ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

[Курт]

"Беше обсъждан като пример случаят на норманите и англосаксите. Защо не обсъжате доста по-адекватния пример с франките и гало-римляните?"

--------------------------------------------------------------------------
Предполагам че тук основно значение има църквата и нейният латински език! Подобен премер са готите и лангобардите в Италия, готите и свевите в Испания и Португалия.

Не мислите ли че нашия славяно-български се налага окончателно след покръстването, неславянските надиписи от Силистра, от Мурфатлар, Равна, показват че остатъци от прабългарски език са съществували до падането на Първото ни царство.
До голяма степен и съвр.руски е повлиян от "древнецерковнославянского" да си го кажем направо старобългарски!
-------------------------------------------------------------------------------------------
Въпрос на Маготин "Сега и аз да ти отправя един въпрос
На какъв език са си говорели българите и аланите в хазарския хаганат?"
Предвид факта че доста трайно са се сдружавали, създавали са общи селища, имат много общи имена и обичаи (двуженството, използване на знамето при погребения, свадби и пр., общ е обичаят когато детето проходи, около него да се поставят различни предмети, за да се види какво занятие ще си избере, леенето на куршум и гадането по него) ползвали са една и съща руническа писменост, показва че са говорили на, да го наречем сарматски (бълагро-алански) език!

[Гост]

В България по начало няма достатъчно квалифициран в тази проблематика езиковед иранист

Това е същността на мнението, останалото е баласт и го изтрих

Thorn

[Thorn]

На какъв език са си говорели българите и аланите в хазарския хаганат?

Въпросът ти е безсмислен. По-точно щеше да има смисъл ако беше реторичен, защото има някакво общо правило, което да даде очевиден отговор.


Ще ти дам примери:

На какъв език са говорели помежду си франките с гало-римляните?

Норманите със саксите?

Унгарците със словаците?

Австрийците с чехите?

Сърбите с албанците /средновековните/.

Норманите със сицилианците?

Руснаците с угрофинските народи на североизток?


Забележи, че всички изброени изповядват един и същи вариант на християнството , т.е. имат идентичен погребален обряд и имат практически идентична материална култура с разлики по-скоро социални, отколкото етнически. Пък произхода и манталитета са съвършено различни.


Така, че биха могли да си говорят на алански /демек протоосетински/, на хазарски – езикът на суверена /турският е бил лингва франка в Османската империя/ или на хипотетичния прабългарски, независимо дали той е бил тюркски или ирански.

[Курт]

"В България по начало няма достатъчно квалифициран в тази проблематика езиковед иранист" каза проф.Добрев.
Да така е, за съжаление, но има ли квалифицирани алтаисти, не говоря са хора завършили турска филология и преводачи от османотурски или преподаватели на турски език?
И какво да правим, да чакаме да се появят, няма да стане, тъй и ще си идем от този свят, с очакване. Значи да се оправяме със собствени сили и средства, което означава напъни на различни лаици и любители, пътят на познанието е труден и дълъг, иначе не би трябвало да правим нищо! Така че не се смейте на "счетоводителя" направил каквото можал, вие също правите каквото можете, поне и двамата не сте бездействали, като много други родни хабилитирани академични "светила" най-вече "кандила" на науката.

[_magotin_]

Въпросът ти е безсмислен. По-точно щеше да има смисъл ако беше реторичен, защото има някакво общо правило, което да даде очевиден отговор.

Точно това е отговорът, който намирам за подходящ - няма едно правило. Но правила има, или по-скоро закономерности.
В някои от изброените от теб примери няма съобщност - сърби и албанци, унгарци и словенци.
А където има съобщност, има смесване, като в примерите с франките и гало-римляните, норманите в Сицилия.
В третия вид случаи - австрийци и чехи, руси и угри, имаме по-скоро мултилингвистични общества.

[Thorn]

унгарци и словенци

- не словенци, а словаци. Хиляда години Словакия е унгарска.

Хипотезата за

мултилингвистични общества.

е добро попадение.

[_magotin_]

- не словенци, а словаци. Хиляда години Словакия е унгарска.

Хипотезата за е добро попадение.

Словаци, лапсус. Хем съм бил в Словакия няколко пъти.

Хипотезата е интересна, но леко влиза в разрез с прехвърлянето на названието "български" върху един славянски език.

[Thorn]

Хипотезата е интересна, но леко влиза в разрез с прехвърлянето на названието "български" върху един славянски език.

А прехвърлянето на названието "френски" върху един латински език по-различно ли е?

[tonev]

А прехвърлянето на названието "френски" върху един латински език по-различно ли е?

хм, що ли си мисля че имаше един значителен пласт пласт саксонски думи в френския? и че и двата езика са всъщност все от един клон на индоевропейските езици, с много общи черти? всъщност дадения от теб пример идеално подкрепя тезата на маготин.

За историята на френския език най-важни са франките, алеманите, бургундите и вестготите. Тези германско-говорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия латински език в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи, произлизащи от германски езици - дали те са само 400 или 2 % от днещния френски. Голяма част от тях са думи или изрази, свързани със социалната структура на обществото или са военни термини. Името на самия език français идва от германското Frank (свободен човек).

[Thorn]

хм, що ли си мисля че имаше един значителен пласт пласт саксонски думи в френския? и че и двата езика са всъщност все от един клон на индоевропейските езици, с много общи черти? всъщност дадения от теб пример идеално подкрепя тезата на маготин.

"саксонски" пласт няма - саксите не са се навирали в Галия. Те са били фенове на мъгливия Албион А за германския пласт сам пишеш, че е 2%. Че то руския пласт ва българския е по-голям.

Останалото е глупост - франкският е от германската група, френският е романски. Ама хич не са "все от един клон на индоевропейските езици".

Търсенето на тюркски остатъци в съвременния български има един много сериозен методологически проблем. Разграничаването на предосманските думи. Хайде, при бъбрек, белег и т.н., когато няма османски аналози ясно, но ако някоя дума е била обща или дори сходна, то тя ще мине за османска, а не за пробългарска.

[Гост]

Също така за да се твърди, че Курт е типично тюркско име не лошо да се онагледи с някой пример - тюрк носещ това име.

Повече от излишно, защото в почти всички тюркски езици има нарицателно съществително име курт "вълк", и то безспорно е генетична основа на всички имена Курт във всеки един от тези езици.

Освен името на хан Кубрат в българския език има и м.л.и. Курти, за което е изключено да е от турския език, а така също и от къпчашкия кумански език, където основната дума наименование за този хищник е бьори, следователно няма никакви причини да не допуснем и приемем, че дума *курт "вълк" е имало и в прабългарския език и че тъкмо на нейна основа е образувано и името на хан Кубрат.

А как можем да обясним, че това име се среща сред немците, че и сред англичаните? Може би е остатък от "прабългарския език от българската група", чиято западна граница, както твърдите е била р. Рейн?

Езиците съществуват, функционират и се развиват във Времето, като осъществяват
два основни процеса:
-дивергенция, при която от един праезик се отделят или роят редица други езици, които един спрямо друг си остават и по същество са родствени един на друг;
-конвергенция, при която езиците контактуват помежду си или си взаимодействат един с друг, при което си обменят и езикови елементи, най-често думи и имена, като самите контакти може да бъдат преки, например турско-българските или българо-румънските, и непреки или косвени, например еврейско-българските и дори и ескимоско-българските, защото думата анорак като че ли е ескимоска по произход.

Широкото разпространение на името Курт в германските езици показва, че то е преминало в тях през много отдалечен исторически период, какъвто според мене е времето на Западно-Хунската империя на хан Атила, в която влизат и немалко готски и други германски племена, на преките етнолингвистични контакти на които с прабългарите хуни се дължи и появата на това име в германските езици.

С прозвището Атли хан Атила е основен персонаж в героическия епос на скандинавските германски народи, а на Острова има много стара фамилия Атли, от която е и един министър-председател от около Втората Световна Война.

Генетична основа на това прозвище очевидно-безспорно за езиковеда прабългарист, а и за всеки езиковед тюрколог е нар.същ.име *атли "конник".

И най после, има американо-английско фам.име Ецел, което безспорно е германизираното
първо и основно име на хан Атила - *Етил, възникнало и образувано на основата на добре известното
предишно име на р. Волга.

Може би трябва разширим ареала на булгарските/болгарски езици и да включим и Британските осторови?

Историческият ареал на прабългарските/болгарските езици и диалекти е от Байкал до Сицилия
от изток на запад и от Балтийско до Средиземно море от север на юг, включително и Мала Азия.

В Източна Мала Азия има прабългарски рунически надписи, разбира се, неразчетени, а в полския език има много интересни прабългаризми като книга, сановник, сабя, сукман, пан и др., но не по-различно е положението и в прибалтийските угро-фински езици.

От допълнително обсъждане се нуждае въпросът за евентуалното удължаване на този ареал
и до Ирландия, където пък е добре известен народ на име Болг(!?), който етноним в никакъв случай
не бива да се игнорира, като се има предвид, че при отец Паисий има български цар на име Болг.

[tonev]

"саксонски" пласт няма - саксите не са се навирали в Галия. Те са били фенове на мъгливия Албион А за германския пласт сам пишеш, че е 2%. Че то руския пласт ва българския е по-голям.

Останалото е глупост - франкският е от германската група, френският е романски. Ама хич не са "все от един клон на индоевропейските езици".

Търсенето на тюркски остатъци в съвременния български има един много сериозен методологически проблем. Разграничаването на предосманските думи. Хайде, при бъбрек, белег и т.н., когато няма османски аналози ясно, но ако някоя дума е била обща или дори сходна, то тя ще мине за османска, а не за пробългарска.

не са и двата кентум езици така ли? и самия език не се е развил като такъв именно под влиянието на германите?

It is estimated that 12% (4,200) of common French words found in a typical dictionary such as the Petit Larousse or Micro-Robert Plus (35,000 words) are of foreign origin. About 25% (1,054) of these foreign words come from English and are fairly recent borrowings. The others are some 707 words from Italian, 550 from ancient Germanic languages, 481 from ancient Gallo-Romance languages, 215 from Arabic, 164 from German, 160 from Celtic languages, 159 from Spanish, 153 from Dutch, 112 from Persian and Sanskrit, 101 from Native American languages, 89 from other Asian languages, 56 from other Afro-Asiatic languages, 55 from Slavic languages and Baltic languages, 10 for Basque and 144 — about three percent — from other languages.[26]

ето ти ги чуждите думи във френския за да не пояснявам за всяка от кой език е... доста повече от тези 10- 15 в българския.

търсенето на тюркски остатъци има много проблеми... има освен турски има и татарски или кипчански пласт, отделно между тюркски и алтайски има една известна разлика.

[_magotin_]

Проф.Добрев така и не благоволи да обясни защо нарича Кубрат Курт, при условие, че източниците не му дават такова име. На база на кое обстоятелство проф.Добрев пренебрегва общоприетия факт, че името на Кубрат от неговия пръстен е Ховрат?
Колкото до мълчанието по повод иранските и даже персийски имена на прабългарския елит, то е разбираемо. Понеже не се вписва в предпоставения шаблон, това "дребно" обстоятелство традиционно се игнорира. Което само доказва фундаменталната неправота на "тюркската" теза.
Накрая по повод на "оправданието", че съвременният османски турски пречел да се отсеят автентичните прабългарски думи - това е една такава дъвка за първолаци, от която ме напушва смях. Имаме запазени десетки книжовни паметници от ²Х-Х век, които ни представят говоримия в българския двор по това време български език. В тях няма и помен от "тюркски" език на прабългарите.
Накрая отново да попитам как при условие че угрите маджари заеха стотици думи от тюркски, славяните пропуснаха да го направят?

ПП Няма такова нещо като "езиковед - прабългарист" в науката.

[Thorn]

Имаме запазени десетки книжовни паметници от ²Х-Х век, които ни представят говоримия в българския двор по това време български език. В тях няма и помен от "тюркски" език на прабългарите.

Глупости. Запазени паметници от 9-10 век почти няма. И те отразяват ползвания църковен език, което не дава недвусмислени сведения за говорения в двора език. Това е все едно да кажеш, че понеже от същото време имаме стотици книжовни паметници създадени в Римската империя /ама тази от 10 век/, които са на латински, то в двора на император Отон са говорели на латински!

Маготин, почти няма запазени оригинали на произведения от 9-11 век, камо ли на оригинални, а не преводни такива. Иначе можеше да се надяваме на някоя и друга преписка в полето на книгата, на вмъкната прабългарска дума в някой коментар и т.н. И да е имало такива - още Евтимий се е занимавал с прочистване на книгите.

[_magotin_]

Глупости. Запазени паметници от 9-10 век почти няма. И те отразяват ползвания църковен език, което не дава недвусмислени сведения за говорения в двора език. Това е все едно да кажеш, че понеже от същото време имаме стотици книжовни паметници създадени в Римската империя /ама тази от 10 век/, които са на латински, то в двора на император Отон са говорели на латински!

Маготин, почти няма запазени оригинали на произведения от 9-11 век, камо ли на оригинални, а не преводни такива. Иначе можеше да се надяваме на някоя и друга преписка в полето на книгата, на вмъкната прабългарска дума в някой коментар и т.н. И да е имало такива - още Евтимий се е занимавал с прочистване на книгите.

Ще трябва да те върнем в гимназията. Можеш да си препрочетеш Йоан Екзарх като начало. Е, ако те влече, чети го като цензурирания от Евтимий Йоан Екзарх. А това, че църковнославянският е различен от говоримия в двора език е плод на нечие въображение, да се надяваме на на твоето. Въобще напъните да се доказва, че старобългарският език е имал тюркски пласт, който е цензуриран, са смехотворни и искрено ме забавляват.
Впрочем самият факт, че паметник като "ИБХ" е съхранен, говори, че цензура не е имало. Да не говорим, че в Търново отлично са разбирали значението на надписа от колоните на "Св.40 мъченици".