Българските средновековни църкви.

[Thorn]

ЦЪРКВА СВЕТИ ТЕОДОР БОБОШЕВО

Идвайки от Кюстендил малко преди Бобошево вдясно от пътя се вижда странна дървена барака. Килната. Толкова е нелепа, че навява асоциация за картина на Брьогел или на Бош. Оставяте колата и се приближавате до бараката - тя е близо, на една минута пеш. Виждате надпис - "църква св. тодор 7 век" :lol: муаахаха - див изблик на местен патриотизъм.
Отваряте вратата на бараката, /която не е заключена, а подпряна с камък/ и попадате на сюрреалистичната картина на романтична полуразрушена църква, скрита в бараката. Няма покрив, но сводовете стоят. Очевидно не е от 7 век, но вероятно е от 12. Кръстокуполна. Два слоя стенописи - единият вероятно от 14 век., вторият може би също от 14 век, а може би по-късен*. И от двата слоя са останали само фрагменти, като най-запазена е една тайна вечеря.
Има много графити оставени от хулигани. Но очевидно не само такива я посещават - грижовна ръка беше оставила дървен кръст, яйца/беше Великден 2006/, множество свещи.

-------------------------------------------------------------------------
* Мернах една книга, която казва, че са от 17 век.
Вижте я сами. http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...&AlbumId=50053

[Thorn]

ЦЪРКВА СВЕТИ ДИМИТЪР БОБОШЕВО

На около 5 километра от Бобошево се намира Руенския манастир Св. Димитър.

Вътре в самото Бобошево е пълно с табели, които ще ви упътят, дори и без да питате местните. Излизате и почвате да пълзите по един стръмен и тесен път. Руен е една висока планина над градчето и доста изведнъж променяте надморската височина.

И такааа.. Колата пъпли по пътя. Втора, втора, първа, тук таме трета. Неприятното каране се компенсира със зашеметяващи гледки, на които се радват главно пътниците, защото шофьорът трябва доста да внимава.

Накрая стигате до хубава полянка, на която има малка църква. Отстрани има планинска чешма с впечатляващ дебит на водата. Изобщо перфектно място за излет.

Църквата е малка, има стара част и нов притвор. Над абсидата имаше изображение на херувим. Всъщност през 2005 го имаше, а през 2006 вече беше изчезнало, но Корса ме успокои, че е свалено за реставрация.

Влизаме вътре - има скеле, висят жици - реставрират. Стенописите са красиви, напълно запазени. Над вратата отвътре има надпис, който ги датира при цар Баязет 1488 г. Иконостасът го няма.

Вижте сами гледката.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=71030

[Thorn]

ЦЪРКВА СВЕТА ПЕТКА СЕЛО ВУКОВО

Църквата се намира в село Вуково на около 3 километра от Бобошево. Ако идвате от Кюстендил - точно преди Бобошево по един мост наляво през Струма. Лесно ще я намерите. Намира се в селото, от лявата страна на пътя, по който идвате. В центъра на малка благоустроена градинка.

Ключът е в къщата отсреща през улицата, ще трябва да помолите да ви отключат.


Църквичката е малка, еднокорабна, едноабсидна. Добре поддъжана е и ремонтирана ненатрапчиво. Ценното са стенописите от 1598. Всъщност стенописи е имало и отвън, но те естествено вече не личат.

Вижте всичко това, както го видях аз на Великден 2006

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=50045

[Thorn]

СКАЛЕН ПАРАКЛИС "СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН" МАДАРА

В скалите край Мадара е бил може би най големия скален манастирски комплекс. Това е бил един от параклисите. За съжаление доста е пострадал от земетресение през 14 век - срутил се е и останала само олтарната част. Фреската очевидно е съвременна. Жалко.

Снимките са правени в понеделник - 24.10.2006

[Thorn]

ДРАГАЛЕВСКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

Това е един от най известните български манастири. Основан е вероятно от Иван Александър, през 1382 Иван Шишман му дава нови права с известната си Витошка грамота - хрисовул. В момента е любимо място за излет на софиянци. Може да се достигне с кола, с автобус 93 и малко пеш или пак пеш от центъра на Драгалевци.

който иска да прочете повече - може да го прочете на много места например тук http://www.bulgarianmonastery.com/bg...monastery.html

По нашата тема е важна църквата от 15 век, която е единствената запазена старинна част от манастира. Тя е била обновена и украсена със стенописи през 1476 със средства на софийския болярин Радослав Мавър, който е нарисуван заедно със съпругата си вида и с починалите си синове Никола Граматик и Стахия. Портретите им са едни от малкото илюстрации за облеклото на богатите българи по това време. На външната стена има стенописи, които били спонсорирани в края на 15 век от друг първенец - Краислав /трима конни светци воини и Богородица/. Още стенописи има от 17 век - може би от Пимен Зографски.

Стенописите са много интересни, но за съжаление църквата е заключена за една вечна реставрация, чиито край не се вижда. До нея през 1932 построили и нова църква и ги обединили с общ покрив - сега пускат само в нея. Имам някои снимки на част от стенописите, но повечето са с лошо качество, затова пускам тези по темата на форума.

още няколко снимки има на http://bgphoto.net/Start.aspx?UserId=4586

[Thorn]

ЦЪРКВА СВЕТИ ЙОАН СЕЛО ПАСТУХ

Още една от малките църквички в района на Бобошево. Намира се на брега на Струма малко преди село Пастух, смятано откъм Бобошево.

Точно до пътя е, няма никакъв начин да я пропуснете. Като минавате поспрете там. Отворена е винаги. И почти винаги гори по някоя свещичка. Запалете и вие - те са на масичката. Няма кой да ви ги продава, така, оставете стотинките в кутията, която стои на същата маса, после излезте и усетете красотата на мястото, като слушате шума на реката.

Иначе стандартната информация е следната - църквата е мъничка, еднокорабна и едноабсидна, с открит притвор, което е нехарактерно за района. Няма стенописи или поне сега няма. Изображенията на външната стена над входа са съвременни. А самата постройка е вероятно от 16 или 17 век.

[Thorn]

ЦЪРКВА УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО КАРЛУКОВО

Църквата е единствената останка от Карлуковския манастир. Намира се в двора на лудницата, но можете да я разгледате и наснимате без проблем - само се обадете на входа на психиатричното заведение и ще ви заведат. Ще отключат и ще ви изчакат.

Ценното са стенописите - 1602 г. Обяче на мен не ми харесаха особено, за личния ми вкус примерно онези във Вуково, които са само с няколко години по-ранни са много по-впечатляващи.

Снимките:

http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=75040

[Thorn]

ЦЪРКВА СВЕТИ АТАНАСИЙ БОБОШЕВО


В неделя пак бях в Бобошево. Няма такова място в България, където не стига, че в самото градче има ЧЕТИРИ средновековни църкви, а в радиус от 10-15 км има ОЩЕ ПЕТ /две във Вуково, една в Рила, една в Мърводол и една в Пастух/

Свети Атанасий е била основната църква на градчето до построяването на огромната нова Света Богородица. Намира се в гробището над нея и още се ползва при заупокойни служби.

Изглежда много странно, защото над оригиналния цилиндричен свод има странна двускатна олющена дървена конструкция, прибавена като грозна кръпка. Изобщо и цялата църква е в лошо състояние, но поне още не се руши.

Църквата беше отворена. Влязохме в притвора, за който не можах да установя дали е този, който е строен през 18 век или през 1922-1927. Уж имаше прокаран ток, но така и не светна. Влязохме вътре и почнахме да гледаме главната ценност – стенописите.
Те са от 17 век и са подобни на прочутите стенописи в Добърско. Има аналог и на най-известната сцена Христос “в ракета” – всъщност обгърнат от таворската светлина. За съжаление почти не си личат от наслоената чад /хубава местна дума/ от вековния дим на свещите. Черни са и се лющят. А си заслужават една хубава реставрация. Преди 40 години е имало и иконостас с дарителски надпис от 1666 г., но в момента и него го няма. Стои само скелето му. Нормално.

Идете и разгледайте сами, а дотогава може да видите и тези снимки.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=75879

[Thorn]

Между другото в галериите на бгфото.нет има нови албуми със снимки с по-висока резолюция на Св. Теодор и на Св.Димитър.

[Thorn]

ЦЪРКВА СВЕТИ ИЛИЯ БОБОШЕВО

Това е другата късносредновековна църква в Бобошево. Също от 17 век. Разположена е под огромно дърво в средата на обширен двор - поляна. Намира се на левия бряг на Струма по една стръмна уличка приблизително между двата моста. Ключът е в къщата отсреща - помолете и ще ви го дадат.
3Х4.2 метра, еднокорабна полуцилиндрична триконхална - т.е. на двете надлъжни стени има полукръгли ниши - конхи, които нормално имат функцията на певници - т.е. там са стояли певците.

Цялата западна фасада е била в стенописи, сега е оцелял само този със Св. Илия. Вътре стенописите не са в много добро състояние освен тези по тавана. Но са хубави и си заслужават да се видят.
Иконостасът е украсен само с две късни примитивни икони. Въпреки че са наивни и несръчни все пак са по своему очарователни. Останалата част от него била в музея на Бобошево.

bgphoto.net нещо пак се скапа, така че поне засега мога да дам само тези снимки.

[Thorn]

Манастир Свети Йоан Богослов или "Свети Йоан Пусти" /Касинец/ известен като и като Бистрешки манастир.

За щастие за манастирчето вече има съвсем приличен сайт /съвсем нов/, откъдето вземам и този текст:

http://www.bistrec.info/Manastira%20Ivan%20Pusti.html

Причудлива е Врачанската планина.Застане ли човек пред скалите, изваяни от природата и халите и в замъци, чудовища, гиганти и още какво ли не, се чувства покорен от силата на неповторима прелест! Целият този скален свят е обявен и от невехнещия спомен за Ботев и неговата чета.
Стръмна горска пътека извежда на малка поляна под страховити скали.Това е първата среща с бистрешкия манастир „Св.Йоан Богослов”, наричан още „Св. Иван Касинец” и „Св. Иван Пусти”. Край църквата на манастира бълбука мелодично чешмичка. Бистро поточе се провира между камънаците, скача пъргаво от камък на камък и радва манастирската пустош…. Предание разказва, че в околностите на манастира е имало тракийско светилище, закътано в тази скална пустиня.
Вероятно манастирската обител е съградена в това непристъпно място и с някаква друга цел, защото личат стенописи из житието на св. Димитър, който е бил войн на византийска служба. В надписите едвам се чете годината – 1540а. От него става ясно още и това , че Димитър Дубов е съградил или възобновил манастира. И навярно заради любородните си дела манастирът бил опустошаван на два пъти от османлиите. Отмъстили са си и те на …..писмените знаци, който въвеждали хората в историята и ранга на манастира – стреляли те и изпокъртили надписа на старобългарси език. Но не простреляли с куршумите си легендите, които и до ден-днешен се мълвят за това
манастирско бунтово гнездо, свърталище и на хайдути.
В непристъпните скали над обителта е Постницата, където все още личат стенописи, посветени на Иван Рилски”Пустиножителя. Затова и четвъртото кръщение на Бистрешкия манастир е на името на св.Иван Рилски.
През Възраждането в манастира имало килийно учелище. А това , че във Врачанко са творили видните книжовници: Йосиф Брадати и ученикът му поп Тодор Врачанкси, идва да подскаже, че може би обител на „Св.Йоан Богослов” е била и книжовно огнище.
Манастирът има и друга слава.От XVII в. в него процъфтяло занаядчийството, действала е известна златарска работилница.В началото на XVX в. неизвестен монах от брадството на манастира се сдобил с донесени от чужбина пособия за гравиране, а през 1822 г. тук била основана първата по нашите земи медно-щампарска работилница. Тази дейност имала успех, защото по-сетне монасите поддържали връзки и разнасяли гравюри по руски манастири. За посещения на Русия от монаси на „Св. Йоан Богослов” се споменава още през 1629 г.
Последното обновление на манастира става през 1867 г. от йеромонах Йосаф. Дърворезбованията олтар е от 1820 г. дело на тревненеца Петър Миньов, зографисал
по-късно и някои икони. Запазена е картината, изобразяваща „Страшния Съд” върху една от стените на църквата. Манастирската обител „Св.Йоан Богослов” е златно съкровище, скрито във Врачанския балкан. Бистешкият манастир е разположен в Западна Стара планина на 6 км западно от Враца

Има и много снимки.

Това е може би най-романтичното място на което съм бил при всичките ми обиколки из средновековни църкви и манастири. Има някаква магия в него, като от приказка е. Обичам да се връщам там. Няма да ви повтарям глупостите за някакви мистични енергии, дето бликали на такива мест, но е толкова красиво и романтично, че извисява духа. Задължително го посетете, още повече, че е толкова близо до пътя и толкова неизвестно.
Карате по пътя от Враца за Монтана и след няколко километра виждате любимата кафява табела, сочеща наляво. След около километър тясното асфалтирано пътче отвежда до кованата решетка на портата на резиденцията на врачанския владика. Това не е манастира, вътре има няколко съвременни сгради кичозно стилизирани като възрожденски - абе нищо особено. Понякога е заключено, понякога има хора, които ще да ви упътят особено един изпечен иманяр, който се грижел за "охранявания от държавата паметник на културата". Иманярът поне е наковал по дърветата табели с този текст, но звучат доста неубедително. Ако проявите интерес той ще ви разкаже как иманярите, но не и той копали навсякъде, даже взривявали. Ако покажете познания по история може да реши, че и вие сте "колега" и може би потенциален съдружник или клиент и може би ще ви разкаже, че "всъщност и той е копал" и е намерил "антониани, торкви и бронзова статуетка на Диана". :tdown Явно е имало тракийско или римско светилище.
Оставяте колата пред резиденцията на новоизградения паркинг и тръгвате покрай телената ограда, като заобикаляте отляво цялата резиденция. Върви се по една незабележима пътечка точно до оградата между романтични буренаци. Щом излезете над оградата завивате надясно и по една широчка и ясно видима пътечка поемате към светинята. Прекрасна разходка из прекрасна гора в прекрасния Балкан. Вървите около половин час без да бързате и точно като почнете да се уморявате достигате мястото.
Представете си горска поляна. Заобиколена от дървета. От едната страна има скален венец в който има пещера. По-точно скална ниша, но много голяма - вътре удобно може да се разположи немалка къща.
От нея изтича горски поток, минава през поляната, под едно малко мостче и се хвърля в пропаст от другата страна на полянката като образува изключително живописен водопад. Впрочем, ако уцелите сух период ще установите, че поточето едва се цедурка между камъните, а от великолепния водопад няма и следа.
По средата на полянката има красива каменна чешма, а на няколко метра от нея, непосредствено над водопада е единствената оцеляла сграда от манастира Свети Йоан Богослов, а именно църквата му. Оцеляла е силно казано. Потънала е в храсти и се руши. В стените и в купола зеят дупки. И въпреки това е неземно красива.
Влизате в църквата /отключено е/. Пълна разруха. Икони няма, надявам се, че иконостасът е прибран някъде. Пълно е с грозни графите. От стенописите са оцелели незначителни фрагменти - фрагмент от стенопис от XIX век със сцена от страшния съд над вратата и незначителни фрагменти от изображения на църковни отци в олтарната част.
Иначе църквата е еднокорабна, едноабсидна, с купол на висок барабан, 7.50Х11.50 м.
Зад църквата доскоро са били жилищните помещения. Вече ги няма. Рухнали са и останките им са се срутили в дола.
Стенописи със сцени от житието на Свети Димитър има и високо на западната стена на скалната ниша /пещерата/, като там се е четял и надписа, че през 1540 Димитър Дубов е обновил манастира. Сега стенописите са в значителна степен повредени.
Някъде високо в скалите има постница, около която също има стенописи, но тя е недостъпна без алпинистка екипировка, а и стенописите /посветени на Иоан Рилски/ били унищожени от иманярската сган.

Манастирът е станал пуст още в края на 19 век, но е бил възобновен през 1928 и е бил действащ до 1980 г.

[Thorn]

Слагам още снимки. Би било хубаво да ги държа в галерия на някой специализиран сайт, но откакто bgphoto.net се срина предпочитам да сложа тук поне главните изображения.

Абе, хора! Интересна ли ви е темата, че само аз си пиша в нея! Никой не се обажда. Да продължавам ли?

[Imperial]

Предполагам, че никой не пише, понеже темата е оформена като доклад/изложение.

Място за сайт няма проблем да дам, стига да можеш да си го направиш?

[hexchen]

херувимът от св. димитър, бобошево....

ЦЪРКВА СВЕТИ ДИМИТЪР БОБОШЕВО

Църквата е малка, има стара част и нов притвор. Над абсидата имаше изображение на херувим. Всъщност през 2005 го имаше, а през 2006 вече беше изчезнало, но Корса ме успокои, че е свалено за реставрация.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...&AlbumId=71030

... беше реставриран веднага след отделянето му от фасадата на църквата през лятото на 2005 и предаден в музейната сбирка в Бобошево. Същото се отнася и за изображението над северния вход на църквата.

[julio]

Св.Троица - Русе

Здравейте, всички! С изненада видях, че нищо не е публикувано досега за храма "Св.Троица" в Русе. Затова пускам част от информацията публикувана на следния адрес.
..........
Освен това бих предложил цялата информация публикувана в тази тема от форума, която явно е събрана от различни източници, да бъде структурирана и представена на едно място. За целта бих могъл да предоставя необходимия ресурс - място на сайта ни + предварително обработване на информацията и подреждането й в съответни категории или по някакъв подходящ начин. Можете да видите как сме направили това за историческите книги за русенски села, които сме публикували на сайта ни или за Пътеводителя "Туристически маршрути в Русенски регион". За да стане това все пак ще е нужно съгласието на авторите.
..........
Катедралният храм „Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година. Годината е написана върху ръкописно българско евангелие от ХVII век в приписка. В югозападния ъгъл на храма се намира помещение, наречено „катакомба”. Строителната й история е доста неясна. Предполага се, че е катакомба от V век или средновековна църква, включена по-късно в днешната църква. По време на османското робство по-лесно било издавано разрешение за строеж на нов храм, когато преди това е имало друг, като се възстанови старият. Русенските християни вероятно са използвали старата катакомба, за да си построят църквата.
.........