Това което има значение е само фактът, че в ранна Дунавска България е имало население, което е говорило един жив Ирански език. И познай тия Ираноговорещите дали са казвали Я или АЗ? и дали наистина е пълна случайност, че АЗ, дори и да е бил ранна Иранска заемка в славянските езици, е оцелял и то непроменен и без йотация само в Българския език?
Колкото до АЗ няма как да забравим АЗЕМ от т.нар. авестийски език, който вероятно е някакво производно на мистериозния "протоиндоевропейски", да не кажем, че е самият протоиндоевропейски. Отглас от авестийското АЗЕМ е т.нар. партско или староперсийско АЗ, срещано в надписи от рода на АЗ, ШАПУР, шаханшах иран ен анеран. Първо лице единствено число е сред най-устойчивите форми на езика и е много загадъчно къде изчезна неговата тюркска форма, как не се запази при условие, че аристокрацията се предполага да е тюркоезична?
Накрая трябва да кажа няколко думи в защита на Бешевлиев. За мен обяснението е друго - той просто има много повърхностни познания за иранските езици, точно като "застъпниците на тюркоеизичието" в този форум. По тази причина определя и като неясни съответните надписи. Но това не омаловажава неговият принос като епиграф.
Факт е, че той е застъпник на тюркската теория, но също така е факт, че той великолепно анализира имената на прабългарския елит и достига до фундаментално вярното заключение, че те са преимуществено ирански. Всъщност в онзи период в науката доминира тюркската теза, представяна като тюркско-алтайска, за да се отвори вратичка за нетюркското у прабългарите. Ст.Ваклинов написа, че прабългарите излизат от т.нар. Таштъкска култура в Минусинската котловина. Това добре, но Таштъкската кулутра е априорно на скитска база, а монголоидността на част от нейните индивиди е късно хунско явление. Но у прабългарите такива монголоидни индивиди като в Таштъкската култура просто няма, тук имаме отделни случаи на монголоидни примеси. А всички известни изображения на тюрки ги представят като подчертано монголоидни.
Comment