Българските средновековни църкви.

[krum-strashni]

Oще от св. 40 мъченици , вече уж завършена

[krum-strashni]

още

и линк с още, още...

http://netinfo.bg/index.phtml?tid=20&oid=4750&mgdi=8083

[Fiko]

Кремиковският манастир

Кремиковският манастир “Свети Георги Победоносец” е разположен в южните части на Стара планина над кв. “Кремиковци”, в местността “Градището”, където все още личат останки от древна крепост. Изграден е върху голяма полукръгла скалиста тераса, от която се открива чудна гледка към обширното Софийско поле и столицата. Манастирът е построен по времето на един от последните български царе Иван Александър още през 14 век. Заедно с още десетки църкви и манастири в Стара планина и Витоша той е част от т.н. Софийска Света гора. През 1382 година София пада под турско владичество и манастирът е разрушен. Минават стотина години и през 1493 година знатният болярин Радивой с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит възстановява малката църква “Свети Георги”. На няколко пъти тя е обновявана, укрепвана и изписвана. Запазена е до днес и е обявена за паметник на културата през 1969. Тя е малка, продълговата, безкуполна, с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. На мястото на сегашното предверие вероятно е имало друго също с полуцилиндричен свод, но през 1503 година при земетресение покривът му е разрушен и е направен нов, двускатен. Специалистите предполагат, че от запад е имало още едно помещение, което е унищожено от пожар. Останали са само част от стенописите, които сега са от външната страна на западната стена. Стенописите в църквата са добре запазени, правени са през 15, 16 и 17 век.В предверието, на северната стена са изписани образите на ктиторите на църквата – Радивой, неговата жена и двете му деца – Тодор и Драгана. Радивой държи в ръцете си макета на църквата, отбелязано е, че двете му деца са починали и вероятно в тяхна памет боляринът е възстановил църквата. Пак в предверието на източната стена над входа е изписан Св. Георги на трон и сцени от мъченичествата и чудесата на светеца. Запазени са Пророк Илия, св. Георги на кон, Йоан Предтеча и сцени от живота на Богородица. За съжаление изображенията по свода в основното помещение са почти напълно унищожени, останали са само някои фрагменти.Силно впечатление правят фигурите на Архангел Михаил с меч в ръката и на Константин и Елена.

[Thorn]

ЦЪРКВА СВ. ПЕТЪР В СЕЛО БЕРЕНДЕ

Това ми е една от любимите средновековни църкви. Доста добре запазена, с хубави стенописи, никога нереставрирани.

Селото не е много известно и не е лошо първо да разкажа как се стига. Близо е до град Годеч. Не го бъркайте с Беренде извор и не идвайте откъм него. На картата между двете села има път, на местността също го има, но той по-скоро оффроуд полигон. Минах по него, при това с фиат типо, но си беше доста рисковано. Огромни дупки и цели канавки, от едната страна скала-от другата дере. При това не е асфалтиран /баластра/, през средата му при слънчево време тече поточе, а при дъждовно буйна река.

Така, че съвсем нормално си елате през Годеч, влезте в Беренде, питайте за Аспарух и Василка Кръстеви, поздравете тези великолепни хора и ги помолете за ключа от църквата. Най-добре оставете и колата там. До църквата има нещо като път, но ако смятате да го ползвате ще трябва джип. По добре се поразходете - на 10-15 минути е.

Самото село е на високия бряг на река Нишава. Спускате се по пътя към реката. 50-тина метра преди помпената станция, пред която той свършва /и НЯМА мост/ се отклонявате по една пътека вляво и стигате до малка неугледна църква в землист цвят. Отваряте с ключа проядената от насекоми дървена врата, прескачате стотиците мравки, които са избрали прага на църквата за аутобан и сте вътре.

Мястото е много красиво и романтично /всъщност това е гробището :mhehe: /. Долината е наистина красива, без майтап. Че има и един природен феномен - естествена скална арка на склона.

Но да се върнем към църквата. До ден днешен не съм сигурен как се казва - Св. Петър или Св. Петър и Павел. Среща се и по двата начина, но в "Православните църкви на българското Средновековие" на Бистра Николова е само Св. Петър, така, че и аз го давам така. Църквата е малка, еднокорабна, с една абсида без притвор. 5.50Х4.50. Каменна, с мазилка.

Не е ясно откога е. На фасадата е имало човешко изображение и надпис "Иоан Асен в Христа бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци", които отдавна са заличени, но е било направено копие, което се е съхранявало в Археологическия музей в София. Най вероятно и то е изчезнало - във всеки случай Бистра Николова не го е открила.

Та заради това първоначално са смятали, че църквата е от времето на Иван Асен II, но пък стенописите не приличат на такива от 13 век. Някои /Андрей Грабар/ предполагат, че на фасадата е имало родословно дърво, но Бистра Николова аргументирано отхвърля хипотезата. Така, че най вероятно надписът е не за Иван Асен, а за Иван Александър, който също е приел името Асен и църквата е вероятно от 14 век. Впрочем вижте я сами така както я видях и аз на 13 май 2006.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=51721

Готино е нали?

[arhangel]

Около Годеч

от тук:
http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1

Богатството на манастири по долината на река Нишава е привлякло вниманието на археолозите, които считат, че става въпрос за средновековен манастирски център в Западна България. Мнението на археолозите е, че през Второто българско царство и първите години на османското владичество Годечката област е била голям манастирски център, принадлежащ към софийската Света гора. В подкрепа на това твърдение е наличието на много църкви и манастири в този район. Те са построени през средновековието, а през Възраждането и в началото на нашия век са укрепвани и възстановявани. Археолозите са на мнение, че тази област е била важно средновековно културно средище, а днес е интересна историческа забележителност в западните части на България.
Най значими са художествените паметници на културата, както следва:

Манастир "Св.Николай Летни" - гр.Годеч
Църква "Св.Димитър" /стара/ - гр.Годеч
Църква "Св.Троица" - с.Комщица
Манастир "Въведение Богородично" - с.Разбоище
Църква "Св.Николай Чудотворец" - с.Туден
Манастир "Св.Николай летни" - с. Губеш
Църква “Св.Николай” - с.Гинци


Манастир "Св.Николай Летни" - гр.Годеч
нов храм и античен римски храм от II-IV век - национален паметник на културата.

Наличието на два олтара и квадровият градеж от масивни каменни блокове превръщат храма в уникална находка без аналог в България. Интересното е, че римският храм в Титси /Англия/ по вид, градеж, датировка и разположение напълно съответства на нашия.

Античничния храм, разположен в местността "Манастир Свети Никола" е строен в края на II - началото на III век по времето на династията на Северите. Той представлява квадратна сграда с външни размери 6,20 на 6,20 m. Строителството е било изпълнено в opus quadratum с добре обработени квадри свързани с железни скоби тип "лястовича опашка". Храмът е изпълнен в тип "храм с анти" с две колони, като входът е разположен от запад. Пред входа са изградени два квадратни олтара - северен и южен с размери 2 на 2 m. Плановата схема и наличието на двата олтара пред входа на храма имат единствен паралел с подобна култова сграда, разкрита през 1936 г. в град Титси, Великобритания.
Уникалността му се състои в това, че докато зидовете на храма в Титси са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан, то този в град Годеч е изграден в квадрова зидария без спойка и представлява единствен по рода си храм от този вид в Европа, открит до сега. Този храм представлява част от римско селище, разположено в непосредствена близост на площ от около 60 дка. По всяка вероятност селището е възникнало около пътна станция, обслужваща спомагателен римски път от Naisus (днешен град Ниш), през Петроханския проход, през Montana (днешен град Монтана), за Ratiaria (днешно село Арчар, Видинско). По предварителни археологически данни селището вероятно е населявано от римски военен отряд и съпътстващото го сателитно (канабно) селище.


Църква "Св.Димитър" /стара/ - гр.Годеч
художествен паметник на културата с местно значение

Църквата се намира в центъра на града. Тя е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндричен свод с контрафорси от южната страна. Изградена е с дялане камъни, споени с хоросан. На места в зида са вградени късноантични квадрови блокове. Отдясно на входа високо в градежа е зазидан камък с вдълбана година 1836.

Отвътре църквата е изографисана със сцени от Евангелието. Иконописта показва стилова близост с произведенията на Самоковската и Банската художествена школа.

През ХV²² век неизвестни майстори градят църквата в Годеч, недалеч от Голямата чешма. Полуразрушена от кърджалийско нападение, тя е била обновена през 1836 г. от дарение на местни ктитори. В конструкцията и са използвани архитектурни елементи от античния храм в местността "Манастир Свети Никола". Пред църквата е поставена база за колона с постамент, принадлежаща най-вероятно от античния храм в местността "Манастир Свети Никола". Отвътре църквата е изписана в характерния за Възраждането стил, запазващ основните канони на Източноправославната църква. В нея се съхранява един брой от първото издание на “Неделник” от Софроний Врачански.


Църква "Св.Троица" - с.Комщица
художествен паметник на кулутурата

Църквата “Св. Троица” - с. Комщица е художествен паметник на културата. Църквата е еднокорабна, едноапсидна. Изградена е от дялан камък, споен с хоросан.
Реставрирани са всички икони в храма, пана, дяконска и царска двер от иконостаса, както и половината иконостас. Иконостасът и иконите са с голяма художествена стойност, като иконостаса е изключителна рядкост за България.
Според проф. д-р Атанас Божков той е един от най-хубавите от залеза на българското Възраждане - полихромиран, позлатен и с ажурна резба, като цяло е с великолепна цветова хармония. Иконите са от самоковски майстори. Царският ред икони са от Никола Йованов (Образописов) от 1872 - 1873 г.
Според Евдокия Филова те се отличават с високо ниво на изпълнение, тържествени и стилни, с точен, ясен и изискан рисунък. Иконите са монументални и забележителни, както по своя единен стил, така и по домогването на художника до новото течение, което настъпва в българското религиозно изкуство.


Манастир "Въведение Богородично" - с.Разбоище
Национален паметник на културата

Намира се на около 1,2 км. западно от с.Разбоище в живописното дефиле на река Нишава.

Църквата е построена в скална ниша на височина 50 метра.Тя е малка, еднокорабна, едноапсидна, с масивен полуцилиндричен свод.

Изградена е от грубо обработени камъни, споени с хоросан. През 1841 г. църквата е ремонтирана, а старите стенописи са замазани с вар. Запазени са няколко фрагмента от стенопис, датиран в XIV век. През 1950 г. до западната фасада е пристроен притвор.







Църква "Св.Николай Чудотворец" - с.Туден
Художествен паметник на културата

Намира се в центъра на селото, в селските гробища. Църквата се състои от стара и нова част, долепени една до друга и покрити с двускатен покрив. Старата част е еднокорабна, едноапсидна, с полуцилиндричен свод, изградена от дялани камъни, споени с хоросан.

Отвътре църквата е изписана изцяло с примитивен, но чудесен стенопис. Иконостасът е комплектован от разнородни части с нееднакви размери. Вероятно са преизползвани части от иконостас на по-ранна църква.

Според надписа, оставен върху западната стена може да се предполага, че на това място е имало църква построена в началото на век, която е била основно ремонтирана през Възраждането. Отдолу е изписана годината 1843.






Манастир "Св.Николай летни" - с. Губеш

Църквата се намира в местността "Манастирчето".Представлява еднокорабна, триконхална сграда. От северната и южната страна са оформени полукръгли ниски певници. Църквата е изградена с плочести камъни споени с бял хоросан. Таванът е засводен, а отгоре църквата е покрита с двускатен покрив. Прозорците имат конусовидна форма, като се стесняват към външната страна. Характерен елемент е оформянето на плитки анти на западната фасада, които имат декоративно предназначение.

В горния ляв ъгъл на западната стена е вграден релеф на орел в анфас, а над него надпис в 4 реда, в който е отбелязана годината 1870. Вероятно тогава църквата е била ремонтирана. По своя архитектурен план и начин на градеж църквата би могла да се датира в XV – XVI век.




Църква “Св.Николай” в с.Гинци
художествен паметник на културата

Ситуирана е на югоизточен склон на десния бряг на река Нишава под махалата Рогачета, около 1,5 км. югозападно от центъра на с.Гинци в незастроена, естествено залесена живописна местност.На около 300 м. северозападно от църквата се намира оброчище с чешма и оброчен кръст.

Планово-пространствената специфика, разположените в непосредствена близост оброчище и руини от стара, все още неизследвана постройка, както и възможността за уединение, което предоставя живописната местност, дават основание да отнесем църквата “Св.Николай” към т.н. единични църкви “манастири”, издигнати на традиционни оброчни места и много разпространени в Софийска област през XVII и XIX в.

По всяка вероятност, първоначалната църква възниква като оброчен параклис, който в последствие е достроен и след изграждането на обслужващата сграда към него, най-вероятно през втората половина на XIX в е трансформиран в неограден скит. Изградена е в три строителни етапа, като съвременната архитектурно-пространствена структура съставлява еднокорабен, едноапсиден навес с полуцилиндрично засводяване и два еднокорабни притвора, пристроени последователно един до друг по неговата надлъжна ос, оформящи издължена, компактна композиция с двускатен покрив и куполна камбанария над вътрешния притвор. Стенописна украса, три регистъра сцени с изображения на светци, библейски и евангелски сюжети, заемащи изцяло вътрешното пространство на първоначалната църква.

Изографисването е от два периода в два пласта, които според ктиторските надписи се датират съответно от 1658 и 1864 години. Стенописите от 19 век се отличават с наивитет, опростена, неуравновесена композиция, сравнително слаб и по-груб колорит, с ограничена палитра. Изпълнени са в темпера върху тънка варова мазилка.

Стенописите от 17 век са изпълнени във фреско и се отличават с графична третировка. Правите фигури в долния регистър са силно раздвижени, композициите се отличават с особена изтънченост на рисунъка и ритмично групиране на фигурите.

[arhangel]

Св Петка Самарджийска

http://www.journey.bg/bulgaria/bulga...de=1442&city=9


Св. Петка Самарджийска" е една от малкото средновековни църкви запазени в столицата. Храмът се намира в подлеза на ЦУМ, в абсолютния градоустройствен и дори геометричен център на стара Сердика и днешна София. Построена е върху основите на римска култова сграда. За пръв път се споменава през XVI век.
Днес тя е и паметник на културата, не само заради уникалната си архитектура, но и заради ценните си стенописи от XIV, XV, XVII и XIV век. Стенописите изобразяват библейските сцени рождеството, проповедта, чудесата, страданията, разпятието, погребението и възкресението на Исус Христос.

Църквата е еднокорабна. Сводът и е полуцилиндричен, а централната абсида е полусфера. Дебелите каменни стени и вътрешния й интериор те прехвърлят в свят, различен от заобикалящия шумен град. Криптата на храма се намира в подхрамовото пространство. Открита е в следствие на археологически разкопки правени след Втората Световна война. Тя разкрива историческото начало на града.

През средновековието този храм е бил патрон на майсторите на седла за коне - наричани самари. В храма самарджиите извършвали своите обреди. Народно предание разказва, че под пода на храма е погребан националния герой Васил Левски. Археолози открили няколко скелета на споменатото място, но е спорен въпроса чии са.

[arhangel]

Скалната църква “Св. Св. Константин и Елена” в местността Яйлата

Скалната църква “Св. Св. Константин и Елена” е пещерно жилище, което през Средновековието започва да се използва като църква.
Вътре има изсечени в скалата кръстове с различна форма и големини
а до фреската на патроните на църквата има български рунически знак IYI
... казват че има и други но познавам само този ...

[Thorn]

ЦЪРКВА СВЕТИ НИКОЛА В СЕЛО КАЛОТИНА

Също една много интересна църква. Особено интересни ктиторски портрети, с особена двуцветна дреха на ктитора. Жалко, че стенописите са толкова зле запазени.

До село Калотина /а не Калотино/ се стига по прочутия Via diagonalis, демек Пътя за Европа /през Белград/. Всеки знае това и си кара напред. И какво става - стига бариерата. И понеже не е тръгнал да емигрира, почва да се чуди къде ли е това село. Още повече, че то е на север от пътя според картата, а отбивка надясно няма... Стоп! Отбивка надясно няма, но има наляво. Около километър преди бариерата има едно стръмно невзрачно пътче от лявата страна! По него стигате до Калотина и почвате да питате, щото иначе не само до Цариград, но и до Свети Никола няма да стигнете.

И така - какво да питате? Ами - Как се стига ДИВИНА МАХАЛА? - ще ви покажат - минава се под пътя, минава се река /мост в доста лошо състояние/ и веднага след моста - черен път наляво. Пише Border area. Влизате в Аrea-та и сте в Дивина махала.

Диво местенце, с кокошки по пътя и т.н., но туристи има достатъчно често и туземците са свикнали с тях. Ще ви упътят от кого да вземете ключа - един от дядковците, който и ще дойде с вас. Църквата е веднага след махалата.

Малка е, невзрачна е. Ценното са стенописите.

Еднокорабна сграда, с триъгълна отвън абсида. Притвор с два входа откъм юг и запад към наоса. Грубо дялан камък споен с хоросан. 8.80х4.70 м.

Отвън има /обаче вече не се чете/ надпис - По желание на /Сина?/ и с извършването на Духа, иззида се и се изписа ....т/го/отец Ни/кола/ в дните на великия Йоан Алекса/ндър/.


Има разни теории кои са ктиторите, надписите не са ясни и не са много запазени, но общо взето май е някой си Деян и съпругата му Владислава. Църквата е вероятно от 1331-1337 г.


Аз я видях такава

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=51717

[arhangel]

Скална църква в крепостта Боженишки Урвич

Намира се на връх над с. Боженица Ботевградско

[Thorn]

ПАРАКЛИС АРХАНГЕЛ МИХАИЛ СЕЛО ГОРАНОВЦИ

Параклисът се намира край село Горановци Кюстендилско. Всъщност е по-близо до следващото село - известното Долно Уйно. :mhehe:

Разположен е на десния бряг на река Драговищица. Хубаво местенце - хълмче с грамадно дърво, параклисче под дървото.

Самият параклис е добре запазен /в момента, като малък имам смътен спомен, че съм го виждал без покрив/. Май е бил ремонтиран.

Наоколо има останки от сгради, но доколкото знам разкопки не са правени. Местното население нарича мястото "Манастиро", така, че вероятно наистина е имало манастир.

Мернах в някакво книжле, че параклисът е от 14 век. Много не ми се вярва, а и стенописите определено са по-късни.

А те са добри, особено Свети Макарий.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=38665

Пускам резюме от статия на Ангел Ангелов в списание Археология. За линка благодарности на Красимир Новаков - мисля, че всички познавате неговия сайт http://www.mounteq.com/the_bulgarian_mountains/. Оказа, се че стенописите, наистина са по-късни - вероятно 17 век,въпреки, че някъде имало останки от по -стари, но пак не от 14 век. Интересното е, че вероятно някога е имало купол.

http://aim.sofianet.net/contentFiles...3-summary5.pdf - за съжаление е на английски.

[Thorn]

ЦЪРКВА СВЕТА БОГОРОДИЦА СЕЛО ПРИБОЙ

Църквата се намира в гробището на село Прибой Радомирско. Малко след град Радомир в посока Кюстендил стигате селото. Но всъщност това е само една махала, а самото село е на около километър вдясно. Има си табела и асфалт, няма да сбъркате. Църквата е в началото на селото, отляво.

Състои се от две части - стара и нова, като новата е построена като притвор пред старата и е украсена с чисто нови стенописи - от преди няколко години. Противоположно на това в старата има хубави стенописи от 16? век. Вероятно я ползват отвреме-навреме, но поне аз я заварих заключена.
Ето моите снимки:

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=69621

а тези не са мои, намерих ги някъде из нета, но не помня автора. Ако някой ги познае нека ми се обади за да го помоля за разрешение да останат.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=69620

[Korsa]

Църквата "Св. Георги" в кв. Колуша, Кюстендил

Датировката на църквата се отнася в XI в. Тя е една от най-старите запазени на територията на Югозападна България. По план е почти квадратна – 10 м. х 8.70м., с квадратен наос. Четири масивни стълба поддържат сводовите рамена на кръста и куполния барабан.
Тя е цариградски модел на кръстокуполна църква, т.нар. царски тип, който през 11 и 12 век съществува в по-важните градове на Византийската империя, поддържали активни контакти с Константинопол. По вида си е близка със знаменитите несебърски късновизантийски образци, както и с атинската църква Капникарея “Св. Теодор” от 1070 г. Тази рядка за провинциалните територии сграда се обяснява с факта, съобщаван от някои византийски източници, че през 1072 г. епископ на Велбъжд бил Никифор, грък с висока ученост, който ни е оставил ръкописен коментар на Йоан Златоуст. Освен това Велбъжд, Средновековният Кюстендил, е бил главен град на важна византийска тема и център на ромеизация на населението в тези български територии.
Отличителен белег на царския тип църкви е при застрояването на тухлите, които са слепени с хоросан. Отвън те са през ред скрити под мазилка и прави впечатление за зидария с широки декоративни фуги (такъв градеж е и ранната византийска сграда Ротондата Св. Георги Кападокийски” в София от 4 век). В това ортношение “Св. Георги” в Колуша се различава от своите съвременници в Гърция и Турция. В България има само две такива църкви оцелели – Св. Никола от 12-13 в. в Сапарева баня и старата част на Боянската църква – Св. Панталеймон.
Средовековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис. Има 4 изографисани пласта. Всички стенописи са изпълнени ал фреско – върху мокра мазилка преди да изсъхне.
Първият етап на изографисване се свързва със самия строеж на църквата. От него не се виждат запазени стенописи. Може да бъде видяна само една малка част в южната страна на олтара. По голяма част от стенописите под корниза според иконографския им стил се отнасят към края на 11 началото на 12 век, когато територията на България е под византийска власт и Велбъждската епархия е включена в диоцеза на Охридската архиепископия. От 1090 до 1118 нейн архиепископ е Теофилакт Охридски, автор на “Житие на Св.Климент Охридкси”. Майсторството при изработката на стенопоисите говори за изаографисването им от майстори зографи от Солунската школа.
В ниската част на олтарната апсида е запазена част от нарисуваната илюзорна завеса, която има сакрален смисъл да обозначава границата между земния свят и небесния. По стените на проходите между трите олтарни членения са 4 образи на дякони в различни пози, по-дребни от тези по стълбовете в наоса. Те носят в покритите си с антимис ръце дарохранителници и кадилници. Според Л. Мавродинова те са изобразени като учасници в литургичното тайнство – пренасят хляба и виното за причстието от протезиса към светата трапеза след причестяването на вярващите и ги връщат обратно в олтара. Това след 6 в. е т.нар. Златоустова литургия Велик вход, олицетворяваща самата Христова жертва на разпятието. Това е уникален начин за изографисване на олтара в Югоизточна Европа от това време.
В източната част на наоса са представени Светци лечители, което се обяснава с природните дадености на града, а именно лечебните минерални извори, използвани още от древността. Това са Св. Ермолай и Св.Дамиан със свитък в ръка, Св. Панталеймон държащ кутия с лекарства и Св. Козма на южния стълб.
В централната част на наоса има 4 светци-войни от тях се разпознава само Св.Мина. Представените Св. Сава от Сърбия и Св. Йоан Кръстител, както и две сцени в средата на апсизата са от третия иконографски пласт датиращ в XV-XVII век.
Западната част на наоса представя 4 светици-две дяконистки Св. Варвара и Св. Неделя като защитнички на женския достъп до наоса, Св. Петка или Св. Марина, и Св. Екатерина в имперски одежди.
Образът на Св. Николай Марликийски е най-добре запазен. Красота на изографисването му говори за чистотата на използваните бои, които са запазили автентичния си вид.
Четвъртият изографисан пласт заема пространстовото над корниза, частта с иконите под него е свалена за реставрация и ще бъде експонирана в съседната на църквата възрожденска сграда. Той се датира непосредствено след Освобождението от 1878 – 1880 г., когато църквата е напълно реставрирана след частичното й разрушение от Османците през 60-70 те години на XIX в. Стенописите от този пласт представляват типична за българското Възраждане иконография. Куполът на църквата, където е образът на Бог Савот, е изографисан от известния през Възраждането зограф Иван Доспевски. Останалите стенописи са направени от местни майстори зографи.
Съществува легенда, че под основите на църквата “Св. Георги” е гробът на Михаил III Шишман, който намира смъртта си в околностите на Велбъжд след битката със сърбите през 1330 г. Гроб е открит, но без наличие на царски погребален инвентар.

[Thorn]

Църква село Мърводол.

ЦЪРКВАТА ПРИ С. МЪРВОДОЛ
--------------------------------------------------------------------------------

В планинската местност по пътя с. Пастух-Мърводол, до старите мърводолски гробища, стърчат руините на някогашната църква. Запазени са само части от апсидата и от източната стена. Стената отвън е висока около 5.30 м – църквата е изградена на стръмен скат, спускащ се към малката рекичка.
Характерът на архитектурата и разположението на фрагментарно запазените стенописи позволяват да се твърди, че е била изписана вътрешността на цялата църква , както и централната ниша на апсидата отвън – в средната и горната части. Навсякъде се виждат два пласта на мазилката и съответно две изписвания от различно време.
Частично са запазени два слоя живопис върху източната фасада /апсидата/.

http://www.culttourism-kn.bg/bg/nevestino/history1.htm

Църквата е изключително красива, но е почти неизвестна. Намира се в село Мърводол - на 3 км. от "град" Бобошево. Влизате в селото, като стигнете центъра надясно по един черен път покрай напоителен канал и ще я видите. Абе най-добре попитайте местните.

За съжаление двата пласта стенописи отвън и отвътре, сцените с Богородица и т.н. може и да са личали преди няколко десетилетия, но сега ги няма. Има на няколко места цветна мазилка, но нищо, което да напомня стенопис. Кофти.

Мои снимки http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...&AlbumId=50056

[arhangel]

Църквата Св.Тодор в с. Добрина Провадийско

Селото се намира до Провадия и има пряка връзка с крепостта Овеч.
Според оскъдните сведения на това място е имало дубровнишка колония и храма е построен в този стил през XVI век

[Thorn]

ЦЪРКВА СВЕТИ НИКОЛА - ГРАД САПАРЕВА БАНЯ

Църквата се намира в самия център на "град" Сапарева Баня. Естествено е постоянно заключена - що ли вече не се чудя. Вероятно е построена през 12 век.

7.20Х5.50 м. - т.е. не е много голяма. Била е полуразрушена, но е реставрирана през 30-те години. Има фрагменти от стенописи - виждал съм ги през прозорците.

ето текста от http://www.culttourism-kn.bg/

ЦЪРКВА “ СВ. НИКОЛА”
--------------------------------------------------------------------------------

Построена е през Х²²-Х²²² в. През 1937г. е реставрирана по проект на арх. Рашенов. Отличава се с своята архитектура-кръстокуполна църква от типа на свободния кръст, с голяма полукръгла апсида.
Сградата е издигната от тухли върху каменни основи, с характерен начин на градеж т.н. “потънала тухла”, което заедно с дванадесетостенния купол и аркирани ниши определя живописния вид на църквата.
От стенописната украса на храма са запазени отделни фрагменти.


А по-подробно тук http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=3467

Свети Никола
Черквата “Свети Никола” в Сапарева баня, около която се е разпростирала средновековна Германия, е в центъра на Сапарева баня, край нея е автобусната спирка за Дупница. Черквицата представлява голям научен интерес.

Интересно е да се знае и това, че при опит за построяване на нова черква, край нея през 1838 г. селяните разкрили западно от нея стари основи и стълбове от голяма черква. Всичко това показва, че в близост до черквицата е имало и друга голяма черква. В подкрепа на това са и изследванията на Никола Мавродинов, който казва: “Еднокорабната и кръстовидна църква е била много рядко самостойна, ценна сама по себе си. Тя е съществувала покрай тях. Ние я срещаме най-напред като баптистерий, долепена до една от страничните стени на голямата църква.” По-нататък Н. Мавродинов посочва, че тя е често гробнична или обикновен параклис до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Едно предание твърди, че черквицата “Св. Никола” е гробница на известен феодал с име Никола.

По-голямата черква е била съборена в началото на турското робство от мюсюлманите. Черквицата “Св. Никола” вероятно е пощадена като шедьовър на изкуството, но понеже завоевателите не са позволявали през половинхилядолетното робство да бъде поправяна, оцелява като руина.

Списание “Български черковен преглед” от 1898 г. в статията “Черквицата “Св. Никола” в с. Баня, Дупничко” авторът, който не е поставил името си сочи, че черквата е от 1160 г. “За началото на черквата от тази година – пише авторът, ме уверяваше свещеник Михал Попов (Чучуганов) от с. Баня. Той казал, че при изтеглянето за археологическия музей в София на един престолен камък от светия олтар на черквицата проф. Р. Христов посочил тази дата. Това, че черквицата “Св. Никола” в Сапарева баня не е от римско и ранновизантийско време, се доказва и от черквата “Св. Тодор” до с. Бобошево, Дупнишко - най-стария паметник от тази група църкви. “Св. Никола” в Сапарева баня е строена от редове тухли, замазани през един отвън.

Долната част на стените, където започват арките (архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма), образува цокъл строен от камък и тухли, и като черквата до Бобошево няма притвор. Единственият вход е на западната фасада. Той е поместен в по-широка ниша, която става над него двустъпална, разширява се и се развива в четири архиволта. Тая арка и вратата са много интересни и напомнят вратите на тренсента (предверието) в “Св. София”. Раменете на кръста вътре са еднакви. Полукръглата абсида (полукръглото пространство на източната страна на черквицата) е украсена само с един прозорец. Кръстът е с много къси рамене – църквата се отдалечава много от малоазиатските, критските и гръцките образци. Тя има и една особена черта, която се среща само у нас в малките църкви – една голяма двустъпална арка, която върви по очертанието на вътрешния свод и която е дело навярно на местна традиция, дошла в ²V-V² век у нас от Сирия. Има я в една преславска църква от Първото българско царство. Среща се и в останалите църкви в групата. Единствена църквата в Бобошево не се е подчинила на тая традиция. Със скъсяването на раменете на кръста, българският архитект е наложил печата си над чуждия план. Той го е опростил и уяснил. Църквата е блок, който окото обхваща с един поглед.

При изследването на черквата от проф. Н. Мавродинов тя е нямала покрив. Той пише: ”Покривът й е разрушен и не се знае как е била покрита. Знае се, че група от настанените над квартал Гюргево черкези след Кримската война, озлобени срещу всичко славянско и християнско, се нахвърлили да разрушават този шедьовър на строителното изкуство. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в черквицата. Уплашени, че това е наказание от боговете, те се отказали от по-нататъшното събаряне на черквицата. Куполът е осмостранен. Ръбовете му са имали колони. Стените му са украсени с тухлени арки – архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма. По товау което може да се види сега, изглежда, че очертанията на покрива са били в права линия.”

Като изследвал украсата на стари фасади, Мавродинов сравнява черквата “Св. Никола” в Сапарева баня с черквата в село Нерези до Скопие.

Според архитектурните черти много от формите и плановете са от местна традиция. Установява се едно непрекъснато развитие на архитектурата по нашата земя от ²²² век до края на Х²V век.

Сравнена с архитектурата в Цариград, Гърция и Сърбия, тази архитектура образува отделна школа във византийската архитектура и има връзка с черквата “Св. София”.

На цариградско влияние се дължат и арките на църквите в Нерези и Сапарева баня. За арабското влияние в черквицата “Св. Никола” Н. Мавродинов пише: “Може би и ромбовете на “Св. Иван” в Месембрия и “Св. Никола” в Сапарева баня, да се дължат на една транспозиция на тухли на всечени ромбове, които виждаме на мюсюлманските паметници. Техниката и материалът обаче са други.”

Черквицата “Св. Никола”, която има приблизително външни размери 540 х 660 см., във височина до главния корниз вероятно е достигала до 420 см., а до купола 660 см., е реставрирана от арх. Рашенов през 1937 г.

Цялата църква е изградена от редове червени тухли и бели фуги от хоросан. Фасадата е разнообразена от двустъпални ниши от северната и южната страна, една на входа и осем на барабана. Ръбовете на осмоъгълния барабан са оформени като колони от същите фуги и тухли, а нишите на четирите прозореца са по-тесни от другите.

Чрез външните разчленения, начина на градеж и фактурата на строителния материал, архитектурният образец е добил свеж и живописен вид. Вътрешното оформление на църквата, както при църквата “Св. Тодор” край Бобошево, е станало чрез модулни отношения, като тук за модул е избрана дължината на рамото на кръста север-юг.

Този модул дава естетическо съотношение от редицата на златното сечение, закономерност за хармоничното съотношение на частите към тялото в природата и изкуството. В план диаметърът на купола към общата вътрешна ширина на диаметъра е 3 : 5, а във височината до засводеното рамо до кръста (ключа) към височината на купола е 5 : 8 (с малко допустима грешка).

Предполага се, че черквите “Св. Тодор” до Бобошево и “Св. Никола” в Сапарева баня са малки болярски черкви на местни феодали. Датировката на “Св. Никола” се отнася към времето на Второто българско царство (Х²²²-Х²V век.)



Васил Коритаров


тук http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...&AlbumId=70807 има няколко снимки от 26.10.2006 от вътрешността на църквата. Виждат се оцелелите стенописи. За съжаление са снимани с GSM и не са много ясни, но дават поне обща представа. Нямам идея откога са, може би 17-18 век. Иначе в момента я ремонтират.