не че преди това нещо е тежала. Поради това обсъждането на чит ще пропусна.

Когато на времето четох пишман-лингвистична книга от Петър Добрев, специалист по средновековна стопанска история, разбрах, че той си няма понятие нито от славистика, нито от гръцки език. Сега се вижда, че и в българския език хич го няма. Забаележка: Едно е да знаете езика, друго е да знаете да го опишете. Дори Петър Добрев да знае български език, той явно не знае да го опише:

..В български, в разговорната реч ма често се поставя пред „не” за да подсили смисъла му, напр. ма недей, ма не ща (не искам).

Това Ваше твърдение ли е, увабаеми Курт, или на Петър Добрев?

Както и да е, не се ли замисляте, че това наше ма еднакво пасва и при отрицателни, и при положителни фрази: ма напиши му, ма чуй го само, и т. н. За мене това наше ма има двояк произход: или е съкращение от ама, турска заемка със същото значение, или е заемка от гръцки или дори от италиански, където това ма пак има същото значение: Ma come sta? Ма как е тя?

Уважаемият проф. Добрев, ерудиран лингвист-тюрколог, е предположил, че онова ма е общотюркска отрицателна частица. Надписа той като че ли превежда на делиормански така: "Авджи, гитме гиле!", като предполага, че гил значело град на прабългарски. Ловецо, не ходи в града! Ловувай извън града. (Според Вас, уважаеми Курт, гил значело къща или стая или стена. Не мога да взема отношение по този спор. Надявам се уважаемият проф. Добрев да вземе тук думата.)

А пък уважаемият проф. Добрев, ерудиран специалист по средновековна стопанска история, явно не е могъл да предположи нищо друго за частицата ма от надписа, само че скрива от нас факта, че това е общотюркска отрицателна частица, а се опитва да ни баламосва с "древногръцки" и санскрит.

Пак нарочно криете турския език, от една страна. А от друга страна, то и на новогръцки е така: "не ходи в града" -> "ми пигенес стинболи"; "ходи не в града (а другаде)" -> "пигене ми стинболи". Това гръцко "ми" наистина по-рано е било "ма". И щом е така, я да вземем новогръцкото и да не гоним Михаля из пустините на Централна Азия. Защото аз имам и превод на надписа въз основа на новогръцки, без, разбира се, да се съобразявам с някаква си граматика, склонения, спрежения: "Ох, ти, Джигитино, не се смей!". Пак прабългарин ще да го е писал, ама на гръцки.

Въобще, ако не се съобразявате с граматиката, бихте могли да прочетете едва ли не всичко, което Ви хрумне.

Предлаганото от Вас, уважаеми Курт, разчитане на останалите надписи, няма да коментирам.

Езикът на прабългарите едва ли е бил нещо единно.. основната маса, вкл. и управляващиата династия Дуло (Дуласи, двали) е говорела на алански,

Възможно е т.нар. пра-българи да са говорели на повече от един език, така както днешните швейцарци говорят на няколко езика. Това впрочем би затвърдило тюркската етимология на нашия етноним българи - мелези.

но е имало и племена, прослойки която е говорела алтайски, А НЕ ТЮРКСКИ ЕЗИК, подчертавам алтайски, подобен на чувашкия с ясни паралели в монголски и тунгусо-манджурски!

Би следвало честно да кажете кое от възприетата класификация на езиците не Ви харесва и да предложите своя класификация.

Най-напред да отбележа, че в лингвистиката думи като славянски, тюркски, алтайски и други подобни имат преди всичко лингвистично значение, което им се придава при системната класификация на езиците. Ако тези думи имат и други значения, те не бива да се смесват.

Според възприетата класификация ТЮРКСКИТЕ езици наред с МОНГОЛСКИЯ и тунгусо-манджурския СА АЛТАЙСКИ езици.

От своя страна, ТЮРКСКИТЕ езици могат да се разделят на ЧУВАШКО-ТЮРКСКИ и БАШ-ТЮРКСКИ. БАШ-ТЮРКСКИТЕ езици се делят на огузко-тюркски, къпчашко-тюркски, карлукско-тюркски, и др. (Не съм тюрколог, толкова знам от обща култура.) Днешният делиормански диалект спада към огузко-тюркските.

Доколкото прабългарският език е неизвестен, трудно е да го класифицираме. Обикновено го класифицират в групата на ЧУВАШКО-ТЮРКСКИТЕ езици, дори самата група някъде я наричат БУЛГАРСКА.

И тъй, уважаеми Курт, оспорвате ли класифицирането на неизвестния прабългарски език, който Вие считате за АЛТАЙСКИ, в една група с известния ЧУВАШКИ език?

Ако да, едва ли нещо конструктивно би могло да се каже за един неизвестен език. Тогава Вие не бихте имали аргументи дори за принадлежността на прабългарския към алтайските езици.

Ако не, оспорвате ли факта, че известният чувашки език е много по-близо до известния турски език, отколкото до известния монголски език? Аз не оспорвам, понеже не знам тези езици. Приемам на вяра, че хора, които знаят чувашки, турски и монголски, са преценили така. Преценили са именно, че известният чувашки език е много по-близо до известния турски език, отколкото до известния монголски език, и точно поради това се оформя групата на ТЮРКСКИТЕ езици, съставена от БАШ-ТЮРКСКИТЕ и от ЧУВАШКИЯ (само известните езици споменавам).

Въобще тезата Ви, уважаеми Курт, за мене е неясна.

Явно някакава група от алтаизирани тохари се е вляла в прабългарската етногенеза, сред основната сармато-аланска маса.

За лингвистиката алтаизираните тохари не са вече тохари (индо-европейци), а алтайци (монголци, манджурци, но най-вероятно тюрки).

Но в Силистра и в Мурфатлар, както и надписите от Наги-Сент-М. са ясни "алано-български"!

Т.е. Вие считате, че тези надписи не са на алтайски език, а на индо-европейски, така ли?

[Stan]

Има една приказка "бог и етимолог могат всичко". А неможе тези надписи да са както казва Р.Рашев гръцки надгробни от Х-Х²в. и да нямат нищо общо с прабългарите.

[Курт]

[цензура]
Много добре знам кои са алтайските и кои иранските езици и какъв е тохарския език. В случая надписът е на език близък до осетинския, да го наречем "алански".
Иначе проф.Добрев доста се пообърка в класифицирането на "прабълг.език", то мина през тюркските, сега от вас разбирам че го определил като "алтайски"? Между другото чувашкият език е доста по-далече от всички тюркски езици, вкл. и специалисти като Менгес, го отделят от тюркската група. Хубаво, но явно не всички прабългари са говорили алтайски. И това добре се демонстрира от сарматската материална култура. Нещата трябва да се разглеждат комплексно, изолираното фантазиране на разни преходи р-л езици и пр. е безпредметно, като например великата глупост че блехачи - ковач, идвало то билге - мъдрост Идва от тохарското пилко - метал.
За охси, много просто, имаме иранска заемка в тюркските езици, както и мнооого мноого други! какво те учудва!??? това изобщо не може да бъде аргумент!
За "ма" като отрицателна частица - в случая имаме ностратическо понятие!
--------------------------------------------------------------------------
[цензура]
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Стан, каза "А не може тези надписи да са както казва Р.Рашев гръцки надгробни от Х-Х²в. и да нямат нищо общо с прабългарите." Ами ако надписите бях гръцки, отдавна да са ги разчели окончателно! Да ама не, написани с гръцки букви но на негръцки прабългарски език!

[Stan]

Интересното при тези надписи е че са изписани върху варовикови блокчета, а не както останалите български надписи върху колони или плочи. При това положение не може със сигурност да се приеме, че надписите са достигнали до нас в пълен вид. Колкото до гръцкия език - става въпрос не за нормален текст, а за криптограми. За сравнение подобни криптограми масово се откриват в старобългарските манастири, като Муфатлар например и днес се набеждават за "прабългарска руническа писменост".
Колкото за тюркоалтайския произход на прабългарите направо ми е странно как все още може да има хора които да я поддържат.