ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

[Stan]

На първо място стига с този "шаран-сазан". В кой точно старобългарски паметник е регистрирана тази дума та да се твърди, че е била прабългарска? При положение, че думата "шаран" е има в сръбския, босненския и хърватския не означава ли че може ли да е примерно заемка от аварския? А защо да не заета от езика на печенегите?

Христо Тамарин: "Изброените до един са истински българи, с гръцки по произход имена. Трябва ли от това да правим някакъв извод за родния им език?" - да сред българите масово се срещат гръцки имена и това съвсем не означава, че българите са гърци. Но това е следствие от факта, че преди повече от 1 100г. българите са приели от византийците християнската религия и от 864г. насетне византийската култура е оказала изключително мощно влияние върху старобългарската. Ако се приложи твоята логика на разсъждение по отношение ирански имена сред "тюркоезичните" българи - гръцки имена сред днешните българи, то трябва обясним иранските имена сред прабългарите с факта, че прабългарите в един момент възприели иранската религия И нека не излизаме с безумния аргумент, че става въпроса за "мода" или "влияние", защото веднага ще последва следващият въпрос - защо само при прабългарите има ирански имена? Защо такива няма сред аварите, тюрките, хазарите, печенегите, узите, куманите и т.н.? Но, основният въпрос е не защо при прабългарите има ирански имена, а защо няма тюркски и за сравнение от посочените от теб българи с гръцки имена, някои имат чисто български фамилии като Ботев, Стоянов или Кънчев.

И на края - така и не бе посочен нито един тюрк с име Курт, барем един съвременен турчин с това име! Означава ли това, че сме стигнали до консенсус, че прабългарското име Курт не е от тюркски произход?

[tonev]

Христо, всъщност доста от имената са от семитски произход.

[_magotin_]

Изброените до един са истински българи, с гръцки по произход имена. Трябва ли от това да правим някакъв извод за родния им език?

Изводът е, че понятието "културна идентичност" май ти е непознато. Шегата настрана, но ако не можеш наистина да си обясниш защо тези българи имат гръцки имена, то дискусията е безмислена. Пък и хората са ти написали по-горе нещо, разсъждавай и чети.
Колкото до ирански имена, такива има, естествено, и при чувашите, и при кавказките авари, и при други народи, които се намират под влиянието на иранския културен кръг или са от ирански произход. Но у прабългарите има наистина голям превес на иранските и даже персийски имена, което едва ли е случайно.

Тук веднъж Курт спомена, че титлата ювиги е от кушански произход, титла на юечжи.
Тюрките взаимстват тази титла и я ползват (повечето тюркски титли са взаимствани), но у тях тя не звучи като у нас, по друг начин биха звучали и прабългарските имена. Това никак не е маловажно наблюдение по отношение на въпроса за легендарния и неясен прабългарски език.

Колкото до семитския корен на много от гръцките имена, той на свой ред има обяснение в културното влияние по линия на християнството.

2. Антоновден става празник на ковачите най-напред при осетинците по някаква тяхна езикова аналогия, за която Вие писахте. Както осетинците, така и ние, българите, сме правславни християни и векове наред сме живели съвместно под духовното влияние на Цариград. Честването на Антоновден като празник на ковачите наистина идва от Осетия, но до нас идва от Цариград.

Доказателства? Цитати? Факти? Или бъркане на желаното с действителността?

[Курт]

Едно си баба знае, едно си баба знае. Христо ако си беше направил труда да прегледаш сайта на Сергей Старостин и неговият алтайски етимолог.речник, щеше да забележеш че тунгусо-манджурските форми са най-близко до изходната протоалтайска форма, а тюркските са най-далечни! И това не е случайно. Пралтайската прародина няма нищо общо с планината Алтай, тя е в Източна Монголия и Манчджурия – археолог.култура дунвей, Културата на плочестите могили!
Въпрос - обясни ми думата дохъторъ, в тунгусо-манджурски догъ - теме, тил и тур - поставям! Или двалма - оставям ти го за домашна работа, а ако ми обясниш думата стъпъл - рис, направо ти пиша 6!!!
Всичко останали идиотски еквилибристики които ги предлагате от чув.чотур и тюркск.ястук са абсурдни. Проблемът ти Христо е че се отдаличаваш максимално от реалната археологична и антропологична характеристика на памиро-ферганските българи, със сарматска култура, явни братовчеди на аланите и кушаните и искаш да им набуташ в устата "тюркски език" просто и само защото така са те мундщровали в университета, разните миришещи на пръст "авторитети" верни на стария социалстически класово-партиен подход.
За лингивистичните способности на казармения проф.... който облицова чаши и е пил наздравица с Атила, просто не ми говори!!!
Откъде твърдиш че прабългарите са говорили огурски език, при условие, че във времето когато се появяват прабългарите, огури още няма на този свят! Ако бяха езикови "алтайци" щяха да са подчертани монголоиди!
Примерите които даваш със съвременни имена и примери са абсурдни. Не смесвай състоянието на един език и комуникациите от античността и в съвр.ни национлано-нихилистично и чуждопоклоническо, разпадащо и гнило общество, където пействаме, сейфаме, и пр., дори пикльовците пишат по стените псувни на английски език. Не забравяй че оногурският владетел Грод плаща с живота си защото се е християнизирал, сиреч опитал се да се прави на западняк и си го получил заслуженото! Както на времето скитския му елинофилски събрат Скил.
А това че не забелязваш алано-сарматската антропонимия на българските езически и много средновековни и възражденски имена, си е напълно плосък и изтъркан номер!
Споменах не за ювиги а за ябгу, което е със сигурен тохарски поризход, в кушански yavuga и вероятно произлиза от тохарското wayauka – лидер, водач. Другото мнение че произлиза от тохарското yap - действам, правя нещо, а като трета возможност посачвам тохарското ype, yapoo - страна, народ, сравни с българското жупан и жупа, жупище - страна, област! ха-ха тюрколози!! Смятам че титлата е сюбиги, за което мога също да предложа няколко решения, но за тях в друг пост!
---------------------------------------------------------
Надявам се с течение на времето, когато старите "тюркски" кримки, кандила на науката идат при Тенгри и шейтаните му, да се отчитат за многото си грехове спрямо предците на българския род, нещата ще си дойдат на мястото!
-----------------------------------------------------------------------------------------------

[_magotin_]

А това че не забелязваш алано-сарматската антропонимия на българските езически имена си е напълно плосък и изтъркан номер!
Споменах не за ювиги а за ябгу, което е със сигурен тохарски поризход, в кушански yavuga и вероятно произлиза от тохарското wayauka – лидер, водач. Другото мнение че произлиза от тохарското yap - действам, правя нещо, а като трета возможност посачвам тохарското ype, yapoo - страна, народ, сравни с българското жупан и жупа, жупище - страна, област! ха-ха тюрколози!!

Нещо ме кара да мисля, че ювиги и ябгу е едно и също нещо, произнесено по различен начин.

[Курт]

Маготин, възможно е да си прав, тогава бихме имали канас ювиги - кан водач!

кан, кана-сюбиги, кане-сюбиги – върховен владетел. а). кан, кана, кане – първата част на прабългарската владетелска титла. Традиционно прабългарската титла се свързва с тюркското хан. В древнотюркски qaη – баща. В протомонголски хaγan, хaan, манчжурски ҳan, евенкски kaγankan, чжурчженски hān-ān-ni – владетел, император. Смята се че алтайските форми са древна заемка от китайското - huan, kuan – император, kę - велик + kuan – владетел, също hun – княз, в предимперския период. /ССТМЯ,стр.358/ При лянските и ордоски хуни владетелят се титлува също шанюй. След заселването им в Жужанската държава и обособяването им след 546 г. като тюрки, те приемат първо тилата ил-хан – владетел на племе, а после по-величественото каган (кехан). Взаимстват я от жужаните. Първото споменаване на хан, каган при жужаните е около 402 г. когато Шелун сменя древната хунска титла шанюй. Според В.Бартолд, освен при жужаните титлата хан, каган се е срещала и при друго сянбийско племе – туюхуните (ухуаните). Е.Пулебланк посочва че първо хан, каган (кехан) при древните тюркути не е означавала владетел, а просто старейшина на род, (глава на семейство, баща, респ. ил-хан), после кехан става равнозначно на благородник, аристократ, сред обкръжението на ябгуто (владетеля, титла заета от кушанското yavuga). При монголите каан също няма първоначално статут на владетел. Според П.Пелио титлата каан за пръв път е използвана от Хубилай, един от чингисидските наследници, управлявал Китай (Империята Юан). Г.Федоров-Давыдов смята че каан е използвана за пръв път като владетелска титла от Угедей (бащата на Темучин – Чингис-хан).
Старостин посочва протоалтайското k`iòŋi, тюркското k/i/aŋ, тунгусоманчжурското xuŋ, японското kimi, които означават старейшина, родоначалник. Също протоалтайското k(i`a)ŋe, тюркското k(i)aŋ, монголското kaŋga, тунгусоманчжурското kunile означават управлявам. /S-AE/ В някои тюркски езици, в чувашки köne, турски köhne, казахски köne, узбекски kůxna – стар, показва паралел с иранските фрми, в ягнобски kuhna, пущунски kohne, кюрдски kohna, талишки, гилянски kanê, персийски kohān, шугнански kina, язгулемски kana, хуфски, рушански kōna, сариколски keno, белуджи konag – старейшина, вожд, произлизащи от авестийски *hanaka, пехлевийски kahwan – старец. /VS-ETD/ В ягнобски kanna – главната, най-издигнатата част от жилището, където спи главата на семейството и съпругата му. /МА,ЕП-ЯТ/ В пущунски kan, khon, означава господар, а в нуристански (кховарски) khonza – владетелка, царица. Още Старостин посочва протоиндоевропейското *k(w)en- глава, главен, като го свързва с келтското cеаn – владетел, вожд, латинското genus – родоначалник, consul - предводител. /IEE/ Аналогично е прагерманското *kuningaz или готското *kuniggs, старовисоконемското kuning, произлизащо от kuni - род, откъдето е и финско-естонското kuningas и славянското княз, *kъnedzь – крал, владетел, според Фасмер. Също откриваме протоиндоевропейското *g'ene-, *g'nē-/*g'nā-, в хетски genzu, прототохарски *kän, латински genuī, genitum, арменски cnanim – пораждам, създавам, старовисоконемски kind – син, knōt, knuot, kunni – род, семейство в англ. kind, kin – порода, род. /IEE/
Хармата въстановява аланската дума χšayant – владетел, царска власт, като изхожда от названието на сарматското племе Ξάνδιοι (ксандии, саи), известни и като “царски сармати”. Връзка с авестийското χšaya – власт, но с първоначално значение сияещ, после преминало в титла, аналогично в староиндийски (ведийски) ksāita – владетел и ksāh, авестийското χšayanа – земя, страна, т.е. названието старана, владение, е производна на понятието за власт и владетел. Откриваме аналогично в тох./б/ kaniya, keniya, kentsa – страна, държава, еkaññe, ekaññi – владение, което подсказва че трябва да очакваме и kan - владетел. В Сурхкоталския кушански надпис е спомената титлата канаранг, засвидетелствувана е при Сасанидите като граничен управител в Кушаншахр.
При усуните, владетелят се е титлувал кунмо, което според Зуев отразява изходното „кан-баг” (владетел-бог). Усуните са били тохароезични, непосредствени съседи на юечжите, сравни kaniya, keniya, kentsa – страна, държава, еkaññe, ekaññi – владение, респ. кан - владетел.
Вероятните решенията са две: 1. При прабългарите титлата „кана” да е самостоятелно възникнала, предвид развитието на изходния ностратически корен, аналогично на усунското кан-баг (кан-бог), кана-сюбиги (от бога владетел). Аналогично Турчанинов разчете в един от надписите от маяцкото градище израза „алануй кан” – алански кан. (Турчанинов смята че думата кан е заета от „тюркоезичните прабългари” непосредствени съжители на аланите-аси в салтомаяцката общност. /ГТ-ППЯНКВЕ,стр.71/ Само че думата е била написана точно „кан” а не като „хъан”, както в осетински се изписва тюркската заемка хан. Това показва че се касае за собствена дума, а не за тюркска заемка. Титлата кан е съществувала в езика на аланите и прабългарите, независимо от употребата и в алтайските езици.) В потвърждение на това е името Аскан, носено от масагет (алан) който около 530 г. е един от командирите на Велизарий във византийско-персийската война. Името се превежда като „аски кан” – аски владетел, кан на асите. /ОМХ-МГ,стр.484/
2. Имаме директна заемка от китайски – хуан, куан – император, както е при жужаните и родствените им ухуани (протомонголци). Хуните не могат директно да са я предали на прабългарите, тъй като са използвали титлата шанюй. При жужаните тя също е късна.
Възниква въпросът, защо българите са наричали владетеля си кана/кане а не кан. Предполагам че тази особеност се дължи на старото окончание за именителен падеж – „е” съхранило се в осетинския дигорски диалект – „æ” и отсъстваща, несъхранила се в иронския. Напр. в иронски fыd, дигорски fidае – баща, ирон. sæn, диг. sænæ – вино. /ВА-ИДД,стр.289-290/
б) Втора част на титлата „Сюбиги”. Има и форми на изписване „архонт сюбиги” в Хамбарлийския надпис – „Крум архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол...” което показва че втората част на титлата е сюбиги, а първата кана, а не кан-ас. А върху златният медальон на Омуртаг, открит на хълма Царевец (Търново) се чете CANE SYBHГI ωМОРТАГ, написано с латински и гръцки букви, т. е. „Кане сюбиги Омортаг”. Но надписът е лошо изписан с двойни и неясни контури на буквите. Обратната страна е гладка и празна. Втори екземпляр от същия медальон е бил намерен преди много години в гроб до с.Тюрк Арнаутлар (дн. Белоградец), Варненско, сега загубен. Той е бил издаден на времето от К.Шкорпил, който обаче не разчел и не разбрал надписа. Изображението т.на Омуртаг е точно копие на византийските златни монети-солиди с образа на император Лъв V. /ВБ-ПЕП,стр.34,67,158/
В надпис на кан Маламир, владетелската титла е написана с гръцки букви „ΚΑΝΕСΥΒΓ&Η”, като е използвано латинското „С” вместо гръцкото „Σ”.
Традиционно съгласно „тюркската теория за произхода на прабългарите” се извежда от тюркските sü-baši, sü-bägi, sü-beki, със значение “хан-бег, предводител на войската“, sü - войска.
Може да посочим няколко различни от това, етимологични решения: а). сю-биги – син божи. В тох./а/ se, тох./б/ soya, прототохарски *seiw, *soiw – син, протоиндоевропейска форма е *sowэ – син, потомство, авестийски sawāl, заето и в угрофинското, марийско šэwä – потомство, вероятно и в древнотюркското soη - произход, при алтайските тюрки seok - род, турското soy (дало бълг.турцизъм сой – род). /IЕЕ/,/DA-DT-b/ В авестийски zadako, съвр.персийски zayad, zaye, пехлеви zādan, zāy, кюрдски zayn, zayi, zoin, осетински zaiыn, zaiun, zad, zæыc, пущунски zāwul, zay, zuy, ягнобски zau, zaūta, zača шугнански (баджовист) zu, zad, рушански zau, zad, сариколски, белуджи zod, кховарски zhaw, талишки zoj, zoê, гилянски za, zay, шугнански za' – син, потомство. /Ch-DIV/ Тохарската дума се/сойа обяснява титлата на прабългарския владетел кана-сюбиги – божи син, син на бога, от общоиранското *baga, согдийски b`γ, кушанобактрийски baγэ – бог, господар. По подобен начин се титлуват кушанските владетели, владетелите на тохарските държавици в Източен Туркестан за които има изворов материал. Е.Пулебланк разчита китайската транскрипция на владетелската титулатура използвана от малките юечжи (останали около Тяншан и Тибет, част от които са асимилирани от кяните – тибетци), звучала като nyaktsia идентично с тохарското naktemist soy – син на бога. Така е титлуван Канишка в тохарските будистки текстове. В бактрийските надписи, кушанските владетели също са синове на бога, baga-sao. Владетелят на Куча се титлува deva-putra (индоизирана форма) - син на бога. Deva-putra e и титлата на Хувишка, а в Сурхкоталскиия надпис, Канишка е baga-purо, от иранските baga, bağ – бог и purо - син. /БЛ-ВТДРС-1992,стр.19/ Древноперсийското bagpur, е аналог на партянското bvgpwr и согдийското vagpur, хоремзийското fagfur, със значение божи син. /ВБ-т.7,стр.376/
б). сю-биги - поставен от бога, одобрен от бога. В тох./а/ se-, тох./б/ saim, sai-n, прототох. *sāäiä – поддръжка, защита, „покровителстван от бога” (от бога поставен, с власт от бога), или тох./а/ si, тох./б/ soy – харесвам, т.е. „харесван, избран от бога, скъп на бога”. /DA-DT-b/ Аналогично в осет.дигорско siau – скъп, харесван. /ДРС/ Аналогично в санскрит su- – добър, хубав, харесван, в авестийски hu-, се използва като префикс, подчертаващ основното качество, напр.: санскрит su-ks•atra, авестийски hu-xšaφra – благороден (от добър род), санскрит su-dānu, авестийски hu-dānu – добре държащ се, с добри обноски, санскрит su-bhr•ta, авестийски hu-bэrэta, староперсийски ubrt (u-br•ta) – с добро мнение, добра мисъл, санскрит su-manas, авестийски hu-manah – с висок (добър) дух, санскрит su-sravas, средноперсийски hu-sraw – прочут, прославен (с добра слава), санскрит su-kratu, авестийски hu-xratu – с голяма (добра) власт, санскрит sv-apas, авестийски huuāpah, huu-aspa – с добри коне. /L-IAIL/ Имаме индо-иранска конструкция при която частицата su/hu- се поставя пред понятието за да подчертае значението, аналогично в английски подобна конструкция се образува с well- напр. well-treated – с добри обноски. Така че сю-биги може да означава „добър на бога”, респ. „избран от бога, поставен от бога” и да отразява тази древна конструкция! Във всички човешки общества от древността и средновековието царската власт се легитимира с божествения си произход. Владетелите отговарят за делата си единствено пред бога и историята.
При аварите владетелят също се титлува cani-zauci (кани-зауци), с близка до прабългарската титла. /ВБ-П,стр.43/ Ако разгледаме зауци можем да открием същите закономерности, в пущунското zay – син, сходно с тохарското soy, също почти идентично е осетинското zæыc/zæuc – потомство, или подобна конструкция, в пущунски sse – добър, хубав, и хуца, худо, в пущунски khwdaay, означава в източноиранските езици бог, господар. В осетински хuъsаъi означава бог, а хicаu – главен, господар. Такова е значението на кани-зауци, аналогично и идентично с кана-сюбиги.

канар-тикин – престолонаследник. Значението е кански, канов потомък, наследник на кана. При хетите tuhkanti, означавало “дете, първороден син”, престолонаследник. /ИКФ-Х,стр.68/ Титлата се среща в согдийски tykyn, кушанабактрийски togino, средноперсийски tkyn. В санскрит toko – потомство, takman, авестийски taohman, кховарски dagan – деца, потомци, dag - момче. /VS-ETD/ В карачаевобалкарски tukъum – род, tugъan – роден, киргизки tukum – семе, в останалите тюркски езици *tugan – родственици, което е иранизъм, от toχm – семе, потомство, вероятно стара, несъхранила се в осетински аланска дума, в осетински tug – кръв, дало и прабългарското тикин (също и тужар) – потомък, кръвен родственик. Абаев посочва осетинското tug като пряко развитие от общоиранското toχm. /ВА-С-3,стр.310/ Във връзка с прабълг.титла „тикин” може да посочим българската дума тукани – родственици, кръвни роднини. Г.Занетов също соъбщва че в Бесарабия и във Варна, гагаузите наричали съседите си българи с името „тукани”. Т.Балкански съобщава че румънското население нарича българите във Влахия със същото име „тукани”. Райко Сефтерски предлага друго обяснение, търсейки паралел с чувашкото тавън-тукан с най-общо значение на „родных братьев и сестрев”. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.183/ В основата и на тукан и текин е корен *тукъ/тугъ. В осетински иронски tug, дигорски tog – кръв, обяснява произхода и на бълг.думи, хора свързани с кръвно родство.
В древнотюркски tajsi, манчжурски tajzsi, монголски taiz – престолонаследник, според Räsänen (1969) и Н.Баскаков е заемка от китайското t`aj-tšeng – принц, наследник на трона. /НБ-КЗТЯ-ТО-1987/ В кситайски tšуt – дете, син. Заето в чжурчженски čūy-yih, dzyi – син. /ССТМЯ,стр.271/ Титлата тегин, текин, тексин е възприета и от тюркските племена. При огузите престолонаследникът се наричал yanal-tekin. /ВБ-П,стр.45/ Виждаме два вероятни пътя на навлизане в алтайските езици, чрез китайски и чрез иранските езици.

[Thorn]

според Рънсиман "ύβιγή или ύβηγη — дума, която явно отговаря на куманската öweghü, издигнат, прославен"

[Курт]

Да но "архонт сюбиги" ясно показва че имаме сюбиги а не ювиги. Освен това по-логично е тюрколозите да търсят паралелите си в любимия им чувашки, а не в кипчакски. Мисля че и османските турци имаха нещо подобно, един от султаните им имаше прозвище "хювендигар".

[_magotin_]

По принцип може да става дума за членуване в гръцки, т.е. от КАН да става КАНАС и след това да идва ЮВИГИ. Възможно е и другото - КАНА СУБИГИ. Но е категорично сигурно, че ЮВИГИ или СУБИГИ на тюркски е ЯБГУ. Иначе коренът е установен - yavuga - стара кушанска владетелска титла, вероятно буквален превод на китайската титла хи хеу.

Да но "архонт сюбиги" ясно показва че имаме сюбиги а не ювиги. Освен това по-логично е тюрколозите да търсят паралелите си в любимия им чувашки, а не в кипчакски.

А, Хамбарлийския надпис. А дали просто не се е объркал гръцкия писар?
Сега ти изчетох целия текст, много е хубав. Бага се среща и в сасанидските титли, наред с другите думи за бог. Ти в старата тема за езика погледна ли согдийската титла, много интересен паралел?!

[Курт]

Дали се е объркал писаря - божа работа, но дядо Бешевлиев е посочил този паралел от Хамбарлийския надпис като реперна точка. Иначе ювиги се връзва изцяло с явуга - господар.
Интерсное че волжките българи, които се тюркизират още до монголското завладяване използват титлата илтивар наследена от савирите, и не познават кан, кхан!

[Thorn]

Дали се е объркал писаря - божа работа, но дядо Бешевлиев е посочил този паралел от Хамбарлийския надпис като реперна точка. Иначе ювиги се връзва изцяло с явуга - господар.
Интерсное че волжките българи, които се тюркизират още до монголското завладяване използват титлата илтивар наследена от савирите, и не познават кан, кхан!

Рънсиман и нея я намира - виж на http://www.chitanka.info/lib/text/2382/16

Във връзка с тези титли трябва да кажем няколко думи за списъка на българските пратеници на константинополския събор от 869—870 г., даден у Анастасий Библиотекар. Според него те са били „stasiszerco borlas nesundicus vagantur il vestrannatabare praesti zisunas campsis et Alexius sampsi Hunno“[23]; „… zerco borlas“ и „nesundicus“ явно са Цервула и Сундика, българските сановници, на които папа Йоан VIII изпратил писмо и които ce споменават в Чивидалското евангелие като Зергобул и Сондоке — „borlas“ не е правописна грешка на „boëlas“[24]; „vagantur“ e багатур, титлата на Сундика. „Il vestrannatabare“ вероятно е „Vestranna iltabare“, т.е. илтабаре Вестрана. Както campsis, така и sampsi явно означават сампсис. Следователно списъкът би трябвало да се чете: „Стазис, Цервула, багатур Сундика, илтабаре Вестрана, сампсис Престизисунас и сампсис Алексий Хуно.“

[Thorn]

Да но "архонт сюбиги" ясно показва че имаме сюбиги а не ювиги. Освен това по-логично е тюрколозите да търсят паралелите си в любимия им чувашки, а не в кипчакски. Мисля че и османските турци имаха нещо подобно, един от султаните им имаше прозвище "хювендигар".

ОК, приемам че е сюб/виги

[Thorn]

И на края - така и не бе посочен нито един тюрк с име Курт, барем един съвременен турчин с това име!

Ето списък с турските имена от някакъв форум на кушадасъ

http://forum.kusadasi.biz/thread1961-2.html

[Курт]

Ил вейстран абаре пресит! Тук мисля че "счетоводителя" се е ориентирал правилно: вестран, вестор – презвитер, епископ – „този който гледа, следи за спазването на канона”. Сред пратениците на княз Борис в Рим, е записан “Ил вестран абаре пресит”, което П.Добрев разчита: Ил, на презвитера, главен пратеник. Смятам че преводът макар и смислово верен, не е достатъчно точен, абаре в случая не значи главен, а отговаря на осетинското аbаr kænыn – поръчвам на някого, дигорски bærnæ – поръчение т.е. абаре – пратеник с мисия, а пресит отговаря на осетинското færаst kænыn – отивам на някъде. /ОРС/,/ДРС/ Или изречението е означавало “Ил, изпратен от презвитера с мисия (поръчение)”. Според по-старата неточна версия на Д.Моравчик: “Илиас кана-таркан”. /ПД-ЗФ,стр.53-55/ Венстар, е несторианска християнска титла в Средна Азия, презвитер. В согдийски е звучала като χwyštr – старши, главен, заето и в уйгурски qoštur, чрез манихейските текстове. /ДТС,стр.460/

"Стазис чръгу-боила, Несундик багатур, Ил на презвитера главен пратеник (или ил е някакъв съюз и несундик багатур е този пратеник), Зисун сампсис и Алексис Хон сампсис (или хонски самъпсис - самъчи - парламентьор, посредник).

самачии, самъчии, сампсис – прабългарска титла, с две значения, означавала според гръцкия превод μείςοτεροξ – пратеник, посредник, парламентьор и иконом, управляващ стопанството οίκονωμος (Супр сб., Житие на Св. Климент, σαμψίς, ζιωματικος). Титлата оϋσαμψος е посочена Теофановия продължител, сред лица та придружили Георги Сурсувул, когато отишъл да води преговори за сватбата на цар Петър с дъщерята на имп. Христофор – Мария. /ГИБИ, т.5, стр.136/ Българската титла самачи в латинска транскрипция е фиксирана като sampsis. Етимологични паралели: В санскрит samaya – среща. В иранските езици samh – примирение, съгласие, согдийското xprsim – обсъждане, въпроси, хоремзийското s`m – позволявам, съгласявам се, пущунското sema – направо, така. /DA-DT-b/,/Ch-DIV/ В иронски somы, дигорски somi – клетва, договореност, дигорски sem – мъдрец. /ДРС/ Абаев го извежда от персийското sāma – клетва, договор, древноиндийското sam, sams, samsa, протоиндоиранското *sahman – клетва, договореност. /ВС-С-3,стр.133-134/ В тох./б/ samai, в хотаносакски samaya – съглашение, договореност. П.Добрев посочва памиро-дардската дума само – парламентьор и санскритското самадж – общуване. /ПД-ЕАКБ,стр.26/ За значението иконом, се смята че прабългарското *sаmčу е свързано с чувашкото sum - число, сметка, турски, уйгурски, чагатайски, татарски, кипчакски, казахски sаn - число, сметка, множество. В тох./б/ ksum, в хотаносакски ks.u.na – период от време означаващ години на на владетел и още по-точното тох./б/ sämäs, säamäsäi – изчисление, сметка. /DA-DT-b/ В хотаносакски sumār, пущунски šumar, кушанобактрийски aumaro, пехлеви osmar, съвр.персийски šomar, средноперсийски myr`u, партянски m`r – смятам, пущунски cymra – колко, осетинското дигорско fæsmard – помня (за числа), кюрдското ajmar – сметка. /Ch-DIV/ В чувашки sum означава също смятам. Според БЕР сума е френска заемка през румънски, от латинското summa. /ВГ-ВБЕ,стр.51/ Наличието на думата в чувашки, хотаносакски и иранските езици говори за вероятна тохарска или иранска етимология. Най-вероятно става дума за две прабългарски понятия със сходно звучение, но различна семантика.

[_magotin_]

Дали се е объркал писаря - божа работа, но дядо Бешевлиев е посочил този паралел от Хамбарлийския надпис като реперна точка. Иначе ювиги се връзва изцяло с явуга - господар.
Интерсное че волжките българи, които се тюркизират още до монголското завладяване използват титлата илтивар наследена от савирите, и не познават кан, кхан!

Това второто е фундаментално наблюдение.
Иначе "царя-гаспадаря" ми звучи съвсем възможен превод, наред с великия кан, кан от бога и т.н. Продължавам да имам известно съмнение за "с" то пред ювиги, възможността да се появява при гръцкото представяне на титлата не е за подценяване.
За Курт не ме убеждава този списък, тъй като ИБХ е късен препис и наистина вероятно става въпрос за грешно предаване на Кубрат, особено като се има предвид, че в синхронните извори формата Курт отсъства, а за мен пръстенът (ХОВРАТ) е доказателство ¹1. Разчитането на другия пръстен като БАТОРГАНАПАТРИКИУ също ме кара да се доверявам именно на тази форма.
За илтабаре-то Рънсиман добре го е предположил, но титлата едва ли е била сред водещите в Дунавска България, щом не се среща по официалните надписи.