Борис между Рим И Константинопол

[Imperatrica]

Пускам тази тема, защото тя ми е една от любимите и искам да разискам с вас някой въпроси и да чуя компетентното ви мнение


Колко е далновиден и бързо успява да се нагоди към променящата се международна обстановка.. ..използва противоречието между Рим и Константинопол. Това съперничество е в резултат на стремежа на всяка от тях да наложи хегемония в европейския християнски свят.Основното различие и повод за спор е триезичната догма,на коята държи Рим и към,която е по-отстъпчива Константинополската патриаршия.Откога датира това съперничество и кои са другите им основни спорове и дразги? :o Има твърдение,че разколът между Рим и Константинопол се дължи именно благодарение на умелите действия на Борис.
Успоредно се праща и друго пратеничество в Немското кралство.Защо го прави :argh: ..каква е връзката между Рим и Немското кралство ? :nut: Тъй като желанието за назначаване на Формоза Портуенски,а по-късно и на дякон Мартин не е удоволетворена,както и за унизителното предложение за поддякон Силвестър на Рим, Борис се обръща отново към Византия.Това решение е продиктувано и от географката близост на Византия,близкия модел начин на мислене,култура иии тук искам да попитам какво е същност славяно-византийския модел от европейската цивилизация а какво точно е ОЙКУМЕ ?

[случайно прелитащ]

Любознайке, заглавието е конкретно и ясно, другото защо беше ! :wo-oh:

За приемане на християнството има почва: голяма част от завареното от славяни и прабългари население е християнизирано. То живее не толкова в почти обезлюдените градове, колкото в отдалечените области и влиза в тесен контакт със славяните.

По време на Борис християнството е отдавна проникнало и сред висшите слоеве, според византийски източници сестра му е била християнка. Официалното налагане е било въпрос на време. След несполуки във войните с Източното Франкско кралство (Германия), Сърбия, Хърватия, Борис сключва с Людовик Немски договор - 863г. - и приема задължението да приеме християнството по западен образец.

В отговор есента на същата година византиски войски навлизат в България. Годината е неплодородна, имало земетресения. След сключване на мирен договор Борис се покръства по православен обряд в църква в Деултум(Дебелт), който тогава е граничен град - началото на 864 г.
После се знае: въстанието на комитопулите и потушаване, отказ на патриарха да даде независисимост на българската църква, преговори с папата и римско пратеничество в България. През 870 - връщане в източната църква.
В краткото време, през което католическите духовници са били в България, те са развили значителна дейност. По това време са построени църкви и манастири, в които е очевидно западното влияние. Това е всъщност първата българска християнска архитектура - голямата базилика в Плиска, дворцовата църква и църквата, построена върху главното капище в Плиска, църквите около Преслав, който тогава е бил втори адм. център - в м. Гебеклисе и м. Сакалова могила; църквата св. Ахил в Преспанското езеро и мн. други.
Всичките около Плиска и Преслав са разрушени от Расате, по-късно някои са възстановени, но например в голямата базилика изчезват католическите сакристия и голяма камбанария над входа(в източните Балкани камбаните се връщат векове по-късно). Друго характерно са големите размери на тези църкви - Голямата базилика си остава най-голямата българска средновековна църква. А е първата - преди нея най-много да е построен някой параклис.
Може да се отбележи и че и в същото време Борис гони византийското духовенство, което освен многобройно е било и неканено и проповядващо на гръцки - истинска напаст (тя се повтаря и 1000 г. по-късно). Те направо са били ариергард за покоряването на България.

Така че Борис е знел какво да очаква от съседите в Константинопол. Всъщност оставането в православието се дължи на липсата на мотивация да се защити току-що наложения католицизъм с висока цена, вероятно с цената на нова война, с всички произтичащи от това положителни и отрицателни последици.

ПП Разделянето на двете църкви само е нежелано следствие от целия процес. Борис е искал увереност, че църквата с цялата си мощ ще застане зад суверенитета на страната - нещо, което папата не го е интересувало, а патриарха е бил много далеч от тази мисъл.

[decapitator]

В отговор есента на същата година византиски войски навлизат в България. Годината е неплодородна, имало земетресения.

За фактически сблъсък м/у българската и византийската войска никъде не се споменава, а до колкото знам земетресенията са били в и около Константинопол,
та едва ли Борис е бил повлиян точно от този природен катаклизъм.

[Imperatrica]

Привет случайно прелитащ Ами исках да задам въпроси,който са неясни за мен,но малко се пооотплеснах да пиша А въпросите са относно какво точно е ойкуме? Какво е същност славяно-византийския модел от европейската цивилизация? и Защо изпраща второ пратеничество до Немското кралство и каква е връзката между Рим и Немското кралство ? :sm186:
п.с Благодаря ти за информацията относно църквите беше полезна

[случайно прелитащ]

Договорът от 863 г. с германците е сключен заради организираната от Византия коалиция с Великоморавия, Сърбия и Хърватия и за общи действия с/у Великоморавия.

Второто пратеничество е в момента, когато предстояло въвеждането на новата религия. Предполагам, че диалозите с папата се стрували на Борис много отвлечени и със съмнителен практически резултат, а мощта на Германия тогава била на върха си. Просто е искал сигурност.

Нека някой друг да изясни, ако знае нещо повече.

[T.Jonchev]

В никакъв случай не бих желал да прозвуча грубо, но случайно прелитащият през форума прелита също тъй случайно и през историята.

Църковната схизма в никакъв случай не е предизвикана от България и няма нищо общо с истината, че " разделението на двете църкви е само нежелано следствие от целия процес" (на българската християнизация). Официалното покръстване на българите не предхожда, а следва избухването на схизмата. Българският вьпрос налива масло в огъня, това е истина, но огънят вече гори доста буйно, когато възниква българският въпрос.

В този смисъл, ако наистина някой твърди, както казва императрицата, че разколът се дължал на действията на Борис (аз поне в науката не съм срещал такова твърдение) - той просто няма представа за фактите.

Причините за Малката схизма са много по-дълбоки и корените им са далеч преди IX век. Натрупването на противоречия между двата църковни центъра е дълъг и сложен процес, изобилстващ както с догматично-канонични, така и с политически елементи. Специално през 60-те години на IX век на преден план излизат папските претенции за примат над цялото християнство (и не е вярно, че Константинополската патриаршия имала амбиции да наложи своя хегемония в европейския християнски свят - това е стремеж на папата, но не на патриарха), но и останалите противоречия (примерно догматът filioque) имат роля.

Ойкумене (икумени на средно и новогръцки) гърците наричат обозримия свят, вселената (в по-свободен вариант на превода). В тази връзка Константинополският предстоятел носи титла "икуменикос" (вселенски) и до днес.