Моля да изразите своите виждания и мнеия по въпроса за погребалния обрад на прабългарите.Предлагами ви следната статия: http://kronk.narod.ru/library/zadneprovsky-yua-1971.htm
Ю.А. Заднепровский
Об этнической принадлежности памятников кочевников Семиречья усуньского периода
II в. до н. э. — V в. н. э.
// Страны и народы Востока, т. Х. 1971. С. 27-36.
Както и моя коментар:
Според анализа на Ю.А. Заднепровский, некрополите оставени от усуните могат да се разделят ясно на две основни групи, които той нарича „чилпекски” и „кенколски” (по имената на селищата където са открити находките). Първият тип се характеризира с погребения в обикновени грунтови ями, а вторият включва погребения в катакомби, характерни за Кенколския могилник и в ями с подбой характерни за Айгърджалския могилник. За етническата принадлежност на населението оставило тези погребения, има различни мнения. Според М.В. Воеводский и М.П. Грязнов, грунтовите погребения са характерни собствено за усуните. А.И.Тереножкин придполага че част от тях е характерна и за саките (народа „се” в кит.хроники), а останалите – за юечжите и усуните.
За погребенията от „чилпекски” тип е характерно използването на дървени капаци, както и понякога облицоване на стените с дърво, укрепване с дървени колове, или каменни плочи. Винаги има каменен пръстен в основата на могилата. Скелетите са с глави в западна посока, в положение на гръб, положени непосредствено върху дъното на ямата, с беден съпътстващ инвентар, без съпътстващо оръжие, с ритуална храна – част от овца. Керамиката е ръчна изработка, с полусферична форма. Разпространението на „чилпекските” погребения е по поречията на реките Или, Чарън, Талас, Чу и по скланавете на пленината Тяншан.
В антропологично отношение, населението от грунтовите погребения и представено от европеоиден андроновски тип, брахикранен европеоиден тип на Среднеазиатското междуречие (или памиро-фергански) и смесен тип — европеоиден с примеси от монголоидни признаци. Първият тип, сред изследваните мъжски черепи от Седморечието, съставлява 40%, вторият — 31% и третият — 9%. Останалите 20% са представени от смесени и неопределини типове. В долината на р.Или са открити едва два мъжки черепа от монголоиден тип. Може да се смята че европеидният расов тип на населението е бил стабилен във времето макар и относително разнороден. Наблюдава се леко увеличение на монголоидните примеси, в сравнение с предходния сакски период.
В Източен Казахстан, съседен на „чилпекския” тип погребения (обхаващащ Седморечието), е „кулажургинският” тип погребения характеризиращ се с преобладаване на облицованите с каменни плочи гробни ями.
„Чилпекските погребения” се откриват в Седморечието още от ахеменидскто време, преди миграцията на усуните.
Погребенията от „кенколски” тип са представени от катакомби и подбойни погребения. Обхаващан района от р.Или, до Южна Туркмения и Южен Таджикистан. Паметниците от тази група са представени в 140 пункта в Седморечието, Фергана, Ташкентския и Бухарския оазиси, в долината на р.Зеравшан, а общето количество на проучените могили (кургани) достига над 1500. Най-ранните единични погребения от този тип се откриват в Северен и Североизточен Казахстан от 5-4 в.пр.н.е., като до масовата му появава в 2-1 в.пр.н.е. има ясен териториален и времеви разрив. Той съществува до 5 в.н.е съвместно с „чилпекската” група. Така напр. в долината на р.Или има 76,7% погребения в грунтови ями и 19% подбойни погребеиня, в долината на р.Талас, грунтовите ямни погребения са 60%, а подбойно-катакомбните нарастват до 40%. Същото съотношение се открива и в Тяншан.
Керамиката в „кенколската” група е плоскодънна, в повечето случаи изработена на грънчарско колело. Откриват се и съпътствачи „масички” (findz). Антропологично погребаните са брахикранни европеиди (памиро-фаргански тип) с монголоиден примес и широко разпространение на прежизнената ИЧД, за разлика от „чилпекската” група където този обичай почти не се среща.
Произходът на „кенколскто” население е свързано с Централна Азия и Синцзян. Аналогични погребални комплекси са открити в района на ез.Лоб-нор. Погребалният инвентар също е беден, присъства плоскодърра карамика със зооморфни дръжки и вълнообразен орнамент. Според Заднепровский подбойно-катакомбните погребения са характерни за юечжите и усуните, родствени народи напуснали Синцзян под натиска на хуните. Именно в Седморечието те се смесват със завареното и преобладващото по числено превъзходство сакско ираноезично населеине. Юечжите и усуните заемат господстващото, управляващото положение сред сако-сарматския масив и в следващите векове са подлагат на асимилация и иранизация. (ЮЗ-ЭППСУП-СНВ-1971)
Както видяхме движението на подбойно-катакомбния обряд очертава миграцията на юечжите (тохари), а и на усунте (аси) към Средна Азия.
Анализът на Заднепровский ни помага да разберем генезиса на тези основни погребални практики, характерни в различни съотношения за аланите и за прабългарите. При аланите преобладава катакомбния и подбойно-катакомбния обред, което показва че в тяхното формиране усуно-юечжийското начало е било повече представено, дори и самоназванието на част от аланите е аси, заедно с племнното делене на дигори и тагаури, свързвано от различни автори с етнонима тохари. При прабългарите преобладават грунтовите погребения, което говори за изходно сако-сарматско мнозинство. Но пък широкото разпространение на ИЧД и при алани и при прабългари показва безусловното и значително юечжийско-усунско (тохаро-аското) участие.
Comment