Как изчезват огромните крепости

[arhangel]

Друг случай за унищожавани не сгради в Плиска и Велики Преслав - навремето (по турско време) са използвали камъни от двата града са направата на вар.

Така е ... на територията на Велики Преслав е имало над 70 варници ... най хубавата вар става от мрамор ... представете си колко години се е правела прочутата Преславска вар и респективно колко мрамор е имало в преславските дворци и църкви ... ако бях археолог сигурно щях да се гръмна :kill_myse

Дори и българи са грабили камъни от крепостите за построяване ан домовете си - имай 5 деца и се чуди къде да ги подслониш, пък да видим няма ли да събаряш "никому ненужни камъни от време оно". За съжеление е така.

Защо "дори" ... то повечето от крепостите българите сме си ги разрушили и измародерствали ... за времето си ми звучи логично ... наблизо се търкаля готов матрял при това безплатен и да го оставиш ... абсурд ...
По-скоро ме интересува факта че специално за крепостите руините им са съхранени по-добре където живее компактно турско население ... примерно Кърджалийско ... няма такава концентрация на запазени крепости другаде из страната като там по него край ... при Божо един път разсъждаваха по темата с другия Професор Н. Овчаров и се изказа предположението че може би от религиозна гледна точка ,но не пипат ... страх ги е от духове ли от какво ли но .... факт ...
Какво мисли аудиторията ...

[airman]

Архангел,
абсолютно си прав - турците има тголяма почит към старините, независимо че не са техни. Даже имаше един такъв случай записан в архивите - местния турски управник (не се сещам на коя област) назначил две заптиета да пазят крепостта, защото българите я разграбвали за строителен материал.

Медка

[Thorn]

Айде не идеализирайте турците - пълно е и с обратни примери. Просто в България след Освобождението е имало мащабно строителство, един истински строителен бум, който не се е случил в заспалите села в Родопите. В моето село е имало някакви римски останки. Камъните са отишли в църквата - през 1885, а последните от тях - в училището около 1950.

[BAGA_TUR]

Thorn, колко реалистично се обоснова! :tup:

.

[airman]

Thorn,
не идеализирам никого. Но определено това е факт, посочват го исторически документи. А и аз имам някои наблюдения по темата.

Медка

[Thorn]

А камъните от Плиска и Войвода, отишли във варненската ли беше или в шуменската крепост, а камъните от Мезек, отишли в свиленградските казарми, а джамиите в Кюстендил, строени с римски тухли? Тях джиновете не са ги опазили, нали? А тези прословути варници в Преслав - замисляли ли сте се кой ги е владял в средата на 19 век?

А знаете ли, че и на атинския акропол са действали варници?

[airman]

Чакай сега, не говорим за мащабни строителни обекти финансирани и осъществявани от империята. За тях съм съгласен. Ставаше въпрос за обикновените турци, които са много по-суеверни и почитат старините. За варниците не съм сигурен кой ги е държал, предполагам може да се провери.

Медка

[мария-магдалена]

"Градът" и "Боруна" нямат нищо общо с платото "Стринава". Платото се намира над село Нейчевци и на него е бил разположен стражеви пост от времето на Асеневци. За историята на Стринава и с. Царева Ливада има написана една книга през 30-те години на ХIХв., за която ще напиша по-късно. Сега мога да кажа само, че платото е почти разсипано от иманярите и са останали много малко останки от старите зидове.

[Guy de Mont Ferrand]

"Градът" и "Боруна" нямат нищо общо с платото "Стринава". Платото се намира над село Нейчевци и на него е бил разположен стражеви пост от времето на Асеневци. За историята на Стринава и с. Царева Ливада има написана една книга през 30-те години на ХIХв., за която ще напиша по-късно. Сега мога да кажа само, че платото е почти разсипано от иманярите и са останали много малко останки от старите зидове.

Стана ми интересно, защото на майка ми родата са точно от тоя край. Аз съм чувал, че в Царева Ливада са били отглеждани табуни коне за нуждите на царския двор в Търново, но досега не съм го отдавал на нещо друго освен на местния фолклор. :sm186:

[Bebo]

Сега се ргистрирах и реших да напиша каквото знам за крепост " Стринава" . Аз съм от Трявна и знам че това е била стратегическа крепост на Асеневци . Там е била тяхната лятна резиденция . Поне такава е легендата но не случайно околните села имат имена свързани със второто българско царство след Царева ливада започват селата Кумани , Войници , Скорци според легендата тези села са заселени за пръе път през времето на Асеневци.

[Guy de Mont Ferrand]

За "Стринава" съм срещал и хипотеза, че именно тя била обсадена от император Исак II Ангел, а не Търново.

А горният пост ме подсети и за селото, на което баба ми вика "Куманите" . Интересно как досега не съм му обърнал внимание...

[resavsky]

Ако Стринава а не Търново е била обсадена това обяснява защо в паническото си отстъпление Исак Ангел е минал през Тревненския проход / който в никакъв случая не е най краткия път между Търново и Константинопол/.Всеобщото мнение е че битката именно в Тревненския проход.

[Bebo]

За мен Дряново е много богато на исторически дадености но за съжаление те не са разработени. Стринава е може би едно от разковничетата които биха ни показали много факти от историята на второто българско царство. До село Гостилица се намира едно от най големите Римси тържища наречено Дискодорутера от там тръгва римски път по посока на тревненскиа проход който евентуално е минавал покрай Стринава . Не е изключено Исак да е обсаждал Стринава поради факта че тя е предмостие на Търново едва ли той ще е обсадил Търново без да е обезвредил Стринава

[Thorn]

Може би въпросът за Стринава трябва да се отдели в нова тема

[Bebo]

Историческата местност “Стринава” представлява плато, отстоящо на около 2 км югозападно от град Дряново. Неговата площ е около 6 кв.км. Почти от всички страни е заобиколено от високи отвесни скали. Там, където достъпът е бил възможен платото е било обградено от яки крепостни стени, следи от които личат много ясно и днес. Така в северния му край има запазени около 50 – 60 м от тях, ширина 2 м., зидани от местен ломен камък, без спойка, което говори, че стените са правени набързо под влияние на възникнала опасност.
В северната част на платото, което старите хора наричат “Град” /сиреч крепост/ съществуват останки от редица сгради. Ясно личат основите на християнска църква от Х²² – Х²²² в. с площ около 180 кв.м и сграда с неизвестно за сега предназначение с приблизителни размери 10 – 12 м. По време на разкопките прави впечатление, че културният пласт е силно размит с течение на времето и e много тънък. Въпреки това резултатите са задоволителни – разкрити са няколко погребения с инвентар, много монети / главно римски/, керамика, украшения, върхове на копия , стрели и други.
От кога води началото си крепостта е трудно да се каже, но намерените предмети доказват безспорно нейното съществуване от най-дълбока древност. Тук се попада на следи от материалната култура на траки, римляни, славяни и българи. Доста от материалите са свързани с историята на Втората българска държава, което говори, че крепостта е играла важна роля през българското средновековие.
В южния край на платото в местността наречена “Куклите”, личат основите на крепостна кула, която е била заградена от три реда крепостни зидове. Проучване и разкопки на това място не са правени поради трудния характер на терена.
Много факти, предания, спомени на стари хора и резултатите от археологическите проучвания сочат, че тази крепост е тъждествена с историческата крепост “Стринава”, споменавана от византийските писатели – хронисти и е свързана с големия разгром на византийския император Исак ²² Ангел през 1190 година. Преданията и топонимията на околността говорят ясно, че таз крепост е свързана с основателите на Втората българска държава – Асеновци. Названията на местности като “Царската бахчия”, “Цар Асеник”, “Цар Калояник”, “Цареви ливади”, “Царовището” и други, които се намират край Дряново и село Царева ливада, недвусмислено сочат, че този край е най-тясно свързан с династията на Асеновци. Някои автори допускат, че именно това е онова труднодостъпно планинско място, което болярите Асен и Петър поискали от византийския император да им го отстъпи с грамота и което несъмнено по-късно те превръщат в първокласна крепост.
От друга страна, за ознаменуване на големите си победи над Византия, Асеновци предприемат голямо строителство на църкви и манастири в Дряновския край. В края на Х²² век са издигнати Дряновският манастир “Св. Арахангел Михаил”, тревненската църква “Св.Арахангел Михаил “ и други.
Издигането на такава мощна планинска крепост от Асеновци е служила не само за техните интереси като владетели на държавата, но е било и в интерес за сигурността на столицата Търново - тази крепост се явява като стабилна преграда за старопрестолния град откъм запад.
За превръщане на Стринавската крепост във важна твърдина за Асеновци допринася и нейното местоположение. Тя се намира на извънредно важния и кратък път от северна за южна България, преминаващ през Крънския проход. Освен това, платото , на което се намира тя, има господстващо положение сред околните планински ридове и чрез система от сигнални огньове навремето е можело да се съобщи за възникналата опасност.
Стринавското плато – крепост по своите мащаби и местоположение е една от най-важните крепости, играли първостепенна роля през нашето средновековие.

Историята
Крепостта "Стринава", която историците търсят от много време напразно, е ключът на всички проходи в Тревненския и Габровския балкан, водещи на юг - голяма и много важна военна база, сигурна защита на новата столица Търново, която се намира само на около 30 км източно. В крепостта "Стринава", останките на която се намират на около 2 км северно от с. Царева ливада, Габровско, според местните легенди са се родили братята Асен и Петър от майка куманка и баща българин. По-късно в "Стринава" идвали на почивка, на лов и тя е била като лятна резиденция. Тази крепост е именно дирената от историците древна "Стринава". Заедно с принадлежащите й още три крепости - "Боруна", "Куклата" и "Калето", тя е играла важна роля в създаването и укрепването на Втората българска държава. Безспорна реалност, а не мит, са внушителните останки от всичките тия крепости. Някои са от троен ред стени, дебели до 2 метра. Многобройните находки от монети, стрели, копия, мечове, катинар, тежащ 13 кг, както и купищата човешки кости под стените доказват недвусмислено, че тук някога е кипял живот. Името на Царева ливада, което се намира само на 3 км от Кумани, не е случайно. В този край около Стринавското плато с площ около 5 - 6 квадратни километра освен Цар Асеник, има местности Цар Калояник, Царюви бахчи, Цар Асенова пътека. В паметната 1190 г. именно в този край българи и кумани помели в тревненските теснини на прохода към Верея (сега Стара Загора) пълчищата на император Исак Ангел, затвърдявайки окончателно Втората българска държава, която до обединението с останалите западни и югозападни части на България е носела името Загора. Участието на куманите в това велико дело е исторически доказзано, както и тяхното присъствиe в земите на Асеновци край Търново - крепостта "Стринава". Именно това доказателство е село Кумани.

Над върха над селото, нарачен Дренака, под огромен дъб, който вече е поразен от светкавица, куманите имали оброчище. Там принасяли жертви на езическите си богове. Днес местността се нарича Маслото и до 1939 г. пак там жителите на Кумани правели "курбан" за здраве. От Дренака в ясни дни се виждат не само скалите на платото Стринава, но и Търново. Не е изключено именно на тази височина да са се приемали и предавали чрез сигнални огньове заповедите на търновските царе.

По време на турското робство от пепелищата и голата земя се слага начало на българското село Кумани. Възрастните жители на селото твърдят, че там през робството турчин не е преспивал. Само т. нар. "Злата долчина" или "Турски гроб" напомнят за възмездието върху единствения, решил да стори това.