Езикът на прабългарите

[vanandur]

Надявам се да ви помогна с тази статия

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Лично на мен тази статия много ми помогна да затвърдя впечатлението си каква каша цари по отношение на личните имена в степите, и не само там. Като добавим и това, че повечето имена имат твърде спорна етимология, потвърждава се изводът, че не трябва да се разчита прекалено много на антропонимите за доказване на етническа принадлежност. А при прабългарите нещата са на кантар, тъй като от 145 прабългарски имена, известни от периода ²V-Х век, 41% показват сходство с имената на алтайските народи, 51% с имена на ирански и кавказки народи и 8% с имена на други народи. (Д. Овчаров 2002: 12); Разбира се, посочените по-горе числа не се приемат единодушно от всички. Има куп "изследвания", според които 100% от прабългарските лични имена са ирански, а макар и да са рядкост, не липсват и "студии", според които всички имена са тюркски. Статията от JSTOR нагледно показва, че подобни стопроцентовости са практически невъзможни.

[napoletano]

Думи от списъците

В червено са думите, които смятам, че са дошли с прабългарите. Със синьо са спорни според мен думи.
Списъкът на ИЦА
-белег - тюркска (от *bil- "зная"). аналогът й в чувашки означава знание. в слав. езици също знак < знати (взаимно влияние?)
-белчуг "пръстен" - монголска
-блъхчия (“занаятчия”) - тюркска
-брачин/брачина (“копринена тъкан, украшение”)-персийска, запазена в чувашки
-болярин (“болярин”) - от bojla (тюркска титла - Орхонски надписи) - неясен произход, мже би китайска, тибетска?
-бубрек (“бъбрек”) - тюркска. запазена и в чувашки
-врач (“лекар”) - спорен произход, но в чувашки има подобна дума -по-горе беше разисквана.
-губер (“тъкан, покривка”) - тюркска с ротацизъм (в кумански köwüz)
-двалма (“коняр”), ?
-дван (“заек”) - вероятно грешка при преписването вместо davlan- с ротацизъм (tavshan)
-дилом (“змия”)- вероятна транскрипция на *чилом
-докс (“свиня”)- неправилно записана
-дохъторъ (“възглавница”) - тюркска - вероятна транскрипция на чотръ/чоторъ - с аналог в чувашки.
-естрогин, естрюгин (“люспест”) - дума от Преславския надпис - с неясно значние,
-етх (“куче”) - тюркска (*it)
-ешмедеме (“?”) - неправилно разчетен ргъцки надпис - ОТПАДА,
-канъпиля (“колан”) -?
-капь (“вместилище, обвивка, ножница, съд") - само в староруски писмени паметници- тюркска
-капь ("образ/статуя/идол”), произв. капиште, капиштница (“езически храм, светилище”), капиштеслужение (“идолопоклонство”), - в чувашки кап "тяло"
-кат (“стан, лагер, бивак”), катун (“военен стан, лагер”) ? монголска (монг. хот "село")
-кипе, кюпе (“ризница”) - дума от Преславския надпис - за мен дума с неясно значение, Мудрак я тълкува като кап "образ, предмет".
-ковриг (“геврек”)- тюркска (*gebrek "хрупкав")
-ковъчег (“сандък, гроб”)-тюркски
-коза (“коза”) - славянска с ИЕ паралели, макар че фонетиката й е спорна, Началното к може да е под тюркско влияние (чув. качака "коза"), както смятат и в ЕССЯ, т.12.
-козар (“хазарин”),
-к(о)алимог (“палатка, шатра”), ?
-колъбаши (“накит за глава”), ?
-комърог, гомр, гомор (“съд за вода”), ?
-корем (“корем”), тюркска-вече коментирана
-коштуна (“басня, приказка”), комбинацията шт е чужда за тюркските езици - от славянски?
-крагуил/крагуй (“ястреб”),- тюркска
-кръкыга (“каруца”) - едва ли от *къркати "скърцам", т.е. "скърцаща талига"??? (ЕССЯ, т.13, 218-219).
-кръчаг (“съд за пиене, чаша”), кръчагъчия (“грънчар”) - Произходът е единствено и само тюркски (*qurčak "мях" в сибирските езици. В прабългарски то се е променило в "кана", още преди да са имали контакт със славяните, видно и от унг. korso' "кана"). В ЕССЯ, т.13, стр. 208 очевидно не са запознати с унг. korso' "кана", което не може да бъде славянска заемка в този си вид.
-кудерма (“палач”) - ???
-кумир (“статуя, идол”), произв. кумирожритвин, кумиролюбец, кумирослужение, кумиротвориц, кумироясти, кумириште, кумирник, кумирница, кумирск, кумирици; - семитска заемка
-куп (“купчина, събрание”) - славянска
-курилъ, курѣлъкъ (“първообраз, прототип, калъп”) - в староруски - тюркска, производна на gör- "гледам"
-куция (“варено жито”) ?
-кълиг (“храненик, паразит”) ?
-кънига (“чертеж, рисунка, дъска за писане, свитък, азбука, книга”), произв. книгописиц, книгохранител, книжица; кънигчия (“кънижиник”) - тюркска (от китайски)
-кърчия (“ковач, златар”) - тюркска - производна на тюрк. понятие за стомана
-мьчьтъ (“видение, мираж”) - оттам мечта - съществува само в старобългарски, а се обяснява през лужишки - което ми изглежда съмнително. Не мога да се сетя за никакви тюркски съотвествия.
-мъст (“шира”) - латински
-оимин (“войник”) ?
-олгу (“велик”) -тюркска
-пахар ("чаша") -стара германска заемка в славянските езици
-печат (“образец, свидетелство”), по-скоро тюркски произход (от старотюрк. глагол biti- "пиша", откъдето е и монг. бичиг "книга") Фасмер: "Абсолютно невероятно предположение о заимствовании из тюрк. bitik "буква, письмо", вопреки Микколе (FUF 2, 78)." Трубачев: "Заслуживают внимания наблюдения Вайана (RЕS 34, 1957, стр. 138 и сл.), согласно которому ст.-слав. глагол печатьлѣти образован непосредственно не от печать, а от прилаг. *печатьль, которое может быть тюрк. происхождения."
-сабля (“сабя”) - монголска - обяснена по горе.
-самчия (“домоуправител, иконом”), санъ (“длъжност, титла (църковна или светска), достойнство, власт”) - тюркска
-сапог (“кожена обувка, сандал, ботуш”) - монголска
-сарак (“войска в бойна готовност”) - по скоро "военен лагер" - тюркска
-слон (“слон”) - тюркска (с първонач. значение "лъв")
-сокалок (“лакомство, кухня”) - тюркска - обяснена по-горе,
-сомор (“плъх”) - транскрипция на чомор - тюркска
-твирем (“девети”) - или по-скоро "друг, следващ" - тюркска
-син (“кула”),
-сокач, сокачия, сокалъкъ (“готвач”) - тюркска (*sögül- "пека")
-сю (“войска”) - ако канасубиги се разчита по този начин.
-тангра/тангри (“бог, небе”) -тюркска (*taŋry)
-теку (“овен”) - тюркска (*teke)- чувашки така
-телѣга (“каруца”) - оттам талига - монголска
-тетег (“носилка”) - тюркска (*tut- "хващам") в чувашки тыт "держать", тыткă "дръжка, перила"
-тикъръ (“огледало”) - тюркска (от корена *dög- "кръг")- има я в чувашки тĕкĕр "зеркало, бинокль, подзорная труба"
-тлъмач (“преводач”) - тюркска (dilmač) - но произходът й е неясен, поради народната етимология, приравнила я с dil "език". Според мен свързана със старобълг. тлъкъ "преводач", тлъковати "тълкувам", чиито ИЕ съответствия са спорни (индийското tarkayati "обмислям", цитирано от Абаев и Фасмер, е производно на tark- "въртя" и съдържа достоверно ИЕ r, Посочените латински (loqui) и келтски съответствия (ad-tluch?) са определено неясни).
-тояга (“тояга, пръчка”) - тюркска -*dajak. в чувашки тоя, туя "палка, трость, посох, клюка, клюшка"
-тьма (“десет хиляди”), -тюркска - коментирана по-горе *tümen
-тулсхи (“шлем”) - от Преславския надпис- за мен неразчетена
-тутом (“четвърти”) -тюркска *dȫrt
-тѫганъ (“сокол”) - от каменен надпис - тюркска *dogan
-усмар (“кожар”), усма ж., усмъ м. "кожа"
-хлубрин (“особен вид шлем”) - от Преславския надпис- за мен неразчетена
- хорѫгы (“знаме, скиптър, жезъл, тояга”) - старотюрк. oroŋo "знаме" (ДТС) от монголски
-хръзан (“бич, камшик”) -персийска,
-хумсхи (“мек”)- от Преславския надпис- за мен неразчетена,
-чай (“чай”) (Симеонов сборник) - тюркска от китайски
-чаша (“чаша”) - трудно обяснима през призмата на славянската фонетика. в никакъв случай не от чесати, чешѫ. славянските имена на съдове са обикновено заемки от германски (паница, пахар, блюдо).
-чекан (“чук, кирка, топор”) - тюркска čakan "бойна брадва"
-чигот (“мечоносец”) - тюркска съответства на *jegit "юнак, джигит"
-чрътог (“брачна стая, стая, спалня, жилище, палат”) - за мен тюркска (*jurt-ag < *jurt "дом") - обяснено е по-горе. в чувашки çурт "здание"
-чиван (съд за течност”), чиванчия (“виночерпец”) - прабългарска е, само ако е свързна с čugun "чугун"
-чьпагъ (“чанта, джоб, връхна дреха”) -тюркска - от *jip нитка (в чувашки çип), с производна *jip-ek "копринен плат"
-читем (“седми”),
-шаръ, шаръчии (“художник”) -тюркска (*syaryg "бял, жълт, оранжев"). в чувашки шурă "бял"
-шегор (“вол”) -тюркска
-ѫглъ (“ъгъл”) -славянска
-ятъхулница (“страноприемница, хлебопекарница, дом, жилище”) ???

²Х. НЕСЛАВЯНСКИ ДУМИ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК С ВЕРОЯТЕН ПРАБЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД, СПОРЕД ПЕТЪР ДОБРЕВ И Д-Р ЖИВКО ВОЙНИКОВ
-ален -тюркска, може би куманска (среща се в имена от ВБЦ - АЛтимир "червено желязо")
-багра -тюркска (Менгес, ЕСТЯ, т.2.) тюрк. bakyr "червена мед, меден съд", оттам багръ "червена дреха (може би ризница?)". Екипът на ЕССЯ не е запознат с тази етимология, понеже 1 том на ЕССЯ излиза от печат преди 2 том на ЕСТЯ.
-бат/ бай, бати/ бате/ бачо /баща - спорни (ирански през тюркски, или звукоподражателни?)
-бахор - тюркска заемка (Вл. Георгиев, БЕР *bagir) в бълг, чеш, слов, (бело)руски - вероятно от аварите/печенегите/куманите (които вилнеят и в Панония и Украйна). В ЕССЯ се отхвърля като "недостоверна". Та това е повече от съвпадение!
-бозки/ боцки/ биска - бозайник - още Миклошич свързва бълг. глагол бозая с тур. buzagi "теле, сукалче" - аз мисля, че тази дума е дошла от куманите.
-бурен, бурения - среща се и в други слав. езици (бурьян). тюркски произход (О.Прицак)
-бърки, диал. "мустаци" в укр., сръб., слов., в чеш. и слов. "пера" -вероятен тюркски произход (тюрк. *bydyk "мустаци" с преход на интервокално d>r)
-бърдуче - турцизъм
-бърна - тракийска дума?,
-бърча/ бръчка (само в български!)-тюркски произход, няма нищо общо с бърки, както смята ЕССЯ.
-верига -спорно (среща се само в южнослав + руски) - може да бъде и тюркска дума (*ör- "плета"),
-виря, вирея - чисто тюркски корен (старотюрк. ör- "повдигам"),
-гега, генгерлик, гердан -турцизми
-гурел - (среща се само в български?) - азерб. güzäl "кръг около очите", връзка с göz/*gör "око"
-гуша, гушещ се/ сгушен, гуша - латински!!!!
-гьостерица, гюбре, дуда, дудук,- турцизми
-иху, ия - ??? явно звукоподражание?
-каня/ каня се - аха!! вероятен тюркски произход (има я в юслав. езици - в словенски kaniti "мамя", в старочеш. kaniti se "лаская", което се очертава като първоначалното значение) в старотюрк. qanyq "радост, удоволствие", qan- "доволен съм", тур. kanmak "бивам измамен" (оттам кандърдисвам). В ЕССЯ като гледам пак правят еквилибристики.
-качвам се - този глагол в бълг., сръб., слов. тормози много славистите, тъй като той просто не е славянски! Покорни дори не го е включил в речника си. В чув. каçăрт "поднимать, задирать, закидывать (кверху)" < каç "глагол движения, обозначающий переход, переезд через что-л. — перевод зависит от способа передвижения: переходить, переезжать, переправляться, перелетать, перелезать и т.д.", тюрк. *ge:č- (e:> a)!
-кацам - очевидно преобразувана от *kakati ~ лит. kakti "достигам"
-качулка, качулат - неясна дума от балканския ареал - връзка с качвам??
-клюмнал - гърцизъм??
-кобилица - заемка от германските езици,
-коприна - спорно, едва ли е от копър, както смята ЕССЯ. Всички слав. думи за коприна са заемки.
-копче -тази дума е твърде спорна
-кош, кошара, кошер -спорна дума
-куче (само бълг., сръб., слов.!) - едва ли е звукоподражание, както смятат БЕР и ЕССЯ - имаме тюрк. *güčük "пале".
-кърлеж, крлеб (само бълг. и сръб.!) със значение "кърлеж, конска муха"- едва ли от *ker- "режа", в старотюрк. qudgu "муха" (с преход на интервокално d>r : *kъrjь > кърлеж)
- кът, кътам, къща - това са думи от един и същ ИЕ корен -дали славянски или заемки от герм. -все едно!
- мацам - очевидно преобразувана от *makati "навлажнявам",
-моканин - тази дума е с неясна етимология, но клони към тюрк. или монголски произход (рум. moaca "простак" ?, чув. мăка "тупой"),
-муся се - неясно (ЕССЯ, т.20, 196-197) - свързано с *musa "муцуна" (слов., укр., белор.)
-мушкам - в лит. musiti "бия"
-обадя (ob-vadja), обесен (ob-vьsьnъ), обеца (ob-vedьca- старобълг. ободъ "кръгъл елемент") -славянски, та дрънкат!
-овраг - тюркски произход, чув. вар "овраг" (тюрк. *or- "копая"),
-опашка < paxati "мета", славянска
- пандишпан - итал. pane di Spagna
- пелерина - френска дума
-планина < *polnina "пустош" < *поле
-поквара < квар "болест" - с неясен произход (среща се в южнослав. + словашки)
- прасец/ прасе < слав. *porsъ < ИЕ *pork' Индо-европейска, славянска (със сатемно развитие)
- пращам, пратя < *portiti от един корен с лат. portare "нося", т.е. славянска.
- сетя/ да се сетя/ досетя ~ лит. saisti "предсказвам"
-синор, стомана, стомна -гърцизми
- стопанин -стара иранска заемка в славянските езици
-сукман-тюркска, чув. сахман "кафтан"
- сур-елен, сур "сив" е от тюркски произход
-тас -арабска
- тиган -гръцка
- тел -турцизъм. ако беше *тал, щеше да е прабългарска (чув. тал "тел")
-тор - спорна дума, в бълг. означава "тор", в слав. езици повсевместно (без сръбски) "път, равно място" (т.е. имаме омонимия). В унг. tarlo' "стърнище" се извежда от тюрк. *tor'/toz "прах", в якутски имаме тордох "сажда" (очевидно старо образувание). Възможен е и тюркски произход.
- хвърлям (южнослав.+укр.) -смятана за звукоподражание, но в укр. фурляти е без начално х-. ако допуснем, че х-то е вторично, може да се свърже с чувашки вăр "бросать, кидать" (тюрк. *ur- "бия")
-хвърча (само в бълг.) -очевидно свързана с горното,
-хилав < *xyliti "кривя", с неясен произход - вероятно тюркски: узб. qijshaj-, казах. кисаю "изкривявам, накланям" (т.е. слав. форма е с ротацизъм?)
- храна, храня се -стари ирански заемки в слав.
- хълбок - по принцип неясна (тюрк. *qol "крайник" + слав. *bokъ) ???
- цибър, ципа -неясни, по принцип К>Ц пред е (2ра палатализация),
-циврене/ црикам/ църкам/ цвъркам - звукоподражания,
-цигулка - неясна, едва ли е звукоподражателна. Цигулката се смята за инструмент от средноазиатските и монголските степи.
- цуйка - румънска
- цъмбур-цъмбур -звукоподражание
-цървули - славянска (в старобълг. чръвии),
-чавка -звукоподражание, но от тюркските езици, има я и в татарски и чувашки чавка
-чамав - от незапазено *чамати : лит. kamuoti "мъча, износвам"
-чанта, чеверме, чизми, чийз, чимшир - турцизъм,
-чип - (само бълг. и сръб.) - неясна (? с метатеза от *biç- "режа")
-читав : лит. kietas "твърд" - славянска
-човка - по-скоро тюркска? (*čoq- "кълва")
- човъркам - преобразувана от *ко-врътати
-чук, чукам (само бълг.) -тюркски произход (в татарски çük- "кова").
-чука, чукар : лит. kaukaras "хълм" - славянска
- чушка - преобразувано от старобълг. чешоуiа, откъдето и шушулка.
-шавар -тюркски произход (*syb "вода")
-шега в старобълг. записана като шѧга?- персийска, има я и в чувашки шуха "лекомислен".
- шибалка, шибам -славянски
- шиле -тюркска с ротацизъм, тур şişek
-шина, шмекер-немски !
-шира - персийско-турска
-шольо -тюркска (чув. шăллăм "по-малък брат")
- шушти/ шуштя, шушти/ шуштя, шушукам, шът, шътна/ изшъткам - звукоподражания
- щерка/ керка -славянска (< дъшти).
-юда-славянска

[Sir Gray]

Благодаря на ИЦА и napoletano за труда, форумът отдавна се нуждаеше от такова специализирано и пълно разглеждане. И макар началото на темата да е малко неадекватно сега си мисля, че с последните постове започва да се отправя може би към завършване. Та какво ще кажете да се поразчисти и сложи като важна?

[Thorn]

Аз мога само да се възхищавам на такива постове. За съжаление знанията ми са далеч от нивото, необходимо за да вземам участие в дискусията.Само се учудвам защо Маготин се въздържа от участие.

[случайно прелитащ]

Само няколко неща:

сарак (“войска в бойна готовност”) - по скоро "военен лагер" - тюркска...

За "саракт" изяснихме, че е изключено да е тюркска, тъй като старотюркска такава дума няма. Тя е в надпис, правен вероятно от грък и е гръцка. Това се установи, тъй като по случайност имах подръка източник с мнение на Р. Рашев и по въпроса постигнахме съгласие. Тъй като думата отново изплува, запазвам си правото да мисля, че и с други "тюркски" думи нещата са подобни.

За естрогин - думата е ИЕ и в никакъв случай не е тюркска.
С риск да сбъркам много, думата е прекалено характерна и сложна според мен, за да няма нищо общо с естроген - женски полов хормон.
На мен лично не ми е трудно до направя връзка люспи-жена

Има няколко интересни думи, споменати по-горе, за които няма нищо: кутре - слав.аналози на Наполетано са много далеч по значение, макар че според него не е ясно как от санскритското "кшудра" изчезва ш; хубав беше представена като заемка от неизвестен ирански език (?) и т.н.
Стана дума за това, че тюрките за разлика от ИЕ имали развита роднинска етимология и в тази връзка интересно е думи като зълва, етърва, стрина имат ли аналог в слав. и какви са по произход. Освен това мисля, че могат да се намерят интересни думи в регионалните диалекти.

в старобълг. и като цяло в слав. езици -ъ- произлиза само и единствено от -u- (БЕР), дори и в заемки (кънѧsь < *kuning-).

Ами това се вързва с предположението ми, че кънига може да идва от куна/ръка/ u>ъ. Това, разбира се, може да не е вярно, но не става ясно и как чисто исторически тюрк. кюйнив /нали така беше?/ бива възприето със значение на "книга".
Думите от календара може да не се броят, както имената на 12-те месеца не говорят нищо за българския език. Освен това на много места се твърди, че са иранизирани.

чушка - преобразувано от старобълг. чешоуiа, откъдето и шушулка

Възможно ли е да има връзка с "чаша"?
Така че според мен в написаното има известна тенденциозност, но не може да се отрече информативното значение на примерите.

КУМИР
Семитска дума. Логично е да отсъства от тюркските езици.

И след като присъства в прабългарския, логично е да смятаме, че той не е тюркски.

[Sir Gray]

И след като присъства в прабългарския, логично е да смятаме, че той не е тюркски.

Пелерина не е славянска дума, но присъства в българския, следователно прабългарите са французи. Хайде стига с подобни дивотии, не подхождат на темата.

[vanandur]

За алтернативни становища на изказаните тук -www.kroraina.com и

http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/Prabbalgarismi-nyakoi%20etymologii/PRABULGARIZMITE.htm

Привет

[pnp5q]

Благодаря за информативните мнения.
Имам три въпроса:
Към napoletano: относно
поквара - вж. Фасмер - хворый /xvara (авест.) - рана и др./- защо `с неясен произход`?
Чаша - вж.Фасмер - чаша - какво е затруднително (така пише у Фасмер) у връзката чаша - cáṣakas (древно-инд.); čаšаk (арменски)?
Към ИЦА - все още не разбирам какво доказва Кашгари - 11 век, тюркски z- български(волжки) относно 7 век r- (ако е тюркски) прабългарски?

[tonev]

За естрогин - думата е ИЕ и в никакъв случай не е тюркска.
С риск да сбъркам много, думата е прекалено характерна и сложна според мен, за да няма нищо общо с естроген - женски полов хормон.
На мен лично не ми е трудно до направя връзка люспи-жена

вероятното значение е последователен, следващ... както месечните цикли при жените... оттам - последователно наредени ако става дума за ризница...

[tonev]

Само се учудвам защо Маготин се въздържа от участие.

без да му ставам адвокат... каквото и да каже ще последва такъв отговр - http://forum.boinaslava.net/showpost...&postcount=277 , а и все пак някои от нас правят разлика между етнокултурна и лингвистична принадлежност...

[gollum]

Проблемът, Тонев, е че подобни безсъдържателни и вредни реплики следват почти след всеки смислен пост. И в случая Грей само иронизира точно този стил на писане. Тази тема, очевидно, се занимава само с език, не и с етническа принадлежност. Разлика, която повечето все пак правим, въпреки сложностите свързани с етническата принадлежност.

[случайно прелитащ]

Казах това като напълно очевиден логически завършек на репликата на Наполетано: дума "Кумир" няма в тюркските езици - в прабългарския такава има - следователно прабългарският не е тюркски език. Какво й е вредното и безсъдържателното на репликата и какво е далечното спрямо темата за прабългарския език, остава пълна загадка за непоквареното ми въображение.
И с какво "дивотии" заслужава мекушавото определение иронизиране?

[gollum]

Казах това като напълно очевиден логически завършек на репликата на Наполетано: дума "Кумир" няма в тюркските езици - в прабългарския такава има - следователно прабългарският не е тюркски език.

Защото не можеш да определиш категорично по една дума вида на даден език, който и да е той. Нещо, което Грей се опита да ти демонстрира иронизирайки твоята собствена реплика. Ако бе достатъчно разглеждането на една дума, едва ли тази тема щеше да е толкова дълга, а и въобще лингвистиката щеше да е значително по-проста наука.
Да бъда съвсем конкретен: възможно е да направиш логическото заключение, което си направил само по този начин:

1. всички тюркски езици споделят едни и същи думи.
2. всички думи от прабългарския език липсват от тюркските езици.
3. следователно прабългарският език не е тюркски.

Тази логическа връзка е напълно коректна и вярна, защото опирайки се на две общи предпоставки завършва с общ извод. Докато ти правиш различна логическа верига:

1. всички тюркски езици споделят едни и същи думи.
2. една дума, която ни е известна от прабългарския език, няма съответствие в тюркските езици.
3. следователно прабългарския език не е тюркски език.

Твърдение 1 е общо, заключение 3. е общо, но твърдение 2. е частно. Не можеш от едно общо и едно частно твърдение да формулираш общо заключение. Логическата структура, която ни предлагаш, съдържа грешка. Т.е. предлагаш ни логически грешен завършек. А как точно ще определи това всеки потребител решава за себе си. Аз го наричам не "дивотия", а логическа грешка. "Иронизира" се отнася не към "дивотии", а към съдържателната част на текста на Грей, т.е. към аргумент чрез сравнение, целящо да покаже погрешността на твоето твърдение. Това, според мен, е ирония.

[tonev]

...