"Джагфар Тарих" - откъси

[pnp5q]

Е, хъм, pnp5q, вероятно думата "източнославянско" в цитирания текст има своето значение. Дори и , следвайки модата, напълно да отхвърлим всякакъв "номадизъм" на прабългарите (който обаче е несъмнено посочен в обсъждания тук текст, ако го приемем за извор, ще трябва да приемем и това ).

gollum, съгласна съм. Имах предвид, че

Откритите останки от ранни жилища и керамика говорят за обитаването на града от източнославянско уседнало население.

е напълно достатъчно като текст, за да предаде факта. Освен това от въпросното построение не ми стана ясно, дали професора твърди изрично, че

не са открити останки от българско поселение

или само е разказал за откритите славянски следи.

[gollum]

Постнатото от импрератора (ех, все забравяме, че на императорите не е добре да се портиворечи ) текстче е недвусмислено по този въпрос, според мен. Съвсем отделна работа е, че всяко подобно археологично обобщение няма как да е съвсем категорично или погледнато иначе - отразява моментното състояние на нещата, което лесно може да се промени в резултат на случайност в бъдеще, водеща до откриването на предмети, говорещи друго. И след като отрицателните доказателства са общо взето недостъпни, то вероятно ще е по-добре да се работи само с положителни. Т.е. от това следва, че засега няма открити следи от прабългари там. Поне аз така го разбрах, впрочем императора като източник на тази информация може би ще уточни това.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Постнатото от импрератора (ех, все забравяме, че на императорите не е добре да се портиворечи ) текстче е недвусмислено по този въпрос, според мен.

Точно така. За недвусмислието става въпрос... пък и за другото.:

Проф. Владимир Кучкин твърди, че в Киев не са открити останки от българско поселение.

... отразява моментното състояние на нещата, което лесно може да се промени в резултат на случайност в бъдеще...

И това, по принцип е така, но щом досега не е намерено нищо, вероятността да излезе нещо в бъдеще едва ли е голяма. Но, кой знае?

P. S. Благодаря на pnp5q за помощта.

[T.Jonchev]

Към издадения текст на “Джагфар Тарих” Ф.Нурутдинов е приложил кратък речник на термините, вкл. топоними и етноними. Понеже той е на друга страница в нета, бях го пропуснал, но благодарение на Хана сега се снабдих и с него.
Тук привеждам топонимите и етнонимите от текстовете, които качих вчера, с обясненията на Нурутдинов. В речника обаче не са обяснени всички. От друга страна не съм съвсем убеден в правилността на всички идентификации на Нурутдинов, тъй като в речника се чувства стремеж към “възвисяване”, който ме прави сдържат и донякъде подозрителен – погледнете обяснението на Нурутдинов за “Дулоба” и ще разберете за какво говоря. В този смисъл продължавам да смятам, че терминологията е желателно да бъде прегледана от “независим” тюрколог.

УЧУЛИ ("Три Сына") - булгарское название Карпатских гор, от которого произошло прозвище местных украинцев "учулы". Вначале так называлась гора с тремя вершинами.
р.АКСУ – нелокализиран
пл.КУК-КУЯНТАУ - горы, на которых был построен город Башту - Кый - Киев. Назывались также и "Куянтау". От "Куян" произошло арабское "Куяб".
р.БУГА-ИДЕЛ – нелокализиран
р.БУРАТ – нелокализиран
КАШАН - 1) Кашгария; 2) город - центр Кашанской губернии; 3) булгарская губерния эпохи I эмирата.
Кашанцы - 1) кушане, одно из племен ура; 2) кашгарцы; 3) население Кашанской губернии Булгара эпохи города Кашана I эмирата.
АСКАЛ (Эсегел) - 1) "храмовый город" в Шумере; 2) каста служителей "храмового города", жрецов; 3) жрец. Этот термин бытовал и в форме "аскал". Эсегель - булгарское удельное княжество в Закамье. В 922 году былс ликвидировано.
р.БУРИ-ЧАЙ – река Днепр
ХАРКА - 1) булгарский род; 2) булгарский балик; ныне - украинский город Харьков
БАЛТАВАР - 1) название герба рода Дуло - Ψ; 2) вождь, правитель; 3) булгарский город, современный украинский город Полтава.
УЛЧИЙЦИ (ульчилар) - славяне; от этого булгарского термина происходит русское летописное название "уличи".
АНЧИЙЦИ (анчылар) - 1) первоначально - гуннские части из иранцев, славян и булгар Украины, охранявшие границы Украины и ходившие в походы вместе с гуннами;
БАШТУ - официальное булгарское название города Киева, основанного в 620 году по приказу кана Курбата (Кубрата). Кроме этого, булгары называли город "Кый" (отсюда - славянское его название "Киев"), а его цитадель - "Шамбат".
САКЛАН - 1) Скифская степь-на юге Восточной Европы; 2) Восточная Европа; 3) территория Предкавказья, включавшаяся в состав Булгарского государства. Саклан дингезе ("Сакланское море") - Черное море. Саклантау - 1) Кавказские горы; 2) центральная часть Северного Кавказа.
САКЛАНИ- 1) общее название ряда североиранских кочевников; 2) скифы; 3) одно из племен Ура.
БАШКОРТИ (хонтурчийци) - 1) первоначально - ираноязычное племя, вошедшее затем в состав угров Казахстана и передавшее им свое иранское имя; 2) общее название угров Казахстана; 3) с 1193 года - областное название булгар Башкортской губернии (башкортцы).
ДУЛОБА - государство бека Шамбата, существовавшее на территории Чехии, Словакии, Польши, Венгрии, Литвы, Румынии и Закарпатской Украины (с 623 до 658 года). Шамбата в Западной Европе называли "Само", почему его государство именуют также "державой Само". Славяне называли государство Шамбата "Дулебы".
ФАРАНГ (франг) - 1) булгарское название реки Рейн и прирейнских германцев; 2) западноевропеец;
3) француз, Франция. Фаранг дингезе (Франкское море) - Атлантический океан. Фарангстан (Франгистан) - 1) Западная Европа; 2) Франция.
АЛЕМАНЦИ - 1) германцы; 2) немцы.
ГАЛИДЖИЙЦИ - 1) первоначально - одно из названий скандинавов; 2) новгородцы, которым в 1111 году удалось захватить у Булгарии Северный Шуд, расположенный между Белым озером и Сухоной.
АК БУЛГАР ЙОРТА ("Булгарская Держава") - название Булгарского государства.
ДЖУРАШ (Сурэж) - 1) Дагестан и Вайнахстан ("Чечено:Ингушетия");
р.СУЛА – Дунав
р.ИДЕЛ - 1) первоначально - название объединения семи родов; 2) первое название Булгарского государства; 3) Волга от устья Камы до впадения в Каспийское море.
БАНДЖА - 1) булгарское название города Фанагория в Приазовье; 2) город - центр булгарской губернии Мардан-Беллак, основанный в 925 году. Имел 15 баликов и 15 башен, из которых пять имели ворота (Муса ибн Халиль).
АЗАКСКО МОРЕ – Азовское моря
ХОРИСДАН - булгарский город на Украине, современный город Путивль. Булгары называли его также "Батавыл", то есть "Княжеской Ставкой", отчего возникло современное название города "Путивль". Назывался также "Коростень" (искаженное "Хорысдан").
ТИГАНАК – нелокализаран
ХОТ (ХОТРАГ) – гуннское племя. Според мен визира котрагите.
УТИГ (УТЯК) - гуннское племя. Според мен визира утигурите.
р.СОБОЛ (СОБ, СУБИЛ) – нелокализиран
БАЙГУЛ - булгарская губерния в Сибири эпохи I эмирата.
р.САСИ-ИДЕЛ - река Сосна
р.ТОРА-СУ – нелокализиран
ЧУЛМАНСКО МОРЕ – Северен ледовит океан
гр.БЕХТАШ – нелокализиран
МУРДАСИ - неидентифициран
БАЛИН - 1) земля белорусов и великороссов; 2) Северо-Восточная Русь, Московская Русь (Московско-Русское государство); 3) город Суздаль, основанный на месте булгарского балика Балын.
БАНДЖА - 1) булгарское название города Фанагория в Приазовье;
АС-БАНДЖА – нелокализиран
САБАНИ - первоначально одно из ираноязычных племен (слово "сабан" значит по-ирански "пастух"), которое позднее отюречилось и ярилось одним из главных предков булгар. Тюркские прозвища сабанов - сабары, баджанаки (печенеги).
р.АГИДЕЛ - 1) булгарское название рек Белой, Камы (от устья Белой до впадения в Волгу) и Волги (ниже устья Камы). Означает "Серебряная река", почему булгар называли иногда "серебряными булгарами";
2) булгарская губерния эпохи III эмирата.
СЕРБИЙЦИ - 1) жители лесостепи; 2) булгарское прозвище венгров; 3) один из булгарских родов.
р.АЛМИШ (КЕЛМЕС, КАЛГА) – нелокализиран
р.ШИР – река Дон
р.ДЖАИК – нелокализиран
р.АУДАН-СУ – нелокализиран
УЛАГСКИ ПЛАНИНИ – Карпатите (?)
УЛАГ-БУЛГАР - Дунайская Болгария, называвшаяся также "Бурджан".
ИСКАНДЕРОВИ ПЛАНИНИ – нелокализиран
КАШЕКИ - одно из названий адыгов (абхазов, адыгейцев, кабардинцев, черкесов); назывались также и апасами.
УРУСИ - 1) массагетский род, один из предков украинского народа; 2) русичи-украинцы; 3) великороссы.
АК-УРУСИ – неидентифициран
р.КИЧИ-ШИР – Северский Донец.

Надявам се постнатите обяснения на руски да са разбираеми за потребителите, които се интересуват. В случай, че някой има затруднения – готов съм да превеждам необходимото.


Tonev е прав. "Джагфар Тарих" е компилация. Отчасти още в увода към текста тази компилативност е заявена, но не изчерпателно. Въпросът е кога е направена. Защото ако нейн автор е бахши Иман, има вероятност и то не малка, данните (независимо от легендарния характер на отделни места) да отразяват исторически реалности. Ако обаче е Нутутдинов, каквато вероятност също не е за изключване, става дума за поне частично фалшифициране. Според мен това е приоритетния въпрос във връзка с паметника.
Както и да се реши обаче той, сянка на съмнение ще остане винаги поради липсата на оригинала - Голъм вече отбеляза това.

[resavsky]

Искандеровите планини би трябвало да са Стара планина ако съдя по описанието на създаването на Дунавска България.А за река Джаик мисля че говори и Ибн Фадлан при описанието на пътуването му до Волжска България.

[T.Jonchev]

Логически погледнато - трябва да е Стара планина. Но може да се идентифицират и с Шуменското плато. То не е планина, но и релефът около Киев не е планински, а това не пречи на Нурутдинов да идентифицира Башту (Кий), разположен на планината Кук-Куянтау, с Киев.
След като изчетох речника, който Нурутдинов е приложил (и от който постнах извадките по-горе), оставам с впечатлението, че целта на идентификациите му е да бъдат представени българите възможно най-велики - ех, ние ли не го разбираме?! Това налага критична проверка на идентификациите, защото не можем да изключваме при "Джагфар Тарих" и такива варианти например:
1.Автентична изворова подложка (с повече от един автор), върху която да е създаден пласт от фалшифицирана информация;
2.Изцяло автентична информация, но с хипертрофирани идентификации и коментар.
Струва си да се почовърка това.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Джагфар Тарих ми напомня донякъде за Паисиевата история. Малко съм позабравил съдържанието и, но като че ли там бяха описани, макар и малко объркано, събития, които могат да бъдат потвърдени от познатите ни извори. В Джагфар Тарих са описани с големи подробности събития, за които не намираме потвърждение в други източници. От това следват няколко възможности:
1. Ползвани са много ценни, недостигнали до нас първоизточници, съдържащи подробна информация за ранната история на тюрките и булгарите.
2. Летописът е съставен по устни предания и легенди, в комбинация с данни от автентични извори.
3. Всичко е една скалъпена фалшификация, преследваща някаква пропагандна цел.

По т. 1. Кой би могъл да запише така подробно ранната тюркска и българска история? За историята на ранните тюрки може да е взета информация от китайски летописи, което ми се струва съмнително. В началото на текста сякаш са описани някакви древно-тюркски, или съвременни легенди. А кой ли би могъл да запише всички подробности около Кубратовата Велика България? Това са ромеите, персите, германите, може и арабите, но те са били далече по това време. Защо ли не знаем нищо за много от описаните събития? Специално, ромейски хроники за тях не са достигнали до нас.:sm186:

По т. 2. Този летопис ми напомня също за ранната история на римския народ (Х²² - V² в. пр. н. е.), описана от Тит Ливий. Там събитията също са предадени с удивителни подробности. Дори някои от героите държат цветисти речи. Може в основата на легендарната история на ранния Рим да стоят действителни събития, но някои от сведенията в нея влизат в противоречие с археологическите данни. Тъй като булгарите са били безписмен народ, възможно е някои от събитията, свързани с ранната тюркска и ранната булгарска история да са предавани устно от поколение на поколение. При този вариант нямаме историческо съчинение, а сборник от митове и легенди, съчетани с действителни исторически събития, за които е почерпена информация от оцелели източници.

По т. 3. Този вариант е всъщност вариант 1, предложен от Йончев.

[Guy de Mont Ferrand]

По т. 3. Този вариант е всъщност вариант 1, предложен от Йончев.

Това е

[Юлиан Август]

Този летопис ми напомня също за ранната история на римския народ (Х²² - V² в. пр. н. е.), описана от Тит Ливий.

В такъв случай и по т.2 летописът няма почти никаква стойност...

[tonev]

“Умер Бат-Боян в 690 году в возрасте 65 лет, прожив на пять лет больше отца

това можем ли го засече по съвременни източници? и да го съпоставим с възраста на Аспарух? ако има съвпадък.... ще трябва да го признаем за някъкъв оригинал.

[T.Jonchev]

Не може. Общият извор на хрониките на Теофан и Никифор, за който се приема, че е живял и писал в самия край на VII век, съобщава, че хазарите "и досега" получават от него (Батбаян) данък - т.е. може да се смята, че е доживял края на века. Но в коя точно година е умрял и на каква възраст, е изключено да се засече.

Мен ме озадачава фактът, че текстът на Джагфар Тарих съдържа данни, които рязко противоречат на съобщения в гръцките и латински извори, а същевременно - и такива, които пък потвърждават други данни от същите тези източници. Това е много нехарактерно за фалшификатите. Фалшифицираният текст обикновено напълно съответствува на известните извори (защото това е всъщност неговият "сертификат" за автентичност), като добавя онази информация, която фалшификаторът иска да наложи като истинска. Разминавания с другите извори се получават когато фалшификаторът не ги познава и по този начин една фалшификация може да бъде хваната. Може ли обаче да мислим, че Нигматулин / Нурутдинов (особено вторият) не познава гръцките и латинските източници? Надали. Ако той (единият или другият) е фалшификатор и не ги познава - как е било възможно в "Джагфар Тарих" (ако е фалшификат) да се вложат данни, които напълно да им съответстват? Ако пък ги познава - защо има разминаване в пунктове, които не допринасят с нищо за "целта на фалшификацията"? За мен това е едно косвено, но съществено указание, че в случая "Джагфар Тарих" нямаме работа с банално фалшифициране (от типа "Константинов дар" да речем), а с нещо доста по-сложно и не бива току тъй да се откажем от изследването, издавайки присъда "фалшификат".

[gollum]

Е, проблемът е, че една добре направена измислица може да съдържа подобни "противоречия". Дори ако фалшификаторът е наистина добър и е посветил много време (и талант) на тази цел, ще е нормално да се очаква нещо подобно. Лошото е, че ако източникът е истински пак ще отговаря на това условие. Впрочем, възможно е да става въпрос не непременно за преднамерена фалшификация, а за лоша интерпретация/превод, нали? Особено пък ако оригиналът е представлявал сбор от разнообразни текстове от различен исторически период и със съответните разлики в език, наименоваия и т.н., а "преводачът" от "добри подбуди" се е опитал да ги обедини в един, вече интепретиран текст. При липсата на оригинал вече нищо не може да се заключи.

[resavsky]

Въпроса може да се постави и по друг начин - има ли факти известни след нейното публикаване които да потвърдят написаното в нея? Поне засега отговора е отрицателен.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

това можем ли го засече по съвременни източници? и да го съпоставим с възраста на Аспарух? ако има съвпадък.... ще трябва да го признаем за някъкъв оригинал.

Едно съвпадение или несъвпадение не мисля, че е достатъчно, за да бъде признат, или непризнат като оригинал.

Но, все пак:
Според “Именника на българските князове”, Курт (Кубрат) е държал властта точно 60 прабългарски години, каквото и да означава това. Началото и края на управлението са все в годината на вола, месец трети. Това е интересно съвпадение. Т. е. управлението му е продължило точно един 60-годишен цикъл по източните календари. Интересно е, че Авитохол е управлявал точно триста прабългарски години, а Ирник, точно 150 години. Според мен, такива съвпадения са много странни и приличат на някаква стъкмистика, вероятно заради “загуба на историческа памет” към датата на съставяне на “Именника”. Ако приемем, че съкровището от Малая Перешчепина е свързано със смъртта на Кубрат, значи той вероятно е умрял между 642 и 668 г. по времето на т. нар. император Констанс ²² (642-668), тъй като в съкровището са открити негови и на Хераклий (610-641) монети. Със сигурност, през 641 г., когато умира Хераклий, Кубрат е бил още жив. Теофан съобщава: “През годините на Константин (Констанс ²² - б. ².С.А.), който управлявал на запад, господарят на казаната България и котрагите завършил живота си...”. Т. е. Кубрат завършва живота си между 642 и 668 г.

Според тълкуванието на “Именника”, направено от Златарски, Кубрат е държал властта 60 прабългарски години в периода 584-642 г. Според други изследователи Кубрат е умрял малко по-късно. Според тълкуванието на “Именника”, направено от Москов, последната година на Кубрат е била 665 г., а първата е 605 г., която е годината на вола, според всички източни календари. Според това тълкувание, между 603 и 605 г. малолетният Кубрат е бил под опеката на загадъчния Гостун. Т. е. Кубрат трябва да е бил роден към 585 г. Ако Кубрат е управлявал 60 години, значи е умрял на възраст ок. 80 години. Някои смятат, че 60 години не е траяло управлението му, а целият му живот. Както вече споменах, според мен, възможно е тези 60 г. и да са нагласени. Интересно е, че по времето на Хераклий, Органа трябва да е бил още жив. При това положение, ако след Органа, Гостун е бил регент на малолетния Кубрат в продължение на две години, значи Кубрат няма как да е бил роден толкова рано, че през 584 г. вече да е властвал над уногондурите (според тълкуванието на Златарски), нито пък е поел властта още през 605 г. Разбира се, за този Гостун не се знае нищо друго, освен че е бил някакъв наместник, неизвестно на какво, или кого и защо. А, че е бил регент на Кубрат, е само хипотеза. С други думи, единственият източник, даващ точна информация за възрастта на Кубрат, е Джагфар Тарих.

Според Джагфар Тарих, Кубрат умира през 660 г. на възраст 60 г. Ако това е вярно, значи, че е роден през 600 г. Означава също, че годината на смъртта му, според досегашните тълкувания на “Именника” , направени от Златарски (642 г.), Москов (665 г.) и особено, от П. Добрев (677 г., което е свободно съчинение на въпросния "учен", в пълно противоречие с всички останали налични данни, които имаме - лично мнение на ².С.А.) не съвпада с годината, посочена в Джагфар Тарих, тъй като 660 е годината на маймуната, според тълкуванието на Москов и според китайския календар, и годината на овцата, според тълкуванието на Златарски. Лично мое мнение е, че началната година на Кубрат, посочена в "Именника на българските князове", може и да не е достоверна, но за крайната може и да се доверим на "Именника". А тя е годината на вола. Но странно е, че числото "60" намира приложение както в "Именника", така и в "Джагфар Тарих".:sm186:

Според Джагфар Тарих, БатБаян умира през 690 г. на възраст 65 г. Това означава, че е роден през 625 г. Това е възможно според всички досегашни тълкувания на именника. За съжаление, няма друг източник, освен Джагфар Тарих, откъдето да засечем възрастта на най-големия кубратов син.

В Джагфар Тарих не видях да има някакви податки за възрастта на Аспарух, освен ако не ми е убягнало нещо. Но изхождайки от възрастта на Баян, посочена там, Аспарух следва да е роден между 626/7 и 640 г., защото към 660 г. трябва да е бил достатъчно голям, щом се е опълчил на батко си, пак според Джагфар Тарих.

Според “Именника”, “Исперих княз – шейсет и една година, родът му Дуло, а годината му Дракон (според Златарски, "годината му Вълк" - б. ².С.А.), месец тринайсети (според Златарски, месец първи - б. ².С.А.).”

Според тълкуванието на Златарски, Аспарух следва да е властвал между 642 и 701 г. Но началото на баяновото управление е поставено в същата 642 г. Изхождайки от текста в "Именника", това няма как да е вярно, защото е в противоречие с данните от същия “Именник”, според който Баян поема властта в годината на вола, а Аспарух, в годината на дракона. А година на вълка, според мен няма и не е имало.

Ако началото на аспаруховото управление е в годината на Дракона, имаме съвпадение, според тълкуванието на Москов, защото 668 г., последната година на Баян, е година на Дракона. С голяма сигурност се предполага, че Аспарух е умрял между 695 и 701 г. При това положение, между 668 и 695/701 г. са изминали само 27/33 години. От това следват няколко възможности:
1. Посочената в "Именника" година на дракона е 668 г. и е началото на самостоятелното аспарухово управление. Преди това Аспарух може да е управлявал известно време като съвладетел на Кубрат, а после на Баян. По-късно Тервел е бил негов съвладетел за известно време след 695 г. Т. е. Аспарух трябва да е станал съвладетел на Кубрат между 634 и 640 г. и може би е роден поне 17-20 години преди това, т. е. не по-късно от 623 г., което е в противоречие с Джагфар Тарих, според който Аспарух трябва да е роден след 626/7 г.
2. Като продължение на първия вариант, ако Аспарух е властвал 61 години, значи вероятно и той, като баща си е умрял на преклонната възраст 80 г., хм:sm186: по време на битка с измаилтяните, хм:sm186:. При това положение, той трябва да е роден към 620 г., което не съвпада с Джагфар Тарих.
3. 61 години не е продължило управлението му, а толкова е била продължителността на живота му, а годината на заемане на властта е 668, когато хазарите подчиняват Баян, а Аспарух става пълновластен господар на уногондурите, които не се подчиняват на хазарите. Умрял е през 695 г. (годината на овена), когато е наследен от Тервел. При това положение, Аспарух трябва да е роден през 634 г., което съвпада с периода 626/7-640 г., според Джагфар Тарих.

От написаното по-горе не може да се направи категоричен извод. Но дори и да можеше убедително да се засече по някакъв начин възрастта на Баян, какъвто и да беше резултата, едва ли той щеше да е достатъчно основание, за да признаем, или отхвърлим въпросния летопис. По същия начин можем да отречем достоверността на целия "Именник на българските князове", заради очевидните фантасмагории, които съдържа в първата си полулегендарна част и заради някои грешки, каквито се предполага, че има във втората му, очевидно по-достоверна част.
Пак, следвайки тази логика, можем да приемем "Именника" за напълно достоверен, защото много от данните в него се засичат с данни от други източници. Но факт е, че годината 660, през която, според Джагфар Тарих, БатБаян поема властта не съвпада с годината на вола, посочена в "Именника на българските князове".

Ако в Джагфар Тарих има някакви противоречия с археологически данни, или с данни от други извори, това може да е направено поради слабото познаване на някои източници, поради грешки в преписването, или умишлено, за да не бие на очи евентуалната фалшификация.
Странното е, че ние направо си смучем от пръстите информация за старата българска история и изведнъж се появява Джагфар Тарих и като рог на изобилието ни залива с подробни и недвусмислени данни.
Забелязвам, че статиите в Уикипедия и Wikipedia, свързани с Кубрат и синовете му, ползват информация, почерпена от Джагфар Тарих. Досега, обаче не съм виждал сериозен историк да се позовава на този летопис. Привържениците на бактрийския произход на прабългарите по разбираеми причини никога не биха го признали за достоверен. Останалите, обаче също не се позовават на него. Но не съм запознат с причините, да не го правят.

P. S. А бат Аспарух (Атилькэсэ) май е кръстен на прадедо си, бат Атила. Но откъде ли е това прозвище Аспарух?:sm186:

[Thorn]

"Но не съм запознат с причините, да не го правят."

Тюркската теза не е на мода. Сега на мода е извеждане на произход от атлантите и египтяните през пеласгите и готите, но без признаване на нито една капка неарийска, дива и източна кръв.