Ajjar хан на България

[zdravkog]

Шегите са много приятни, но ако се прочете старателно Паисий, който е писал преди да се оформи панславянската идея може да се прочете, че 720 г владетеля е завоювал Мидия и Армения за гръцкото царство. Тогава не е имало БАН и Правителство , които да ти казват какво да пишеш. Прочетете коя е властващата династия във Велика България, Дунавска България и Хазария и ще разберете защо заедно се защитават на балканите и кавказ от Арабите.

[Guy de Mont Ferrand]

Шегите са много приятни, но ако се прочете старателно Паисий, който е писал преди да се оформи панславянската идея може да се прочете, че 720 г владетеля е завоювал Мидия и Армения за гръцкото царство. Тогава не е имало БАН и Правителство , които да ти казват какво да пишеш. Прочетете коя е властващата династия във Велика България, Дунавска България и Хазария и ще разберете защо заедно се защитават на балканите и кавказ от Арабите.

Не виждам и сега някой да ти казва какво да пишеш. Можеш да си пишеш каквото си искаш, друг е въпросът дали е тъпо или не е. Хазарите са били врагове на българите, самите те си го казват и точка. Иначе всеки може да си вярва на всякакви дивотии, включително на "Властелина на пръстените" (което обаче е супер-качествено и красиво литературно произведение и е, някак си, достойно дори да вярваш в него и да признаеш исторически съществуването на полуръстовете хобити и дракона Смог) и "Джагфар Тарихь" (което обаче не е това, което написах за "Властелина").

От половин страничка, колкото е "Именника", който, макар че аз лично вярвам в автентичността му, все пак е запазен в едничък късен руски препис от XVI век, са се родили хиляди, ако не и десетки хиляди страници с празно философстване и безсрамни измишльотини и спекулации и продължават да се раждат. То пък бива-бива, обаче точно тази оскъдна информацийка е свързвана с древен Китай, Атлантида, Шумер, Акад, а защо, уважаеми, не и с Дървобрад от народа на ентите, Синята брада и рода на вожда Кочис от апаческия клон чирикахуа?

Може би е интересно, признавам, но всъщност писането на максимално достоверна история не се прави по този начин. Не са само измишльотини на основата на "чул-недочул", "прочел-недопрочел" "това-онова". За да повярвам лично аз в нещо ми трябват доказателства и то солидни, а не измишльотини и вяра. За тези, които имат нужда да "вярват" в нещо, си има достатъчно религии, с установена и изградена вековна структура, най-хубаво би било да се присъединят към тях, а не да задръстват историческите форуми и книгоиздаването с "верующия" си спам, за който няма никакви доказателства освен може би в техните глави . Такива идиотщини само затормозяват мозъците на хората, които искат да научат нещо повече за миналото и ги карат да губят ценно време, за да отсеят истината от лъжата. Така че може би идеята за цензура е добра и ако я няма на държавно ниво, то поне в този форум може да я има

[Guy de Mont Ferrand]

Между другото сега съм малко афектиран от друго преживяване със "спам"-насоченост и искам да отбележа, че макар и винаги в историята да е имало произвеждане на спам (научен, а и не само) и то в немалки количества, то това, което е в момента надминава и най-далечните граници на човешкото въображение. Местата, оставащи извън спам-потока, са като плодотворни оазиси в пустинята и трябва да се пазят!

[Kramer]

Всъщност за времето на Тервел знаем и "много" и малко. Повече информация винаги идва не лошо.

[Stan]

Шегите са много приятни, но ако се прочете старателно Паисий, който е писал преди да се оформи панславянската идея .

Само за протокола - книгата, която е написал Паисий се казва "История славянобългарска" и по моите смътни спомени, панславизмът в нея си е доста силно застъпен.

[Гост]

Англичаните приемат, че Айар е бил български кан, понеже са прочели една история която е забранено да се споменава тук.
Та в нея си пише черно на бяло че:
Зухра - дъщеря на Бозок;

В качеството на контрааргумент за автентичността на въпросното произведение може да се използва и това, че женското лично име Зухра е арабско, мисля че е съответствие на Венера, и не е възможно при онези условия да премине и при дунавските българи!?

В действителност тъкмо това име е поредното доказателство, че през Ранното Средновековие българското етнокултурно пространство от Централна Европа и Балканите чак до Волга през Кавказ е непрекъснато или цялостно-неделимо и това, което се случва на единия му край, след недълго време се научава и коментира на другия му край.

Thorn: Да уточним, че шансовете Джагфар тарих да не e фалшификат са сравними със шанса България да спечели следващото световно по футбол – т.е. никакви.

В основата и началото си и историята на Дж., и поемата за царската дъщеря, са народни предания, разкази, епос или фолклор.

Такива са нашите епоси за Крали Марко, Веда Словена, киргизският епос Манас, пък дори и Песента на Нибелунгите и останалите скандинавски саги.

В тях историческите събития и личности са такива, каквито ги е видял и преживял народът като цяло, а не отделният хронист. Това обаче изобщо не означава, че и те не може да се ползват за исторически извори, само че доколкото техните сведения и данни се съгласуват или потвърждават не толкова от другите извори, колкото от меродавно-утвърдената теория за прабългарите.

Именно поради всичко това и тяхната квалификация като фалшификат е неправомерна. Тя се прави единствено от пределно ограничената гледна точка на Изворознанието, което на основата на класическите извори си е изработило и пределно строги, но все пак контрапродуктивни за случая догми.

Впрочем преди известно време проблемът беше обсъждан и в научния печат, по който и аз взех отношение в професорския си хабилитационен труд, който тези дни ще кача на сайта си:
Балкан и българските имена в общобалкански и източноезиков контекст

http://bolgnames.com/Images/Names.pdf

Под формата Барис, мли Борис се дава и носи от приазовските болгари от Велика България към началото на V²² в.; според, по-късно и в най-ново време преработваните и дообработвани с относително пълно запазване и съхраняване на събитийната фактология и ономастиката, но с непълно и дори откъслечно запазване на по-старата, болгарската езиковоструктурна база; много рано авторизираните, историографски компилативните българо-къпчашки (!!!) предания и легенди с отправно-изходна основа, но и обект предмет главно болгарските племена и родове от Източна Европа преди средата на ²Х в. Тъкмо това така и не е успял да разбере и да си обясни Ом. Прицак [1997], защото алп Барис е богът на възмездието, който в прабългарския пантеон заема място непосредствено след Тангра, но той е и един от най-старите безсмъртни богове, могъщ едноок бахадур праотец на човешкия род. Тези богове алпи, при сътворяването от страна на Тангра на Света и хората, се появяват и идват на бял свят непосредствено след Слънцето и Луната и преди боговете дивове. Неговото име всъщност е алп Мамил, но той получава и друго име, Барис от барс, защото притежава способността при нужда да се превръща в барс [вж. Бащу 1997, вж. и срв. Т. Биттирова, Ф. Нурутдинов, срв. Г. Костов].