[/COLOR]Някои съображения за критичните бележки върху книгата Кроватова България и покръстването на българите , както и някои други проучвания на д-р Ганчо Ценов.
Като начало ще започна с уговорката която прави автора на стр.1., че изложението не е заради науката тя се е произнесла още навремето в лицето на Златарски, Мутафчиев и Ст.Младенов а заради любителите, които четат и пишат в историческите форуми . Тоес предварително се заявява, че това изложение е за по-простите читатели, тези които не могат да разберат високите помисли на учените историци. Така да се каже популярно издание, като науката се поставя на ниво, където естествено може да бъде разбрана и правена само от избраници. Нека да видим какви са тези избранници, които още на времето се произнасят авторитетно . За удобство ще разгледам само капитана на отбора Златарски, защото останалите двама са определено от неговият отбор. Няма да цитирам и д-р Ценов, тъй като е страна в спора, освен това привежда и много на брой плагиатства! Ще приведа като пример Известията на Директора на руският Археологиически Институт в Цариград проф. Успенски т. Х стр. 6 и 7 ( ще предам текста на български): ... Несъгласие беше изказано от страна на младият български учен г. В. Златарски. В своите предишни трудове, той поддържаше традиционното мнение за първата столица на българските ханове, отъждествявайки я с Плиска. Към тезата на г. Шкорпил се отнасяше с пълно недоверие, наричайки я повърхностна, необоснована и лишена от научни доказателства. Изказвайки се неодобрително в края на 1898г. за голата бездоказателствена догадка , която си е позволил г. Шкорпил, на следващата година през м. август г. Златарски публично заяви на ХІ Археологически Конкрес в Киев, че откриването и приобщаването на паметниците от Абоба към българските старини е негова нова теория...
Науката в този случая се идентизира с учен уличен ПУБЛИЧНО НА МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС В ПЛАГИАТСТВО. Тази наука, в лицето на този човек и такива като него оттук нататък ще се смятат от автора за авторитети в област на историята.
За колко кражби съдът признава дадена персона за крадец ?
За колко грабежа дадена персона се обвинява като грабител?
Отговора е САМО ЗА ЕДИН.
И докато подобни лисности, с такъв морал се смятат за авторитети в българският научен свят то е пределно ясно, че българската историческа наука е един много корумпиран и много нечестен свят. Дотук би следвало и да свършат и съображенията за критичните бележки за д-р Ценов , но автора ми е познат и по други публикации, затова предполагам, че това е реверанс към неговите началници, което пък не ми пречи да наричам оттук нататък В. Златарски за мошенник в интерес на истината.
2. На стр. 2 автора пише навремето в рецензията си за хабилитационният труд на Ценов, Златарски отбелязал, че да се разгледа и оцени цялото, ще трябва да се напише том два пъти по-голям от труда на Ценов . Тъй като Ценов изобилствал с повторения според автора на тази статия. Верно е, че в стила на Ценов това го има, обаче, не това е подмисъла на Златарски в това изказване. Ето какво казва Мошенника:
Да се разгледа и оцени цялото, ще трябва да се напише един том два пъти по-голям от книгата на Ценов. Затова мислим, че да се запознаем с неговият исторически метод и с това, доколко той познава и разбира материята над която оперира, достатълно е да разгледаме, как той доказва една или две от главните си тези. За такава ние избрахме Готското покръстване е счетено за българско покръстване , като въпроси по-познати (к.м.) и поради това почитаемият факултативен съвет ще може да си състави по-пълно понятие за изторическите ценности на г-н Ценовите мнения и възгледи ( к.м. ). Кроватова Б-я стр. 151.
Факултативният съвет според Мошенника е тъп и неграмотен и не може да схване неща, които не са му познати. Освен това той ще си състави толкова по-пълни понятия за труда на Ценов, колкото по-малко неща разгледа от този труд. Очевидната безпринципност на тези твърдения е толкова впечатляваща, че ми е странно как историците изобщо могат за считат Мошеника за човек от тяхната среда. Много е интересен и избора на Факултативният съвет след като е отхвърлена кандидатурата на Ценов заявена, предявена от неговата книга. Избира се човек който е писал. . . НИЩО. След като с едната тема на Ценов те са добили големи представи, развитието продължава и с прочита на НИЩОТО от другият кандидат те добиват огромна информация за него и го избират. Сценки достойни за перото на Ярослав Хашек.
І. Методът на Ценов. ( Вървим по номерацията на автора на статията. Тази статия е изнесена в PDF формат, което не позволява да се изкарват от нея цитати.)
1. В тази точка е цитирано учудването на Ценов, как не се оценяват резултатите, а метода с който се достига до тях. Автора уточнява : За него вероятно да но не и за науката . Науката както видяхме е представена от професионални преписвачи и който не преписва, има неправилен метод. Нека видим как се стига и до констатацията, че метода на Ценов е погрешен ?
2.
2.1.Ценов казва на стр. 147 Мнението не е наука. Наука е само онова което почива на положителни факти Как се разбира това от автора. Ето така: ..но ето че Ценов превантивно отхвърля мнението ( тълкуването- б.м.) и го изключва от науката, свеждайки процеса на изследване до събиране на факти..
Такова превантивно отхвърляне обаче не е заявено от Ценов. Заявено е : Наука е само онова(к.м.), което почива на положителни (достоверни) факти.. Ето тази дума ОНОВА индикира заключението, изследването въз основа на достоверни факти, което Автора не вижда у Ценов и го обвинява в елементарно събирачество . Както виждате такъв елементаризъм няма а има слабо разбиране на българският език от страна на Автора.
2.2. Автора: ..но може ли да се даде обяснение на смисъла на изложеното в изворите, без формулиране на научно мнение върху данните . Тук се продължава мисълта си от т.2.1., като продължава да не разбира казаното от Ценов.
3. Тази точка разглежда как се гледа от Ценов на първоизточниците.
3.1. Упрека: Устройващите данни се приемат буквално и безалтернативно.
а) Картата на Св.Йероним възможността надписа където се споменава България да е по-късен, тъй като това не е оригинала, а препис от него казва автора.
а.1. Това обаче не е вярно. Картите (две) са заедно в един ръкопис на Св. Йероним (331 420г) от Британският музей открити от д-р Конрад Милер и той доказва, че картите и ръкописа са на Йероним. ( Доказателствата не са ми известни от какво естество са най-вероятно графологични). Тези ръкописи са преводи на Йероним на трудове на Евсевий ( 270 338) Владика на Палестина. Така, че картите са на Евсевий, а не на превелият го Йероним. Така, че този препис е по-стар с 40-50г. от оригинала и това не променя нищо в исторически план и изключва смисъла на препис, който му вменява Автора.
а.2. Много по-важно е заключението на Ценов ( обвиняван в събирачество), че България е нарисувана ( стр.137 от Произхода на българите и ) между Тракия и Сирмиум ( Долна Митровица Сърбия) и това е основното доказателство, че картата не е подправена, защото ако беше подправена, то тя би била нарисувана, там където се е смятала първоначално индикирана от Милер и официалната история - Долна Мизия (Добруджа). А тя е там в Горна Панония или Горна Мизия, където България достига според историята на учените по времето на Симеон.
а.3. Бих добавил още нещо против мисълта за подправяне. И това е едно визуално-графологично основание. Мястото къдено е написано Мизия това е България не е обременено , притеснено от други надписи и около него има много свободно място. Това свободно място е идентично с другите свободни места около другите надписи, тоест разстановката, подредбата на надписи и празни полета не е нарушена, за да се мисли, че надписа е внесен допълнително. Да предполагаме, че е изтрит първия и е написан нашият надпис на неговото място, означава да напуснем света на Св.Йероним и доказателствата на Милер за истинността и дверността на картите, и да отидем при Шерлок Холмс.
б. Ценов твърди, че по времето на Константин Порфирогенит Македония се е наричала България. Автора упреква Ценов, че подминава с мълчание възможността България да е употребена с ретроспективен смисъл. Със същото мълчание е подминато и доказателството, че България Е спомената под такъв смисъл и от автора на статията, така че не виждам в какво упреква Ценов. Може ли да се упреква в нещо за което не е доказано, че го има ? Според историците изглежда може.
3.2. Тук Ценов е упрекнат, че представя не авторови извори като факти, а авторски изводи. Тук се прави едно много тънък намек, че изводите на древните не могат да се приемат като изворов материал, защото те са тъпи и не могат да мислят . Е, след като не се считат правилни изводите йм, къде е гаранцията, че и съобщенията са йм верни ? По този начин се игнорира като достоверно всичко, което не е написано от Мошеника и болните фантазии на съвременните историци. Много удобна позиция за нападки.
а) Тук се коментира заключението, че Ценов схваща Тракия под българска власт, следствие съобщението на Теофан, че Константин ІV заповядал на всички теми да преминат в Тракия .
Автора заключава, че Ценов прави погрешни заключения с което съм съгласен напълно. В този текст няма основания за такова заключение.
б) Тук се коментира Цариградският Вселенски Сбор през 870г., за което време Ценов твърди на стр.127, че България е (границите й) до Константинопол. Автора цитира Императора, който казва : Ако не бяхте дошли през България . щяхте да загинете, като привежда логични съображения, че може да се мине и през България, без тя да допира Константинопол. Съображенията за приложените възможни алтернативни трасета свързани с Добруджа и Гърция и т.н. са верни обаче:
- Съображението за твърдението на Ценов, че България е до Константинопол не са от стр.127, а от стр.125, където казва:
Понеже пътят по суша ( от Дурацо нататък) до самият Цариград минавал през българското царство, папа Николай изпратил заедно с хората за България и своя мисия за Цариград . и т.н.
Part.I. 128.col 1374 &609.
- Така, че ако се твърди, че Ценов не е прав, трябва да се докаже, че не цитира правилно първоизточника и оттам прави неправилни изводи. ТОВА ОБАЧЕ НЕ Е НАПРАВЕНО. И са приведени логични аналогични шофьорски маршрутни обяснения, като научни .
3.3. Тук има упреци за преиначаване и скриване на данни. Да видим дали е така.
а) Автора: Когато Методиевите ученици бяха принудени да напуснат Панония, те се завърнаха в Охрид, в седалището на архиепископията Първа Юстиниана, а не в Цариград или Преслав... стр.145 от Кроватова Б-я.. Упрека е, че Ценов скрива съобщението от второто житие на Наум, където се съобщава , че едни се пръснали в Мизия, други в Дакия и Далмация.. и Ценов изпратил всички в Охрид.
- Нека продължим цялото изречение обаче, за да видим за какво става въпрос иначе се повтаря екстрасенския метод на Мошенника, който от една глава разбира цялото произведение.
- От т. а на 3.3. след Цариград и Преслав изречението продължава : . . където тогава бил господствал някакъв си прабългарски хан , а това показва, че те са били хора на Охридската Архиепископия .
- Очевидно е, че не се прави някакво изреждане на местата посетени от методиевите ученици, за да има упреци в скриване на данни. Показва се ПРИОРИТЕТНОТО, ПРИТЕГАТЕЛНОТО културно място където пристигат учениците и това несъмнено е Охрид. Така, че упрека към Ценов че не бил споменал Мизия, Дакия и Далмация е търсене на смисъл какъвто изобщо не съществува като презумция в изражението, т.е. търси се под вола теле.
б) Тук отново се правят някакви шофьорски уговорки(от т.3.2), че Епир, Македония и т.н не могат да се споменат АКО се дойде от Италия по море. Ако се отиде от Дурацо (където пристига делегацията) до Константинопол по море, то тогава територията на България би следвало да е водна площ и България да е море ?!
- Освен това при продължаване на търсенето на алтернативни пътища и България няма да се спомене АКО от Италия се пристигне в Константинопол с дирижабъл.
- Водите на Южна Гърция по това време се контролират от арабски пирати и пътуването по море не е било за предпочитане. Ганчо Ценов казва от Дурацо и посочва първоизточника. Явно по отношение на първоизточника не могат да се направят възражения и започват възражения с хипотетично-вариативни маршрути. АКО това, АКО онова. Много научни възражения впечатлен съм.
- И накрая следва и изречението: . . поради това той пропуска уточнението, че пътуването е по суша.. , а Ценов започна с това изречение. Какво е това слаба памет или манипулация? Протускали се били топонимите Македония, Тракия и т.н. В текста обаче НИКЪДЕ НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ТОПОНИМИ, А ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДАДЕНОСТ БЪЛГАРИЯ. Дайте да го упрекнем още, че не е споменал реките Места и Струма и сенчестите поляни и бостаните по пътя. Абсолютно несхващане какво се говори в текста, а се търси това което се смята, че трябва да е казано в текста. Ами автора може да търси и балади в текстовете на Ценов какво му пречи и да заяви че Ценов е неправ понеже балади няма. Много научни критични бележки !
Автора: Г.Ценов се стреми да доказва, че всички събития, поризтичащи от римо-византийският църковен конфликт, касаят само днешна Македония и нямат нищо общо с Мизия. Поради което пропуска съобщението, че пътуването е по суша.
- Отново се твърди, че Ценов пропускал да каже че пътуването не било по суша, а всички приложени алтернативни маршрути са именно за това да се отрече като такова пътуването по суша през България .
- Действително този конфликт засяга не само Македония както пише Автора, а още и двата Епира, Тесалия, Дардания, Дакия и др. илирийски провинции.
- Никъде не е казано също, че тези събития нямат нищо общо с Мизия. Това е манипулативен израз. Казано е, Мизия и Тракия НЕ СА СПОРНИ ПО ТОЗИ КОНФЛИКТ.
-- На стр. 130 (долу) Г.Ценов привежда Ан.Библиотекар: . .Двата Епира Стария и Новия, цяла Тесалия и Дардания чийто Отечество сега по името на тези българи се казва България . И на 131 пояснява: Анастасий Библиотекар: Второ, понеже българите въз основа на родствеността СЪЕДИНИХА (к.м.) своето Отечество и през цялото време оттогава задържаха онова което бяха заели... и т.н.
- С кого се съединяват двата Епира, Тесалия и т.н.? Естествено с Мизия и Тракия. Не се съединяват с Волжска България естествено. Така, че мисълта, че Ценов не споменавал Мизия стои в подтекста на Ценов през цялото изложение като неспорна и несъмнено българска територия. Което не пречи на Автора да заяви, че Ценов не свързвал тези територии с Мизия. С кого ги свързва като съединени в Бангладеш???
- Ето защо не се споменават Епирите, Македония и т.н. за пътуването което се коментираше по-горе, а се говори само за България, защото всичко това Е България по това време според Ценов.
3.4. Автора: Ценов превантивно отхвърля миграционните процеси. Основанията на автора са, че се появяват (ІV ІХв.) много нови етноними и оттам задава въпроса откъде са се появили толкова много племена . А това, че през тези 500 години се променят и самите езици и новите етноними са заместители на старите изобщо не е обект на разсъждение и се пита като първолак ами откъде толкова много племена ? Мисирката и пуйката два вида птици ли са чоджум ?
3.5. Точка която авторът ще разглежда по-долу. Прескачаме я.
3.6. Това което се сочи за ономастичен критерий при Ценов също е измислица. Той използва сравнително-времеви способ, който също върши работа. Например ако за едно и също време е споменато Ибриста и после за същото събитие Ибър, при Ценов те автоматически се изравняват. Това да му е кусура. По-учената част от народа обаче би трябвало да знае, че готи-гети не е измислица на Ценов и аз съм убеден, че го знае, защо само учените историци пишат врели-некипели е загадка която не мога да реша засега.
ІІ. Бележки по основни въпроси.
1.1 Но стр.19 Г.Ценов твърдял, че не хуните били азитаци, а скитите.
- На стр. 19 такива неща няма. Там се разглеждат Шишманов и Златарски дори няма имената хуни и скити .
- На стр. 20 пък Ценов пише: ...но хуните не са били азиатци, а скити.. . Предполагам това е имал предвид автора. Няма да го коментирам понеже явно е техническо недовиждане.
1.2. Заявление следствие на горната техническа грешка.
1.3. Автора: Хайде сега някой да ни разясни :
а) Българите скити ли са или не са ?
- българите са тези хуни, които след ІVв. се нарекоха българи, хуните са тези скити, които живееят покрай Дунава, скитите са тези хискити, които са споменати като владели Египед 26 години, хискитите са тези хини, които написаха руните с бъгарска реч през V ІVв. пр.н.е. Засега съм дотук с хронологията.
б) Скитите около Волга ли живеят или около Дунав пита автора?
- Келто-скитите са най-многобройното население в Европа според Страбо. Къде да ги сгъчкаме, сиреч пита автора около Владайска река ,около Искъра или на Таманският п-в в някое дере?
в) Хуните скити ли са или не са ? Нека това да го оставим за домашно на второкласниците.
2. Според автора Ценов не е наясно със страните на Дунава, т.е. кой владетел от коя страна на Дунава е царувал според Именника на бълг.владетели.
- Съгласен съм че не е наясно. На мен пък още по-неясно ми е на какво основание тези юнаци са наречени българи . Ами след като Ценов не е наясно, КОЙ е наясно за страните на Дунав питаме Автора, след като този Именник много се коментира във форум Бойна слава ? Ако Автора е наясно, за нещо което изобщо не съществува като даденост в Именника , защо не сподели с неуката част от четящите своите прозрения?
3. Основен арг. на Ценов за авт. на българите.
3.1, 3.2 и 3.3 вече се разглеждаха по-горе частично и задоволително.
Да се приказва повече е безмислено по този въпрос понеже нито са известни от какъв род са доказателствата на д-р Милер, нито е казано, че картите са подправени. По-късният препис също е от ІVв. или началото на Vв. Може още Евсевий да ги е написал така.
3.4. Автора : Ако мизи=българи то (Въпроси от Автора):
а) Защо етнонима българи не се среща у автори описващи завладяването на Мизия от Римляните?
- Защото има 400г. разлика във времето, господине и тогава все още мизите не са наречени българи.
б) Ако мизи е евоюлирал до българи защо Ценов не го е обяснил.
- Ами защото е оставил на мене да го обясня , много просто. И аз отдавна свърших тази работа.
- За пояснение Ценов не твърди за такава еволюция. Твърди, че хуните впоследствие се самонаричат (или ги наричат) българи. Понеже историците смятат, че аз като защитник на вижданията на Ценов, в Римската теза преписвам неговите виждания, понеже не могат и да предположат, че съществува и друг способ освен преписваческия за историческо търсене.
- Автора задава този въпрос въпреки, че в оригинала не е записано мизи, а Мизия, не българи, а България. Аз смятам, че е ясно за здравомислещите кой сам си задава въпроси и сам отговаря на тях приписвайки всичко това на някой Друг.
в) Вменява се на Ценов че идентифицира мизи и българи по отношение на мястото на живеене.
- Аз не си спомням ( а и автора не ми припомня) някъде Ценов да е споменал етноним мизи за новата ера и да припознава под това име българи. Хуни да, мизи не. Мизия при Ценов е определено топоним.
3.4. Автора вменява отново каша от години по отношение на Ценов. Ценов не твърди, че има тъждество между двете Българии твърди го автора. И впоследствие се оборва сам. Когато Мизия е наречена България, това няма отношение към Стара България край Босфора, та да се търси и Мизия край Босфора. Елементарно Уотсън.
3.5 Касае горните доводи, които се изтъкват от автора като основателни за неавтохоността на българите и липсата на самокритика от Ценов. Горните доводи обаче в никакъв случай не касаят доказателствата за автохонността на българите. Патрона мизи е с мокър барут.
4. Тук се оспорва, че българите били славяни.
4.1 и 4.2 .Това че Раковски е лаик от отношение на магистралният въпрос доказва за сетен път доколко учените са слепи къртици, които се мислят за лястовички.
5. Автора предлага и прави баланс на постигнатото.
Ние направихме също баланс в движение. Най-интересното е, че всички етноси, които се изреждат по никакъв начин не се свързват с някаква времева определеност.
Останалите подточки няма да коментирам, поради липса на време и интерес. Ще се спра само на последната (5.10), която заявява, че приложените равенства са по метода на Ценов и приема това като доказателство, как тези равенства са абсурдни.
араби(VІІІ-ІХ) = испанци(ХV ХVІ)
ацтеки ХVІ = мексиканци ХІХ
индианци ХVІ = американци ХХ.
Нека да видим обаче дали понятието за абсурдност делегирано с тези примери някаква връзка с историческо-понятийната абсурдност:
Методиката на Ценов ще я приложа в момента за да се види очевидната невъзможност нещата да се изразян по математичен, логичен или друг автоматичен начин по метода от т. 1.3. Ха сега някой да разясни...
1.Индианци е етностно име на група от хора. Американци е топонимно име на група от хора. Тъй като първата група от хора продължава да съществува заедно със втората (предимно европейци) добила името си по нарицателен път, то може да се твърди със 100% убеденост, че индианци от 16 в.=американци от 20 в. Това е просто като бял боб. Американци от 20 в. обаче не е равно на индианци от 16 в. В случаят се доказва доколко знака = не може да се използва в историята. Освен това за всички времена индианците (от двете части на континента естествено) от край време са си били американци или новоиспанци и никакви други. Ако понятието Нова Испания беше добило популярност, (вместо понятието Америка ) тогава в сила щеше да е израза индианците от край време са били испанци и никакви други. Към американците със същата 100% убедителност могат да се притурят както мексиканците от ХІХ век, така и испанците от ХVІ. Те също са И американци понеже обитават същият топоним. Араби е етностно име на група племена. Испанци е етностно име на кастилците. Не може име от множествено събирателно естество да се приравнява към етнос, по простата причина, че то е етнос + още нещо т.е. множествеността.
Ацтеки е етностно име на жителите на Мексико Сити и околностите. Толтеки и т.н. на други по-северни части. Мексиканци са същите тези ацтеки определени не по етностен, а по териториален принцип на името на града Мехико. Така, че ацтеки и мексиканци е абсолютно едно и също племе, назовано по различно време, различному следствие на друг принцип на назоваване. Т.е. ацтеките, мексиканците и индианците са 100% американци, назовани по принципа на местоживеенето. Тъй като Калифорния е бивша испанска губерния то и испанци е равно на американци (в Сев.Америка). Испанци обаче не е равно на американци в Европа. Ако се разсъждава отново за Америка, то и арабите там установени за постоянно живеене също са американци. За първото предложено равенство обаче съществуват непреодолими пречки. И те са че испанците никога не са не смесвали, нито идентифицирали като араби. Арабите също по отношение на испанците. Това е на ниво етноси. На ниво нарицателни имена обаче нещата не стоят така диференцирано. Имаме Испански халифат. Арабите от този халифат могат да носят името испански араби. Както и испанците от градовете колонии в Африка, Мелия и Сеута в момента са наричани афроиспанци. По отношение на арабите нещата също не са недвусмислено заявени. Араби се наричат завоевателите на Испания, но това е име по верски признак равнозначно на християни. Болшинството от народа навлязъл в Испания е бил от мароканска народност. Мароканците обаче имат ярко изразени европейски черти белокожи, квадратноглави и в народният си епос си имат легенди, че са пристигнали от района на Германия. Евреите от Израел приличат повече на араби, отколкото мароканците. Имат и национален език, който се е смесил с арабският но е запазил лингвинистичният си товар . Истински испанци кореняци пък се считан галисийци, наварци, астурианци и т.н тъй като там никога не са стигали арабите. Като заключение какво се оказва:
Че американците не са индианци. Индианците обаче са американци. Ацтеки, мексиканци и испанци също са американци. Американците обаче не са испанци. Нито са мексиканци. За американците от юга, американците от севера не са американци. Те са янки. Янките обаче се смятат само те за американци. Считат южните американци за индианци. Мексиканците се считат на ацтеки. Ацтеките обаче са човекоядци. Мексиканците не са човекоядци, но не отричат да са ацтеки. Бразилците говорят португалски. Португалците обаче не са бразилци и т.н. Може да се продължава дълго. Формалният прочит може да изглежда противоречив, но смисловият не.
Приложеният пример с трите равенства ДОКАЗВА, доколко съвременната историческа мисъл НЕ Е СВЪРЗАНА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ИСТОРИКО-ФАКТОЛОГИЧНИ МЕТОДИ, за изследване, така и със смисъла на българската реч. Следствие на това е, че когато професионалните историци (в голямата си част откровени преписвачи на чужди мнения) стигнат до израз като българите са хуни, хуните са скити, обаче българите не са скити и мозъчните йм центрове се възпаляват. Понеже не искат да признаят интелектуалната си немощт и викат на помощ приказката за лисицата и киселото грозде. И Ценов винаги е киселото грозде.
Приложеното кратко изследване на Критиките ... към Ценов, няма и не може да има смисъла на научност. То само изяснява доколко изложените критики са лишени от обективност и разбиране смисъла на българската реч.
Като начало ще започна с уговорката която прави автора на стр.1., че изложението не е заради науката тя се е произнесла още навремето в лицето на Златарски, Мутафчиев и Ст.Младенов а заради любителите, които четат и пишат в историческите форуми . Тоес предварително се заявява, че това изложение е за по-простите читатели, тези които не могат да разберат високите помисли на учените историци. Така да се каже популярно издание, като науката се поставя на ниво, където естествено може да бъде разбрана и правена само от избраници. Нека да видим какви са тези избранници, които още на времето се произнасят авторитетно . За удобство ще разгледам само капитана на отбора Златарски, защото останалите двама са определено от неговият отбор. Няма да цитирам и д-р Ценов, тъй като е страна в спора, освен това привежда и много на брой плагиатства! Ще приведа като пример Известията на Директора на руският Археологиически Институт в Цариград проф. Успенски т. Х стр. 6 и 7 ( ще предам текста на български): ... Несъгласие беше изказано от страна на младият български учен г. В. Златарски. В своите предишни трудове, той поддържаше традиционното мнение за първата столица на българските ханове, отъждествявайки я с Плиска. Към тезата на г. Шкорпил се отнасяше с пълно недоверие, наричайки я повърхностна, необоснована и лишена от научни доказателства. Изказвайки се неодобрително в края на 1898г. за голата бездоказателствена догадка , която си е позволил г. Шкорпил, на следващата година през м. август г. Златарски публично заяви на ХІ Археологически Конкрес в Киев, че откриването и приобщаването на паметниците от Абоба към българските старини е негова нова теория...
Науката в този случая се идентизира с учен уличен ПУБЛИЧНО НА МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС В ПЛАГИАТСТВО. Тази наука, в лицето на този човек и такива като него оттук нататък ще се смятат от автора за авторитети в област на историята.
За колко кражби съдът признава дадена персона за крадец ?
За колко грабежа дадена персона се обвинява като грабител?
Отговора е САМО ЗА ЕДИН.
И докато подобни лисности, с такъв морал се смятат за авторитети в българският научен свят то е пределно ясно, че българската историческа наука е един много корумпиран и много нечестен свят. Дотук би следвало и да свършат и съображенията за критичните бележки за д-р Ценов , но автора ми е познат и по други публикации, затова предполагам, че това е реверанс към неговите началници, което пък не ми пречи да наричам оттук нататък В. Златарски за мошенник в интерес на истината.
2. На стр. 2 автора пише навремето в рецензията си за хабилитационният труд на Ценов, Златарски отбелязал, че да се разгледа и оцени цялото, ще трябва да се напише том два пъти по-голям от труда на Ценов . Тъй като Ценов изобилствал с повторения според автора на тази статия. Верно е, че в стила на Ценов това го има, обаче, не това е подмисъла на Златарски в това изказване. Ето какво казва Мошенника:
Да се разгледа и оцени цялото, ще трябва да се напише един том два пъти по-голям от книгата на Ценов. Затова мислим, че да се запознаем с неговият исторически метод и с това, доколко той познава и разбира материята над която оперира, достатълно е да разгледаме, как той доказва една или две от главните си тези. За такава ние избрахме Готското покръстване е счетено за българско покръстване , като въпроси по-познати (к.м.) и поради това почитаемият факултативен съвет ще може да си състави по-пълно понятие за изторическите ценности на г-н Ценовите мнения и възгледи ( к.м. ). Кроватова Б-я стр. 151.
Факултативният съвет според Мошенника е тъп и неграмотен и не може да схване неща, които не са му познати. Освен това той ще си състави толкова по-пълни понятия за труда на Ценов, колкото по-малко неща разгледа от този труд. Очевидната безпринципност на тези твърдения е толкова впечатляваща, че ми е странно как историците изобщо могат за считат Мошеника за човек от тяхната среда. Много е интересен и избора на Факултативният съвет след като е отхвърлена кандидатурата на Ценов заявена, предявена от неговата книга. Избира се човек който е писал. . . НИЩО. След като с едната тема на Ценов те са добили големи представи, развитието продължава и с прочита на НИЩОТО от другият кандидат те добиват огромна информация за него и го избират. Сценки достойни за перото на Ярослав Хашек.
І. Методът на Ценов. ( Вървим по номерацията на автора на статията. Тази статия е изнесена в PDF формат, което не позволява да се изкарват от нея цитати.)
1. В тази точка е цитирано учудването на Ценов, как не се оценяват резултатите, а метода с който се достига до тях. Автора уточнява : За него вероятно да но не и за науката . Науката както видяхме е представена от професионални преписвачи и който не преписва, има неправилен метод. Нека видим как се стига и до констатацията, че метода на Ценов е погрешен ?
2.
2.1.Ценов казва на стр. 147 Мнението не е наука. Наука е само онова което почива на положителни факти Как се разбира това от автора. Ето така: ..но ето че Ценов превантивно отхвърля мнението ( тълкуването- б.м.) и го изключва от науката, свеждайки процеса на изследване до събиране на факти..
Такова превантивно отхвърляне обаче не е заявено от Ценов. Заявено е : Наука е само онова(к.м.), което почива на положителни (достоверни) факти.. Ето тази дума ОНОВА индикира заключението, изследването въз основа на достоверни факти, което Автора не вижда у Ценов и го обвинява в елементарно събирачество . Както виждате такъв елементаризъм няма а има слабо разбиране на българският език от страна на Автора.
2.2. Автора: ..но може ли да се даде обяснение на смисъла на изложеното в изворите, без формулиране на научно мнение върху данните . Тук се продължава мисълта си от т.2.1., като продължава да не разбира казаното от Ценов.
3. Тази точка разглежда как се гледа от Ценов на първоизточниците.
3.1. Упрека: Устройващите данни се приемат буквално и безалтернативно.
а) Картата на Св.Йероним възможността надписа където се споменава България да е по-късен, тъй като това не е оригинала, а препис от него казва автора.
а.1. Това обаче не е вярно. Картите (две) са заедно в един ръкопис на Св. Йероним (331 420г) от Британският музей открити от д-р Конрад Милер и той доказва, че картите и ръкописа са на Йероним. ( Доказателствата не са ми известни от какво естество са най-вероятно графологични). Тези ръкописи са преводи на Йероним на трудове на Евсевий ( 270 338) Владика на Палестина. Така, че картите са на Евсевий, а не на превелият го Йероним. Така, че този препис е по-стар с 40-50г. от оригинала и това не променя нищо в исторически план и изключва смисъла на препис, който му вменява Автора.
а.2. Много по-важно е заключението на Ценов ( обвиняван в събирачество), че България е нарисувана ( стр.137 от Произхода на българите и ) между Тракия и Сирмиум ( Долна Митровица Сърбия) и това е основното доказателство, че картата не е подправена, защото ако беше подправена, то тя би била нарисувана, там където се е смятала първоначално индикирана от Милер и официалната история - Долна Мизия (Добруджа). А тя е там в Горна Панония или Горна Мизия, където България достига според историята на учените по времето на Симеон.
а.3. Бих добавил още нещо против мисълта за подправяне. И това е едно визуално-графологично основание. Мястото къдено е написано Мизия това е България не е обременено , притеснено от други надписи и около него има много свободно място. Това свободно място е идентично с другите свободни места около другите надписи, тоест разстановката, подредбата на надписи и празни полета не е нарушена, за да се мисли, че надписа е внесен допълнително. Да предполагаме, че е изтрит първия и е написан нашият надпис на неговото място, означава да напуснем света на Св.Йероним и доказателствата на Милер за истинността и дверността на картите, и да отидем при Шерлок Холмс.
б. Ценов твърди, че по времето на Константин Порфирогенит Македония се е наричала България. Автора упреква Ценов, че подминава с мълчание възможността България да е употребена с ретроспективен смисъл. Със същото мълчание е подминато и доказателството, че България Е спомената под такъв смисъл и от автора на статията, така че не виждам в какво упреква Ценов. Може ли да се упреква в нещо за което не е доказано, че го има ? Според историците изглежда може.
3.2. Тук Ценов е упрекнат, че представя не авторови извори като факти, а авторски изводи. Тук се прави едно много тънък намек, че изводите на древните не могат да се приемат като изворов материал, защото те са тъпи и не могат да мислят . Е, след като не се считат правилни изводите йм, къде е гаранцията, че и съобщенията са йм верни ? По този начин се игнорира като достоверно всичко, което не е написано от Мошеника и болните фантазии на съвременните историци. Много удобна позиция за нападки.
а) Тук се коментира заключението, че Ценов схваща Тракия под българска власт, следствие съобщението на Теофан, че Константин ІV заповядал на всички теми да преминат в Тракия .
Автора заключава, че Ценов прави погрешни заключения с което съм съгласен напълно. В този текст няма основания за такова заключение.
б) Тук се коментира Цариградският Вселенски Сбор през 870г., за което време Ценов твърди на стр.127, че България е (границите й) до Константинопол. Автора цитира Императора, който казва : Ако не бяхте дошли през България . щяхте да загинете, като привежда логични съображения, че може да се мине и през България, без тя да допира Константинопол. Съображенията за приложените възможни алтернативни трасета свързани с Добруджа и Гърция и т.н. са верни обаче:
- Съображението за твърдението на Ценов, че България е до Константинопол не са от стр.127, а от стр.125, където казва:
Понеже пътят по суша ( от Дурацо нататък) до самият Цариград минавал през българското царство, папа Николай изпратил заедно с хората за България и своя мисия за Цариград . и т.н.
Part.I. 128.col 1374 &609.
- Така, че ако се твърди, че Ценов не е прав, трябва да се докаже, че не цитира правилно първоизточника и оттам прави неправилни изводи. ТОВА ОБАЧЕ НЕ Е НАПРАВЕНО. И са приведени логични аналогични шофьорски маршрутни обяснения, като научни .
3.3. Тук има упреци за преиначаване и скриване на данни. Да видим дали е така.
а) Автора: Когато Методиевите ученици бяха принудени да напуснат Панония, те се завърнаха в Охрид, в седалището на архиепископията Първа Юстиниана, а не в Цариград или Преслав... стр.145 от Кроватова Б-я.. Упрека е, че Ценов скрива съобщението от второто житие на Наум, където се съобщава , че едни се пръснали в Мизия, други в Дакия и Далмация.. и Ценов изпратил всички в Охрид.
- Нека продължим цялото изречение обаче, за да видим за какво става въпрос иначе се повтаря екстрасенския метод на Мошенника, който от една глава разбира цялото произведение.
- От т. а на 3.3. след Цариград и Преслав изречението продължава : . . където тогава бил господствал някакъв си прабългарски хан , а това показва, че те са били хора на Охридската Архиепископия .
- Очевидно е, че не се прави някакво изреждане на местата посетени от методиевите ученици, за да има упреци в скриване на данни. Показва се ПРИОРИТЕТНОТО, ПРИТЕГАТЕЛНОТО културно място където пристигат учениците и това несъмнено е Охрид. Така, че упрека към Ценов че не бил споменал Мизия, Дакия и Далмация е търсене на смисъл какъвто изобщо не съществува като презумция в изражението, т.е. търси се под вола теле.
б) Тук отново се правят някакви шофьорски уговорки(от т.3.2), че Епир, Македония и т.н не могат да се споменат АКО се дойде от Италия по море. Ако се отиде от Дурацо (където пристига делегацията) до Константинопол по море, то тогава територията на България би следвало да е водна площ и България да е море ?!
- Освен това при продължаване на търсенето на алтернативни пътища и България няма да се спомене АКО от Италия се пристигне в Константинопол с дирижабъл.
- Водите на Южна Гърция по това време се контролират от арабски пирати и пътуването по море не е било за предпочитане. Ганчо Ценов казва от Дурацо и посочва първоизточника. Явно по отношение на първоизточника не могат да се направят възражения и започват възражения с хипотетично-вариативни маршрути. АКО това, АКО онова. Много научни възражения впечатлен съм.
- И накрая следва и изречението: . . поради това той пропуска уточнението, че пътуването е по суша.. , а Ценов започна с това изречение. Какво е това слаба памет или манипулация? Протускали се били топонимите Македония, Тракия и т.н. В текста обаче НИКЪДЕ НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ТОПОНИМИ, А ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДАДЕНОСТ БЪЛГАРИЯ. Дайте да го упрекнем още, че не е споменал реките Места и Струма и сенчестите поляни и бостаните по пътя. Абсолютно несхващане какво се говори в текста, а се търси това което се смята, че трябва да е казано в текста. Ами автора може да търси и балади в текстовете на Ценов какво му пречи и да заяви че Ценов е неправ понеже балади няма. Много научни критични бележки !
Автора: Г.Ценов се стреми да доказва, че всички събития, поризтичащи от римо-византийският църковен конфликт, касаят само днешна Македония и нямат нищо общо с Мизия. Поради което пропуска съобщението, че пътуването е по суша.
- Отново се твърди, че Ценов пропускал да каже че пътуването не било по суша, а всички приложени алтернативни маршрути са именно за това да се отрече като такова пътуването по суша през България .
- Действително този конфликт засяга не само Македония както пише Автора, а още и двата Епира, Тесалия, Дардания, Дакия и др. илирийски провинции.
- Никъде не е казано също, че тези събития нямат нищо общо с Мизия. Това е манипулативен израз. Казано е, Мизия и Тракия НЕ СА СПОРНИ ПО ТОЗИ КОНФЛИКТ.
-- На стр. 130 (долу) Г.Ценов привежда Ан.Библиотекар: . .Двата Епира Стария и Новия, цяла Тесалия и Дардания чийто Отечество сега по името на тези българи се казва България . И на 131 пояснява: Анастасий Библиотекар: Второ, понеже българите въз основа на родствеността СЪЕДИНИХА (к.м.) своето Отечество и през цялото време оттогава задържаха онова което бяха заели... и т.н.
- С кого се съединяват двата Епира, Тесалия и т.н.? Естествено с Мизия и Тракия. Не се съединяват с Волжска България естествено. Така, че мисълта, че Ценов не споменавал Мизия стои в подтекста на Ценов през цялото изложение като неспорна и несъмнено българска територия. Което не пречи на Автора да заяви, че Ценов не свързвал тези територии с Мизия. С кого ги свързва като съединени в Бангладеш???
- Ето защо не се споменават Епирите, Македония и т.н. за пътуването което се коментираше по-горе, а се говори само за България, защото всичко това Е България по това време според Ценов.
3.4. Автора: Ценов превантивно отхвърля миграционните процеси. Основанията на автора са, че се появяват (ІV ІХв.) много нови етноними и оттам задава въпроса откъде са се появили толкова много племена . А това, че през тези 500 години се променят и самите езици и новите етноними са заместители на старите изобщо не е обект на разсъждение и се пита като първолак ами откъде толкова много племена ? Мисирката и пуйката два вида птици ли са чоджум ?
3.5. Точка която авторът ще разглежда по-долу. Прескачаме я.
3.6. Това което се сочи за ономастичен критерий при Ценов също е измислица. Той използва сравнително-времеви способ, който също върши работа. Например ако за едно и също време е споменато Ибриста и после за същото събитие Ибър, при Ценов те автоматически се изравняват. Това да му е кусура. По-учената част от народа обаче би трябвало да знае, че готи-гети не е измислица на Ценов и аз съм убеден, че го знае, защо само учените историци пишат врели-некипели е загадка която не мога да реша засега.
ІІ. Бележки по основни въпроси.
1.1 Но стр.19 Г.Ценов твърдял, че не хуните били азитаци, а скитите.
- На стр. 19 такива неща няма. Там се разглеждат Шишманов и Златарски дори няма имената хуни и скити .
- На стр. 20 пък Ценов пише: ...но хуните не са били азиатци, а скити.. . Предполагам това е имал предвид автора. Няма да го коментирам понеже явно е техническо недовиждане.
1.2. Заявление следствие на горната техническа грешка.
1.3. Автора: Хайде сега някой да ни разясни :
а) Българите скити ли са или не са ?
- българите са тези хуни, които след ІVв. се нарекоха българи, хуните са тези скити, които живееят покрай Дунава, скитите са тези хискити, които са споменати като владели Египед 26 години, хискитите са тези хини, които написаха руните с бъгарска реч през V ІVв. пр.н.е. Засега съм дотук с хронологията.
б) Скитите около Волга ли живеят или около Дунав пита автора?
- Келто-скитите са най-многобройното население в Европа според Страбо. Къде да ги сгъчкаме, сиреч пита автора около Владайска река ,около Искъра или на Таманският п-в в някое дере?
в) Хуните скити ли са или не са ? Нека това да го оставим за домашно на второкласниците.
2. Според автора Ценов не е наясно със страните на Дунава, т.е. кой владетел от коя страна на Дунава е царувал според Именника на бълг.владетели.
- Съгласен съм че не е наясно. На мен пък още по-неясно ми е на какво основание тези юнаци са наречени българи . Ами след като Ценов не е наясно, КОЙ е наясно за страните на Дунав питаме Автора, след като този Именник много се коментира във форум Бойна слава ? Ако Автора е наясно, за нещо което изобщо не съществува като даденост в Именника , защо не сподели с неуката част от четящите своите прозрения?
3. Основен арг. на Ценов за авт. на българите.
3.1, 3.2 и 3.3 вече се разглеждаха по-горе частично и задоволително.
Да се приказва повече е безмислено по този въпрос понеже нито са известни от какъв род са доказателствата на д-р Милер, нито е казано, че картите са подправени. По-късният препис също е от ІVв. или началото на Vв. Може още Евсевий да ги е написал така.
3.4. Автора : Ако мизи=българи то (Въпроси от Автора):
а) Защо етнонима българи не се среща у автори описващи завладяването на Мизия от Римляните?
- Защото има 400г. разлика във времето, господине и тогава все още мизите не са наречени българи.
б) Ако мизи е евоюлирал до българи защо Ценов не го е обяснил.
- Ами защото е оставил на мене да го обясня , много просто. И аз отдавна свърших тази работа.
- За пояснение Ценов не твърди за такава еволюция. Твърди, че хуните впоследствие се самонаричат (или ги наричат) българи. Понеже историците смятат, че аз като защитник на вижданията на Ценов, в Римската теза преписвам неговите виждания, понеже не могат и да предположат, че съществува и друг способ освен преписваческия за историческо търсене.
- Автора задава този въпрос въпреки, че в оригинала не е записано мизи, а Мизия, не българи, а България. Аз смятам, че е ясно за здравомислещите кой сам си задава въпроси и сам отговаря на тях приписвайки всичко това на някой Друг.
в) Вменява се на Ценов че идентифицира мизи и българи по отношение на мястото на живеене.
- Аз не си спомням ( а и автора не ми припомня) някъде Ценов да е споменал етноним мизи за новата ера и да припознава под това име българи. Хуни да, мизи не. Мизия при Ценов е определено топоним.
3.4. Автора вменява отново каша от години по отношение на Ценов. Ценов не твърди, че има тъждество между двете Българии твърди го автора. И впоследствие се оборва сам. Когато Мизия е наречена България, това няма отношение към Стара България край Босфора, та да се търси и Мизия край Босфора. Елементарно Уотсън.
3.5 Касае горните доводи, които се изтъкват от автора като основателни за неавтохоността на българите и липсата на самокритика от Ценов. Горните доводи обаче в никакъв случай не касаят доказателствата за автохонността на българите. Патрона мизи е с мокър барут.
4. Тук се оспорва, че българите били славяни.
4.1 и 4.2 .Това че Раковски е лаик от отношение на магистралният въпрос доказва за сетен път доколко учените са слепи къртици, които се мислят за лястовички.
5. Автора предлага и прави баланс на постигнатото.
Ние направихме също баланс в движение. Най-интересното е, че всички етноси, които се изреждат по никакъв начин не се свързват с някаква времева определеност.
Останалите подточки няма да коментирам, поради липса на време и интерес. Ще се спра само на последната (5.10), която заявява, че приложените равенства са по метода на Ценов и приема това като доказателство, как тези равенства са абсурдни.
араби(VІІІ-ІХ) = испанци(ХV ХVІ)
ацтеки ХVІ = мексиканци ХІХ
индианци ХVІ = американци ХХ.
Нека да видим обаче дали понятието за абсурдност делегирано с тези примери някаква връзка с историческо-понятийната абсурдност:
Методиката на Ценов ще я приложа в момента за да се види очевидната невъзможност нещата да се изразян по математичен, логичен или друг автоматичен начин по метода от т. 1.3. Ха сега някой да разясни...
1.Индианци е етностно име на група от хора. Американци е топонимно име на група от хора. Тъй като първата група от хора продължава да съществува заедно със втората (предимно европейци) добила името си по нарицателен път, то може да се твърди със 100% убеденост, че индианци от 16 в.=американци от 20 в. Това е просто като бял боб. Американци от 20 в. обаче не е равно на индианци от 16 в. В случаят се доказва доколко знака = не може да се използва в историята. Освен това за всички времена индианците (от двете части на континента естествено) от край време са си били американци или новоиспанци и никакви други. Ако понятието Нова Испания беше добило популярност, (вместо понятието Америка ) тогава в сила щеше да е израза индианците от край време са били испанци и никакви други. Към американците със същата 100% убедителност могат да се притурят както мексиканците от ХІХ век, така и испанците от ХVІ. Те също са И американци понеже обитават същият топоним. Араби е етностно име на група племена. Испанци е етностно име на кастилците. Не може име от множествено събирателно естество да се приравнява към етнос, по простата причина, че то е етнос + още нещо т.е. множествеността.
Ацтеки е етностно име на жителите на Мексико Сити и околностите. Толтеки и т.н. на други по-северни части. Мексиканци са същите тези ацтеки определени не по етностен, а по териториален принцип на името на града Мехико. Така, че ацтеки и мексиканци е абсолютно едно и също племе, назовано по различно време, различному следствие на друг принцип на назоваване. Т.е. ацтеките, мексиканците и индианците са 100% американци, назовани по принципа на местоживеенето. Тъй като Калифорния е бивша испанска губерния то и испанци е равно на американци (в Сев.Америка). Испанци обаче не е равно на американци в Европа. Ако се разсъждава отново за Америка, то и арабите там установени за постоянно живеене също са американци. За първото предложено равенство обаче съществуват непреодолими пречки. И те са че испанците никога не са не смесвали, нито идентифицирали като араби. Арабите също по отношение на испанците. Това е на ниво етноси. На ниво нарицателни имена обаче нещата не стоят така диференцирано. Имаме Испански халифат. Арабите от този халифат могат да носят името испански араби. Както и испанците от градовете колонии в Африка, Мелия и Сеута в момента са наричани афроиспанци. По отношение на арабите нещата също не са недвусмислено заявени. Араби се наричат завоевателите на Испания, но това е име по верски признак равнозначно на християни. Болшинството от народа навлязъл в Испания е бил от мароканска народност. Мароканците обаче имат ярко изразени европейски черти белокожи, квадратноглави и в народният си епос си имат легенди, че са пристигнали от района на Германия. Евреите от Израел приличат повече на араби, отколкото мароканците. Имат и национален език, който се е смесил с арабският но е запазил лингвинистичният си товар . Истински испанци кореняци пък се считан галисийци, наварци, астурианци и т.н тъй като там никога не са стигали арабите. Като заключение какво се оказва:
Че американците не са индианци. Индианците обаче са американци. Ацтеки, мексиканци и испанци също са американци. Американците обаче не са испанци. Нито са мексиканци. За американците от юга, американците от севера не са американци. Те са янки. Янките обаче се смятат само те за американци. Считат южните американци за индианци. Мексиканците се считат на ацтеки. Ацтеките обаче са човекоядци. Мексиканците не са човекоядци, но не отричат да са ацтеки. Бразилците говорят португалски. Португалците обаче не са бразилци и т.н. Може да се продължава дълго. Формалният прочит може да изглежда противоречив, но смисловият не.
Приложеният пример с трите равенства ДОКАЗВА, доколко съвременната историческа мисъл НЕ Е СВЪРЗАНА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ИСТОРИКО-ФАКТОЛОГИЧНИ МЕТОДИ, за изследване, така и със смисъла на българската реч. Следствие на това е, че когато професионалните историци (в голямата си част откровени преписвачи на чужди мнения) стигнат до израз като българите са хуни, хуните са скити, обаче българите не са скити и мозъчните йм центрове се възпаляват. Понеже не искат да признаят интелектуалната си немощт и викат на помощ приказката за лисицата и киселото грозде. И Ценов винаги е киселото грозде.
Приложеното кратко изследване на Критиките ... към Ценов, няма и не може да има смисъла на научност. То само изяснява доколко изложените критики са лишени от обективност и разбиране смисъла на българската реч.
Comment