Българските средновековни църкви.

[Thorn]

още

[arhangel]

План на манастира Св Илия край Пирдоп

т.н. Беловска базилика
Намерих го в една книжка и го прилагам към темата.
Крепостта изградена за отбрана на храма, следва античните фортификационни традиции на Римската империя, с правоъгълен план със симетрично разположени кули по ъглите /в случая правоъгълни/.Крепости от този вид по нашите земи има малко и главно по дунавския бряг и няколко по черноморието.

[arhangel]

Диреклията

Скална църква в местността Осмарски боаз на Шуменското плато ... Без алпийска екипировка и умения няма как да се влезе без риск да се пребиеш ....
Намира се на около 10 метра височина в скалата и и казват Диреклията заради изсечената колона на входа ...
Вътре имало скален графит изобразяващ вълк, но не съм го виждал :secret:

[arhangel]

Манастира

Близо до хижа Букаците над с.Троица на Шуменското плато се намира скален манастир за който не се знае как му е православното име и всички му казват Манастира ... някъде го наричат и Осмарски колонии не знам защо ...
Изследван е от Карел Шкорпил който дава описание и го скицира /прилагам скицата му/.
Интересен е надпис изсечен в скалата при вхаода на църквата регистриран от Ст Маслев и последно датиран от Н. Овчаров към 1252 год. месец април ,известен като НАДПИСА НА ГРАМАТИК АНДОНА /Н.Овчаров/ ... Самият Маслев чете името като Андрей/я ...
надписа гласи "1252 ..../не се чете/ ПИСАХ АЗ ГРАМАТИК АНДОНА ... МЕСЕЦ ... АПРИЛ" .....

В същия манастир е и надпис със съдържание "МЕСЕЦ СЕЧЕН /народно име на февруари/ КОГАТО ПОЧИНА МОНАХ ...не е довършен

По стените има и многобройни графити ...

[arhangel]

Скални рисунки - графити от Троишкия скален манастир

1. брадва
2. елен
3. човешка фигура
4. Надписа на граматик Андона - фрагмент
5. конник .... много се зверих да го видя ама нещо не ми се оттаде ... явно липса на въображение ... при някоя следваща "експедиция" ще го изнамеря може би

[arhangel]

Костадинов манастир

Намира се високо на около 10 метра в живописна скала завършваща със чудно скално образование наричано "Окото" ... вблизост е и скалната църква Диреклията и още една - Подковата ...
Добри хорица са спретнали паянтова дървена стълба по която се стига до входа на манастира ...
Този е най-големият манастир на платото в който съм бил определено !Прави впечатление и прецизната работа на каменоделците изсекли църквата както и фрагментите от стенописи оцелели на тавана .... Карел Шкорпил по време на обиколките си е видял на фрагмента възрастен мъж с бяла брада и нимб ... не е оцелял до днес До стените на църквата има изсечени каменни нарове за богомолците ,каквито има и в останалите помещения - доста просторни естествено осветени от прозорци в скаллата и с канал за оттичане на вода излизащ навън ...
Има и една гробна камера ...
Навън в основата на скалата под манастира е локализиран фрагмент от надпис който аз не видях гласящ "ДИВЯ СЕ "... не се знае нито кой се е дивил нито на какво точно но се е удивлявал човека :rock:

[arhangel]

Подковата

Още една скална църква близо до Костадиновия манастир ... не можах да вляза вътре и да разгледам щото ме беше шубе за техниката и за мене си :argh:

[Thorn]

Поздравления! Открил си сезона! Аз мислех тази седмица да се пошматкам из радомирска околия, но го поотложих малко.

[arhangel]

Поздравления! Открил си сезона! Аз мислех тази седмица да се пошматкам из радомирска околия, но го поотложих малко.

Време беше
Възползвах се от хубавото слънчево време и с група ентусиасти си спретнахме фоторазходка ... трънинг ... катеринг ... токива ми ти работи ::stupid:
Ето още едно манастирче ... на мен ми е любимо ,сигурно щото най-достъпно :sm113:
Намира се в скалите над с.Хан Крум ,даже се вижда от пътя Шумен - Преслав.
Влизането става по изсечена в скалата стълба ,водеща в манастира който е основно от три помещения ...
Църквата е просторна ,висока и светла ... прецизно изработена и вероятно с дървен иконостас ,запазена в много добро състояние но няма следи от стенописната и украса
Не съм срещал никакво инфо никъде из пространството THORN има книжка за скалните манастири по платото ,ако има инфо пусни да четем ... моля:trink39:

[Thorn]

За манастира при Хан Крум в Калугер боаз няма нищо интересно - схема от Иречек и кратко описание.

А това е книгата, в която може да прочетете повече за стенописите на Роженския манастир.



пускам още малко снимки от него

[airman]

Сканирах малко стенописи от Хрельовата кула. Не са точно от църква, нито са мои снимки, но могат да послужат.

Тук

Медка

[gorskia]

Елешнишки манастир

Наскоро бях там и поснимах малко стенописи. Според информацията е стенописван неколкократно - първият път през 16 век. Ше сложа две три снимки колкото да илюстрирам, защото просто не мога да определя към кое стенописване са те ( дали попадат в темата?). Ако се интересува някой мога впоследствие да кача и други.

[Thorn]

Супер! Ровни малко и пусни нещо като статийка освен снимките. Разкажи как се стига и какви са впечатленията /това май беше в двора на някаква почивна база на БТК?/. В момента книгите ми не са при мен, пък и не си спомням да има кой знае какво за него, така, че аз не мога да пусна, ако трябва до няколко дни ще потърся.

Стенописите са много красиви! На първата снимка ми изглеждата от 17 век, тайната вечеря също, макар, че би могла и да е е 16-ти. На третата изглеждат по-късни.

[arhangel]

Наскоро бях там и поснимах малко стенописи. Според информацията е стенописван неколкократно - първият път през 16 век. Ше сложа две три снимки колкото да илюстрирам, защото просто не мога да определя към кое стенописване са те ( дали попадат в темата?). Ако се интересува някой мога впоследствие да кача и други.

Супер!
И аз не съм ходил тук и ми е много много интересно да видя снимки на тези стенописи ... ако не те затрруднява моля пусни още ...
От това което съм чел ,останки от първото изписване от 16 век има по южната и западната стени като по-значими били образите на "Свети Козма", "Свети Никола" и "Свети Мардарий ... но аз съм виждал и една Богородица на трон с малкия Христос
Така че ако имаш снимки на някоя от тези стени ,по-лесно ще се ориентираме поради предполагам стилово очевидните разлики между слоевете там където "новият" слой от 1864-65 год. е паднал и се е разкрил стария ...
а тази тайна вечеря ако е от притвора значи почти сигурно е от 17 век щото съм виждал на едно място не помня къде вече фрагмент от притвора абсолютно стилово идентичен с изображението ...

http://www.sofia.bg/manastiri/main.swf

....... в това линкче има нещичко за софийските манастири там има и за елешничкия ... малко постно направено ама това е положението

[gorskia]

Елешнишки манастир

Елешнишки манастир "Св. Богородица", XIII век, недействащ, храмов празник 15 август, Софийска духовна околия.
В различните източници го посочват като „Успение Богородично”(което според мен е правилно, защото в нишата над вратата е този стенопис), „Елешнишка Богородица”, "Пречиста Яковищица", „Пречиста”, „Яковщица”
Манастирът е в долината на река Яковищица в планина Мургаш от Западна Стара планина, на 4 км североизточно от с. Елешница (до 1991 г. село Йорданкино). Аз стигнах по стария път от София –Яна- прохода Витиня, по една стара карта, след много обърквания естествено . Но иначе си е съвсем лесно, карате по магистрала Хемус и преди първият виадукт отбивате в едно малко и слабо забележимо отклонение от магистралата, шмугвате се под нея и влизате в Елешница, продължавате все по главният път (с извинение за главният защото е силно разбит, даже и в селото) и на 2-3 км се отклонявате вляво ( има табела). Пътчето до манастира (то е в по-добро състояние от „главният”) се вие покрай десният бряг на реката и спира на вратите на манастира. По цялото пътче и през манастира минава туристически маркиран маршрут за вр. Мургаш.
Там има охрана която пази манастира, който се оказва собственост на БТК. Възрастният мъж който ни посрещна беше много словоохотлив и гостоприемен, може би защото са на дълги смени (24 часа) и няма с кой да си говори. Отвори ни църквата, опита се да ни почерпи с безалкохолно, предложи детето да се стопли в неговата стая и много дълго и заинтересовано ни обясняваше за манастира – как бил първоначално в тяхното село Потоп, после дошло наводнението и го изместили на това му място, как действал до към 70те години, как са се застъпвали пред ръководни партийни другари за възстановяването и т.н.
Според информацията в интернет, манастирът е основан в края на ХV в. (1499 г – известно от мраморна плоча открита там), разрушен е от кърджалиите през ХV²²² в. (1793 г.)и отново възобновен е през Х²Х в. (1820 г.) Манастира представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради ( с изключение на две по—нови, явно ползвани от БТК) останалите са в самосрутващо се състояние, което не пречи охраната да ползва една от тях.
Черквата (с размери 14,50 х 6,80 м) е еднокорабна, едноапсидна, с притвор и добавен по-късно към южната фасада открит притвор. На последният в източната му стена има ниша с фрески. Според данните черквата е построена е през ХV² в. и в нея са запазени стенописи, най-ранните от които от ХV² в., а най-късните – от 1864 г.
Сградата е добре поддържана със скорошна пълна реставрация на стенописите. Иконостасът е пъстър, столарска изработка, с интересни икони ( според данните „Света Богородица"(1825 година), „Исус Христос" (1825 година), „Архангел Михаил" (1827 година).
На много места се посочва, че през ХV²-ХV²² в. манастирът е бил важно книжовно средище, като от тогава са запазени Четвероевенгелие, Псалтир и др. книжовни паметници, съхранявани в Националния църковен историко-археологически музей в София.
Докато се рових попаднах и на Диарбекирски дневник и спомени на
Тоне Крайчов който разглежда и съдбата на Ботевите четници. Не е по темата ама е интересно:
По едно време се дочу да се говори, че Малич ага [х]ванал 2-ма комити, отсякъл им главите и зане[съ]л ги в София. За тия мъченици ето какво знам: като си вървели по пътят, откъм селото Чурек, няколко [а]рабаджии от с. Подуене, на които колата им били натоварени с дърва, двама души слезли из гората при тях, поискали хляб и помолили [а]рабаджиите да се придружат с тях и заедно с колата им дано отидат до София. Съгласили се арабаджиите. Таман приближавали до селото Потоп, ето че идвал им насреща Малич ага с двама още заптиета. Двамата комити, като видели от коя страна на колата ще заминат турците, те заминали от другата страна и карали воловете, като че са арабаджии, но таман дошли турците до колата, един от арабаджиите, на име Васил от Подуене, който и днес е още жив, смигнал някак на турците и показал комитите. Веднага ги [х]ванали, вързали [ги] и повърнали назад в Чурек, дето пренощували. Заранта ги по[д]карали вързани, минали селото Потоп, дошли до Манастирската река, там на един средорек, гдето се събират двете реки — Манастирска и Чурешка, отсекли им главите и зане[с]ли в София. Минаха се още 2—3 дена. Малич ага до[й]де в нашето село, стигна му известие, че в манастира Елешнишки дошли двама комити. Веднага справиха конете си и тръгнаха покрай реката, която тече през селото ни Желява. Спряха се и не можеха да минат, а чакаха около един час, догде се претече водата, която тоя ден беше буйна дошла вследствие от големите поройни дъждове. Като пристигнали в манастирът, игуменът Мелетий и слугите му показали на Малич ага къде са затворили в един зимник комитите. Пренощували там, заранта тръгнали по пътя из Манастирската река и като пристигнали на средорека — същото място, дето погубили по-преди другите двама, отсекли и на тия нещастници главите и [ги] зане[с]ли в София. Те, комитите, дошли в манастира така: по-първия ден, като се скитали по Балкана, отишли, на егрека при елешнишките селски говедари, поискали хляб и помолили говедарите да ги попазят няколко дена, догде се поотморят. Говедарът, на име Величко Граваликата, им казал: „Момчета, хаете с мен, аз ще ви отведа на манастира, там вие ще може много време да поминете, има сгради, дето може да се пазите и ще ви хранят добре”. Те, бедните, не му мислили много, склонили и тръгнали, дошли близо над манастирът и се спрели в една кошара. Говедарът казал: „Стойте вия тука, аз да отида в манастира да видя да няма някой турчин или други някой, па после ще до[й]да да ви [в]зема”. Отишъл и веднага обадил на игумена, че са горе в кошарата. „Иди да им кажеш”, казал игумена, „да си оставят пусато (оръжието) и после да до[й]дат да се не боят”. Върнал се говедара при тях и казал им: „Момчета, казах на дядо игумен за вазе, и той ми рече да ви кажа да си оставите, пусато и тогава да слезете в манастира, защото да не се боят манастирските слуги, като ви видят с пусато”. Те повярвали, оставили оръжието си и отишли в манастира, гдето им показали зимника, дали им [х]ляб и заклопили зимника. Тогава пратили известие на Малич ага, който им проля невинната кръв и ги тури в студения гроб, гдето се събират две реки между три големи планински, покрити с гора върхове, нечути, невидяни от майка-баща, от братя-сестри, от роднини и приятели да тъжат и вечно въздишат за тях. Бог да ги прости, вечна им памет!
След няколко години костите на тези български въстаници се извадиха и отнесоха в Рилския манастир „Св. Иван”, а на мястото е въздигнат паметник от Стоил Лалов, ковач от селото Елешница, за спомен на падналите герои, които са жертвували животът си млади-зелени за освобождението на България.