Питане за прабългарски сан

[Ares]

Искам да попитам някой по-запознати от мен, разликата между прабългарската титла зера таркан (или жоапан таркан) и римската титла комит, която започва да се ползва масово при Пресиан (тоест преди приемането на христа), дори според някои историци още от Крум и Омуртаг.
Какво налага вкарването на чуждия сан в упротреба?
Може ли да ми дадаете пример за други чужди санове влезли в употреба преди 863-665г.?

[Guy de Mont Ferrand]

Не знам за разликата, но можем да теоретизираме относно римската титла "комит". Може би е византийска заемка, ако си спомним, преди Пресиан имаме отбелязани ромейски сановници на българска служба със своите си титли (ако не се лъжа- "стратег"). Изобщо византийското влияние си е силно. "Комес" за мен носи изключително военно значение, а пък в ПБЦ титлата е означавала губернатор на военноадминистративна област- знаем, че е имало общо 10 такива области. Може би има и известно "западно" влияние, защото титлата на управител на подобна област във Византия по същото време- т.е. на "тема", ако не ме лъже паметта е "стратег".

ПП: Моля, не пишете глупости и в тази "прабългарска" тема, защото всяко подобно отклонение ще бъде санкционирано.

[Курт]

Зера-таркан и комит

моето скромно мнение е следното:

зера-таркан – вид областен управител. Споменат в Надпис ¹ 60 на канасюбиги Омуртаг: “Канасюбиги Омуртаг: зера-тарканът Негавон беше мой хранен човек. Като отиде във войската, той се удави в река Тиса. Той беше от рода Кубиар”. Етимологични паралели: В пехлеви shahr – област, град, селище. /ИС-ПРС/ В ягнобски šahr, кюрдски şar, пущунски xahr, персийски šähr, шугнански x'аr, гилянски, язгулемски, сариколски šar – селище. /VS-ETD/ В санскрит sar – по протежение на, санскрит aājra, протоиндоирански hajāra, авестийски azrâ, razah – област, поле. /L-IAIL/ В хотаносакски harāsā, хоремзийски hr`zy, парачи rh`z – простира се. /Ch-DIV/ В тох./б/ sāāre – по протежение на, площ. /DA-DT-b/ В.Бешевлиев също търси връзка с чувашкото šеr, śэr, тюркското jär, турското jar, якутски sir, киргизки džer, казахски džir, долгански hir, шорски čer, хакаски čir – земя. /ВБ-ПЕП,стр.144/ В унгарски szér – място. В протомонголски sirui, siruγai, dzirig, прототунгусоманчжурски *ńerke, евенкски jerke – земя. /S-AE/ В Англия названията на историческите области (графствата) завършват на –шир, вероятен келтски произход, в ирландски tir, латински terra – страна, земя. Прабългарското зера – област, зера-таркан, областен управител, показва парелел и с пущунското sāīr – група хора, племе, тълпа, и нуристанското s'er – равнина, земя, площ. Но също и с чувашкото šеr – 100, стотня, военно-административна единица. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.111/ Има и алатйски и индоевропейски паралели. Изхождайки от териториалния принцип на войскова организация, зера вероятно е било и съответната войскова единица във военно време.
Но е възможна и съвсем друга етимология, от общоиранското *ser – глава, съответно дзера-таркан – главен таркан. Виж аланското *ser преминава в прабългарското джур – глава (mitsær – Миджур – снежен връх).

комит – българска титла от ²-то Българско царство. Традиционно се смята че е латино-византийска заемка κμης, от римското comes – висш сан в императорския двор. В ранносредновековните западни държави comesitis били най-приближените до владетеля, неговата дружина, аналогично на средноазиатските чакири – дружината на владетеля. Комес се приравнява с късносредновековната френска титла конт, равняваща се на граф. В България комитите били областни управители. Българското комитат – административна единица се възприема и от унгарците, които го използват и сега. Но освен административното значение, комит е означавало също просто болярин, благородник, приближен на царя. Тази форма е заимствана в староруски комитъ – управител, излязло от употреба, но по времето на Петър ² получило временна употреба, като аналог на западното „граф”. Вероятно при Симеон с назавнието комити се означават и “хранените люде”, свитата на владетеля. /АС-БПСР,стр.68/ Възниква въпросът, комит изцяло романска заемка ли е, или е съществувало подобно собствено (пра)българско понятие. В иранските езици, в кюрдски komek, пущунски, искашимски kumak, талишки komêg, персийски komak, шугнански kumak, гилянски kumêk – помощ. /VS-ETD/ В осетински иронски komыn, дигорски komun – подчиняващ се, послушен, изпълняващ, помагащ, дигорски kоmmægæs – послушен, изпълняващ. /ОРС/,/ДРС/ В основата е древноиранското *kam – искам, согдийски kām, хотаносакски kamayatai – искам, желая, обичам. /ВА-С-1,стр.601/ Или българските комити са помощници на владетеля. Също в кховарски gomit – шурей, зет, роднина, т.е. комит – приближен, вкл. и с роднински връзки с владетеля. Но може да посочим и кховарското komiyat, белуджи kəwm, кашмирски kōm – племе, тох./б/ kem – земя, което пък ни насочва към администротивния характер на титлата. Така че българското комит показва верояте ирански произход.

таркан – прабългарска титла. Като най-близък паралел е осетинското tærxon - обсъждам, tærxni-læg - съдия, от læg – човек. В.Абаев посочва че липсва сходен ирански корен, а най-близко е санскритското tark – съдия, арийското t`rkana – мисля, обсъждам, предполагам. /ВА-СЕИ,стр.19/ Но също в тох./б/ tarkāñe – проява на безразлично, индефернтно поведение, tär – защита пред съда, tärkauca - опрощение. /DA-DT-b/ В лувийски tarkumjia, хетски tarkumai – обявявам, в сароиндийски tarkana – говоря, хинди-урду tāŗnā – съдя. В етруски tamera - съдия. /EEG/ В унгарски tarchan – съдия, е аланска или прабългарска заемка. Таркан – съдия, княз, управник, широко разпространена титла сред кушаните (под формата торконо), както и при прабългарите, аланите, аварите, суварите, ефталитите, келтите. Абаев посочва скитското, сакско ttarkāna, в согдийски tarxan – съдия, княз, по-късно заимствано от тюрките. В согдийски и чувашки съществува и лично име Tarxun. Баскаков посочва древнотюркското tarxan – човек, свободен от данъци, благородник, като заемка от китайското t`ât – благородник, което е съмнително. /НБ-КЗТЯ-ТО-1987/ Етимологията на титлата е древна, индоевропейска – санскритска, или тохарска, получила широко разпространение сред всички източноирански народи. При етруските съществува личното име Таркон, Тархон, в латинизиран вариант Тарквиний. В лидийски също е известно името Таркон. /ВА-С-3,стр.277/

[napoletano]

Стига с произволности и дивотии!

моето скромно мнение е следното:

зера-таркан – вид областен управител. Споменат в Надпис ¹ 60 на канасюбиги Омуртаг: “Канасюбиги Омуртаг: зера-тарканът Негавон беше мой хранен човек. Като отиде във войската, той се удави в река Тиса. Той беше от рода Кубиар”. Етимологични паралели: В пехлеви shahr – област, град, селище. /ИС-ПРС/ В ягнобски šahr, кюрдски şar, пущунски xahr, персийски šähr, шугнански x'аr, гилянски, язгулемски, сариколски šar – селище. /VS-ETD/ В санскрит sar – по протежение на, санскрит aājra, протоиндоирански hajāra, авестийски azrâ, razah – област, поле. /L-IAIL/ В хотаносакски harāsā, хоремзийски hr`zy, парачи rh`z – простира се. /Ch-DIV/ В тох./б/ sāāre – по протежение на, площ. /DA-DT-b/

Що за дивотия е това?! Много добре е известно, че новоперсийското šahr "град" произлиза от староперсийското хšathra и че няма нищо общо нито с безразборно приведените индийски форми, нито с горната титла!

В Англия названията на историческите области (графствата) завършват на –шир, вероятен келтски произход, в ирландски tir, латински terra – страна, земя.

Поредната дивотия! Английското shire, староанглийски scir произлиза напълно закономерно от германско *skizo!

[napoletano]

А българската дума "шатра" откъде ли произлиза?

Може би от унгарски!?

[_magotin_]

Може би от унгарски!?

цензура

КУЧЕ и то ли е заето от унгарския? Сигурно кунки и тя е унгарска дума?

[Курт]

Неаполитанеца: "Що за дивотия е това?! Много добре е известно, че новоперсийското šahr "град" произлиза от староперсийското хšathra и че няма нищо общо нито с безразборно приведените индийски форми, нито с горната титла!
Цитат:
Курт написа
В Англия названията на историческите области (графствата) завършват на –шир, вероятен келтски произход, в ирландски tir, латински terra – страна, земя.
Поредната дивотия! Английското shire, староанглийски scir произлиза напълно закономерно от германско *skizo!"
-------------------------------------------------------------------------
Неаполитанец, пределно си ми ясен, знам те от википедията където ги ръсиш едни
Така първо без определения като "дивотии".....и прочие
Сега примерите които съм дал са на мястото си, кшатра освен палатка, шатра има много по-древен произход - страна, площ, нещо което се простира! И в чувашки сар, сара е поле площ!! Но не е тюркска дума, смятам че ти стана пределно ясно.
А английското shire си е ясян аналог на келтското tir, през skizo малко трудно ще мине!
А куче и кунки са си прабългарски по произход думи!

[napoletano]

-----
А английското shire си е ясян аналог на келтското tir, през skizo малко трудно ще мине!
А куче и кунки са си прабългарски по произход думи!

Ха, ми че ти нищо не знаеш за германските езици бе, батка! А седни, та прочети малко и се ограмоти и ще си говорим после.

[Гост]

magotin_ написа:
А българската дума "шатра" откъде ли произлиза?

Думата е прабългарска и има за основа средноперс. *чатр "палатка, шатра",
от което между впрочем е и тур. чадър.
Тази дума прабългарите заемат от персите по време на миграцията си през Средна Азия, ²-²²² в.