Българските средновековни църкви.

[Гост]

Ако проявявате интерес, сигнализирайте и ще ви го пратя, като го изчистя от храмовете извън територията на съвременната ни държава.

А защо трябва да се "чистят" храмовете извън територията? "Историята не търпи съвременна територия ...... "

[Thorn]

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?city=2040&searchsub=1

Тук твърдят, че църквата в Мала църква Самоковско, /бивше Сръбско село/ е от XVI век. Конкретно към д-р В. - имате ли някакви сведения?

Според уикипедия църквата в Широки дол също е средновековна. А за нея има ли нещо?

[Thorn]

Добавен постинг за стенописите в пещерата на св. Йоан Пусти

[pagane-pagane]

Търсих из постовете, но не открих нищо за манастир "Света Богородица" в Арбанаси. Едно много свято място. Намира се в началото на селото, стига по пътя за Горна Оряховица. Основан е 16 век, няколко пъти е опожаряван, последния погром е бил през 17 век от кържалиите. Там в отделен иконостас се пази икона на Богородица, която хората наричат троеручица /няколко са иконите в България които имат това прозвище/. Историята на иконата тръгва от Атон. След гонения е била заровена в земята за да я опазят от турците. През османскo, обителта била нападната и опожарена. Mонаси успели да скрият иконата на св. Богородица в скалите до църквата. Векове никой не подозирал за нейното съществуване. Докато един офчар, след като се прибирал от паша, чул плач от земята до същите скали. Прибрал се и разказал на господаря си, който събрал хора и отишли при развалините. Така иконата отново видяла бял свят и на това място е възстановен манастира, който съществува до днес. Иконата е чудотворна , лекува и помага. Убедила съм се лично в това.

[MOHAXA]

Thorn, не можах да разбера от кога са стенописите в пещерата? И те ли са от 16в. като надписа или са по-ранни?

[Thorn]

И те са от 16 век. Всъщност надписа е част от тях.

[d-r V.]

Ето ви списъка на църкви и м-ри от ХV-ХV²² век, но без отбелязаните бележки, защото ще ми отнеме време; губят се при пействането. Ще ги пратя по-нататък, защото без тях си е доста осакатено инфото. Л-рата е най-долу, който има интерес може да се ориентира и така, но ще е трудно.

Църкви
1. “Рождество Христово” в Арбанаси. Най-старата от седемте арбанашки черкви. Построена е през ХV-ХV² век, а през ХV²² е разширена, изписана и преустроена. Надписите, макар и на гръцки са от български майстори, а самото изписване е с дарения на ктитори, поне част от които също са българи; носят имена като Стойна, Стойко и Тану.
2. “Св. Богородица” (Малката Св. Богородица) Варна. Построена през 1602 г. според надписа на гръцки език. Запазена е иконостасна икона на св. Богородица с младенеца със сребърен обков от 1646.
3. “Св. Богородица” (Успение Богородично) в Кюстендил. Построена в 1616 – 1617.
4. “Св. Богородица” (Успение Богородично) в село Прибой, Пернишко. Има останки от стенописи, датирани в края на ХV² и началото на ХV²² век.
5. “Св. Богородица” в Созопол. Запазена е олтарна част на църквата от ХV² век.
6. “Св. Параскева” в село Радибош, Пернишко. Изградена през Х²²² век. Има запазени следи от стенописи от ХV² – ХV²² век.
7. “Св. Петка” в село Вуково, Кюстендилско. Според ктиторският надпис е изградена и изписана през 1598 г. Добре запазени стенописи, в някои от които личи италианско влияние.
8. “Св. Петка” в село Ковачевци, Пернишко. Гробищна църква построена и изписана през ХV²² век.
9. “Св. Петка” край село Долни Романци, Пернишко. Според стиловите белези на архитектурата и стенописните фрагменти датира от края на ХV² – началото на ХV²² век.
10. “Св. Петка Самарджийска” в София. Изградена и изписана в края на Х²V или началото на ХV век, твърде вероятно след османското завоевание. През ХV²² век в църквата са направени нови стенописи.
11. “Св. Троица” в Русе. Според писмен източник е построена през 1632 г. До нея е имало по-ранна църква, днес превърната в параклис.
12. “Св. Троица” в село Пастух, Кюстендилско. Построена през ХV² век. В стенописите й ясно личат традициите от свободното средновековие.
13. “Св. Архангел Михаил” край село Горановци, Кюстендилско. Построена през ХV² век. Запазените частично стенописи също свидетелстват за запазените художествени традициии.
14. “Св. Атанасий” в Бобошево. Според ктиторския надпис построена през 1666. Стенописите са от същото време и са близки по тип с тези от горепосочената църква във Вуково. Частично запазен е и иконостасът, вероятно също от ХV²² век.
15. “Св. Георги” в село Студена, Пернишко. Построена през ХV² век. Стенописите във вътрешността са от същото столетие. Направени са от опитен майстор и в тях също личи силата на старата българска традиция преди завоеванието.
16. “Св. Георги” в София. Нейната древна история е известна. Подобно на Св. Петка Самарджийска и тази софийска църква има стенописен пласт от началото на османското владичество – края на Х²V век. През следващото столетие Владислав Граматик я посочва като митрополитска черква. През ХV² век е превърната в джамия.
17. “Св. Георги” във Велико Търново. Издигната през 1612 г. като за изграждането й са използвани материали от по-стар градеж. Според запазен гръцки надпис е издигната за два месеца със съдействието на търновския митрополит Гавриил. Стенописите и са сред най-добрите образци на ХV²² век.
18. “Св. Димитър”. Свързаната с възстановяването на българската държава от Асеневци стара църква е възобновена и изписана отново в средата на ХV²² век.
19. “Св. Илия” (“Св. Пророк Илия”) в Бобошево. Изградена през ХV²² век. Запазен е ктиторски надпис от 1678 и иконостас от същото време. В стенописите се наблюдават едновременно стари традиции и нови влияния от западното изкуство.
20. “Св. Илия” (“Св. Пророк Илия”) в Севлиево. Новата възрожденска църква е построена през 1834 г. на мястото на старата, която вероятно е от ХV²² век.
21. “Св. Никола” в село Вуково, Кюстендилско. Построена и изписана през ХV² век. Стенописите й са зле запазени, но издават връзка с традициите на Търновската художествена школа.
22. “Св. Никола” в село Калотина, Софийско. Църквата е построена през управлението на цар Иван Александър и продължава да съществува през следващите столетия. В църквата има живописен слой и от ХV² – ХV²² век.
23. “Св. Никола” в село Марица, Софийско. Построена и изографисана през ХV² – ХV²² век. Стенописите иконографски спадат към стари традиции, а по своето изпълнение към “селското направление” в българската живопис от този период.
24. “Св. Никола край Мелник”. Построена през Х²² век тя е митрополитска църква на града и е запазена до днес. Мелник и близкият Роженски манастир традиционно се считат за крепости на гърцизма в българските земи и това дори дава основание на Н. Генчев да не разглежда църковните изкуства в тях, като свидетелства за българското културно минало. През 1565 г. обаче епископът на Мелник в официален документ на цариградската патриаршия се подписва на славянски, т. е. българският му призход е твърде вероятен, а и не трябва да се забравя, че населението в околностите на Мелник е предимно българско.
25. “Св. Николай” в Плевен. Съществувала е през Х²²² век. През Х²V-ХVвек е обновявана със съдействието на дубровнишки търговци. След като през ХV²² век е опустошена, в 1700 година е възстановена със султански ферман.
26. “Св. Николай Мирликийски” в с. Долни Раковец, Пернишко. Построена през ХV²² век. До 1925 година е имала запазени стенописи.
27. “Св. Пантелеймон” във Видин. Според ктиторския надпис е издигната върху по-стари основи през 1631 г. Изписана е 15 години по-късно със средства, отпуснати от влашкия деспот Йоан Матей Басараб.
28. “Св. Петър” при село Беренде, Софийско. Построена и изписана предизавоеванието, тя е запазена и до днес.
29. “Св. св. Петър и Павел” в Свищов. Построена и изографисана през първата половина на ХV²² век от майстори Станко и Стойо. По тип е сходна с арбанашките църкви .
30. “Св. св. Петър и Павел” в село Мала църква, Софийско. Построена през ХV² – ХV²² век. Иконостасът и запазените стенописи са от ХV²² век.
31. “Св. св. Петър и Павел” във Велико Търново. Това е църквата, в която се установява Патриарх Евтимий след прогонването му от Патриаршията на Царевец. През османскто владечество е катедрална църква на Търновската митрополия. Стенописите й, вероятно от края на ХV век, се отличават с високо художествено майсторство.
32. “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в село Добърско, Благоевградско. Стенописите според ктиторския надпис са от 1614 г. и говорят за ясен исторически спомен. В тях се открояват образите на български светци – св. Иван Рилски, св. Прохор Пшчински, св. Кирил Философ, св. Климент Охридски и особено на българския цар Самуил в сцената “Изцелението на слепите”. Запазен е и иконостасът от същото столетие.
33. “Св. Теодор Тирон” в село Зимевица, Софийско. Изградена през ХV² или ХV²² век. Запазени са фрагменти от стенописи, славянски надписи, както и части от стария иконостас.
34. “Св. Тодор” край Бобошево. Построена през Първото или през Второто българско царство. Съхранена през османското владичество.
35. “Св. св. Петър и Павел” в метоха “Орлица, близо до Рилския манастир. Изписана през 1491 г.
36. „Св. Ана” в село Смоличано, Кюстендилско. С живописен слой от ХV²² век.
37. „Св. Иван Рилски” при село Пастух Кюстендилско. Със стенописи от ХV²² век.
38. „Св. Богородица” в село Пастух Кюстендилско. Според ктиторски надпис построена и изписанапрез 1557.
39. „Св. Спас” край село Невестино Кюстендилско. Съществувала през Х²V-ХV²² век.
40. Църква в село Мърводол Кюстендилско. Със стенописи от ХV – ХV² век.
41. Църква при село Калище, Пернишко.
42. Църква в село Балша, Софийско. Със стенописи от ХV-ХV² век.
43. Църква в село Белчин, Софийско. Със стенописи от ХV-ХV²² век.
44. Св. Никола Летни край изчезналото с. Пчелинци, Пернишко. Със стенописи от ХV² век.
45. “Св. Никола” в село Мечка, Пазарджишко. Унищожена по време на Априлското въстание. Според незапазения надпис е построена или изографисана в началото на ХV²² век като за датировката е използвано ислямското летоброене по Хиджра.
46. “Св. Петка” в село Енина, Старозагорско. Построена вероятно по времето на Иван Асен ²². В нея са намерени ценни писмени паметници от Х², Х²V и ХV² век.
47. “Св. Архангели Михаил и Гавраил”, село Осиковица Софийско. За нея в 1658 г. поп Йоан от Етрополе написал богослужебна книга.
48. “Св. Георги” над Бобошево с надпис от времето на султан Баязид ²².
49. “Св. Никола” в село Слокощица, Кюстендилско. При посещението на К. Иречек все още е били запазени останки от градеж и купол. Според местните хора църквата запустяла 250 г. преди това, което означава през първата половина на ХV²² век.
50. “Св. Петка” във Видин. Построена, както и “Св. Пантелеймон” от влашкия войвода Йоан Матей Басараб, управлявал през 1633-1654.
51. “Св. Глигора”. Скална църква на 5-6 км от ж.п. гара Карлуково. Запазени са фрагменти от живописен слой от ХV²² век, изпълнени с високо майсторство.
52. “Св. Богородица” в Банско. Построена в последните десетилетия на Х²V век. Тя съществува и през време на османското владичество.
53. “Рождество Богородично” (“Бельова Черква”) край Самоков. Издигната и изписана през ХV-ХV² век.
54. Църква в село Цапарленци, Софийско.
55. Църква във Вакарел, по името на която през ХV² век селото се нарича и Алаклисе или Аладжаклисе. По времето на К. Иречек все още е била запазена.
56. “Св. Тодор”. Най старата църква в Панагюрище. Построена преди ХV²²² век.
57. Църква в село Тича, Сливенско. Най-вероятно съществувала без прекъсване в периода между Х²²² и ХV²² век, след което селото се мести на другия бряг на реката и си построява нова църква.
58. “Света Неделя” в Ловеч. Споменава се за пръв път в писмен паметник през 1535 г.
59. “Успение Богородично” в Ловеч. За пръв път се споменава в писмен паметник от 1784, но от запазения иконостас, характерен за ХV²² век може да се предположи, че е съществувала и тогава.
60. “Света Петка” в Кремиковци. Архитектурата и е типична за храмовете от османско време. В църквата е запазен свещник с надпис, от който става ясно, че свещникът е поръчан и подарен на църквата от поп Койчо, син на Радивой. Вероятно става въпрос за същия Радивой, който в края на ХV век обновява Кремиковския манастир; за това говори макар и несигурно разчетената от П. Мутафчиев година 1517.
61. “Св. Мария” при село Ръждавица, Софийско. Вж. следващата църква.
62. “Преображение” край село Ръждавица Софийско на няколко километра от предната църква. Според П. Мутафчиев по начин на изграждане и по план двете църкви много си приличат и са изписани от един майстор. В църквата “Преображение” е запазен фрагмент от надпис с година 1632.
63. “Св. Георги” при село Лъджене, Софийско. Била е цялостно изписана в стил ХV² – ХV²² век. Запазена е била и част от надпис с имена на ктитори.
64. Църква в село Драганица, Монтанско. Построена в 1665 според изследователя на Видинска епархия Й. Василев.
65. “Св. Йоан Кръстител”, село Върбово Видинско. Построена през 1652.
66. „Св. Никола” в село Железна, Монтанско. Според графитен надпис през 1521 г. е съществувала. През 1634 е реконструирана.
67. „Св. Никола” в село Долна Вереница, Монтанско със стенописи от средата на ХV²² век.
68. „Възкресение Господне” в Старо село, Пернишко. Вероятно построена през ХV век.
69. „Въведение Богородично” в Сопот. Основана през ХV век.
²²². 4. 4. Манастири
1. Аладжа манастир. Основан през Х²² век, но още от древнохристиянската епоха изкопаните в скалата пещери са използвани от християнски отшелници. Разцветът на обителта е през Х²V столетие. След османското завоевание тя запада, но продължава да съществува някъде до началото на ХV²²² век, когато е изоставена.
2. Алински манастир “Св. Възнесение Господне”. Възниква вероятно през ХV² в. Според надпис в църквата стенописите са от 1626.
3. Арбанашки манастир “Св. Никола”. Строен през втората половина на ХV²² век до 1710.
4. Арбанашки манастир “Успение Богородично”. Построен през 1600 г. Изписан в началото на ХV²² век
5. Басарабовски манастир “Св. Димитър”. Споменава се в Османски регистър от ХV век като владение на влашкия войвода Иванко Басараба. Продължава да съществува с различни прекъсвания през цялото османско владичество. Самият светец, чието име носи обителта, живял там и канонизиран за праведния си живот, е починал през 1685 г.
6. Батановски манастир “Св. Спас”. Работи през ХV²-ХV²²² век. Развива дейност като книжовен център. Разрушен през първата половина на ХV²²² век.
7. Баткунски манастир. Св. Петър и Павел. Предполага се, че е от времето на Втората българска държава. Споменава се в османски документ от 1528-1529 г. Разрушен през втората половина на ХV²² век. Възстановен през 1692.
8. Батошевски манастир. “Успение Богородично”. Основан през Х²²² век. Манастирът е съществувал и през първите векове на османското владичество, но неизвестно кога е разрушен и запустява.
9. Батулски манастир “Св. Атанас”, Ловешко. Името му е вписано в приписка в четириевангелие и поменика на Етрополския манастир. Смята се че в края на ХV²² век манастирът е унищожен от ислямизираното население в района.
10. Бачковски манастир “Успение Богородично”. Основан през 1083 г. Макар и да се намира под силно грузинско и гръцко влияние в през по-голямата част от средновековието, манастирът играе важна роля в духовния живот на местното българско население. В края на Х²V и началото на ХV век той е български образователен и духовен център. В него преподава дяк Андрей, учител на Константин Костенечки. През ХV²² век са построени главната манстирска църква и трапезарията на манастира. В запазените му поменици от ХV²-ХV²² век фигурират множество български имена. .
11. Белащенски манастир “Св. Георги”, Пловдивско. Според местна легенда, манастирът заедно със селището е основан от ослепени български военнопленници, заселени от византийския военначалник и управител на Пловдивска област Никифор Ксифий след битката при село Ключ през 1014 г. За големи периоди от време по-нататъшната му съдба е неизвестна. Английският пътешественик Джон Бърбъри, посетил Пловдив през 1664 г. пише, че един от неговите спътници бил погребан в гръцки (т. е. православен) манастир “Св. Георги”, разположен на висок рид недалеч от града.
12. Белочерковски манастир, “Св. св. Петър и Павел” до село Добралък, Пловдивско работил през ХV²²-ХV²²² век. Данните за книжовен живот през ХV²²² век свидетелстват, че манастирът даже да е бил разрушен от помохамеданчени родопски българи през втората половина на ХV²² век, сравнително скоро след това е бил възстановен.
13. Бовски манастир. “Св. Архангел Михаил” Работил през ХV²² – ХV²²² век.
14. Билински манастир “Св. Архангел Михаил”, край с. Билинци, Пернишко. Споменава се в руски документи от ХV² век. Стенописи от ХV²² в. Хр. Гандев определено бърка този манастир с Трънския манастир, носещ името на същия светец. Той отнася информацията за манастир Архангели в Знеполе в Зографския поменик към Билинския манастир, но Билинци се намира в Завалската планина и е отдалечено от Знеполе, докато Трънския манастир се намира точно в посочения в поменика район.
15. Бистрешки манастир Св. Иван Касинец (Св. Иван Рилски – Пусти) в местността Касината край Враца. През ХV век е носил името “Св. Йоан Богослов”. Първи слой стенописи в черквата от ХV² в. В скалите над манастира има две изписани пещери през ХV² век, едната е датирана 1540.
16. Бобошевски (Руенски) манастир “Св. Димитър”. Възстановен в 1488. Средище на оживен духовен живот през първите векове на османското владичество, книжовност и стенописи.
17. Брусарски манастир “Св. Архангел Михаил”, Монтанско. Според предание възниква още през византийското владичество и продължава да съществува без регистрирано прекъсване до 1720, след което бил разрушен.
18. Буховски манстир “Св Архангел”. Според писмени сведения съществувал през ХV²² век. Според археологически проучвания е основан в края на ХV² – началото на ХV²² век.
19. Варовитец Етрополски манастир “Света Троица”. Вероятно основан през Х²² век. Най-големият български книжовен център в северозападните български земи. В него през ХV² век възниква Етрополската книжовна школа.
20. Велиновски (Мисловщицки) манастир “Успение Богородично”. Църква строена ХV²-ХV²² век. Палеографските и иконографски особености са от края на ХV²² век.
21. Врачешки манастир “Св. 40 мъченици”, Софийско. В първите десетилетия след завоеванието работи, след което запада или е унищожен. През ХV²² век отново работи и развива книжовна дейност.
22. Германски манастир „Св. Иван Рилски – Св. Йоан Чудотворец” Вероятно основан през ХV²-ХV²² век. През ХV²² век е голям книжовен център. .
23. Гигински манастир. “Св. Безсребреници Козма и Дамян”. Данните за него са малко. К. Иречек изрично отбелязва, че манастирът е стар, т. е. вероятността да е бил на повече от два века към неговото посещение по тези места в началото на 80-те години на Х²Х никак не е малка. Освен това планът на манастирската черква е идентичен с този на църквата от ХV² век в манастира “Св. Петка” в Пенкьовци, Пернишко.
24. Глоговишки манастир, Пернишко. Според Г. Нешев е работил в периода ХV – ХV²²² век.
25. Гложенски манастир “Св. Великомъченик Георги”. Основан през Х²² век. Съществувал през цялата епоха на османското владичество, разрушаван и възстановяван на няколко пъти. През ХV²-ХV²² век към манастира работи килийно училище.
26. Горнобански манастир “Св. Св. Кирил и Методий”, наричан също “Св. Крал” и Люлински манастир. Според предание е основан от сръбския крал Ст. Урош ²² Милутин. Счита се също, че в манастира са съхранявани мощите на краля светец, макар да не е ясно точно по кое време става това. Според Археологически данни манастирът е построен през ХV²-ХV²² век.
27. Горноводенски манастир “Св. Кирик и Юлита”. Със сигурност работил през ХV²² век, откогато произхожда български датиран надпис върху чешма – 1669. От същото столетие датират и някои манастирски постройки.
28. Градешнишки манастир “Св. Йоан Предтеча”, Врачанско. Работил през ХV²²-ХV²²² век.
29. Границки манастир „Св. Лука”. Построен в края на Х²V или началото на ХV век.
30. Дивотински манастир Вписан в Зографския поменик преди 1706 в раздел “Средец град София”. Според археологически данни е построен през ХV-ХV²² век.
31. Добридолски манастир “Света Троица” Видинско. Основан неизвестно кога преди османското завоевание. През 1610 г. е възобновен от Пимен Зографски, а след смъртта на светеца там известно време се намирали мощите му. След Чипровското въстание е разрушен. За запустял манастир, който може да се идентифицира с Добридолския, говорят Янош Комароми и Симперт в края на ХV²² век. Според Хр. Гандев за този манастир се отнасят писмените известия в паметници от началото на ХV²², говорещи за “манастир Св. Троица” “близ град Враца”, но аз мисля, че това е съмнително, понеже Добридолският манастир отстои на не по малко от 70 км от Враца, а и самите писмени паметници предхождат годината на възстановяване на манастира (ако тя е сигурна), така че вероятно става въпрос за друг манастир.
32. Долнобешовишки манастир “Св. Архангел Михаил”, Врачанско. Работил през ХV²-ХV²²² век, но вероятно съществува още от българското средновековие.
33. Долнопасарелски манастир “Св. св. Петър и Павел”, Софийско. Според археологически данни църквата му е изградена през ХV² или нач на ХV²² век.
34. Драгалевски манастир “Света Богородица Витошка”. Възобновен през втората половина на ХV век. Ценни стенописи в манастирската църква и важно книжовно средище.
35. Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил”. Основан е още в Х²² век. В Зографския поменик от 1527-1728 г., публикуван от Й. Иванов, името на манастира, заедно с петима негови монаси се споменава на място не по-късно от 1706 г., но е твърде възможно долната хронологическа граница да се постави и през ХV²² и дори през ХV² век. В случай, че записът е от самото начало на ХV²²² век, фактът, че манастирът има възможност да изпрати петима монаси на поклонение в Света Гора, също свидетелства, че той е съществувал и през предишното столетие.
36. Душински манастир, Трънско. Сведения за него дава единствено Георги Нешев, който го нарича манастирче-параклис и без да приведе допълнителни данни твърди, че е съществувал в ранните векове на османското владичество. Авторът твърди същото и за друг манастир в същия регион – Реяновския.
37. Елешнишки манастир (Яковщица). В пода на манастирската черква е вградена плоча с надпис от 1499 г. През ХV²-ХV²² век е значителен книжовен център.
38. Ерулски манастир “Св. Троица”, Софийско. Според Археологически данни, основан през ХV²-ХV²² век.
39. Жаблянски манастир, “Св. Йоан Кръстител”, Пернишко Съществувал през ХV²²-ХV²²² век, но може да е изграден и през ХV или ХV² век.
40. Железницки манастир, край село Железница, Софийско. Записан е преди 1706 г. в Зографския поменик, на страница, озаглавена “Град София”. Според Хр. Гандев това е манастирът край село Железна, Монтанско (според него Берковско), посочен тук като Чипровски манастир. Но Железницкият манастир е нареден сред селища в близост до София (с едно единствено изключение – Рилския манастир) – Перник, Драгалевски манастир, село Дрен, Горубляне, Челопечене. Освен това, ако се касаеше за манастира край село Железна, твърде вероятно според практиката на записване в поменика би било той да бъде отразен като манастир Железна, а не като манастир железницки или железнички, както също може да се разчете лигатурата. На предната страница, но вписано през по-късно време до 1728, пак в рубрика “Средец град София” фигурира името на близкото до манастира село Железница, написано точно както се пише и днес. Самият издател на поменика Й. Иванов в показалеца накрая на книгата също посочва, че манастирът се намира във Витоша.
41. Желявски манастир, Софийско. Работил през ХV²²-ХV²²² век.
42. Забелски манастир, Трънско. Работил през ХV²² и запустял в началото на ХV²²² век.
43. Земенски (Бельовски) манастир Св. Йоан Богослов. Работил през ХV²² и ХV²²² век. Църквата му построена през Х²-Х²² век е запазена и до днес.
44. Ивановски комплекс от скални черкви и монашески килии. Най-големият разцвет на Ивановските обители е през Х²²² и Х²V век, но те продължават да бъдат обитавани и ползвани докъм ХV²² век.
45. Изворски манастир “Св. Богородица”, Видинско. Разрушен от турците след завладяването на Видинското царство. Възстановен е около средата на ХV²² век от йеромонах Силвестър. Стенописите му са били запазени до 1924 г.
46. Илиянски манастир. Възниква през Х²²² век. След османското завоевание запада. В края на ХV² и началото на ХV²² век наосът на средновековната черква е изписан от св. Пимен Софийски.
47. Искрецки манастир “Успение Богородично”, близо до село Искрец, Софийско. Според предания възниква през Х²²² век, а според археологически проучвания през ХV² – ХV²² век. Разграбен е през османското завоевание, но е възстановен през 1602 като планински параклис. Най-долния живописен слой на църквата е от средата на ХV²² век.
48. Калоферски манастир “Въведение Богородично”. На север от града. Построен вероятно в края наХV²² или началото на ХV²²² век. .
49. Калоферски манастир „Рождество Богородично”. Основан през 1606 г.
50. Калугеровски/Чикотински манастир “Св. Архангел Михаил”, Ботевградско. Работил през ХV²² – ХV²²² век.
51. Калугеровски манастир “Св. Никола”, Пазарджишко. През периода Х²-Х²²² век вече е съществувал. Разрушен в 1419 г. По късно е възстановен и през ХV²²-ХV²²² век развива книжовна дейност.
52. Капиновски манастир. “Св. Илия”, Великотърновско. Има сигурни данни за съществуването и книжовната му дейност за ХV²-ХV²²².
53. Карлуковски манастир “Успение Богородично”, Ловешко. Не се знае кога е основан. През ХV век е разграбен и разрушен. Според ктиторския надпис от 1602, църквата е изографисана в края на ХV² или самото начало на ХV²² век.
54. Килифаревски манастир. Макар и не много, сведенията сочат, че манастирът е работил през ХV, ХV² и ХV²² век. В края на ХV век в манастира работи килийно училище. В южния параклис са запазени стенописи от втората половина на ХV²² век, близки по изпълнение до тези в черквата “Рождество Христово” в Арбанаси и икони от Присово от същия период.
55. Клисурски манастир “Св. Св. Кирил и Методий”, Монтанско. През ХV век манастирът е опустошен. Неизвестно кога след това е възстановен, защото в края на ХV²² век е турците го опустошават отново, вероятно във връзка с Чипровското въстание. През следващите столетия манастирът е още неколкократно разорявани и възстановяван.
56. Клисурски манастир “Св. Петка”, Софийско. Преки сведения за неговото съществуване през ХV – ХV²² век няма, но К. Иречек го нарежда сред старите софийски обители. Хора, посетили манастира са ми разказвали, че старата му 300 годишна църква се е срутила в средата на ХХ век.
57. Ковачевски манастир “Св. Георги”, Пернишко. Развива книжовна дейност през ХV²²-ХV²²² век.
58. Кокалянски манастир. “Св. Архангел Михаил”. Съществува от ХV или ХV² век. През ХV²² в него е написан известният Урвички сборник.
59. “Косиниц”. Под това име в Зографския поменик е вписан манастир на третия ред на страница, озаглавена “Разлог българска земля”. Според Хр. Гандев манастирът е идентичен с манастир Касинец от Врачанско, вписан в поменика на в раздел “Загорие град Враца”, чието точно местонахождение изследователят не установява, но заключава, че се намира някъде във Врачанския регион. Възможно е манастирът да е Бистрешкия манастир “Св. Йоан Пусти” (срв. тук по-горе), разположен според статията в Енциклопедия България в местност Касината край Враца. Възможно е обаче името Касинец да се отнася и за Чипровския манастир, защото в надпис от 1511 г. той също е наречен Касинец, а в Зографския поменик веднага след името на манастира Касинец е записано място Кипровци. Въпросният манастир Косиниц обаче е посочен на място и сред селища, отдалечени както от Враца, така и от Чипровци. Повечето географски имена около манастира, както сочи и самото заглавие на страницата, са от района на Рила, Пирин и Западните Родопи – Банско, Неврокоп, Самоков, Дупница, Рилски манастир, манастир “Св. Теодор” до село Търлис, Неврокопско, село Ощава, Мелнишко, Паликария – покрайнина по течението на едноимената река в Самоковско; срещат се и селища от различни други райони на югозападните български земи – Струга, с. Върбяни, Прилепско, с. Негорци, Гевгелийско, с. Долни Косоврасти, с. Магарево, Битолско (или с. Магерови, съединено с днешното с. Абланица близо до Велинград), Дебър. Издателят на поменика Йордан Иванов счита, че манастир с подобно име се намира и някъде в Македония. Самият той посочва, че Разлог се нарича най-горната котловина на река Места. Така за локализацията на този манастир се очертават две възможности. Едната е той да се търси по северните склонове или подножия на Рила в района на Костенец, което съвпада с обобозначението Разлог, а втората в околностите на Костурското село Косинец или Косенец.
60. Кремиковски манастир “Св. Георги”. Построен и изписан в 1493 г. Изписан отново през 1611 г. Книжовно средище.
61. Кричимски манастир “Св. Врачове” или “Св. Безсребреници Козма и Дамян”. Сведенията за неговата книжовна дейност са от ХV²²²-Х²Х век, но, както в случая с Дряновския манастир, името му фигурира в Зографския поменик, записано с terminus ante quem 1706 г., което е доста сигурно свидетелство за неговото съществуване през предходното столетие. Вж. и другия Кричимски манастир, който следва.
62. Кричимски манастир “Успение Богородично”, Изгорен е до основи през Априлското въстание. К. Иречек, който посещава тези места 7 години по-късно, вероятно осведомен от местни хора пише, че манастирът е имал множество ръкописи и старопечатни книги – сръбски от ХV² век, като цитира и описанието на Пловдивска епархия на гръцкия свещеник Константин от 1819 г., твърдящ че и двата кричимски манастира имат стари сгради. Интересно е, че в османски документи от ХV² век към вакъфа на Ибрахим Чандърлъзаде, където спада и Кричим, се споменават цели четири манастира; от тях единият с голяма сигурност е горепосоченият Баткунски манастир; името на другия е “Св. Константин” и вероятно се намира край Пещера. Имената на останалите два манастира не са сигурно разчетени, но, като се има предвид местоположението, доста вероятно е това да са именно Кричимските манастири. Според П. Петров в манастира е запазена плоча с надпис село Батак и година 1592.
63. Кукленски манастир „Св. Врачове или Св. Безсребреници Козма и Дамян”. До средата на ХV²² век за него няма никакви сведения. От втората половина на същото столетие се утвърждава като значимо книжовно средище, като най-големия му разцвет е свързан с името на Кръстьо Граматик.
64. Лозенски манастир “Свети Спас. През ХV²² в. е възстановен и в него е създадена книжовна школа.
65. Лопушански манастир “Св Йоан Предтеча”, Монтанско. Историята му преди средата на Х²Х век е неизвестна но се е предполага, че е съществувал през първите векове на османското владичество, когато бил неколкократно опустошаван.
66. Лясковски (Петропавловски) манастир. Възстановен през 1422 г. През османското иго е многократно опустошаван. Едно от възстановяванията му е регистирано през 1662, след което бележи бърз духовен възход.
67. Маломаловски манастир “Св. Никола Летни”. Софийско. Запазена е манастирската църква, изписвана презХ²V и ХV² век.
68. Манастир близо до Русе съществувал в началото на ХV² век.
69. Манастир “Св. Троица” “близ град Враца” От този манастир с неустановено местоположение в началото на ХV²² век са запазени множество свидетелства за книжовна дейност и имената на двама книжовници – сърбинът Йов Шишатовац и българинът Драгул от село Камено Поле, Врачанско.
70. Манастир Шарей. Записан под това име в Зографския поменик неизвестно кога, но преди 1706 в раздел “Загорие град Враца”.
71. Мулдавски манастир “Света Петка”. За пръв се споменава се в късен препис на Станимашкото синурнаме от 1519-1538 г.; фигурира и в оригинален османски документ от втората половина на същото столетие. До днес в западния корпус е запазена куполна магерница от ХV-ХV² век.
72. Мъглижки манастир “Св. Николай Чудотворец”. Основан Х²² – Х²²² в. Запазена е мраморна плоча с образ на светеца покровител на манастира от 1490 г. В края на ХV или началото на ХV² век към манастира е открито килийно училище.
73. Неделищки манастир “Св. Анастасий Александрийски”, Софийско, близо до Драгоман. Според археологически данни възниква през ХV² век.
74. Никополски манастир “Св. Никола”. С неизвестно местоположение. Има данни, че е работил през ХV²² век.
75. Новаченски/Скравенски манастир “Преображение Господне”. Построен около 1240 г. Разрушен е от турците през 1479 г. Възобновен от св. Пимен Софийски през 1608. В Националния археологически музей се съхраняват царските двери и икони от черквата.
76. Новоселски манастир “Св. Троица”, Ловешко. Изцяло разрушен през Априлското въстание и историята му от преди това е неизвестна. Напълно вероятно е обаче да е съществувал през периода преди Възраждането. Самото Ново село възниква след османското завоевание, основано според легенда от бегълци от Търново. Манастир с име “Св. Троица”, но без да се уточни местоположението му се споменава в Зографския поменик в раздел озаглавен “Загорие Българска земля”, около края на ХV²². Околните селища са предимно от централна Северна България, т. е. региона на същия манастир – Ловеч, Етрополе, Тетевен, село Митрополия (Горна или Долна), Плевенско, село Брест, Плевенско. Възможно е обаче да става въпрос и за някои от едноимените манастири като Добридол, Ломско, Етрополския манастир или Патриаршеския манастир край Търново. Веднага след името на манастира следва град Видин, към чиято епархия принадлежи Добридолския манастир, а Етрополе е на същата страница.
77. Одранишки манастир “Св. св. Петър и Павел” в махала Шиварка на село Одраница, Софийско. Според археологически данни възникнал в края на ХV²² или началото на ХV²²² век.
78. Осеновлакски манастир “Света Богородица”, наричан и “Седемте престола”. Съществува вероятно от времето на Втората българска държава. Особености в архитектурния план, писмени паметници и фрагменти от стенопис свидетелстват ясно, че бил действащ духовен център през ХV²-ХV²² век.
79. Палюшки манастир, Трънско. Запазена е църквата на манастира, за която Г. Нешев пише, че е от ХV – ХV²²² век.
80. Патриаршески манастир “Света Троица” край Търново. След османското завоевание запада, но остава да съществува с подкрепата на влашки и молдавски владетели.
81. Перущенски манастир “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Хр. Гандев посочва, че е съществувал през ХV²²² век, а Г. Нешев без да приведе конкретни данни твърди, че манастирът е разрушен след помохамеданчванията през ХV²² век. Същият изследовател отдава съвсем слабо значение на манастира и го нарича манастирче. Перущенският манастир обаче съвсем не е бил незначителен център. В него са се съхранявали богослужебни книги, съществувал е и книжовен живот, както личи от патерик от Х²V век, в който има няколко преписки от манастира през втората половина на ХV²² век. С голяма сигурност може да се твърди, че манастирът “Св. Тодор”, записан в Зографския поменик преди 1706 в раздел “Пловдивско поле българска земля” сред селища като Пещера, Перущица, Пловдив и Кричим е именно Перущенския манастир.Сведения за книжовна дейност в него има и през първите десетилетия на ХV²²² век.
82. Пещерски манастир “Св. Никола Мрачки”, Пернишко. Основан в средата на Х²V век. Неговото съществуване е засвидетелствано през ХV-ХV²² век както по археологически данни, така и от запазените стенописи.
83. Плаковски манастир. Разрушен по време на османското завоевание. Възстановен през 1450. Отново разрушен в 1595 и още четири пъти през ХV²²² и Х²Х век. Запазен осмогласник, писан през 1595 г.
84. Плевенски манастир „Св. Георги”. През ХV век в него е открито килийно училище. През следващите столетия също се срещат сведения за книжовната му дейност.
85. Подгумерски манастир, “Св Димитър”. В своето изследване за старопланинските манастири П. Мутафчиев не открива преки податки за съществуването на манастира преди Х²Х век, но от наблюденията му върху църковната архитектура и остатъците от стари стенописи личи, че приема Подгумерския манастир за стар. Съвремени археологически и изкуствоведски проучвания доказват, че той е изграден и изписан през ХV²-ХV²² век.
86. Правешки манастир “Св. Теодор Тирон”. Повечето данни, които издирих за манастира го представят или като изграден през 60-те години на Х²Х век, или като съществувал и през по-ранните столетия, но за съжаление никъде не се добрах до представителна и надеждна информация, която да цитирам тук. В снимковото приложение на книгата на Г. Нешев “Културни прояви на българския народ ХV – ХV²²² век” обаче е показана манастирската църква, която по своя вид въобще не прилича на храм от Х²Х век, а и необяснимо е какво прави снимка на такъв манастир в изследване за предвъзрожденските столетия. Всички останали изображения там са на паметници от Х²V-ХV²²² век с изключение на една снимка на накити, датирани ХV²²²-Х²Х век.
87. Преображенски манастир край Велико Търново. След падането под османско иго манастирът е опожарен. Впоследствие обаче неизвестно кога е възстановен, като за съществуването му през ХV²² – ХV²²² век има сигурни данни.
88. Присовски манастир, Великотърновско. Разрушен при османското завоевание. Възстановен в 1409 г. Опустошаван и опожаряван и след двете Търновски въстания от 1598 и 1686.
89. Разбоищки (Курджиловски) мананстир “Въведение Богородично”. Според Г. Нешев и Св. Милич е съществувал през ХV-ХV²²² век.
90. Раковишки манастир. “Св. Троица”. Манастирът възниква през Х-Х² век. След османското завоевание запада, но явно продължава да съществува. Обновяването му през ХV²² век се свързва с дейността на св. Пимен Софийски.
91. Ребровски манастир “Св. Никола Мирликийски”, край село Ребро, Софийско. Според археологически данни построен не по късно от ХV²-ХV²² век.
92. Реяновски манастир. Вж. Душински манастир.
93. Роженски манастир. “Света Богородица” През Османското владичество е значителен духовен и книжовен център. Намира се под силно гръцко влияние, но в поддържането му помага и околното българско население. Надпис от 1596/97 в надвратната ниша на южната фасада на католикона е на български; една от ктиторките е наречена със славянска форма на името Мария – Мара. От първите десетилетия на ХV²²² век, е изписано име на ктитор, който се казва Донко или Дойко хаджи.
94. Св. Богородица Петричка край Асеновград на мястото на днешната Асенова крепост. В повечето изследвания този манастир се бърка с Бачковския. Данните от османски източници и пътеписи, приведени и анализирани от Дамян Борисов обаче убедително свидетелстват, че това е отделен малък манастир, съществуващ със сигурност от началото на ХV до началото на ХV²²² век.
95. Св. Петка Изворска, място за поклонение, играещо роля на манастир в гр. Трън.
96. Св. Петка в село Пенкьовци, Пернишко. Манастирът вероятно е от Х²V в. Едноимената църква е построена и изписана през ХV² в.
97. Св. Троица до село Драгоил, Софийско (Сливнишко). Според установената от археологическите изследвания типология на манастирите в Софийско възниква през ХV век.
98. Св. Никола село Конска, Пернишко. Според плана на черквата е постороен през ХV²-ХV²² век.
99. Св. Никола Мирликийски (Летни) при село Кладница, Софийско. Според комплексни археологически данни е изграден през ХV²-ХV²² век.
100. Св. Никола при село Шейтаново (дн. Косово, Смолянско). Данни за него съм намерил единствено у Г. Нешев, който твърди, че манастирът заедно с други манастири в Родопите е съществувал през ХV-ХV²² век с известни прекъсвания.
101. Св. Теодор на Трълиз, Неврокопско (Гоцеделчевско). Записан преди 1706 г. в Зографския поменик. Според Хр. Гандев възможно е да е съществувал и през ХV век.
102. Св. 40 мъченици край село Лева река, Пернишко. Възобновен е през ХV²-ХV²² век на мястото на средновековен манастир. Стенописите са рисувани през ХV² или ХV²² век от талантлив майстор.
103. Свищовски манастир “Успение Богородично”. Основан в кр. на ХV²² век.
104. Свогенски манастир “Св. Петка”. Според археологически данни построен през ХV²-ХV²² век.
105. Сеславски манастир “Св Никола”. Построен и изписан през ХV²² век. Книжовно средище в периода ХV²²-ХV²²² век.
106. Силистренски манастир „Св.Георги”. Отбелязан в османски регистър през 1569.
107. Слокощински манастир „Благовещение”, Кюстендилско. Основан след османското завоевание. Неговият игумен взема участие в пратеничество до Москва през 1586.
108. Смочански манастир, Ловешко.Развивал книжовна дейност през ХV²² век.
109. Сопотски мъжки манастир Св. Спас. Има данни, че е съществувал през ХV²² в. Запазена е плоча от чешма с изписана година 1639.
110. Сопотски девически манастир “Въведение Богородично”. Основан в 1665 до стара черква от ХV век.
111. Струпецки (Тържишки манастир) Св. Илия. Построен вероятно през ХV² – ХV²² век. Черквата е изографисана през същото време (вероятно от Св. Пимен Софийски).
112. Тетевенски манастир. Основан във времето на османското владичество или през последните десетилетия преди неговото начало. Първите исторически сведения за манастира са от 1600 г. Книжовен център. ХV²²-ХV²²² век. П. Мутафчиев.
113. Троянски манастир. “Успение Богородично”. Свидетелствата за съществуването на манастира са от ХV²²² век, но според манастирския летопис е основан през 1600 г. От старата манастирска църква е запазен престолния камък.
114. Трънски манастир “Св. Архангел Михаил”. Предполага се, че е построен през Х²V или ХV век. Археологическите данни сочат, че е от ХV-ХV² век. Запазена е църквата изографисана през 1643. Под живописния слой от ХV²² век са разкрити фрагменти от по-стара живопис. Вж. тук и Билински манастир.
115. Устремски (Вакъфски) манастир Св. Троица. Вероятно е основан преди османското завоевание. Съществувал е през ХV век, за което свидетелстват османски документи. Неизвестно кога и защо запустява. Възстановен в кр. на ХV²²² век.
116. Черепишки манастир “Успение Богородично”. Основан към края на Х²V век. През ХV век в него е написано Черепишкото четириевангелие. В нач. на ХV²² век възобновен от св. Пимен Софийски. Авторът на Житието на светеца, Памфилий е монах в Черепишкия манастир и според него Св. Пимен умира в манастира. Най-долният слой живописи в манастирската църква е от ХV²² век.
117. Чипровски манастир. Основан в Х век. Разрушаван в 1412, 1688 и четири пъти през Х²Х век. Съществуването му е засвидетелствано през ХV² век в надпис от 1511 г. През ХV²²-ХV²²² век развива оживена духовна дейност. Манастирът е наричан и Касинец, по името на близкия връх Касина също като Бистрецкия манастир (срв. това име тук) и близко до засвидетелствания в Зографския поменик манастир Косинец (вж. по-горе).
118. Шияковски манастир “Св. Архангел Михаил” край село Обединение, Софийско. Построен вероятно през ХV-ХV² век. Неколкократно разрушаван и възобновяван.
119. Шумски манастир“Св. Архангел Михаил” край село Шума, Софийско. Запазени стенописи от ХV² – ХV²² век.
120. “Ястреб” или Сливешки манастир “Св. Богородица край с. Сливек, близо до Ловеч. Днес изчезнал. Споменава се в османски документи от втората половина на ХV век. През ХV² – ХV²² век е бил книжовен център.

БЕЛЕЖКИ
Енциклопедия “България”, т. 1, “Арбанашки черкви”.
Оттук до църква ¹. 35. (с малки изключения, които са своевременно посочвани) в списъка всички данни са взети от Енциклопедия “България”, т. 6. Имената на църквите са изписани както е в енциклопедията. След повечето статии там има и допълнителна литература.
М. Робов. Църква ¹ 2 и проблемът за хронологията на църковното строителство в източното подножие на Царевец. – В: Юбилеен сборник доклади и научни съобщения от петите музейни четения на РИМ – Велико Търново, посветени на 70-годишнината на проф. Димитър Овчаров, 17 май 2001 г. ВТ, 2002, с. 113-119. Вж. пак там и М. Долмова. Жилищното строителство в крепостта Трапезица, с. 121 – 124.
Енциклопедия “България”, т. 6.
Според А. Протич. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство, с. 398-399 освен тази и горепосочената под ¹ 7 църква във Вуково има останки от още 10 църкви и един манастир от ранните векове на османското владичество.
Г. Нешев. Български довъзрожденски културно-народностни средища, с. 168.
Срв. Н. Генчев. Българската култура ХV-Х²Х в., с. 136.
Вж. Й. Николов. България и българите в съчиненията на Стефан Герлах и Мартин Крузиус, с. 84-85.
История на България в 14 тома, т. 4., с. 322.
Пак там; Й. Иванов. БСМ, с. 206.
Енциклопедичен речник Кюстендил., с. 585.
Пак там, с. 494, 695.
Пак там, с. 585.
Пак там, с. 589. В същото издание на с. 494 се споменава и още една късносредновековна църква в Пастух – „Св. Димитър”, но без повече подробности.
Пак там, с. 694 – 695.
В статия „Пернишки окръг” на Енциклопедия “България”, т. 5 църквата е определена от периода ХV – ХV²² век.
М. Кил. Изкуство и общество, с. 58, 208, 261.
Пак там, с. 95, 208.
Пак там, с. 39 – 40, 206.
К. Иречек. Пътувания, с. 400; П. Мутафчиев. Стари градища и друмове из долините на Стряма и Тополница. В: Избрани произведения. Т. 1, с. 345.
Енциклопедия “България”, т. 2. “Енинна”.
К. Иречек. Пътувания, с. 501 – 502, бел. 34; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2. ¹. 320.
Пак там, с. 671, бел. 13.
Пак там, с. 663; В статията „Слокощица” на Енциклопедичен речник Кюстендил църквата е определена като късносредновековна заедно с още една църква. „Св. Архангел”.
Пак там, с. 340.
Енциклопедия “България”, т. 2 “Карлуковски манастир”.
Пак там, т. 1. “Банско”.
Пак там, “Бельова Черква”.
Пак там, с. 208.
К. Иречек. Пътувания, с. 165. Не съм търсил данни за това дали днес църквата съществува.
К. Иречек. Пак там, с. 410; Енциклопедия “България”, т. 5 “Панагюрище”.
И. Русев. Проучвания в църквата на село Тича, Котленско. Приписки върху богуслужебни книги. – ИДА, 74, с. 33 – 35.
П. Стефанов. Църквата “Успение Богородично” в Ловеч – паметник на културата и изкуството. – Векове, 1989, 5, с. 58
Срв. Пак там.
П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири. – В Избрани произведения, т. 2, с. 280
Пак там, с. 299-300.
Пак там, с. 301-303.
Й. Василев. Летописи за Видинска епархия. Пловдив, 1999, с. 95 и посочената л-ра.
Пак там.
И. Гергова. Църквата „Св. Никола в село Железна, Чипровско. – В: Niš and Byzantium. Fourth Symposium Niš, 3-5. June 2005. The Collection of Scientific works IV. Niš, 2006. p. 342-364.
Пак там, с. 349.
Б. Димитров. Уникалните пернишки църкви. С., 2009, с. 17. С изключение на художественото оформление съдържанието на тази книга никак не отговаря на помпозното залавие.
Вж. по-долу ²²². 4. 4. манастир ¹. 178, бел. 275.
Енциклопедия “България”, т. 1.; Г. Нешев. Български довъзрожденски културно-народностни средища, с. 231.
Е. Флорева. Алинските стенописи; Ат. Божков. Стенописите в Добърско и Алинския манастир. – Изкуство, 5, 1966, с. 18-29.
Г. Нешев. Пак там, с. 228-230; М. Коева, П. Йокимов, Л. Стоилова. Православни храмове в българските земи. Архитектура, история, библиография. С. 2002, с. 81.
Пак там, с. 80.
ТИБИ 2, с. 65, 193; Енциклопедия “България”, т. 1.; Жития на българските светии, с. 158 – 161; А. Василиев. Български светци в изкуството. С., 1987, с. 174.
Енциклопедия България, т. 1; Хр. Гандев. Фактори, с. 121; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, ¹ 188, 190.
Стр. Димитров. Из ранната история на ислямизацията в северните склонове на Родопите. – Векове, 1986, 3, с. 47; Енциклопедия България, т. 1.
Б. Николов, М. Манолов. Огнища на българщината. Пътувания из манастирите. С., 1979, с. 58; Енциклопедия България, т. 1; Че Батошевския манастир е съществувал през ХV-ХV²² век, ме увери и местният историк и краевед Богдан Богданов от Габрово.
М. Стоянов, Хр. Кодов. Опис София ²²², с. 177; Г. Нешев. Пак там, с. 232-233 и посочената литература; P. Georgiev. Un scriptorium inconnu de la rеgion de Tеtеven au XVIIe siеcle. – Palaeobulgarica / Старобългаристика, 1981, 2, с. 10 3-112.
Г. Нешев. Пак там, с. 238 – 242; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 1. ¹ . 153.
Английски пътеписи..., с. 152; вж. Хр. Гандев. Фактори..., с. 125 и цит. л-ра.
Срв. Г. Нешев. Пак там, с. 236 – 237; Хр. Гандев. Фактори..., с. 126 и цит. там л-ра.
Хр. Гандев. Пак там и цитираната л-ра; Д. Димитрова, З. Ганева, Г. Стоянова. Софийските манастири. С., 1993, с. 17 (по нататък Софийските манастири).
Срв. Й. Иванов. БСМ, с. 148, 522; Хр. Гандев. Фактори..., с. 124; Е. Флорева. Манастирската църква “Архангел Михаил в Билинци (Албум). С. 1973.
Ас. Василиев. Църкви и манастири из Западна България. – В: Разкопки и проучвания. Т. 4. С., 1949, с. 80-82; Български възрожденски майстори, с. 88; Хр. Гандев. Фактори..., с. 125; Г. Нешев. Пак там, с. 202-205; Енциклопедия “България”, т. 6. “Св. Иван Касинец”; История на България в 14 тома, т. 4., с. 325.
Г. Нешев. Пак там, с. 168 – 170; Г. Суботи. Охридската сликарска школа, с. 134 - 140.
Срв. Й. Василев. Летописи за Видинска епархия, с. 113 и цитираната там литература.
П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 271; Хр. Гандев. Фактори..., с. 121; Софийските манастири, с. 16.
П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири,с. 319-338; Хр. Гандев. Пак там; Г. Нешев. Пак там, с. 214-218.
Енциклопедия „България, т. 6.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 122 и цитираната литература; Г. Нешев. Пак там, с. 214.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 122 и цитираната литература; Г. Нешев. Пак там, с. 180; Енциклопедия “България”, т. 2; Софийските манастири, с. 42; В. Динева. Софийската Мала Света Гора. Манастирите около София. С., 2007, с. 225-227.
К. Иречек. Пътувания, с. 583; Ас. Василиев. Социални и патриотични теми в старото българско изкуство. С., 1973, с. 56, 88; Г. Нешев. Пак там, с. 162-163.
Г. Нешев. Пак там, с. 159.
Г. Нешев. Пак там, с. 218-222; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, ¹ 268, 333.
К. Иречек. Пътувания, с. 78; Й. Иванов. Избрани произведения, т. 1, с. 302; Б. Николов, М. Манолов. Огнища на българщината. С., 1979, с. 103; Софийските манастири, с. 41; В. Динева. Софийската Мала Света Гора, с. 257-260.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 34; Енциклопедия “България”, т. 6. “Св. Кирик”.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 122; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 107, 176, 178.
Енциклопедичен речник Кюстендил., с. 152, 390-391.
Пак там, с. 498; Г. Нешев. Пак там, с. 179; Софийските манастири, с. 42.
Срв. Хр. Гандев. Фактори..., с. 32, 126; Г. Нешев. Пак там, с. 212; Маджарски пътеписи, с. 39; Й. Василев. Летописи за Видинска епархия, с. 423с цитираната там литература.
Енциклопедия “България”, т. 2; ; Г. Нешев. Пак там; Хр. Гандев. Фактори..., с. 125; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, ¹. 175
Софийските манастири, с. 15.
М. Ковачев. Драгалевският манастир. “Света Богородица Витошка” и неговите старини. С., 1940; Е. Флорева – Димитрова. Старата църква на Драгалевския манастир. (Архитектура и стенописи. Албум) С. 1968; Г. Суботи. Охридската сликарска школа, с. 116-134; Г. Нешев. Пак там, с. 175-179; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 161-162.
Й. Иванов, БСМ, с. 490, 495; срв. Г. Нешев. Пак там, с. 224.
Г. Нешев. Пак там, с. 158.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 122; П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири,с. 285 – 290; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, ¹ 199, 254, 241, 240, 253.
Софийските манастири, с. 41.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 122; Софийските манастири, с. 42.
Й. Иванов, БСМ, с. 515-516, 666; Хр. Гандев. Фактори..., с. 122; В. Динева. Софийската Мала Света Гора, с. 310.
Пак там.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 122; К. Иречек. Пътувания, с. 571.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 121, 126.
Енциклопедия “България”, т. 6. “Скални черкви”; Г. Нешев. Пак там, с. 231.
Й. Василев. Летописи за Видинска епархия, с. 113, 424 с цитираната там литература; Г. Нешев. Пак там, с. 201.
Енциклопедия “България”, т. 3; Софийските манастири, с. 16.
Енциклопедия “България”, т. 3; Софийските манастири, с. 13.
В. Друмева. Девически манастир “Св. Въведение Богородично” и Метосите в Калофер. 1998, с. 5.
Енциклопедия България, т. 3.; В. Друмева. Девически манастир “Св. Въведение Богородично”, с. 20.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 123; П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири,с. 297; Г. Нешев. Пак там, с. 192; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 176, 178; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, ¹.................................................
Б. Цонев, Опис София ², с. 28; Хр. Гандев. Фактори..., с. 123; Енциклопедия България, т. 3.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 124 и цитираната там л-ра; Г. Нешев. Пак там, с. 226; Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, ¹. 211.
П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 372 – 374; Г. Нешев. Пак там, с. 209-210; . Енциклопедия България, т. 3; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 133, 176 – 178.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 123 и цитираната там л-ра; Г. Нешев. Пак там, с. 226; Енциклопедия България, т. 3; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 248, бел. 3.
Срв. И. Снегаров. Турското владичество..., с. 153; Г. Нешев. Пак там, с. 198; Й. Василев. Летописи за Видинска епархия, с. 108-109.
К. Иречек. Пътувания, с. 74; Срв. В. Динева. Софийската Мала Света Гора, с. 239 - 242
Хр. Гандев. Фактори..., с. 132. и посочената литература.
Хр. Гандев. Фактори..., с. 123; Г. Нешев. Пак там, с. 170-174; Софийските манастири, с. 42; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 54, 157, 162-163.
Срв. Й. Иванов, БСМ, с. 207, 497, с. 511; Хр. Гандев. Фактори..., с. 123.
П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 273-280; Ас. Василиев. Ктиторски портрети с. 63-66; Г. Нешев. Пак там, с. 187 – 192; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 135, 159-160.
Й. Иванов, БСМ, с. 512, 490.
К. Иречек. Пътувания, с. 495; П. Петров. Българските летописни сведения, с. 33 и посочената литература в бел. 107; Стр. Димитров. Из ранната история на ислямизацията, с. 47; Първоначалната информацията за четирите манастира дължа на Дамян Борисов. Вакъфската институция в Родопите ХV-ХV²² в. Непубликувана дисертация. С., 2008.
М. Стоянов. Един български културен център в Родопите през Турската епоха, с. 255-263; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 72, 18, 111, 124, 156, и др..
Енциклопедия “България”, т. 3; Б. Цонев. Опис, София ², с. 113 – 114; Г. Нешев. Пак там, с. 181; Софийските манастири, с. 42.
Б. Николов, М. Манолов. Огнища на българщината, с. 70; Енциклопедия “България”, т. 3.
Енциклопедия “България”, т. 3; Г. Нешев. Пак там, с. 228; Б. Николов, М. Манолов. Огнища на българщината, с. 38-39; Т. Драганова. За съдбата на паметниците на културата в търново през ХV – ХV²²² век. – В: Турските завоевания и съдбата на бълканските народи..., с. 145-146.
Св. Милич. Храмове и манастири в Сливнишко. Пътеводител. С., 2004, с. 154 – 156 с цит. л-ра.
Споменава се в житието на св. Георги Нови Софийски; срв. И. Снегаров. Турското владичество..., с. 151-152 и бел. 148; СБЛ, т. 4, с. 294.
Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници, т. 2, ¹. 255, 256, 257, 258; Вж. тук по-горе Добридолски манастир.
Й. Иванов. БСМ, с. 497.
Н. Хайтов. Асеновград в миналото. Трето допълнено издание. Пловдив, 2001, с. 86 – 87; Енциклопедия България, т. 6. “Св. Питка Мулдавска”; Д. Борисов. Вакъфската институция, с. 141 – 142; .
Енциклопедия България, т. 4.
Софийските манастири, с. 13; срв и Св. Милич. Храмове и манастири в Сливнишко, с. 101.
Пак там.
Енциклопедия “България”, т. 6.
Б. Николов, М. Манолов, Огнища, с. 56; Й. Иванов. БСМ, с. 496.
Софийските манастири, с. 14.
П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 293, 296; Г. Нешев. Пак там, с. 192-194; Ас. Василиев. Български възрожденски майстори, с. 555.
Г. Нешев. Пак там, с. 159.
К. Иречек. Пътувания, с. 295; Б. Цонев. Опис София ², с. 49 Г. Нешев. Пак там, с. 230 – 231.
Й. Иванов. БСМ, с. 512; М. Стоянов, Хр. Кодов. Опис София ²²², с. 29, 239; Г. Нешев Пак там, с. 237.
Й. Иванов. БСМ, с. 590 – 594; Г. Нешев. Пак там, с. 195 – 196. Софийските манастири, с. 44.
Кратка история на българската архитектура, С., 1965, с. 409 – 410; Енциклопедия “България”, т. 5; Г. Нешев. Пак там, с. 228.
Хр. Гандев, Фактори, с. 126; D. Hupchik. The Bulgarians in the Seventeenth Century, р. 100
П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 264 – 269; Софийските манастири, с. 13, 82; Г. Геров. Новоразкрити стенописи от ХV² век в Подгумерския манастир. – В: Българския ХV² век, с. 641 – 654.
Вж. Хр. Гандев, Фактори, с. 125 и цитираната там литература.
Енциклопедия “България”, т. 5.
Г. Нешев, пак там, с. 167; Св. Милич. Манастирът “Въведение на Св. Богородица” край село Разбоище. С., 1999; Храмове и манастири, с. 138.
Г. Нешев. Пак там, с.200 – 201; Енциклопедия “България”, т. 5.
Софийските манастири, с 42.
А. Василиев. Ктиторски портрети, с. 88; Енциклопедия “България”, т. 5; Г. Геров, Б. Пенкова, Р. Божиков. Стенописите на Роженския манастир. С. (без година), с. 159.
Д. Борисов. Вакъфската институция, с. 121-123.
Срв. Хр. Гандев. Фактори, с. 32, 126 и цитираната литература.
Ас. Василиев. Социални и патриотични теми в старото българско изкуство. С., 1973, с. 56, 88.
Софийските манастири, с. 42; Св. Милич. Храмове и манастири в Сливнишко, с. 98.
Вж. тук “Св. Петка” в Пенкьовци и цит. л- ра.; Г. Нешев. Пак там, с. 163.
Софийските манастири, с., 12, 43.
Г. Нешев. Пак там, с. 242.
Й. Иванов. БСМ, с. 511; Хр. Гандев. Българската народност, с...............................................
Енциклопедия България, т. 6.
Хр. Гандев. Фактори, с. 126 и цит. литература.
Софийските манастири, с. 13.
Д. Каменова. Сеславската църква, С., 1977; Енциклопедия „България”, т. 6.
Срв. О. Тодорова. Православната църква, с. 89 и посочената там литература.
Енциклопедичен речник Кюстендил, с. 390, 694.
П. Георгиев. Неизвестно книжовно огнище в Ловешко през XVII в. – Литературна мисъл, 1981, 7, с. 133-136. Освен този манастир и друг ловешки манастир „Ястреб”, описан тук по-долу, на с. 134 авторът помества списък с още 6 манастира в Ловешко, които според него са съществували през ХV-ХV²²² век и дори загатва, че е имало и други.
Хр. Гандев. Фактори, с. 126.
Ц. Неделчева. Бог да пази своята обител. – В-к. 10 дни Сопот, 15-25. 02. 1994; Г. Чавръков. Български манастири. История, култура, изкуство. С., 2000, с. 235; Д. Дойчинов. Пловдивски светини. Пловдив, 2005, с. 132.
Ас. Василиев. Български възрожденски майстори, с. 685-686; П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. с. 387-388.
П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 341; Хр. Гандев. Фактори, с., 126 и цитираната литература.
П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири, с. 389-422; Енциклопедия „България”, т. 7.
К. Иречек. Пътувания, 561-562; Г. Нешев. с. Пак там, с. 155-157; Енциклопедия „България”, т. 7; Софийските манастири, с. 40;
Енциклопедия „България”, т. 7.; Н. Даскалова. Манастирът “Св. Троица” в Сакар. – Векове, 1989, 2, с. 60-67.
Хр. Гандев. Фактори, 127; Ас. Василиев. Български възрожденски майстори, с. 685 -686; Жития на българските светии, с. 184 – 186.
Й. Иванов. БСМ, с. 516; Хр. Гандев. Фактори, 122; Енциклопедия на България, т., 7; Г. Нешев. Пак там, с. 198 – 200; Й. Н. Василев. Летописи за Видинска епархия, с. 111; М. Миланов. Чипровци. Трето изд., С. 1986, с. 46.
Св. Милич. Храмове и манастири, с. 75 и посочената литература; Софийските манастири, с. 42.
Св. Милич, Пак там, с. 165 – 167 и посочената литература.

[d-r V.]

Напълно споделям изказаното мнение, но просто спазвам това, което прочетох в началото на темата. Освен това текста е доста обемен - става дума за 135 църкви и 197 манастира с коментар и бележки.

[Гост]

Впечатляващо !!!!!!

Все пак, посочи ги и тези извън- те са си български, а и не мисля, че титуляра на темата ще има възражения? Впрочем, да му чуем становището, като се появи?

[batbayan]

Фотографска изложба на открито е подредена в центъра на Созопол. Снимките са запапечатали известни и по-малко познати български манастири, църкви, параклиси. Пътуващата експозиция е дело на студентът по богословие Светлозар Стоянов.

Клик на плеер за видео :

http://skat.bg/news.php?action=0&newsID=9558&sort=0&page=0

[pagane-pagane]

Земенски манастир

Построен е 11 век. Странен и нехарактерен като архитектура и стенописи. Няма икони и фрески изразяващи Света Богородица или Исус, но има фрески с майката на Пресветата Дева. Много запазени ктиторски стенописи по стените.

[TypTyp]

Този ли го свързваха с масоните (или поне Д. Недков го свързваше с тях)?

[pagane-pagane]

Недков имаше предвид богомилите..........

[TypTyp]

Е, да де, да... богомилите, та оттам и масоните! Ние българите нали сме се в основата на всичко!

[pagane-pagane]

от Усури до Мисури всичките са ...кутригури