Защо Цар Калоян сключва уния с Папството

[turkuaz]

Малко знам на тази тема и то главно от училище.
Въпросите, които ме интересуват са:
1.Какви са основните резултати от успешното въстание на българския народ начело с Асененевци(политически,етнически, териториялни)?
2.Какви външнополитически задачи стоят пред цар Калоян?
3.Как ги осъществява?
4.Какви са основните политически и идеологически искания на цар Калоян, отправени Византия през 1201-1202?
5.Чия е инициативатра за контактите между България и Римската църква? Защо цар Калоян се обръща към Папството през 1202, а не по рано?
6.Как пртичат преговорите с Рим? Какво влияние оказват върху тях превземането на Цариград от Четвъртия кръстоносен поход?
7.В какво се изразява сключването на унията с Рим? Има ли разминаване на между желаното и полученото от Папството?
7.Какви политически предимства донася на България унията с Папството?
Факти, извори, документи- всичките ще са от полза, благодаря Ви предварително!

[Търсещият]

След известни колебания, с тактичност, която кореспондирала на папските прийоми и като взел под внимание примамливите цели за царска коронация и междуцърковно признание на Търновската архиепископия, българските владетел откликнал на призива на папа Инокентий III. Калоян изпратил по Доминик писма до папата, в които българският държавен и църковен глава го уверявали в предаността си към Римската църква и го молели да изпрати на Калоян царска корона.

Папата забавил отговора си, но все пак през август 1203 г. в Търново пристигнал пратеник на папа Инокентий III, Йоан Каземарински, който донесъл отговор от папата. Той не донесъл на Калоян царска корона, а донесъл на архиеп. Василий палиум, какъвто Калоян не искал. Така папата целял да изтръгне най-главното: подчинение на Българската църква на Римския престол. Но тъй като Калоян бил решил да взема каквото му се дава, палиумът бил приет и на 8 септември 1203 г. поставен на архиеп. Василий от папския легат, който го провъзгласил за примас. По този начин папата само признал архиепископското достойнство на Василий. В края на 1203 г. Калоян изпратил писма до папата, като отправял към него следните изисквания: да провъгласи търновския примас за патриарх и да даде на Българската църква право да избира и поставя своя патриарх, както и сама да си вари св. миро; да му изпрати по-скоро царска корона и скиптър.

Папата намерил исканията на Калоян за приемливи и почти ги удовлетворил. През октомври 1204 г. пристигнал в Търново неговият пратеник кардинал Лъв. Той донесъл на Калоян кралска корона, жезъл, утвърдителна грамота (була) и осветено знаме. Дал му и право да сече монети със своя образ. На българския примас дал право да вари св. миро, да коронясва българските крале и да носи архиeпископски жезъл. На Българската църква се давало право занапред да си избира и ръкополага сама архиепископа, но той да получава палиум от Рим и да дава клетва за вярност на Римската църква. На 7 ноември 1204 г. кардинал Лъв произвел архиепископ Василий в чин примас, а на следващия ден (Архангеловден) коронясъл Калоян за крал. Макар и да не бил коронясан за цар, Калоян се подписвал в писмата си до папата с тази титла, а архиепископ Василий, макар да не бил провъзгласен за патриарх, се наричал така. За такива ги признал и българският народ. Впрочем в писмата си папата сам уверявал Василий, че титлата "примас" е равнозначна на титлата "патриарх".

Фактически титлата примас, която получил Търновския архиепископ, се равнявала на тогавашен екзарх на Изток в Православната църква или на патриарх в Католическата църква на Запад. Тук в оценката Православната църква е имала предвид факта, че унията при цар Калоян не означавала отстъпление по основните въпроси на вярата, а юрисдикционно поставяла Търновската архиепископия в известна зависимост от Рим. Във всичко друго Търновската архиепископия оставала вярна на православната традиция. Сключена с държавно-политически цели, унията с Рим имала твърде формален характер и мимолетна трайност. Неоспорима е ролята й на "историческо-канонически мост" към пълното възстановяване на патриаршеската институция в Търновска България.

Папа Инокентий III следял много внимателно развитието на отношенията между България и Византия и с всички средства се стремял да задържи търновския цар и църковния йерарх-примас под свое влияние. Но надменността и завоевателните планове на латинците попречили на Калояновите опити за мир и разбирателство.

Заредили се години на враждебни отношения с кръстоносците до края на Калояновото царуване. Очевидно е, че Калоян е сключил уния с Рим по политически съображения. Той се домогнал до признаване на неговата корона, която му била необходима, за да встъпи в нормални международни отношения. Затова щом получил от папата не исканата, а дадената му, той почти скъсал отношенията и връзките с Рим. Освен това той подчертал своята независимост от папата, като отхвърлил неговото искане да освободи пленения латински император Балдуин и да сключи мир с латинската империя.