Съобщение

Collapse
No announcement yet.

СМЪРТТА НА ЦАР КАЛОЯН

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    СМЪРТТА НА ЦАР КАЛОЯН

    ДАННИТЕ ОТ ИЗВОРИТЕ

    1.Робер дьо Клари: “Тогава Йоан Влахът и куманите отишли и обсадили Солун и издигнали съоръженията си, за да нападнат града. … Когато неговите хора и куманите научили, че Йоан е умрял, дигнали се и се върнали в земята си…”

    2.”Чудесата на Свети Димитрий Солунски”: “И внезапно неуморимият истински наш страж и пазител на града Димитрий – великият войн на великия владетел, се появил пред българския василевс като конник, яхнал бял кон и в миг нанесъл смъртна рана на нещастника. А той изведнъж изохкал и започнал да обвинява върховния военачалник на войската си Манастрас, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го е видял да влиза на кон в шатрата, яхнал чистокръвен бял кон и да забива в сърцето му копието, което носел. И пак отново и още много пъти го обвинявал, така че и самият Манастрас скочил от леглото си, стреснат от виковете – защото неговата шатра била наблизо – влязъл при него и видял, и чул наяве: “Ти преди малко пристигна тук на белия си кон и ме прониза с копието си.” А Манастрас се уплашил и казал: “Не, василевсе, помилуй и пощади ме! Не съм аз, не съм! Видение ти се е явило, това не е истина!” А василевсът, ранен дълбоко със смъртна рана, страшно се превивал, викал и стенел. Защото бил прободен направо в утробата и потекла чиста алена кръв под него. Така заради твоя град, Димитрие, нозете ти се обагрили в кръвта на твоите врагове. Той вече започнал да изнемогва. Виждайки това, върховният военачалник на неговата войска
    Манастрас го положил възнак и побягнал презглава, търсейки спасение. Така заминал той тайно с най-голяма бързина, а след него и заедно с него се оттеглило и цялото онова многохилядно войнство – така бързо, сякаш някакви северни вихри, както се казва, ги гонели. Прочее, по някаква необяснима причина страх и трепет ги бил обхванал. А Калоян не живял дълго след това, но още същия ден към залез слънце умрял от насилствена смърт – също както познатата ни от разказите еднодневка, която пожънала плодовете на своята злост и суета и изпила чак до дъно чашата на гнева Господен.”

    3.Алберик, “Хроника”: “1206. За българския крал Йоанициус чухме, че бил погубен от блажения Димитрий, когато отивал срещу Солун.”

    4.Георгий Акрополит, “История”: “И тъй, той дошъл чак до самия Солун и умрял, обхванат от болки в страната. А, както казват някои, смъртта му произлязла поради Божия гняв срещу него. Той видял насън, че въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната.”

    5.[B]Морейска хроника[/B]: “§63. И бидейки край Солун, той* се би с маркиза** и с помощта на засадите, които му бе устроил, той уби маркиза. И в същото време, когато хората на маркиза бяха избягали в града, той влезе в Солун със своите хора и го завладя. И така, когато Солун беше загубен за франките, деспотът на Арта*** завладя Влахия**** отново за гърците. Императорът на България, след като завладя Солун, остави го на местните гърци и се завърна в своята страна България.”

    6.Житие на Св.Сава Сръбски: “Но чрез горещото настояване на светеца***** пред Бога той* се отказа от суетния си помисъл, не изсипа тул стрели, нито извади оръжие, а заедно с пристигането си при града по божия присъда от невидима рана в сърцето си получи смърт, неочаквано се помина. И тъй, чрез молитвите на светеца Бог запази града невредим.”
    __________________
    * Калоян.
    ** Бонифаций ди Монферато, от 1204г. крал на Солун.
    *** Михаил I Комнин.
    **** Става дума за т.нар. Велика Влахия (Тесалия)
    ***** Св.Димитрий Солунски


    ИСТОРИОГРАФСКИ СТАНОВИЩА

    1.Златарски – убит от куманския войвода Манастрас в резултат на заговор, в който участват Борил и царицата-куманка.
    2.Дуйчев – умрял от воден плеврит. На същото мнение с допълнителни аргументи е Галахад (справка - БГ Наука, форум История, подфорум Средновековна българска история, тема "Българските владетели").
    3.Г.Цанкова и Ив.Божилов – убит, но не в резултат на български заговор, а от солунските гърци или ломбардци.

    Теренът е ваш!

    #2
    Йончев патриалх Евтимий не беше ли писал също за смъртта на цар Калоян?А и сведението на Пайсий Хилендарски е доста интересно.

    Comment


      #3
      Ей, че си бърз!
      Евтимий споменава Калоян, да, но не си спомням да разказва за смъртта му. За всеки случай обаче ще прегледам неговите съчинения.
      Що се отнася до Паисий, той контаминира Калоян с Иван Асен II и с Каломан I (май), но ето го текста, който ни интересува:
      "Гърците казват, че дошъл да разори и Солун и тук го убил Свети Димитрий, но това не е истина: той живял още много години след това и по време на война за Солун бил ранен в дясната ръка и умрял. ..... Отново латините се вдигнали срещу тоя цар по море и имали голяма битка при Солун. Той излизал напред и ръководел своята войска. В тая война латините го ранили по някакъв начин с огън или с пушка в дясната ръка и след три дни умрял в Солун. Неговите барони и войски, понеже много го обичали, не го погребали в Солун, но извадили вътрешностите му, пренесли го в Търново и го погребали в неговия манастир "40 мъченици".

      Виждаш сам, че не е много надежден. Аз бих проверих Мавро Орбини и Блазиус Клайнер, а също и изложението на Петър Богдан. Ще го направя, но сега не са ми подръка.

      Comment


        #4
        Блазиус Клайнер само цитира Акрополит:

        В лято Христово 1208-о [579] цар Йоан обсадил Солун и понеже гражданите много добре познавали неговата жестокост, те с много
        молитви търсили закрилата на св. [Димитрий]. В това време българският цар Йоан сънувал, че край него стои въоръжен мъж и забива копието си в ребрата му и в този миг почувствувал такава болка в ребрата, че издъхнал от нея. Така описва това събитие [Георги] Акрополит, [580]
        взето от http://knigite.abv.bg/bk2/bk_5e.htm


        thorn

        Средновековните църкви в България

        Comment


          #5
          Паисий Хилендарски едва ли би могъл да бъде възприет като сериозен източник за събития от средновековната история, отстояващи на близо 550 години от неговото време...
          Дори и Патриарх Евтимий е твърде късен...
          Можем да използваме като надеждни преди всичко сведенията на съвременните на събитията извори!

          Comment


            #6
            Принципно - съгласен. Но трябва да се хвърли по едно око и на късните. Знае ли човек откъде са черпили информацията си? Винаги може да се окаже нещо интересно, пък и ако ги използване критично... няма лошо.

            Comment


              #7
              Информацията на Пайсий е много интересна - той единствен свързва погребението на Калоян с "Св.40 мъченика".Вярно е че Пайсий бърка Калоян с Иван Асен но пък досега не е установено Иван Асен да е погребан в "Св.40 мъченика".Много жалко че Пайсий няма навик да цитира източниците си.............Винаги ми е било интересно и откъде Пайсий е толкова сигурен че Борил е син на цер Петър след като в другите извори няма и намек за подобно нещо.Явно по отношение на първите Асеновци хилендарския монах е разполагал с недостигнали до нас извори.

              Comment


                #8
                resavsky написа
                Информацията на Пайсий е много интересна - той единствен свързва погребението на Калоян с "Св.40 мъченика".Вярно е че Пайсий бърка Калоян с Иван Асен но пък досега не е установено Иван Асен да е погребан в "Св.40 мъченика".Много жалко че Пайсий няма навик да цитира източниците си.............Винаги ми е било интересно и откъде Пайсий е толкова сигурен че Борил е син на цер Петър след като в другите извори няма и намек за подобно нещо.Явно по отношение на първите Асеновци хилендарския монах е разполагал с недостигнали до нас извори.
                Като любител на историята: май трябва повече доверие на Паисий. Църковните институции, и по специално в случая Атонските манастири са съхранявали и сега съхраняват невероятни документи - поне такова ми е впечатлението. Само един монах, изкусен в работата с архивите, разполагащ с неограничено време и ресурси ( за времето си Атон са били най-голямата библиотека на стария свят) може да е свършил тая огромна работа и е жалко, ако сега няма достъп до неговите източници - а те най-вероятно са все още там! Извинете за многословието - давам над 80% достоверност за Паисий!
                "...7. Пациентите във форумите трябва да се съобразяват с условието, че тук не е място за интелектуални изяви от типа на философски монолози, това е лечебно заведение." - Правила за форуми

                Comment


                  #9
                  За Паисий Сантяго е прав (жалко; би било чудесно да можеше да вярваме повече на атонския монах). Колкото до патриарх Евтимий, той споменава цар Калоян и в житието на св. Йоан Рилски, и (ако не греша) в житието на св. Петка., при това като защитник на православието (sic!). Не съм сигурен само къде говори за смъртта на царя. Лично аз не бих се подвоумил да разчитам на достоверността на патриарховите съчинения - като имам едно на ум за пропагандния момент с православната ревност на Калоян.
                  Луд на шарено се радва - цивилен блог

                  Comment


                    #10
                    маи убииство ако не е отравяне отпада. рана в гърдите би била толкоз видима ...
                    кое време на годината е?
                    плеврита не става. но може да е остра сърдечна недостатъчност. макар че виждам данни за бълнуване ... енцефалит? хепатит?
                    Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                    Comment


                      #11
                      Във всеки случай, изворите са толкова противоречиви и неясни, колкото е неясно кой е погребан в гроб ¹39...
                      Все пак имам три въпроса:
                      1. Възможно ли е евентуалното бълнуване в нощта на евентуалното покушение да се дължи на прочутите деформации на черепа, които според мнозина са докарвали Цар Калоян до пристъпи на ярост?
                      2. Мисля си, че ако някой е искал да го убие докато спи, просто е щял да го направи. Ако го е пробол с копие, дали е щял да преживее още цял един ден? Впрочем, мисля си, че копието е твърде неудобно оръжие за тази цел. По-вероятно е то да е използвано като метафора. За едно убийство мечът е къде, къде по-удобно средство. Това като, чи ли е било някакво бълнуване на Калоян, ако изобщо цялата тази история е вярна.
                      3. При енцефалит могат ли да се появят "болки в страната"?

                      "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                      It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                      Comment


                        #12
                        по 3 затова попитах кое време на годината е. може да е всякакво усложнение. мисля за някаква трансмисивна инфекция. сепсис? ама какъв?
                        Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                        Comment


                          #13
                          Действието се развива в началото на октомври край Солун.
                          Според "Чудесата", вечерта всичко е било подготвено за атака на сутринта. Затова си мисля, че Калоян е бил в сравнително добро здравословно състояние преди да си легне. Ще да е било нещо внезапно, съпроводено с болки в страната, като че ли?
                          Ето и едно мнение на Й. Йорданов: "Има травми на черепа, които са получени вероятно в сражения, но той е живял дълго време след нараняването. Нашите изследвания сочат, че дори не е боледувал.” Вероятно се има пред вид, че не е боледувал от нещо, което да остави видими следи по костите?

                          "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                          It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                          Comment


                            #14
                            ама и ти . аз толкова се опитвам да се абстрахирам от скелета и да се съсредоточа другаде.
                            Нашите изследвания сочат, че дори не е боледувал.” Вероятно се има пред вид, че не е боледувал от нещо, което да остави видими следи по костите?
                            да това има предвид - хронични или поне достатъчно сериозни болести, че да оставят следи.
                            заподозрян но 1- http://www.infotel.bg/rubrics/medicin/80970010.htm
                            Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                            Comment


                              #15
                              то има медици тук, да си кажат, ама силни болки в "страната" не е ли твърде типично за инфаркт? знам, че е съпроводен с изключително силна, непоносима болка в ръката, и цялата лява половина, вкл. и откъм гърба...

                              Comment

                              Working...
                              X