Съобщение

Collapse
No announcement yet.

За източниците и авторите

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    За източниците и авторите

    Таз идейка ми се върти отдавна в главата. Нека тук си дадем мнението. А идеята е следната: на кои автори и източници можем да имаме вяра. Идеята е за средновековието и по-точно (пра)българското такова и после българското де, но тъй като знам какво ще се случи я пускам в Общи приказки. Ако модовете решат да я местят.
    Та: Нека тук да уточним на кои източници и автори може да се има винаги доверие, на кои отвреме на време, а на кои хич.
    Ще се задоволя с проекто списък на авторите:
    Николай Овчаров: за всичко. От Орфей дооооо бе докато стигне (може и до Първанов, кат ги знам и двамата );
    Г. Фехер, О. Прицак, Рънсиман, Гибън, Острогорски и т.н. и т.н. – от време на време (т.е. както ни изнася)
    П. Добрев – никогиш и за нищо
    Нарочно съм лаконичен (особено в първата и последната част), разчитам на вашето мнение.

    По отношение на източниците ще съм още повече (лаконичен). Защо? Знайно е, че имаме много малко собствени такива (източници) и те са компроментирани, щото са български. Знайно е, че най-много са тези на ИРИ, но те също, това е врага в повечетото години на съществуване на Българската Държава. И последно имаме и други не български и не ромейски, ма те са далечни и никак ненадежни (кво разбира митака в София от положенито на аборигените в Австралия или зулусите в Африка или политическата обстановка в БЮРМ, Румъния, Сърбия и т.н.)
    Та нека прочета и вашето мнение.
    От какво е инспирирана тази тема! Ми заради източниците и авторите!
    Некой преди много години писал 15 000, друг сега пише, бе що 15 000 не може ли да са 14 998. Някъде археолози намерили пожари в края на 7-ми век и ги датирали 680г., друг сега пише ЩОООО! Защо е тази категоричност (че колко нашествия е имало тогаз ?)? По отношение на авторите: некой нещо си е делкал на един камък. Сега друг (корифей се оказва) определя това делкане, нооооо не дава никакви док-ва. Което обаче е по-лошо - никой не му ги иска.
    Last edited by mitaca; 06-08-2008, 00:54.

    #2
    Мислех вчера да пусна подобна тема, но по съвсем друг повод/добри популярни книги за първото и второто българско царство/, но не ми остана време. Сега като гледам отговорите в тази тема, се замислям дали да не използвам нея?
    Last edited by Amazon; 06-08-2008, 15:11.
    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

    Comment


      #3
      Митак, трудна работа.
      За авторите по-може да се дават оценки, ма за източниците .....
      Как и въз основа на какво да определим че един източник е по-достоверен от друг?
      За да се провери казал ли е верни неща Теофан, трябва да се види дали и как е отразено същото събитие при друг хронист.
      Ами ако ли не е отразено от другиго (както с тия прословути вече 15 000)?
      Тогава? Да вярваме ли на източника или не?
      Не можете да искате от мен да съм обективен, а не субективен, защото аз съм субект, а не обект!

      Comment


        #4
        Тази тема е задълбочена и предполага някакъв вид разсъждение върху метода - как се "узнава" дотоверността на определен информационен източник и доколко този избор е обективно обусловен процес. /Едва ли е такъв, доколкото субекти (личности) го осъществяват. Тука влиза в действие мисловната матрица, заложена в личността от ранна възраст и до голяма степен генетично обусловена/.
        Между другото това е нещо, което не можеше да не убегне на много потребители.

        За пример може да послужи спорът за това можем или не можем да вярваме на археолога Николай Овчаров. За някои той е съчинител на приказки, на които въобще /или почти никак/ не трябва да се вярва. За други е безспорен авторитет и всичко казано от него трябва да се оборва с доказателства (?). А този подход е грешен с това, че определя нещата само като черно-бели.
        За да не зачеквам неща, казани в теми като "Девалвира ли бг-археологията" - на всеки понякога може да се вярва, понякога - не. В първия случай "авторитетът" не излиза от материята на тясната си специалност, дава мнения за открити от самия него факти и обстоятелства или за вече известни такива, но в нова светлина, т.е. открива незабелязани досега взаимовръзки и аналогии. Именно тук заработва мисловната матрица на приемника на мнението и той спонтанно оценява истинността му.
        Тази оценка може на свой ред да бъде оценена само чрез съвпадането й с мнозинството други подобни.

        Има една история за конкурс за скулптура в древна Гърция. Участват няколко скулптори, които трябвало да изработят по една статуя по зададена тема и после една от тях да бъде наградена. Възложителите решили самите майстори да оценяват статуите като най-компетентни. За да стане това, всеки бил задължен да посочи две различни произведения като тай-добри - разбира се, едната винаги щяла да бъде неговата собствена. Така с мнозинството гласове изборът бил направен.

        Нещо такова - трябва да има едновременно и компетентност, и мнозинство.

        Comment


          #5
          Място за съобщения и работа по различните страници на портала Бойна Слава
          Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

          Comment

          Working...
          X