"Именникът" - дискусионни въпроси

[T.Jonchev]

Да, причините за кризата, както и "партиите", участвали в борбата за власт, у по-старите автори бяха интерпретирани в някои случаи по невероятен начин.

[Хана]

Според Петър Добрев окончанията "ом" и "ем" на числителните имена се срещат единствено в иранските езици и то предимно в източноиранските езици.За тюркските езици са характерни окончанията "инчи" които липсват в Именника.Интересно е че Моско Москов в изследването си за Именника не намира аргументи да опровергае тази теза на Добрев и си оставя отворена вратичка като казва че иранските влияния върху древните българи тепърва трябва да се анализират.

Окончанията -ом и -ем при числителните се срещат например във всички славянски езици, включително и в старобългарския. Окончания -um и -em се срещат и в латинския. Изобщо съчетанието гласна+М е много харктерно за косвените падежи на индоевропейските езици, в това число вероятно и на иранските, които също са индоевропейски. Само че доколкото се ориентирам, в Именника при названието на годините не е изпозван косвен падеж поне по логиката на старобългарския вариант.

Иначе нямам какво да кажа за интерпретациите на непреводимите части в Именника освен дълбокото си съмнение в обосноваността им. Има една не много добра традиция в българската наука и в частност в българската филология, започнала с леката ръка на Бешевлиев и Златарски. Те са дали някакви свои предположения за разчитания, които след това обаче са подети като 100% верни. И след тях е станало общоприето да се разчитат текстове и надписи много свободно, с голяма доза творчество. Това се отнася както към прабългарския език, така и към тракийския.

[T.Jonchev]

“СЪВЛАДЕТЕЛСТВОТО” В “ИМЕННИКА”

През последните двадесетина година теорията за “съвладетелство”, свързана с данните на “Именника”, доби голяма популярност. Това налага да се спра на нея.

Идеята, че българският владетел е имал съвладетел, е въведена в обръщение в нашата наука от покойния вече професор Веселин Бешевлиев, който беше не само най-прочутия български специалист по епиграфика, но и класик, един от последните историци-енциклопедисти. Той смяташе, че кавханът (според него тази дума следваше да се чете капкан) е играл ролята на съвладетел в българската държава. За това свое становище Бешевлиев предложи многобройни сериозни аргументи. Мнението му е достатъчно убедително, поради което съвсем логично получи научно разпространение – едно от последните прочетени от мен изледвания, които го застъпват, е докторската дисертация на Г.Николов “Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България”.
Но В.Бешевлиев беше изключително прецизен и много предпазлив учен – той избягваше както прекалено атрактивно звучащите хипотези, така и прибързаните обобщения и никога не свърза становището си за положението на кавхана с данните в “Именника”, който познаваше “като петте си пръста” (именно негова е присъдата, че оригиналът на “Именника” не е бил лапидарен паметник, както дотогава се смяташе).

Хипотезата за съвладетелството в “Именника” принадлежи на проф. Моско Москов и бе наложена с неговата монография “Именникът на българските ханове (ново тълкуване)” – книга, която Resavsky, а вероятно и други потребители познават. Москов се е опрял на становището на Бешевлиев за съвладетеля, но го е използвал по един невъобразим и нямащ нищо общо с научната методология начин. Какво имам предвид?
1.Причината да се използва становището на Бешевлиев няма никаква връзка със самото него или с научните му достойнства. Причината е чисто хронологическа: сумата от посочените в текста на “Именника” (особено за времето от Кубрат насетне, което се контролира добре чрез латинските и гръцките извори) години на царувания е твърде голяма, за да се вмести в данните, с които разполагаме – по-конкретно: на основание на Йоан от Никиу е допустимо да се мисли, че Кубрат е преживял Ираклий I (+ 11.2.641), а от данните на Теофан и Никифор става ясно, че Умор е управлявал през 764/5г. Това са максимум 124г., докато за царуванията между Кубрат и Умор Именникът съдържа не по-малко от 157. Как да се обясни и най-вече – как да се премахне това разминаване, за да е възможно да се правят приравнявания за всяко царуване към съвременна хронологична система? Опитвано е какво ли не:
- да се работи с чисто лунни години, защото разликата от 11 дни между лунната и слънчевата година за
един период от 157г. (ако са лунни), прави “икономия” от близо 5г. (Златарски);
- да се работи с лунни години от по 10 месеца, което “икономисва” още повече – 30г. (Бъри и Фехер);
- да се търсят грешки в изписването на числовите стойности (всички, с изключение на Москов – за него “Именникът” е безгрешен като Светото писание);
- да се предполага, че календарните изрази не са календарни изрази, а владетелски девизи (Маркварт) или числа от декади (Бъри);
- твърде големите периоди (за Кубрат и Аспарух) не са време на царуване, а на живот (Венедиков);
и др.под.
2.В изследването си Москов се намира в плен на три презумпции:
а) че българският календар е базиран на лунни години с приравняване към слънчевите чрез Метонов цикъл (но всъщност това е само едно заявление. Практически всички пресмятания Москов прави със слънчеви години, което води до редица неточности);
б) че в “Именника” няма грешки;
в) че Авитохол = Атила, а оттук, че датировката дилом твирем за началото на царуването на Ирник е 453г. Върху това е построена неговата приравнителна таблица.
3.Понеже и Москов, както всички останали изследвачи на проблема, се препъва в твърде големия брой години за царуванията между Кубрат и Умор, но поради приетите три презумптивни позиции (т.2) няма как да използва по-горе посочените прийоми, той се сеща за съвладетелството, предложено от Бешевлиев. Навсякъде, където броят на годините в “Именника” не отговаря на приетата по презумпция схема, Москов разглежда тези години като сбор от съвладетелство и самостоятелно царуване. Съвладетелството решава по магически начин всичките му проблеми и в прибавка придава на тази част от изследването доста авторитетен вид. Но:
3.1.Със същия успех вместо за съвладетелство може да се говори и за друго – въпросът е неудобно многото години да се представят някакси като сбор от реално царуване и още нещо. Какво ще бъде това “нещо” е на практика без особено значение – за Венедиков например то е част от живота на лицето.
3.2.Москов никъде не се и опитва дори да докаже с аргументи и съображения извън хронологическите си пресмятания, че в България е съществувало съвладетелство в такъв вид. Той изцяло разчита, че получилото вече популярност мнение на Бешевлиев ще му реши проблема автоматично и никой няма да се задълбочава много да търси връзки между това мнение и логиката на “приложението му” у Москов (както и става, за жалост). Но и никъде в книгата си той не споменава, че някое от споменатите в “Именника” лица е било кавхан – в първата част от сбора на годините си според неговото виждане. Смятам, че това не е случайно. Ако такова твърдение присъстваше, то щеше да бъде незабавно оспорено най-напред от самия Бешевлиев.
4.Лансирането на съвладетелството в “Именника” води автора си до няколко алогизми, които ме убедиха незабавно в несъстоятелността на твърденията за съвладетелство, дори и да нямах резервите, които споделих по-горе.
4.1.В “Именника” е споменат изрично един наместник – Гостун. Той не е бил владетел, но коректно си е посочен с години на управление. Обаче съвладетелите, а според Москов те са не един и двама, не са посочени като такива и не са отбелязани изрично съвладетелските им години. По коя логика, след като според самия Москов “Именникът” е паметник с единна редакция?А – ако е имало институция “съвладетел” – за тези 6 века логично ли е да няма поне един случай, в който съвладетелят да е умрял като такъв и годините му да са само съвладетелски, а не сбор от съвладетелство и самостоятелно царуване? Москов въобще не си задава подобни въпроси, тъй като за първите 515г. в “Именника” няма никакъв хронологичен проблем – всичко си е в ред и за този период не му е нужно съвладетелство.
4.2.Кубрат не е бил ничий съвладетел, въпреки големия брой години. Защо? Просто защото и при него не се налага – данните за българите от края на VI и първата половина на VIIв. са толкова постни, че където и да разположим в този период царуването му ,все става.
4.3.Понеже в “Именника” са записани 61г. за Аспарух, а 3 за Безмер (за който се смята, че е първородния син на Кубрат Баян – Москов приема това), оттук следва извод: Аспарух бил съвладетел на баща си, а Баян не бил. Кой може да обясни тази странност: баш наследникът съвладетел не бил, такъв бил друг син, но това не попречило Баян все пак да наследи баща си, макар че получил в наследство и съвладетеля заедно с държавата?
4.4.Понеже в “Именника” за т.нар. Неизвестен II са посочени 28 години царуване, той също е въздигнат за съвладетел и то не на кого да е, ами на самия Аспарух - не че има някакви данни, просто така му идват на Москов сметките: като извадим от 721г. (която той приема за възшествието на Севар) 28-те години, отбелязани в “Именника”, получаваме 693/4*, в която Аспарух е още на трона (до 695, според Москов). Обаче, пак според Москов, в 695г. Неизвестен II не станал владетел – такъв станал Тервел, който дотогава не бил съвладетел на Аспарух. Неизвестен II продължил да е съвладетел и при Тервел. Но според Москов в 714г. Тервел умрял. Очакваме Неизвестен II да стане владетел поне след неговата смърт, но не: владетел пак според Москов, става т.нар. Неизвестен I, който дотогава също не бил съвладетел и едва когато се споминал и последният (715 според Москов) перманентният съвладетел Неизвестен II най-сетне се добрал до върховната власт. Ако Москов го бе обявил за кавхан, щеше поне да е по-честно, макар и оспоримо. И защо е всичко това? Защото записите в “Именника”, превантивно обявени за безгрешни, всъщност не устройват хронологически автора. А представяте ли си какво би станало, ако подобен проблем имаше при Авитохол? Българите щяха да пожънат поредния Гинес-рекорд – по съвладетелство.
4.5.След Севар Москов премахва съвладетелството. Има някаква формална логика – Севар е последен владетел от Дулоидите, може би е бил детрониран, може би с новата династия да са настъпили и структурни промени във властта. Терен за умуване – колкото искаш. Причината обаче не е в никакви промени (въобще не знаем за такива), а в това, че годините на владетелите след Севар добре кореспондират с приравнителната таблица на Москов – т.е. не се налага да бъдат представяни като сбор. Обаче каква е логиката след това умопомрачително съвладетелство през последното десетилетие на VIIв. и първите две на VIIIв. самият Севар да не бъде ничий съвладетел? Защото според Москов той не е.

Ако възприема подхода на коментирания автор, бих могъл доста по-добре да средя тези “съвладетели” – хем всеки да е съвладетел на предидущия, което да потвърждава схемата, хем Неизвестен II да не е подгласник на трима души, хем Севар да не излиза от схемата. Ето как:

Царуванията по Москов:
Тервел [21г.]: 695 – 714 (няма съвладетелски години)
Неизвестен I [? г.]: 714 – 715 (няма съвладетелски години)
Неизвестен II [28г.]: 715 – 721 (от 693/4 до 715 съвладетел на Аспарух, Тервел и Неизвестен I)
Севар [15г.]: 721 – 737 (няма съвладетелски години)

Същите царувания, но по мой начин:
Тервел [21г.]: 695 – 715 (от 694 до 695 съвладетел на Аспарух)
Неизвестен I [? г.]: 700 – 704 (примерно. При презумпция за съвладетелство можем да го разиграем всякак)**
Неизвестен II [28г.]: 715 – 733 (от 705 до 715 съвладетел на Тервел)
Севар [15г.]: 733 – 737 (от 722 до 733 съвладетел на Неизвестен II)

Разбира се, това е чиста стъкмистика – както и хронологизациите на Москов. Но може ли някой да ме опровергае аргументирано от позициите на неговата схема? Смятам, че не. Точно затова няма как да приема подобни схеми и извлечените от тях владетелски хронологизации.


_________________________
* Наистина, в книгата си авторът заявява, че съвладетелството на Неизвестен II датира от 695г., т.е. че той е съвладетел на Тервел. Това обаче просто не е вярно и всеки желаещ може сам да пресметне времето, като вземе предвид това, че Москов приема, че записаните в “Именника” години са закръглявани чрез намаляване. Според мен грешката на автора тук въобще не е неволна.
** Освен другото – ето ви го един съвладетел, който владетел не станал – и тая празнота попълваме.

[resavsky]

Йончев един малко наивен въпрос - защо приемаш че неизвестните владетели са двама?Ако в оригинала на Именника замениш думата твирем с име на владетел ще се получи само един израз.Появата на твирем може да се дължи и на правописна грешка.

[T.Jonchev]

Може. Омелиан Притсак точно така го приема - като име "Товирем". Маркварт също търси име...
Но от Теофан знаем, че скоро след Тервел (непосредствено след него или пък по-следващо - зависи от това докога ще се хронологизува Тервеловото управление) има владетел с име Кормесий - този който е сключил договора с император Теодосий III (715 -717). Ako в думата "твирем" трябва да търсим име, Кормесий се губи и се налага друга еквилибристика (има я и нея в науката - то се знае): да се "премести" Кормисош пред Севар, за да може да бъде отъждествяван с Теофановия Кормесий. Това обаче е прекалено голяма волност - във всеки случай много по-голяма от разчитането на "твирем" като име (номер) на месец.
А субективно от моя гледна точка на фона на цялата бъркотия от хипотези, контрахипотези, спорове,опровержения и вариации върху текстовете на "Именника" допускането за "твирем" като единствен остатък от изчезнал запис е простичко, естествено и прелестно. Това е пък моята емоционална причина да го приемам - макар че в науката не би трябвало да работим с емоции.

[arhangel]

Икона? За пръв път чувам.

Фреската е от т.н. Царска галерия от Преображенския монастир.Изографисана е от Захари Зограф.
Последния от ляво на дясно е Св Цар Тривелий ..... кой е той сигурно само зографа знае ... никъде не съм срещал Тервел да е канонизиран за светец ...
Изтъквани са ми били основания като например победата над арабите и в този смисъл след като е бил християнин /базирано на медальона му/ един вид кръста победил над полумесеца .... :sm186:

[T.Jonchev]

Паисиевият Тривелий - да. Но се зачудих много, понеже помислих, че става дума за икона на истинския средновековен Тервел.

[Хана]

Фреската е от т.н. Царска галерия от Преображенския монастир.Изографисана е от Захари Зограф.
Последния от ляво на дясно е Св Цар Тривелий ..... кой е той сигурно само зографа знае ... никъде не съм срещал Тервел да е канонизиран за светец ...
Изтъквани са ми били основания като например победата над арабите и в този смисъл след като е бил християнин /базирано на медальона му/ един вид кръста победил над полумесеца .... :sm186:

Ето една статия, която е донякъде за Тривелий-Тервел:

http://c18.slovar.org.uk/occidentalism/zaimova.htm

"Паралелно с този католически стереотип, най-вече йезуитски, се наблюдава и бенедиктински, където Тервел е български владетел, смирен монах, канонизиран за светец с дата 13 март. Навсякъде в католическите писмени свидетелства е титулуван неизменно като „крал” и датата на покръстването е в общи линии една и съща: 865 г. – както е посочена от най-често използвания хронист Зигеберт (Х-Х² в.).2 Като такъв продължава да фигурира в българската православна книжнина от ХV²²² в. и в българската католическа книжнина от Х²Х в."

[T.Jonchev]

Прочетох статията - интересна е. Но Веронската фреска представя Борис Михаил - името му стои под образа.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Защо се съмнявам в числителните, предложени от Добрев - вж:
http://forum.boinaslava.net/showpost...&postcount=274

[tonev]

Йончев, ако наистина има връх в памир? /ма аз нещо се съмнявам/ Маламир може да се презазгледат теориите за това че е славянско име. чувал ли си нещо такова от сигурен източник?

[T.Jonchev]

За Маламир - не съм. Но и да има, това само по себе си едва ли е достатъчно. Хана би могла да ти каже, че лингвистичните аргументи са деликатна работа и трябва да се ползват внимателно и - по възможност - в комбинация с чисто историческите. Иначе могат да се окажат подвеждащи.
Ето ти един прост пример: в гръцки има дума, която звучи "не". На базата на това съзвучие с българското "не" могат също да се правят разни изводи. Но всъщност значението на гръцкото "не" на български е "да" - т.е. съвсем противоположно.
Така че стъпвам "на пръсти" около всякакви съзвучия.

[tonev]

аха, на мен винаги ми е допадал съвпадъка - на гръцкото теос и майското тео... все бог. ама 2 пъти го цитират наши "историчари" и рекох да питам.

[tonev]

попаднах на един откъс тук - http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=2345 където се говори за Аспруг, живял на територията на която после ще се установи СВБ. дали отново е само съвпадение?
пп. еи сетих се за още 1 мит или по скоро недоразумение - много рядко се казва че българите не са основали Фанагория.

[T.Jonchev]

1.Да, има един Аспруг или Аспург - владетел на т.нар. Боспорско царство, но аз не виждам никаква връзка между него и Аспарух, освен известно съзвучие. За съзвучията и отношението ми към тях - вече ти писах...

2.Българите не само не са основавали Фанагория - твърде е съмнително, че са я обитавали, независимо, че тя се намира в обхвата на Кубратовата държава. Твърдението, че е била столица на Кубрат, е абсолютно голословие и няма никаква опора в изворите.