Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Трапезица

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Трапезица

    Просто отваряне на една тема-може да се получи интересно.
    Нека само да нахвърля-странно е, но укрепленията са много по-мощни и добре изградени от тези на Царевец. Вижте големите, добре оформени квадри, каналите за оттичане на вода. може би по-ранен център?
    Голямата кула с оригинално запазена греда.

    #2
    доцент Пламен Павлов счита, че това е възможният "замък" на Асеневци

    Comment


      #3
      мерси за снимките, а дали подължават разкопките и нещо ново да е изскочило ?
      Зимата пее свойта зла песен,
      вихрове гонят тръни в полето,
      и студ, и мраз, и плач без надежда
      навяват на теб скръб на сърцето.

      Comment


        #4
        напролет - да, сега естествено не!
        е, интересно-ами доста, находки от бронза, желязото, скелетите-не е малко

        Comment


          #5
          Ще си позволя да поправя коегата gladiator - първите 3 снимки мисля, че са от южния сектор на хълма, а останлите от севернатия сектор където е и въпросното укрепление.
          За самото укрепление до колкото знам е по-скоро част от военен ансамбъл сгради. Самото укрепление е с разгърната площ около 400 кв.м, планировката се състои от 4 помещения разположени на различни нива. Помещенията са оградени от каменни зидове "на хоросан" и са с различна дебилина между 1м и 1,50м. По своята същност укреплението е изградено поне на 4 етапа в рамките на 1 век. Във височина сградата е била поне на 2 етажа /според пластовете/, а може би и на 3. Към момента проучванията вътре в укреплението са приключени и е предадено за консервация и реставрация.
          Относно датировката е възможно хълма да е обитаван от желязната епоха до средновековетието без прекъсване. Според колеги, които разкопават южния сектор на хълма липсва хиатус между отделните културни пластове.

          Comment


            #6
            Todorov написа Виж мнение
            Ще си позволя да поправя коегата gladiator - първите 3 снимки мисля, че са от южния сектор на хълма, а останлите от севернатия сектор където е и въпросното укрепление.
            За самото укрепление до колкото знам е по-скоро част от военен ансамбъл сгради. Самото укрепление е с разгърната площ около 400 кв.м, планировката се състои от 4 помещения разположени на различни нива. Помещенията са оградени от каменни зидове "на хоросан" и са с различна дебилина между 1м и 1,50м. По своята същност укреплението е изградено поне на 4 етапа в рамките на 1 век. Във височина сградата е била поне на 2 етажа /според пластовете/, а може би и на 3. Към момента проучванията вътре в укреплението са приключени и е предадено за консервация и реставрация.
            Относно датировката е възможно хълма да е обитаван от желязната епоха до средновековетието без прекъсване. Според колеги, които разкопават южния сектор на хълма липсва хиатус между отделните културни пластове.
            Хиатус не може да има на скалисти възвишения.

            Comment


              #7
              Уважаеми Тодоров, никъде не съм казвал, че първите снимки са от кулата. Благодаря за забележката ти, радвам се че има заинтерисувани от въпроса.
              как мислиш-кое е по-ранно:укрепителната сисетма ан Царевец или тази на Трапезица.
              Определено в южният сектор излиза доста материал от късният бронз и ранното желязо.
              на времето покойният мечислав Домарадски, който имах чест да ми бъде научен ръководител, считаше, че на Царевец има силен елинистически център, тук била втората по големина колекция от амфорни печати.

              Comment


                #8
                gladiator за датировка на фортификацията на Трапезица мисля, че все още е рано да се изказва конкретно мнение или становище. По мои наблюдения смятам, че укрепителната система на Царевец е доста по-ранна, някои автори я съвързват с управлението на император Атанасий (491-518г.). За Трапезица е съмнително през IV-V век да съществува като вече изградена или изграждаща се крепост. Данните са доста противоречиви като датировка; според мен находките по-ранни от XII век не бива да се свързват с укрепителната система / в цялостното изграждане на стените липсват характерни ранно византийски белези/. Дали е имало население преди ВБЦ мисля, че е безпорно доказано в южния сектор с локализираните културни пластове.

                Comment


                  #9
                  г-н Тодоров, никъде не съм твърдял нещо категорично за датировки-опазил ме Бог!
                  Просто споделям лични наблюдения, нищо повече!
                  Това за Анастасий е трудно, ако не и невъзмогжно за доказване, след идеотските разкопки на Царевец през ХХ в. Благодарение на тях, буквално е прекопан византийският град, който авторите на Царевград, твърдят, че е беден от находки и е напуснат от населението. Нищо подобон! та от този беден град имаме цял бронзов котел с ризница вътре и какво ли не!
                  лично дори аз мисля, че е имало римска вила или нещо подобно, откъдето са и повечето сполии, преписвани на Никополис, ад Иструм.
                  напоследък д-р Евгени Дерментджиев има идея, че укрепителнаат линия около СВ. Четиридесет е от ранновизантийско време. Защо на Трапецзица да няма нещо от периода?

                  Comment


                    #10
                    gladiator съвсем не искам да те нападам или нещо от сорта и аз изказвам просто мнение не го приемай лично. Относно разкопките на Царевец си напълно прав, че са проведени по "хулигански метод" напълно те подкрепям!!!
                    А укрепителната линия около Св. 40 мъченици е възможна още от преди ранно византийския период доколкото си спомням ст. нс К. Дочев бе намерил там тракийски пласт и даже златни тракийски накити.
                    Относно датировката на Трапезица е много трудна и можеби ще стане сигурна след цялостното проучване на хълма.

                    Comment


                      #11
                      не съм го приел лично! извинявай ако е прозвучало така
                      мисля, че накитите бяха сребърни, а това че има тракйски пласт, едва ли датира укрепленията, той изоблиства нвасякъде

                      Comment


                        #12
                        gladiator написа Виж мнение
                        мисля, че накитите бяха сребърни
                        Да, така е! Първите разкопки там са през 1877 г., първите официални за България въобще. Правил ги е Иванов, мисля че беше руснак. Първото, което намира до църквата са действително сребърни накити, които след това са били отнесени дирекшън в Русия и повече не знам да са се връщали някога в България. Ама публикации май няма. Много е спорно какви са и откога са.
                        А последните разкопки са на Константин Дочев и Мирко Робов. Дано да не стане някакъв сакатлък и на Трапезица с дъждове, ерозия, ала-бала, както стана с пътя до 40 мъченици през 2003, когато Абрашев благодари на майката природа, че е стимулирала някаква "след дъжд качулка" човешка дейност!
                        Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                        МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                        Comment


                          #13
                          Колеги предлагам да се върнем на темата... "Св. 40 мъченици" може да коментираме в отделна тема там също много неща можем да си кажем доста относно хронология, етапи на изграждане, стенописване и т.н.
                          За Трапезица мисля, че трябва да се обърне повече внимание на жилищната архитектура. Под натиска на министерството на културата всички археолози са се съсредоточили към изясняването на фортификацията във връзка с бъдещата реставрацията.
                          Би трябвало да се изясни каква прослойка от населението е живяла там /боляри,войска и т.н/. По мое мнение наличието на 19 църкви подсказва нещо значително, въпреки че в момента част църквите са бутафорно реставрирани и се ползват за складове...
                          Още нещо крайно време е да се разбере коя е църквата Св. Иван Рилски - тази на Трапезица или тази срещу църквата Св. св. Петър и Павел, която ст.нс Н. Овчров проучва.
                          Един интересен факт ако сте обърнали внимание църквата Св. Димитър е извън укрепителния пояс на столично Търново.

                          Comment


                            #14
                            Другарю Тодоров, искренно се надявам да не сте в еуфория от предстоящето реставриране на Трапезица. това в 21 в. си е гавра, повтарям -ГАВРА с науката, с българското,и .....
                            Колкото до църквите-явно са малки семейни параклиис, част от тях. ако приемем, че там е живяла войска-трябва да изясним въпроса за войската, също е странно защо има свободни площи вътре в крепостта
                            Колкоот до Св. Димитър-въпрос на хронология спрямо "мустаците", които се спускат от Трапезица. Църквата ги предшества
                            Напоследък ме върнува вапроса относно кариерите за града. Като погледнеш гарга баир има едни вкопавания, които твърде е възможно да са доставяли материал на столичните каменоделци
                            Last edited by gladiator; 11-01-2009, 08:09.

                            Comment


                              #15
                              Реставрацията за мен е напълно "бутафорна" и тая кула, която вдигат в южния сектор много интересно как разбраха, че е била 17м и с точно такава форма... Явно на някои хора от Реставрация ЕАД фантазийте са доста развити, пък и защо да не пприберат някой държавен лев.
                              Разкопките през 1877-1879г. са били по-скоро с иманярска насоченост, отколкото с научна цел. Ст.нс К.Тотев през 2007г откри депо за стенописи от църква номер 2, количеството на изхърлените от тогавашните "археолози" фрагменти бяха около 15 сандъка материал, които бяха грижливо почистени и прибрани!!!
                              gladiator за кариерата на гарга баир наистина е възможно. Ако си обърнал внимание като се качваш по пътя на горе/северния път за камиони/ от лявата страна точно след изоставената къща скалите са не естествено скосени. От там също е възможно да е добиван камък. Не трябва да забравяме и кариерата при Самоводене, която може био е била основния източник.

                              Comment

                              Working...
                              X