Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Паралели между Сасанидска Персия и ПБЦ

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Паралели между Сасанидска Персия и ПБЦ

    Струва си да се зададе въпросът дали пък Симеон не променя изцяло доктрината на българската държава - от една сравнително самобитна държава с модел на управление който се доближава най-вече до този на Сасанидска Персия / и то не само като титли / Симеон започва да изгражда една държава която бих определил като "Свещена Римска империя на българския народ" или по просто една втора Визнатия.Дали пък Симеон не откъсва България от корените и стремейки се във всяко едно отношение да подражава / и то да надмине/ една велика империя?България от началото на Х век няма чак толкова много общи неща с България от началото на ІХ век.
    Last edited by resavsky; 21-11-2007, 17:27.

    #2
    Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крака...

    Ресавски, по какво моделът на управление на досимеонова България се "доближава" до този на Сасанидска Персия ? :o
    Quae fuerant vitia, mores sunt.

    Comment


      #3
      По какво се доближава ли - практически във всяко едно отношение.Езическите храмове които се намират в Плиска и Мадара имат преки паралели с Персия.Строителните традиции на ПБЦ също се доближават до персийските.Мадарският конник определено има прилика със сасанидското изкуство от V² - V²²² век.Дори управлявщата двойка кан/кавкан има своите аналози.Да се отрича значителното сасанидско влияние върху ПБЦ /в дохристиянския и период/ е несериозно.

      Comment


        #4
        Ресавски, ти поне си сериозен човек, можеш ли да твърдиш, че разбираш от сасанидско изкуство, персийски строителни техники, персийски език и персийски храмове? Подозирам, че този, чието мнение по този въпрос прокарваш, разбира от тях не повече от теб. Това са твърдения, които ако не бъдат сериозно доказани, си остават в сферата на любопитното, да не кажа нещо по-хард.

        Comment


          #5
          Ресавски, какво общо има моделът на управление с храмовете и строителните традиции /които са доволно обсъдени в отделна тема и там не видях никакво Сасанидско влияние/ ?

          Как можем да сравняваме моделите на управление на една многонационална империя с напълно развита сруктура дори на местно ниво, с една млада варварска държава, за която не знаем дори на какъв принцип фукционира като цялост- федеративен, унитарен, племенен съюз или прочее- не сме изяснили повече от половината титли и т.н.
          При това, нямам претенцията да правя обобщения, а задавам въпроси. Нека ако има тесни специалисти, да направят едно сравнение, аз не се наемам...
          Quae fuerant vitia, mores sunt.

          Comment


            #6
            в замунда има книга на Д. Овчаров - крепости - 5-10 век. Там има за средноазиатските традиции и за смесването с византийските такива -



            "Предлаганият труд е обобщение на дългогодишни наблюдения на автора в областта на крепостното строителство през периода обхващащ втората половина на първото хилядолетие сл. Хр. Укрепителните съоръжения са едни от най многобройните археологически паметници. До наши дни са дошли останките от повече от 1000 крепости, земни валове, ровове и др. Тяхното проучване дава предпоставки за изясняване на много въпроси от исторически, икономически, технически, социален, външнополитически и не на последно място военнотактически и военностратегически характер...

            Изложението е изградено от материали открити на територията на днешна България."
            Не 7, а 77 пъти по 7...

            http://www.mathematicalanthropology.org/

            Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

            Comment


              #7
              Не разбрах какво общо има военностратегическата доктрина на ПБЦ с тази на Сасанидска Персия (която между другото изчезва още преди основаването на ПБЦ)?!? :o
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                #8
                Хана написа
                Ресавски, ти поне си сериозен човек, можеш ли да твърдиш, че разбираш от сасанидско изкуство, персийски строителни техники, персийски език и персийски храмове? Подозирам, че този, чието мнение по този въпрос прокарваш, разбира от тях не повече от теб. Това са твърдения, които ако не бъдат сериозно доказани, си остават в сферата на любопитното, да не кажа нещо по-хард.
                Разбира се че не мога - в България едва ли има повече от десетина души които могат да изкажат компетентно мнение по този въпрос.Но доколкото се доверявам на тяхното мнение всички ранни строежи в Плиска и Мадара имат преки аналогии в Сасанидска Персия.А това което написах че до християнизацията ПБЦ е копирало до известна степен начина на управление на Персия си е лично мое мнение.

                Comment


                  #9
                  resavsky написа
                  А това което написах че до християнизацията ПБЦ е копирало до известна степен начина на управление на Персия си е лично мое мнение.
                  Е дай примери де.
                  A strong toun Rodez hit is,
                  The Castell is strong and fair I wis...


                  блог за средновековна балканска история

                  Comment


                    #10
                    Пример - института на двойните столици или пък този на съвладетелите.Каменните надписи на владетелите от ПБЦ имат своите аналози със надписите на сасанидските владетели.Така наречения Крумов дворец има твърде много аналогии с един от палатите в Ктезифон.

                    Comment


                      #11
                      В България не са доказани нито двойните столици, нито пък съвладетелите. Пък и да са доказани, то това нищо не доказва, защото двойни столици и съвладетели има и в други държави. А по какво точно оцелелите основи на т. нар. Крумов дворец приличат на този палат в Ктезифон? Може би по използването на квадри?:sm186:

                      "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                      It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                      Comment


                        #12
                        IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа
                        В България не са доказани нито двойните столици, нито пък съвладетелите. Пък и да са доказани, то това нищо не доказва, защото двойни столици и съвладетели има и в други държави. А по какво точно оцелелите основи на т. нар. Крумов дворец приличат на този палат в Ктезифон? Може би по използването на квадри?:sm186:

                        Императоре, дал съм една книжка дето я има в замунда - свали, виж я. Има много интересни работи там точно по темата.
                        Не 7, а 77 пъти по 7...

                        http://www.mathematicalanthropology.org/

                        Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

                        Comment


                          #13
                          Това, което си дал е твърде старо. Ето ти нещо по-ново от същия автор:
                          "Вътрешният град се намира почти в центъра на защитената със землен вал площ. Той има форма на неправилен четириъгълник, ограден е с крепостна стена, иззидана от големи варовикови квадри на хоросанова спойка. Дълбоките основи, употребеният хоросан, плановете на кули и порти издават силното влияние на византийското строителство, характерно за периферните области на империята. Тези строителни похвати обаче са пречупени през погледа на новите заселници - те не са прокарани последователно. Не учудва и използваният архаичен начин на градеж с огромни блокове, изоставен вече в Константинопол и централната част на Византия...
                          Още с изграждането на първоначалното укрепление - столица на България - в неговия център били издигнати сгради, предназначени за кана и неговото семейство. Силно обезличени от по-късни разрушения и преустройства, техният вид може да се установи трудно и приблизително.
                          В съответствие с неизживяния номадски и полуномадски начин на живот първоначалната канска резиденция е била с дървена конструкция в типичния за източните народи кръгъл план. При разкопки са установени следите от дупки в земята, в които са били побити здрави и дебели колове, поддържащи висока дървена платформа. Върху нея била устроена самата сграда, която имала диаметър 14 м. Как точно е изглеждала тя при тези оскъдни данни не може да се определи с точност, но трябва да се предположи, че е била от типа на юртообразните постройки.
                          Канският дворец в Плиска, такъв, какъвто го познаваме днес от запазените останки, е изграден в първите десетилетия на ²Х в. - най-вероятно при кан Омуртаг, след опожаряването на столицата от император Никифор ². Новите сгради нямат нищо общо с по-ранната сравнително примитивна архитектура. Те са градени от огромни варовикови квадри в правилни редове и с хоросанова спойка...
                          Дворцовата палата се издига над останките от друга още по-голяма постройка, определена като дворец на кан Крум. Нейният план се проследява само по леглата на разрушените и ограбени зидове. Имала е почти квадратен план... Примери за такива конструкции могат да се открият в източната архитектура."
                          Д. Овчаров 2002: 28; 37-38

                          Т. е. Виждаме различни влияния. Първоначално архитектурата е била типична номадска. След това наблюдаваме ромейско и източно влияние. Т. е. ако изхождаме от архитектурните традиции на българите, с еднакъв успех можем да твърдим, че тяхната военно-стратегическа "доктрина" е същата като на всички степни номади, като на Римската империя, като на Сасанидска Персия и т. н. Но от тези цитати добре се вижда, че от най-старите дървени сгради в Плиска, както и от т. нар. Крумов дворец са запазени само леглата на основите. Твърде, малко, за да правим ясни и категорични изводи за техния архитектурен стил.
                          Но всъщност, какво общо има архитектурата с военно-стратегическата "доктрина"?

                          : Пък и Плиска нали не беше столица на България? Какъв Крумов дворец в Плиска, какви пет лева? Този дворец е може би някъде във Варна? Но къде ли е пък Варна? Засега никой не знае. Дори никой не знае какво е това "Варна".

                          "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                          It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                          Comment


                            #14
                            Дали Плиска / или Абоба ако предпочитате/ е столица или не си има отделна тема.Но е факт че такъв български град съществува.А термина "Крумов двореч" си е влязъл в обръщение въпреки че според археолозите става дума за стореж от средата или втората половина на V²² век който трудно може да се свърже с личността на кан Крум.Къде е Варна - ами близо до Одесос.............

                            Comment


                              #15
                              Дайте да поставим нещата на краката им. Какви са основанията по принцип да се говори за съществени прилики межде две държави и съответно техен общ произход? На първо място това са етнос, религията, езика, култура, народни традиции, т.е. неща от много по-важни от сходство в строежа на една крепост. Нито етнически, нито религиозни, нито езикови, нито културни сходства между перси и .... онези, които закриват теми, няма доказателства че съществуват. Институцията на двойното съвладетелство е прекалено "надстроечна", за да се правят от нея някакви изводи. Второ, тя не е категорично характерна за целия период на ПБЦ, и трето, (както беше казано вече) е характерна за много други държави като съседна Византия например. Същото се отнася за столицата на ПБЦ. Етническата идентификация на основата на строителните техники е некоректна, защото са твърде частен белег за такова обобщение.
                              Да обобщя - за неслучайни прилики между Персия и ПБЦ няма основания да се говори, защото:
                              1. Примерите за общо между тях са несъществени (столица, съвладетелство, строителни техники), а не съществени (религия, език и т.н.).
                              2. Няма твърди доказателства дори за тези несъществени прилики (не е доказано със сигурност, че столиците са две, че има установена инстутиция на съвладетелството и че строителните техники са едни и същи).

                              Comment

                              Working...
                              X