Походът

[владетелят на шумер]

През 1346 година Балик деспотът на скорообразуваното Добруджанско деспотство изпраща брат си Добротица на поход с цел да помогне на Йоан V Палеолог срещу Йоан Кантакузин в започналата наново гражданска война в Византия.Отрядът му е от около 1000 души.С малките си сили завзема някой крайморски села ,но при Селимбрия са разгромени от войските на Йоан Кантакузин и турски отряди.Някой знае ли нещо повече за тази битка-това може да е втория сериозен сблъсък с българите и османците войски след Момчил.

[иванец]

За самата битка не съм чел никъде в интерес на истината. А е много интересно.
Като цяло походът на Балик, в качеството му на защитник на регентството на Йоан Палеолог, е неуспешен.
Чел съм за поход на добруджанските деспоти и към Трапезунд, но не знам дали става за този или за друг поход.
Като цяло Балик извлича плюсове, като урежда династични бракове във Византия, вдига си реномето в региона, държи ако не се лъжа град Енос в продължение на около една година. След това обаче везните накланят към Кантакузин, прави се договорка между враждуващите фракции в Константинопол и Балик се връща обратно.
Лично за него и за Карвуна смятам похода за външно политически успех.

[Юлиан Август]

Събитията са описани от Йоан Кантакузин. Няколко корекции...

-Балик изпраща братята си Теодор и Добротица, които пътьом успяват да убедят не "няколко селца", а крайбрежните градове да минат на страната на императрицата. Добротица получава за награда ръката на дъщерята на дука Апокавк...

-За самата битка- при Силиврия Добротица командва в нея не само своята, но и армията на императрицата /Кантакузин използва термина "ромейската войска"/. Срещу него излиза протостратора Факрасес /по това време Кантакузин е в Димотика/, който успява да мобилизира и силиврийците- явно оставената му от императора войска не ще да е била достатъчна, а за турски войски няма и помен да се споменава.
Битката е спечелена благодарение на неопитността и некадърното командване от страна на Добротица- без да познава местността, той хвърля конницата си из "ровове, теснини и лозя". Така армията му лесно е бита и малцина се измъкват, макар Кантакузин да споменава, че и убитите били малко- болшинството са пленени- като знатните са задържани, а останалите "съблечени" и пуснати по живо и здраво. Самият Добротица се измъква на косъм и остава при жена си в Константинопол, радвайки се на почитта на императрицата.

-Теодор се завръща в родината си след неуспешната битка с остатъците от войската...

[владетелят на шумер]

Извинявайте за неточностите.

[arhangel]

Единствено Йоан Кантакузин е описал тези събития ,засега друг източник няма ... Юлиан Август е дал основно насоките , аз само ще направя някоя друга вметка ако ми позволите
Според Кантакузин Балик е с титлата "архонт" на Карвуна ,който праща на помощ на императрица Анна Савойска и Йоан V Палеолог братята си "Теодор и Добротица ,които водели 1000 отбрани войника ..."
Застаналите начело на тази войска братя използват пътя по суша - Варна-Месемврия-Анхиало-Созопол-Ахтопол-Мидия-Константинопол ,като минавайки през градовете ги подканяли да се отметнат от страната на Кантакузин ,но според Иван Божилов и Васил Гюзелев изглежда не са постигнали големи успехи в агитацията си в полза на Константинопол.
В Константинопол вече Добротица бива оженен за дъщерята на мегадука Апокавк и бива назначен за стратег на войските...
Битката е на 21 юни 1346 година ,като според Кантакузин по-голямата част от войската на Добротица била на коне и ...съсредоточена крайно безумно из "ровове , теснини и лозя" резултата е плачевен като войската е обкръжена но все пак малцина били убити като повечето били пленени ,само някой "малко на брой" успели да избягат ...и по-знатните - в затвора а плебса "разсъблечени" и изпратени по живо , по здраво ...
Самия Добротица успял да избяга и се върнал в Константинопол ,а в края на 1346 бил поставен за архонт на Мидия

[владетелят на шумер]

Някой има ли линк към превод на оригиналния текст.

[Thorn]

Ако се сетиш в кой том на ГИБИ е, може и да го има на Крораина

[Юлиан Август]

При мен е в 10-ти том, 374-та страница...

[Satavaxan]

Всъщност битки с турците е имало още при Иван Александър, в края на 50те и през 60те години на 14 век. В тях загива и един от синовете му (първородният Иван Асен беше починал от чумата през 40те, вторият е Иван Срацимир, значи може би третият). В резултат от тези битки България губи Тунджанска Тракия.

[Aruta]

Ако не бъркам именно първородния син на Йоан-Александър е Михаил Асен, загинал ок 1355в битка с турците.
Като ямболиятрябва да кажа, че завладяването на поречието на Тунджа е постепенен процес които завършва едва след битката при Черномен от 1371г. И то след като вече са завладени пловдивско и Старозагорско през 1365г. А Дъбилин, който е ключа за владеенето на средното поречие на Тунджа е завладян през 1371 или1373г.след доста дълга обсада.