току що излезе в Известия на Народния музей Варна, ХLIIq 2006, с.84-95
Една реликва от Паметната битка на народите край Варна
от 10 ноември 1444 г.
Станимир Димитров, Николай Хрисимов
В оръжейните сбирки на различни световни музеи и в частни сбирки има множество запазени оръжия и доспехи от Средните векове. Отделни екземпляри от тях могат да се обвържат с конкретни исторически събития, в които те са били използвани. По обясними причини, в българските музеи има твърде малко запазени артефакти, свързани със средновековната ни история.1 Поради това смятаме, че настоящето съобщение ще допринесе за изучаването на някой военни аспекти от нашата история.
През пролетта на 2004 г. в местност край Варна по време на иманярски набези е открит силно корозирал железен шлем. Предметът е откупен от частен колекционер. Няма данни с него да е бил открит друг подемен материал, което налага проучването ни да се съсредоточи само върху него.
Шлемът е изработен от желязо, състои се от три части. Първата представлява широка, кръгла периферия. Тя е изкована от едно цяло парче метал с диаметър 46 см, като краят и е снабден с подсилен ръб. В нея е втъкнат и закрепен чрез ковашка заварка цилиндър, които е изработен от огънат метален лист. Най-отгоре е добавена още една конусовидна част, снабдена с едва забележим гребен (Таб. І; 1). Така се е получила сложна биконусовидна форма, като шлемът наподобява на камбана с обща височина от 28 см. Гледан отгоре той има неправилна кръгла форма (Таб. І; 3).
Шлемът е в относително добро състояние, като има няколко по-големи поражения. На две места в периферията се виждат две големи дупки, започващи от удебеленият ръб. Те имат голяма площ с неравномерно начупени краища. Струва ни се приемлива хипотезата, че те са причинени от корозията и времето. На периферията и на купола има още две дупки, които е възможно и да са от бойни повреди (Таб. І; 2). Те са характерни с по-малка площ от по-горе описаните, все още личат вдлъбнатите навътре остри краища, които свидетелстват за нанесен отвън удар с остър предмет или оръжие. Ръждата по ръбовете на тези отвори говори, че те не са причинени от интервенцията на иманярите.
Разглежданата част от защитно въоръжение е наричана в специализираната литература с няколко термина, най-популярен е capel de fer (фр.); среща се още като: kettle hat (англ.), capelin (пол.), eisenhut (нем.). Характерен за всички е стремежът да се опише сходството на защитата за глава с обикновена шапка, изработена от желязо.
През ХІІ в. в западноевропейското военно дело настъпват редица промени и се правят много и различни нововъведения. Едно от тях е използването на шлем наподобяващ широкопола шапка. Той е съставен от няколко части, скрепени чрез нитове или ковашка заварка. Най-разпространената форма е основен скелет от пресичащи се железни ленти, като празните полета са допълнително запълнени с полоси от метал, рог или кожа, към който е прикрепена широка периферия. Предимствата на новият вид шлем са очевидни: лесна изработка, ниска стойност, възможност за широк обзор и добра вентилация на лицето по време на бой. Той-бързо става любим на по-нисшите войнски слоеве и особено на пехотинците.2 Често на Изток, поради климатичните особености е носен и от рицари. Многобройни илюстровани паметници от ХІІІ в., демонстрират използването на capel de fer. Той многократно е изобразен в богато илюстрованата библия на Maciejowski, изработена в Париж около 1250 г. В книгата шлемът е представен носен от пехотинците (Таб. І; 4), както и от конните сержанти, в противовес рицарите винаги са изобразени с конични шлемове или появилият се вече голям шлем, наподобяващ кофа, т. нар. top helm. В края на ХІІІ в. с железен шлем наподобяващ шапка, са представени войните върху панел от църковен олтар, работа на Андреа ди Джакопо д`Онябене. В запазен устав на тамплиерите от тринадесето столетие, между другите доспехи се споменава и capel de fer. 3 От 1260 г. датира италиански договор, който изисква от наемниците да притежават освен останалите доспехи и “шлем с периферия”.
През ХІV в. желязната шапка постепенно се превръща в символ на обикновените бойци. Причините за това са няколко. На първо място владенията на Изток с техният горещ климат са загубени, така че рицарите могат отново да носят своите затворени шлемове. На второ място е все по-голямата роля на стрелците с лък и нуждата от защита от падащите стрели. Популярността на capel de fer се засилила със започването на големият конфликт белязал Европа и известен като Стогодишната война ( 1337-1453 г.). Нараства нуждата от голямо количество доспехи, които трябва да са на сравнително достъпна цена. Пехотата започва да играе все по-осезаема роля в бойните действия, като и нейното снаряжение се налага все повече. Шлемът с широка периферия (Таб. І; 5), става предпочитан от английските стрелци и на генуезките арбалетчици, използвани като наемници от френските крале.4 Носят го пехотинци и от двете воюващи страни. Широката периферия дава възможност да се вижда и чува нещо, което затворените шлемове препятстват. Същевременно тя защитава и от сечащи удари, нанасяни отгоре, от атакуващата конница. Когато главата се е наведяла, периферията защитавала и от падащите стрели - необходимост породена от отсъствието на големи щитове (Таб. І; 6).
Описваният шлем масово се използва в Западна и Централна Европа. Популярен е сред швейцарци, италианци, испанци, германци, чехи и поляци.5 Като цяло характеристиките навсякъде са сходни - купол снабден с широка периферия, липсват допълнителни защитни елементи за лицето, тила и скулите. Поради тази причина шлемът най-често е бил носен върху плетена от тел качулка, наричана aivental.
Около 1320 г. в Англия започнали да изработват широкополите шлемове изцяло от желязо, изоставяйки полосите от рог или кожа, превръщайки ги в истински железни шапки. В Tower of London има запазени няколко подобни екземпляра, които вторично са използвани като котлета за готвене.
През 1384 г. с указ на френският крал Шарл VІ (1380-1422 г.), започнало централизирано производство на доспехи. В заповедта сред различните части от защитно въоръжение в него откриваме и capel de fer .6
От ХV в. формата на желязната шапка започва да се променя, като добива често странни и причудливи вариации. Купола при някой екземпляри от сферичен се превръща в високо издигнат, с камбановидна или луковидна форма. При други модели периферията се спуска над ушите и скулите, давайки допълнителна защита (Таб. ІІ; 2). Няколко такива екземпляра се пазят в Tower в Лондон и Royal Armory в Лийдс. Втората половина на века донася и едно нововъведение, под формата на метална пластина, закриваща гърлото и долната половина на лицето, наричана bevor. Така открити остават само очите, с което шлемът твърде много се доближава до използваните от тежката конница (Таб. ІІ; 3). Около тридесетте-четиридесетте години на ХV в. някои capel de fer да започват наподобяват камбана с несъразмерно издута нагоре биконусовидна калота. Тя често е допълнително снабдена с висок или нисък гребен. Считаме, че този шлем имитира гражданска шапка от плъст или филц за пример можем да посочим италианско платно от средата на ХV в. (Таб. ІІІ; 1). Подобна, но без широка периферия, носи и бургундският херцог Филип Смели, нарисуван от неизвестен фламандски художник през първата половина на ХV в. (Таб.ІІІ; 2).
Шлемове, подобни на описаните шапки носят Жана д`Арк и заобикалящите я персонажи, изобразени през 1440 г., върху олтара в църквата на манастира Klosterneuburg (Таб.І; 7). Идентична защита за главата е представена и на две миниатюри от средата на ХV в. (Таб. ІІІ; 3-4), както и на релеф, изобразяващ чешки пехотинци от същото време (Таб. ІІІ; 5). С такива шлемове изобразени миниатюри сражаващи се хусити, датиращи от третото и четвъртото десетилетие на ХV в. (Таб. ІІІ; 6).
Шлем, идентичен на разглежданите и датиран 1440-1490 г. се пази в Hever Castle. За отбелязване е големият гребен върху купола и декоративните глави на нитове, чрез които от вътрешната страна се е закрепвала подплатата (Таб. ІІ; 6). Като сравнение, може да се посочи и шлем с богата украса от врязани линии и нисък гребен върху купола си, предложен за продажба на аукциона Hermann-historica през май 2006 г. (Таб. ІІ; 7).
Шлем от типа capel de fer с широка периферия, укрепена с подсилен ръб и висок гребен върху купола се намира в оръжейната сбирка на Altenburg (Таб. ІІ; 8). Такава широкопола желязна шапка се пази и в замъка Malborg.
Използването на тази причудлива защита за главата може да се проследи и в края на ХV в. От езерото Morat (Щвейцария), е изваден подобен екземпляр с тясна периферия. Предполага, че е загубен тук в битката през 1476 г., между швейцарците и бургундците (Таб. ІІ; 1).7 С подобен capel de fer е изобразен и Енрике, крал на Арагон върху една миниатюра от късният петнадесети век.
Шлемовете с формата на шапка били предпочитани предимно от пехотинците.8 Особеностите на водени от тях сражения – в гъсти маси, при обсади, се налагало да имат възможност добре да виждат и чуват. Рицарите предпочитали по-затворени шлемове – basinet, armet, salad, защото при една стремителна конна атака, лицето именно било най-уязвимо за вражеското копие. Това не означава, че конниците като цяло отхвърляли желязната шапка. Тя се носела от конните стрелци и арбалетчици, оръженосците, не всички, от които можели да си позволят скъпоструващите защити за главата (Таб. ІІІ; 7). В Лувъра дори се пази един такъв богато украсен шлем, датиран около 1410 г., носен като регалия и преписван на крал Шарл VІ (Таб. ІІ; 4). Запазен е и шлем от описваният вид, приписван на крал Фердинанд от Арагон (1479-1516 г.), датиран към 1490 г. (Таб. ІІ; 5).
Описваният шлем се среща масово през целият ХV в., но вече търпящ сериозна конкуренция от все по-налагащият се salad.9 От capel de fer в края на ХV в.-началото на ХVІ в. се развива друг модел, наречен cabaset, който чрез Испания и Италия щял да добие голяма популярност.10
Разглежданият шлем е уникална находка за българските земи. В следващите редове ще се помъчим до отговорим на въпроса - как е попаднал в околностите на град Варна.
През есента на 1444 г. в българските територии, покорени от османците, навлиза многонационална армия, водена от полския крал Владислав ІІІ Ягело (1434-44 г.). Младият, едва деветнадесетгодишен владетел е поел кръста, надявайки се да разгроми и изгони турците от Балканите.11 Походът се стреми да доразвие успехите на предишният завършил със Сегедският мир от 1443 г. Кръстоносната войската освен поляци и унгарци включва трансилвански отряд начело с Янош Хуниади, чешки наемници, хървати и власи (Цветкова 1979, 308-309). След прекосяването на севернобългарските земи, на 9 ноември 1444 г. кръстоносците се озовават пред Варна, където за своя голяма изненада виждат огромна турска войска, водена лично от султан Мурад ІІ (1421-51 г.). Тъй като пътят за отстъпление е невъзможен, на 10 ноември, християните приемат неравното сражение. Въпреки числения си превес в началото турците търпят поражение и само една необмислена атака на крал Владислав в турският център довежда до разгрома на християните и смъртта на владетеля. Част от кръстоносците загиват на полесражението, а други заедно с Янош Хуниади и влашкият владетел Влад Цепеш се оттеглят преследвани от турците.12
Тук вече доказахме несъмненият западно или централно европейски произход на шлема, намерен през 2004 г.Смятаме, че единствено възможната хипотеза за неговото попадане тук е нещастната за християните битка на 10 ноември 1444 г. Изключваме възможността той да е принадлежал на османски боец, тъй като турските шлемове имат съвсем различна форма, плод на по-ранни предно-азиатски традиции.13 Най-вероятно този capelin е защитавал главата на някой пехотинец от кръстоносната армия, поляк или чех.14 Не трябва да се отхвърля възможността да е носен и от някой конен стрелец или оръженосец.15
Намирането на шлема в лозята над квартал Владиславово, където се е състояло сражението на 10 ноември 1444 г., дава възможност да бъде свързан с отстъплението от полесражението на разбитите християни, привечер на трагичният ден. По-горе отбелязахме два отвора върху корпуса на шлема, които е възможно да са получени в хода на сражението. Такива поражения може да нанесе оръжие, което има сравнително тясно, масивно острие и голяма пробивна сила. Следвало трябва да изключим копието, сабята/меча и боздугана. Такива дупки могат да причинят единствено бойният чук и бойната брадва, двете оръжия широко използвани от турците.16 Безсилието на сечащото оръжие срещу доспехите от западен вид се потвърждава от автора на “Писание за верските битки на султан Мурад”. Описвайки битката при Варна, той отбелязва: “Ала жалките неверници бяха обковани от глава до пети с желязо. Колкото и да удряха саби бойците на правата вяра, те не засягаха неверниците. Като видяха това, ислямските войни грабнаха в ръце брадви, топузи, и кирки и заудряха смело и самоотвержено.”
Войникът носещ разглеждания capelin е получил поне два силни удара върху главата си. Това показва, че той или е бил пешак и е понесъл пораженията от горе нанесени от конник, или ако е яздел е бил свален на земята. Разглежданият шлем се е крепял на главата само чрез подбрадния ремък, последният явно се е скъсал при нанасянето на поредния удар и шлемът е паднал на земята. Останал незабелязан от събирачите на трофеи и така е могъл да достигне до нас. Трябва да отбележим, че собственикът на шлема едва ли е преживял понесените удари.
В описваната епоха част от пехотинците, а и по-бедните конници носели доспехи, които вече били излезли от мода, а следователно и по-евтини. Шлемът от Варна е възникнал като модел през тридесетте години на ХV в., което отнесено към времето на загубата му 1444 г., показва, че той все още е бил нов и модерен. Това ни навежда на мисълта, че притежателят му е бил сравнително заможен човек.
До сега са откривани много артефакти от това сражение, но описаният шлем е първият отнасящ се към защитното въоръжение на християнските войски, влязъл в научната литература.
С настоящето се надяваме да дадем своя скромен принос в изучаването на защитното въоръжение на войните мъчещи се да изтласкат османците от нашите земи през ХV в.
Бележки:
самата находка
Една реликва от Паметната битка на народите край Варна
от 10 ноември 1444 г.
Станимир Димитров, Николай Хрисимов
В оръжейните сбирки на различни световни музеи и в частни сбирки има множество запазени оръжия и доспехи от Средните векове. Отделни екземпляри от тях могат да се обвържат с конкретни исторически събития, в които те са били използвани. По обясними причини, в българските музеи има твърде малко запазени артефакти, свързани със средновековната ни история.1 Поради това смятаме, че настоящето съобщение ще допринесе за изучаването на някой военни аспекти от нашата история.
През пролетта на 2004 г. в местност край Варна по време на иманярски набези е открит силно корозирал железен шлем. Предметът е откупен от частен колекционер. Няма данни с него да е бил открит друг подемен материал, което налага проучването ни да се съсредоточи само върху него.
Шлемът е изработен от желязо, състои се от три части. Първата представлява широка, кръгла периферия. Тя е изкована от едно цяло парче метал с диаметър 46 см, като краят и е снабден с подсилен ръб. В нея е втъкнат и закрепен чрез ковашка заварка цилиндър, които е изработен от огънат метален лист. Най-отгоре е добавена още една конусовидна част, снабдена с едва забележим гребен (Таб. І; 1). Така се е получила сложна биконусовидна форма, като шлемът наподобява на камбана с обща височина от 28 см. Гледан отгоре той има неправилна кръгла форма (Таб. І; 3).
Шлемът е в относително добро състояние, като има няколко по-големи поражения. На две места в периферията се виждат две големи дупки, започващи от удебеленият ръб. Те имат голяма площ с неравномерно начупени краища. Струва ни се приемлива хипотезата, че те са причинени от корозията и времето. На периферията и на купола има още две дупки, които е възможно и да са от бойни повреди (Таб. І; 2). Те са характерни с по-малка площ от по-горе описаните, все още личат вдлъбнатите навътре остри краища, които свидетелстват за нанесен отвън удар с остър предмет или оръжие. Ръждата по ръбовете на тези отвори говори, че те не са причинени от интервенцията на иманярите.
Разглежданата част от защитно въоръжение е наричана в специализираната литература с няколко термина, най-популярен е capel de fer (фр.); среща се още като: kettle hat (англ.), capelin (пол.), eisenhut (нем.). Характерен за всички е стремежът да се опише сходството на защитата за глава с обикновена шапка, изработена от желязо.
През ХІІ в. в западноевропейското военно дело настъпват редица промени и се правят много и различни нововъведения. Едно от тях е използването на шлем наподобяващ широкопола шапка. Той е съставен от няколко части, скрепени чрез нитове или ковашка заварка. Най-разпространената форма е основен скелет от пресичащи се железни ленти, като празните полета са допълнително запълнени с полоси от метал, рог или кожа, към който е прикрепена широка периферия. Предимствата на новият вид шлем са очевидни: лесна изработка, ниска стойност, възможност за широк обзор и добра вентилация на лицето по време на бой. Той-бързо става любим на по-нисшите войнски слоеве и особено на пехотинците.2 Често на Изток, поради климатичните особености е носен и от рицари. Многобройни илюстровани паметници от ХІІІ в., демонстрират използването на capel de fer. Той многократно е изобразен в богато илюстрованата библия на Maciejowski, изработена в Париж около 1250 г. В книгата шлемът е представен носен от пехотинците (Таб. І; 4), както и от конните сержанти, в противовес рицарите винаги са изобразени с конични шлемове или появилият се вече голям шлем, наподобяващ кофа, т. нар. top helm. В края на ХІІІ в. с железен шлем наподобяващ шапка, са представени войните върху панел от църковен олтар, работа на Андреа ди Джакопо д`Онябене. В запазен устав на тамплиерите от тринадесето столетие, между другите доспехи се споменава и capel de fer. 3 От 1260 г. датира италиански договор, който изисква от наемниците да притежават освен останалите доспехи и “шлем с периферия”.
През ХІV в. желязната шапка постепенно се превръща в символ на обикновените бойци. Причините за това са няколко. На първо място владенията на Изток с техният горещ климат са загубени, така че рицарите могат отново да носят своите затворени шлемове. На второ място е все по-голямата роля на стрелците с лък и нуждата от защита от падащите стрели. Популярността на capel de fer се засилила със започването на големият конфликт белязал Европа и известен като Стогодишната война ( 1337-1453 г.). Нараства нуждата от голямо количество доспехи, които трябва да са на сравнително достъпна цена. Пехотата започва да играе все по-осезаема роля в бойните действия, като и нейното снаряжение се налага все повече. Шлемът с широка периферия (Таб. І; 5), става предпочитан от английските стрелци и на генуезките арбалетчици, използвани като наемници от френските крале.4 Носят го пехотинци и от двете воюващи страни. Широката периферия дава възможност да се вижда и чува нещо, което затворените шлемове препятстват. Същевременно тя защитава и от сечащи удари, нанасяни отгоре, от атакуващата конница. Когато главата се е наведяла, периферията защитавала и от падащите стрели - необходимост породена от отсъствието на големи щитове (Таб. І; 6).
Описваният шлем масово се използва в Западна и Централна Европа. Популярен е сред швейцарци, италианци, испанци, германци, чехи и поляци.5 Като цяло характеристиките навсякъде са сходни - купол снабден с широка периферия, липсват допълнителни защитни елементи за лицето, тила и скулите. Поради тази причина шлемът най-често е бил носен върху плетена от тел качулка, наричана aivental.
Около 1320 г. в Англия започнали да изработват широкополите шлемове изцяло от желязо, изоставяйки полосите от рог или кожа, превръщайки ги в истински железни шапки. В Tower of London има запазени няколко подобни екземпляра, които вторично са използвани като котлета за готвене.
През 1384 г. с указ на френският крал Шарл VІ (1380-1422 г.), започнало централизирано производство на доспехи. В заповедта сред различните части от защитно въоръжение в него откриваме и capel de fer .6
От ХV в. формата на желязната шапка започва да се променя, като добива често странни и причудливи вариации. Купола при някой екземпляри от сферичен се превръща в високо издигнат, с камбановидна или луковидна форма. При други модели периферията се спуска над ушите и скулите, давайки допълнителна защита (Таб. ІІ; 2). Няколко такива екземпляра се пазят в Tower в Лондон и Royal Armory в Лийдс. Втората половина на века донася и едно нововъведение, под формата на метална пластина, закриваща гърлото и долната половина на лицето, наричана bevor. Така открити остават само очите, с което шлемът твърде много се доближава до използваните от тежката конница (Таб. ІІ; 3). Около тридесетте-четиридесетте години на ХV в. някои capel de fer да започват наподобяват камбана с несъразмерно издута нагоре биконусовидна калота. Тя често е допълнително снабдена с висок или нисък гребен. Считаме, че този шлем имитира гражданска шапка от плъст или филц за пример можем да посочим италианско платно от средата на ХV в. (Таб. ІІІ; 1). Подобна, но без широка периферия, носи и бургундският херцог Филип Смели, нарисуван от неизвестен фламандски художник през първата половина на ХV в. (Таб.ІІІ; 2).
Шлемове, подобни на описаните шапки носят Жана д`Арк и заобикалящите я персонажи, изобразени през 1440 г., върху олтара в църквата на манастира Klosterneuburg (Таб.І; 7). Идентична защита за главата е представена и на две миниатюри от средата на ХV в. (Таб. ІІІ; 3-4), както и на релеф, изобразяващ чешки пехотинци от същото време (Таб. ІІІ; 5). С такива шлемове изобразени миниатюри сражаващи се хусити, датиращи от третото и четвъртото десетилетие на ХV в. (Таб. ІІІ; 6).
Шлем, идентичен на разглежданите и датиран 1440-1490 г. се пази в Hever Castle. За отбелязване е големият гребен върху купола и декоративните глави на нитове, чрез които от вътрешната страна се е закрепвала подплатата (Таб. ІІ; 6). Като сравнение, може да се посочи и шлем с богата украса от врязани линии и нисък гребен върху купола си, предложен за продажба на аукциона Hermann-historica през май 2006 г. (Таб. ІІ; 7).
Шлем от типа capel de fer с широка периферия, укрепена с подсилен ръб и висок гребен върху купола се намира в оръжейната сбирка на Altenburg (Таб. ІІ; 8). Такава широкопола желязна шапка се пази и в замъка Malborg.
Използването на тази причудлива защита за главата може да се проследи и в края на ХV в. От езерото Morat (Щвейцария), е изваден подобен екземпляр с тясна периферия. Предполага, че е загубен тук в битката през 1476 г., между швейцарците и бургундците (Таб. ІІ; 1).7 С подобен capel de fer е изобразен и Енрике, крал на Арагон върху една миниатюра от късният петнадесети век.
Шлемовете с формата на шапка били предпочитани предимно от пехотинците.8 Особеностите на водени от тях сражения – в гъсти маси, при обсади, се налагало да имат възможност добре да виждат и чуват. Рицарите предпочитали по-затворени шлемове – basinet, armet, salad, защото при една стремителна конна атака, лицето именно било най-уязвимо за вражеското копие. Това не означава, че конниците като цяло отхвърляли желязната шапка. Тя се носела от конните стрелци и арбалетчици, оръженосците, не всички, от които можели да си позволят скъпоструващите защити за главата (Таб. ІІІ; 7). В Лувъра дори се пази един такъв богато украсен шлем, датиран около 1410 г., носен като регалия и преписван на крал Шарл VІ (Таб. ІІ; 4). Запазен е и шлем от описваният вид, приписван на крал Фердинанд от Арагон (1479-1516 г.), датиран към 1490 г. (Таб. ІІ; 5).
Описваният шлем се среща масово през целият ХV в., но вече търпящ сериозна конкуренция от все по-налагащият се salad.9 От capel de fer в края на ХV в.-началото на ХVІ в. се развива друг модел, наречен cabaset, който чрез Испания и Италия щял да добие голяма популярност.10
Разглежданият шлем е уникална находка за българските земи. В следващите редове ще се помъчим до отговорим на въпроса - как е попаднал в околностите на град Варна.
През есента на 1444 г. в българските територии, покорени от османците, навлиза многонационална армия, водена от полския крал Владислав ІІІ Ягело (1434-44 г.). Младият, едва деветнадесетгодишен владетел е поел кръста, надявайки се да разгроми и изгони турците от Балканите.11 Походът се стреми да доразвие успехите на предишният завършил със Сегедският мир от 1443 г. Кръстоносната войската освен поляци и унгарци включва трансилвански отряд начело с Янош Хуниади, чешки наемници, хървати и власи (Цветкова 1979, 308-309). След прекосяването на севернобългарските земи, на 9 ноември 1444 г. кръстоносците се озовават пред Варна, където за своя голяма изненада виждат огромна турска войска, водена лично от султан Мурад ІІ (1421-51 г.). Тъй като пътят за отстъпление е невъзможен, на 10 ноември, християните приемат неравното сражение. Въпреки числения си превес в началото турците търпят поражение и само една необмислена атака на крал Владислав в турският център довежда до разгрома на християните и смъртта на владетеля. Част от кръстоносците загиват на полесражението, а други заедно с Янош Хуниади и влашкият владетел Влад Цепеш се оттеглят преследвани от турците.12
Тук вече доказахме несъмненият западно или централно европейски произход на шлема, намерен през 2004 г.Смятаме, че единствено възможната хипотеза за неговото попадане тук е нещастната за християните битка на 10 ноември 1444 г. Изключваме възможността той да е принадлежал на османски боец, тъй като турските шлемове имат съвсем различна форма, плод на по-ранни предно-азиатски традиции.13 Най-вероятно този capelin е защитавал главата на някой пехотинец от кръстоносната армия, поляк или чех.14 Не трябва да се отхвърля възможността да е носен и от някой конен стрелец или оръженосец.15
Намирането на шлема в лозята над квартал Владиславово, където се е състояло сражението на 10 ноември 1444 г., дава възможност да бъде свързан с отстъплението от полесражението на разбитите християни, привечер на трагичният ден. По-горе отбелязахме два отвора върху корпуса на шлема, които е възможно да са получени в хода на сражението. Такива поражения може да нанесе оръжие, което има сравнително тясно, масивно острие и голяма пробивна сила. Следвало трябва да изключим копието, сабята/меча и боздугана. Такива дупки могат да причинят единствено бойният чук и бойната брадва, двете оръжия широко използвани от турците.16 Безсилието на сечащото оръжие срещу доспехите от западен вид се потвърждава от автора на “Писание за верските битки на султан Мурад”. Описвайки битката при Варна, той отбелязва: “Ала жалките неверници бяха обковани от глава до пети с желязо. Колкото и да удряха саби бойците на правата вяра, те не засягаха неверниците. Като видяха това, ислямските войни грабнаха в ръце брадви, топузи, и кирки и заудряха смело и самоотвержено.”
Войникът носещ разглеждания capelin е получил поне два силни удара върху главата си. Това показва, че той или е бил пешак и е понесъл пораженията от горе нанесени от конник, или ако е яздел е бил свален на земята. Разглежданият шлем се е крепял на главата само чрез подбрадния ремък, последният явно се е скъсал при нанасянето на поредния удар и шлемът е паднал на земята. Останал незабелязан от събирачите на трофеи и така е могъл да достигне до нас. Трябва да отбележим, че собственикът на шлема едва ли е преживял понесените удари.
В описваната епоха част от пехотинците, а и по-бедните конници носели доспехи, които вече били излезли от мода, а следователно и по-евтини. Шлемът от Варна е възникнал като модел през тридесетте години на ХV в., което отнесено към времето на загубата му 1444 г., показва, че той все още е бил нов и модерен. Това ни навежда на мисълта, че притежателят му е бил сравнително заможен човек.
До сега са откривани много артефакти от това сражение, но описаният шлем е първият отнасящ се към защитното въоръжение на християнските войски, влязъл в научната литература.
С настоящето се надяваме да дадем своя скромен принос в изучаването на защитното въоръжение на войните мъчещи се да изтласкат османците от нашите земи през ХV в.
Бележки:
самата находка
Comment