СМЪРТТА НА ЦАР КАЛОЯН

[gollum]

Mitaca, всичко, което пишеш е логично, но не мисля, че това е досаттъчно за да закюлчим категорично, че е ставало въпрос за естестевна смърт (болест). Струва ми се, че данните са твърде малко, вероятността някаква важна "улика" да се е "затрила" е много голяма за подобна категоричност. Твърде малко е изместното. Може да е имало подкуп, може да не се е разбарло веднага кой е извършителя, въобще възможностите са твърде много. Пиша това не за да се откажете от цялата работа, а по-скоро за да се въздържате от чак толкова категорични съждения.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

В пост ¹1 Йончев е цитирал изворите, като се е ограничил до текстовете, в които се говори директно за смъртта на Калоян. Аз ще добавя още малко цитати, които също съдържат интересна информация. С червено съм маркирал по-важните, според мен моменти, които косвено имат връзка с темата.

"Чудесата на Св. Димитър Солунски":
"Тогава владетел на българите бил Йоан, известен повече с името Йоаница и наричан така и досега. Той въпреки пустошта, която го възпирала, се отправил на поход срещу ромеите. И като пребродил цяла Македония, опустошил всички области, сринал и разрушил из основи крепости, оплячкосал, опустошил и преселил цялото население покрай брега на р. Дунав, с една дума, превърнал в пустиня всяко място, което нападнал. С неудържим устрем той се отправил и срещу Солун, като водел войнство, по-многочислено от морския пясък: българи, кумани, татари, хазари, гърци, алани, руси — потомци от всички родове, които е откърмила северната страна, подобно намногоглава хидра (точно седем народа=седем глави бел. ².С.А. ), както би казал някой, или стоглав тифон, сторък исполин или някакви други свирепи зверове.
Там имало стрелци, копиеносци, шлемоносци, щитояосци, прашкари и всички други видове войници. Пред него вървял воеводата на неговите войски Манастър, който бил твърде опитен във военното дело. Той водел многочисленото войнство и се разположил за малко на стан в ливадите край река Галик. След това и българският цар разположил стана си със своето множество войска в Лагадина — място, което отстои недалече от града и има изобилна вода и паша за конете. И така стекли се войски от Галик и от Лагадина и този велик град Солун се увенчал с венец не на слава, а на изпитание. Заградили го войски отвсъде, околностите му се изпълнили с полкове. Всички хълмове се изравнили, земята долу се тресяла от въоръжените конници, а горе въздухът ечал от цвиленето на конете. Чувал се трясък, подобен на гръм, който предизвикал трепет в сърцата на гражданите. Един изглеждал като Ксеркс, който воювал срещу Гърция, друг — като Рампсак от Асирия, трети — като Сенахерим, който отивал на поход срещу Юдея. Пред него огън опустошавал, а зад гърба му плам се разгарял, както казва божественото писание, „сякаш пред лицето му се разстилаше пищен рай, а след него оставаше безлюдна пустиня”. И след като владетелят на това безчислено войнство пристигнал откъм тамошните по-северни високи хълмове, отгдето му се разкривал целият град, той почнал да го разглежда от височината. Той наблюдавал великолепието и красотата на къщите, разпитвал и за пречестните църкви и ги разглеждал. Той съзрял също и храма на великия Димитрий, запитал за него и щом научил, че това е църквата на мъченик Димитрий, веднага слязъл от коня, поклонил се и рекъл: „Свети Димитрие, ако превзема този град, ще ти построя прекрасен манастир." Прочее той замислял нещо, лукаво за този прочут град, обаче бог от небесата не утвърдил това...
Но, ти, Димитрие, добрий мъченико, закрилник на града, покорител на родното си място, велики военачалнико на божието "опълчение, си се надсмял над неговото безумие и си поругал суетния му замисъл. Ти вече си наострил срещу него оръжието си, но все пак си се въздържал и си му дал време да се разкае целомъдрено и да се отвърне от злината и суетата си. Той обаче не сторил това, а с най-голяма бързина изпратил съгледвачи около целия град, преброил всички кули и всички разстояния между кулите по стените и всички зъбери. Скоро след това военачалниците му се събрали на съвет и съветът решил как да се води войната: към всяка крепостна кула на града да настъпи по един полк от неговата войска. Всеки един полк да донесе по две стълби, та когато цялото войнство обкръжи града едновременно и го нападне вкупом, лесно да го овладее според правилата на войната. И неговите намерения щели да се осъществят. Защото при такова огромно множество войска къде би могъл нашият град да намери вътре хора, годни да го отбраняват, ако великият наш бранител, военачалник и победоносец отново не вдигнеше силите си и отново не предприемеше спасителен за града поход?
Българският цар Йоан си легнал да спи, след като подготвил от вечерта всички бойни съоръжения, плановете си, войската си и оръжия, мечове, лъкове и всички други съоръжения, та на другия ден още с настъпването на утрото, при изгрев слънце, да обкръжи града с войска и да го щурмува. Вече настъпила нощта на неговата смърт. И, както подобава, през нощта той не си представял и не сънувал друго освен как неговите полкове обсаждат града, как с помощта на стълбите се възкачват по стените, виждал кръвопролития, слушал смущение и се виждал да влиза в града с голяма гордост. Това траяло чак до полунощ, а след това той се пробудил. В нощната тъмнина мъждукали свещи в палатката, а вън пред нея според обичая бдели и стояли на стража млади войници.
Тогава, именно тогава в дълбоката нощ чрез ревността на мъченика бог излъскал докрай сабята на своето отмъщение и я наострил сякаш на точило."
От горния текст е видно, че действията на Калоян са действия на енергичен човек, който не личи да е бил сринат от някаква тежка болест. Ако е умрял от болест, то тя ще да е дошла внезапно в нощта преди смъртта му.
По-нататък текстът на "Чудесата" беше цитиран от Йончев:
"И внезапно неуморимият истински наш страж и пазител на града Димитрий — великият воин на великия владетел, се появил пред българския цар като конник, яхнал бял кон, и в миг нанесъл смъртна рана на нещастника. А той изведнъж изохкал и започнал да обвинява върховния военачалник на войската си Манастър, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го е видял да влиза на кон ( - б. ². С. А.) в шатрата, яхнал чистокръвен бял кон, и да забива в сърцето му копието, което носел...
... Защото бил прободен направо в утробата и потекла чиста алена кръв под него...
... А Калоян не живял дълго след това, но още същия ден към залез слънце умрял от насилствена смърт ..."
Георги Акрополит говори за болки в страната. В "Чудесата" се говори за пробождане в сърцето, а после за пробождане в утробата...

Нека допуснем, че Манастър е пробол Калоян:
Ако наистина той е извършил престъплението, едва ли е нахлул на бял или какъвто и да било друг цвят кон в палатката. С този кон би събудил половината лагер, включително и самия Йоаница. Палатката все пак се охранява, макар, че може пък да е подкупил стражите. По-вероятно е да е влязъл пеша, най-малкото, за да не събуди жертвата. След като влиза, намушква Калоян и излиза от палатката без никой да го види (пълен абсурд) и отива в собствената си палатка, където си ляга, ни лук ял, ни лук мирисал. Калоян се събужда от острата болка в корема и заявява, че е бил прободен с копие от Манастър, който яздел бял кон. Ако е бил прободен с копие, обаче, то вероятно е щяло да остане в тялото на царя. Надали убиецът е щял да се мъчи да го извади. По-лесно е копието да влезе в тялото, отколкото да излезе. Впрочем това много зависи от острието и дали е метателно копие, или копие-пика. Не се споменава, обаче в тялото на Калоян да е имало забито копие, докато се е превивал от болки. Не че има голямо значение какво точно оръжие е използвано, но мисля, че ако е било извършено убийство, по-вероятно е да е бил използван меч. Манастър е "бил твърде опитен във военното дело" и вероятно добре е знаел как да убива. Но той вместо да убие царя с един или два удара, само го ранява и си отива да спи (твърде аматьорски действия:sm186: ), пак повтарям, без никой да го види нито да влиза, нито да излиза. Впрочем Калоян го бил видял да влиза, ама не се споменава да го е видял да излиза. Също ми се вижда странно Калоян да преживее още цял ден със смъртоносна рана в корема. Може би много филми съм гледал. Но в тях японци и римляни се самоубиват за секунди, най-много за няколко минути.

Друго което ми прави впечатление: Манастър не се споменава в нито един друг извор, освен в "Чудесата". Но дори в "Чудесата" той не е описан като убиец, а само като набеден за такъв от умиращия цар.

"Житието на Св. Сава" също беше цитирано от Йончев в частта за убийството на Калоян. По-нататък се казва:
"Дошлите войски, обхванати от ужас, боейки се от светеца, намислили да бягат, но началстващите воеводи не искали да оставят своя цар за поругание на гражданите и за ядене на зверове н птици, а като имаха вяра към него и показваха последната си обич, понесоха мъртвия си цар със себе си; а понеже се бояха от дългия път, те разрязаха корема му като извадиха всичките му вътрешности и тялото му осолиха, отнесоха го в своята страна."
Този текст май беше по-подходящ за темата: "Кой е погребан в гроб ¹39", но пък в него се съдържат интересни думи, показващи лоялността на воеводите към техния мъртъв цар.

Най-реалистично ми се струва описанието, дадено от Георги Акрополит. Като, че ли само той се отнася скептично към версията, че Калоян е убит от Св. Димитър. В останалите текстове смъртта на Калоян е представена като свръхестествена, вероятно заради липса на по-разумно обяснение... Калоян бил убит от самия Св. "Димитър". Според мен причината за това е, че всъщност не е бил убит, а е умрял в резултат от кратка и тежка болест.

Още Златарски прокарва тезата, че Калоян е убит в резултат от заговор, начело на който стои жена му, куманката. Причината той да приема такава хипотеза е текстът на Георги Акрополит за събитията след смъртта на Калоян: "... и го ударил с копие в страната. Наистина никой никога не е причинявал такива злини на ромейската земя, така че и име му било дадено, получавайки прякора „куче". Всички го наричали Скилойоан. Защото, като се сближил със скитското племе и завързал с тях роднинство, той възприел и характера на зверската им природа и се наслаждавал от убийствата на ромеите. Като умрял, царската власт над българите взел синът на сестра му, по име Борил, който се оженил за вуйна си скитка. Синът на Асен, който бил още дете, бил взет тайно от някого и отведен при скитите."
Това известие на Акрополит не говори директно за заговор, а само за посмъртно боричкане за властта. Не виждам и мотива на царицата да убива Калоян. Тя вече е царица. Какво ли повече би могла да иска от това?:sm186: Би било глупаво да изпусне питомното, за да тръгне да гони дивото. Единственият мотив за нея би бил евентуален план на Калоян да сменя съпругата, за какъвто план ние не знаем. Да си отмъщава за убийството на Балдуин не е много прагматично. А и любовните и афери с "латинския" император са недоказани легенди. Да е убила Калоян от любов към Борил също ми се вижда глупаво. Ма знае ли човек?:sm186: И до днес жените си остават една голяма загадка.

[Guy de Mont Ferrand]

Императоре, ти си брилянтен логик и ми се струва, че всичките ти разсъждения водят към моята хипотеза за отравянето на цар Калоян. Но имах един нерешен проблем:

Има ли такава отрова, при интоксикирането с която да се получават халюцинации и да тече "алена" кръв от устата?

И се оказа, че има!!! Току що попитах баща си, който е лекар и той ми каза, че при отравяне с гъби- Amanites и най- вече зелената мухоморка, доволно разпространена по нашите земи (по-специално в планините около Струма- лично съм я виждал там!), ефектът понякога (винаги според баща ми!- от 7 до 10 дни след това) настъпва няколко дни след отравянето/поглъщането, почти винаги е смъртоносен, съпроводен е с почти пълно унищожаване на черния дроб (болките в "дясната страна"!!!), течене на кръв от устата-следствие на анихилирането на черния дроб! и халюцинации (Св. Димитър Солунски, Манастър, "конникът с копието"!!!)! Отровната гъба и нейните ефекти са били 100 % познати на средновековните билкари! Отравянето може да се е случило неволно или пък умишлено, а ако е второто- то неговите извършители биха могли да бъдат най-различни, но аз залагам на солунските гърци!!!

Отравяне с фалоидни гъби

На латински език: Intoxicatio phalloides.
На английски език: Phalloides poisoning.

Причини: Причинява се от фалоидните гъби: зелена мухоморка (Amanita phalloides), бяла мухоморка (Amanita phalloides var. verna) и леплива бяла мухоморка (Amanita virosa). Тези гъби растат из горите, особено сред иглолистните, от юни до октомври. Шапчицата на зелената мухоморка отначало е камбановидна, а след отварянето й става почти равна, със зеленикава до кафявозеленикава повърхност. При бялата мухоморка шапчицата е бяла. Плочките на всички фалоидни гъби са чисто бели. Пънчето им също е бяло, задебелено към основата, с характерно пръстенче.

Патогенеза: Фалоидните гъби съдържат следните токсини:
- фалин – термолабилен токсин, който причинява хемолиза при консумация на сурови гъби.
- термостабилни токсини от групата на фалоидина и на аманитина (α-аманитин, β-аманитин, γ-аманитин). Те потискат продукцията на АТФ в чернодробните клетки и по-слабо в клетките на други органи (миокард, бъбреци, главен мозък). Тези токсини са термостабилни, така че гъбите са отровни и след термична обработка.

Патоанатомия: Установява се тежка мастна дистрофия на черния дроб, по-слабо изразена в бъбреците и миокарда. Има хеморагични участъци и увеличена секреция по лигавиците на храносмилателния тракт.

Клиника: Първите прояви възникват средно 12-16 часа след консумацията на отровните гъби (понякога до няколко дни- според баща ми!)– налице е дълъг латентен период. Различават се три стадия:
1. Гастро-интестинален стадий – започва с повръщане и коремни болки. Появява се диария, която за кратко време довежда до тежка дехидратация и шок. Този стадий продължава 2-3 дни. (според баща ми, който, смея да твърдя, е един от най- добрите нефролози и интернисти в България, този стадий може и напълно да липсва)
2. Хепатален стадий – черният дроб се увеличава, става болезнен при палпация, появява се жълтеница и кафеникаво оцветяване на урината поради наличието на жлъчни пигменти. Често се откриват данни за бъбречно увреждане -олигурия с протеинурия. ЕКГ също показва промени.
При неблагоприятно развитие постепенно настъпват прояви на остра чернодробна недостатъчност – кръвоизливи следствие хеморагична диатеза, помрачаване на съзнанието, делир, гърчове и кома.3. Възстановителен стадий – той е продължителен. Чернодробните прояви преминават за 2-3 седмици.

Лабораторни изследвания: В кръвта се установяват: високи стойности на трансаминазите, повишен директен билирубин, хипергликемия, умерено увеличение на уреята, амоняка и креатинина. Протромбиновото време се понижава.

Диагноза: Поставя се по данни за консумация на гъби, по продължителния латентен период, по клиничните прояви. От значение е и едновременното заболяване на няколко членове на едно семейство. Гъбните отравяния имат характерен сезон – лято-есен.

Диференциална диагноза: Прави се с бактериални гастроентероколити, с хепатити.

Лечение: Извършва се стомашна промивка с вода и медицински въглен, след което се прилага очистително средство. Ако обаче вече е налице диария, очистителното не се прилага.
Депурационните методи са ефикасни през първия стадий. Може да се извърши хемодиализа, хемоперфузия, плазмофереза. Ако са изминали повече от 48h от консумацията малко може да се разчита на депурацията.
Важно значение има навременното започване на инфузионна терапия. Вливат се водно-солеви и глюкозни разтвори, аминокиселинни разтвори. Прилага се натриев бикарбонат за борба с ацидозата, кортикостероиди за борба с шока.
Препарата Silibenin се използва като антидот с много добър ефект. Смята се, че пеницилинът има защитна роля за черния дроб. Прилагат се и витамини – С, В1, В12, К1.
За потискане образуването на амоняк в червата се дават перорално мощни нерезорбиращи се антибиотици.

Прогноза: При много от болните прогнозата е неблагоприятна. Смъртността е висока – между 40 и 60% Според баща ми, противно на тези данни, процентът на смъртност е много по-висок

взето от: arsmedica.bg

ППП: Както е известно, гъбите- мухоморки, освен, че са отровни, притежават и халюциногенни свойства- http://en.wikipedia.org/wiki/Amanita

ПППП: Отравянето не дава изменения върху костите, така че хипотезата ми не противоречи с тази за идентификацията на скелета, който ще погребват на 19 април!

[resavsky]

След поста на Ги очевидно трябва да се замислим кой печели най-много от отравянето /евентуално/ на цар Калоян.Ако Манастър / респективно Борил и царицата/ са били в основата на всичко не са ли би могли да изчакат да превземат Солун и тогава да си правят превратчето.Все пак Манастър очевидно е бил твърде близък до Калоян и би намерил при добро желание по-добро време за убиването му от навечерието на решителния щурм на Солун.Трябва да кажа че още през 30 те години на ХХ век Петър Мутафчиев прави аналогии между убийството на Калоян и 16 юни 1913 г. / в смисъл на рухването на националните идеали за един ден/ - и за съжаление трябва да призная че е прав.

[Guy de Mont Ferrand]

След поста на Ги очевидно трябва да се замислим кой печели най-много от отравянето /евентуално/ на цар Калоян.Ако Манастър / респективно Борил и царицата/ са били в основата на всичко не са ли би могли да изчакат да превземат Солун и тогава да си правят превратчето.Все пак Манастър очевидно е бил твърде близък до Калоян и би намерил при добро желание по-добро време за убиването му от навечерието на решителния щурм на Солун.Трябва да кажа че още през 30 те години на ХХ век Петър Мутафчиев прави аналогии между убийството на Калоян и 16 юни 1913 г. / в смисъл на рухването на националните идеали за един ден/ - и за съжаление трябва да призная че е прав.

Абсолютно :tup: Аз мисля, че тук по-скоро би трябвало да търсим "дългата ръка" на богатите солунски гърци или на франките (откъдето и да било, след смъртта на Бодуен дьо Ено, 100 % всички са му "вдигнали мерника") в лагера на нашия велик владетел :tup:

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Не, че има голямо значение, ама мухоморките растат предимно в широколистните гори. При дъждовно време се срещат чак до октомври. Това съвпада с времето на смъртта. Нямам представа в района на Солун какви гъби виреят. Те могат да бъдат доставени и от другаде в изсушен вид и набрани в друго време на годината.
Данните в изворите са много оскъдни. Не съм изключвал и възможността за отравяне. Не съм наясно, обаче коя е най-масово използваната отрова от солунските отровители. За кръв се говори в "Чудесата". Не знам дали не е поредната метафора. Да предположим, че не е метафора. Калоян си е легнал спокойно вечерта. През нощта се събужда, прободен от въображаемо копие в сърцето или в утробата. Не трябва ли при отравяне с гъби първо да му стане лошо, да се събуди, да получи разстройство, да започне да повръща храна и едва след това кръв?
Ако е отровен от гъби или нещо друго, версията за Манастър си остава във въображението на Калоян, без да намира други доказателства.

[Guy de Mont Ferrand]

Не, че има голямо значение, ама мухоморките растат предимно в широколистните гори. При дъждовно време се срещат чак до октомври. Това съвпада с времето на смъртта. Нямам представа в района на Солун какви гъби виреят. Те могат да бъдат доставени и от другаде в изсушен вид и набрани в друго време на годината.

Да.

Данните в изворите са много оскъдни. Не съм изключвал и възможността за отравяне. Не съм наясно, обаче коя е най-масово използваната отрова от солунските отровители. За кръв се говори в "Чудесата". Не знам дали не е поредната метафора. Да предположим, че не е метафора. Калоян си е легнал спокойно вечерта. През нощта се събужда, прободен от въображаемо копие в сърцето или в утробата. Не трябва ли при отравяне с гъби първо да му стане лошо, да се събуди, да получи разстройство, да започне да повръща храна и едва след това кръв?

Не винаги. Всичко при тези случаи е доста индивидуално, а аз се доверявам на преценката на баща ми, който е професионалист в тази област; при това- с дългогодишна практика и доста обширни теоретични познания. :tup:

Ако е отровен от гъби или нещо друго, версията за Манастър си остава във въображението на Калоян, без да намира други доказателства.

Определено :tup: .

[tonev]

това за алената кръв може ли да пусне някои цялото?
В нощната тъмнина мъждукали свещи в палатката, а вън пред нея според обичая бдели и стояли на стража млади войници. а този цитат дава още 1 хипотеза която се връзва с алената кръв на 100% - отравяне с въглероден окис! от свещите! :aaa:
отравянето с гъби е вероятно, но по малко от ботулизма - много често срещан и сега. а сега имаме хладилници. макар че ако е ял някъкъв гъбен буламач и в него е имало не само мухомурки ми и някоя псила.... или дори някои пачи крак, някои малсленки, и тн. може и пълния симтомокомплекс да направим.
Йончев просто невероятно ми звучи преводач да обърка двата падежа на плевра ... обаче не съм сигурен как е на гръцки родителния. от плеврит се умира бавнооо, а ТБЦ още по бавно. поне 3 дни щеше да му е трудно да вдиша, а воднянката няма как да я сбъркаш от 20 м растояние. толкова е характерна. и описаната силна болка е рядка /то не възможни неща няма в медицината/ .
инфаркта не изключваме, ама при млад човек .... :sm186: и без други признаци. :sm186:
а още 1 верятност е да са преяли .... и да се спукала язва. ама кръвта щеше да е вероятно черна. кво да се прави гъз царство затрива. :tongue5:
още 1 промяна - като четох по горе видях - алената кръв е била под него! което пък прилича на антракс. ама щеше да се говори и за други жертви 100%- во.
пп. няма ли да включи друг колега? Одзава.... остави :bship: и ела на слунското пристанище да видиш какво е чудо станало.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

това за алената кръв може ли да пусне някои цялото?

В пост ¹1 Йончев го беше пуснал. Ето го пак:
“И внезапно неуморимият истински наш страж и пазител на града Димитрий – великият войн на великия владетел, се появил пред българския василевс като конник, яхнал бял кон и в миг нанесъл смъртна рана на нещастника. А той изведнъж изохкал и започнал да обвинява върховния военачалник на войската си Манастрас, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го е видял да влиза на кон в шатрата, яхнал чистокръвен бял кон и да забива в сърцето му копието, което носел. И пак отново и още много пъти го обвинявал, така че и самият Манастрас скочил от леглото си, стреснат от виковете – защото неговата шатра била наблизо – влязъл при него и видял, и чул наяве: “Ти преди малко пристигна тук на белия си кон и ме прониза с копието си.” А Манастрас се уплашил и казал: “Не, василевсе, помилуй и пощади ме! Не съм аз, не съм! Видение ти се е явило, това не е истина!” А василевсът, ранен дълбоко със смъртна рана, страшно се превивал, викал и стенел. Защото бил прободен направо в утробата и потекла чиста алена кръв под него. Така заради твоя град, Димитрие, нозете ти се обагрили в кръвта на твоите врагове."
Пуснах целия текст за "убийството", за да се види по-добре колко много метафори са използвани. Затова не настоявам, че наистина е имало кръв. Може и тя да е някаква метафорична кръв. В текста се споменава и за виденията на Калоян, ако и те не са някаква измислица. Авторът на тази легенда веднъж говори за забито копие в сърцето, след това за пробождане направо в утробата. В другите извори не се споменава за никаква кръв. Георги Акрополит лаконично отбелязва: "И тъй, той дошъл чак до самия Солун и умрял, обхванат от болки в страната."

отравянето с гъби е вероятно, но по малко от ботулизма

А според теб, може ли вследствие на отравяне от гъби, или друго изведнъж да се събуди и да започне да повръща кръв, без поне да му прилошее преди това?

инфаркта не изключваме, ама при млад човек .... :sm186: и без други признаци. :sm186:

Аз познавам и по-млади хора получавали инфаркт. Наистина, не е много обичайно за тази възраст. Не знаем и колко здравословно се е хранел Калоян.

а още 1 верятност е да са преяли .... и да се спукала язва. ама кръвта щеше да е вероятно черна. кво да се прави гъз царство затрива. :tongue5:

Абе и това си го помислих. За цвета на кръвта не мисля, че трябва да се вманиачаваме толкова, че ако се задълбочим много, ще трябва да отхвърлим целия разказ како недостоверен. Само, че колко бързо се умира от спукана язва? А от спукан апендикс и перитонит?

алената кръв е била под него! което пък прилича на антракс. ама щеше да се говори и за други жертви 100%- во.

Ами то нали пише и за други жертви: "нозете ти се обагрили в кръвта на твоите врагове". Само, че за мен тези думи са си "Бла-бла". Най-малкото, защото нозете на един светец няма как буквално да се обагрят с каквото и да било...

[tonev]

А според теб, може ли вследствие на отравяне от гъби, или друго изведнъж да се събуди и да започне да повръща кръв, без поне да му прилошее преди това?

да особено ако са гарнирани с множко винце или ракиика. /усилват абсорбцията/.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

За разведряване на атмосферата ще предложа още една хипотеза за смъртта на Калоян. Моля да не бъде приемана на сериозно :
Заради топлото време палатката на Калоян е от тънък плат. Светлината на мъждукащите свещи ясно очертава силуета на спящия цар. Вражески страж, патрулиращ по крепостната стена на близкия Солун забелязва през палатката силуета на спящото царско тяло и произвежда точен изстрел с лък, в резултат на който корема на Калоян е пронизан от стрела. Може върхът и да е бил намазан и с някаква отрова.

[resavsky]

Нека сериозно се замислим над вероятността някой да успее незабелязан да се промъкне в царската палатка.Мисля че това е доста малко вероятно а когато става въпрос за влизане на кон е направо неворятно.Палатката вероятно е в центъра на лагера и освен че е охранявана /това изрично го пише в изворите а и елементарната логика го подсказва/ вероятно се вижда от доста места.Дори и стражата да е била подкупена / заговорът взе да става прекалено голям/ не мога да си представя някой да влезе в царската палатка на кон и да не бъде забелязан от стотици души.Е няма как цялата армия на Калоян да е участвала в заговор за убиването му.Логично е стенанията на Калоян да са започнали веднага след раняването му и когато стражата е влязла вътре / несъмнено веднага /не е имало никой освен царя.Дори и Манастър да е влязал незабелязан как е излязал?

[tonev]

Нека сериозно се замислим над вероятността някой да успее незабелязан да се промъкне в царската палатка.Мисля че това е доста малко вероятно а когато става въпрос за влизане на кон е направо неворятно.Палатката вероятно е в центъра на лагера и освен че е охранявана /това изрично го пише в изворите а и елементарната логика го подсказва/ вероятно се вижда от доста места.Дори и стражата да е била подкупена / заговорът взе да става прекалено голям/ не мога да си представя някой да влезе в царската палатка на кон и да не бъде забелязан от стотици души.Е няма как цялата армия на Калоян да е участвала в заговор за убиването му.Логично е стенанията на Калоян да са започнали веднага след раняването му и когато стражата е влязла вътре / несъмнено веднага /не е имало никой освен царя.Дори и Манастър да е влязал незабелязан как е излязал?

:tup:

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Между другото, ако стражите са били подкупени, при положение, че Калоян е преживял още цял ден, работата им е била спукана. Не се споменава и да са били избити преди нападението.:sm186: Обикновено, по филмите ги елиминират съвсем безшумно. Въобще, никой нищо не споменава за тяхната съдба по време на "убийството" и след това.
Фактът, че се търси свръхестествено обяснение за "пробождането" на Калоян ме кара да си мисля, че той наистина не е убит пряко от човешка ръка. Ако пък е бил убит смятам, че трябва да е било чрез отравяне.

Имам два въпроса:
1. Ботулизмът се предизвиква от бактерии. При това положение не трябва ли да пострадат повечко хора? Иначе ботулизмът приличал на сърдечен удар:

Други заболявания като синдром на Guillain-Barrй, сърдечен удар, myasthenia gravis могат да се проявят със сходна симптоматика (като на ботулизма - б. ².С.А.), поради което са необходими специални тестове, за да се изключат тези заболявания.

2. Преди язвата да се спука, наблюдава ли се постепенно влошаване на състоянието и ако да, колко време продължава това?

И още едно предложение: Може ли да е някакво възпаление на бъбреците?

P. S. По въпроса, дали не би било по-добре, ако Борил е бил в основата на някакъв заговор, да изчака Калоян първо да превземе Солун, мнението ми е, че това зависи от евентуалните причини за този заговор - недоволство, лични амбиции... Ако Борил е мислел държавнически, сигурно би изчакал. Но ако е преследвал преди всичко лични амбиции или просто нещо не е бил доволен, може би по-важно е било да докопа властта, или просто да убие "тирана", пък майната и на държавата. За целта е трябвало да нанесе удара в най-удобния момент. Колкото до куманката, бях изложил съмненията си за нейното участие в евентуален заговор малко по-горе.

[tonev]

po 1. ботулизмът не се предизвиква пряко от бактерии а от техните токсини. ако е било замърсено само само 1 ядене.... е няколко други може и да са повърнали 2 - 3 пъти ама на кого му пука като умира царят?
по 2. може да е рязко. ама е рядко. но може .
- за бъбреците - не вярвам поне 3 дни щеше да се мъчи, докато му се развони на урина дъхът... при ботулизъм бъбреците са засегнати. при отравяне с гъби или СО също.
така че или е свръх остра форма на заразно заболяване, остра сърдечна/ съдова недостатъчност или отравяне.
всичко това което казвам се базира на това че мисля че операцците през средновековието са били логистичен кошмар.