ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

[_magotin_]

Бихте ли пействал тук абзаца, в който акад. Бешевлиев обобщава и заключава,
че щом като тези имена са ирански по произход, то по вътрешна необходимост и задължително
и самите прабългари са иранци по произход и принадлежност?

Веселин Бешевлиев (иначе отявлен "тюркофил")

Наличието на ирански имена у първобългарите не представя следователно нищо невероятно, невъзможно или изключение, а напротив нещо, което би трябвало по начало да се очаква. Иранските имена всред първобългарския владетелски род могат да се дължат или само на иранско влияние, или на сродяване с иранци или на това, че целият род е бил от ирански произход. Ако се вземе пред вид, че ирански имена се срещат изобщо у първобългарите, то най-вероятно е да се приеме, че всред първобългарите са съществували ирански етнически елементи. Тези елементи са проникнали всред тех преди 7 в., когато те още са обитавали южноруските земи. Дуйчев смята като един далечен отзвук от иранското културно влияние и личното име Персиан [117]. Притокът на ирански елементи и иранското влияние ще са продължили наверно до късно. Може би не е случайност, че според Хамбарлийския надпис [118] като пръв помощник на първобългарският военачалник Тук е бил византийският стратег с иранско име Вардан.
Влиянието на иранската култура у първобългарите се забелязва и в други случаи. Така наречените първобългарски знаци, които се намират издълбани върху каменни предмети, тухли и пр. едва ли биха могли да се отделят от т. н. сарматски знаци. Според З. И. Соломаник [119] сарматските знаци се срещат в северното Причерноморие и то най-вече в Боспора, а липсват почти в западния Крим главно от I в. от н. е. т. е. в периода на засилената сарматизация. Те се явяват по време на царете с имена Савромат и Аспург от местните боспорански династии. Те са съществували у сарматските племена и с техното придвижване от изток на запад са проникнали в северното Причерноморие. Иранският произход на тези знаци се приема и от един друг техен изследвач Х. Янихен [120]. Той извежда знаковете на боспоранските царе, които представляват един вид герб на съответния владетел, от иранското знаме петел върху копие. Соломоник [121] посочва, че знакът на даден боспорански владетел може да замени името му в официалните надписи на същия владетел написани на гръцки език. Затова не случайно владетелските знакове заемат видно место в надписите. «Очевидно,– продължава Соломоник, – тези знакове са били разбираеми за всекиго без пояснение в това число на простия народ, който не е знаял гръцки» [122]. В некои случаи знаковете имат значение на дата. По подобие на владетелите и други лица и родове са възприели някакъв знак, който е служел да означава техното имущество, притежание и пр. Между приведените сарматски знакове у Соломоник има некои, които са същите както първобългарските или приличат много на тях. За съжаление първобългарските знакове още не са събрани напълно и издадени на едно място, нито са подредени по време, по честота на срещането, по сходство, по употреба и т. н. Някои от тях са може би знакове на владетели, на родове или на отделни знатни личности. Едно обаче е сигурно, че нашите знакове не могат да се отделят от сарматските.
Следи от иранско влияние биха могли да се открият или да се допустнат и в други случаи, напр. в първобългарските надписи, Мадарския скален релиеф, в керамичната украса в Преслав и Патлейна. Обаче изтъкнатото до тук е достатъчно да покаже, че всред първобългарите е имало ирански елементи, които са били носители и на иранско културно влияние. Този ирански елемент е бил, както изглежда, доста значителен и затова не бива да се пренебрегва при установяването на етногенеза на първобългарите.


Да Ви попитам скромно, проф.Добрев, известно ли Ви е и боравите ли с понятието "етнокултурна идентичност"?

И не чух Вашето обяснение за КУЧЕ, свещеното животно на прабългарите...

[Thorn]

Като толкова припираш за това куче, поне кажи къде е обявено за "свещено животно".

[Gr8]

В неподходящ тон Gr8 отговаря, че за кучета е писал Теофилакт Охридски и че са открити ритуални кучешки погребения, каквито били нехарактерни за тюрките.

[Гост]

Ако се вземе пред вид, че ирански имена се срещат изобщо у първобългарите, то най-вероятно е да се приеме, че всред първобългарите са съществували ирански етнически елементи.
Влиянието на иранската култура у първобългарите се забелязва и в други случаи.[/b]

Ако не ме лъже паметта, аз ви помолих за нещо съвсем друго,
а не да ме просвещавате за наличието на иранско културно влияние при прабългарите.

Този ирански елемент е бил, както изглежда, доста значителен и затова не бива да се пренебрегва при установяването на етногенеза на първобългарите.

Прабългарите са частично иранизирани тюрки по произход и принадлежност!

Това е моята концепция и аз съм я повтарял вече толкова много пъти,
че от това на самия мене започва да ми става крайно неудобно!

И не чух Вашето обяснение за КУЧЕ, свещеното животно на прабългарите...

Не и преди аз да чуя вашия отговор обяснение на фундаменталния за Целокупното Человечество
казус "Алтайци яхат несъществуващи коне"!!!

[_magotin_]

Трябва да се направи едно важно уточнение. Въпросната капитална статия на Бешевлиев е публикувана през 1967г., доста преди интензивните проучвания на прабългарските некрополи и обобщението на краниологичните данни. По времето на Бешевлиев такива статии, включително и от Дуйчев, са се пускали главно в чужбина, тъй като у нас те са били неудобни.
Ако Бешевлиев познаваше огромния обем данни, които бяха събрани в последните години, ако можеше да работи с Рашо Рашев, той несъмнено би написал, че този ирански елемент всъщност е бил водещ и основен, а тюркският е внесен и вторичен. И тук не бива да има емоции и тръшкане, истерии и нацупени муцунки. Науката се нуждае от обективен и безпристрастен оглед на наличните факти.

Не и преди аз да чуя вашия отговор обяснение на фундаменталния за Целокупното Человечество казус "Алтайци яхат несъществуващи коне"!!!

Придържайте се към темата, проф.Добрев. Въпросът с алтайците и техните предполагаеми ездитни занимания е отвъд темата за прабългарите, а отъждествяването на прабългари с алтайци си е Ваше лично мнение, което не се подкрепя от академичната наука. Вече Ви писах по-горе нещо за Вашите уравнения на тема 30 племена и прочие.

Ако не ме лъже паметта, аз ви помолих за нещо съвсем друго, а не за наличието или отсъствието на иранско културно влияние при прабългарите.

Какво сте молил и какво съм Ви отговорил всеки да прецени сам. За мен Бешевлиев е несъмнен авторитет. Вие - НЕ.

[Гост]

Баян е мн.интересно име, което може да е възприето по линия на Аварския хаганат.

Това е аварският фонетичен вариант на прабългарското мъжко лично име *Баян,
фонетичен вариант продължение на което в езика на прабългарите от ПБЦ
е добре известното име Боян.

Името *Баян възниква и се образува на основата на праб. прил.име байан "богат",
което прилагателно име в наше време е запазено като че ли единствено и само в монголския език.

[Gr8]

[FONT="Times New Roman"][B]Прабългарите са частично иранизирани тюрки по произход и принадлежност!

Вместо само да приказвате, е по-добре да дадете доказателства.
Археологията и лингвистиката са изцяло на иранската теза. Ще бъде интересно да покажете нещо, а не само да водите монолози.

[Thorn]

Археологията и лингвистиката са изцяло на иранската теза.

- невярно твърдение. Не всички лингвисти и не всички археолози. Моля без подобни изхвърляния.

[Gr8]

Ами като за начало проф.Добрев можете да посочите поне едно владетелско име, което да има само тюркски аналози, но не и ирански. Все пак темата е лингвистика, не археология.

[Thorn]

Ами като за начало проф.Добрев можете да посочите поне едно владетелско име, което да има само тюркски аналози, но не и ирански. Все пак темата е лингвистика, не археология.

По-горе посочих Токту и Баян /вярно, че Баян не е владетел, а брат на владетеля/

[Христо Тамарин]

Антоновден - професионален празник на ковачите

Оставете името Антон, по важно е че и при осетинците и при нас се среща странната форма Андон, с "д". Оказва се че в осетински аендон означава стомана. И странно защо в България по народната традиция денят на св.Антоний се смята за ден на ковача и железара! Странна работа наистина?
Аналозите между български и осетниски имена са десетки...

Оставете осетинците, ами погледнете съседите ни, гърците. Антон преминава в Андон на гръцка почва. По същия начин от Константин се получава Констандин и даже Констадин.

Само дето Христо, в народната традиция, незнайно защо, Антон (нашето Андон) се свързва с ковашкия занаят! Този факт не бива да се пропуска, само и само да се отхвърли връзката с иранските езици, защото ти си привърженик на тюркския произход. Прозрачни трикове!

..
За случая с връзката между името Антон и ковашкия занаят имам поне две много по-вероятни хипотези. Във втората хипотеза осетинският език е замесен, в първата, по-вероятната - не.

1. Честванията на езическите богове Хефест и Хермес са пренесени от ромейската християнска традиция на Антоновден и Атанасовден. Нима само при българите Антоновден е празник на ковачите? Не е ли така и при гърците? Не знам.

2. Антоновден става празник на ковачите най-напред при осетинците по някаква тяхна езикова аналогия, за която Вие писахте. Както осетинците, така и ние, българите, сме правславни християни и векове наред сме живели съвместно под духовното влияние на Цариград. Честването на Антоновден като празник на ковачите наистина идва от Осетия, но до нас идва от Цариград.

Въпросът се изясни. Оказва се, че няма връзка нито с езичеството, нито с осетинците (и двете ми хипотези по-горе не са верни).

Векове наред на Антоновден, 17 януари, свещениците в проповедите си са цитирали следното поучение на Свети Антоний:

Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него - коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно.

{Достопамятные Сказания, 35}

Поради това ковачите са си го харесали за патрон на своята професия.

[Христо Тамарин]

Дали някой не ни прави на шарани с тези прабългари?

На първо място стига с този "шаран-сазан". В кой точно старобългарски паметник е регистрирана тази дума та да се твърди, че е била прабългарска? При положение, че думата "шаран" е има в сръбския, босненския и хърватския не означава ли че може ли да е примерно заемка от аварския? А защо да не заета от езика на печенегите?

Разбира се, че думата шаран може да е заемка от аварски или печенежки.

Вече писах:

Цялата лингвистична проблематика относно пра-българите е наложена от историята. На пра-българите промоция им е направила и им прави историята. Ако останем само в сферата на лингвистиката, то от никакви пра-българи няма нужда, за да се обясни "лингвистичната действителност".

Все пак, думата шаран, заедно с думите белег, бисер, болярин, бъбрек, българин, капище, корем, кумир, тояга, шарка, шейна, шиле, се счита традиционно за пра-българска. Ами иначе нищо няма да има от пра-българите в нашия език. (В списъка не влизат куче, карам, къща, и т.н.)

[Христо Тамарин]

За името Курти

И на края - така и не бе посочен нито един тюрк с име Курт, барем един съвременен турчин с това име! Означава ли това, че сме стигнали до консенсус, че прабългарското име Курт не е от тюркски произход?

Няма турско име Курт или Курти, понеже традиционните имена на турците са мюсюлмански.

Обаче Курт на турски значи вълк. Сред нашенците имало обичай да се използват имена като Вълчо, Курти (Вълчо в превод от турски) или Лупо (пак Вълчо в превод от влашки).

Нашенското име Курти е ново. То е получено от турската дума за вълк.

Друг пример: Желязко, Сидер, Демир са все български имена с едно и също значение.

Забележка: Нямам представа дали пра-българският владетел Кубрат се е наричал и Курт.

[mitaca]

Все пак, думата шаран, заедно с думите белег, бисер, болярин, бъбрек, българин, капище, корем, кумир, тояга, шарка, шейна, шиле, се счита традиционно за пра-българска. Ами иначе нищо няма да има от пра-българите в нашия език. (В списъка не влизат куче, карам, къща, и т.н.)

"Традиционно" доказателство ли е? Просто питам. А, че лингвистиката не е най-добрата наука за доказване на неща свързани с (пра)българите, аварите и други народи/етноси/племена и т.н. от които не са останали достатъчно сведения (собствени, т.е. доказано такива), мисля, че отдавна е ясно.

[Gr8]

По-горе посочих Токту и Баян /вярно, че Баян не е владетел, а брат на владетеля/

Е не предполагах, че някой да може да взема на сериозно отдавна отхвърлени тези. А да сте чували за кушански владетел с името Вима Такто? Само не ми обяснявайте че кушаните са баш тюрки.