За преустроени христянски църкви в джамии се сещам доста примери, но за пръв път видях обратния.
Прави впечатление, че храмът в Узунджово е много добре поддържан. Стенописите и иконостасът са нови-от тази година. Има витражи по прозорците.
Още данни от уикипедия:
Църквата "Успение Богородично" е православен храм в село Узунджово, Община Хасково. Сградата е построена като джамия в ранните години на османското нашествие, която през 1906 година е преустроена в църква.
Според местно предание по време на османското нашествие е разрушено тогавашното село и църквата му "Успение Богородично". По заповед на султан Баязид на мястото на разрушеното селище е изграден крайпътен хан, около който впоследствие възниква малко турско селище под името Узунджа ова. Известният османски пътешественик Евлия Челеби посещава Узунджово в края на 17 век и пише следнотo:
„ После минахме град Харманли и за 5 часа стигнахме в град Узунджа ова, сред едно широко поле на територията на Чирменския санджак. Има един голям, приличащ на крепост хан, подобен на който може да бъде само оня сарай в Татар Пазарджик, построен от Мактул Ибрахим паша. По своята здравина тази бележита постройка може би е по-здрава от оная в Пазарджик. Има 80 огнища, уютен отвън и отвътре, с голям обор - това е един импозантен хан. Градът има една джамия, няколко малки ханчета, една оживена чаршия с две железни врати, прилични на врати на крепост, като всички са покрити със синкаво олово. Има още около сто бедняшки къщи, но няма вода.[1] “
Не се знае кога точно е построена джамията. Според изследването на Ибрахим Татарлъ за османските култови сгради и надписи джамията е дело на известния османски архитект Синан. За това свое предположение обаче Татарлъ не дава конкретен източник.
След освобождението турското население на Узунджово се изселва. Кервансараят и другите обществени сгради на прочутия Узунджовски панаир са разрушени като е запазена само джамията и един от входовете на големия кервансарай. Джамията е занемарена до момента докато не се срутва селската църква "Свети Йован Кръстител", строена през 1857 година. Тогава узунджовското църковно настоятелство взема решение да присбособи изоставената джамия в църква, тъй като нямат средства за нова църква. За целта сградата на джамията е дадена на селската община на редовно заседание на Х-то Обикновено народно събрание за ползване като църковен имот. Узунджовци обаче трудно приемат идеята старата джамия да бъде превърната в църква и се взема ново решени тя да бъде разрушена и от строителния материал да бъде построена нова селска църква. След тригодишни спорове надделява идеята, че все пак джамията трябва да бъде запазена за поколенията и преустроена в църква. През 2007 година църкварта е ремонтирана основно и е преосветана от пловдивския митрополит Николай на 9 септември 2007 година.
Прави впечатление, че храмът в Узунджово е много добре поддържан. Стенописите и иконостасът са нови-от тази година. Има витражи по прозорците.
Още данни от уикипедия:
Църквата "Успение Богородично" е православен храм в село Узунджово, Община Хасково. Сградата е построена като джамия в ранните години на османското нашествие, която през 1906 година е преустроена в църква.
Според местно предание по време на османското нашествие е разрушено тогавашното село и църквата му "Успение Богородично". По заповед на султан Баязид на мястото на разрушеното селище е изграден крайпътен хан, около който впоследствие възниква малко турско селище под името Узунджа ова. Известният османски пътешественик Евлия Челеби посещава Узунджово в края на 17 век и пише следнотo:
„ После минахме град Харманли и за 5 часа стигнахме в град Узунджа ова, сред едно широко поле на територията на Чирменския санджак. Има един голям, приличащ на крепост хан, подобен на който може да бъде само оня сарай в Татар Пазарджик, построен от Мактул Ибрахим паша. По своята здравина тази бележита постройка може би е по-здрава от оная в Пазарджик. Има 80 огнища, уютен отвън и отвътре, с голям обор - това е един импозантен хан. Градът има една джамия, няколко малки ханчета, една оживена чаршия с две железни врати, прилични на врати на крепост, като всички са покрити със синкаво олово. Има още около сто бедняшки къщи, но няма вода.[1] “
Не се знае кога точно е построена джамията. Според изследването на Ибрахим Татарлъ за османските култови сгради и надписи джамията е дело на известния османски архитект Синан. За това свое предположение обаче Татарлъ не дава конкретен източник.
След освобождението турското население на Узунджово се изселва. Кервансараят и другите обществени сгради на прочутия Узунджовски панаир са разрушени като е запазена само джамията и един от входовете на големия кервансарай. Джамията е занемарена до момента докато не се срутва селската църква "Свети Йован Кръстител", строена през 1857 година. Тогава узунджовското църковно настоятелство взема решение да присбособи изоставената джамия в църква, тъй като нямат средства за нова църква. За целта сградата на джамията е дадена на селската община на редовно заседание на Х-то Обикновено народно събрание за ползване като църковен имот. Узунджовци обаче трудно приемат идеята старата джамия да бъде превърната в църква и се взема ново решени тя да бъде разрушена и от строителния материал да бъде построена нова селска църква. След тригодишни спорове надделява идеята, че все пак джамията трябва да бъде запазена за поколенията и преустроена в църква. През 2007 година църкварта е ремонтирана основно и е преосветана от пловдивския митрополит Николай на 9 септември 2007 година.
Comment