Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Езикът на прабългарите

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    napoletano написа Виж мнение
    Може би някой от преписвачите е разпознал тези две числителни имена и ги транскрибирал правилно?

    ...има не съвсем ясни съчетания като "...текоучитем твирем.../...имашегор..."...
    За да ги разпознае и транскрибира правилно, той задължително трябва да е носител
    на прабългарския език, т.е. да е прабългарин,
    иначе няма как да налучка точния прабългарски звук, но не само при тези думи.

    Същевременно обаче той трябва да е и книжник, т.е. писател-преводач, който да се справя достатъчно квалифицирано с цялата тази материя едновременно и в прабългарски, и в славистичен план.

    Сравнително късно с този календар продължава да си служи племенникът на княз Борис - Тудор Доксов, видно от добре известната приписка, който е записал Именника или по памет, или от нанесен на дъсчици рунически текст, податки за каквито записи по това време има като че ли в Историята на Нариман, ако добре си спомням името.

    Пак според тази история Именникът е бил издълбан на руника
    и върху скалата около Мадарския Конник.

    Може би, защото ги прегледах доста набързо, от тези ви съобщения
    не мога да разбера дали ползвате книгата на проф. Москов?
    Last edited by ; 07-11-2008, 08:45.

    Comment


      проф. Добрев написа Виж мнение
      Ако протографът е бил на гръцка графика, какво тогава е обяснението
      на присъствието в Именника на буквата и съответно и на звука Ч в читем и вечем?
      Ако Именникът е преведен от гръцки или е компилиран въз основа на гръцки текстове, най-логичното обяснение е, че към момента на съставянето или превеждането му на старобългарски език, прабългарският циклов календар все още е бил в употреба, защото освен ч, имаме също ш в шегоръ, шехтемъ и Кормисошъ, като същевременно някои от календарните термини изглеждат славянизирани и предадени с ликвидна метатеза.

      Между другото, д-р Войников "любезно" ми предостави своята тунгусо-манчжурска етимология на обсъжданата тук дума дохъторъ, както и своето признание за наличие на известен алтайски словесен фонд в езика на юечжите, които той отъждествява с прабългарите:
      "Гледам ви на "оня форум" се пънете с [цензура]професора, за произхода на думата дохъторъ - възглавница. Хич не се вързва с чувашки и тюркски. Виж тунгусоманчжурското дохо - тил, евенкското доктоно - чело, монголското дух, бурятското духа, протомонг.доху, духу - чело, тил и тор, примерно от тюркски тур - стоя, не съм проверявал, но вероятно има и сходни алтайски паралели. Или дохъ-тор - място за поставяне на главата. В ТМ турга, турге - подпора, турин - държа. (Ср.словарь ТМ яз.,стр.212-213, 219-220) - има го на "монумента алтаика". Алтайският словесен фонд в прабълг.наследство не бива да се подценява, но не той е основният! Естествено, българите са юечжи и са били столетия в контакт с езиковите "алтайци", а тунгусоманчжурските езици са най-близко до протоалтайския език."
      Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 08-11-2008, 15:43.

      "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
      It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

      Comment


        не че нещо ама може "шехт" да е "шест" /не се е сетил преписвача как е на тюркски.../
        Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

        Comment


          IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнение
          [FONT=Times New Roman][SIZE=3]
          Що се отнася до прехода > ш в началото на думата пред / , действително се наблюдава такава закономерност, макар че нещата не изглеждат съвсем изчистени.

          Накрая, добавям за пълнота и другите бълг. думи с нач. ш-: шиле от тюрк. *sīĺe-gu (тур. şişek „шиле“);
          Както може да се види от долната извадка от моята книга, тук са налице редица проблеми и трудности, които рефлектират и върху възможността да се ситуира хронологически въпросният фонетичен закон,
          но все пак думата най-вероятно е от огуротюркското, или от вътрешна гледна точка бълг.*šeläq.

          Съответствието l-š между впрочем се наблюдава още и при прабългарското по произход, съврем. бълг. шиле “встъпило във втората си година агне”, от ранносредновековното *šeläq, от което и фми Шиляшки (Сф) [Прс], където зв. ш се получава по пътя на специфично българската палатализация на зв. к, но така също и добре известното нрси шилегар “пастир на шилета”, и преминало в условията не на вътрешен, а на външен етнолингвистичен контакт, и в срб. šiljeg и алб. shilék, и семантически развито и наследено от огурт. *šeläq “зъбат, вече със зъби, зъбчест”, а не, както се предполага, от недостатъчно ясното и морфологически необоснованото “булг. *чиллиг (*шиллиг) “зубатый” (ср. тюркские диалектные названия судака: казах. тисти, азерб. дишти, узбек. тишли “зубатый”) (И. Добродомов), към които ние прибавяме още и тур. диал. dişli, семантически тъждествено на şişek, и от която огуротюркска праформа *šeläq, със същото фонетично начало, но с друга насока на семантическо развитие, произлиза също така и чув. шăла “судак (вид риба)”, очевидно наименована така заради големите си зъби.

          Тази огуротюркска праформа е в основата и преминава по вътрешноинтегративен път и в унгарския език във вида süllö “судак” (MаgOrSz), без обаче нейното по-късно развитие да е включено от проф. З. Гомбоц в кръга на тюркобългарските заемки в унгарския език, но не посредством, много неточно-неуместно, “стария чувашки език” (H. Eren), а с посредничеството на същия, подобно за чувашкия език, или на друг някой, много близко-родствен местен болгарски диалект, както и по външноконтактен път, в монголските езици, още към началото на ² хил. пр.н.е., като silüge, и има безспорни успоредици в останалите тюркски езици като огуз. tişek تشك “шиле, овца, която изпълвайки две години, навлиза в третата”, азер., кирг., узб., тур. şişek, tişek, сртюрк. tişek, сткъпч. şişek и др., всички те от изходно-първичното огузт. *tišäq, преминало и развито по пътя на регресивната асимилация в някой огузски или къпчашки диалект в *šišäq, от което е и перс. šīšāq.


          Проф. Добрев, модераторите не сме на заплата за да бдим денонощно, особено за обиди, които са част от цитати от други форуми, но при всички положения това не е причина да отвръщате по същия начин с подобни обиди.

          Thorn


          Изобщо не съм обиждал никого за нищо и затова не разбирам вашата тук поза на адвокат.

          Благодаря ви, че все пак взехте отношение, но бих предпочел нещата да се върнат на изходното си положение с неговата напълно незаслужена клевета обида към мене и с моето повече от миролюбиво, даже добронамерено-деликатно възражение и в никакъв случай обида!

          Настоявам да се запази всичко около този случай точно тук, за да може и други участници във Форума, ако проявят интерес, да разполагат с достатъчно емпирични данни, за да си изградят окончателната представа за него.
          Last edited by ; 07-11-2008, 09:41.

          Comment


            Изобщо не ползвам книгата на Москов, защото според мен тя не казва кой знае какво повече от студията на Прицак.

            След като проф. Добрев цитира шегор като дума от съвр. бълг. диалект, то думата очевидно се е употребявала като заемка в старобългарския. Но тъй като разполагаме с препис от 16 век, не е ясно той дали не е препис от препис от 12/13/14 век, когато тези календарни термини вероятно са били извън употреба и от които да са се размножили някакви грешки. Не мисля, че този препис на Именника от 16 век е директно преписан от пергамент от 9-10 век. За сравнение: "За буквите" е на Черноризец Храбър, но най-старият препис датира от 14, а не от 10 век! Мисля, че няма какво повече да коментирам, защото само се затлачихме по тази тема.

            Във връзка с думата шиле, семантическата аналогия "зъб-шиш/кол" се среща и на ИЕ почва: слав. *зѫбъ съответства на лит. žambis "тояга". По същия начин чув. шăл "зъб" си има съответствие в старотюрк. сиш "шиш".

            Comment


              napoletano написа Виж мнение
              ... За сравнение: "За буквите" е на Черноризец Храбър, но най-старият препис датира от 14, а не от 10 век! Мисля, че няма какво повече да коментирам, защото само се затлачихме по тази тема...
              Само да попитам, а възможно ли е да е "преведен".

              Comment


                tonev написа Виж мнение
                не че нещо ама може "шехт" да е "шест" /не се е сетил преписвача как е на тюркски.../
                А защо в такъв случай е написал шехтемъ, а не шестъıи?

                Лично аз колкото повече се взирам в числителните шехтем и твирем, толкова повече се убеждавам, че проблематичността в тълкуването им като "осем" и "девет" е твърде голяма само на пръв поглед. В действителност обаче, извеждането на шех от *sikir май не е чак толкова голяма стъкмистика, колкото ми се струваше досега.
                Рамстедт свързва тюрк. toquz, чув. тăххăр “девет” с монг. toqur~ tokir “с негибкими пальчами”, а крайното z в тюркските z-езици се е образувало по аналогия със sekiz / sikiz “осем” (ЭСЧЯ ²², 6, 203; ДТС, 494, 499) от пратюрк. *sikir / *sikär (Москов 1988: 98), откъдето чув. саккăр “осем”, а от *sikirtim / *sikärtim произлиза прабълг. *шък(ър)тъм > шъктъм > шъхтъм с преход *s > ш пред i, отпадане на r пред t, както при tört > töüt “четири” и к > х, както при *belikti > *belxti (Москов 1988: 97-98), въпреки, че в стчув. език формата е всъщност bel “пет”. В чувашки обаче е пиллĕк "пет", но в ЭСЧЯ не дават обяснение откъде се е взело крайното .

                проф. Добрев написа Виж мнение
                модераторите не смятат за необходимо да санкционират въпросната, повече от хилядна по ред клевета по мой адрес, хвърлена за превелико съжаление от страниците тъкмо на този форум.

                Вината за това е изцяло моя, защото не редактирах цитата от д-р Войников, за което ви се извинявам и отивам да цензурирам обидната дума.
                Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 07-11-2008, 10:04.

                "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                Comment


                  Произходът на числителните имена в тюркските езици е твърде сложен въпрос, за да има един-единствен отговор. Като цяло дадените от Москов праформи (които не са нищо повече от онези, които дава Прицак, а по-рано - Микола) са твърде проблематични и противоречат и на съвременните чувашки, и на онези от 13-14 век на арабска графика, и на онези, цитирани в "Етим. р-к на тюркските езици" (които бях дал по-горе). Всичко оттам нататък за мен е стъкмистика + фонетико-еквилибристика, за да се нагоди една форма към нещо друго, само и само за да се получи това, което един или друг изследовател иска да види в текста - именно числителни "осем" и "пет". Същото е и при надписа от НСМ и Преславския надпис (въпреки че съм чел студията на проф. Добрев, съм скептик и към този сравнително нов превод). В крайна сметка шехтем, за разлика от шегор, не е дори спомената с цитат в ЕСТЯ - т.е. има и други освен мен, които са скептични. Аз няма какво повече да кажа в заключение.

                  Comment


                    Наистина, етимологиите на Прицак за бехти и шехтем не изглеждат съвсем безспорни, но като наблюдавам някои общи закономерности, започвам да ги намирам за напълно възможни и приемливи. В противен случай следва да приемем, че тези две числителни са или напълно сгрешени, или пък това изобщо не са числителни. Допускането обаче на преписвачески грешки, чрез които тези две думи се обясняват като погрешно записани вечи и читем, изглеждат не по-малка стъкмистика. Още повече, в Именника на няколко места са засвидетелствани буквите ч и ш, които не могат да бъдат предадени с гръцки букви, за което аз вече си казах мнението. Ако присъствието на тези букви е резултат от преписвачески грешки и ако толкова те притеснява началното ш- в шехтем, какъв е проблемът и него да си го обясним като сгрешено с-? И изобщо, какъв е проблемът чрез преписвачески грешки да си обясним каквото пожелаем?
                    Между другото, не съм сигурен, че разбрах какво е това beliji, споменато в ЭСТЯ покрай думата бə:ш / bä:š - *bēl, beliji, bielem ЕВ157; пилĕк / pilĕk чув.; (ЭСТЯ ²², 126)?

                    "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                    It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                    Comment


                      napoletano написа Виж мнение
                      Произходът на числителните имена в тюркските езици е твърде сложен въпрос, за да има един-единствен отговор.
                      Всичко оттам нататък за мен е стъкмистика + фонетико-еквилибристика, за да се нагоди една форма към нещо друго, само и само за да се получи това, което един или друг изследовател иска да види в текста - именно числителни "осем" и "пет".

                      Същото е и при надписа от НСМ и Преславския надпис (въпреки че съм чел студията на проф. Добрев, съм скептик и към този сравнително нов превод).
                      Като казвате "сравнително нов превод", бихте ли ни уведомили
                      кои точно още по-нови преводи имате предвид?


                      КЪМ МОДЕРАТОРА:Изтривайки повече от 90% от този мой постинг
                      и заемайки точно такава позиция по въпроса,
                      вие очевидно не разбирате, че той ни се присмива в лицето
                      и дори ни обвинява да не казвам в какво!

                      Защо него не го цензурирате, на какво се дължи този двоен стандарт?

                      Ако до понеделник сутрин не ми върнете този постинг тук, а така също и онова там пояснение,
                      ще ме принудите да прибягна към крайни мерки!

                      КЪМ РЪКОВОДСТВОТО НА ФОРУМА: Откога в България стана норма
                      на такива отговорни длъжности да се назначават лица, които не владеят дори и правописа?
                      Last edited by ; 12-11-2008, 10:52. Причина: Цензуриараното няма вразка с темата, а с личността на опонента

                      Comment


                        проф. Добрев написа Виж мнение
                        Заемайки точно такава позиция по въпроса, вие очевидно не разбирате, че той ни се присмива в лицето и дори ни обвинява да не казвам в какво!
                        Предполагам, сте разочарован от това, че именно napoletano, а не някой друг изпада в подобен краен скептицизъм, а това, че той не е съгласен с написаното във вашата студия, което пък си е негово исконно право, макар и да го казва съвсем културно, вероятно ви обижда в пъти повече отколкото е в състояние да ви обиди цялата помия, която ежедневно Ж. Войников и компания изливат по ваш, а напоследък, в още по-голяма степен по мой адрес от онова място, което аз не без основание наричам "гето", в което място са се събрали почти всички прокудени и доброволно избягали от Бойна слава потребители, и в което място е опасно да се ходи по тъмно и без оръжие. Нека се въздържаме от излишни емоции и лични нападки, за де не превръщаме Бойна слава, или поне тази тема, в подобна помийна яма. Позволявам си да ви дам един съвет. Бихте могли да попитате napoletano с кое конкретно от написаното във вашата студия той не е съгласен и да го помолите да се обоснове защо е на различно от вашето мнение, а вие да му отговорите без излишни емоции.

                        Аз пък на свой ред, отговарям на веселата компания в БГ Наука от тук, тъй като от вчера по неизвестна за мен причина ъкаунтът ми там е блокиран.
                        Уважаема компания, надявам се, че вече не се чудите защо не ви отговарям, ако изобщо досега сте се чудили. Продължавайте обаче да пишете за "иранските" частици по, най и ще, както и за "уникалния звук Ъ", за който вчера нарочно ви подадох жокер, защото написаното от вас много ме весели. А специално за Ж. Войников и resavsky, но по-скоро за някои измежду другите, които биха разбрали, по-долу отново давам етимологията на думата аз, която според вас, "във всички ирански езици е "аз", в славянските "я", а в тюркските - бен, а ако българите бяха в основата си тюркоезични, няма как да се съхрани "аза" за сметка на "бен".
                        Господа, вие май забравяте, или по-точно се правите че не разбирате простия факт, че българите са преди всичко славяноезични, но това си е лично ваш проблем.
                        аз стбълг. азъ; Местоимението е общославянско: срхр. (по-старо jazь, диал. j̏az), словен. старо jaz; рус., укр., блр. я, др. рус., цслав. азъ, ıазъ, чеш. ja, стчеш. jaz (Gebauer I, 606), словаш. jâ, jaz, пол. ja, стпол. jaz (Warsz. II, 148), гор. луж. ja (Pfuhl 228), полаб. jo, joz (Polanski-Sehnert 75). - От праслав. *azъ, което съответства на лит. aš, ст. лит. eš, латв. es, стинд. aham, авест. azəm, др. перс. adam, арм. es, гр. εγω, лат. ego, венет. eχo, гот. ik, нем. ich, тох. А ñuk, хет. uk със същото знач. Вж. Miklosich 5; BernekerI, 35; K. Brugmann.(БЕР ², 5; ЭССЯ ², 100). - От ие. *egh-. Въпреки очевидната връзка между праслав. *azъ и другите ие. съответствия не е изяснен въпросът за произхода на гласните а- и , понеже а в праслав. *azъ може да произлиза от ие. ā или ō. (БЕР, пак там). Различните предполагаеми праформи и проблемите, свързани с тях са подробно описани в ЭССЯ ², 100-102.
                        (Ваш любим надут пуяк, султан Цезар Август)
                        Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 07-11-2008, 16:39.

                        "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                        It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                        Comment


                          Преводът на проф. Добрев определих като "сравнително нов", защото е направен преди няколко години, а не датира отпреди 70 години, както повечето други. Има дори скорошни опити да се разчете през тунгузо-манджурски...

                          Надписът от НСМ:
                          ΒΟΥНΛΑ ΖΟΑΠΑΝ ΤEСН ΔΥΓEΤOΙΓ&Η ΒΟΥΤΑОΥΛ ΖWΑΠΑΝ ΤΑΓΡΟΓ&Η &ΗΤΖ²Γ&Η ΤΑΙС&Η

                          Мои забележки по превода, който се намира на интернет-сайта на проф. Добрев:

                          1 TAICH Вие разчитате като *täjši и изброявате: "[...]тюрк. *täpsi ("...кум. tepsi “Servierbrett” е от монг. tebsi “Schüssel”, калм. tewş “Truhe, Mulde, Schüssel” са от китайски, алт., тел. tebçi “Teller, Schüssel” са от монголския език (N. Poppe), във връзка с който език безспорно са и втмонг. тэвш, девш, дебши “корыто; продолговатое блюдо” (Б. Тодаева); “Cuman tepsi "plate, dish" (in numerous Turkic dialects) - Mong. tebsi "large oblong plate, platter or tray, trough"...")[...]"
                          Изпадането на -п- обяснявате по този начин:
                          "[...]етимологичната фонетична промяна спирантизация на зв. б и преминаване в зв. в се наблюдава единствено и само в болгарските езици и диалекти[...]"
                          Тази спирантизация в дунавския диалект е непоследователна - видно от бълг. губер и от западно-слав. форми: чеш. koberec, польск. kobierzec, за разлика от волжко-българския, откъдето е заето старорус. ковьръ.
                          По нататък:
                          "[...]по силата на което като цяло въпросната лексема още в болгарския праезик трябва да има вида *tävši и дори, а може би след това и вида *täwši, което се наблюдава, както може да се види от току-що приведените примери, също така, но не като правило, а само като изключение и в староогузския, но и във вътрешномонголския език. Въпросният звук общо взето проявява склонност към изпадане и тук той наистина и реално изпада, което от своя страна създава предпоставки и за дифтонгизация на широката гласна, така че в севернодунавския прабългарски диалект напълно закономерно се получава обл. *täjši, гръкографично ταιςη, където между впрочем буквсъчет. αι напълно в произносителната норма на средногръцкия език се произнася като българския зв. ай, а фонетичното значение на гръцката букв. ς се оказва и доказва, е зв. š[...]".

                          В унгарския език съществува и до днес tepsi (тепши) "тава за печене", чиято фонетика съвпада напълно с очакваната прабълг. форма (*tepši ~ *tapš¿) - т.е. тази форма не би могла да бъде турска заемка - което може би сочи, че изпадане на -п- в тази лексема няма.

                          2. ΔΥΓEΤOΙΓ&Η Вие смятате за "[...]минало причастие на прабългарския гл. δυγº- с най-вероятно значение “гравирам, изписвам”, изведено от по-следващите значения, и паралелите и съответствията на който прабългарски глагол само в някои от историческите тюркски езици например е сттюрк. toq¿- “бить, ударять, стучать; вбивать, вколачивать; биться, стучать; ковать, выковывать; класть; устанавливать, воздвигать” [ДТС, 571-577], пак сттюрк. токыт- “велеть вырhзать; поставить”, стуйг. то´ы- “стучать”, стузб. то´ун- “бить себя” [Радл-3.1, 1149,1161], стогуз. tokı- “бия някого; чукам по нещо; удрям, изковавам, правя; тъка”[...]".

                          Като че ли лексемата ΔΥΓEΤOΙΓ&Η, изписана с Y, E, OI (= i/ö?) и H, съдържа само гласни от преден ред, за разлика от всички тюркски варианти на *toq¿-, които са със заднореден гласеж. Преход о > ü/i ми се вижда труден в случая, а и е изключено да се свърже по никакъв начин с чисто славянския преход *u: > *ы > бълг. *и, тъй като в старобълг. *ы и *и се изравняват по гласеж някъде към 12-13 век!

                          3. TECH: "[...]Всъщност и в действителност тази словоформа трябва да се съотнесе единствено и само с чув. тăсăлса “стлаться” [РЧвСл, 758], караим. тäшä = тöшä “разостлать”, тäшäk = тöшäk [Радл-3.1, 1105], стогуз. töşe-, тур. döşe- “стлать, расстилать; мостить, выстилать (камнем, мрамором и т.п.); настилать, покрывать, облицовать (кафелем и т.п.); обтягивать, обивать” [ЭСЧвЯз, 267; ТРСл, 247-248; DLT-3, 266], където такива значения като “настилать, покрывать, облицовать (кафелем и т.п.)” очевидно-безспорно отразяват по един безупречно-точен начин и изцяло, като при това се съгласуват максимално и с вече посочения по-горе факт, че Надписът е изгравиран предварително върху златен диск, който допълнително е монтиран на вътрешното дъно на Чашата, откъдето се стига до извода, че и при тази словоформа гръцката букв. ς трябва да се транскрибира като š, следователно цялата словоформа на първо време придобива вида tеši.[...]"

                          Според мен изобщо не може да става и дума за връзка с цитираните от Вас "[...]караим. тäшä = тöшä “разостлать”, тäшäk = тöшäk [Радл-3.1, 1105], стогуз. töşe-, тур. döşe- “стлать, расстилать; мостить, выстилать (камнем, мрамором и т.п.); настилать, покрывать, облицовать (кафелем и т.п.); обтягивать, обивать”[...]", понеже по правилото за ротацизма в прабългългарското съответствие на този корен би следвало да има -л- вместо -ш-. Дори в ЭСЧЯ, т.2, стр. 266 /горе/ пише: "чув. тӳшек "перина, тюфяк, матрас, матрац" (< тат. түшәк)"! Цитираното от Вас "чув. тăсăлса “стлаться” [РЧвСл, 758]" аз бих определил като деепричастие от глаг. тăсăл- "вытягиваться, протянуться, затягиваться (о деле)" (ЭСЧЯ т.2, стр. 200 - където са посочени съвсем различни тюрк. съответствия), но този чувашки глагол не се вписва семантически в контекста.

                          4. ТАГРОГН: Свързвате с чув. тав "благодарност" и продължавате: "[...]този прабългарски диалект е наистина доста своеобразен и дори уникален, [...]но същевременно съхранява в запазен вид тюрк. *г, което във волжскобългарския език след началото на Х²V в. вече преминава в твърда сричка в зв. w – awıl “син” от *ogıl, а в мека сричка - в зв. y - ciyerme, cirem “20” от *yegirmi, [...], но най-важното и най-интересното, въпросният пратюркски звук продължава и се запазва и в южнодунавския прабългарски диалект и тук в гръкоезичните прабългарски надписи имаме например лекс. ολγου “голям, велик” от тюрк. *uluγ, по която линия на развитие, може да се каже, че севернодунавският прабългарски диалект е напълно еднакъв и дори тъждествен с южнодунавския прабългарски диалект [...]"

                          Бих искал да обърна внимание на това Ваше обяснение (запазване на *g в дунавските диалекти), което оборва хипотезата на Москов и прочита на Прицак, че числителното твирем в Именника произлиза от *tivirim < *tigirem < *toqur" чрез промяна *v < *g < *q. За писмената форма olgu обаче не се бях сетил по-рано в темата, за да я дам като контрапример за такъв фонетичен закон - сетих се само за старобълг. сокачии (*sögügci), където дори г > к.

                          Преславски надпис (бих го нарекъл задача по "математическа лингвистика"):

                          ZHTKWHHTZHРГWYBOYΛE
                          XWMΣXHKYПE :YNE: 455
                          TWYΛΣXH :ФM: 540
                          EΣTРWГHNKYПE :YKZ: 427
                          TWYΛΣXH :WNΔ: 854
                          TWYРTWYNAПHΛEZWПAN
                          EΣTРYГHNKYПE :K: 20
                          TWYΛΣXH :M: 40
                          AΛXAΣHKYПE :A: 1
                          XΛWBРHN :A: 1.

                          Това, което се питам, e защо в първата част на надписа TWYΛΣXH (шлем?) се повтаря 2 пъти, а майсторът/съставителят аджеба просто не е събрал числата ФМ 540 + WNΔ 854 = 1394 ATϟΔ, а си е играл да изчуква TWYΛΣXH (шлем?) два пъти? Освен това имаме 2x427 = 854, а по-долу 2x20 = 40 Т.е. бройката на EΣTРYГHNKYПE се отнася към бройката на TWYΛΣXH като 1:2?

                          Comment


                            а думата KYPE означава?
                            пп. кога датираш надписа?
                            Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                            Comment


                              napoletano написа Виж мнение
                              В унгарския език съществува и до днес tepsi (тепши) "тава за печене", чиято фонетика съвпада напълно с очакваната прабълг. форма (*tepši ~ *tapš¿) - т.е. тази форма не би могла да бъде турска заемка - което може би сочи, че изпадане на -п- в тази лексема няма.

                              Не съм сигурен, дали разбрах правилно, но ако става дума за съвременната българска дума тепсия, не виждам никакъв проблем тя да е вторично заета от османотурски. Още повече, съвременната турска tepsi е със s-, а не с ş-.

                              napoletano написа Виж мнение
                              (запазване на *g в дунавските диалекти), което оборва хипотезата на Москов и прочита на Прицак, че числителното твирем в Именника произлиза от *tivirim < *tigirem < *toqur" чрез промяна *v < *g < *q.

                              Макар и да го намираш за пълна стъкмистика, без да настоявам, че не е такава, или, че е такава, в интерес на истината, обяснението на Москов е малко по-различно: *toq¿r, *toy¿ŕ > tovîŕ > tŏviŕ (Москов 1988: 98).

                              napoletano написа Виж мнение
                              бройката на EΣTРYГHNKYПE се отнася към бройката на TWYΛΣXH като 1:2?

                              Това наистина е интересно и май си имаме работа с дяволски числа. Разбира се, преводите на тези надписи не са безспорни, но те са направени въз основа на аналогия с другите инвентарни надписи, писани на гръцки език, в които става дума единствено за ризници и шлемове. Имаш ли обаче някаква идея, ако в двата надписа на прабългарски не се говори за ризници и шлемове, как следва те да се преведат и изобщо може ли, според теб, да се твърди, че езикът на надписите е тюркски? Защото ако един текст не може да се преведе с помощта на тюркските езици, повече от разбираемо е, защо “иранистите” автоматично го обявяват за ирански. Все пак, мисля, че в двата текста има нещо много по-важно от точния превод на отделните думи. В Преславския надпис имаме κüpe “ризница” срещу kupesi в надписа от с. Цар Крум с тюрк. посесивен суфикс -si за думи, завършващи на гласна.
                              Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 10-11-2008, 09:49.

                              "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                              It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                              Comment


                                napoletano
                                Преводът на проф. Добрев определих като "сравнително нов", защото е направен преди няколко години, а не датира отпреди 70 години, както повечето други. Има дори скорошни опити да се разчете през тунгузо-манджурски...

                                Тази спирантизация в дунавския диалект е непоследователна - видно от бълг. губер и от западно-слав. форми: чеш. koberec, польск. kobierzec, за разлика от волжко-българския, откъдето е заето старорус. ковьръ.
                                Не напразно в изтрития ми по-горе постинг апелирах към г. Наполетано, когато работи с емпирията да поглежда и към теоретико-методологическото равнище, което за него самия обаче повече от очевидно чисто и просто не съществува.

                                Надписът може да се разчете и на папуаски, дори и на несъществуващ език, каквито са преводите на Петър Добрев, но в етимологията има едно много строго изискване за наличието на културно-историческа основа, а доколкото ми е известно никой досега дори и не е правил опит да доказва масовото присъствие на тунгузо-манджури отсам Урал, да не говорим за Балканите и Среден Дунав.

                                И то такива тунгузо-манджури, които имат най-развитото в цяла Евразия златарство
                                и при това пишат на гръцка графика - не, тук аз наистина нямам думи!

                                До болка познатия на всички средно грамотни компаративисти от зората на Науката Лингвистика досега проблем за наличието или липсата на изключения при фонетичните закони г. Наполетано вече е решил по най-определено-категоричен начин в полза на второто решение, без дори да си направи труда да предложи специално разработена научна публикация по въпроса, да не говорим за това, че той лично едва сега и от моите публикации открива въпросната спирантизация.

                                На тази основа на него вече никак не му е трудно да отхвърли разчитането, етимологизацията и превода не само на конкретната дума, но и на целия надпис, което пък е повече от обидно за всички нас.


                                Прекратявам за неопределено време да пиша в тази тема поради неоправдано грубия цензорски произвол и много грозно субективно-пристрастното лично отношение на модератора към мене.
                                Last edited by ; 10-11-2008, 11:21.

                                Comment

                                Working...
                                X