Thorn написа
Виж мнение
При този вариант нямаме писмени исторически съчинения, а сборник от устно предавани митове и легенди за действителни исторически събития, съчетани с информация от оцелели другоезични източници.
Както казваше уважаваният колега Йончев, текстът на Джагфар Тарихи съдържа данни, които рязко противоречат на съобщения в гръцките и латински извори, а същевременно - и такива, които пък потвърждават други данни от същите тези източници.
Това е много нехарактерно за фалшификатите. Фалшифицираният текст обикновено напълно съответствува на известните извори (защото това е всъщност неговият "сертификат" за автентичност), като добавя онази информация, която фалшификаторът иска да наложи като истинска.
Разминавания с другите извори се получават когато фалшификаторът не ги познава и по този начин една фалшификация може да бъде хваната.
Може ли обаче да мислим, че Нигматулин / Нурутдинов (особено вторият) не познава гръцките и латинските източници? Надали.
Ако той (единият или другият) е фалшификатор и не ги познава - как е било възможно в "Джагфар Тарих" (ако е фалшификат) да се вложат данни, които напълно да им съответстват?
Ако пък ги познава - защо има разминаване в пунктове, които не допринасят с нищо за "целта на фалшификацията"?
Това е едно косвено, но съществено указание, че в случая "Джагфар Тарих" нямаме работа с банално фалшифициране (от типа "Константинов дар" да речем), а с нещо доста по-сложно и не бива току тъй да се откажем от изследването, издавайки присъда "фалшификат"...
Comment