Българските средновековни църкви.

[arhangel]

Св Йоан Предтеча в Кърджали

Първите манастирски църкви се появяват във втората половина на IX в. Главният храм е от рядък и преходен вид - постепенно преминаване от базиликалния план към кръстокуполна църква. Сградата е била с три апсиди от изток, във всяка то които е имало отделна олтарна маса. Това е отзвук от старата източнохристиянска традиция, че на един жертвеник не може да се служи два пъти в денонощието. От юг пък е пристроен малък параклис с гроб на виден християнски мисионер.
В самото начало на XI в. двете сгради са демонтирани до основи и на тяхно място е издигнат сегашният манстирски комплекс. За защита от вражески нападения, той бил ограден с крепостна стена, усилена с осем кули. Вътре е построена величествена църква, дълга почти 21 метра .т.н. "атонски тип". Такива култови постройки започват да се строят през XI в. вследствие идеите за организираното монашество, проповядвани на Атон от Св. Атанасий. По конструктивните детайли разкритата в Кърджали сграда е свързана с най-ранния храм на Света гора, този на Великата лавра "Св. Атанасий Атонски".Главната църква на манастира е била пищно украсена. Стените и са раздвижени с редове камък и тухла, полигонални повърхности, различни слепи арки и ниши. Във вътрешността е имало много детайли от мрамор. Към втората половина на XII в. храмът е напълно изписан с изображения на воини-светци, църковни отци, монаси-отшелници. Върху тези стенописи бе открит надпис-графит на старобългарски език, от който стана известно древното име на манастира.
Вътрешността на обителта е била плътно застроена със сгради. Още във втората половина на XI в. от север на главната църква е долепен малък параклис.От изток е разкрита трапезарията за монасите.Тя пък е свързана с монументалния жилищен дворец на игумена, който същевременно е бил епископ на цялата област.
Археологическите проучвания показват, че братята са живели охолно, а манастирът е бил много богат. Вначалото на XIII в обителта е ограбена и разрушена от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. По-късно е възстановена, но през 40-те години на XIV в. е отново опожарена и окончателно изоставена. Столетията натрупват върху руините тридесетметрова могила

[arhangel]

Църква Св Архангел Михаил в гр Рила

Фреските вътре са закрити с шпертплат . Чакат пари за реставрация и консервация. Дай Боже да дадат скоро. Готино място е.

[Thorn]

В църквата Архангел Михаил в Рила също не съм бил, затова пускам информация от уикипедията.




Намира се в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от Рилския манастир. Построена под протекцията на манастира,тя е една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, разпространени на Балканския полуостров през периода Х²²-Х²V век. През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи /изображения на светци/ от края на Х²²-началото на Х²²²в. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р.Рилска, стенописите параклиса на Хрельовата кула от 1335г., тези в църквата “Св.Петър и Павел” в метоха “Орлица” от 1491г./на 2 км от гр.Рила/, а по време на създаване дори ги превъзхожда/становище на проф.Прашков/. Понастоящем църквата действа като православен храм и се състои от кръстокуполна църковна сграда, западна присттройка и пристроена към нея столова.Състоянието на масивната конструкция е добро.Външната мазилка е в лошо състояние.Реална опасност за стенописите представлява покривната конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага. Най-спешни мерки,които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата са ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система.

[arhangel]

Базиликата в Голямо Белово, Червената църква до Перущица, Еленската базилика до Пирдоп, Старата митрополия в Несебър - всички те първо са в развалини, второ са ранновизантийски. Но мога да ги включа ако искате. Заедно със "Св. София" и с ротондата "Св. Георги".

Разбира се че трябва да се включат.В ротондата има 2 пласта фрески ако не се лъжа от X и XIV век. а в т.н. " Червена църква" до Перущица също фрагментарно са запазени елементи от стенопис като по- големите фрагменти са свалени и експонирани в музея в града.

[IvoDim]

Здр.

До колкото схванах темата е за ЦЪРКВИ строени от българите. Ротондата в София категорично не е строена от българи.

Сполай Ви!

[arhangel]

Здр.

До колкото схванах темата е за ЦЪРКВИ строени от българите. Ротондата в София категорично не е строена от българи.

Сполай Ви!

Аз я схванах като средновековни църкви в България.
То иначе повече от половината църкви в списъка на ТОРН не са строени от българите...няма да остане нищо в темата в този случай

А стенописите в ротондата са си български

[IvoDim]

zdr.

Прав си, arhangel, не догледах темата - средновековни църкви на територията на българия.

Наскоро ходих до пернишката крепост, като оставиме настрана строителството от времето на първата българска република. Там мисля че има следи от доста голяма църква, а и също така основи от кръгла църква или параклис, съдейки по размерите.

Естественно възтановката и (на ротондата) е безобразно изпълнена.

Но аз по скоро се интересувах от самото крепостно строителство.

Сполай Ви!

П.С. торн ще ти пратя Л.С.

[arhangel]

Скални монастири на Шуменското плато

На Шуменското плато има няколко скални манастирски комплекса представляващи църква и две или три помещения изсечени в скалите на височина около 10 - 20 метра.
Комплекса до с. Хан Крум се намира на отвесни скали над селото.Стига се по стъпала изсечени в самата скала издигащи се на около 20 метра и стигащи до коридор пак изсечен в скалата водещ на второто ниво което се състои от 3 помещения.

Скален монастир до с . Осмар
Достъпа до него е затруднен поради свличане на скалите но все пак може да се изкатери човек :rock:
Представлява комплекс от храм и 3 помещения на височина около 10 - 15 метра.

фотосите са от ляво на дясно : Монастира до с . Хан Крум и другите са на осмарския скален монастир

[arhangel]

Църквата Св Богородица Петричка и параклисът Св Йоан Предтеча в Асеновград



Църквата, която носи името на Божията майка е построена във високата част на крепостта Откроява се добре поради доминиращото си положение в местността и прави впечатлениес красивия си силует. Обявена е за исторически паметник, една от най-интересните архитектурни и археологически културни обекти.

Църквата в крепостта се нарича "Света Богородица - Петричка". Тя е най-запазената сграда от крепостта. Тази изключително красива постройка, един от най-ценните представители на църковната архитектура в нашите земи, е разположена върху североизточния ръб на крепостното възвишение с размери: 18,30м дължина, ширина 6,90м и височина оклоло 15,30м. Дебелината на зидовете е 0,85 до 1,15м в основите. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна и еднокуполна, с тройно вътрешно разпределение на олтарната част и кула над притвора на втория етаж. Първият етаж е имал вероятно предназначение за склад или гробница, но поради липса на намерени кости си пробива мнението, че по-скоро се е ползвал за склад. Странен е факта от липсата на каквито и да било намерени кости в долният етаж на храма, защото този тип двуетажни храмове са принадлежали към типа църкви-костници (костницата при Бачковският манастир). Защо долният етаж не се е позвал по първоначално предназначение остава един открит въпрос.

Редовете от аркирани ''псевдоконструктивни'' арки, които са характерни за църквата при Асеновата крепост не се срещат нито в Солун, нито в Цариград, нито някаде в Гърция. Те са свойствени единствено за старобългарската архитектура през XIIв., като един нов декоративен мотив, който придава особена лекота и изящност на сградата.

Северният зид на църквата е бил изграден почти изцяло от камъни. Тук липсва разнообразието от камък и тухли на останалите зидове. Той има само един тухлен пояс. В паметника се преплитат източно влияние-вътрешни арки ; византийски влияние, градежът-редуване на пояси каменна зидария с тухлена зидария ; арменско влияние-куполът над пиластрите ; сирийско влияние-кулата над преддверието. Всички тези влияния обобщени в тип сграда са преход към западноевропейските църкви.

Подът между първия и втория етаж стъпва на застелен с тухли каменен свод, напречен в преддверието, надлъжен в останалата част на църквата. Надлъжният свод в този първи етаж е подсилен с два допълнителни тухлени свода широки 1,20м. с размер и на тухлите 4/30/40 ; 4/35/40 ; 4.5/40/40.
Не само допълнителните сводове но изобщо сводовете на долният етаж са с тия размери. Все в този етаж, за поемане на хоризонталните сили е имало 3 дървени обтегачи, чиито дупки са запазени - 20/18 см.
По напречния свод на притвора на този етаж е имало три обтегача поставени надлъжно - 10/12 и 15/30 см. Абсидата на долният етаж по план от вътре е правоъгълна, а в олтарното пространство има два четвъртити недовършени стълба, вероятно, за да ограничат олтара, както се вижда от обтегача, минаващ над тях.
Волният етаж е зидан от обикновени ломени камъни (мраморни и др.), споени с бял хоросан, наредени в пояси, които се редуват с тухлени пояси, състоящи се от по три реда тухли. Тухлите иматразмери 5/35/36, 5/32/40 и 5/30/40 см.

Вторият етаж представлява същинската църква. Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор

В напречният свод на преддверието на същинската църква личат три издължени обтегача и вероятно един кръстосан под тях. Останалите сводове на църквата са надлъжни и цилиндрични с четири обтегача. Почти в средата под наоса върху четири арки, стъпили на четири пиластра, които излизат от стените му, се издига засводен купол, сложен на барабан с осем засводени прозорци: по един над арките и по един над пандативите, с което се преминава от квадрат в кръг.
Външният южен зид на вторият етаж, абсидата и пиластрите са зидани с бигорни обработени камъни, взети от близкият терен. Външната страна на същият етаж е украсена освен с широката, засводена и с фронтон ниша, която отговаря на вътрешните пиластри на купола, още и с пет засводени слепи прозореца (двустъпни ниши), с изключение на тези на голямата ниша. Арките им са изградени с радиално поставени камъни и тухли, а ъглите между тях и абсидата отвън с тухлена инкрустация във форма на триъгълник.

Етажът е зидан от обикновени ломени и загладени камъни, свързани с бял хоросан. Наредени са в пояси, които се редуват с тухлени поясни състоящи се от по един ред тухли. Зидовете на абсидата, отчасти източната и южна страна са градени от обработени бигорни камъни взети от близкият терен, редуван с зидария от тухлени пояси.
Външно от юг църквата е украсена с пет засводени двустъпни ниши, като втората от тях е отворена за врата с размери 130/186 см. Над нишите има пет малки сводести прозореца,издълбани в монолитен камък. Стената между тях е инкрустирана с неглижосани глинени тръбички.
От север стената на църквата е украсена също с пет засводени двустъпални ниши, широки от 7 до 90 см. Средната е по-висока и е перфорирана, има входна врата 90/180 см., която е била ползвана при нужда с подвижна стълба. Над нишите има пет засводени прозорчета широки около 20 см. Стената е украсена с 15 инкрустирани глинени тръби.
От запад стената е разнообразена с три ниши, от които средната е двустъпна. Над нея има един отвор в полукръг, също засводен с двустъпни дъги. Той освен за украса е служил още и за подсилване оскъдното осветление в църквата.
От изток абсидата е непълен полукръг. Украсена е с две слепи двустъпни ниши, в които има пробити по един отвор - амбразури. Между нишите стената също е пробита с такова прозорче. Абсидата е покрита с каменни плочи - отделен покрив. Над него в стената има три допълнителни прозорчета, също засводени. Средният прозорец е по-висок и с полукръгъл свод, а двата странични засводени с четвъртит свод.

От страни на абсидата имаме две засводени двустъпни, декоративни, слепи ниши, широки по 70 см. Непосредствено под корниза на абсидата, по цялото протежение на църквата хоризонтално минава пояс от каменна зидария, ограден от долу с три реда тухли, а от горе с два реда. Тази хармонична фасада е увенчана с една полукръгла дъга, даваща завършек на сградата и обособява фронтана на същата на изток.
Такова засводяване се отбелязва и от запад, където сградата е възстановена в горната си част. Ясно личат двата вида градеж, както по характер така и по материал. От тук можем да заключим, че покрива е сменян, а и вероятно вътрешното пространство да е било покрито с надлъжен свод. Това мнение се подкрепя и от обстоятелството, че стените имат дебелина един метър и от вътрешният сводов характер на елементите на олтара. Външно сградата не е измазана.

При градежа на църквата са употребени тухли с размери: 4/18/22, 5/18/32, 4/15/32 и 5/32/40.
Вътрешните стени са измазани с бял хоросан, смесен с плява. Има само две иконографии на колоните: Света Богородица с Младенеца и Свети Йоан Кръстител. Пода е постлан с каменни плочи. Светлината идва от горе.

Вътрешното пространство е ясно обособено: за богомолците и олтарната част. В северната стена имаме една голяма ниша широка два метра и дълбока 70 см. и друга 90 см. широка и 40 см. дълбока. Южната стена има също две ниши - 50 и 80 см. широчина.
Олтара е замислен като отделно цяло. Църквата има обособени следните три помещения: абсида, предабсидно пространство и наос. Наосът е отделен от предабсидното пространство посредством две колони с размери 50/65 см., които са свързани помежду си и с страничните стени на църквата посредством полукръгли арки.
Олтарната част има три ниши - две от ляво и една от дясно.

От изток цокъла е декориран с два свода дълбоки 55 см., които носят абсидата. Стената е изпълнена с римски тухли и камък. От запад е имало вход, който днес е затворен.
От север цокъла продължава и извън сградата на запад, за обособяване дворна площадка. Тук северната стена на църквата е съградена върху три свода, а дворната площадка върху други три отделни свода, иззидани от камък и тухли на червен хоросан.
Oт юг стената на църквата ляга върху два свода и влизането в нея днес, както и в миналото е ставало оттук.

Южната арка над вратата и прозореца има два малки засводени прозореца. В предабсидното пространство има два пиластъра и две четвъртити колони, малки арки: три с посока север-юг и две с посока изток-запад. Олтарът е замислен като отделно цяло. Две издължени стени пробити с проход, го разделят на три части - бема, протесис и дяконикон. Олтарната част има три ниши. Две от ляво и една от дясно. Абсидата отвън, отдолу до горе е петостранна с разни дължини на страните, а от вътре, първият етаж-правоъгълна, ворият етаж - полукръгла с три засводени прозореца. Наосът и притвора са осветявани освен чрез купола и чрез четири прозореца в северната страна. Влизането на богомолците е ставало чрез дървена стълба през входа на притвора.

Живопис е имало само на втория етаж - в същинската църква, отвън, днес слабо запазена върху една от слепите ниши, и от вътре разположена в три пояса: долен, среден и горен с гръцки надписи. Сигурно това е първото и единствено изписване от времето на издигането на църквата и то от добра школа. Запазеният гръцки надпис върху пиластъра, който бе описан по-горе се отнася сигурно до построяването на църквата. В най-долният пояс имаме медальони с очертани вътрешно кръгли или квадратни вписани или тъмножълти полета, редуващи се един след друг. Фуниообразните ниши също са били изписани. От тази живопис личат още: Успение на Св. Богородица, над вратата девет бюста медальони (горният пояс), в долният пояс - Св. Св. Константин и Елена, от ляво на които е Свети Петър, а от дясно Св. Павел.
Изписването на храма трябва да отнесем през епохата на византийското владичество - XII век и по-специално времето на Комнините (1081-1185г.).

Покривът е четирискатен, от керемиди тип ''старинен''(завършва с купол).
Отвън на барабана има осем слепи декоративни ниши. Страничните арки са изразени и външно във вид на фронтон, така че отвън църквата прави впечатление на кръстовидна куполна църква.

На около 8 метра от църквата личат следите на подопорен зид, вероятно на двор, в който се е влизало през един вход широк около 2,5м. В зида, широк 2,3 м, в ляво от този вход личи една една четвъртита дупка с размери 30/18см от лоста, който е подпирал вратата на входа. В югозападната част на този малък двор е имало сграда, вероятно предназначена да обслужва църквата по някакъв начин. Днес тази сграда е разрушена. От запазените и зидове се вижда, че те са били направени повечето с открити и по-малко със закрити мрежи от напречни и надлъжни греди (кошаци).
Гредите са имали размери 12/10 и 10/10 см.

Същинската църква била украсена вероятно още при създаването и с ликовете на светци и светици, чиито образи днес едва личат. По тия лошо запазени фрески и главно по архитектурния стил на сградата, украсена от южната част със седем двустъпални ''слепи'' ниши, може да се направи заключението, че тя е строена след крепостта, през владичеството на Комнините (1081-1185г.).

На притвора на църквата на църквата върху напречен цилиндричен свод има четвъртита сводеста кула-камбанария. До камбанарията е водила вътрешна дървена стълба. По една външна дървена стълба е ставало изкачването на горния етаж. Кулата на църквата стъпва над притвора. Формира с наоса и олтара втория етаж. Квадратна е по план, изградена от каменни пояси и четири тухлени, съсътоящи се всеки един от три реда тухли.
Напоследък си пробива си път и мението, че е използвана освен за наблюдателница и за камбанария. Това менение е напълно основателно , защото е било нужно камбана да подканя населението от съседното селище Петрич за молитва и макар там да е имало църкви, най-нормално е било тази чест да се е падала по право на най-важната църква, а именно тази в крепостта, строена по заповед на цар Иван Асен, още повече, че наблюдателницата идеално пасва за тази цел.
Арх. Стоилов изказва хипотезата, че съчетанието на църквата с кулата-камбанария е направена заради малкото места за сгради в крепостта.

Кулата е с четири широко засводени, достъпни отвора от четирите страни, а от горе с купол, който ляга върху правоъгълник посредством четири ненапълно правилни пандатива и е покрит с керемиди.

Кулата устоява на историческите напрежения и удари, докато купола над науса е бил засегнат чувствително от земетресението през 1904г. и в последствие е възстановена от арх. Рашенов през 1936 година.

Параклисът Св Йоан Предтеча

Произхода му се датира към XI - XIII век и се определя основно по архитектурните му белези. Засводените, двустъпални, така наречените "псевдоконструктивни" ниши са белег на църковното строителство в българските земи по времето, когато България е под византийска власт. Параклиса е истинска гордост за града ни и има огромно значение за цялостния исторически облик на Асеновград. Приет е за параклис, но е по-скоро църква със своите големи размери (дължина - 8м, широчина - 5,5м и височина около 5 метра). Еднокорабна, с тристенна абсида, без нартекс.
По строеж прилича изключително много на църквата при Асеновата крепост, (малко след построяването на която е построен самият параклис) и Костницата при Бачковския манастир - редуващи се тухлени с каменни пояси, по ъглите - бигор зидан с хоросан, "псевдоконструктивни" ниши по фасадата, пода който е от четвъртити тухли и т. н.
Има само едно различие, което е характерно само за параклиса - шест процепа високо на севрната стена, наподобяващи бойници, които в случай на нужда са помагали тази богослужебна сграда да се превърне в истинска крепост.
Декориран е с по пет слепи арки на северната и южната стена и с три дълбоки арки от запад. Абсидата отвън има тристенна форма и три малки прозорчета. Дебелината на стените е 1 метър. Те са инкрустирани с негледжосани тръбички за акустика. Преди 4-5 години беше неговата реставрация под ръководството на арх. Стойчо Маронов. Възстановени бяха прозорците, мазилките на вътрешните храмови стени в автентичният им вид като са запазени участъците със стенописи, които са от времето на Костницата в Бачково. Запазен е и иконостасът. Реставрационните работи продължиха 42 дни без прекъсване.
Преди 800 години "св. Ян" е бил крепостна църква в калето "св. Йоан Предтеча" и заедно с крепостта "св. Архангел Михаил" е защитавала Станимака от север.Според арх. Стоилов по значимост е равностоен на Асеновата крепост и на цървата в нея.

Дълги години храмът е задоволявал богослужебните нужди на града, но явно в края на XVIII или началото на XIX век е полуразрушен. Най-вероятно това става по време на кърджалийските нападения. Възстановен е непосредствено след това с променена горна част и дървена покривна конструкция, която беше заменена по време на последните реставрационни работи. Достигналото до нас изписване на иконостаса и нишите е от това време. Най-добре запазен е градежът на олтара. Първичното изписване, сигурно в лошо състояние тогава е било покрито с непрекъснат слой мазилка.
Цялостно и задълбочено проучване на храма не е правено. Направено е подробно архитектурно заснемане през 1983 година, като стените на наоса са сондирани за предполагаемо изписване и с изследователски намерения. И тогава сградата е била в незавидно състояние, както беше и до лятото на 2000 година.
Все още предстои оформяне, финансиране и изпълнение на програма за укрепване на градежа, систематично проучване, разкриване и реставрация на стенописите.

[Thorn]

Супер! За параклиса не знаех. А откъде е текста?

[arhangel]

Супер! За параклиса не знаех. А откъде е текста?

Да ,пропуснал съм да цитирам ,съжалявам!

Текста е от тук:
http://stanimaka.atspace.com/

По нататък ще пусна всичко с което разполагамкато снимки и инфо ... доста са а ще има и още :rock:

[Thorn]

ЦЪРКВАТА "СВЕТИ ГЕОРГИ" В КЮСТЕНДИЛСКИЯ КВАРТАЛ КОЛУША

Намира се в квартал Колуша, до 1939-отделно село. Била е митрополитска.

Помня тази църква още като дете. Израсъл съм на няколкостотин метра от нея. И винаги я помня затворена, с грозно защитно покритие и видимо рушаща се.

Днес тя е отлично реставрирана и отворена за посещение. Има прекрасни средновековни стенописи от 11-12 век и интересни възрожденски стенописи по покрива. За съжаление средновековните стенописи са доста фрагментарно запазени и са покрити с най различни графити - древни и нови.

Хвала на реставраторите.

По-долу текст от http://www.culttourism-kn.bg/bg/kjustendil/history2.htm

Църквата “Св. Георги” се намира в югозападната част на Кюстендил, в квартал Колуша /средновековното село Коласия/.
Най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Според архитектурните й особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането й може да се отнесе към края на Х - началото на ХI в.
Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил ²²² Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г. През Х²Х в., църквата е разрушена от турците (до основите на сводовете). През 1878-1880 г. е възстановена .

това е галерия, на която съм снимал стенописите.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=45730

Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските - разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитекурна стойност.
Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория “национално значение”.

[arhangel]

Ивановски скални църкви

Цитирам от Уикипедия:
Фотосите са от т.н. църква Св Богородица

Църквите и всички помещения край тях в месността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на Х²²² век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (Х²²²-Х²V в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен ²² (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от Х²²² и Х²V век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на Х²V век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "Висарионов патерик". През Х²V век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на оссманското владичество, но постепенно запада . През ХV²²² век е обект на поклонение.

[arhangel]

Затрупаната църкво от комплекса скални църкви до Иваново - Русенско

Комплексът е триетажен.
В западната част е параклисът Св Архангел Михаил където фрагментарно е запазена ктиторска сцена и сцената Събор на Архангелите датирана XIII век.
Считат се за дело на голямо столично ателие и надписите са на старобългарски.

[arhangel]

Св Петър и Павел в Никопол

Освен че е построена в XIII - XIV век друга информация нямам за храма
Местните хора го знаят като "манастира"
:vsad: