-
-
Докато си бях в България, изкупих доста стари броеве на списание "Проблеми на изкуството". Има доста интересни статии, но за мен най-интересното беше, че свети Димитър в Бобошево и свети Георги в Кремиковци под стенописите от края на 15 век имат следи от по-стар стенописен слой.
Т. е. - самите църкви са по-стари, вероятно даже от преди османското завоевание.Comment
-
Извинявай, че се забавих. За да не влача тежки хартиени списания само снимах с телефона някои страници, при това разбъркани. Не съм снимал кориците на списанията - кое от кой брой е, но всички бяха "Проблеми на изкуството".
Comment
-
28.09.2014 16:17 / Велико Търново / Новини
Средновековна църква в стария квартал на столичния Търновград ''Френкхисар'' откри археологът проф. Хитко Вачев
Велико Търново. Средновековна църква в стария квартал на столичния Търновград ''Френкхисар'' откри археологът проф. Хитко Вачев. Това съобщи самият той пред Радио ''Фокус'' – Велико Търново. Проучванията на терена започнали в началото на месец септември. Първоначално те са започнали като спасителни. При обхождане на терена преди две години проф. Хитко Вачев се натъква на иманярска интервенция. Кварталът ''Френкхисар'' е разположен източно от хълма Царевец. Археологът обясни, че за него има известни писмени сведения. Причина той да започне терени пручвания там са били и дългогодишни изследвания върху средновековни писмени извори от негова страна. ''Това, което видях на терен ми даде основание да считам, че вероятно тук се е намирала средновековна църква. И така в началото на септември започнахме археологиески проучвания аз и моят екип с дългогодишни работници, които работят с мен на археологически проучвания'', отбеляза проф. Хитко Вачев. Още в първите дни екипът се натъкнал на архитектурните останки на ''великолепен средновековен храм'', както го нарича проф. Вачев. По думите му именно земята е успяла през годините да съхрани този храм от човешка намеса. ''Разрушенията са предизвикани предимно от човешка намеса и то в доста съвмренна епоха – от края на 19, особено в 20 век, тъй като тук е бил разположен жилищен квартал, който е функционирал някъде до 80-те години на 20 век'', обясни археологът. На този етап размерите на църквата са дължина - 16 метра, и широчина - около 8 метра.Фрагменти от стенописна украса са запазени в средновековния храм, открит при археологическите проучвания в квартал ''Френкхисар''
28.09.2014 17:29 / Велико Търново / Новини
Велико Търново. Фрагменти от стенописна украса са запазени в средновековния храм, открит при археологическите проучвания в квартал ''Френкхисар''. Това информира за Радио ''Фокус'' – Велико Търново археологът проф. Хитко Вачев. По думите му това е изключитлено рядка находка при изследване на църковни ансамбли. Изпод руините на църквата археолозите извадили над 4000 фрагметна от стенописна украса. ''Обстоятелството, че става дума за църква и конфигурацията на терена ми дадоха основание да разсъждавам в една друга посока. Това, коеот виждам на терена, макар и от малкото разкрито, ми дава основание да считам, че тук не става дума за някаква квартална църква. Това в никакъв случай не е някаква обикновена църква, а става дума за католикон, или главният храм на един манастирски комплекс'', допълни проф. Вачев. Църквата е с керамопластична украса по стените и редуващи се тухлени и каменни редове. Наред с това в руините археолозите открили и един фрагментиран надпис, който бил изписан върху стенописната украса. По думите на проф. Вачев обаче той е изключитлено натрошен. От него са запазени само отделни букви, но върху отделни стенописни фрагменти е изписана думата ''цар''. Спроед археолога това доказва, че тук става дума за царски комплекс. Освен това екипът попаднал и на над 700 фрагмента от мозайка. ''Това нещо е доста рядко в българските земи, но техниката на мозаечният живопис и мозаечната икона са особено добре развити във Византия. Мястото, където намерихме тези над 700 фрагмента дава изключитлено сериозни основания да считаме, че върху патронната ниша на храма е била представена една мозаечна икона'', посочи проф. Хитко Вачев. той отбеляза, че в стенописните фрагменти и в мозаечните кубчета преобладават тези от злато, което показва, че нимбовете на светците, а вероятно и изобразената ктиторска двойка, е била покрита със злато. По думите му това има отношение към царската фамилия.Peace Through Strength -- Victory Through DevastationComment
-
Археологът от Националния исторически музей Филип Петрунов направи първото откритие за археологическия сезон 2016 г. , съобщиха от НИМ.
При разкопки на старинния храм "Св. Георги" край с. Трудовец, които се извършват със средства на община Ботевград, той е установил, че храмът е бил построен на остров - в плитко езеро, което след ХIV век е пресъхнало.
Храмът е бил изграден масивно - с големи квадри, и е бил костница на местната българска аристокрация, резидираща в крепостта Божинишки Урвич.
От там е известният надпис: "Аз, севаст Огнян, бях кефалия (управител - б.а.) при цар Иван Шишман и много зло патих. По това време воювахме с турците. Аз държах за вярата на цар Иван Шишман".
Районът около Трудовец е спадал към родовите владения на Шишмановци, които се простират от Белград през Видин до Ловеч.
Доказателство, че и Ботевградското поле е влизало в тях, е откритият от Филип Петрунов гроб на млада жена с богати накити. На един от пръстените има монограм "Шишманов род".
Прочети още на: http://www.dnes.bg/stranata/2016/06/...3,image2#photo
Аз като бях там, иманярите бяха копали вътре в църквата. Не са се сетили отвън.
Колкото за това, че е било езеро - напълно възможно. Като ходих беше кал до колене.Comment
-
Филип Петрунов е направил твърде смело изказване за тази селска църква. Може би е бил силно повлиян от началника си Б.Д. Да се твърди, че 14 в. българските аристократи се погребвали в "костници" е доста спорно, предвид факта, че костниците са характерни за манастирите и в тях се съхраняват костите на починалите монаси. Като почине монах, се погребва и след няколко години гробът се отваря и костите се преместват в специално изградена костница. До момента, този обичай не е регистриран сред светското население в българските земи през 14 в. А умрели не е като да няма, вкл. и аристократи. Както се вижда, църквата е доста скромна, за да бъде свързана с висшата аристокрация, между другото Боженски е на около 10 км от това място и едва умрелите са ги влачили чак до Трудовец, да ги заровят в селската църква. Както също много добре се вижда от снимката, поне два от гробовете са под основите на църквата, т.е. тя очевидно е по-късна. Колкото до пръстена - това си е най-банален бронзов пръстен от 14 в., каквито масово се срещат и явно са били продавани от амбулантни търговци по селските събори.Comment
-
И като стана дума за български средновековни църкви, ето на какво попаднах преди малко:
Някакви типове, се опитват да докажат, че Кръглата църква в Преслав е била построена още през Късната античност, а по времето на Симеон е била в руйни.
Не бих обърнал внимание на подобни дивотии, ако въпросните лица не бяха от Институт за космически изследвания и технологии на БАН, филиал в Стара Загора, което е и изрично посочено. Само този факт е достатъчен да се види в колко дълбока (в случая не финансова) криза е БАН, щом хора дето трябва да броят звездите, се занимават с Кръглата църква.
Comment
-
Цитат Stan написа Виж мнение
И като стана дума за български средновековни църкви, ето на какво попаднах преди малко:
Някакви типове, се опитват да докажат, че Кръглата църква в Преслав е била построена още през Късната античност, а по времето на Симеон е била в руйни.
Не бих обърнал внимание на подобни дивотии, ако въпросните лица не бяха от Институт за космически изследвания и технологии на БАН, филиал в Стара Загора, което е и изрично посочено. Само този факт е достатъчен да се види в колко дълбока (в случая не финансова) криза е БАН, щом хора дето трябва да броят звездите, се занимават с Кръглата църква.
Meракът на чичо Денчо в днешно време е ужасно нещо. Но след като тези са от Институт за космически изследвания - очевидно звездите им го говорят.
Изглежда е заразно. Тук един доктор по математика към БАН ръси тъпизми:
Comment
-
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
Като се видиш с повече време, ще пуснеш лш малко подробности, казусът е интересен.
Comment