Римска теза за българското име

[Гост]

Римска военна теза за българското име

Увод

На любителите на приключения и странни открития, предлагам едно дедуктивно разследване в . . . българската история. Официалната българска и европейска истории, предлагат четива в които преобладават повече героично-митологичните сцени, отколкото реалните исторически събития. В тях свободният избор на гледна точка е предопределен предварително и предлаганите версии се втълпяват за единствено възможни. Това лишаване на личността от свободен избор е залегнало дълбоко в човешката природа. Да вземем едно дете, като обект. Наложено му е име, което то не е избирало, а впоследствие трябва да се гордее с него. Родено е от майка и баща, по прищявка на Нейно Величество Генетично-Селективната Случайност и му се втълпява, че е тяхно (с явен акцент на притежание) дете, без то да ги е избирало. Кръщават го и го противопоставят на всички некръстени, обрязани и т.н. Обучава се на език, за да се разбира с околните, но не и по-далечните от човешкия вид. Дава му се образование, което в най-добрия случай го противопоставя на по-долните или по-горните по ценз и това човешко същество е заставено да мисли, че е в една общност със всички тези, които го насилваха до момента. Ето така на съвременният човек му е внушено, че всичко това е правилно и дори в някои случаи е заставен да воюва с други хора по причини неизвестни на воюващите, но известни на тeзи, които се познават и довчера са се потупвали дружески по раменете. На това му се казва Цивилизация. И така, като цивилизовани хора, загубили своята свобода още с първата глътка въздух, навлизаме в историческата джунгла. За да си отговорим има ли смисъл такова разследване, би трябвало да сме наясно каква е, и какво е била България в най-близкото минало. Нека изберем краткия период 100-120г. назад, т.е. този, който формира сегашното представяне на историята.
България в този период с кратки прекъсвания е (за съжаление) определено сателитна държава. Възстановена през 1878г. в граници
(няма да коментираме тези граници, политически ли са, етнически ли са и т.н.) почти по картата на Равенския козмограф от 354г. в продължение на споменатия около 120 годишен период, България непрекъснато е манипулирана от Големите Играчи в Европа – Австроунгария, Турция, Германия, Русия и др. На тези, на които вече им е неприятно, че са граждани на марионетна държава, ще напомня за успокоение, че никой не избира Родината си. Доста по-големи народи от българския ( поляци, каталунци, кюрди ) и по – мотивирани ( чехи, фини, унгарци ) са се опитвали да се откопчат от лапите на Големите Играчи, обаче отскубнали се от единият в тях забива нокти другият. Европа и околностите й са с твърде скромни размери и не позволяват по-мащабни маневри на дребосъците.
Това подчинено политическо положение на България, е формирало и съответното васално-приспособленческо поведение на нейните управленчески структури, в нашият случай, тези които формират националното самосъзнание - Министерства на културата, на образованието, училища, университети и т.н. Когато се е сменял „диригента” (Големият брат) и националният оркестър е променял своят „тон”. Това многодесетилетно „мачкане” от горе надолу е оформило и облика на българската историография, която винаги е „припявала” на вълчия вой на Големите, естествено с подобаващо смирено кучешко джафкане. Ето какво казва за такъв интелектуален диктат и унизителна социална атмосфера Джордано Бруно:
„ Ако аз работех с плуга, пасях стадо, обработвах градина, правех дрехи, никой нямаше да ми обръща внимание, малцина биха се вглеждали в мен и аз щях да угодя на всички. Но аз измервам полето на природата, стремя се да паса душите, мечтая да обработвам ума и да поправям навиците на интелекта – ето защо онзи който ме гледа, ме заплашва, който ме следи ме напада, който ме догонва ме ухапва. А който ме хване – изяжда ме и това вършат не един и двама, а мнозина и почти всички .”
Както виждате през последните 500г. нравите не са се променили в Европа.

Последният Голям Брат - Русия, наложи панславизма в българската история и тъй като Сталин (по други сведения – Ленин) прекръсти Булгаристан на Татарстан, за българските историци се предоставиха „свободни” пространства зад Татарстан – там да си търсят корените на българщината, защото българина винаги държи на предците си – да бъдат винаги по-велики от предците на комшиите! Натам се отправиха в стегната стъпка рекрутираните български историци и като резултат – копия с конски опашки монголо-арабски образец, полуразвалено месо изпод седлото за закуска и обяд, хански филми в които кроманьонски монголоиди реват „Хане, победихме” и т.н. Всичко както си му е редът. Но. . . „Живота си тече” ( филм с Мики Руни), Дядо Иван и Чичо Сам подписаха САЛТ-2 и си поделиха света – всеки да си продава пушкалата в неговата си част, „железните” германци ядосани от тоталните военни поражения в почти всички войни, измислиха мутанта Обединена Европа, трудолюбивата жълта раса заля света с всевъзможна продукция, обаче маршът на българската историография напарфюмирана с розово масло, достигна Китайската стена и се очаква в скоро време да прецапа и Куросива . Ако се вкарат още пари в тази „експедиция”, може да се включат и вулканолози, които да открият в кратерите, например черният базалт, Свещеният камък на Черните българи, или астрономи да открият конски фъшкии зад предела на Роше, от прочутите „звездни български коне”. Всичко е възможно.
Тези и подобни други „интелектуални” откривателски въжделения, много успешно са красифицирани от Освалд Шпенглер в неговата гениална схема-таблица за развитието на цивилизациите (която разбира се няма нищо общо с национал-социализма) и успешно прилагани от цяла плеада титуловани измамници, начело с „първоучителите” Ягич и Шафарик, та до „бащицата” Васил Златарски. Това е най-черното дело на тези „учени”, откровени агенти на Големите Братя, чийто идеи за азиатщината на българите и до ден днешен марширува по българските улици и училища. Разследването по Римската теза показва, че Големите Братя са имали своите основания, българите да се търсят в Азия и по никакъв начин да не се свързват с Европа, а за Балканите да се „доказва”, че са заселени от полудиви варвари ( не става въпрос само за българите, но и за сърбите, хърватите, черногорците, власите и т.н.) на които порядък могат да създадат само Големите Братя. Допълнителен „ред”, много по-древен, е реализиран от православните християни, които хиляда години „чистят” историческите извори от „дяволски писмена”, еретически или „безбожни слова”, следствие на което в Балканската история липсват дори съчиненията на Константин Велики, затова пък има „елински” източници отпреди 2000г. Нека да видим какво е оцеляло и какво „говорят” първоизточниците, защото те, както ще се убедите, определено не казват това, което се излага от напарфюмираната история.
И така, каква е Римската теза, която ще се доказва оттук нататък? Смятам за по-удачно да съобщя предварително каква е тезата, за да се има пред вид при разглеждането на източниците. Така ще е по-удобно за читателя, който ще може постепенно да акумулира своето становище за нейната основателност.
Тезата е, че ИМЕТО “БЪЛГАРИН” ПРЕДИ ДА СЕ ПРЕДИ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В НАРОДНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА СЪЩЕСТВУВА ( В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТОТИЦИ ГОДИНИ ) КАТО СЛУЖЕБНА, ТИТУЛНА ДУМА В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПА.
Конкретно Римската теза ще доказва, че COMITAE = BULGARI . Случайно или не, но прочита на comitae (граничен страж) звучи буквално като “комита е “.

Изложение

Като понятие, “българин” има две характеристи: външна (формална,нарицателна) и вътрешна (съдържателна, смислова), които ще обознача като ² (формален) белег и ²² (смислов, народностен ) белег. Тезата в голяма степен изяснява именно невиждането (неразбирането) на разликата мужду ² и ²² белег на думата. Доказването на наличие на тези два белега в думата «българин» изяснява противоречивите изводи до които стигат д-р Г.Ценов и други по-древни автори, именно в неразбирането или неудоточняването на тези белези.

I. Къде срещаме “българин” в близкото минало?:

1.Паисий – “Онны Болгари имеали намерение и съгласие...” ( Г. Ценов „Произхода на българите. . .” стр.460)

2. Паисий - “. . . поради що се срамиш да се назовеш Болгарин ?...”

3. Славянски превод на Манасий по поръка на Иван Александър (1331-1356)
“ При Анастасии цари начеше блъгари поемати землю сию...”, (Г.Ц. „ Произхода...” стр.180)

4. Солунска легенда за Курил: Заглавие - „Слово Курила Философа како оувери словинию рекше блъгаре”
Ив.Добрев, „Солунска легенда”, КМЕ 3/2003.

- Курил пита Митрополит Йоан, къде е българската земя на който въпрос митрополита не отговаря, а се впуска в обяснения колко са опасни “блъгарите”(Г.Ц.—Произхода...стр.264). Т.е. Кириловото питане е питане за наличието на ²² белег, а отговора на Митропорит Йоан е в сферата на ² белег – какви са българите, а не кои са.

5. От приведените примери :
Името “българин” не е с точно установен изказ в продължение на стотици години от самите нас българите, което предполага името да не е народностна характеристига и „исконно българско”, а дума с “особен” характер, която по ред исторически причини се е превърнала впоследствие на етноним.
Тук му е мястото да спомена една друга дума „palatini”,( която ще разгледам по надолу, където са римските чинове) имаща съвсем различно „поведение” в българския език. Тази дума е внедрена в употреба от император К. Велики (роден в Ниш) за назоваване на гвардейците охраняващи императорския дворец. Че думата е българска по произход се указва от двойното множественото число „и-ни”, което при романската подгрупа е „s”. Думата има само един корен „палат”. Тази дума „палат” и нейното значение за „дворец” са се запазили в българският език 1700г. без да се променят. Явно, че при нейното „внедряване” като понятие за вид войска, Константин е имал за основание, същата дума на разположение при същият смисъл, защото при романската подгрупа, в испанският тя се е изменила на „palacio” – палацио, а в италиянският „palacio” – палачио, където пък дава основа на друга дума – палячо (палячи). Вижда се, че думите променят своите структури и се „самонагласят” спрямо езиковите изисквания на новият език в който „влизат”. А това, че „палат” не се променя в българският е много сериозно основание да предположим, че не се е променила, защото самият й първообраз е спрямо българската речева особеност, и съседната романска не може да „търпи” тази особеност и я оформя спрямо своите речеви специфики. Ето защо различният изговор на „българи” от българи в миналото, в гореизложените писмени документи е основание да се предположи, че тази дума е в процес на „усвояване, приспособяване” към българските речеви изисквания в споменатият период, а не е възникнала на основата на българският. Заслужава си да споменем и най-родственият на българският език – сърбохърватският. Сърбите произнасят (ни наричат) „бугари” и това „бугари” си е точно bulgari с асимилация на „Л”, но не и на някой от споменатите български древни изговори на думата и носи своя първообраз директно от латинския. Защо - ще видим по-надолу.
Да не говорим, че в нито един надпис от Тервел, Омуртаг или Крум (смятани за «българи» по народност от официалната история) не е споменато името “българин”, нито пък те се самонаричат така. Има всевъзможни и многообразни титли, гранични наименованиа, роднински връзки, но име “българин” като народностен белег няма.
Извод: Името “българин” (до около V² в.) съществува само в смисъла на ² белег – формалния . Разбира се V² в. е твърде условна граница, защото, тогава съществува и „българин” като етноним, но предполагаемия преходен период е около V² в – Х в. Разбира се не мога да поставя по-точни граници поради недостига от документи на разположение, още повече, че има автори които пишат по-късно от Х в., а вече употребяват „българи” за етноним, когато говорят за времена преди Х в., дори за ²V в. Това, че те „привнасят” своето от по-ново време разбиране за името „българин”, като етнос, не е доказателство, че то е било такова в описвания от тях период. Меродавни са мненията и свидетелствата на тези, които са съвременници, на това време ²²² – Vв., но не и на по-късни. А от съвременниците на ²²² – V, V² в. никой не говори за българите като етнос.
Нека погледнем и „особеното” местоположението на Плиска и Преслав като бивши български столици, като преди това изразим съмнение че те са изначално българско творение. И основание за това съмнение е Codinus, De origene Constantinop. Bonnae, p. 22-23., където е казано, че съвременните Преслав, Плиска, Констанца и Силистра са построени от Константин. Дори тези крепости да са построени от него на мястото на по-стари селища на които старото име не се е запазило или новото е негов репит, то това не променя основанието, че не са изначално построени от българите, а вероятно само са подобрени или разширени от тях впоследствие.

(Тук мисля му е мястото да спомена едно „странно” съвпадение. Една крепост в Североизточна Испания, край р. Евро (Ебро) от ²²² в. пр.н.е. се нарича Contrebia Belaisca (Контребия Белаиска). Не съм запознат откъде са първите сведения за името на столицата Плиска, но ако са елински, то те са изопачили Б на П, понеже нямат подходящ звук. Също както родното място на Ал. Македонски – Пела си е било Бела, древното племе „белазги”, а не „пелазги” и т.н., и столицата се е наричала Блиска и съответно Преслав – Бреслав (има такива запазени имена в славянските езици и то на градове). От древната испанска Белаиска до българската Блиска разликата е нищожна).

Като такива (столици), те би следвало да са построени на места недостъпни и труднопревзимаеми, още повече, че удачни места има и то в непосредствена близост до споменатите столици. Плиска и Преслав са изградени върху бивши римски селища, както споменахме по-горе, но защо българските строители отиват на тези същите места, след като римляните определено не са мислили, че поставят основите на столици? Нима основанията на римляните и българите при избора на място са били еднакви? Или подобни? Защо не се избира място, подобно на Царевец например? Подходящи плата (със естествен каменен откос 20 – 25м) които са прородни крепости има доста, едно от друго по-внушителни. С минимални строителни усилия те биха се превърнали в непристъпни крепости, по-непристъпни дори от Цариградската. Защо е пренебрегната тяхната очевидна и естествена пригодност? Да оставим височините. Не са използвани и водните препятствия при избор на място. При владеене територията на цяла Северна България (по надолу ще се убедите, че не само Сев. България, но и целият Балкански п-в), не е използвано затруднението, което създава при нападение, една река например или морето. Какъвто избор например имаме при строежа на древната крепост на Никопол (на р. Дунав). Или Калиакра. Тези естествени природни препятствия, като възвишенията и водните прегради очевидно са пренебрегнати, понеже явно се е мислило за нещо друго. И това „друго” нещо, не е било свързано с обезпечаване на някаква тотална отбрана, защото и най-примитивните народи са използвали споменатите природни фактори за защита. Едва ли българите са се смятали и за недосегаеми, човешката и европейска история не познават такава „недосегаемост”. Няма народ или племе, което да не е било побеждавано или да не е побеждавало, така че едва ли подобна мисъл като „недосегаемост” се е оказала определяща, дори за най-горди от гордите. Поглеждайки картата, забелязваме, че Плиска и Преслав се намират почти в средата на една обширна хълмиста равнита, чудесна за преходи или разгръщане на сили от всякакъв род за атака. Тази равнина се знае като Малка Скития и от незапомнени времена е била арена на преселения и нашествия. И на най-удобното за атакуване място, нашите предшественици определят своите столици – нещо което не е правено нито преди тях, нито след тях. Нека засега приемем, че този избор не е случаен, а си има своите логични и исторически основания, съвсем различни от тези, споменатите градове да бъдат непристъпни. Да не говориим, че на фона на тези строежи с тяхното „странно” местоположение, стават немислими прехвалените строителни умения на българите, изтъквати от официалната история, построили „някога, някъде, някакси” в Азия, грандиозни строежи и културни империи. Дори да не са открити – по въпроса се „копае”, защото е „сигурно” че са там, в Азия, но не и в Крит или на дъното на варненското езеро да предположим.
Нека разгледаме две прочути колони в българската история – Крумовата и Омуртаговата. Няма да се спирам на тяхното конкретно съдържание засега, понеже не е нужно за целта, ще разгледаме само смисъла на изложеното в тях.
Омуртагова колона: Заявява се кой е владетелят, къде е местоположението по отношение север-юг и строителни подробности по съграденото от него. Изложението е изцяло в информационен стил, липсват хвалебствените и ласкателни за владетелите изрази или такива изобразяващи техни подвизи, победи над враговете или нещо подобно. Заявено е какви са разстоянията до Дунав и Балкана, и т.н., все неща с неясно предназначение. Индикира се област и не е ясно кому е нужна тази информация. Явно не е за враговете, тъй като тя само би ги улеснила, не е и за Омуртаг – след като знае разстоянията, защо му е да ги записва на колона, да не ги забрави ли ?! Не е и за болшинството от народа му, който едва ли е знаел да чете гръцки. Неизвестния евентуален ползвател на колоната остава засега загадка.

Крумова колона: Тук липсват описания за извършени строежи или ако ги е имало – не са се запазили. Изреждат се командирите и тяхната подчиненост спрямо Крум, така и подчинеността помежду им, кой коя страна да заеме в местност, за чието име има изказана една хипотеза към края. Официалното тълкуване е, че Крум увековечил някоя от победните си заповеди предшестващи някакво победоносно нахлуване, нанякъде. Това едва ли е правилното тълкуване по няколко съображения.
(А) Това не могат да бъдат предварителни нареждания за поход, защото никой не е толкова тъп, че да документира поход върху камък, който не е известно как ще завърши за него.
(Б) Всички подобни надписи са се правили (и се правят) за походи (войни) завършили успешно, а не за предполагаемо успешни.
(В) От момента на издаване на заповедите до самият поход, войските едва ли са чакали да се издълбае колоната за удоволствие на Крум. (Г) Самият поход би свършил преди за се издълбае и половината от колоната.
(Д) Какъв е този поход, който се разгласява предварително ? За улеснение на тези които ще бъдат атакувани ли, да могат добре да се подготвят или да избягат, че Крум не е обичал да се бие с неподготвени врагове – джентълмен е бил. Най-големите документирани победи на Крум, обаче са именно с изненади и засади. Така, че те не се вързват и с предварителното оповестяване.
(Е) Явно това са публични заповеди, които недвусмислено трябва да се изпълняват и от цивилно население, за разлика от военните, които не се разгласяват.
Всички тези съображения идват да покажат необосноваността на предположението, че това са заповеди за военен поход. Ако не са за поход, за какво са тогава? Най-вероятно е, да са за придвижване с цел заемане на дадени области и това движение изключва промяната на началниците или някакво установяване различно от заявеното от надписа. Тоест това е заповед, която изключва промяна (която би била нещо естествено за боен поход с цел по-добро приспособяване към обстановката) на указаните посоки, така също изключва и промяна на командирите, което при бойни действия също е немислимо.Тя изключва дори и военни действия, които биха променили местоположението на войските. Кого тогава би обслужвал този надпис и за каква цел? Изключвам от този надпис да се ползвал и „глупавият” Крум, за да си „припомня” къде, кого е изпратил. Надписа няма значение и за изпратените, тъй като те също не са в досег с него и едва ли е служил и на техните близки. Този надпис (тъй като е издълбан на камък) има смисъл единствено като писмено доказателство (добре защитено срещу природните стихии) което ще обслужи едно бъдеще време, където ще бъде нужно да се доказва кой, къде е бил и от кога. Надписа не касае и бъдещото потомство на Крум след 1000г. например, а много по-близкото бъдеще, защото при този случай съдържанието би било по-различно, както всички от подобен завещателен стил: Аз, еди кой си, син на. . ...роден еди къде си, владетел на....победител на. . . неща все в този стил, който би имал смисъл за потомците, че предците йм не са били случайни хора, а велики личности. Докато надписа на Крум си е точно военен доклад за свършеното. Кого е визирал Крум с тази информация и е държал тя да бъде фиксирана във времето? Омуртаг дори препраща тази информация и след своята смърт („човек и добре да живее – умира и друг се ражда и нека родения последен. . .”) до своят предполагаем приемник, по-точно приемници. Той предполага, че тази информация ще е нужна и не трябва да се изгуби. Кои са тези конкретни получатели на военните доклади? Едва ли такива прочути бойци и военоначалници са смятали, че с такива декларации за владяна територия биха улеснили своите приемници – ако на тези велики пълководци не им е било ясно, че за владеенето на територия е валидно само моментното състояние на силите, аз не виждам на кого другиго би било ясно това. Кого са искали да информират Крум и Омуртаг и с каква цел?
Гледната точка на Римската теза е, че Омуртаг и Крум, ако не през цялото време на управлението си, то поне за част от него действат, като съюзници ( федерати) на Римската империя и за тази цел са създадени и тези надписи върху камък. Те са доказателство за охраната и контрола върху местността, което ще бъде публично основание за изискване на съответното възнаграждение. И за да не остане съмнение, кога са поети тези задължения от тях и какво са свършили, те документират това което са направили. То е както доказателсто, за свършената дейност, така и документирано основание, което владетелите ще заявят на водените войски от тях , ако е необходимо да се наложат съответни „санкции” на Римската империя при положение , че не изпълни задълженията си по плащанията. Смятам, че Крум пред стените на Цариград получава именно такова плащане , забравено от „разсеяните” византийци. Иначе защо ще отпуска „вълчия капан” в който е стегнал империята ? Ами защото не му е било нужно да „убива кравата даваща мляко”. Освен това Империята плаща да контролира северните й граници, обаче Крум не плаща тя да пази неговите южни от арабите, които по това време са много сериозна сила. Изгодата е двойна и Крум няма никакъв интерес да я съсипва, само няколко здрави ритника да си изплати борчовете. Той това и прави и затова не предприема никакви опити за тотално унищожение. Крумовата империя е най-голямата в българската история – От Горна Панония ( днешна Чехия и Унгария) до Златния Рог и от Охрид и околностите – до Карпатите и Седмоградско. И тази империя не е изградена върху някаква постоянна сила от типа на конните пълчища на племенните империи ( тимурова, хазарска, чингиз ханова и т.н.), а е стегната от стоманените гарнизони на потомците на римските bulgari пръснати по невралгичните точки на Крумовата империя, на същите места където са били поставени те от римляните – около Белград, В Мизия около р. Янтра, по цялата дължина на Дунав от Вълтава надолу, в Добруджа около н. Калиакра и т.н. И всеки гарнизон си е пазил околността срещу което се е препитавал от тази околност. Ето защо при описанието на войната срещу Крум от Никифор ( както и на Юстиниян ²² срещу Телериг), имаме изрази като, ”победил българите и продължил, ОБАЧЕ ДРУГИ БЪЛГАРИ ги пресрещнали и ги разбили” и т.н. Ако ставаше въпрос за една войска, която на едното място е претърпяла поражение, но на другото, следствие на получени подкрепления е победила, това „други” звучи странно. Дори прилича на индикиране на друга сродна народност или племе. Това „други” става понятно, само ако се има пред вид, че българите са разположени в гарнизони, в модули, които за „забелязани” и записани като „ различни” (други) от пишещият редовете.
Подобно е тълкуването на местоположението на Плиска и Преслав според Римската теза. Те не са крепости избрани с цел „непревзимаемост”. Те са на тези места именно за да спират и поемат ударите на евентуалните нападатели. Те са там, за да не могат да бъдат „пренебрегнати” (заобиколени), да пречат на разположилите се в равнината. Ето тази тяхна „буферна служба” е довела до многократното им завладяване и в крайна сметка от тях са останали само основите. За разлика от много по невзрачни крепости, но на удачно място – като Асеновата крепост например.
Тъй като стана въпрос за примитивното, „ханско” тълкуване на надписите от колоните на Омуртаг и Крум, ще спомена още един примитивизъм, внушаван от официалната история. Става въпрос за Лаврентския летопис от Х²Vв., където се споменава за писмото на древните славяни. Това е всеизвестният израз, че те са писали с „чрътами и резами”, което се декодира като „черти и резки”.
( На това се учат децата още от малки, както са ме учили и мен. Едва ли има българин който да не е бил унижен през последните 100г. с това тълкуване, което заявява, че предците му са тотални неграмотници и като такива, разбира се трябва да се търсят в пустините и чукарите на Азия!)
С което се прави много „интелигентното” тълкуване, че славяните са писали с „черти и резки”, но пък затова се „забравя” да се уточни каква е разликата между „черта” и „ резка”.
( За тази своя интелигентна пост-трактовка, българското гъркофилско лоби почива за сметка на домакините по плажовете на бившата българска Беломорска Тракия. За Сочи, „екскурзиантите” са други. Те са от азиатското лоби. Пробългарското лоби си копае доматите на село през лятната почивката, защото не може да си позволи да ги купи от пазара. „. . и всекиму своето” – казва Исус Христос )
Смятам, че се говори за съвсем друго. Досегашното тълкуване излиза от една предварително заявена позиция за превъзходство, което превъзходство се вменява на четящия като основателно и естествено. С други думи, ето, ние съвременниците пишем с букви закръглени, елегантни и красиви, а славяните, като по-тъпи и диви са писали с черти и резки. ( За етноса „ славяни” съм приел съжденията на Ив. Иванов : славяни ~ склавони ~ скити, като една и съща дума, изказана различно, от разни хора, в различни времена, за обозначаване на един и същ етнос накратко ). При декодирането на пиренейските руни обаче се уверих, доколко подобна изходна позиция не е основателна и как руните са носители на едно учудващо, дълбоко философско разбиране на света. След получената „рунна забележка” по отношение на древните паметници, още при препрочитането на текста ми стана ясно, че се говори за друго, и с това „друго” аз вече бях се срещнал при руните. И това „друго” е, че в Лаврентският ръкопис не се обяснява как е изглеждал външният вид на древното писмо, а се указва по какъв начин се е прилагало то. Т.е. „ с чрътами и резами” не трябва да се тълкува като „ с черти и резки”, а „чрез чертане ( писане) и изрязване (дълбане )”. От втория начин „с резами” при руните срещнах два „подначина”. По – древният (V-²Vв.пр.н.е.) е изчукване на буквите посредством пунктир от точки (с пробой върху бронз) и по новият (по-нов с около 400г.) чрез изрязане с длето също върху бронз, от който по-нов начин е и израза „резами” в споменатият ръкопис. От първият начин „ с чрътами” ( с чертане, писане ) едва ли ще се намерят документи оцелели след 2000г. християнско усърдие да се унищожават „нечестивите” писмена. От вторият имаме два начина, както вече споменах. Тази констатация идва да покаже, колко много е казал” необразования и неук” древен писар само с две думи и колко тонове хартия изписаха” учените” му съвременниците без да разберат какво им е съобщено.

По нататък с Римската теза:

²². По – стари автори за името “българин”:
1. Йордан (V² в.) : “Отвъд агазирите, пак над Черно море се простират селищата на българите, които са станали прочути поради злините, що ни нанисаха следствие нашите грехове. От тук хуните като силни и многобройни разпространиха в две части яростта си върху народите.” ( Произходът . . . Г.Ц. стр. 46)
1.0. Йордан говори за селища (укрепления) на българите, т.е българите са локализирани във селищата.
1.1. За хуните казва “от тук” т.е. от мястото “Отвъд...над Черно море..” . Това “място” не е идентично със селищата, подразбира се самият район, в който (вътре) са селищата.. Ако беше идентично Йордан би написал – “от тези селища” или нещо в този смисъл, но той не го написва. Той свързва българите със селищата , а хуните със мястото. Хуните са етноса който живее по тези места, а българите са тези от селищата (укрепленията ) , т.е. “българите” са име с ² белег, а хуните с ²² белег.

1.2. Другата гледна точка основана на израза “ хуните . . . разпространиха в две части яростта си . . .” е, че хуните и българите са разбирани като хуни ( тъй като “двете части” са равнопоставени и обяснени като “хунска ярост”) , но българите са били и „още нещо”, поради което са наречени българи. От това следва, че “българите “ са носители на ² и ²² белег – „хуните” – на ²² белег.

1.2.1 Друга отправна точка от която може да се разглежда тази „ярост в две части ” е понятието „двойно право” заявено от Анастасий Библиотекар. Това двойно право според него касае (а) правото на народността и (б) правото на църквата. Въпреки неговата отдалеченост (на Атанасий) от времето на Йордан смятам, че може да има аналогия, понеже и двамата са християни и е вероятно да са имали това предвид – като основно за християнството, нещо което е валидно и за нашето „модерно” време. Християнството на българите е заявено от Римската църква за V в. така, че не виждам причина, те да не са такива и през V² в. – времето на Йордан. От тази гледна точка става по-разбираема репликата „следствие нашите грехове”, тоест, той признава за някаква справедливост. Това прието наказание, като справедливост, едва ли би било заявено от Йордан, ако българите и хуните бяха варвари, тогава всичко би се скрило зад варварството на атакуващите. Докато легитимността основана върху християнството на атакуващите, наверно го кара да размисли и да приеме наказанието като справедливо, защото е наложено от равнопоставени по вяра, а не от неверници. Освен това е вероятно израза „ в две части” да е неудачен превод . Ако наместо „части” е употребено „основания”, тогава връзката с двойното право би била очевидна. Ако е употребено „направления” то за такава връзка не би могло да се говори. Ако пък „части” е абсолютно точният превод, то неяснотата на тази дума остава за сметка на недостатъчната образованост на Йордан по отношение на латинския, което впрочен си го признава и сам, а оттам и неяснотата на самият израз.
1.2.2. Видно е също, че „ злините” на българите са следствие на „греховете” на римляните, тоест те са в някакви отношения помежду си. И тези отношения от гледна точка на Римската теза са именно неуредените плащания (определени като „грехове” от Йордан) между имперската администрация и подопечните й гранични войски. Върху основата на тези неуредици възникват и грабежите на българите и нахлуването на остроготите на територията на Италия, която е съвсем запусната и занемарена административно след преместването на столицата в Константинопол. На тази основа възникват и националните държави споследствие, въпреки, че аварите установяват за известно време племенно управление, което се оказва неефикасно спрямо правното римско управление прилагано преди това.

1.3 Агатия, живял след Йордан споменава само хунските племена кутригури, утригури, ултизури и буругунди. (Произхода..Г.Ц. стр.46)

2. Почти 300 г. след Агатия живее Теофан който говори за селищата на оногундури, българи и котраги.
( «Произхода....», Г.Ц ..стр. 44).

3. Малала обаче, казва върху това следното:
„ В неговото ( Анастасовото, б.а.) царуване започна да тиранствува тракиецът Виталиан под предлог за заточените владици и завзе Тракия, Скития и Мизия до Одеса (Варна) и Анхиало, начело на голямо множество хуни и българи « Mal.p.402»

За да говорят за хуни и българи ( а не за, хуни наречени българи или, хуни или българи) без да ги отъждествяват, древните явно са имали своите основания. Точно тези ”основания” се игнорират от съвременните историци, които се обосновават, че древните са се обърквали или заблуждавали . ( Колко прости са били тези древни, добре че се родиха умници през ХХв. да ги коригират, иначе тъй щяхме да си умрем заблудени !) По елементарна демагогия едва ли може да съществува, но именно върху тази демагогия е изградена българската история. Акцентува се върху желаното (от Големите Братя) минало, украсено с юначни препратки в Памир и Китай, а не върху реалното фактологично минало, написано “черно на бяло”!

4. Малала (V²в.) и Теофан ( 818г.) - ( автори отдалечени на повече от 200 г. един от друг във времето ) не смесват имената “ хуни” и “българи” . Никъде не казват „хуни или българи”, а казват “хуни и българи”. Съвременните умници обаче заявиха “хуните са българи” и. . . хайде в Китай и Хиндукуш. Е, после в Сочи. Струва си и още как, да твърдиш подобни дивотии.

4.1. Според Малала, Илирия е населена с хуни. Той разправя, че:
„ Когато Юстиниан станал император, той назначил Мундо за илирийски военоначалник. Този Мундо едно време подпомагаше император Анастасий и с разни разбойнически шайки изтезаваше българите. Българите обаче водени от илирийският военоначалник Сабиниан го притиснали на р. Морава и щели да го унищожат, но го спасили готите на крал Теодорих. Съединените готски и Мундови сили разбили българите. От благодарност за помоща която получил от Теодорих, Мундо му се подчинил и му служил. Теодорих умрял една година преди Юстиниан да стане император. Щом Юстиниан станал император, Мундо му предложил услугите си срещу българите. Юстиниан го назначил за илирийски военоначалник. Но илирийските хуни, които Мундо разби край Морава и даде възможност да заточат техните владици, бяха неприятелски разположени към него, когато Мундо дошъл в Илирия да приеме длъжноста, те (илирийците, б.а.) го нападнали”.
Mal .p 451
4.2 Същите тези илирийски хуни, които имат владици, Римската църква нарича „българи” и Илирия „тяхно Отечество”, в Свидетелствата на Анастасий Библиотекар за Вселенския V²²² Събор.
4.3. Според Малала, Илирия е населена с хуни. На това място населено с хуни действат българите водени от илирийския военоначалник Сабиниан! Тук “българите” са разграничени от местното население и след като се водят от военоначалник (началник на военни), явно са организирана военна сила.
- „Сабиан, синът на Великия Сабин и военоначалник, като бил определен срещу гета Мундо, събра войска от 10 000 въоръжени, водейки със себе си принадлежности и кола натоварена с оръжие и продоволствие, пристъпи да се бие. Сражението стана до Хореа – Марга. Много отвойниците му бидоха изгубени и избити в реката. Освен това се изгуби и колата и избяга с малцина в кастела, който се казва Nato. Толкова отпадна надеждата на войниците в тая плачевна битка, колкото при смъртни едва ли някога се случва.”

Mariellini Comitis Chronicon. Migne LI, год.505 – „Произхода...”

4.3.1. Тук нека да отбележим някои несъобразности.
- Води 10 000 войници и. . . една кола с оръжие и продоволствие. Явно има разминаване с броя на войниците и числото на коли в обоза, защото по една ябълка да е имало предназначена за войник по време на похода, една кола пак не би стигнала.., че и оръжие отгоре на това. След това изрично отново се говори за загубата на тази кола с оръжие и продоволствие. На фона на 10 000 войници, една кола едва ли има толкова важно значение и когато се споменава на два пъти, явно е била единствена. Лично на мен нулите ми изглеждат на двойно повече. При положение, че нулите са реални, то израза „събра войска” в началото на изложението добива странност, понеже 10 000 си е число на редовна римска кохорта и тя е формирана предварително и не се „събира”. Освен това:
- Сабиан явно въпреки загубената битка, контролира цялата околност щом се скрива в кастела. Това едва ли е била единствената крепост под негов контрол.
- Загубата едва ли е била толкова съсипителна, защото виждаме същите войници отново да се противопоставя на Мундо, само след една година, когато той отново посещава Илирия. И то се противопоставят с оръжие в ръка, а не на думи. И тъй като Мундо се връща в Илирия да заеме мястото на Сабиан, като magíster militum, то това съпротивление явно има за основа някакво народностно или верско недоволство. Моето предположение е да е верско, тъй като именно от тази област впоследствие бяха заточени владиците от Анастасий, и Римската църква за това време обяви, че „това Отечество е наречено българско по името на тези българи”.
- Тези хора изрично са наречени от Комес Марцелий „войници” в неговите Комитски хроники в година 505. Припомням, че „комити” са войниците от граничната армия на Римската империя, за нея се говори в тези хроники.

4.4 Сред визиготите (везеготите) в Септимания също са индикирани българи. В писаните около 610 г. визиготски писма има и подписани като „Bulgar comes Septimanie”. „Визиготи” определено са етностно име и сред тях някой се нарекъл „булгар” и то в официален документ. В контролираните от визиготи територии подобно фриволно изтъкване на друга народност едва ли би било допустимо, т.е. нормалното обяснение е, че някой от визиготите е наречен булгар (комита) и това не е индикиран различен етнос.
Monumenta Germaniae historica, Bd.3, c.677

4.5 Друго свидетелство от Комес Марцелий от 499 г :
„ Арист, началника на илирийските войски . . . тръгна против българите, които плячкосвали Тракия. Боят се завърза при р. Цурта, гдето бяха убити повече от 4000 наши „
( A.C.499. Aristus Illiricinae doctor militae . . . contra Bulgares Thraciam devastantes profectus est. Bellum juxta Zurtam fluvium concertum, ubi plus quam IV millia nostrorum . . . interempla sunt )
„Хуните, които. . .” Г. Ценов, стр. 30.

- Тази битка е 6г. преди битката на Сабиновите българи с Мундо. Тук българският военоначалник не е упоменат, а само началника на действащата ( comitatences) войска. Тук имаме няколко важни момента, които ще разгледаме един по един.

4.5.1. Ако Марцелий разбира под „наши” войската на Арист (от представеният цитат това не е съвсем ясно да е така) то загиването на 4000 римляни предполага и загиването на почти толкова българи. Това сражение е едно от най-големите по това време, а броят на падналите говори за ожесточеният му характер.
4.5.2. Тъй като Марцелий е от имперската канцелария на Юстиниян, тази загуба (или дори да не е загуба, дори битката да е завършила „реми”) може да има пряко отношение към решението на Юстиниян да създаде Архиепископия Първа Юстинияна с оглед на невъзможността на империята да контролира довчерашните си comitae и подопечните йм територии.

4.5.3. Освен силов контрол българите явно налагат и верски контрол (българкото верую) тъй като точно Юстиниян признава „особеното битие” на българите ( Което е потвърдено от Василий ²² половин век по-късно) за което е създадена и Първа Юстинияна.

4.5.4. Създадената погранична армия comitae като имперска единица преди около 200 г. виждаме сега да се сражава като народностно обединение, за собствените си интереси, а не за имперските. Тези интереси обаче в този момент далеч не са „народни”, защото виждаме, че комитите компенсират имперските си липсващи заплати със вземания, от контролираните от тях райони в Илирия и Тракия.

4.5.5. Тази битка, поради нейната значимост, може да се постави като отправна дата в оформянето на бъдещите народностни държави в Югоизточна Европа, като начална в „народното” разбиране за верую, а не такова индикирано с имперски укази. По надолу, около 10 т. имаме и сражения на българи срущу Зап. част на Римската империя на страната на Източната. Това обаче само указва, че името българи не се припознава като етностно едновременно от всички носители на името, а процеса продължава дори до ²Х в. по цяла Централна и Югоизточна Европа.

4.5.6. И като последно тази битка ярко илюстрира понятието „военна анархия” изразило се в битки между формированията на самата империя, които откъсват части от нея и ги обявяват за отделни владения ( бъдещите национални държави). Това е което я довежда до колапс и в края на краища през ХVв. под римляни (ромеи) се разбират само жителите на Константинопол.


5. Освен военоначалници българите имат и застави :

5.1 СКАЗАНИЕ ЗА ДЪЩЕРЯТА НА ШАН

Епос на Волгокамските Българи, Михаил Бащу, 882 г.
( Руски оригинал в Ziezi.net )

5.1.2 В глава четвърта, шеста песен, стих 28 се казва, че българите са разположени в “заставы”—на български – застави.

5.1.3 Малко по-нагоре се казва дословно:

„А весь народ переселившийся и сабанский принял ислам
и прозвался в честь друзей булгарским. Стала земля Атиль бескрайняя и благостная. Одной родиной для всех и прозвалась Булгарией. „
Имаме «ставане» на българи от народ, който преди сказанието не се е наричал така, и «ставане» на Атиловата земя на България. С други думи те се припознават в „българи” и заявяват, че от този момент и земята Атил е България т.е. охраняема зона през която се преминава само с разрешение. Желанието да се стане митничар явно не е от вчера. 

5.2 В девети век е записано, как сабаните, савирите (етноним) се провъзгласяват за българи ! Очевидно «българи» в този случай не е етнос, защото никой не може да смени по желание своята природна «порода»! Видно е също че името «българи» носи един висок смисъл, има висок ранг, съответстващ на ранга на една религия – в случая – исляма. С приобщаването си, припознаването си като «българи» те могат да съществуват в бъдещето поне с три наименования: български сабани, сабански българи или само българи ( носители на ² и ²² белег). В тази точка е записано как става това, което беше само загатнато в т. 1.2. Същите разсъждения са валидни и за ”Переселившийся” (преселилият се) народ, който нямам време да търся как се нарича.
Никакви други извори да не съществуваха за доказване на Римската теза, а само тези двата от точки 5.2 и 5.1 (по оригиналната подредба в епоса „Сказание за дъщерята на Шан) и те са абсолютно достатъчни за доказване прехода от етноним в служебна дума разбирана като етноним, плюс изричното указание, че българите са разположени в застави. В заставите както е известно са разположени гранични стражи, а не скотовъдци или земеделци. Още в тази точка се „вижда”, че българи = гранични стражи , т.е. bulgari = comitae (гранични стражи).

5.3 В момента на „лишаване” на този материал от „залепените” файлове с латински цитати от Г. Ценов и оформянето му в този вид, мойт приятел Юрий Симов изказа съмнение, че „булгарским” и „Булгарией” може да не са изказани като „стражи”, а като име на съюз или обединение. Въпреки, че фанариотите наричат дори Симеон ², (който е живял много по - късно) „мизиец обладан от скитско безумие” не е възможно по това време българите, да не се знаят като народност за писара изказал горните характеристики.. Те (гърците) знаят етимологията на „българин” и затова му отричат правото ( на Симеон) да се нарича „българин”, защото, ако го признаят за такъв, то го признават за „по – римлянин” и от Императора, защото Е такъв по име, докато Императора е такъв по служба. От друга гледна точка, ако „българи” произтичаше от древното „вроугари”( за гърците това са крепостници, роби) те едва ли щяха да му спестят тези епитети пък и не само за него. С други думи, те не го припознават като българин, защото българин продължава да носи високото „съдържание” на своето име, та дори сабаните се стремят към него. В девети век не съществува „съюз” наречен „България” или Голяма България, защото „Голяма България” се споменава като топоним, а не съюз. Тя не е индикирана със сигурност и на север от Черно море, защото основанията да е край Босфора (днешния) са толкова убедителни, колкото и да е на север от Черно море. Например привържениците на Голяма България край Азовско море изхождат от географските съобщения на Теофан. Самата география на Теофан, пък е абсолютна „мъгла”, коя река къде е, и накъде отива, влива се ( р. Волга според Теофан се влива в Черно море) т.е. той сам доказва липсата си на познания по география. От друга страна за Голяма България край Цариград, тежест има само определението, което няма нищо общо с географията и то е „ че там (където е Голяма България) морето тече като река”- и това място несъмнено е сегашният Босфор, понеже няма друго място в цяла Европа, където „морето тече като река” освен край Златния рог. И това са негови лични наблюдения, а не географски понятия. Освен тези основания, от чисто емпирични съображения следва, че където е малката, там или наоколо е и голямата, т.е. би следвало Голяма България да е на Балканите,тъй като „малката” България е обозначена в Мизия още през ²V в., Малко Конаре е до Голямо Конаре, Малката мечка е до Голямата мечка, така че едно предположение, че Голяма България обхваща и другата ( 500г. по-древна България в Мизия) по-малка България съвсем не е за пренебрегване. Където и да е била Голяма България, Край Азовско море или край Босфора (сегашния) това няма отношение към Римската теза. Ето това са „Българиите” от миналото, които могат да дадат основание на сабаните да се нарекат българи и държавата си България. Никъде не е споменато някоя от тези Българии да е съюз. Дори напротив. Такъв няма.
Прокоп казва:
„ . . . След тези племена е разположен крайморския град Боспор, който неотдавна бе подчинен от римляните. Ако се тръгне от гр. Боспор към гр.Херсон, който се намира в крайморската област и отдавна е подчинен на римляните, цялата област мужду тях е заета от варварите от племето на хуните. Два други по-малки града до Херсон, наричани Кепи и Фанагория, от древни времена са подчинени на римляните и такива бяха също по мое време. . .”.
Като оставим настрана, че Фанагория, която е на Таманския п-в се оказва близко до Херсон в Крим, нещо типично за прокоповата „трансцедентална” география, се заявява, че „Фанагория от древни времена е подчинена на римляните. . .”. и тъй като това сведение не е свързано с прокоповата „география”, нямаме основания да го игнорираме. Има още един Херсон на брега на Южна Тракия, но който и Херсон да се има пред вид, това не променя смисъла и насоката на това възражение. По този начин пада един основен мит за „Кубратовата империя и неговата столица Фанагория”, тъй като Прокоп е съвременник на тези събития ( V² в.) и заявява, че Фанагория от древността е римска крепост и продължава да е такава. Освен това говори, че околността е заета от хуни. Това е много сериозно основание срещу „Велика българия” и в частност, съществуването на съюз с име България в споменатия район, което да дава основание на сабаните да се припознават с „този съюз”. Други „Българии” няма. Има „Велики Болгар”- град и „българи” , но България няма като съюз.
5.3 Дори напротив: всички „племена” водач на които е Кубрат са българи, край реки, големи, малки, вътрешни и т.н., но са българи определено. Това е разгледано по-надолу в този материал. За другата България в Мизия, точно е съобщено, че е „Мизия, която сега е (наречена, б.м.) България”. Мизия също не е съюз, а топоним. След като едната България е топоним, логично е да се предположи, че и другата е топоним, но със друго вътрешно съдържавие. Разбира се това е формална логика, която често се оказва погрешна по отношение на исторически събития, но и не може да се пренебрегне като такава, преди да се уверим в нейната неоснователност. Друго формално основание срущу съюз е : Ако България е съюз, то защо е необходимо, сабаните да се „прекръстват” на българи. Няма съюз в който съюзниците да се преименуват, по простата причина че в съюза се предполага някакво равноправие и липсва диктаторски елемент по отношение на етносите . Ако има някакъв диктат , то това не е съюз, а нещо друго. Дори в такива железни „съюзи” като РСФСР или Китай такава пренаименователна „мярка” не е била наложителна и не е извършвана. Никъде не е написано също, че „българи” е съюз. Говоря за древни автори, не за повечето днешни „кадри по история”. Ако има някакво обединение, в което съставляващите го хора да се наричат българи, то това са comitae, стражите на Римската империя, но това обединеие си има име – гранична армия. Ако има някъде споменат съюз в древните източници с името „българи” или „България” нека да го видим този източник – автор, заглавие и текст, пък тогава ще коментираме, аз досега не съм срещал. Приказки обаче от рода на „там в Памир някога е имало” или „ в Азия още витае духът на древните българи..” са за тези които четат детски приказки.
По нататък с Римската теза.

6. Житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica)
6.1 Авторът - Охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва следното:
“Този велик наш отец и светилник на България (св. Климент Охридски) бил по род от европейските мизи, които народът обик- новено знае и като българи.” Е.Живков – „Траките са българи” - Ziezi .net
Тук също не е обяснено от архиепископа, как така народа „знае” мизите като българи... Нито от кого го знае, нито от къде го знае. (От кого го знае е доказано в следващите точки). Това „знаене” се е превърнало в народен фолклор, а корените на фолклора са в началото на века в Европа, а не в Авганистан и Памир. „Мизи” започват да се наричат хуните поселили се от двете страни на р. Дунав след разпадането на Атиловата империя., след като приемат (или им е припознато) името на топонима. Мизи има и в Мала Азия, но те са преселници от Балканите.
- Ако Хоматиян предполагаше, че българите са етнос, който преди се е наричал мизи, то изложението не би имало тази „странна” подредба. Например за разказвателният простонароден стил на изложението би било съвсем естествено да се каже : „европейските мизи, които са днешните българи”, „ европейските мизи които народът нарича днес българи” и т.н. и тогава би било съвсем ясно, че българите са изказани като етнос. Това обаче не е направено и причината според мен е във все още неустановената етностна припознатост на понятието „българин”. Това „знаене” което употребява Хоматиян, изважда контекста на името от сегашното време на изложението и го препраща някъде назад в миналото, когато е станало това наименование, продължаващо като процес и в момента на разказа. С други думи процесът на припознаване в „българи” продължава и при Хоматиян, което го принуждава да направи този неопределен и двусмислен изказ, за да бъде точен.

7. Д-р Ганчо Ценов в книгата си “Хуните които основаха българската държава, техният произход и тяхното християнство ” от 1910 г. пише:
7.1. „Тъй аз още в 1908 и 1910г. доказах : (а) че хуните са наречени българи, и (б) че хуните, които се нарекоха българи са живяли в Тракия и Илирия преди V² в., т.е. преди мнимото нахлуване на славяните и преди Аспаруха, затова аз казах, че българите не са късни пришълци на Балканският полуостров, а стари трако-илирийци. Едвам след тия мои доказателства, Иречек и Златарски почнаха да идентизират българите и хуните ”
7.2. Доктор Ценов достигна до извода, че ”хуните “ , ”които се нарекоха българи” са сегашните българи, НО той не идентифи- цира българите като хуни или обратно, тъй като има времева последователност на имената - хуните “стават” българи. Плагиатщината и папагалщината идват след Иречек и Златарски, а оттам в сегашните “компетентни” историци, а оттам и в сегашната напарфюмирана история.

Къде на друго място имаме «ставане» на българи?
8. В същият източник от т. 3 ( Сказание за дъщерята....) песен четвърта, другарите Ат и Тарвил се самонаричат българи, «стават» българи, т.е. те не са българи по рождение. Очевадно е , че «българин» не е употребено като народност, а в смисъл като този от т. 5.2., тъй като никой не може да смени народността си по желание: « Ат и Тарвиль становятся друзьями и называют себя булгар».
8.1 .Това самоназоваване се извършва около река «Дулос» и «Седморечието». Именно делтата на р. Дунав се нарича по времето на писане на поемата «Сказание за дъщерята....882г....» Седморечие по броя на ръкавите й вливащи се в Черно море.

От всичко казано и цитирано дотук се вижда и разбира, че „българи” са ставали християни и мюсулмани, хуни и “алпы”, хора от различни религии и различни народности. Това ставане на българин, най-логично и точно е обяснено от:
9. Комес Марцелий, който ги нарича войници (т.4.).

Къде в източниците намираме, че българите са войници?:
9.1 “В сказание за дъщерята....” българите са разположени в застави.
9.2 Имат военоначалник (Сабиниан) според К. Марцелий.
9.3 Комес Марцелий съобщава за българи под предводителството на Юстиниановия военоначалник Йоан през 548г в Италия:
„Юстиниановият военоначалник Йоан, братовчед на Виталиан, претърпял веднъж през 548г. в Италия нападение от страна на Тотила, поради издайничеството на своите българи...”
И тук българите са упоменати, като римски войници под командването на Йоан, който е на длъжност magíster militum, в Източната Римска Империя. Това „издайничество” комуникира пряко с Тотила, което говори, че българите на Йоан и войните на Тотила стоят в някакви близки отношения. Тъй като Тотила е племенен водач, а Йоан имперски, предположението е , че войните на Тотила и тези на Йоан са с близки племенни или родствени връзки. Те са „издайници” по служба, но не и предатели „по род”.
Marcellini Chronicon ad.a.548, („ Хуните които основаха...”. стр.62 Г.Ценов)
10. Камъкът намерен от датчанина Кинг през 1898г.на север от Солун, край Вардаровци:
„ В година от създаването на света 6412, индикт 7, (904 от н.е. б.а.) граница между ромеи и българи. По време на Симеон, от бога княз на българите, в време на Теодор олгъ тракан, в време на Дристръ комита ” (Произходът на . . . Г.Ценов- стр.210 , 211 ).

10.1 Какво е интересно от този източник ? През десети век е така наречения “златен” век на българската държава. Симеон е наречен княз на българите, като българите вече носят и ²² белег. С една дума всичко ни е българско. С едно малко, но съществено уточнение – титлата, военният чин “комита” на Дристъръ е римска. Предполага се, че изброените хора са на служба при Симеон, а Дристръ носи римска титла – страж от граничната Римска армия. Обаче не може да се изключи и възможността да се изброяват хора от двете страни на граничната линия, а не само от едната.
- (Тук искам да отворя една скоба за израза «сътворението (създаването) на света », което всячески се свързва с азиатския начин на летоброене. Това понятие е пряко свързано с последният катаклизъм в района на Европа ( не само в Европа, но останалите засегнати райони няма да коментираме). Достоверността на това събитие е потвърдено от много частни науки като археология, океанология и т.н., и е доказано неговото най-силно проявление в районите на Европа и Америките. В споменатите райони водата се е покачила с 10 м. ( за района на Франция), докато в легендите водите покриват планините.. Така, че само в тези континенти можем да предположим «унищожението на света» и неговото повторно «сътворение». За Азия (Китай) водата се е отдръпнала далече навът- ре в океана ( по същото време) и това е отбелязано, като събитие в китайската история. Т.е. имало е отлив, който е компенсирал прилива в другото полукълбо, несъмнено катаклизъм от планетарен мащаб. Така, че в Китай «унищожение » на света не е имало и съответно не е могло да възникне понятие, като второ (или поредното) «сътворение» на света. За района на индоевропейския праезик, за какъвто се смята Северен Иран и околностите, потопа е бил fifthy – fifthy, т.е. почти никакъв, като се има предвид и високата надморска височина на тези райони. За Европа обаче потопа е бил реалност и неговото отбелязване, например в шумерски източници (далече от Европа, но с надморска височина 0.00) е документирано. Същият шумерски епизод впоследствие е преразказан от Библията, за гълъба, маслинената клонка и т.н.). Като генерално заключение, понятие „сътворение на света” може да възникне само там, където е имало унищожение на „свят”, а именно на запад от Инд и Ганг по меридиана. Така че българското летоброене и неговата отправна точка „сътворението на света” е логично да възникне в Европа и най-много до Кавказ на изток, а не в Азия, където такова унищожение е нямало, за да има и „сътворение”. Което предполага и култура (Крито-Микенска или предхождаща) формулирала поня- тията „унищожение на света” и „сътворение на света”, и тази култура е пряко свързана с българското летоброене тук, в Европа.)

10.3 Подобно нещо имаше и при военните титли по време на Крум. А споменаването на такава титла край границата може да означава, че и при Симеон «комита» има такава служба, каквато има преди 500г. и при Константин Велики. И споменатите римски звания преминават в българската войска със същото значение, на същата служба. От тази констатация съвсем друго значение има заявлението на Симеон пред стените на Цариград, че той е « законният владетел на тези земи, по правото на дедите си.» Той заявява родовото си право на владетел «на българи и ромеи», а не Римската империя, която няма отношение към това, кой от какъв род е. Ето това родово разделение на империята, най-вече между гърците и останалите славяноговорящи балканци я лишава от «имперската й същност» и поставя началото на националните държави.
Това народностно самоопределение «разформирова» Римската империя, като такава, а не някакви митологични нашествия от Азия, служещи за оправдаване диктатът на Големите Братя върху Европа.
11. Отварям една друга скоба – нека спрем вниманието си върху някои военни римски наименования и предполагаемите тълкувания на други имащи пряко отношение към българската история. Защо да е пряко? Защото ако се елиминират тези наименования от българската история, ще се отвори „празнина” в нейното разбиране тъй като тези наименования нямат равностоен еквивалент. С други думи те са уникални за българската реч.
11.1 Нека разгледаме военните понятия утвърдени без никакво съмнение от император Константин Велики (роден в Ниш), който завършва военните реформи започнати от Диоклециан (черногорец). Кои са те? Ето някои от тях:
- Сomitatenses - Основно ядро на армията с което се водят военни операции. Единственият корен е «комита».
- Сomitatus или palatini - елитно звено (звена) вътре в армията, което замества Преторианската гвардия. Корени “комита” (комитет) и “палат”. В тази дума особено значение има двойната реализация („и-ни”) на окончанието за множествено число „и”, характерно за българският език, а не за езиците от латинската подгрупа. Подобно българско означение за дублиращо мн.ч. имат и войските на федератите (foederati – федерати) наричани „букеларии”. Тази граматическа характеристика идва да покаже, че думите са възникнали върху основата на българският език, а не на латинският. Което пък е косвено доказателство за народността на К.Велики и неговият баща, на Юстиниан, на Юстин и Виталиан и т.н.
- Scolae (сколае). - Суперелитно звено вътре в Гвардията. Нещо като днешните червени и зелени „барети”. Всяко звено е съставено от 500 бойци. Съществували са 5 звена на запад и 7 на изток по отношение на Константинопол. Корен «скола, школа». Аз не съм чувал друга армия в света да има звание «школник». Името е запазено, като лично име (фамилия) Скола в италианският език, в испанският съществува като escoltas – лични охранители (гардове). В българският обаче означава училище. По друг начин казано, смисълът на думата „школа” – училище е изведен (или синоним) от императорската лична гвардия ( въведена на мястото на бившата преториянска гвардия). Е, как става така едно толкова познато и близко до българската душевност име „школо” да е свързано с военните звания на Константин Велики ? Това важи и за комита, ординарец, и т.н. ( И тези понятия се появиха още с първият досег с римските източници и съвсем не са дело на едно задълбочено и последователно търсене). Нали българите бяха азиатско племе и говореха : „шегом елем, доану, ха, шо” и други „исконни прабългарски” слова по уверенията на азиатските напарфюмирани търсачи, които „ровят” в Азия вече 100г. ?!

- Сomitae или limitanei – Гранични войки. За „комитае”, разсъжденията са аналогични на горните. За „лимитанеи” - корен «лимит». Интересното е, че думата „лимитанеи” не е запазена нито в нашата, нито в романоезичната и подгрупа за обозначаване на гранични войски. Те също използват термина «гранични войски» в съответния превод: испански: tropas de frontera (войски за (на) границата), френски: des troupes de frontière de, португалски: de tropas de borda, италиански: truppe di frontiera . Тази дума е запазена в математиката като limit (край) и нейната производна limes (граница).
11.2 В края на 4в. (((395 по времего на Аркадий ((“ардадците” са тракийско племе заварено от елините, ( които са толкова древни, че са живяли на Земята, преди появана на Луната в небето по техни твърдения). Елините така и ги наричат “долунни”, дума която спекулативно се изопачава впоследствие на “долоуни”-роби)) син на Теодосий))) плътността на войските е следната:
Comitae – Infantería: 250.000 hombres. Caballería: 25.000 hombres. Comitatenses - Infantería: 180.000 hombres. Caballería: 44.000 hombres. „Инфантерия” значи пехота, hombres (хора - омбрес) Войниците от пехотата са наричани „pedes” – педес. Мисля, че подобието на една съвременна жаргонна дума изобщо не е случайно и далеч по-пикант- но от сегашният „слег” за пехотинци – кашици. Някои чинове: ordinarii в близкото минало – ординарец, eireitor - едва ли е нужен превод – ефрейтор, bulgos – прост войник, domestici – доместики, корени „дом” и „мести” (място) – уредници в двореца по военните въпроси, Vicarii – областен управител. Вижда се, че граничните войски са доста повече от действащата войска. Разположени са така: Първи Италиански, Шести Отечествен, и Първи Арменски легиони по Дунав, Армения и Месопотамия (въпреки, че съвременните западни историците разполагат Арменския легион в Месопотамия, по-вероятно е това да е било в Закавказието или сегашна Източна Турция тъй като Римската империя владее Месопотамия за съвсем кратко време). Както се вижда още през ²V в. има разположени имперски легиони (събрани предимно от балканите) в областите, където списвателите на напарфюмираната история днес откриват „български етноси” пристигнали от Памир и Алтай. От пръв поглед се вижда, че щом има шести би трябвало да има и пети и четвърти и т.н. Видно е че най-малко 75% от армията е тракийска и тази армия е разположена от Панония по Дунав, до Каспийско море като comitae – гранични войски. Като казвам „по Дунав” трябва да се разбира десният бряг на тази река, защото още през 275г. император Марк Аурелио издърпва римските войски на юг от Дунав и до времето на Константин Велики няма сведения римски войски да са настанявани на север от Дунав.
11.3 Разположението указва, че цяла Централна и Източна Европа и Мала Азия са покрити от comitae - комити. Съотношевието на конница към пехота при комитите е 1:10, докато при действащата армия е 1:4,5. Това съотношение допълнително подсказва, че гранични войски има значително по-малко кавалерия и това е в унисон с охранителните функции на тази армия, за разлика от „действащите” на които е нужна по-висока подвижност.
За справки: http://www. Los ejércitos de Bizancio.net

12. Името “българи” се появява за първи път в Европа написано с латиница като bulgari. Ние, българите се самоназоваваме: бългъри - “бъл-гър-и”. Думата има два корена – “бъл” и “гар”. При търсене корените на българщината, почти винаги (неизвестно защо) се има предвид първия корен “бъл”: 1. Бъл-гарин. 2. “Болгарино поради що се срамиш...”.3. Бал-хария, бал-хар (укр.ез.). 4. Bul –gar-os.5. Бал- кар. Какво означава bulgar? Bul – възвишение, издатина. Gar – страж, охранител. Os – мн.ч. Болгарино: бол – много (остар.) гар – име (Гарин, Гагарин, Гаро) – ино - оконч.за обръщение. Балхария, балхар : бал–име (Балик, Балтача и др.), хар – нищо. България (произнасяме “балгария”): бал – име (Балю, Балван, Балкан и др.), гар – нищо. Всяко име е тълкувано етимологично спрямо езика носител: българските спрямо българския, латинските спрямо латинския. Вижда се, че в така наречената славянска подгрупа на протоиндоевропейския език, “гар” няма смисъл, докато в родствената романска, смисъла се е запазил: guarda – пазач, страж; garante – гаранция (gar – пазя, ante – предварително), guardarropa (исп) – гардероб (guardar – пазя, ropa – дреха); Garona (фр) – гранична река и др. По отношение на “бал” нещата изглеждат, като че ли по същия начин: (На исп. ез. прочита на “B” и “V” е един и същ, като се произнася нещо средно м/у двете): Valldemoro – мароканска долина, Valldemorillo – долината на мъртвите, Vallderossa - долината на розите, Tribal – трите долини или могили, тепета и т.н. В примерите по-горе се вижда, че “бал” е долина (клисура), възвишение, име. За “гар”- име, страж. Ето защо смятам, че “гар” е по-важния корен в името “българин”, тъй като е преди всичко човешка характеристика, докато “бал” е и топоним. Къде намираме “гар” (гър): - гърло, гърди, гърчав (хилав), гръб (напомням, че не можем да произнесем “г” без “ъ”), гръбнак, гръклян (гръцмул), и др. - и в народностните имена българи, гърци, унгарци (Hungaros) и хървати. Прехода на “г” в “х” е разгледан отдавна и нещо любопитно, една пълна аналогия в бъл. и чешки език: Прага (столица) и праг (на вратата, на къщата), Praga (чете се Праха) – столица и prag (прах) - праг (на вратата, на къщата). Праг, но на какво? И този праг не е ли свързан смислово с другите две „крайни” – Украйна и Хърватска ? И след като българи, гърци, унгарци и хървати носят “гар” като основен корен в имената си, няма да е погрешно да предположим, че става въпрос за „клони” от едно и също служебно име. Защо да е служебно? Защото по времето когато възникват тези имена, в Европа са известни населяващите я етноси.Това са хуни, сармати, авари (абари), готи, агатирзи, гепиди, херули и т.н. По-древни скити, даки, гети и т.н. Няма обаче държави Хуния, Готия, Гепидия и т.н. В съвременният свят съществуват България, Унгария, Гърция и т.н. И нито едно от тези етнически племенни имена не е послужило за отправна точка, словообразуваща на споменатите bulgari, greci, hungari, hrvati (българи, гърци, унгарци и хървати).
12.1 Бъл-гар-и (бъл-гар-ци): Стражи на върховете, долините или стражи на проходите и клисурите (клисурци). Гър-и (гър-ци): Само стражи. Ун-гар-ци (Hun-gar-y): стражи хуни (за името “хуни” вж. доктор Г. Ценов). Хър-ват-и (гър-ват (бат)-и): Стражи роднини или по-старши стражи. И етимологичното им тълкуване е спрямо латинския, тъй като те за пръв път се появяват там, и е правилно да се търси етимологията в езика – майка, отколкото на друго място.
12.2 От гледна точка на Римската теза, точка гърците не са сродни с елините. Те са „ балкански стражи”, запазили името си „гърци”, но приели „културният” език – елинският.
Те са тези, които внасят сегашните 12 % славянски думи в елинския.
Те са тези, които оварваряват древноелинският до съвременният простонароден гръцки.
Те са тези които претендират за господство в Източната Римска империя, която по същество е Балканска.
Те са тези които твърдят че Ал. Македонски е грък и наверно са прави, но единственият начин да го докажат е да се „приобщят” към езика на Македонски, който не е гръцки, а те не си спомнят този език, защото са го загубили, когато са се припознали като „граждани” чрез гръцкият.
Те са тези, които допреди 100 наричаха държавата си Гърция и едва в по-ново време я прекръстиха на Елада. Какви са основанията за такива „свирепи” еретически твърдения:
- Името „гърци” до ²V в. не съществува. Върху днешните гръцки територии има еллас, ахайяс, мирмидони, данайци и др., но гърци – не. Така, че тяхното име, не може да се роди от „нищото”. Може да е служебна дума според Римската теза ( и според арменският език ), може да е взета от топонима Magna Graecia, може да е някаква друга, но е сигурно, че преди ²V в. не съществува. Най-вероятното предположение е да са ромеи доведени от Диоклециан (за когото се знае, че въдворява такива войски по елинските земи), тъй както след него Хераклий въдвори хърватите на днешните йм територии, като имперски войски. И тези ромеи – гърци (и двете имена са нарицателни и не касаят етнос) внасят своят „принос” елинския да се развие до „нивото” на днешният простонароден гръцки, т.е. днешните гърци са древните елини, колкото днешните джапанки са древните цървули!
- Гръцкият (простонародният) е от индоевропейската група, но не е сроден с нито една от подгрупите й. Той е език мутант. Това не идва ли да покаже, че индоевропейската му същност е „иплантирана” върху основа от съвсем друго семейство и като резултат се е получил съвременният „стерилен” гръцки. Няма стар индоевропейски, които да не е дал „отроче”: старобългарския , германския, латинския. Английският и българския от по-ново време - всички имат своите големи и малки разклонения.
(Отрочето на българският е македонският. Въпреки, че този „език” в момента съществува на ниво диалект на българският, историческото му развитие не може да се предскаже. Ако съвременното несъмнено желание на македонците да имат „свой” език съществува още 150-200г. е вероятно с механизмите на държавността, той да се оформи и като език. Мутанта Обединена Европа обаче действа в посока „размиване на политическите и етнически граници” и желанието на македонците може да се окаже неосъществимо.)
Гръцкият именно затова е „муле” – защото двете семейства „дърпат” в различни посоки и не може да има развитие, казано по – просто. Това разбира се не са лингвинистични изводи, а статистически.
- Защо Малала твърди, че мирмидонците са българи, а не гърци, а Римската църква чрез Анастасий Библиотекар признава за български, територии, където живеят хуни, сармати и авари, дори Ахая, Тесалия и двата Ерира ? Тези твърдения могат да имат за основание нещо много сериозно и непоклатимо. И аз считам, че това сериозно основание е именно езиковата идентификация на „българите”, която изключително „лесно” приобщава, припознава, хуни, сармати, авари, та чак до мирмидонците като българи. Тази езикова определеност на Балканите е индикирана още през V – ²Vв. пр.н.е. на Пиренеите. (Пише се Pirineus. „еус” е окончание. Остава корен „пирин”. Това също е дума от един азиатски народ живял някога, някъде ). Очевидно е, че bulgaros още със първоначалното си назоваване, като Римски военни части, не са „буламач” от народности, а „сума” от сродни по език етноси, чийто родство е на базата на диалекти, а не на отделни езици. И тази древна балканска еднородност на езика е била позната на Малала (V²в.), която съчетана с воинското „обозначение” за „българи”, кара гъркът Малала да „прати” мирмидонците (заедно с Ахил) при българите , а не при гърците. Основното е че са били “гъри”(гари) и след това всеки се е нарекъл по своему: Планинските (или „ долинните”) стражи са продължили да се наричат българи, тези от Пелопонес – гърци, хуните – хунгари и т.н. Това прецедент ли е ?
Не, не е.
Французите носят името на германските франки, американците на италианския географ Америко Веспучи, грузинците – стражи-узи, арменците се самонаричат хайи, германците на племенен вожд (Дойц), маджарите наричаме унгарци, повече от половината Америка се нарича „Латинска” въпреки, че връзката на латиноамериканците с латинците е такава, каквато е между ескимосите и масаите и т.н. и т.н.
И когато служебното име е започнало да се предава от баща на син през поколенията се е превърнало в етноним. И тази родовата предопределеност на военната служба е запазена и до днес в Европа, където не са влезли болшевиките. Такава предопределеност е имало и в Римската империя, където освен това е била и поощрявана.

Но иначе всички са служили на империята и като такива са си били римляни. И не става въпрос за някаква група, а за 275 000 армия – мъже които имат зад себе си поне 1 500 000 роднини от първо коляно! Тук би следвало да дойде въпроса: След като почти цялата имперска армия е Балканска и повечето от тях са гранични стражи, те защо не са се наричали българи? Ами наричали са се - Козмографа от Равена (²V в.) няма да си измисля – Мизия това е България! ”Bulgaria”- етимологически означава „Охраняема долина”. И след като района (Долна Мизия в района на р. Янтра) е „забелязан” и записан като Bulgaria - Охраняема долина, охранителите й как би трябвало да се наричат – тохарци ли? Освен това Римската църква по времето на V²²² Вселенски Събор потвърждава, че територията на днешните Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Босна и Херцеговина, Хърватска, Сърбия, Черна гора, Македония и 80% от днешна Гърция се нарича „България по името на тези българи и е тяхно отечество по правото на силата”. А единственото „варварско” нахлуване в споменатите територии е по времето когато умира Атила ( ~ 466г) и етносите съставляващи хунската империя се завръщат по местата, където са били преди основаването на империята. Това, че напарфюмираната история не го съобщава, не значи, че българите не са съществували в Европа през ²Vв. под друго етносно название.
Нека да видим още „Що е това „варварство” и има ли то почва у нас ”? Популярното тълкуване е, че това са всички народности, които не са елини и е въведено от елините. Къде е основанието обаче на най-учената народност да ги нарече варвари, а не някакви други не е уточнено. Основанието че вар-вар идва от бър-бър според мен не е сериозно, въпреки, че не може да се изключи като предположение. Римската теза предлага следното основание:
- Известно е от древната история, че всички охранителни (полицейски) функции в древните елински градове са изпълнявани от скити. Дали елините не са могли да се защищават сами поради некадърност или от мързел не е известно, но явлението е факт.Т.е. скитите не са непознато племе за елините и имат тяхното доверие да изпълняват една такава деликатна работа поверена на чужденци.
- Известно е, че скитите или поне тези от Централна Европа и на Балканите впоследствие се идентизират с хуните.
- Известно е, че част от хунската войска по неясни засега причини се е наричала „варъ”. Дали това е персийската дума за град или нещо друго е без значение. Важното е, че тази част, която е притежавала по-елитни воински качества е индикирана в историята като „варъ”. И най-вероятно е кръстницата на днешна Варна – бившият Одесос, който е бил в съседство (име привнесено от най-малкият и любим син на Атила - Ирник, който след разпадането на бащината му племенна империя се заселва в Малка Скития – днешната Добруджа), и с което име започва да се нарича тази милетска колония именно през този период от време.
- Известни са също така и други населени места приели името „варъ” – най-вече на територията на днешна Унгария, там където е била „резиденцията” на Атила – Негешвар, Гостивар и др.
- Тоест не подлежи на съмнение, че една част от хуните са били варъ-хуни (или хуни-вар), също както остро-готи, визи-готи, ути-гури, кути-гури и т.н. Засега не е уточнено на каква основа „стои” спомената „вар”, на етностна или служебна. От дадените примери се вижда, че „варъ” има служебна функция. Това е констатация само по аналогия. (Тази госпожица Аналогия обаче, досега си е направила толкова грозни шегички с радетелите на етностните теории, че изобщо не я искам за компания в Римската теза, дори само за една вечер !). Не е известно в дълбочините на историята тази служебна дума не е ли била и етностен носител. Така, че едно словосъчетание като „вар-вар-и”(лични имена Варвара, Барбара, Варава, Варшава и др.) съвсем не е чуждо на по-новите „кръщавания” на скитите при което старото „вар” се е запазило, като е загубило ( за нас ) по-старият си етимологичен смисъл. Такива словосъчетания с тавталогия на първа сричка означаващи племена в световната история има много. Така, че варвари (вар-вар-и) може да е било название на скитско (хунско) племе с точно определени функции в древното елинско общество, което поради известните ни (или неизвестни) стечения на обстоятелствата да е приело презрителното си сегашно разбиране и да е запазило значението си при именуването на скитите като хуни. Такава дума, жаргон, в съвременният български език е „чингизи” – милиционери, имаща за прототип историческото име Чингиз хан, „вандал” като нарицателно име имащо за основа реален етнос и др.

Да продължим с римските чинове.
Чинът „bacalar” –( bacalarii –мн.ч.) е чин под „ейрейтор”, по-точно „кандидат-ефрейтор” !. В романската подгрупа имаме бакалавър – научна титла, в българският обаче, бакалар запазва „нивела” си и вероятно е първообраза на бумите бакалин, бака, бакар ( войник или матрос наказан с непоряд да чисти и мие в кухнята) и т.н.
Името “limitanei” не се е оказало подходящо за граничният род войска род войска и всички зараждащи се националности са започнали да се наричат гранични стражи или само стражи, всеки по своему, а ние българите сме приели служебното име, името с което са ни нарекли или сме се припознали под това име – bulgari.
Ето и едно доказателство на Kenneth M. Setton в Speculum, Vol. 25, No. 4 (Oct., 1950), pp. 502-543 дадено от Seti – abv.bg/istoria:
„. . 528 . . came to call themselves by the  limitrophi ( name applied to them by the Greeks. The garrison existence of so many 'Bulgars,' in isolated military colonies, without women, led to their being bougres and practicing bougrerie) cf. DuCange, Gloss. lat., I [reimpr. 1937], p. 772, s.v. Bulgari)...”
Тук българите са наречени съвсем директно гранична войска „..изолирана военна колония, без жени..” По ясно не може да се каже.

По народност може да си бил всякакъв, но на римска служба ставаш граничен страж (bulrar) и толкоз . Както е и сега (т.е. както беше доскоро). Влизаш в казармата и ставаш войник или матрос. Няма турци, няма арменци, няма българи. Само матроси и войници. Името «сърбин» също има своите „римски” основания за съществуване. Едва ли някой сърбин може да представи смислена сръбска етимология на «србин». Докато римското serрia има латинската етимология - змия, змии – serpes. Това предположение има две основания за съществуване. Първото е, че сърбохърватите пристигат на Балканите „някъде от запад” по заповед на Хераклий и несъмнено от римска територия, като римски подразделения. Второто е, че римските елитни войници са носели изрисувани змии на сандалите си. Били са нещо като днешните мокасини, най-напомнящи всеизвестните ни дядовски цървули без допълнителните топлещи навои за лятото и с навои през зимата.
(Това, че по филмите римските войници са обути предимно с елински сандали е далеч от истината, понеже голяма част от римските войски са действали по места с люти студове, съпроводени от дъждове и снеговалежи ( Алпите, Балкана, Мала Азия, Британските о-ви и др.) където използването на ”плажни” сандали е невъзможно.)
А сърбохърватите пристигат несъмнено като войници, а не като екскурзианти. Освен това тази дума serpia е много близка със българската (славянската) - сърп („серп” на руски и украински) и е твърде вероятно, древната индоевропейска да е имала за значение и сърп, и змия. Другата възможност е, че едната подгрупа (романската или славянската) е предала думата и значението на „комшийската” и се е променило смисловото значение, но не и визуалното за сърпа или змията. От тази гледна точка Сърбия (Сербия) има етимологично значение „Страната на змиите” (на бойците змии), като разликата от латинския е само вокализацията на лабиалната „п”. Ето защо „българин, сърбин, хърватин, грък, унгарец, арменец” нямат никакво смислено обяснение на етнонима от собствените си езици, по простата причина че те не са произлезли от тези езици, а са привнесени като служебни от латинския. При гърци и арменци дори съществува парадокса да се самонаричат с друго име, с каквото светът не ги познава, съответно елла (грък) и хайа (арменец). Едва ли „случайно” арменците наричат гърците „хунастан” – хунски народ. Едва ли и под това име са имали пред вид интелектуализма на елините. По скоро имат предвид хунската същност на гърците и това, че гърците за тях не са, нито еллас, нито ахаяс.
От приведената повърхностна справка (по Интернет) за имената и чиновете в Римската армия в периода Диоклециан – К. Велики, когато е проведена структурна военна реформа (по същество това е почти пълна „балканизация” на армията и „славянизация” на военните понятия), се вижда, че от времето на Крум до днес в българския език имаме запазени (и употребявани) наименования на римски военни чинове във войската и бита. Да продължим с историческите паметници.

13. Равенския анонимен козмограф в началото на V²² в пише:
« В Тракия или Македония и Долна Мизия само българи живеят, които са излезли от гореспоменатата Голяма Скития, понеже Марцианопол се намира в Долна Мизия, както ми свидетелства често споменавания козмограф Йордан, който разправя, че градът Марцианопол е построен от император Траяна от любов към сестра си Марция. През средата на тоя Марцианопол ( гр.Девня, б.м.) тече река, която се казва Потамия.»
«Произхода. . .» Г.Ценов, стр.185.

( Това име Марция, както и българските Мара, Марица, Марин, Марко и паразитното обръщение „мари” православието много успешно и хитро „извежда” от библейските книги. Преди да се появи Библията обаче, тези имена си съществуват и са производни от старото име на Рим – Марот. С ликвидна метатеза се е появило съвременното звучене Рома. В момента, в романската група имаме фамилии Марото, Марат и др.,които етимологически означават „римлянин”. Така, че имената Мара, Марица, Марин и т.н. може да имат за първооснова римската дума „римлянин, римлянка”. В следващият материал от книжката е доказано, че българската реч съществува поне от V – ²Vв. пр.н.е. , така, че днешният български народ едва ли е „чакал” да се напише Библията за да се „сдобие” с тези имена.)

13.1. Какви са тези «само българи»? Те идват от Скития - значи са скити по народност, по името на топонима. Освен това са и (или) готи по народност, тъй като готите завладяват Марцианопол през ²V в. и те също идват от Скития. И вместо да запише, че в Тракия, Македония и Долна Мизия живеят скити, готи или скито-готи (както Страбо записа келто-скити), Равенския козмограф записва «само българи живеят»!
Явно козмографа не използва името «българин» като народностна характеристика и затова уточнява с думата «само», защото има друго пред вид, а именно, че името «българин» по това време, все още не е народностна характеристика. Разликата е много тънка (и никога не е правела впечатление на българските историци, за които беше важно да владеят добре руски, но не и български) и затова ще дам един пример от детската литература за яснота:
« . . . . търсиш си белята, само вълци ходят горе в планината...».

И тук «само вълци» не уточнява животинският вид - породата «вълци», а акцентува на неказаното, на подтекста, а той е , че вълците са опасни в планината. ”Вълци” не са свързани пряко, не са изказани пряко, като опасност, това е изказано косвено, чрез думичката „само”. Ето това неказаното, което е индикирано със «само» остава неразбрано от историците, а то е закодирано в латинското име “bulgar”- страж на долините (или проходите, понеже “бул” има смисъл и на клисура). Затова на картата на Евсевий, която ползва Козмографа има „само (modo) bulgare” в района около р. Янтра, един от първите и най-дълговечни български гарнизони. (Приказната история кръщава тези гарнизони на държави. По територия те наистина може да са били като една Македония или Швейцария например, но « държавни белези» е носела само Римската империя. Тези държавни белези включват правни закони, военни закони, строителни закони, семейни закони, данъчни закони, пенсионни закони и т.н., закони, каквито по това време притежава само Римската империя в Европа).

13.2. Именно от този промеждутък от време (Военните Реформи от ²²²в. – Равенския козмограф V²) името « българин» внесено като служебно име, започва да се употребява и като народностно, за хората ангажирани с тази служба по-късно и продължава да е такова (носител на ² и ²² белег) и след разпадането на организационната структура на comitae – римската гранична армия.

13.3. Subordinados a los magistri estaban los duces (en griego, strategos), quienes no sólo dirigían los ejércitos de campaña, sino que incluso podían firmar acuerdos con el enemigo. Por último, entre los mandos superiores no podemos dejar de citar a los protectores domestici, oficiales seleccionados que formaban la casa militar emperador.

13.3.1. Подчиненные magistri были duces (в греке, strategos), кто не только руководили армии кампании, но они даже могли подписывать договоры с врагом. В конце концов, между верхними руководителями мы не можем прекращать упоминать защитников domestici, чиновники, выбранные, что формировали военный дом, императора.
(превода е от http://translation.paralink.com/ т. е. той е машинно „свръхобективен” въпреки липсата на ясен изказ).
- „доместики” също съдържа два корена със славянска, а не латинска етимология. Това са „дом” и „место”- място. Тези два корена и до днес не са в „обръщение” в латинската подгрупа, което отново доказва техният славянски, български първообраз.
13.3.2. Тези дукове (стратези) впоследствие са родоначалниците на националните държави и започват да се споменават като крале, кнезове, кнъязове, принцове, регес и др. подобни титли от писарите, които са били предимно духовни лица, ангажирани с опознаване и пропагандиране на християнската вяра, но не и нещо от светския живот. Историята загубва фактологичната си стойност и започва да се оценява по християнски и котерийни критерии от тогава, та до днес. Европейската Цивилизацията навлиза в последният си, „тъмен” период.

14. « Тук тай нападна върху Бабая, княза на сарматите, които тогава бе победил римският предводител Кунимунда и надут от високомерие князуваше в своята държава, уби го при нападението, опустоши фамилията му, зема имота му и се завърна с победа при баща си. След това той взе градът Сингидунум /Белград/, който бе зает от самите сармати, обаче не го предаде на римляните, а го присъедини към своята държава. (Jord. LV.) “Произхода. . . Г. Ц. Стр.120 “

Д-р Ценов цитира Йордан ( ²Vв.), който описва превземането на Сингидунумъ от Теодорих. Градът е населен със сармати.
&35 : Нека запомним времето и името на населението – сармати.

15. По нататък е предадена речта на Тицинският владика Енодий (р.475г.) която той държал през 505г. в Рим за възхвала на Теодорих. Енодий е по-стар, древен във времето писател от гореспоменатия Йордан:

«Обаче какво да правя аз, който гледам богатата сеитба на твоите дела, които всички са различни. Не зная кои класове да вкарам в хамбара и кои да оставя. Гледам българският княз (к.м.) победен, следствие отнетата му от твойта десница свобода.Нито съвсем здрав, нито пък ще може да живее с гордост.....Това е народът (българите, б.Г.Ц.), на който преди тебе е принадлежало всичко, каквото е поисквал у който е стоял на почит онзи, който е купувал достойнството с кръвта на противниците си, у който полесражението е общо родно място, защото чийто оръжия във време на сражение повече почервеняваха, той е считан без заобикалки за по-възвишен. Този народ преди твоето сражение не му се е случвало да знае що е съпротивление, той дълго време само с военни походи се занимаваше. Тях той продължи въпреки изпречилите се планини, изпречилите се реки, лишенията за най-необходимата храна, додето мислят, че за нахранване е достатъчно да се пие конско мляко. Там по-преди се виждаше, че могат да ходят където щат, сега обаче се считат за затворени в такава част земя, каквато ти би пожелал. » Migne LXIII, 171
(„ Произхода . . .” Г.Ц. стр.123)

Докато Енодий говори за “bulgarum ductor” (в оригинала) – «български полковник», д-р Ценов от родолюбие говори за “княз”от същите гореспоменати котерийни подбуди, в случаят народностни и патриотични. Владиката за да се хареса на Теодорих привнася на понятието «народ» качества на елитна воинска част. Ако този народ след като е «ходил където си иска», не е признавал никакви прегради и се е хранил само с мляко би изчезнал за съвсем кратко време, защото когато един «народ» пътува, то това са ¾ жени и деца и възрастни и ¼ бойци при най-доброто съотношение. Такъв «народ» изобщо няма да счита «бойното поле» за «родно място» защото още след първата битка от този народ ще останат само бойците, докато останалите ще са погинали естествено. Такова преселение влиза в битка само при крайни обтоятелства, именно защото битките го обезкървяват, като народ. Че под «народ» Енодий е разбирал бойци от един етнос ще проличи по-надолу където се доказва, че този народ има друго, етностно име.

(“Duce”- Дуке, съкращение на ductor. В жаргонна форма „дуке” е съхранено като „дуки”. Пример: „Ще станеш – дуки!” – като смисъла е „никога няма да станеш” с мръсен подтекст. Ако мястото на „дуки” се заеме от първообраза „дуке”, то израза добива вида „ще станеш - пол- ковник!”. Смисъла на „никога няма да станеш” се запазва, т.е. жаргона запазва смисъла на първообраза – „никога няма да станеш!”, но значително занижен по „стил”, да го изкажем по-културно.).
- “Duce” е втората длъжност след “магистър” (упорито наричана в нашата история от гъркофилите с гръцкия превод “стратег”) в Римската гранична армия – “comitae”! В този случай “Bulgarum ductor” (ако приемем за приравнение българският чин генерал, който е равен на magister) се превежда като “полковник на стражи на проходите”.
- Другата особеност на това свидетелство е употребата няколко пъти на понятието „народ”, обаче никъде Енодий не казва, че народа се нарича български. Г. Ценов „подразбира” това и го пояснява със собствени скоби, но то не е индикирано от Енодий. Енодий само казва, че водача на този народ (племе) е булгарум дуктор. И допълнително пояснени като „млиекопиещи”. Като млекопийци в европейската история и то много преди „великото брожение на народите” са индикирани мизите на Омир, майстори в близкият бой.
- Може и да е смятал подчинените на bulgarum ductor за българи тъй като са изминали 200 г. от прилагането на новите воински римски звания, но не го е изказал и това разследване се води именно заради това какво е казано и какво не, а не да се фантазира какво е искал да каже Енодий или някой друг.

16. Това e свидетелство на Касиодор (където българите са съюзници на римляните) според което, готският княз Атанарик говори на сенатора Киприан:
Vidit te ad huc gentilis Danuvius bellatorem: non te terruit Bulgarum globos qui etiam nostris erat praesumptione certaminis obstaturus.
Cassiodor. Monun. Germ., стр. 252
(. . Виждал те е досега отечествения Дунав да воюваш. Не те уплаши българското множество, което и от нашите е спирано в своите желания да се бие . . .) „Произхода... ”Г.Ценов, стр.125

Тъй като Касиодор е римлянин, то под “нашите” явно разбира Римските пълководци или политици, които “спират” българското множество” да не се бие. От това изявление се разбира, че „българското множество” е на римска служба. По неясен е израза „не те уплаши българското множество”. Дали Касиодор говори за предишни походи на Киприан, дали за неговата способност да управлява това множество, дали има нещо друго пред вид, не е ясно. Аз предполагам, че Атанарик под този израз разбира способността на Киприан да управлява това множество, тъй като стила е хвалебствен за Киприан и не е възможно и да го хвали и да му натяква някаква бивша страхливост. Разнородният етностен състав на българите в тези случаи се предполага, тъй като не е възможно един и същ народ да се бие „ от двете страни на барикадата”. А, че това се е случвало, свидетелства случката с нападението на Тотила, срещу римлянина Йоан, когато българите в нежеланието си да се бият срещу свои се присъединяват към тях. Те са „предатели” за Йоан, но за своите единоплеменници от страната на Тотила са честни люде. Това е период когато се формират нациите, а не се „преструктурират”чрез революции и граждански войни.

17. Това е свидетелство на Касиодор, където българите са противници на римляните:

„. . По това време, след като чрез храбростта на нашия господар Крал Теодорих били победени българите, Италия взе Сирмиум (Долна Митровица – Сърбия). .” Cassiodor. Migne LXIX, 1274. ”Произхода. . „ Г.Ценов, стр.125

За същото събитие говори готския княз Анатарик описвайки делата на готския войвода Талвин според Касиодор („Произхода на. . .” Г.Ценов стр. 124.):

„Щом започнал да става юноша и крехките му години заякнали във войнственост срещу силен народ, бил изпратен в Сирменския поход, та да покаже чрез смелост на бойното поле онова, що бе научил словом от оня войнствен мъж. Между другото триумфирал над хуните и след като му се усмихнала заслужена похвала за първите сблъсквания, обрекъл на избиване ужасните в целият свят българи.”
17.1 Без значение от Анатарик към Киприан или обратно са насочени думите, защото важното е факта, че името Bulgarum globus (българско множество) е употребено в смисъл, че това “множество” стои в контролирано положение спрямо Римската империя, т.е. тя може да го “спира” т.е. да го „управлява”! Очевидно е, че Bulgarum globos e на римска служба след като това е документирано не къде да е, а в римският сенат!
(първия цитат след т.17 )
17.2 От друга страна за същите събития се заявява,че Сирмиум (Долна Митровица) е завладян за Западната Римска империя след като са победени „българите”. Тези “втори” българи явно не са подчинени на Западната империя, а защищават Сирмиум на страната на Източната Римска империя. Именно понеже не се осъзнава, че bulgaros не е народ в този момент, а вид войска, се правяд изводи, че древните автори се “объркват” като съобщават за българи ту от едната, ту от другата страна. За да се стигне до този естествен извод е проста работа, обаче тази „проста работа” допълнително е усложнена със самомнението за интелектуално превъзходство на съвременните историци, които считат своето хипотетично мнение - idola fori за по-верно, отколкото истината изказана , от „глупавите” древни автори, които се „объркват”.
17.3 Че bulgaros не се схваща като етноним в този период се разбира и от свидетелството на Йордан (3 цитат), който каза, че Сирмиум и Сингидунум са ЗАСЕЛЕНИ със сармати (хунско племе), чийто княз е Бабай. Което трябваше да запомним от по-горе (& 35).
17.4. Точно този Сингидунум заселен със САРМАТИ, Талвин ( от т. 11.1) завзема едва като се справя със “страшните в цял свят българи”. Вижда се, че българите не са тъждествени с народността на сарматите, защото Касиодор щеше да напише “страшните в цял свят сармати”, но не го НАПИСВА.
17.5 От друга страна ако българите бяха народност Йордан щеше да пише, че Бабай е княз на българите, или поне на българите и сарматите, но не го НАПИСВА.

И причината е, че НЕ тези писатели са се обърквали (защото са прости и неграмотни) ЗА ДА МОГАТ сегашните (и вчерашните) историци са СКАЛЪПЯТ настоящата напарфюмирана история на България, а защото на тях им е било пределно ясно, кои са племе (сармати) и, кои за бойни защитници (българите). Именно затова князът Бабай ( управителят на областта („държавата”),” vicarii” по латински и” къниазъ” по български ) е командвал сармати, защото сарматите са народностно название, а не е командвал българи, защото не е военен ръководител за да командва военни части.

17.5.1. Йордан съвсем логично по този начин описва неговото поражение на цивилен: “. . . уби го при нападението, опустоши фамилията му, зема имота му . . . “ Като управител на областта (държавата) той явно е по-високо в държавната йерархията по длъжност от командирите на comitatenses и comitae, но въпреки това неговото поражение е описано, като поражение на цивилно лице, а не на военно. Ето защо Бабай не е свързан пряко с най - епичната част от това свидетелство – биткана на Талвин със «страшните в цял свят българи», а с жителите на града – сарматите.
17.6. И тук хуните и българите са смислово разграничени. (Такова разграничение беше отбелязано още в т. 2.). Не е изразена народностна разлика между хуни(сармати) и българи, по-скоро е акцентувано, че хуните са победени, едва след като е пречупена съпротивата на българите, от което следва, че българите са особена част от хуните и хуните могат да бъдат победени едва след като са унищожени българите.

И в този случай отново Bulgarоs носят елитни воински качества, различни от общохунските. В новата история подобна трагична сцена имаме с Наполеоновата гвардия. При Ватерло войските на Наполеон са разбити, но Наполеон е сразен едва след като гвардията е избита до последният човек, тъй като гвардейците отказват да се предадат на англичаните.
( Тук е очевидно, че гвардейците са французи, но се акцентува на гвардейци, а не на французи, както по-горе се акцентува на българи, а не на хуни.) Че подобно сравнение е основателно говори и факта, че никъде в древните (²²² – V²в.) извори нямаме сведение българи да се предадат. По елитна характеристика за воински части едва ли е възможна. Което от друга страна е изключено за една набързо или насила събрана войска от народа без воинска закалка, какъвто е случаят с войниците на Самуил.
18. Друго място в историческите извори, където се споменават българи, е свидетелството на Павел Дяконът, касаещо Албион. Албион напуска Панония и тръгва на завладее Италия, като описаните събития се развиват по северния бряг на р. По :

- „ Известно е прочее, че Албион тогава доведе със себе си хора от разни родове, било други князе, които той сам бе покорил. Следствие на това ние и до днес наричаме по тях селата в които живеят гепидски, български, сарматски, панонски, швабски, норички и т.н”
Pauli Hitoria Langobardorum. II, 26 „Произхода. . .” Г.Ценов, стр.81
( Тук българите е много вероятно да са споменати като „род”, но самото споменаване на българите, редом със норички и швабски не мога да коментирам. Освен това тези „българи” явно не са от същият род на другите „българи” които нападат лангобардите по-надолу.)
- Това обяснява наличието на многобройните топоними в Северна Италия (също и на юг, но на север имаме много плътни групи) в които присъства съставката „булгар”. Картата със споменатите топоними е от сайта на Ziezi.net в раздела Апенински българи.
- За ориентация в обстановката, ще спомена, че Албион оставя своята земя в Панония на „своите приятели хуните” с уговорката, ако му се наложи т.е. ако не може да се установи в Италия, да му е позволено да се върна в старата си земя. Такива сериозни уговорки за бъдещето, Албион едва ли би правил с хора, които са от чужда народност. По вероятно е да е имал родствени връзки с хуните от типа на тези, които и в момента съществуват на Балканите. (Това, че тези връзки в момента са от скрито неприязни до открито враждебни е резултат от десетилетните упорити „бащински грижи” на Големите Братя, зорко следящи да не би Балканеца да се усети колко е Голям и да ги зарита по задниците, както по времето на Константин Велики.
(Нека готвещите се за почивка в Сочи и Пирея не се стряскат – положението е под контрол – „ний сме синца с чаши в ръка”).
Освен това личното име Албион има „съвсем случайно” еднаква съставка с етнонима „алпи”, - племе от „Дъщерята на хана” от М. Бащу.

19. Това свидетелство на П. Дяконът индикира българите най-късно през ² или началото на ²²в. Споменатият по долу Агелмунд е свързан с победа над амазонките, същите легенди имат хуните и гетите. Освен това Албион е споменат като десети княз на лангобардите управлявал около 561г. Тези разчети обаче са формални и не почиват на сигурни данни, така че и самият период на българска индикация ² – ²² в.не може да се смята за сигурна.
„ И тъй, след като лангобардите преминали реката, стигнали на отвъдната земя, застанали там за известно време. След това понеже нищо противно не се подозирало, били спокойни и безгрижни. . . Нощно време и то когато по немарливост всички почивали, ненадейно нелетели върху тях българи, мнозина наранили, мнозина убили и такова клане извършили в техният лагер, щото убили и самият йм княз Агелмунд и отвели в робство единствената му дъщеря. . . .Ламисион понеже искал да отмъсти за Агилмунд, тръгнал на бой срещу българите. Обаче още в началото на сражението лангобардите обърнали гръб на неприятеля и избягали.....
Pauli Historia Langobardorum. I, 16-17,
“ Произхода. .” Г.Ценов, стр. 82.
И при този случай българите са споменавани в Панония и Илирия, а не в Азия. Освен това всички „варварски” нахлувания на Балканите са от север или северозапад. Няма такова, което да е индикирано от Азия.
20. Това е свидетелство от Теофилакт Симоката (570 – 640) Той пише почти за същият период, за който Равенския Козмограф каза: « В Мизия и Тракия само българи живеят». Това е времето когато аварския княз Баян е завладял почти цяла Източна и Централна Европа. (Де факто възстановява отчасти Империята на Атила след 150-200г.) За района на Балканите - почти до Одрин. Римският император Маврикий изпраща експедиция след експедиция за да попречи на Баян да стигне до Цариград. На една от тези последни експедиции назначава своя брат Петър, който край Асима (селище на три дни път от Нова (Свищов) на запад б.м.) се сблъсква с българи:
« На шестия ден изпратил хиляда човека за рекогносцировка, които ударили на хиляда българи. Понеже имало свързан мир между римляните и хагана, варватите безгрижно си ходили, а римляните със знанието на военоначалника употребили стрелите си срещу тях. Българите изпратили пратеници, които обявили незаконността на битката и съветвали ромеите да не развалят мира. . . Подвоеноначалникът изпратил пратениците до стратега. . . А Петър като отхвърлил предложението за мира, заповядал варварите веднага да се унищожат с меч. Обаче българите завързали бой, като се опрели геройски и принудили римляните да отстъпят в бягство, но не ги преследвали много . . . Стратега се разсърдил поради тоя неуспех, като хвърлил вината на командира на хилядата души, та го съблякъл и набил с пръчка. . . Варварите които били там, разправили на хагана за случилото се, който проводил варварин пратеник до Петра и го упрекнал, защо е нарушил мира. Петър заблудил пратениците с убедителни думи, като казал, че битката е станала по погрешка и за да го усмири проводил му големи подаръци.”
Theophyl.VII,4, „Произхода. . .”Г.Ценов.,стр.163-164.

Този разказ ми се струва толкова „нагласен” в подробностите, че смятам по-нашироко да обясня своите основания. Не казвам, че се е объркал, той просто е очевидно недоброжелателен. Симоката живее в период, когато гръцката народност по всякакъв начин се стреми да дискредитира българската по всички линии (и не само българската), включително и верска. Това отношение по мое пристрастно и варварско мнение продължава и до днес. Така, че приблизително от това време (V² – V²²) нататък не мога да приема нито едно фанариотско свидетелство без да го прекарам през собствения си «детектор на лъжата». И така, Баян (аварския хаган) започва походите си първоначално срещу славяните в Панония и ги подчинява. Той тръгва почти от там където е седалището на Атиловата империя. Това е около 576г., - по това време Симоката е седемгодишно дете. Славяните живеят на север от Дунав – там където допреди 100г. са поселищата на гети , хуни, даки, сармати и т.н. Изведнъж гърците „забравят” за народностите на тези хора, за това че са християни от 500г. и за „удобство” ги заменят с новото «племе» славяни, които естествено са варвари ( тъй като са „нови”) за гърците, както и всички останали племена, които не са гърци. Документирано е, че римският дуке Коментиол разбива славянският княз Андрагас край Адрианопол. За коментираният по-горе период, където са споменати българите, се сменят един след друг няколко римски главноко- мандващи: Коментиол, Приск, Йоан Мустака и Петър – брата на императора. Всички тези кадрови промени и непрекъснати експедиции са след като „мирът” е сключен между Баян и Императора. Също така всички завладяни земи от Баян в Скития и Мизия (Ратария(Арчар), Бонония(Видин), Акис(Acus), Доротиле (Dorithyle), Залдаба (Шумен), Паназе, Маркианопол (Девня) и Тропея („Произхода... ”стр.160) са след споменатия „мир”. Почти целият живот на Симоката преминава в тези непрекъснати войни и споменатият мир е бил единствено на думи (както „мирът” в Авганистан през последните 20г. например), де факто нито Баян, нито императора са го спазвали, така, че позоваването на този „мир” не е нищо друго освен несъществуващо основание на Симоката да скрие или преиначи нещо. Нека видим какво е това „нещо” ? Край Залдаба, Петър разгромява славяни и унищожава лагера им. Това е една седмица преди обявения от Симоката „мир”. Нека извадим илюзорния мир от разказа на Симоката и да погледнем без него и без други явно измислени подробности и дълга редица несъобразности събитията.:
Римският авангард от 1000 човека се сблъсква с „разхождащи” се 1000 българи. Обстрелва ги. Българите не отговарят на обстрела и изпращат пратеник. Българският пратеник заявяна, че обстрела от авангарда е незаконен. Римляните нападат. Отблъснати са, но българите не ги преследват „много”. Петър заявява, че битката е по погрешка. Пердаши с пръчка началника на авангарда по дупето. Изпраща големи подаръци на българите. Край.
Според това съкратено изложение не може да се смята, че са се срещнали врагове, а напротив, срещнали са се римски подразделе- ния, които се помиряват след незначителната схватка по недоразумение.
Как Симоката представя нещата и къде са противоречията ?
- За да изпрати авангард от 1000 човека, явно Петър разполага със значителни основни сили (техният брой е «спестен» от Симоката) не по-малко от 5-6000 човека, кавалерия и пехота. В римската армия съотношението пехота:кавалерия обикновено е от 1:5 до 1:10., без да се смятат помощните подразделения като обоз, коли за храна и ранени, подразделения търсещи вода, обслужващи подразделения (строят палатките, копаят окопи при лагер), търговци (също въоръжени) и т.н.Т.е. 5 хил. е минималното допустимо число и 10 000 максималното на основните сили при авангард от 1000 човека.
- След като са обстрелвани от авангарда, българите не отвръщат на стрелбата, а заявяват, че това е незаконно. За каква законност могат да претендират българите, ако са врагове, както иска да внуши Симоката, тъй като войната си върви с пълна пара и само преди една седмица, Петър е унищожил техни „съюзници”- славяните и укреплението им, според същият този Симоката ?!
- След започналата схватка римляните са обърнати в бягство, но българите „ не ги преследвали много”. Нали са йм врагове, защо да не ги преследват, да не йм развалят прическите ли? И защо да не завладеят всичко, което имат римляните в този поход, защото очакват някакви мърляви подаръци като благодарност ли? Смешни основания, дори за деца които четат в момента Карл Май.
- Главнокомандващия Петър съблича гащите на началника на авангарда и го налага публично с пръчка. Това обаче е наказание, а не сваляне от длъжност. По римските обичайни (и писани) военни порядки, за загубено сражение падането от длъжност е автоматично за виновните, а ако има по-тежки провинения, пада и главата. За 6-7 тежки битки, когато загиват и командирите, особено способните редови бойци е било възможно да се издигнат и до генерал (magister) – такава е била системата. (Тази система отчасти е възстановена от Наполеон и . . . съсипва Европа за отрицателно време, което разбира се не е единствен аргумент). Освен това приложеното наказание показва, че е бил обърнат в бяг само авангарда, а не цялата римска част, която си е направо малка армия. Ако беше обърната в бягство цялата армия, защо братът на императора ще се прави на малоумник и то пред хората, яли пердах също като него, и знаещи как стои работата?
- Петър наказва началника на авангарда, а Симоката заяви, че той (Петър) заповядва нападението срещу българите. Освен това Симоката говори, че е разбита цялата армия, а не само авангарда. Защо тогава да е виновен дука на авангарда, а не сам главнокомандващият Петър ?
- След това Петър проводил големи подаръци на българите. Защо? Нали е бит. Защо не търси реваш, а е тръгнал като дядо Мраз да раздава подаръци? Или е садомазохист да плаща на тези, които го спукват от бой? По това време това е най-силния корпус на Римската империя. Ако такъв корпус е разбиван от 1000 и то разхождащи се, а не готови за битка българи, то цялата римска армия изглежда направо смехотворна и е чудно, как Баян се бие с тези хора почти 30 г.начело на половин Европа и не може да ги победи, а 1000 „разхождащи” се българи ги размазват за няколко часа !?

- Споменават се и варвари, които разправили на хагана за схватката ( по GSM-мите си наверно), той порицал Петър, а Петър го възнаградил с подаръци. Петър нали беше тръгнал в началото да унищожи Баян, каквато е и целта през последните 30 – 40 години?!. И откъде изникна Баян, който е вездесъщият „хаган” в разказа, като се говореше само за българи? Според Симоката - за да си получи подаръците от брата на императора - Петър, който беше тръгнал да го унищожи ?!

- Особен смисъл на разказа предава и думата „закон” употребена от българите като основание. Ако става въпрос за нарушено примирие, както твърди Симоката, то „закон” изобщо не е подходяща дума за нарушено такова, по простата причина, че договорите и споразуменията не са закони. Закони между държавите се появиха едва през Х²Х в.и то само в определени области ( корабоплаване, въздухоплаване и т.н.), така, че законност между Римска империя и варвари си е „Сън в лятна нощ” и нищо повече. Ако българите са на римска служба обаче, думата „законност” си е точно на мястото, защото българите са на комитска служба по силата на Римски военен закон. И точно този закон ги възпира от унищожение на римският авангард и неговото преследване. Както и последвалото извинение на Петър под формата на подаръци потвърждава съществуването на „закон” между действащата армия на Петър – comitatences и българите – comitae.
Разказ достоен за в/к „Стършел”, но не и за факт, по който може да се съди за даденото събитие.
Всички тези несъобразности казани от Симоката са ( според мен) единствено да се скрие факта, че българите са римско подразделение, които в споменатият период е възможно да са приемани и за етнос, тъй като става въпрос за един гарнизон просъществувал на споменатото място около 200г. Дори да са били от смесени родствени групи, за 200г. тези разлики са се стопили и Симоката се прави на маймуна, само и само да представи българите като варвари, защото цената е. . . трона на Римският император. Ако се признае, че българите са римляни и някой от балканското потекло седне на престола, то гърците моментално стават гости на чужда трапеза. Защото през изминалите 300г. историята изобилства с българи – воини на Римската империя и нито едно сведение на воини – ellas. В битката за национално утвърждаване всички прийоми са позволени по правилата на Цивилизацията, ето защо е нужно да се погледне на европейската историята по европейски, като се отчетат и националните тежнения на информаторите, в случаят гръцките на Симоката. Особено след V² – V²² в.
Ето защо и похода на Константин Погонат ( за сведение : всеизвестно е изписването на П или МП, наместо българското Б от елините : Погонат = Богонат – Бого – над, тоест Над Бога, както виждате съставки с исконни гръцки значения !!) всячески се раздува до някакви жестоки сражения между азиатци и европейци, докато фактите говорят друго.
Ще се отклоня за малко от Римската.
Упреква ли Константин Богонат гръцките пълководци за недобро разузнаване? Упреква ги. Гърците съобщават, че било за невземане на обсадни машини. Вероятно е било за това, че не са разбрали ( или са скрили), че народа срущу който е тръгнал е балкански, местен народ (вероятността да са федерати също не е за пренебрегване) от който е той самият - пра- пра – пра – внука на Константин Велики, който превърна италиянската Римска Империя в Балканска. Нека не забравяме и военният гений на Константин Богонат, който е един от малцината императори, смазали арабите на изток. И този военен гений отива на кални бани край Бургас или Несебър, да си лекува раните и подаграта, на един ден конски ход от „разбилите” го българи. Т.е. Константин се представя за изкуфял военоначалник, а пък българите за францискански монаси, че са на 3 часа галоп от „смъртния си враг” обаче го жалят и не му резват главата. Признава ли Константин правото на самоопределение на българите. Признава. Тоест той ги признава за федерати де факто. Принуден ли е ? Гърците казват, че е принуден, но неговото „плажно” поведение на Бургаските кални бани говори противното. Ако има пред вид сключеният договор, то той ще е първият император, който „вярва” на договор сключен с варвари. То се вижда и от Луната, че Константин Богонат дава същите привилегии и територии на балканските народи ( в случаят българите), такива каквито имаха и при пра-дядо му. Как да не беснее гръцкото лоби в Цариград ? И че това решение не е било случайно и взето от „немай къде”, показва и по нанатъшното развитие на историята с властването на Телериг. ( Който пък изобщо не е упоменат, като син на Аспарух, но това е друга тема.) Възстановява се статуквото на крайдунавските области като гранични райони по римски образец, вече „оцветени” от все повече оформящото се национално обособяване на балканците. Няма да обяснявам каква е разликата между народностното и националното ( не му е мястото тук на такова изясняване), ще кажа само че е много съществена и важна за разбиране хода на историята. Растящите привилегии и права на балканците растат, за да достигнат своя апогей при Крум, когато балканците контролират почти 90 % от Римската Империя (европейската част) – както по времето на Константин Велики.
Нека да спомена още една манипулация на напарфюмираната история и тя засяга Василий ²² Българоубиец. При споменаването на тази персона в съзнанието на всички българи изниква великата картина на Св. Русев „Ослепените Самуилови войници”. И те хваща национален бяс. Обаче, този „бяс” е много хитро насочен от доброжелателите на България. Защо Василий ²² ослепява пленниците ? Ами защото при една от атаките си (Самуил непрекъснато е избягвал решително сражение) Самуилови конници, нахлуват сред лагера на римляните и е отвлечен „личният приятел” на Василий. Разбирай „приятелка”. След това на гея му е разпорен корема и му завързват червата за опашката на един кон. И така още докато е жив препускат пред редиците на римляните, докато червата се скъсват. Василий пощурява, прави изненадваща офанзива и пленява десетте хиляди самуилови войници - пешаци. Те не се бият „усърдно” и се предават понеже мислят, че процедурата ще е както досега – продължава войнишката ти служба, само че на римска страна. И ти плащат – докато Самуил не плаща – няма пари, на аванта са отвсякъде. Не са знаели обаче горките, какви са ги свършили конниците преди тях. Ако са знаели, че са очистили „приятелката” на Василий, по споменатия оригинален начин, едва ли би се намерила армия на света, която да ги победи. Те обаче се предават и . . Василий също показва, че има оригинална фантазия. Дим без огън няма. И в съзнанието на всеки българин се оформя „изрода” Василий Българоубиец. И в лицето на този човек българите вече не съзират и не търсят нищо хубаво. Каквато беше и целта на занятието.
Да не търсят.
Този Българоубиец обаче, прави ( възстановява ) за българската народност нещо, което преди него направи Юстиниян ² – Първа Архиепископия Юстиниана, която е независима от Цариград и Рим и равнопоставена сред тях. Василий ²², когато покорява Самуиловото македонско царство през 1019г. издава указ в който между другото се казва:
„ . . Разделилите се части се събират в едно, като се поставят под една управа. Границите и особеното битие на българите, които тъй добре бяха определени от царуващите преди нас, в нищо не се накърняват.” Като явно визира Юстиниян.
Bizantinische Zeitschrift Bd. II, 44.

Той възстановява Охридската архиепископия почти в границите на ² ва Юстиниана за българите на които признава „особеното” битие. Теофилакт, който след това става Охридски архиепископ изповядва българското верую и поради това най – вероятно да е българин. И това е веруюто на българите християни, исконните жители на тези земи, които са християни от времето на Апостол Павел и сподвижника му Сила. Че този указ е имал сила и не е бил само на хартия, говори протеста на Архиепископ Теофилакт пред Цариградския патриарх:
„ Но каква общност има България с Цариградския патриарх, който нито има право на ръкополагане в нея, понеже признава архиепископа й за автокефален, нито пък е наследил (курсив мой) някоя друга привилегия над нея”. Йордан Иванов, „Българите в Македония”, стр.144.
От това се вижда че ²ва Юстиниана и наследницата й Охридската архиепископия са пряко дело на Римският Император Юстиниан ², който й определи права равни с тези на Цариградския патриарх и Римския папа още от създаването й, и то не за зулусите от Африка, а за българите. И ако за Юстиниян ² не е казано (ако е казано не ми е известно), то Василий документира че такава реалност има с думите си „особеното битие на българите”. Нека припомним, че Юстиниян (Император от 527 до 565) е роден в Кюстендилско и той е този, който затвори прочутата Атинска школа като „еретическа”. Така, че от времето на Юстин, император от 518 до 527 и братовчед му Юстиниян, та до 1019 и след това, българската църква с център Охрид е самостоятелна, и движеща сила в нея са както българският християнски народ, така и императорите с българско самосъзнание.

Какво е това „особено битие”?
Едва ли ежедневието на българите се е различавало от ежедневието на сърбите или гърците. Явно става въпрос за друго. И това „друго” е именно първичното християнство на българите, което и преди и след Борис ² се преследва от православието и католицизма. Тоест Василий ²² Българоубиец признава равнопоставеността на българското верую пред гръцкото (православно) или западното (католическо). Василий ²² унищожава българската държава, но запазва българското верую – Михаил Богорис (Борис ²) прави точно обратното. И в момента е най-таченият български владетел, а Василий ²² един от най-мразените. И всичко това в името само на едно - да се унищожи българското верую – манихейство, арианство, богомилство, павликянство, и т.н. Виждате, че нещата са коренно различни от общопредставяните, но такива са законите на цивилизацията – не се зачита истинното, а изгодното, не се търси правдата, а ползата – келепира!
И още нещо. В съвременната християнска църква се отдава особена роля на първенството при приемане на вярта. Първият ученик на Исус Христос е Апостол Андрей. Защо той не е на първопрестолието във Ватикана, а брат му Петър ? Вярно е, че и двамата са канонизирани за светци, но в момента Свети Петър заема мястото, което по право се полага на Свети Андрей. След Св. Петър в днешната католическа църква се нарежда Св. Павел. Т.е. Св. Андрей е двойно дискреминиран.
Защо ?
Причината е пак в келепира от вярата, а не правдата. Апостол Андрей вероятно е този, който пося вярата сред скитите и гетите и е вероятният основоположник на българското верую. Това верую, което налагаха с меч Константин Велики и синовете му и което верую гръцката православщина изтри от съзнанието на повечето българи! На тези, които го пазят и до ден днешен се гледа като на „сектанти”, т.е. хора второ качество. Ето това постигна гръцката фанариотщина към днешна дата.


21. Св.Йероним ( ²V в) пише:
„ Хуните учат псалтира и топлят скитския студ с топлината на вярата. . . те може би затова се бият против нас (римляните) с равна на нашата храброст, защото изповядват същата вяра”
Part.1.22.col.870.
(за хуните многократно се доказа, че са единоплеменни с българите)

От ²V до ²Хв. на Балканите непрекъснато се споменава християнски народ !
Каква Азия, какво покръстване от гърците ?

22. Ето затова на преден план се изтъква жестокостта на Василий ²² (като че ли предхождащата е много блага !) която е лично качество, а не се споменава значимият му указ, който има исторически смисъл и действителни дългосрочни исторически последствия.
Тук е коректно да признаем един гениален ход на „ С 4 ” от страна на гърците. Виждайки пълната си импотентност по отношение на силовото надмощие, те предпримат много успешно „рокадо” и прехвърлят ударението върху религията. Под шапката на новата ислямска империя, те дотолкова лишават балканците от идентичност, че и до днес балканските попове носят гръцки имена. Българските им протежета продължават да носят несмущавано гръцките си имена, да слагат дънки след като смъкнат расата и да съществуват, като прослойка със съмнителни функции. Последователите на първите християни в Европа, днес имат авторитета на една среднопопулярна секта, че и по-малък, а последователите на българското верую се считат за еретици. Това се нарича Европейска цивилизация.

След тази тъжна равносметка продължаваме с Римската теза:

23. Кой е Мундо ?
23.1.. По народност той е тракиец. Г.Ценов – “Произхода „ ,стр.129”
23.2 По служба е генерал на Римската империя:
След като военоначалника на “ bulgaros” е генерал на Илирия, то е явно, че “ bulgarоs” е във връзка с “генерал” ( magíster) а не с народността му хун, гепид и т.н (въпреки, че българите го преследвали да го убият – наверно заради Сабиан – той в края на краищата се докопва до генералското място). Ако българите бяха упоменати във връзка с неговата народност, наместо българи, Енодий би следвало да напише хуни, гепиди и т.н. тъй като това са народностите, които населяват района и на които водач е Мундо.

24. Това доказателство е от “Български огнища на .. „ П.Добрев стр.109 “ от П.Добрев – автор, който търси българската древна народност в Памир, Хиндокуш и околностите:
„Тогава излязоха от Вътрешна Скития трима братя, водейки 30 000 души. Те пътуваха през зимата, за да намират вода и направиха път от 60 (или 65) дни от клисурите на планината Имеон до р. Танаис. И тогава единият от братята поиска от императора да му даде земя...Другите двама отидоха в земята аланска, чийто градове бяха построени от римляните, които са Каспия, наричани Порти Торайски...Тези хора бяха наречени от ромеите българи.”
Хроника на патриарх Михаил Сирийски.

Добрев твърди, че са известни три преписа, на три езика на този документ, но той не прилага нито един и представя само собствена редакция. Нито прилага сведение за първоизточника. Наверно си има основания за това и може да бъде разбран .
24.1 Историческите извори упоменават Малка Скития, като територия на Северна и Южна Добруджа и това не е обект на никакво съмнение, понеже е установено и прието от векове. По тази причина „Вътрешна” Скития се предполага да е на север или на запад, ако Малка Скития се смята за „ външна” (на изток е Черно море, на юг е Тракия), но не и в Памир! Също така и планината Имеон не може да е в крайбрежния шелф. Ако пък е там, то нейни обитатели са само паламудите, но не и българите. Така че „Вътрешна” Скития е манипулация.
24.2 Патриарха на сирийската църква М. Сирийски свидетелства, че римляните наричат тези хора българи! Тъй като излизат от Скития, то братята са скити. “Скити” като народност е документирано в стотици паметници, така че не е нужно да превеждам доказателства. Т.е римляните наричат скитите - българи”. Нека обаче видим хитринката на Добрев, само и само да внуши, че римляните току що наричат хората българи. .
В израза „Тези хора бяха наречени от ромеите българи” като използва мин.нес.вр., автора иска да внуши идеята за настояще. „Бяха наречени”, но кога – неизвесно, разбирай сега. Коректните изрази са два:”Са наречени” или „Нарекоха”. С първия израз се признава, че тези хора и преди се наричат от римляните така, с втория се заявява, че името се дава в момента на случката. Да каже първото обаче е в разрез с „инструкциите” да се търсят българите само в Азия, с вторият пък много лесно може да бъде разобличен в необосновано изявление от читателя, затова Добрев използва похвата „ И колчето в „гърлото”, и душата в рая”. Разбира се, не може да му се отрече оригиналност.
24.3 Другата явна манипулация с представения цитат е следната:
24.3.1 След като Булгар иска от Императора “земя” то е пределно ясно в какви отношения са двамата. (Според Римската теза те са в подчинетно положение спрямо императора, понеже са римски части. Добрев не казва какви са тези отношения. Явно екстрасенски). Другите пък без много да питат се отправят за римските градове. Отиват си в къщи, като че ли... Е, как стана така да се разберат посред зима тези „забързани преселници” и Императора за нула време – видеотелефони на сателитна връзка ли са имали, що ли? И отведнъж миризливците от Азия, разбрали се по телефона с Римския император, влизат в градовете, слизат от конете и. . на топли римски бани и „специални” масажи ?! Тук ми миреше само на материал писан на много, много водка и при лют студ.
24.3.1.1 В римската армия войниците получават заплати и отделно като източник на средства – земя. По големината на парцелите (и според воинските заслуги) войниците се делят на 5 класа. Най-бедните са пети клас със 27 хектара (270 декара). Толкова е площа горе-долу на царската резиденция Враня. ( Хайде сега пресметнете 1000 – та, разхождащи” се българи на Симоката колко земя притежават, дори да са от най-низшият 5 клас и да нямат десетници и стотници като началници, чийто дялове са значително по обширни) Явно за такава “земя” пита единият от братята. И такава земя не се е раздавала по телепатия, а срещу подписан договор и гаранции – най-често от роднини, които вече са на служба. Най-вероятно е това да са другите двама братя, които очевидно са по-високопоставени в армията, понеже са йм дадени крепости за охрана. Но както видяхме по-горе става и по телефона.
24.3.2 Той нe иска разрешение за място “годно” да обитаване, а за място отредено за неговата служба – на съвременен език – гарнизона (в повечето случай място неудобно за обитаване , но безусловно имащо стратегическо значение в местността).
За другите двама нещата са ясни по отношение на мястото и те заемат отредените им римски градове. По императорският факс са йм изпрате- ни картите на градовете и техните имена.
Оттук следва безмисленото заключение, че „ромеите нарекли тези хора българи”, тъй като, те са българи – comitae по име и поведение преди упоменатото заключение. Оттук и моето съмнение, че цитата е манипулиран и затова не е даден в оригинал.
24.3.3. “...единият от братята Булгар... “ Написването на “Булгар” с главна буква има за цел да подведе лековерния читател, че става дума за лично име, докато всъщност смисъла е съвсем друг (без значение главната буква). Когато се каже “единият от братята булгар” пределно ясно е, че и другите двама братя се казват така. Не е казано първия (или най-големия), втория или третия се е наричал така, което говори че всеки от тях се е наричал така. Не е написано първия (втория или третия) се нарича “булгар”, или по име е “булгар”. Написано е единият ( което означава всеки един от тях, без значение кой от тримата!) от братята булгар!
24.3.4. Друга „случайност” е, че трима братя водят 30 000 човека. На всеки брат се падат точно по 10 000 и това число точно е точно една кохорта според римските военни формирования, които са кратни на 100. Водят се съответно от десетници, стотници, хилядници и десетохилядници (не прилагам латинските названия защото не е нужно). Десетохилядника е дуке – полковник. Ако споменатата „случайност” е вярна, но със сигурност можем да твърдим, че при смяна на състава на две крепости и един останал резерва в полето със сигурност е паднала главата на някой магистер милитум. Или някаква друга значителна причина довела до движението на тази голяма по численост армия от Европа към Каспийско море.
Освен това «булгар» в споменатия период съществува семантично в латинския език именно, като «страж», и в никой друг език не е споменат смисъл различен от латинския! Има само по-точни или по-неточни репити на името в зависимост от способността на съответният писател да предаде римската фонетика.
В споменатия цитат се говори за “. . . градове построени от римляните...”. Това също е авторска спекулация, защото римляните са строели пътища, водопроводи, водохранилища ( имали са специални авангардни части от “водотърсачи”търсещи вода с върбова клонка ) и крепости , но не и градове! Думата “град” в споменатия период има смисъла на “крепост” така, че резонната дума е крепост. “Градовете” възникват едва след като отпада необходимостта от крепости и крепостите остават вътре в градовете. Защо сега на Царевец не се казва “град” а “крепост” – именно поради същият резонен изказ! Тази спекулация едва ли може да се препише на сирийския патриарх Михаил, който за своята образованост е наречен от съвременниците си Михаил Велики!

Освен това съществуват множество “бисери” от вида на :
„. . . Съдейки по пътеписа на Ибн-Фадлан хората, които са били по произход сакалиби, а по народност българи, поради което техния цар Алмуш той нарича ту цар на сакалибите, ту цар на българите, служейки си с двете думи сакалиби и българи като със синонимни думи . .”
„Български огнища . .” П.Добрев, стр. 44.

- “. . . по произход сакалиби, а по народност българи. . .” ( това несъмнено е свързано с “особена партийна терминология” – по произход работник, а по народност – советский человек!). При което разбира се нито първото е вярно, нито второто.
25. Върху втората част от цитата обаче ще се спрем по-подробно. По-точно върху „ служейки си с двете думи сакалиби и българи, като със синонимни думи”. Тук Добрев е на „една секунда” от истината, обаче и той се разминава с нея като Г.Ценов и всички останали. Разбира се, че сакалиби и българи е едно и също, обаче връзката помежду йм не е синонимността, която изключва качествените разлики. По-просто обяснено: Да вземем изречението „Петър е ватман”. Човека с име Петър е и Петър по име, и ватман по служба. Ако му кажеш „хей Петре” или „хей ватман” той знае, че това се отнася за него и ще разбере, че го викат. Това обаче изключва поставянето на синонимност между Петър и „ватман”, понеже Петър е лично име, а ватман служебно. Ето това е качествената разлика спомената по-горе.

25.1 На друго място автора слага в устата на Тервел следния цитат:
“Чичовците ми от Солун не повярваха на ... и се върнаха в кисиниите си...”
(не е посочено откъде е цитата. Явно не е Бешелиев, понеже Бешелиев превежда израза като: «....на българите . . и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си).....негов един ....чрез договор вождът Тервел даде на императора ... 5 хиляди ....императорът заедно с вене победи добре.» Чичовците са на този, които разказва от първо лице и който очевидно не е Тервел)
25.1.1. Чичовците му (тоест братята на Аспарух) са от Солун, обаче баща му пристига от Азия! С Хиндукушките авиолинии! След като братята на Аспарух са от Солун, естествено от там да е и Кубрат, но за съчинителите на българската история Кубрат също е от северночерноморските степи, от което следва и Солун да е там! Бисери от „Хиляда и една нощ”!
25.1.2. Единствената допирна точка с “българите” са памирски (и от други езикови групи от този район) думи в българския речник, но съвсем естествено е те да са там, след като българският е индоевропейки език, сроден с някои от тези групи. Много повече думи в българския език са от хетски произход (документирано индоевропейски език), но за автора не е изгодно да се занимава с него, защото няма как да изпрати хетите в Памир. Ето защо д-р Ганчо Ценов е единствения сериозен източник, който не манипулира читателя по отношение да източниците.
Защо се спирам по-подробно на сведения от П. Добрев.
а. Защото само той ми е на разположение за справка от цялата азиатска „чета” с книгата си „ Български огнища . . .”.
б. Автора се смята за радикален и „новатор” по отношение на по-старите автори, защитници на „азиатщината”.

26. Подробни сведения за Кубрат дава Г. Ценов в “Хуните които. ..” от 68 до 78 стр. Доказателствата по Римската военна теза са следните:
„ По това време Куврат, внукът на Органа и господар на хуногундурите, се подигнал против хагана на абарите и колкото хора имал от него, изпъдил ги с псувни от земята си. След това изпратил пратеничество до Хераклия и свързал мир с него.”
26.1. Йоан от Никиу (H. Zotenberg p.460) пише, че Куврат е бил господар на хуните.
26.2. „ След като изгонил абарите от Тракия и Илирия, Куврат станал господар и на българите, пишат патриарх Никифор и Теофан. Теофан пише още (р.356-367), че Кроват станал господар на хунугундурите, българите и котрагите.”
От това, което казва Ценов и другите се разбира, че след изгонването на абарите Кубрат станал господар и на българите. Което говори, че “bulgaros” са били на това място преди победата на Кубрат.
26.3. Патриарх Никифор пише, че Кубрат е водач на хуногундрите, Йоан от Никиу пише – Кубрат е водач на хуни.
26.4 В споменатите събития Кубер действа срещу абарския хаган и заема неговото място около Солун. Тези българи не са локализирани точно като предишните, срещу които се би по погрешка Петър, те са „някъде” в Тракия, Мизия или Илирия. Или Северното причерноморие. Като какви са били българите по тези места, като народност или като войскова част?
26.5. Ето какво казва Солунската легенда – ще приложа голям пасаж от “Произхода...(.Г.Ц. стр. 131) защото точно в този период от време започва или по точно се утвърждава заместването на служебната дума bulgari (bulgare) от етнонима bulgari , произнасян като блъгаре, болгари и т.н.
„Както знаете христолюбци по-нагоре ние изложихме отчасти това, що се отнася за славяните, до тъй назоваемият предводител Хатцон и до аварите, които след като опустошиха Илирийската област, искам да кажа двете Панонии, двете Дакии, Дардания, Мизия, Превала, Родопи и сичките области още и Тракия до големия зид на Византия. . .От това време стана смешение между българи и авари и други народи....Сяко дете получи от своя баща силата на рода според ромейските обичаи. И както под фараона в Египед се увеличи родът на евреите, така между тях чрез православната вяра и животворното кръщене се увеличи фамилията на християните. Един на друг си разправяха за бащините си местности, тъй, че един на друг подпаляше огън в сърцето....”
Tougard A: De L, histoire profane. Paris 1874, стр.187 – 189.

27. Кой командваше Сирмиум ( Долна Митровица – Сърбия) през 505 г.? (Същият този Сирмиум за който и Касиодор, и Енодий, и Йордан пишат че е населен от хунското преме сармати , но е завладян едва след като Теодорих побеждава “ужасните в цял свят българи”). Това е bulgarorum ductor – българския дук, втория след магистъра. В “Солунската легенда “ се описва аварската война срещу император Хераклия (610 – 641г.). Там, в Сирмиум хаганът подчинил целият народ, (който до преди това 150 г .се е управлявал от българския дук.). Кой кого е подчинил се вижда от Солунската легенда,, тъй като при bulgari на римска служба идват аварите и “...стана смешение мужду българи и авари и други народи...споредъ „римските обичаи”. При което е очевидно, че носители на римските обичаи не са аварите, а българите, тъй като никъде в източниците не е индикиран „аварум дуктор” по тези места .
27.1 Съвсем ясно е написано, че аварите и други народи възприемат българската (римска) организация. Защото закона „по силата на рода” е обичайно право при авари и др.племена и народи, но записано право при римляните. С други думи аварите (до този момент варвари) приемат римската организация и стават защитници на Империята, каквито дотогава са били българите – т.е. аварите „стават” българи, „стават” един народ с една Родина.
28. По същия повод Г.Ценов цитира друга част от “Сол. легенда” в “Хуните които основаха. . . стр.74”:
„. . За тайно замислената едноплеменна война против града ( Солун) от българите Мавра и Кубера .. ”
28.1. Тук ясно е казано, че Солун е български град преди 640г. До този момент Солун е владян от Баян. Както изглежда Баян е последният „Голям” който е създал империя от Виена до Цариград. И тази империя е била по същество от сродни народности щом става „Смешение между авари, българи и други народи”. Хора от различни народности не създават „нови” народи и доказателство да това е 500г. Tурска империя (или 800г. Арабска в Испания), която така и не създаде нов народ, дори напротив, българският народ още повече се обособи като различен, не само от турския, но и от съседните си сродни народи – сърбохървати, словени и т.н.
28.2. Появил се “нов, млад народ” на който всяко дете получава “силата на рода” от баща си “според римските обичаи” и е свободен, независим от Римската империя, чийто федерати (съюзници) основават национални държави.
28.3. По същият начин се появяват и други, сродни на българите нации: „...тези хровати избягаха при царя на ромеите Хераклия, преди което сърбите бяха избягали при същия император, във времето когато аварите воюваха срещу ромеите. Тези ромеи живееха там доведени от Рим от император Диоклетициан, където се разбират и ромеите, които идваха от Рим и се поселяваха в онези места, т.е. в тъй наречената сега Хроватия и Сърбия. Онези ромеи били изпъдени от аварите в време на същия император Хераклия и тяхната земя била опустошена. Поради това император Хераклий заповяда на тези хровати да нападнат аварите и да ги изпъдят от онези места и по заповед на същият император Хераклий се установиха в същите аварски места, в които живеят и сега.”
„ Произхода... „ Г. Ценов, стр.133-134.

29. Сърбите и хърватите, които по същество са (сме) един и същ трако-илирийски народ, на почти една и съща служба. Сърбите и хърватите са comitatences, а българите comitae. Това е засвидетелствано от Константин Порфирогенит (“ Произхода на ...” Г.Ценов стр.133 – 134).
На стр.147 – 147. К. Порфирогенит продължава: „. . Обаче князът на Хроватия още от началото т.е. още от император Хераклия е подчинен на Римския император, а не на българския княз. И никога българинът не ходеше на война против хорватите, освен Михаил, българският княз Борисът, който отиде да се бие с тях, но нищо не извърши (подобно на Петър, при срещата си с българите в Мизия – б.м. ) , а свърза мир, като надарил кроватите и бил надарен от кроватите. Нито пък хроватите са давали някога данък на българите, а много пъти са се приятелствали едни други с гощавания... ”
Това свидетелство на Порфирогенит казва най-малко две неща:
- Хърватите и българите не са подчинени един на друг а директно на Императора. Което говори, че техните военоначалници са имали визши военни римски звания: magistrum militum. Като такива са подчинени директно на императора и несъмнено са командвали различни типове военни части. За по-подробна справка виж:

http://www.ejercitosbizancio.net/

- Огромната държава на Крум, която граничи с франките и слага край на аварската племенна държава (някъде около сегашна Австрия) е изградена несъмнено върху военните структури на Римската империя. Несъмнено е също и сърбо-хърватското участие в разбиването на аварите, тъй като се е поставяло на карта начина на управление: племенно – национално (при аварите) или военно – национално (при сърбо-хървати и българи). Ако нямаше такова участие, то франкската държава би заела цялата територия на аварския хаганат – до Одрин. Франките не стигат по далече от Горна Панония и това доказва българо-сърбохърватското участие в подялбата на хаганата. И този контрол е продължил чак до Х²²² в. !
29.1. Ето откъде е и доказателството:
„.Един отстъпник от същото племе готи наричано и българско на име Стрез, се отцепи на запад от моята държава ( Сърбия). . „ – Крал Стефан Първовенчани (поч.ок.1227), според превода на Башич – „Старе српске биографие ²”, стр. 62-63.

Този Стрез е роднина на Калоян и след смъртта му е владетел на българите, наверно в качеството си на главнокомандващ армията, но по-късно е прогонен от Борил, който сяда на престола като законен престолонаследник.
„Житие на Св.Сава от монах Теодосий”, Доментиян, Београд, 1860г. стр.103.
Тоест това доказва, че българите владеят територии не само на изток от сръбското кралство, но и на запад, където се оттегля Стрез. От тази гледна точка сръбското кралство и сърбохърватите като цяло са анклав, създаден на български (комитски) територии от император Хераклий. И тези западни територии съществуват като такива до описаното събитие през Х²²² в. Всички територии на Източната Римска империя, където няма образувана национална държава продължават да са под контрола на българите, комитите от римските гранични войски. Такава територия е и добружанското десподство, която с кратки прекъсвания остава като бивша федеративна римска територия, върху която така и не се установява като трайно формирование централният контрол на царска и феодална България. При всяко отслабване на централната власт, подопечните територии се „връщат” в старите си федеративни римски граници начело на местни вождове, продължаващи да управляват по вековните традиции на Римската империя.

„..гр. Балчик е в границите и е център на Добруджанското деспотство от Х²²²-Х²V в. с владетели Балик, Добротица и др., което деспотство изглежда никак не е било малко и маловажно, щом като около 1345 г. куманинът по произход български деспот Балик изпраща 1000 войника в помощ на изпадналата в някакво затруднение византийска императрица ..”
[Градешлиев 1993, 34-35,51; проф. Добрев 1982, 419],

Въпреки дългогодишните управления на Симеон, Иван Асен и Петър, тази традиция не изчезва и през Х²V в. Бивша целокупна България посреща османската инвазия точно със старите гранични теми (федерати) на Империята - на североизток Иван Срацимир , на югоизток македонските войводи, Долна Мизия с Иван Шишман, Малка Скития с Добротица, Родопите с Момчил и т.н. Каквото и да е било „мръсното, нечисто племе” на Теофан, то не създава държава, а възстановява граничната федеративна област ( Малка Скития) съединена с Долна Мизия. Ефикасността на управление на тези територии в тези йм граници е толкова голяма, че пронизва всички събития от ²Vв. при създаването си от Константин Велики, та до последните европейски войни, където продължаваха да са обект на разсъждения и коментарии.

(( Неразбирането на българската история, като част и органичен продукт от историята на Римската империя доведе и до съществуването на днешните граници на България. Например изтеглянето на българските войски от Беломорието през 1944 г. Ако на българските офицери и политици не йм беше „набивано” в главите че са потомци на ханове и азиатци, те никога нямаше да се изтеглят доброволно от Беломорието. И впоследствие нямаше и да има кой да ги принуди да направят това – след преврата на 9.²Х. управлението е поето от кабинет васален на СССР в който главните постове – (министър-председател Кимон Георгиев и министър на войната Дамян Велчев) се контролират от военният кръг „Звено”, руските войски получават достъп до Бяло море, тъй като тези територии са български по време на руската инвазия, руските войски се сдобиват с контрол над Дарданелите ( нещо което е стародавна мечта на Русия през последните 300г.) , българската армия се присъединява към тях като съюзна и . . . край на занятието. На възражението, че е съществувало споразумение от Техеран ще възразя, че половината от уговорките между Тримата Големи не се осъществиха и това роди Берлинската стена и т.н. Историята не познава територия заета от руснаци да е отстъпена доброволно – с изключение продажбата на Аляска. Историята щеше да е по-друга, но едно е сигурно – Беломорието щеше да е българско (и днес българите щяха да обслужват Средиземноморската руска ескадра и V² американски флот, а не гърците) и тракийски бежанци нямаше да има и т.н. )).

30. Още при Крум, българите контролират цялия юг на Централна Европа и това е документирано, не от кого да е, а от биографа на Карл Велики – Айнхард ( 770 – 840):
(а) 825г. – „Българският крал отново проводи пратеници до императора (Карл Велики), разбира се, за пограничните белези, за установяване на междата между франки и българи.”
(б) 827г. – „Между това българите излезли по реката Драва и с огън и желязо опустошили седещите в Панония славяни, изпъдили техните войводи и им поставили български управници” (както забелязвате владеенето на земята се държи непрекъснато под контрол, защото по това време Източната Римска Империя е финансово слаба и единствен източник на доходи са земите контролирани от comitae – граничните стражи, отново наречени българи).
(в) 828г. – „В месец февруарий заседава в Аахен имперското събрание . . . . беше сменен от длъжността и фриаулския дук Балдрих, чиято страхливост миналата година позволи, щото българската войска да опустоши границите на Горна Панония. . „
Einhards Jahrbucher nach. . . .D-r Otto Abel. Leipzig 1880, стр.151.

31. Какво му е чудното тогава, че хървати и сърби продължават да ни наричат “бугари” до ден днешен? Видно е, че това „бугари” идва в сърбохърватския директно от латинския ( с асимилация на „Л”) и няма нищо общо в българското произношение „българи” или по-старите му наши варианти.
32. По заповед на Римския Император Хераклий става “изгонването” на аварите от сегашните Македония, Сърбия, Босна и Хегцеговина, Хърватска и Словения от комитите “comitatences”- сърби и хървати , армията за военни операции и заемането контрола на тези области от “bulgari”- съединенията ( по същество това са федерати - съюзници) за охрана на граничните области.Това обаче е краят на аварската племенна държава и нейната територия е възстановена като «българска» от Омуртаг и Крум.
33. Нека видим какво казва Фредегаровата хроника за началото на тези събития:
« В тази година ( 632г.) в държавата на аварите, на които викат хуни, настана силно скарване: караха се един авар и един българин за престолонаследството. Двамата събрали голяма войска и се биеха един с друг. Най-сетне българите били победени. 9000 сега от тях сега бяха изпъдени с жени и деца от Панония (Унгария) и се обърнаха към Дагоберт (това е последният крал, от така наречените «лениви» крале оставили управлението на майордомите си, след които вече папата дава разрешение на краля да кралства, докато преди това кралят разрешаваше на папата да стане папа) с молба да им отстъпи постоянни селища в страната на франките. Дагоберт им каза да презимуват временно у баварците, докато се посъветва с франките какво да предприеме. Когато те сега се бяха пръснали по къщите на баварците да прекарат зимата, Дагоберт издаде заповед до баварците, щото в една нощ всеки да избие в къщата си българите с жените и децата. Това биде веднага извършено от баварците. Само Алцеко със 700 мъже, жени и деца остана жив, като избяга в марката на венедите, дето той със своите много години живя при Валука, дука на вендите. »
Fredegarius, cap. 72.
33.1. (За същите събития родолюбецът Паисий в „История славяноболгарская”, казва, че българите се върнали и отмъстили. Това едва ли е било по силите на останалите 200-300 мъже, но Паисий милее за българщината и иска тя да е отмъстена за предателството, за да не остане петно върху името българско. Водени от подобни чувства, сегашните историци за по-лесно, перманентно изтриха българското име от картата на Европа и пратиха българите в Азия, да си ядат полураз- валеното месо изпод седлата на „звездните” коне. От родолюбие !)
- Тук българите, по-точно Алцек и останалите живи, получават защита и убежище при „дука” на вендите (венетите), където остават дълги години. Случайно ли българина Алцек намира убежище при дука Валук, водача на венетите? Според Римската – не, защото „bulgari” се припозна с „комити”, а “duce” е именно чин от комитската армия, какъвто очевидно е Валук. Освен това, съощението за тоталната победа на аварите, няма своето логично продължение в историята. Българското име продължава да се споменава, докато аварското повече не се чува и е твърде вероятно ролите „българи – авари” да са били разменени, не в споменатата битка, а като краен резултат от размириците.
34. Точно по тази причина франките недоумяват защо са двете български посланичества за уточняване на границите м/у българи и франки. Франките (Карл Велики е издигнат за император от папата в Рим) доста по-късно във времето осъзнават необходимостта от “твърди” граници и водят продължителни войни (дори сто годишни!) за нещо, което е било прилагано и забравено преди тяхното появяване на историческата сцена. А българите настояват за тези граници, за да се определи рентата на всеки войник по законите на римското право. Което показва доколко българската държавност във своите първични форми е свързана с римските традиции и доколко Карл Велики е племенен крал на сбор от племена извън римската държавна традиция.
(Именно при нас на Балканите границите имат дългогодишна история и всички войни, които се водят от балканските държави през Новата история една срещу друга са продукт на чужда, външна политика, а не на някаква местна необходимост. Размиването на политическите и етнически граници е „Асо купа”, което всеки от Големите Братя има скрито в ръкава си. Така наречената „Игра на стъклени перли” от Булат Окуджава).

35. Ето и няколко извора, които са отрицание на популярната алюзия от напарфюмираната история за «родоначалника» на българската държава Аспарух.
35.1. Цариградски патриарх Никифор пише за около 634г. следното:
„ В това време се надигна Кубрат, братовчедът на Органа и господар на хуногундурите срещу аварския хаган и пропъди с псувни от бащината му земя народа, който имаше от него. След това изпроводи пратеници до Хераклия и свърза с него мир, който трая чак до края на живота му. Хераклий му проводи дарове и му даде патрицианско достойнство”.
35.2. Ето и още едно свидетелство от поета Писидес, който е живял по времето на Хераклий (610 – 641г):
„Войната не беше единична, т.е. само против един народ, а беше обобщена и отправена против много сродни и много съюзни народи, защото славянина държеше с хуна, а скита с българина, а също и мидиецът със скита. Макар, че говорят разни наречия и живеят на различни места и се различават един от друг, те отдавна са се съединили и са повели обща война против нас, защото искат да запазят своето неприемливо верую, вместо нашето точно установено верую.”
Georgia Pisidae Bellum Avaricum. Bonnae p. 55 , „Кроватова България. . .” Г. Ценов., стр.239.

36. Същото съобщава и житието на Св.Димитрий Солунски.

37. Ето какво казва и Йоан от Никиу, който е съвременник на събитията:
„. . . . Когато византийските жители научиха на тая новина, те казаха, че авторът на тая проект бил Кубрат, князът на хуните, братовчед на Органа. Този човек бе кръстен в Цариград още в детинство и приет в обятията на християнството и бе пораснал в императорският палат.Той бе свързан с тясно приятелство с Хераклий ², който го бе отрупал с благодеяния и след смъртта му (на Хераклий) от признателност бе привързан към неговите деца и неговата жена Мартина. Чрез силата на светото животворно кръщение, което бе получил, той победи всички варвари и езичници. Казваше се прочее, че той подпомагал интересите на децата на Хераклия и бил против децата на Константина. . .”
Zotenberg: Chronique de Jean eveque de Nikiou, p. 459 – 460. „Произхода. . .”Г.Ценов., стр.389.

- Кубрат ( Кроват) никъде не е споменат еднозначно като княз или началник само на българи. Което изрично говори, че “българи” е равноправна “дума”( т.е. не е събирателно название от тях, или главно определяща сред тях) сред хуни,котраги и т.н. изброени в текста. Което дава основание и “българи” да подлежи на тълкуване като е направено по-горе с другите названия от текста, което и прави Римската теза.

- И двете свидетелства ( От Йоан и Писидес) говорят за верска война водена поради верско различие, а не за някакви територии. Именно поради този факт във сценарият на напарфюмираната история се внася азиатският „миризлив” етнос завладял европейски територии, за да се избегне очевидността за християнска определеност на тези територии преди мнимото фанариотско покръстване след 250 г. обслужващо единствено гръцката православна политика.

- Че българите не са кръстени при Михаил свидетелства отново поета Писидес, който и указва разликата между двете веруюта: гръцкото „точно установено” а българи, скити, хуни и т.н. с „неприемливо”. Абсолютно точно е казано, че не става въпрос за две религии, а за две разбирания на едно и също „верую”.

38. Това, че Йоан съобщава и за някои дворцови подробности, показва, че той е по-наясно със събитията и има „дворцова” информация. Тези свидетелсва доказват ( без значение къде е Голяма България, на север от Ч. море, край Босфора, край Дунав или всичко това заедно.) че Кубрат е водител на хуни или хуногундури и тези хуни и хуногундури също са християни. Няма рецидив в историята, когато християнин е водач на варвари или обратно. Имаме убиване на водача приел християнството от войните му, което означава, че това са били непоклатими разбирания за онова време. И тези хуни и българи, които бяха предполагаемо християни и „наказваха римляните за техните грехове” през ²Vв., сега имат доказан водител християнин в двореца през V²²в. А заявяването , че „победил всички варвари и езичници” идва да покаже, че християните хуни или хуногудури владеят или контролират околностите на Империята, която в тези времена е със скромни размери. С други думи положението е възтановено както при Виталиан ( магистър-милитум на Балканите) и балканците – християни контролират собствената си Родина.

39. Нека видим какво свидетелства и Теофан ( цариградски владика от ²Х в), тъй като именно от неговите разкази започва атаката срещу българщината от Големите Братя през ХХ в. За това, че Теофан няма никаква вина, първо ще представя едно свидетелство, в което Теофан преразказва Малала писател от V² в.:
„ Тая година (531) се възбуниха в Скития и Мизия. . .българските два царя (reges) с много българи и друнги(?) . Военоначалници бяха на Мизия - Юстин, а на Скития - Баударий. Те излезли срещу българите, завързали сражение и военоначалникът Юстин паднал в боя. Наместо него бил направен военоначалник Константин Флоренциов. Българите навлезли чак до Тракия. Срещу тях излезе военоначаланикът на Илирия - Ак, хун, който е приет от свещеното кръщение от императора. Ромеите заградили българите и избили много от тях, отнели йм всичката плячка и като убили двамата йм царя, нанесли с храбростта си блестящи победи. Когато зарадвани се връщали от сражението, други българи ги посрещнали и уловили с примка. Годила разсякъл примката с меч и избягал, а Константин и Ак били заловени живи. За Константин били дадени 1000 монети, та се завърнал в Цариград. Ак бил заведен в собственото си отечество с други пленници.”
Teophanes, Bonnae стр.338 – 339. „Произхода. . . „ Г.Ценов., стр.112.
- Тук се набива на очи, че освен двамата български „царе” водачи на българи и друнги, посочени като причина на вълненията и в края на краищата убити в битката, изведнъж се появяват „други българи”, които променят хода на събитията. Явно вълненията не са били само от споменатите двама царе и не са обхващали само Мизия и Скития. Тези българи упоменати от Теофан през 531г. не се забелязват от списвателите на съвременната напарфюмирана история, а се забелязват българите от V²²в., които току - що пристигат от Азия на запенените си „звездни” коне!.
- Примитивизма на това „незабелязване” е толкова огромен, че „слепотата” на казионните „специалисти” може да се измери само с галактически величини от порядъка на „светлинна година/сек2” или по-големи.
- Другият момент е, че Ак е заведен в „собственото” си отечество заедно с други пленници. Тъй като за него не е искан откуп от предполагаемите му съотечественици, става очевидно, че хунското отечество на Ак е и отечеството на самите българи.
- И най-същественият момент от разказа е, признанието на владиката Теофан за отечество на българите или хуните, защото хуните на Малала са българите на Теофан, който преразказва свидетелствата на Малала.
Отечество могат да имат само хора, коренни жители на даден район, а не номади. И тъй като всички „българи” бяха упоменати определено като бойци, то е пределно ясно, че тези бойци поколения наред не са променяли своето местожителство и това „местожителство” е фиксирано още от граничните подразделения на Римската гранична армия през ²²² в.
40. Ето какво пише за 671г. Теофан. Същият разказ в съкратена форма предава и Никифор, но според Никифор годината е 579.:
„ Когато император Константин научил, че ненадейно племе, мръсно и нечисто се е разположило на лагер отвъд Дунава и напада и ограбва дунавските области, . . . силно се обезпокоил и заповядал на всички теми на преминат в Тракия, въоръжил морска и сухопътна войска с цел да изгони неприятеля от заетите места. След това разположил на суша при казания Оглъ и близките до Дунава места, а корабите пристанали до близкия бряг. Когато българите видели толкова много разположена войска, отчаяли се за спасението си, избягали в споменатото укрепление и се установили там на безопасност. В продължение на 3-4 дни не смеели да излязат от укреплението, но и ромеите не смеели да открият бой, поради околните блата. Тогава мръсният народ, като видял ромейската слабост и нерешителност, ободрил се и станал по-смел. Тъй като императорът страдал от остра подагра, той бил принуден са се върне с пет бързи кораба и със своята свита в Месемврия, да прави бани, като заповядал на войската и военоначалниците да подмамят българите да излязат из укреплението и след това, ако би посмеяли да излязат, силно да ги нападнат, ако не излязат да ги обградят и да ги пазят в укреплението. Конницата помислила, че императора бяга, уплашила се и без да бъде преследвана от някого, зела да бяга и тя. Българите като видели това, спуснали се подире им, мнозина избили, други наранили с меч, трети пък преследвали чак до Дунава, който преминали и дошли до тъй наречената Варна, близо до Одисос и тамошната местност. Видели място заградено отдире от реката Дунав, отпред и от двете страни с клисури и Черното море и подчинили обитаващите там седем славянски племена. Северите поставили към източната област в предната верегавска клисура на юг и запад чак до аварите били поставени по договор останалите седем племена. След като разширили пределите си, възгордели се и започнали да нападат и разоряват ромейски градове и местности. Поради това и поради многото несполуки императорът бе принуден да свърже мир с тях, като се съгласил да им плаща ежегодно данък. Чудно бе за близки и далечни да чуват, че тоя който бе покорил всички на изток и на запад, север и юг, биде покорен от тоя мръсен и сега явил се народ.. . .”
Theoph. Bonn.I, 547 – 550.
- „ Северите поставили към източната област в предната верегавска клисура на юг и запад чак до аварите били поставени по договор останалите седем племена.”
40.1. В това изречение има няколко несъобразности: (а) „Северите поставили” означава, че те правят разстановката на племена та.(б)Ако не я правят те, защо се изменя времето на глагола от „поставили” за северите, на „били поставени” за останалите племена.(в) Северите не влизат в бройката на племената, тъй като бе казано, че са покорени „седем славянски племена” и до аварите по договор са поставени точно толкова – седем племена.(г) Такова объркано по смисъл изречение не е стила на Теофан, чийто повествования текат гладко и сладкодумно.(д) Единственият „нов” етноним тук е „севери”, които той ( или някой помагач-преписвач) нарича българи и „нечист народ”. Думата „българи” Теофан употребява многократно и на други места (например в горната т. 37) но единствено тук и то на няколко пъти свързва името на българите с „мръсен, нечист народ”.
- Другото очевидно разминаване на напарфюмираната история е, че липсва името Аспарух, Исперих и вариациите му, както във всички събития отнасящи се за Константин Богонат, така и за неговият приемник (син) Юстиниан ²². В договора между Константин Погонат и българите ( който в момента не ми е на разположение да го цитирам) също липсва въпросната персона, титулована като „Основоположник на Българската държава”.
- Следващата неточност е, че този който е подправял документа ( а той си е манипулиран според мен) не е бил наясно с аритметиката, по-точно със смятането. Ако българите правеха разстановката на племената, то тези племена би трябвало да са осем на брой, а те не са толкова – седем са.
- Другото място е липсата на името „българи”, когато се обяснява повода за експедицията на Константин Богонат. Тя е срещу „мръсното и нечисто племе”. Това, че това племе по неясни причини се „кръщава” с българско име по – после, не може да компенсира липсата му в аргументацията на експедицията.
- Следващо доказателство за манипулация на документа е, че манипулатора не е знаел за трудовете на Теофан, когато владиката за г. 531 разказва, за български „регес” - крале в Тракия и за още едни, които са обозначени като „други - друнги”. Иначе е необяснимо как към края на разказа – цитат от т. 37 : „Чудно бе за близки и далечни да чуват, че тоя който бе покорил всички на изток и на запад, север и юг, биде покорен от тоя мръсен и сега явил се народ.. . .”, владиката изведнъж получава мозъчна амнезия и забравя какво е писал под година 531. и изведнъж заявява, че българите са „сега явил се народ”. Тъй като владиката Теофан за мен (пък и не само за мен) си е почтена фигура и доказано образован, то тези неясноти са за сметка на неизвестният и с немощтна грамотност „рецензент” на този източник. И тази недодялано подправена история е „началото на българската държавност” според напарфюмираните „кадри по история”. По-нескопосно повествование досега не беше срещнато от първоизточниците ( до известна степен му „съперничи” само Симоката) и защо точно то е избрано за начало на българската държава, предполагам, че вече е ясно и за първокласниците.
Заключението, което логично следва от натрупаните несъобразности е, че етнонима „севери” е причина на изявената „чистофайност” на Теофан, и че това са хората против които е цялата експедиция на Константин. (Другият извод е неграмотна манипулация на документа.) Те са наречени и българи понеже идват от местата контролирани от българите. А местата контролирани от българите не са само над и покрай Дунав, както ще видим по-надолу, а почти целият Балкански п-в.


40.2. . Теофан за 678г.( 688г.) пише : „ Също и мира, който бе свързал (баща му) с българите развалил (Юстиниян). Развалил и изнасилил съюза, който бил свързан от баща му. И като намислил да оплени българите и Славяния, заповядал на конните отряди да нахлуят в Тракия.”
41.1. Видно е от цитата, че още през 688г. Римската империя не владее Тракия и тя е под български контрол. Юстиниян „ нахлува” в Тракия, а не я владее.
41.2. Теофан за 680г.(690 г.) пише: «Тая година Юстиниан тръгна с войска към Славиния и (или) България, отблъснал българите, които му излезли насреща и стигнал чак до Солун. Много славяни взел на своя страна, отчасти чрез победа, отчасти те сами дошли при него и след като преминал провлака Абидъ, поставил ги в Опсикия. На връщане пътя му бил препречен от българите в клисури и планински теснотии, та много от войниците му, ту били избити, ту били наранени, тъй че едвам могъл да се спаси с преминаване към противоположната страна.»
41.3. Ето, че и през този период – девет години – след споменаването на «мръсното нечисто племе» Теофан отново говори за българи и отново те не са споменати като «нечисто племе». Едва ли едно «мръсно» племе за споменатия 9 годишен период може да се култивира като «чисто» и с това да спечели симпатиите на «чистника» Теофан. Още по-невероятно изглежда едно племе да е «чисто»(през 531г), след това да пропадне до «нечисто»(671) и след 9г. отново да е «чисто»(680).
42. Освен, че не контролира Тракия, Империята не притежава и Солун и околностите, щом императора стига «чак до Солун». Това «чак» индикира едно неочаквано геройство от страна на Юстиниян ²², който не успя да запази геройския си авторитет на връщане и е разбит в теснините.
- Както е известно и Солун и Константинопол (двата града между които е «геройствал» Юстиниян ²²) се намират на юг от Стара планина , където е разбит от българите, което не пречи на напарфюмираните историци да поставят Стара планина като южна граница на «Първата българска държава»!.Тези българи разбили Юстиниян в Тракия ще да са били някое десантно поделение хвърлено от въздушните войски на Първата българска държава в тила на врага. Строго секретна военна информация, която строго се съблюдава от «кадрите» по история. Хвала и чест на «кадрите»!.
- Позната картинка през последните 300-350г.за всеки позволил си «разходки» из Балканите без балканско позволение. И това начало не е поставено от Исперих, който така и не се появи от исторически те източници – една несъмнено скромна личност – нито от «баща му» Кубрат за споменатия период.
- В последно време приятелят ми Legatus от abv.bg/istoria много сериозно разклати основанията от т.38, от Йоан по отношение на името Кубрат, за християнството му и т.н. Появи се нов герой Кетрадес (съобщен от Йоан), който само с много фантазия може да бъде идентифициран с Кубрат. Тъй като Кубрат е упоменат само като водач на хуногундури, котраги, уногундури и българи, ние ще се задоволим само с това индикиране – водач на българите. При желание за по детайлно разледване на името Кубрат ще трябва да се справим първо с имената Кетрадес, Курт и т.н., нещо което Римската теза засега не може да продължи да осъществи поради липса на време.

Този контрол на Югоизточна Европа и Мала Азия започна още от имперските comitae и тяхната първа България край р. Янтра, премина през много перипетии на засилване и отслабване, успя да просъществува 500г. под турско робство, за да блесне с ослепителна светлина при Шипченския проход. През новата ни история подобни ритници получиха и „елитните” англо – австралийско – новозеландски войски в пролома на р. Черна, но това е друга тема.


Втора част



43. Това оръжие е подобрен вариант на галската (келтската) секира. (Става въпрос за рисунката на ликторската, римска секира). То се е изготвяло собственоръчно, като дръжката на брадвата се е поставяла в средата на снопа, а не както е показано горе. Представената рисунката е стилизирана и в такъв вид оръжието е служило като символ, а не по предназначението си. Стеблата обгръщащи дръжката на секирата са били тънки тръстикови пръчки и цялата дебелина на пръчките плюс дръжката на секирата е била такава, че да е удобна за дланта т.е. от порядъка на 5 – 7 см диаметър. Цялата тази консрукция е била здраво стегната от усукано зебло. Ефекта е бил многократно повишаване здравината на дръжката и предотвратяване плъзгането на дланта следствие обливането с кръв.
44. Втората картина изобразява Кубрат и синовете му (автор Димитър Гюдженов). Независимо, че този сюжет е характерен и за други народи освен българският, това не е основание да не да го смятаме за български. Искам да обърна внимание да някои противоречащи си подробности, характерни за всички картини изобразяващи този сюжет. Винаги Кубрат и синовете му са изобразявани като воини с подобаващо героично стилизиране. Винаги пръчките са като тези от рисунката – криви и чворести. Легендата говори, че Кубрат накарал синовете си да пробват да строшат пръчките и след като не успели и т.н.
44.1. Е, как може да се направи опит за пречупване на такива пръчки? Това технически просто е невъзможно, тъй като те не могат да се обхванат, нежели ли на се “напънат” в опит са счупване! Много по-удобно е този пример за поучение да се проведе със сноп стрели, каквито е имало в изобилие на въоръжение и чийто използване би било най-целесъобразно за целта на Кубрат. Въпреки това легендата (не само българския вариант) не говори за стрели, а упорито повтаря пръчки. И тези пръчки, високоинтелигентните съвременни художници рисуват, като първите сухи пръчки намерени и взети от гората! Като тези, които носят бедните дечица или съсухрени старици от рисунките към детските приказки.Тези пръчки от гледна точка на Римската теза не могат да бъдат нищо друго, освен тръстиковите пръчки подбрани за укрепване на споменатата по-горе секира. Тръстикови пръчки уплетени с лико са употребявани и като ризници, но това е ставало в един по-древен период от време. И след като тези пръчки се използват за едно типично римско оръжие, не би било погрешно да предположим, че (съобразно логичните предположения изтъкнати досега) Кубрат е свързан по някакъв начин с Римската империя, след като използва римско оръжие. Или такава секира му е била на разположение като белег на пълководческа римска титла и той само я развързал за да демонстрира идеята си за единство.
45. Друг извор където са споменати българи:
В организираните увеселениея в двореца на Констанций са споменати и българи в следният контекст: “. . . сред поканените присъстваха зелените, червените, българите и други чужденци всеки с носията си . . .” и т.н.

( Освен „зелените” и „червените” другите две партии в империята са „белите” и „сините”. И тези четири цвята са основни за националните знамена на почти всички европейски страни. Въпреки тези очевидни „политически цветове” индикирани в Европейската история, напарфюмираната историография продължава да тълкува българското знаме, като „зеленото е цвета на българските поля, червеното на кръвта” и т.н. Не съм срещал само „бялото” да е разтълкувано като цвета на майчиното мляко, но време има, може и до там да се стигне. Всички тези пубертетски тълкувания са само и само цветовете на българското знаме и бъл -гарският флаг да не произтичат от европейски стари символики).

45.1. Анализа на израза говори, че българите не са упоменати като народност. Те са в първата част на сложното изречение, заедно със зелените и червените, които са имена на партии. Те са в първата в римската група, която е фиксирала служебни имена. Във втората част на сложното изречение, след съюза “и” са изброени чужденците, които са упоменати с народностните си имена. Подредбата по важност, по приоритет на присъстващите е очевидна. Според Римската теза bulgaros в този е текст е определение на многобройните bulgarum ductor, началници на българите (най-многобройната армия в този момент в Римската империя) поканени на празненството, които са смислово разграничени от последващите племенни гости.
46. Нека разгледаме и някои «племена» за които се твърди, че са българи като етнос.
46.1. “Дори най-авторитетния историк на V² в. - Прокопий Кесарийски, пише, че хунският владетел имал двама сина Утигур и Кутригур, които навсякъде другаде срещаме, като етноними на две български племена.» Г. Бакалов – СУ.
„Дори” Прокопий да пише означава, че и всички останали пишат това, което се потвърждава от „най-авторитетния”. От скромност
г-н Бакалов не казва кой още пише такива легенди. Изявлението поставя повече въпроси, обаче има претенциите да е отговор.
46.2. С други думи Прокопий Кесарийски казва, че утигури и кутригури са хунски племена, които носят имената на своите вождове. Т.е. кутригури и утигури са хуни по народност. Как тези хунски племена „станаха” на български племена в едно и също изречение е без значение за Г. Бакалов. Къде е това „навсякъде другаде”? Ами в писанията на другите „кадри” по история летуващи в Сочи естествено. Важно е да се набива в главите, че българите идват от Азия, нищо друго не е съществено за марионетната историография. И не се бъркайте, че въпросната персона е калпав студент повтарящ първата година втори път – това е заместник - ректора на СУ понастоящем!

46.3. Какво още «са» тези племена, след като очевидно е определена хунската им народност?
“. . .Следователно, названието СЛОВЕНЕ (много по - късно СЛАВЯНИ) не е първично, а вторично и производно от по-общото название СКОЛОТИ – СКЛАБОИ - СКЛОВЕНИ, което означава СКИТИ, СКИТСКИ. . . “
Ив.Иванов. http://protobulgarians.com

46.4. От тази гледна точка става по-понятна и легендата ( по Фредегаровата хроника) в която българин и авар се скарали за бащиният престол. Тълкуването е, че единият е доведен ( осиновен) син. От гледна точка на Римската теза картинката е друга. Единият брат е българин, защото е на римска служба и възгледите му са за една федеративна държава (съюзна на Рим) основана върху римската държавна структура (предполага се, че това е Алцек). Другият е авар (също като първия), но предпочитанията му са за племенна държава, от рода на атиловата. Не е известно кой е надделял. Ако първият брат е Алцек, то е понятно защо отива в Италия, римска територия.
47. Римската теза предлага и друга визия на топонимите или селищата в Италия носещи корен или име bulgar.

http://ziezi.net/amico/karta.jpg

47.1.Топонимите носещи името bulgar от тази карта са многобройни. Това изобилие е впечатляващо, като се има пред вид, че едно такова реализирано търсене далеч не е открило всичко съществуващо. По времето на Константин Велики – comitae – bulgaros са официално 275 000 човека. С жените децата и старците (старците след 60г. ако са прослужили 20г. имат парични пенсии!) това е една човешка маса от порядъка на 1 500 000 - 2 000 000 люде! Та другата визия е , че именно bulgaros в смисъл гранични стражи са първообраза на топонимите от картата и на многобройните фамилии (също и фирми) в съвременна Италия и Южна Франция. Не съм сигурен дали в България ( пряката наследница на древните bulgari) имаме толкова, колкото само в Северна Италия. По мои груби сметки в момента, в Европа и Северното причерноморие (влючително Татарстан - бившият Булгаристан където са въдворени изселените от Сталин кавказки българи) трябва да съществуват 20-22 000 000 българи наследници на двата милиона римски bulgari.

48. Анонимен хронограф от 354 г.:
„ . . . . .Имената на синовете на Сим са:
Елам от който са еламците.
Асир от който са асирийците.
Арфаксат от който са халдеите.
Лух от който са лазите.
Харам от който итурите, или етхес.
Лебул от който са лидийците.
Гатсера от който са гасфените.
Хелмодат от който са индиите.
Сала от който са бактрийците.
Арам от който са арабите.
Идурам от който са гамерите.
Одерба от който са мардиите.
Лезел от който са партяните.
Деелем от който са гедрусиите.
Асал от който са хискитите.
Авимелех от който са хирканите.
Салеби от който са араните.
Мамсвир от който са армените или амените.
Евилат от който са гимнософистите.
Зиези от който са българите.”.....
. . . „Изреждането на народите от Анонимния Хронограф върви от запад към изток . . . „ ( “Българските огнища. . . П.Добрев. 103 стр.)

49. Как изреждането на народите върви от запад на изток и достига до района на древна Бактрия, а в списъка бактрийците са почти в средата на изброяването не става известно , но това си е проблем на автора. Арменците на Мамсвир са трети преди края. Тяхна най-древна родина е югоизточна Турция, откъдето постепенно са изтласкани на североизток, където са и досега. Асирийците са поселници на двуречието (Инд и Ганг) и малко на юг. И тъй като първите (асирийците) са на югоизток спрямо армените, които пък от своя страна са на северозапад спрямо асирийците, то явно изреждането върви почти в противоположна посока от заявената от Добрев. И българите като последни в списъка би трябвало да се намират или в Мала Азия, или на север от Черно море. Там където са и били териториите на Римската империя през 354г. Но основното е друго, не са посоките. Най-важното е, че няма и не е имало човек, който да даде начало на род. Той нито има носители, които да го запомнят като такъв, защото от „човека” до създаването на „рода” трябва да минат стотици години при които неговият „род” ( дори да е царски род) се смесва с хиляди други като него, нито при сегашното ниво на знанието може да се твърди, че човек може да даде начало на род. Обратното е исторически достоверното - когато една човешка популация се е размножила дотолкова, че да се появи множественото съзнание за предо- пределеност, за род, за Някой, който да се обяви (или да го обявят) за водач, родоначалник. Другото си в областта на приказките. Хронографа може да се приеме поне по два начина: Или да се приеме, че споменатите юнаци са водачи на изброените племена, или да се борави с Хронографа като „свободно съчинение” – тоест приказка. С други думи ако държим да приемем, че има някаква реалност в този списък, то това е списък на владетели на споменати племена около тази година – 354 от н.е. Така, че нормалният израз е „под когото” са, а не „от който са”. Ако е верно „от който са” то става въпрос за селища (градове), а не за водачи. Защото това е време на писаната история, където в общи линии са известни етносите населяващи Римската империя, обхващаща Близкият изток т.е., това е време за което съчинения предлагащи нови етноси и претендиращи за историчност, от типа на „Завръщането на джедаите” по Стивън Спилбърг, просто не вървят.
49.1. Също така е учудващо, как скитите (хискитите) попадат в този “. . строго определен тип от народи. . . с изградена държавност. . .”( стр.105 от същият автор и книга ), когато през 354г. никой не е чувал за скитска държава. Също и по-късно.
50. Някои съображения за „родоначалника” Ziezi: Титлата КАНЕСЮВИГИ има прототипната аварска КАНИЗАУЦИ. Сювиги (ювиги) се приема от сегашните изследователи като „върховен”. КАНИ си е КАНЕ. Остава ЗАУЦИ. Та ето това ЗАУЦИ ми се струва, че е първообраза, „таткото” на ZIEZI. След като зиези (или „циеци”) се появява във вторият препис (представеният цитат е от втори препис, в първият „зиези - от който са българите” липсва.), то не следва ли, че е било търсено, натрапено ( или нещо друго) т.е. не е било “налице” първоначално сред изброяваните “народи”. Разкодиранеато от тази гледна точка на “Зиези от който са българите” е “ Визшият повелител от който са българите”. “Визшият повелител” от религиозна гледна точка е бог. Няма свидетелства (поне засега) че “Анонимният” е бил духовно лице. От историческо – фактологическа гледна точка “Визшият повелител” през 354г. в Европа е само един – Римският император Констанций (средният по възраст син на Константин Велики - трако-скитът , който въведе граничните римски войски). Появяването едва във вторият препис на “ ziezi ex quo vulgares» (име взето от аналогичния сайт - http://ziezi.net. ) може да се обясни и с конвенционални причини, т.е. с желанието (или принудата) на преписвача да угоди на визшестоящия си началник – може би самият император, ако следваме смисъла на “визшият”. Като резултат се получава “Императора от когото са българите”, надпис който е в унисон на развилите се събития по онова време. И който дава голяма убедителност на предложеното тълкуване, при условие, че ziezi е вероятното предетерминирано “зауци”, и потвърждава служебното име bulgari.


51. Иван Т. Иванов - ( http://protobulgarians.com ): Точки 1, 2 и 3-та:
1. „Названието КУТРИГУРИ сигурно означава МАЛЪК, ДРЕБЕН РОД (ПЛЕМЕ). Първата дума КУТРИ се среща в писмените източници на Кирил-Методиевия старобългарски език със значение МАЛЪК, ДРЕБЕН. Като рядка, диалектна дума в българския език е отбелязана и от Й. Заимов [2004] със смисъл МАЛЪК, ДРЕБЕН, СИТЕН. В днешния български език от нея идват думите “кутре” – малко кученце и “кутре, кутел, кутелче”, – малкия пръст на китката на ръката. Има и лично мъжко име - Кутри и женско име Кутра, равностойни на славянските Малчо и Малка.
2. Пред вид на източноиранския произход на древните българи, може да се представи убедителна етимология на старобългарската и съвременната българска дума "кутри" - малък. На санскрит ksudrаā значи "малък, дребен, ситен". В езика на протоиндоиранците, същата дума е звучала като kšudra. От тази дума се образува и названието на четвъртата каста в древна Индия - шудрите, част от които са европейските цигани.
3.Названието УТИГУРИ най-вероятно означава ВЪНШЕН, СТРАНИЧЕН РОД (ПЛЕМЕ), буквално ПОКРАЙНИНСКИ РОД (ПЛЕМЕ). Определението УТИ може да идва от една добре документирана дума от Кирил-Методиевия старобългарски език, думата УД – крайник, множествено число УДОВЕ (крайници, в смисъл ръце и крака на човек). Същата дума УД и със същото значение “крайник” е отбелязана и от Стефан Илчев [1974]. ”

52. Иван Иванов: “ Република Унгария (Magyarorszag) е държава в Средна Европа с площ 93 030 км2 и население 10,1 млн. души (2000). Около 3 млн. унгарци живеят в околните страни: Румъния, Хърватско, Северна Сърбия, Словакия и Украйна. Унгарците в Румъния са около 2 млн. От тях 860 000 населяват централна Трансилвания в окръзите Ковасна, Харгита и Муреш и са наречени Шекели (SZÉKELY, SZEKEL). Счита се, че шекелите са потомци на старо, заварено от унгарците население от неизвестен произход, впоследствие маджаризирано. Унгарците ги считат за “чисти маджари” и превеждат техния етноним като “пазачи на границата”.
52.1. От тълкуването на точки 49 и 50 се вижда, че кугригури и утигури имат смисъл на качествено определение според българският език, но не и на етнос . Това е косвено доказателство, че хунските племена говорят български или сроден език, тъй като хунските имена се тълкуват с оглед на българският език. Анализира се само първата съставка “ути”и “кути” – съответно на “крайни” и “малки”. “Гури” сякаш не съществува равноправно като съставка. Избягване на тълкуване на “гури” е опасно за “приказната” история. Защото “гури” в българският език става на “гари” или “гъри”, опасната съставка “гари” (от bul-gari,) според която “утигъри” означава еднозначно и ясно КРАЙНИ СТРАЖИ, ВЪНШНИ СТРАЖИ, а кутригъри МАЛКИ СТРАЖИ.
52.2 Ето защо Прокопий Кесарийски не греши, като ги нарича хуни по народност, защото утигури и кутригури не са народност, а СЛУЖЕБНИ, ДЛЪЖНОСТНИ думи.
52.3. Ето защо шекелите са потомци на заварен, не от унгарците, а от маджарите древен народ., защото маджарите заварват шекелите ( потомците на hungari ) в Горна Панония.
- Шекелите, потомци на hungari-те , носят етимологията “пазачи, стражи на границата.” Hungari-те потомци на хуните носят етимологията “хуни-стражи” в името си.
- Тези очевадности са „невидими” за официалната история. За нея са важни „ очевидни връзки” като Бо-по-ли (кит.ез) = българи! Или „доану” = „кълна се” според П. Добрев и Торчаринов.
52.4. Етимологията на hungari от хунският ( старобългарски или сроден индоевропейски) преминава в маджарският ( угро-фински ) в думата “ шекели”. Последователната смяна на етноса и езика в Горна Панония, запазва смисъла на етноса на древния народ – хуните. Ето защо съвременните унгарци едва ли имат право да наричат шекелите “най-чисти маджари – следствие само на смисловото съвпадение на „шекели” и „хунгари”. Както гюл = роза. По-точно шекелите са най-чисти хуни. Иначе думите са от различни семейни групи.

53. Други “племена” свързани с името българин са: оногундури
“В една карта издадена от Гийон Делил през 1712 год. отнасяща се за византийските провинции през времето на император Константин Порфирогеник (по времето на който българите бяха упоменати като гости в двореца - IX-ти век, б.м.), областта Мизия е обозначена като населена от народа Bulgari onogunduri. От двете еднотипни названия, латинизираното византийско bulgari onogunduri и арменското оногхонтор-блгар, по-достоверно изглежда арменското, защото арменците са били в пряк контакт с кавказките българи и освен това са говорели на ирански език близък до този на ранните българи. На основа на двете названия може да се счита, че ОНОГХОНТОР е определение за качество към основния етноним БЪЛГАРИ. . . . . ОНОГХОНТОР-БЛГАР се превежда буквално като “вътрешни българи”. Иван Т.Иванов.
Лингвинистичните доказателстна на Ив.Иванов са прецизни по отношение на семантиката ( според мен) и затова приложих отново негови разрабоки. Къде е индикирал „ранни българи”, че и езика йм обаче, няма да питаме да не се сепне човека. Тълкуването на Оногундури – вътрешни българи посочва само гледната точка на древните автори по това време. «Вътрешни» и « външни» има само формална стойност (касае разстояние) и не означава етнос. По близките българи са вътрешни, по далечните – външни . Тук служебното име «вътрешни българи» е дори същото каквото има и в този момент в употреба – Вътрешни войски. За Ив. Иванов по-достоверно изглежда арменското, но според Римската теза те означа- ват абсолютно едно и също при еднаква степен на достоверност.
54. Другите думи това са купи-булгар и кучи-булгар. Това не са етноними дори според «приказната» история на П. Добрев, преразказана от Ив. Иванов: “кучИ-болгар (днепърски българи от р. Кочо - Днепър), купИ-болгар (кубански българи от р. Куп - Кубан). . .”
54.1. С единствената уговорка, че хиляди черногорци в днешто време се самоопределят сато «кучи».
54.2. Според черногорският етноним «кучи» - кучи-булгар е възможният праобраз на «черногорски граничен страж», при положение, че «черногорец» съществува като етноним преди или по време, когато bulgar става ентоним. Но това е тема за черногорския етнос, която не се разглежда тук.
54.3. От разгледаните 5 думи (кутригури, утигури, оногхондор-булгар, кучи-булгар и купи-булгар) три се доказаха като определено служебни, и останалите – съмнително служебни поради неразгадана (неустановена) окончателно първа съставка.

55. Преводи на проф. Бешелиев:
„ Кан субиги Маламир, от бога архонт; неговият стар боила, кавханът Ишбул, направи този водоскок и го даде на архонта. А архонтът даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи подаръци. Нека Бог удостои от Бога архонта да проживее заедно с кавхана Ишбул сто години. „
55.1. Думите под курсив са само титли (служебни названия), които заедно с личните имена представляват около 40 % от целият надпис. По каква презумция «българите» се «вадят» от военните титли, от целият военен стил на изказ и стават етноним ? Съвсем ясно е казано как архонта (княза) награждава войската: На българите (обикновените войници) ядене и пиене, на по-високите чинове – подаръци. Точно както се прави и в по - ново време. На войската – кебапчета и швепс, на офицерите – часовници и грамоти  !
55.2. Колона на Омуртаг:
« Кан субиги Омуртаг е от Бога архонт в земята гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и слявяни. И направи изкусно мост на Тича заедно с малкия стан и постави в този малък стан четири колони, а върху колоните два лъва. Нека бог да удостои поставения от бога архонт, като гази добре с крака си императора, докато тече Тича и докато ..., като владее над многото българи и подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години. Времето пък, когато се съгради това, беше по български шегор елем, а по гръцки индиктион 15.”
55.2.1. « Кан субиги Омуртаг е от Бога архонт » - Омуртаг е двойно тутулован. Веднъж с военен чин и втори път с цивилен (благороднически) от Бога. Това, че архонтсвото не му е дадено от римският император (който е визиран като враг) ясно говори, че бившите федерати (по времето на Тервел) вече имат собствена, автономна формация, която не е грешно да се нарече и държава. 55.2.2. Отделно е посочено, че гърците са императорски войници. Кога елините станаха имперски войници? Гърците може би, но никъде не е казано, бе под „гърци” зографа разбира „елини”! Той «владее» над многото българи, и глагола владее определя българите като етноним. Въпреки яснотата на глагола за наличието на етноним, думата «многото» указва за предишното й служебно име. Или, че тези българи имат същото модулно разположение. Тези думи «многото българи», се употребяваха и по преди от по-древни автори. «Многото» не е определение за численост за която има много по ясни изрази като многочислени, безбройни, многобройни, неизброими и т.н. изрази които са били използвани от древните за обозначаване на големи народи. «Многото» е по-скоро указание за многобройност на модули (застави или други формации) с еднакъв състав (същност) които обезателно не са концентрирани на едно място ( пръснати са). Само от едно такова (или подобно) разбиране думата придобива стилна яснота. Именно от това разбиране на думата «многото» става ясна и друга особена дума употребявана като числена характеристика за българите – множество. ( « Не те уплаши българското множество»). Множество би могло да се приеме като многолюдност, ако се описваше битката на Теодорих с българите. Обаче не се говори за битка, а за намеренията на Теодорих да се бие с тези хора (българите) известни с бойният си хъс и неотстъпчивост. Именно тази предварителност и «знаене» как са разположени българите предопределя използването на особената дума «множество», а не на друга дума, имаща по-ясно количествено значение за многолюдност и многобройност. В „многото” и „множество” се предполага една известна крайна граница, краен брой на числеността, докато при другите думи тя липсва.
55.2.3. « Персиан, от бога архонт на многото българи, изпрати Ишбул,. .»
Тук разсъжденията за «многото българи» са аналогични с горната точка.
55.3. Колона на Крум:
« .....направих моя брат, а стратегът Лъв да бъде нему подчинен. От Бероя...Дултроини е пръв тук ичиргу боилът за дясната страна, а стратезите Янис и Вардан нему подчинени. За лявата страна на моята войска: за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар Иратаис боила капханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези. » Г. Ценов.

Начало на анклав:
Тук ще направя едно по-голямо отстъпление от повествованието за изясняване на една друга манипулация в съвременната история свързана с българското християнство. Думата „войска” ( от цитата по-горе) е изведена от Г. Ценов наверно от езика „пушту”, където съществува като „сарак” - път. В надписа на колоната оригиналната дума е „саракт”. Следствие на военният изказ на текста, П. Добрев дава значение на „саракт” като „военен поход”, което е доста по-сполучливо от „войска”. Като заключение: За Г. Ценов „саракт” става – моята войска, за П. Добрев – моят поход.
Римската теза предлага друга визия за тази дума.
Не е очевидно, че идва от „ пушту”,”дари” или друг родствен език. Очевидно е само, че съществува в тези езици, нищо друго. И ако „очевидността” за азиатското лоби има посока Азия – България, то за Римскат Теза, тази „очевидност” има обратен вектор на движение. Не е очевидно също, че и на Балканите тази заемка е използвана в същият смисъл. Съществуват имена като „сарацини” (саракини), Сирак Отшелник (след налагане на православното виждане, Саракин остава без последователи (легални), много е вероятно думата „сирак” да произхожда именно от това име , също имаща смисъл „останал без никого”), Закария ( Захари ), сакрал (свещено), Сак Рикьор ( Свети Рикар ), Сакар планина ( Свещената планина), гр. Сиракуза (Южна Италия), Сакраменто (Свещено в превъзходна степен)( Испания) и т.н.( Консонантата „р” в средата на думата създава и днес затруднения на някои хора да я произнасят, което се компенсира с взаимозаменяемостта на „к” и „л” и „сарак” се е разпространило и като „сакар”.) Тоес тази дума е станала корен и на други по-съвременни думи имащи религиозен оттенък. Случайно ли е това ? Тъй като за Римската теза, такива „автоматични” прелитания от пушту в българския са неприемливи, тя потърси нещо конкретно дало начален тласък на думата „сарак – сакар”, и поставило началото на последвалите я серия от свещени думи. Намереното се оказа по-голямо от очакваното и то е името на скита Саракин.
Кой е той?
Ето какво съобщават Сократ, и по-късно Св. Еузебио:
„. . . Старите тракийци – гети са имали един философ на име Залмокс. Този Залмокс е бил ученик на гръцкия философ Питагор (507 – 502г. пр.н.е.). Ходил е в Египед, където се е запознал с египедската мъдрост. След завръщането си от Египед е бил свещеник на почитаното от тракийците божество - най-сетне сам бил обявен за бог. Неговата философия възпитала гетите (( които смятали, че след своята смър човек отива на „друго място”) - което е основа на днешното християнство. б.м.)) в покорност и ги извисила в нравствено отношение. На неговото учение се дължало изкореняването на лозята у гетите, за да не се опиват. Това учение продължил в християнско време скитът Саракин, който също живял известно време в Египед. Той смесил учението на Емпедокъл и Питагор с християнството и учил, че има две естества:Добро и зло. (Това, което е и основата на богомилството. Б.м.) След неговата смърт жената при която живеел, дала книгите му на някой си Кубрик. Този Кубрик отишъл в Персия и се нарекъл Манес. На неговото име учението на скита Саракин се е нарекло манихейство. . . ” Socr.I, 22; Euseb. VII, 31.

( Известни са историческите имена Кубрат , Кроват , Куврат и Кубер. Ето че се появи и още едно Кубрик (Куберик). Този Кубрик обаче е страшно неудобен – няма азиатско гражданство. Затова и никой „не е чувал за него”. Току виж постфикса „рик” „станал” на riсh или rex и Кубрик се индикира като „Крал Кубер”, т.е. все „неудобни” предположения)

Какво следва от този текст:
Това показва, че саракинството (манихейството) и неговото по-ново наименование - богомилството, не са секти на православието , а учения, които го предшестват, поставят устоите на неговите постулати и изхождат директно от апостолските виждания за християнство. Т.е. православието е секта на богомилството. Защото богомилството израства върху основите на едно ранно християнство, „посято” на Балканите от ап. Андрей, ап. Павел и помощника му Сила, и има за основа още по-древните гетски и египедски вярвания. И срещу това манихейство и богомилство, (без значение името, значимо е неговото изначалие) се бори княз Михаил и се „чуди” коя съвременна секта да приеме ( за „по умно” по думите на представителя на Михаил – Петър) – католическата или православната.

Какво доказва това предположение.?

1. Частта от поемата на Писий от т. 36.2.
2. Патриарх Фотий: (това е човека, който напарфюмираната история приема за „дал” християнството на българите):
- „Но и българският варварски и Христоненавиждащ народ до толкова се наклони към кротост и богопознание, че след като се отказаха от бащините си богове и свещени действия, и се отърсиха от елинското суеверие, пренесоха се за учудване във вярата на християните. .”
- „Това безбожие са посяли, заедно с другите неузаконени от българският народ, тамошните епископи на мрака, защото те се наричаха епископи”
Part.gr. 102, col. 724-725.параграф 3.

3. Заявеното от Фотий „елинско суеверие” през ²Х в. кореспондира с учението на скита Саракин „смесил учението на Емпедокъл и Питагор с християнството ” и европейската култура, а не с азиатските хановете .
4. Признава, че българският народ има епископи, а епископи се наричат както е известно християнски духовници, а не будистки или тибетски такива. Което означава, че заедно с богомилството в България съществуват и неговите отцепници – православни или католици организирани в епископии.
5. Заявява също, че на българският народ е присъщо „елинското суеверие”. Това означава, че патриарх Фотий счита българският народ за исконен тракийско – македоно – скито – хунски етнос на който не му е чужда елинската култура.
6. За свое „удобство” напарфюмираната история ползва изврате- ните цитирания на митрополит Симеон, който има за източник същият изложен тук Фотий, но го прави така, че да изглежда като, че гърците правят българите християни. По този начин за сетен пък „лъсва” истинското лице на напарфюмираната история и нейните фанариотски стожери.
7. Крум, прилага учението на Саракин и Кубрик ( Манихей) за въздържание от пиянство и изкоренява лозята. Това не го ли характеризира като привърженик на богомилите – манихеи ? Или поне като защитник на обичаите на гетите, които са първоносителите ?
8. Показва също, че е привърженик на Саракин, и като принася жертва под стените на Цариград 100 черни бика.Това е „питагорейството” ((накратко, ”питагорейство” това е идеята, че с числа може да бъде изобразен и съответно подчинен, (насочен) светът . В частност това са съвременните гадания на карти, гадания по разположението на планетите (хороскопи) и т.н.)) внесено в християнството от Саракин и последователят му Манихей.
(Всички тези болярски родове, които споследствие княз Михаил унищожава, явно са били водещи родове преди него т.е. по времето на Крум.)
9. Тези две фиксирани проявления на Крум в историята са и основания на Римската теза да счита, че с думата „саракт”, Крум обозначава територия подвластна на идеите на богомилството („саракинство” известно като „ манихейство”). Несъмнено има и други неизвестни ми източници, които характеризират Крум като борец против православието, които погрешно го окачествяват като езичник, а не като арианец – последовател на К. Велики. Манипулацията е явна.
10. От тази гледна точка не е случайно и името на Сакар планина, тъй като тя се намира в близост до споменатите черноморски селища в надписа от колоната на Крум. Освен това преди години там, в района на Сакар, бяха индикирани камъни, които имат същото разположение, като известно съзвездие ( за съжаление не си спомням името, а няма и откъде да погледна, защото цялата ми библиотека е в България). Тези долмени е логично да са дело на българските богомили, защото досега богомилите се разглеждаха като „домашно” явление, а не като ученици на мъдрост призхождаща от една от най-древните страни в света – Египед.

11. За тези хора Св. Йероним ( ²Vв.) пише:
„Хуните учат псалтира и топлят скитския студ с топлината на вярата: Златорусата и русата гетска войска е обкръжена с църковни палатки. Те ( скитите или хуните или гетите б.Г.Ц.) може би затова се бият против нас ( римляните б.Г.Ц.) с равна на нашата храброст, защото изповядват същата вяра.” Part.1.22.col.870.

12. Ето какво казва за същите хора и Енодий:
„ Той (Анастасий) веднага след това заточи илирийските владици на Ниш, Сердика, Пауталия (Кюстендил), Охрид и Никопол (на залива Арта). . . Православните на Скития, Мизия и други области поканили роденият в Залдаба (Шумен) Виталиан ( син на Патрикиол – водач на федератите) да се вдигне на борба против безбожния Анастасий”. Teophanes, p. 451.
13. Йоан Малала ( почти съвременник на тези събития):
„ Във време на неговото ( Анастасиевото) царуване се вдигна тракиецът Виталиан поради заточените владици. . . и завзе Тракия, Скития и Мизия до Одеса и Анхиало, предвождащ голямо множество хуни и българи”. „Кроватова Б-я. . .” Г.Ценов, стр. 47.
(цитата е повторен за удобство – да не се търси в началото)
- Отбелязано е, че синът (Виталиан) на водача на федератите Патрикиол (име доста сходно с това на приятела на Ахил (водача на мирмидонците) Патрокъл) е начело на хуни и българи, които се бият заради заточените илирийски владици. Това означава, че трапеца Ниш, Варна, Охрид, Никопол изповядва едно верую и глави на това верую са споменатите владици.
- С други думи хуните и българите през V²в. са самостоятелни или федерати на Римската империя, което също означава самостоятелни и отгоре на това християни и контролират почти целият Балкански п-в, т.е. Балканският полуостров през V²в. е политическа и християнска доказана общност.
Ето това е изводът, който Големите Братя не можеха да допуснат (и не допускат) да стане достояние на мнозинството, и всячески манипу- лираха ( и манипулират) посредством явни и тайни агенти. Ето затова „азиатските” версии се роят като мухи на мед, добре заплатени от дядоивановци, сюлеймановци и мошета.
Ето защо предците на българите „изчезват внезапно” и се търсят ( и се „ намират”от напарфюмираните историци) в Средна и Централна Азия – курсиви мои:
„ САРМАТИ – дали своето има на част от Източна Европа. . . .но наскоро след това изчезнали от картата на историята.
АНТИ – най-прочути сред славяните през V²в. и изчезнали внезапно през V²²в.
ГОТИ – напуснали земите си и претопени в Испания,Италия, Австрия и Мизия.
ЛАНГОБАРДИ – завладели Италия и изчезнали през V²²в.
ХУНИ – прочути през четвърти-пети век и изчезнали през шести век.
АВАРИ – създали през шести век Аварския каганат и изчезнали в началото на девети век.
ПЕЧЕНЕГИ – известни през Х – Х²в. И изчезнали през Х²²в.. . „
„Българските огнища...” П.Добрев. стр.133.

Ето, това е „науката” в момента дами и господа, това се учи в момента - приказки от ” Хиляда и една нощ” и предателствата на „бащицата” В. Златарски.

Друг един естествен извод, всячески изопачаван от напарфюмираната история е естеството на Балканският п-в, като Римска провинция. Балканите падат под Римска власт около ² в.пр.н.е. Населението на полуострова естествено не сублимира по метода на Фантомас за учудване на Луи дьо Финес, а става римско население. От какъвто и етнос да са били жителите му те стават римски граждани. И тези римски граждани добиват правото да изповядват християнската религия при К. Велики, и да имат собствена автономна патриаршия по времето на Юстиниан. Така, че не азитци да са били някои племена пробили „кордона” на комитите и нахлули в империята, извънземни да са били, то те пак щяха да заварят християни на Балканите, понеже „варварите” съществуват само в напарфюмираните глави на азиатските „търсачи”.

14. Гетски обичай е и превърнатият череп на Никифор, на винена чаша. Всички тези древни източници и съображения не рисуват Крум като азиатски монголоид, а като европеец със християнско възпитание. Ще кажете какъв християнин е той, като прави от черепи чаши?! Ами нека да видим, кой е варваринът в случая, защото на мен ми се струва, че наказанието на Крум е по-скоро ритуал, отколкото отмъщение.
15. Ето какво е становището на напарфюмираната история в лицето на „бащицата” проф. Васил Златарски за действията на Никифор:
„ Отрязвал ушите и други членове на войниците, които се докосвали до плячката” В. Златарски, История ², стр. 256.
Тоес, Никифор жестоко наказвал войниците си. Какъв справедлив човек е бил този Никифор – да наказва така войниците си за кражба!

16. Какво казва обаче патриарх Михаил Сирийски за Никифор ( и то не е отбелязано в българската история, защото там пише, че Крум е кръволока, а Никифор цивилизованият човек):
„ Ромейския император Никифор тръгна на поход против българите. Той бе победител и изби голямо множество от тях. Той стигна чак до тяхната столица, завзе я, и я опустоши. Неговата дива жестокост стигна дотам, че той събра техните малки деца, положи ги на земята и прекара по тях вършачните валцове (курсива мой)”.
L.B. Chabot, Chronique de Michel le Sirien,
t.III, fasc.I. Paris 1905, p. 17.

Ето такава история се учи в България – българоунизителна.
Край на анклава.

Връщаме се на повествованието след „черното” отклонение:
55.3.1. В този надпис от колоната на Крум Страшни са упоменати Янис, Вардан, Кордил и Григор като стратези. Стратег е елинският превод на римският чин ductor( полковник). В приказната история, Крум е описан като непримирим враг на римляните ( ромеите ). Защо тогава използва ромейски титли, а не някоя “боилска” ? Ако подобно хамелеонство е възможно в исторически план, то в българската армия в момента би трябвало да има чин паша, а не генерал. Явно картинката ще да е била по-различна, след като римският чин ductor (стратег) се увековечава с каменен надпис и то от върлият им враг.
53.3.2. Друга неяснота внасят „ичиргу боилът” и „ боил капханът”. Под тях в ерархията са подчинените стратези. Над тях са Иратаис – главатар и Дултроини – пръв.” Пръв” и „главатар” могат да се приемат за равни ерархични нива, понеже над тях няма други в съответното направление. От това следва логичното предположение, че между „първите” и „стратезите” би следвало да има еднакви „боили”. Те обаче не са еднакви, а са „ичиргу” и „капхан”. Освен стратезите ( полковниците) всички други са подчинени на някаква национална – племенна ерархия с неустановен порядък.
55.4. „ лице: MAUR-WPATR-IKIW+ ,опако: S[AR]CO-NTITWN-SERMHS[I]-ANWNSB-ULGAR - Принадлежи на Мавър, патриция и вожда на сермисиани и българи. „
55.4.1. Този Мауро ( а не Мавър, както го „кръщава” Бешелиев ) е назован българин в Солунската легенда.
Нека кажем няколко думи за този тип преиначаване на имената. Основанията са, че с такова „кръщаване” думата се „прави” удобна за ползване от съответния език. Основателността за такова кръщаване, обаче е по-скоро политическа, отколкото лингвинистич- на, защото поражда объркване, а не изясняване. Ето и няколко примера, понеже този тип кръщавка е приета за „нормална” от съвременните национални държави.: Roma = Рим, Cristobal Colon ( Кристобал Колон) = Христофор Колумб, Иван =Juan (Хуан), Mexico ( Мехико) = Мексико, цар Петър = zar Pablo, Genova (Генова) - Генуа и т.н. Има и резонни кръщавки, съобразени с изскванията на езика (като Генуа взета директно от латинският, а не от първата му производна – романската подгрупа), но повечето са политически.
55.5. Единственото което мога да коментирам от следващият надпис е само последната дума ( останалото ме затруднява поради незнаене това гръцки ли е, латински ли е, или транскрипция) и тя е :
SERMHSI-ANWNSB-ULGAR.
55.5.1..” bulgar” е в ед.ч. И на елински и на латински би трябвало да има окончание( ако е в мн.ч.), а такова дори не е загатнато, че е съществувало.
55.5.2. ”WNS”- мн.ч.
55.5.3. Остава тайственото СЕРМИСИАН . Предполагам, че това е прилагателно на “българин”.
55.5.4. Осмелявам се да предложа вариантите:
² - титла (чин) + bulgar(сл.дума) = сермисиански граничар
²². – етнос + bulgar(етнос) = сермиански,сърмисийски, сарматски, самарски българин.
²²² – опред. за място + bulgar(сл.дума) = Сирмиумски страж, Страж на Сирмиум, карпатски граничен страж.
²V – опр. за място + bulgar( етноним) =сирмиумски, сарматски, карпатски, българин.

55.6. Надпис 70 OSTRO BOGOIN
Този “остро богоин” не се превежда от списвателите на приказната история. Нито как Богоин ( със явен корен Бог ) става на Багаин . (По същият начин е изопачено и името на княз Михаил, известен в историята като Борис. В първоизточника обаче не е написано Борис, а Богорис – Орисан от бога. Име етимологично свързано със славянският език и Европа, а не с Азия и някой забравен от бога диалект). Нека го приемем този Багаин, както се подписват договорите на Лойд – с особено мнение. Багаин е прието да е длъжностна титла или нарицателно име на военното българско (!) съсловие. От това следва и “остро” да е такава, след като я предхожда и е нейно определение. Т.е. титлата добива вида “остро-багаин” с определено длъжностно значение. Обаче от това следва, че “остро-готи” също е титулна дума, тъй като прикачената титла на етнонима го определя, като етноним със служебно значение. Има и визи-готи, но има и визи-анти, което предопределя “визи”(бизи, беси) като основен етноним, чийто разновидности са готи и анти . Остроготите в историята обаче са само едни – тези на Теодорих. На готите Е дадена титла, което ги определя като вид войска, а не наименование на племе. С други думи „остроготи” е наименование на някаква военна част, определена като „остро” – остра. Това „остро” пък е исконна германска дума, ако още не сте се сетили, поради което остроготите е прието да са германци от напарфюмираните историци!
55.6.1. От тази гледна точка съвсем друг вид има остро-готското кралство на Теодорих, което се вклинява между Източната и Западната част на Римската империя. Остроготите на запад са точно това, което са българите на изток – стари трако-илирийски народи, останали в старата история със служебните си имена.
55.6.2. От тези разсъждения добива яснота и факта, защо мизиецът Аеций се бие заедно с остроготите против Атила в Каталунската битка, тъй като Аеций е magistrum militum (генерал от римската армия), роден в Иструм на р. Дунав.
55.6.3. Става понятно и определението “военна анархия” за времето ²²² – ²Vв. в Римската империя и може би едно от основанията е, че остроготи се бият срещу българи, т.е. военни формирования на Империята се бият помежду си, за разпределение на териториите, които са източник на доходи за тези войски и които вече не могат да се управляват от Римската империя чрез нейните цивилни губернатори.
56. Според испански академичен справочник “ol” е индоевропейс ки корен ( сричка) и означава отгоре, върху.
- От тази гледна точка “олгътраканъ” има смисъла на “върховен тракан”. Олгъ-тракана очевидно е по-висока длъжност от комита (comitae – страж), но въпреки това в съвременният бълг. език се е запазила именно думата “комита”, докато по-авторитетната “олгъ-тракан” е забравена. В момента съществува нейният нисък вариант – отракан (опитен, „печен”).
Предишният смисъл на “комита”- страж от Римската погранична армия – продължава да носи своя “висок” смисъл в настоящето и близкото българско минало. С думата “комити” са наречени не какви да е въоръжени хора, а организирани и то определено за благородни цели. Мизерстващите емигранти в Румъния през 1872-76г. се определят на комити, а органът им – комитет, понеже се идентизират с народното схващане за благородна цел, втъкана в понятието „ комита”. Индже войвода например никога не е удостояван с понятието комита, въпреки, че “войвода” – водач, главатар, стои далеч по-високо в титулната ерархия. Той е хайдутин, свободен човек, борец за народни правдини, но никога не покрива високия промисъл на “комита”. Военния род войски на Римската империя comitae – стражи на граничните райони, еволюира и се превръща в комити – воини, бойци за родния край и тъй като държава няма, т.е. има, но тя е чужда, вражеска (говоря за 500г. турско робство), понятието комити продължава еволюционното си развитие за да достигне връхната си точка – воини на Родината. Такава понятийна еволюция е възможна само при народ водил хилядолетен уседнал живот, при който родният край се е превърнал в Родина. Народ при който военните организационни структури са се инплантирали в народното съзнание. Такова светоусещане няма при племенните държави, дори при такива гиганти като атиловата, аварската и тимуровата империи. При тях родният край е там, където са стадата, шатрата и каруцата (талигата). Ако българите бяха етнос и бяха пристигнали на балканският полуостров с шатри и коне, то българското име отдавна да е било забравено, като имената на далеч по-многоброй- ните хазари, абари (авари), алани и т.н. Именно защото името не е било етнос, а титулна дума, носител на високия смисъл – страж на родния край, утвърждавал се като такъв почти 1000 г., многобройните скито - тракийско - балкански племена (всички с близки и далечни “роднински връзки“) са се идентизирали с него, кои повече, кои по-малко. Именно затова намираме bulgari и в Западната и в Източната част на Римската империя едновременно, по-едно и също време. Именно затова българите са хуни, сармати, авари по едно и също време, за едно и също събитие. Точно поради тази причина, всяка една от етностните теории за произхода на българите отрича този или онзи древен автор, който не потвърждава нейните твърдения (и поради тази причина е “неудобен”) с уверенията, че се е объркал. Според Римската теза, тези теории не са погрешни, когато обясняват българският произход с тюркски, ирански или други етноси и езикови заемки, те са сегментно истинни. Именно понеже търсят етностния първоизточник на bulgari, нито една от тези теории не може «се изкатери по-високо» от опонентката си по достоверност, въпреки огромните усилия на създателите си ( много от които, например проф. Бешелиев, са със доказан висок интелектуален потенциал), тъй като се намират в «базови лагери» на една и съща надморска височина. Към основният трако-илирийски контингент bulgari в Римската империя, несъмнено и доказано са се присъединявали и други етноси. От други религии и раси, което също е доказано. Те обаче не могат да променят качественото и количествено „статукво” на балканските „кореняци” – bulgari - , като защитници на Родината и се припознават в него, тъй като той е наднационален, надрелигиозен и надрасов.
Това е документирано в т.5.1.3. „.Една родина за всички .”. Ето това „превежда” българите (bulgaros) = комити (comitae), невредими през циклопската мелницата на историята, а не някакви народностно – фолклорни традиции, православна всеотдайна приобщеност, неуморното отглеждане на „болгарское пшено” и табуни от „звездни коне”, или модните в последно време, хипотетични „генетично предопределени” български народностни свръхспособности. Защото когато се изправи лице срещу лице, всеки по своему, пред това чудо наречено Отечество, българинът не е павликянин, евангелист, дъновист, православен или католик, богат или беден, сияещ хубавец или подтиснат грозник. Той е само обикновен човек, една смъртна частица от безсмъртната Родина и над него е само Небето.

Епилог

- Според Римската теза, нито един древен автор не е квалифициран като “объркал се” или “ неясен” , за да се правят изводи противоречиви на посочените факти от тези автори. Има класифицирани като „недоброжелателни”, но затова пък е обяснено, защо са наречени като такива.
- Българското име е търсено и намерено като такова сред многоброй -ните свидетелства от Стария континент в периода ²² – Х в., което предопределя неговото европейско (индоевропейско латино - славянско) етимологично изначалие.
- Доказаната еволюция на името от титулно в народностно ( bulgari – българи) доказва органичната и хилядолетна способност на носителите му да градят европейската история през последните 2000г. и няма причини, които да говорят против такъв диктат и в дълбоките доисторически времена, естествено под друго име.
- Римската теза слабо докосва Волго-Камска България, но това се компенсира със неопровержимите доказателства от “Сказание за дъщеряна на Шан”., Михаил Бощу - 882 г.
- Римската теза отрича примитивните, но хитри похвати на “приказ-ната” история за “победоносното азиатско нахлуване “, като доказва зараждането и утвърждаването на българското изначалие на европейска земя. Тезата не разследва етногенезиса на българите, защото това е направено преди 97г. от д-р Ганчо Ценов в книгата му „Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква ”.
- Умишленият телеграфен стил на Римската теза е продиктуван от през- умцията на минимално място да се опровергаят доводите на официалната „напарфюмирана” българска и европейска истории разпростряли се на хиляди страници и томове. Римската теза е ключ, гледна точка за едно бъдещо отношение към българската история, основано на реалните факти. На места изказванията са резки и крайни в оценките, но аз съм убеден, че това е най-благият тон с който могат да се коментират фалшификациите с миналото на българите, и самите измамници.
- Римската теза няма ласкателния стил на „приказната” история, гъделичкаща националното ни самолюбие с величаещи хипербули като “древна държавност”, “трансконтинентално минало” и “български цивилизации”. Тя не кокетничи с читателското нацио- нално чувство, само и само да бъде приета, разчитайки на емоциите, а не на разсъдъка.Тя не потупва читателя по рамото, а призовава към един сериозен анализ на изложените основания, присъщи за жител на Европа.


Край

[Sir Gray]

Фантастичните теории на Г.Ценов са оборвани многократно на този форум. Препоръчвам особено статията на Йончев:
http://forum.boinaslava.net/showthre...D6%E5%ED%EE%E2
Не смятам, че някой има желание за n-ти път да води същия спор, така че заключвам темата.