ДАННИТЕ ОТ ИЗВОРИТЕ
1.Робер дьо Клари: “Тогава Йоан Влахът и куманите отишли и обсадили Солун и издигнали съоръженията си, за да нападнат града. … Когато неговите хора и куманите научили, че Йоан е умрял, дигнали се и се върнали в земята си…”
2.”Чудесата на Свети Димитрий Солунски”: “И внезапно неуморимият истински наш страж и пазител на града Димитрий – великият войн на великия владетел, се появил пред българския василевс като конник, яхнал бял кон и в миг нанесъл смъртна рана на нещастника. А той изведнъж изохкал и започнал да обвинява върховния военачалник на войската си Манастрас, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го е видял да влиза на кон в шатрата, яхнал чистокръвен бял кон и да забива в сърцето му копието, което носел. И пак отново и още много пъти го обвинявал, така че и самият Манастрас скочил от леглото си, стреснат от виковете – защото неговата шатра била наблизо – влязъл при него и видял, и чул наяве: “Ти преди малко пристигна тук на белия си кон и ме прониза с копието си.” А Манастрас се уплашил и казал: “Не, василевсе, помилуй и пощади ме! Не съм аз, не съм! Видение ти се е явило, това не е истина!” А василевсът, ранен дълбоко със смъртна рана, страшно се превивал, викал и стенел. Защото бил прободен направо в утробата и потекла чиста алена кръв под него. Така заради твоя град, Димитрие, нозете ти се обагрили в кръвта на твоите врагове. Той вече започнал да изнемогва. Виждайки това, върховният военачалник на неговата войска
Манастрас го положил възнак и побягнал презглава, търсейки спасение. Така заминал той тайно с най-голяма бързина, а след него и заедно с него се оттеглило и цялото онова многохилядно войнство – така бързо, сякаш някакви северни вихри, както се казва, ги гонели. Прочее, по някаква необяснима причина страх и трепет ги бил обхванал. А Калоян не живял дълго след това, но още същия ден към залез слънце умрял от насилствена смърт – също както познатата ни от разказите еднодневка, която пожънала плодовете на своята злост и суета и изпила чак до дъно чашата на гнева Господен.”
3.Алберик, “Хроника”: “1206. За българския крал Йоанициус чухме, че бил погубен от блажения Димитрий, когато отивал срещу Солун.”
4.Георгий Акрополит, “История”: “И тъй, той дошъл чак до самия Солун и умрял, обхванат от болки в страната. А, както казват някои, смъртта му произлязла поради Божия гняв срещу него. Той видял насън, че въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната.”
5.[B]Морейска хроника[/B]: “§63. И бидейки край Солун, той* се би с маркиза** и с помощта на засадите, които му бе устроил, той уби маркиза. И в същото време, когато хората на маркиза бяха избягали в града, той влезе в Солун със своите хора и го завладя. И така, когато Солун беше загубен за франките, деспотът на Арта*** завладя Влахия**** отново за гърците. Императорът на България, след като завладя Солун, остави го на местните гърци и се завърна в своята страна България.”
6.Житие на Св.Сава Сръбски: “Но чрез горещото настояване на светеца***** пред Бога той* се отказа от суетния си помисъл, не изсипа тул стрели, нито извади оръжие, а заедно с пристигането си при града по божия присъда от невидима рана в сърцето си получи смърт, неочаквано се помина. И тъй, чрез молитвите на светеца Бог запази града невредим.”
__________________
* Калоян.
** Бонифаций ди Монферато, от 1204г. крал на Солун.
*** Михаил I Комнин.
**** Става дума за т.нар. Велика Влахия (Тесалия)
***** Св.Димитрий Солунски
ИСТОРИОГРАФСКИ СТАНОВИЩА
1.Златарски – убит от куманския войвода Манастрас в резултат на заговор, в който участват Борил и царицата-куманка.
2.Дуйчев – умрял от воден плеврит. На същото мнение с допълнителни аргументи е Галахад (справка - БГ Наука, форум История, подфорум Средновековна българска история, тема "Българските владетели").
3.Г.Цанкова и Ив.Божилов – убит, но не в резултат на български заговор, а от солунските гърци или ломбардци.
Теренът е ваш!
1.Робер дьо Клари: “Тогава Йоан Влахът и куманите отишли и обсадили Солун и издигнали съоръженията си, за да нападнат града. … Когато неговите хора и куманите научили, че Йоан е умрял, дигнали се и се върнали в земята си…”
2.”Чудесата на Свети Димитрий Солунски”: “И внезапно неуморимият истински наш страж и пазител на града Димитрий – великият войн на великия владетел, се появил пред българския василевс като конник, яхнал бял кон и в миг нанесъл смъртна рана на нещастника. А той изведнъж изохкал и започнал да обвинява върховния военачалник на войската си Манастрас, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го е видял да влиза на кон в шатрата, яхнал чистокръвен бял кон и да забива в сърцето му копието, което носел. И пак отново и още много пъти го обвинявал, така че и самият Манастрас скочил от леглото си, стреснат от виковете – защото неговата шатра била наблизо – влязъл при него и видял, и чул наяве: “Ти преди малко пристигна тук на белия си кон и ме прониза с копието си.” А Манастрас се уплашил и казал: “Не, василевсе, помилуй и пощади ме! Не съм аз, не съм! Видение ти се е явило, това не е истина!” А василевсът, ранен дълбоко със смъртна рана, страшно се превивал, викал и стенел. Защото бил прободен направо в утробата и потекла чиста алена кръв под него. Така заради твоя град, Димитрие, нозете ти се обагрили в кръвта на твоите врагове. Той вече започнал да изнемогва. Виждайки това, върховният военачалник на неговата войска
Манастрас го положил възнак и побягнал презглава, търсейки спасение. Така заминал той тайно с най-голяма бързина, а след него и заедно с него се оттеглило и цялото онова многохилядно войнство – така бързо, сякаш някакви северни вихри, както се казва, ги гонели. Прочее, по някаква необяснима причина страх и трепет ги бил обхванал. А Калоян не живял дълго след това, но още същия ден към залез слънце умрял от насилствена смърт – също както познатата ни от разказите еднодневка, която пожънала плодовете на своята злост и суета и изпила чак до дъно чашата на гнева Господен.”
3.Алберик, “Хроника”: “1206. За българския крал Йоанициус чухме, че бил погубен от блажения Димитрий, когато отивал срещу Солун.”
4.Георгий Акрополит, “История”: “И тъй, той дошъл чак до самия Солун и умрял, обхванат от болки в страната. А, както казват някои, смъртта му произлязла поради Божия гняв срещу него. Той видял насън, че въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната.”
5.[B]Морейска хроника[/B]: “§63. И бидейки край Солун, той* се би с маркиза** и с помощта на засадите, които му бе устроил, той уби маркиза. И в същото време, когато хората на маркиза бяха избягали в града, той влезе в Солун със своите хора и го завладя. И така, когато Солун беше загубен за франките, деспотът на Арта*** завладя Влахия**** отново за гърците. Императорът на България, след като завладя Солун, остави го на местните гърци и се завърна в своята страна България.”
6.Житие на Св.Сава Сръбски: “Но чрез горещото настояване на светеца***** пред Бога той* се отказа от суетния си помисъл, не изсипа тул стрели, нито извади оръжие, а заедно с пристигането си при града по божия присъда от невидима рана в сърцето си получи смърт, неочаквано се помина. И тъй, чрез молитвите на светеца Бог запази града невредим.”
__________________
* Калоян.
** Бонифаций ди Монферато, от 1204г. крал на Солун.
*** Михаил I Комнин.
**** Става дума за т.нар. Велика Влахия (Тесалия)
***** Св.Димитрий Солунски
ИСТОРИОГРАФСКИ СТАНОВИЩА
1.Златарски – убит от куманския войвода Манастрас в резултат на заговор, в който участват Борил и царицата-куманка.
2.Дуйчев – умрял от воден плеврит. На същото мнение с допълнителни аргументи е Галахад (справка - БГ Наука, форум История, подфорум Средновековна българска история, тема "Българските владетели").
3.Г.Цанкова и Ив.Божилов – убит, но не в резултат на български заговор, а от солунските гърци или ломбардци.
Теренът е ваш!
Comment