проф. Добрев написа
Виж мнение
Наличието на ирански имена у първобългарите не представя следователно нищо невероятно, невъзможно или изключение, а напротив нещо, което би трябвало по начало да се очаква. Иранските имена всред първобългарския владетелски род могат да се дължат или само на иранско влияние, или на сродяване с иранци или на това, че целият род е бил от ирански произход. Ако се вземе пред вид, че ирански имена се срещат изобщо у първобългарите, то най-вероятно е да се приеме, че всред първобългарите са съществували ирански етнически елементи. Тези елементи са проникнали всред тех преди 7 в., когато те още са обитавали южноруските земи. Дуйчев смята като един далечен отзвук от иранското културно влияние и личното име Персиан [117]. Притокът на ирански елементи и иранското влияние ще са продължили наверно до късно. Може би не е случайност, че според Хамбарлийския надпис [118] като пръв помощник на първобългарският военачалник Тук е бил византийският стратег с иранско име Вардан.
Влиянието на иранската култура у първобългарите се забелязва и в други случаи. Така наречените първобългарски знаци, които се намират издълбани върху каменни предмети, тухли и пр. едва ли биха могли да се отделят от т. н. сарматски знаци. Според З. И. Соломаник [119] сарматските знаци се срещат в северното Причерноморие и то най-вече в Боспора, а липсват почти в западния Крим главно от I в. от н. е. т. е. в периода на засилената сарматизация. Те се явяват по време на царете с имена Савромат и Аспург от местните боспорански династии. Те са съществували у сарматските племена и с техното придвижване от изток на запад са проникнали в северното Причерноморие. Иранският произход на тези знаци се приема и от един друг техен изследвач Х. Янихен [120]. Той извежда знаковете на боспоранските царе, които представляват един вид герб на съответния владетел, от иранското знаме петел върху копие. Соломоник [121] посочва, че знакът на даден боспорански владетел може да замени името му в официалните надписи на същия владетел написани на гръцки език. Затова не случайно владетелските знакове заемат видно место в надписите. «Очевидно,– продължава Соломоник, – тези знакове са били разбираеми за всекиго без пояснение в това число на простия народ, който не е знаял гръцки» [122]. В некои случаи знаковете имат значение на дата. По подобие на владетелите и други лица и родове са възприели някакъв знак, който е служел да означава техното имущество, притежание и пр. Между приведените сарматски знакове у Соломоник има некои, които са същите както първобългарските или приличат много на тях. За съжаление първобългарските знакове още не са събрани напълно и издадени на едно място, нито са подредени по време, по честота на срещането, по сходство, по употреба и т. н. Някои от тях са може би знакове на владетели, на родове или на отделни знатни личности. Едно обаче е сигурно, че нашите знакове не могат да се отделят от сарматските.
Следи от иранско влияние биха могли да се открият или да се допустнат и в други случаи, напр. в първобългарските надписи, Мадарския скален релиеф, в керамичната украса в Преслав и Патлейна. Обаче изтъкнатото до тук е достатъчно да покаже, че всред първобългарите е имало ирански елементи, които са били носители и на иранско културно влияние. Този ирански елемент е бил, както изглежда, доста значителен и затова не бива да се пренебрегва при установяването на етногенеза на първобългарите.
Да Ви попитам скромно, проф.Добрев, известно ли Ви е и боравите ли с понятието "етнокултурна идентичност"?
И не чух Вашето обяснение за КУЧЕ, свещеното животно на прабългарите...
Comment