Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Изгнанието на Иван-Асен!

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    ...борба за власт...

    Май картината започна да се прояснява...
    Откровено се надявах да има нещо общо със загадката за смъртта на Калоян, но историята се очертава като сбор от тривиални властови афинитети ( с оттенък на романтизъм по отношение съдбата на Иван-Асен). Просто казано - пълна бъркотия във властта, където всеки се опитва да грабне по-голямото парче от баницата. Резултата - началото на разцеплението (феодализацията) по българските земи, довели до разделянето на единната държава на малки наследствени феоди, лесна плячка за новата сила от юг.
    "...7. Пациентите във форумите трябва да се съобразяват с условието, че тук не е място за интелектуални изяви от типа на философски монолози, това е лечебно заведение." - Правила за форуми

    Comment


      #32
      T.Jonchev написа
      Има такова схващане: след Калояновата смърт се разиграла борба за власт, която Борил спечелил срещу Асеновите синове, брат си Стрез и братовчед си Слав. Ако не се лъжа, хипотезата беше на Божилов, но се прие почти единодушно.
      Няма данни за борба за власт - междуособици в страната между привърженици на единия и другия кандидат и т.н.Поне никъде не е отбелязано в изворите.За мене най-вероятно е,че след внезапната смърт на Калоян без да е определен наследник за цар е провъзгласен най-силната личност в страната - неговия племенник Борил /в нашата история Борил по принцип се приема за сестрин син на Калоян но според Пайсий той е син на цар Петър/.Стрез и Слав също племеници отказват да признаят законността на избора и се провъзгласяват за независими владетели в управляваните от тях още от времето на Калоян области - Македония и Родопите.Синовете на цар Асен /малолетни в този период/ са принудени да емигрират в Киевското княжество като не е ясно дали това става преди или след коронацията на Борил.Трябва да се има впредвид че вероятно още първите Асеневци не са имали ясна система за наследяване - защо например Калоян е обявен за цар а не за регент на Иван Асен ²² и това е една от причините за кризата от 1207 г.Във всеки случай за въоръжен конфликт вътре в държавата за престола /едва ли не гражданска война/ е пресилено да се говори.При сравнително подробните извори за онзи период това непременно щеше да бъде отбелязано.

      Comment


        #33
        Говорех за схващане, не за наличие на данни. Няма данни, точно така е. Схващането се базира на тълкуване на действията на Слав и Стрез след 1207г.

        Comment


          #34
          Борил вероятно е бил най-голям по възраст и независимо, че е сестрин син, е имал право по законите на наследяването тогава да заеме трона. Това е само предположение, тъй като сведения за рождените години и на тримата мисля, че няма. По същата логика Калоян е станал цар, а не регент - защото е бил по-голям.

          Comment


            #35
            resavsky написа
            Няма данни за борба за власт - междуособици в страната между привърженици на единия и другия кандидат и т.н.Поне никъде не е отбелязано в изворите.Във всеки случай за въоръжен конфликт вътре в държавата за престола /едва ли не гражданска война/ е пресилено да се говори.При сравнително подробните извори за онзи период това непременно щеше да бъде отбелязано.
            И то е отблязано!
            Съжалявам за повторението, но изглежда, че ще трябва отново да обърна вниманието ви на следното!:
            Продължителят на Вилардуен, Анри дьо Валансиен свидетелства съвсем ясно за война между Слав и Борил (заради владеенето на земи) и разказва историята за споразумението между император Анри и Слав за общ фронт срещу "узорпатора" Бурил. Срещу подкрепата и васалната клетва на Слав, Анри му обещал дори трона на "Голяма Влахия" след битката при Филипопол, според Валансиен.
            Oт хрониката на Валансиен става съвсем ясно, че когато в началото на лятото на 1208 г. Борил напада земите на Латинската империя, Алексий Слав е в състояние на война с Борил, поради което Анри съвсем естествено търси и намира подкрепата на Слав, който привлича на своя страна във войната срещу Борил.

            Comment


              #36
              Не се учудвам, че Анри дьо Валансиен не като че ли особено познат извор на Ресавски. Единственият превод и то на откъси от цялото съчинение, отнасящи се за българската история, е преведен в една статия от един от годишниците на СУ, чийто автор е глухо неизвестният Кирил Жуглев. Знам, че този пост си е лек оффтопик, но прощавайте - просто не се сдържах. Много ме е яд, че не е преведен на български цялостно този извор.

              THE LABARUM


              sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
              ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
              ,sevogorob eht erew ysmim llA
              .ebargtuo shtar emom eht dnA

              Бе сгладне и честлинните комбурси
              тарляха се и сврецваха във плите;
              съвсем окласни бяха тук щурпите
              и отма равапсатваха прасурси.

              Comment


                #37
                Добре приемаме,че Вилардуен наистина е написал че Слав се намира във война с Борил.Но дали това отразява реално водени бойни действия?Трябва да си има впредвид че договора между Анри и Слав е сключен чак през лятото на 1208 г. след битката при Филипопол и при описанието на военните действия преди тази битка от Вилардуен никъде не е отбелязал че България се е намирала в състояние на гражданска война.Трябва да се има впредвид че инициативата за кампанията от 1208 г. принадлежи на Анри който напада България и ако между Борил и Слав е имало военно противопоставяне защо латинците не са потърсили по рано съюз със Слав?По вероятно ми се струва че Слав се е обявил за независим още през 1207 г. след смъртта на Калоян непризнайвайки легитимността на Борил без това да е свързано непременно и с военен сбълсък.След битката при Пловдив / чийто изход е неясен но едва ли е особено положителен за Борил/ Слав съзрява шанс да се бори за царската корона и поради това се свързва с латинците.Няма данни Слав да е участвал на латинска страна по време на кампанията от 1208 г.

                П.П.Май твърде много се увлякох по този второстепенен въпрос но нищо неговото изясняване е необходимо особено когато трябва да се направи оценка за личността на Борил което все пак е косвено свързано с настоящата тема.

                Comment


                  #38
                  Отново бъркате Resavski.
                  Хрониката на Вилардуен завършва със събитията от 4 септември 1207 г. (смъртта на Бонифас дьо Монфера), поради което маршала на Шампань и Романия няма как да е описал нито конфликта между Слав и Борил, нито пък битката при Филипопол. За всичко това пише неговият продължител Анри дьо Валансиен в своята хроника, озаглавена "Историята на император Анри" и описваща сравнително подробно събитията от 1208-1209 г. Тъкмо в началото на тази хроника, Валансиен ясно свидетелства, за това, че още преди Анри да започне похода си срещу България (юли 1208 г.), Слав бил във война с Бурил (заради отнети чрез "предателство" земи), поради което и латинците още в началото на похода и преди битката при Филипопол решават да се отправят към "Влахия", за да получат "помощта и силата" на Слав, който поради тези обстоятелства считат за свой естествен съюзник ("Есклас, високопоставен сеньор, който воюваше срещу Бурил")! Сведението на Валансиен е ясно и недвусмислено и се отнася до статукво преди кампанията на Анри срещу Борил и битката при Филипопол (31.07.1208 г.)!
                  Изходът от битката при Филипопол изобщо не е неясен! Напротив, съвсем ясен е, просто е доста нелицеприятен за българските историци, свикнали да се опияняват от клишетата за "загиналия в битката при Адрианопол цвят на западното рицарство" и предпочитащи да премълчават историческата истина за една дългогодишна война между Българското царство и Латинската империя, започнала със сражението край Адрианопол на 14.04.1205 г. и продължила почти цяло десетилетие, при това с политически и военен успех за империята. Ето защо и хрониката на Валансиен си остава непревеждана и премълчавана (а в нея само битката при Филипопол се описва в цели 5 глави! И това е може би най-подробно описваното в изворите сражение от средновековната българска история!).
                  ...Докато историята продължава да се пише шувинистично, тенденциозно и пристрастно и докато продължава да представя единствено славните и бляскави страници и да премълчава, да се срамува и да укрива не толкова славните моменти и епохи, не бихме могли да имаме един обективен поглед към миналото, който да не страда от национални комплекси! Така се създават само митове, но не и обективна история!

                  Поздрави!

                  Comment


                    #39
                    Все си мисля че от борбата за власт не трябва да се изключва и Калояновия син /вероятно на име Витлеем/.Има едно малко известно сведение на един британски монах - абат Рудолф че по време на Страстната седмица на 1205 г. / практически по същото време когато се е разигравала битката при Одрин/ синът на цар Калоян / не се казва името му / се е явил в Рим за да получи кралска корона от папата.Един от митовете в българската история е,че Калоян е посочил Иван Асен ²² за свой наследник - доста по-вероятно изглежда да е подготвял сина си /Витлеем?/ за свой наследник.

                    Comment


                      #40
                      Мда, Валансиен е доста подробен за конфликта между Алексий и Борил. Всъщност той се казва Анри дьо Валансиен и хрониката му се нарича "Историята на император Анри". Има нездрави хипотези, че императорът сам е съставил хрониката, но това, разбира се, са безмислени приказки.

                      505. Тогава (юли 1208) императорът (Анри, брат на Бодуен) тръгна от Салембри (Силиврия на Мраморно море) и язди все напред срещу куманите и власите (Валансиен никъде в текста си не споменава българи и България); и войската яздеше все напред ден след ден. Какво да ви разправям? [Императорът] напредваше, докато стигна при Андренопл (Одрин) и щом се събраха всичките му хора, настаниха се там. Тогава се посъветваха и решиха да продължат към Влахия, за да получат помощта и силите на един високопоставен мъж, наречен Есклас (Алексий Слав), който бе във война с Бюрил (с когото бяха първи братовчеди), защото Бюрил беше отнел негови земи с предателство. И ако успееха да получат помощта [на Есклас], щяха напълно безопасно [за самите себе си] да нападнат Бюрил.


                      545. И така, вече чухте как Бюрил беше победен и стана всичко, за което слушахте. Какво повече да ви кажа? Нашите хора стигнаха до Крюсмон (Кричим) и обградиха града и замъка. Есклас, високопоставен сеньор, който воюваше срещу Бюрил, макар да му беше първи братовчед (защото Бюрил твърдеше, че земите, владени от Есклас, трябва да бъдат негови, а Есклас отричаше; и затова враждуваха помежду си); та този Есклас прати [вестители] при император Анри, за да се помирят, тъй като искаше да разполага със силата и помощта му.
                      546. Точно както ви казах, след това Есклас дойде при императора и го откри да седи в шатрата си заедно с най-високопоставените барони. Есклас дойде в шатрата, където бяха бароните, падна в краката на императора, целуна ги, а сетне и ръката му. Какво да ви кажа? Мирът беше сключен и потвърден, а Есклас стана там човек на император Анри и се закле оттук нататък да му бъде верен и покорен като на свой законен сеньор.
                      547. Тогава маршалът (Жофроа дьо Вилардуен, маршал на Латинската империя и автор на "Завладяването на Константинопол") му каза насаме да поиска от императора единствената му дъщеря. И Есклас отново падна на колене пред императора и му каза: “Господарю, чух, че имате дъщеря, която ви моля, ако ви е угодно, да ми дадете за съпруга. Аз съм твърде богат със земи и съкровища от сребро и злато и ме смятат за голям благородник в моята страна. Затова ви моля, ако ви е угодно, да ми я дадете.”
                      548. И всички високопоставени мъже, които присъстваха там, го посъветваха да я даде на Есклас, за да му служи той на драго сърце и с по-голямо усърдие. А императорът каза: “Сеньори, щом вие ме съветвате, давам му я.” После се усмихна, повика Есклас и му каза: “Есклас, давам ви дъщеря си, стига Бог да позволи да й се радвате; и с нея ви отстъпвам всички завоевания, които направихме тук (след Пловдивската битка от края на юли 1208), при условие, че бъдете мой човек и ми служите. Ще ви даря също и Голяма Влахия (вероятно царството на Борил), чийто владетел ще ви направя, ако е угодно Богу и съм жив.”


                      Пускам цитатите, понеже Валансиен скоро трябва да излезе, та да има зарибени Превода на хрониката от среднофренски го направихме един приятел и аз. Конкретно цитираните тук пасажи са работени от мен. Редакцията на целия текст засега е моя. Стискайте палци за изданието, ползвайте дадените цитати и ги коментирайте на воля. Винаги е досадно да се говори за извори, без те да са цитирани. Гарантирам, че българският вариант на текста е максимално достоверен. Enjoy!
                      Last edited by gregorianus; 12-06-2007, 03:15.
                      Луд на шарено се радва - цивилен блог

                      Comment


                        #41
                        Gregorianus,
                        Много се радвам да чуя, че Валансиен ще бъде издаден на български - надявам се в пълнота, защото откъсите на Жуглев ме изтормозиха много навремето. Искрени поздравления за начинанието!

                        Comment


                          #42
                          Григорианус,

                          много добра инициатива. Чух за нея от един приятел от ИФ. Поздрваления. Аз честно казано се радвам от една страна, но от друга - не, защото след два дни имам защита на дипломна работа на тема "България и българите в представите на Жофроа дьо Вилардуен, Робер дьо Клари и Анри дьо Валансиен". Та съм ползвал досега само Жуглев основно де....И моята разработка ще е без цялостния български превод (толкова месеци я пиша и то да излезне скоро след защитата ми, баси каръщината е моето).Въпреки това преводът искам да си го купя и да го държа в ръцете си непремено.


                          оффтопик

                          THE LABARUM


                          sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                          ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                          ,sevogorob eht erew ysmim llA
                          .ebargtuo shtar emom eht dnA

                          Бе сгладне и честлинните комбурси
                          тарляха се и сврецваха във плите;
                          съвсем окласни бяха тук щурпите
                          и отма равапсатваха прасурси.

                          Comment


                            #43
                            Да, текстът ще бъде пълен. Надявам се да свърши работа на много хора. Но нали знаете как е - винаги има нещо за доизкусуряване в последния момент. Както и да е, обратно в темата за Йоан-Асен!
                            Луд на шарено се радва - цивилен блог

                            Comment


                              #44
                              Попаднах на страшно любопитна теория на изследователя Веселин Игнатов: че до края на 1210 г. Борил управлява като ............регент и евентуално съвладател на малолетния син на Калоян / Витлеем или Василий/.След това синът на Калоян вероятно умира /към край на 1210 и 1211 г./ Борил се провъзгласява за цар и се развежда със съпругата си / куманката,бившата жена на Калоян/.Хипотезата е страшно любопитна само че доказателствата за нея са неособено убедителни.Това е най вече едно писмо на латинския император Анри до папата от септември 1208 г. където българския владетел е наречен "Voullam" - евентуално Витлеем и няколко двусмислени изрази на гръцки хронисти че Борил първо е овладял властта над българите с насилие и след това се обявил за цар,както и едно известие че Иван Асен и Александър са избягали при русите "когато Борил управлявал като цар" - тоест около 1211 г. което се вписва в сведението на Акрополит за седемгодишни размирици при българите предшестващи овладяването на престола от Иван Асен.

                              Comment


                                #45
                                Да, хипотезата действително е интересна и наистина доказателствата не са много убедителни.
                                Всъщност, в сведението на Георги Акрополит за тези "седем години" може да има някаква грешка, защото той говори не за седемгодишни размирици, а за седем-годишна обсада на Търново, което ми се струва доста съмнителна продължителност. Освен това, изглежда е минало известно време (неясно колко) от бягството на Йоан при русите, докато събере войска и нападне Борил: "През времето, когато Борил управлявал като цар българите, Асеновият син Йоанис избягал и отишъл в страната на русите. Там той останал достатъчно време и след като събрал около себе си някои от сбирщината руси, поискал обратно бащиното си наследство. Той воювал с Борил, победил го и станал владетел на немалко земя. А Борил влязъл в Търново и, затворен вътре, бил обсаждан в продължение на седем години. Неговите хора, след като паднали духом, минали на страната на Асен."
                                Прочее, малко по-горе Акрополит пише: "Като умрял (Калоян - б. ². С. А.), царската власт над българите взел синът на сестра му, по име Борил, който се оженил за вуйна си скитка. Синът на Асен, който бил още дете, бил взет тайно от някого и отведен при скитите."
                                Този текст не ни дава основание да допускаме, че са минали цели четири години между смъртта на Калоян и възцаряването на Борил. Пък и през 1211 г. Йоан Асен едва ли вече е бил съвсем дете. Тогава трябва да е бил на не по-малко от 16 години, но най-вероятно е бил 17-18 годишен.

                                "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                                It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                                Comment

                                Working...
                                X