и аз да са шмугна с една скромна снимка (толкоз ми позволиха) скалните манастири , иваново
-
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето. -
Свети Никола с.Вуково
Вчера на връщане от Благоевград се отбих до с.Вуково. Първо разгледах Света Петка от ХV² век - тя е в началото на селото на самото шосе.
Истинско предизвикателство обаче беше издирването на Свети Никола.
без помощта на местното население мисията е невъзможна - църквата е на около 2 километра южно от селото, преминават се запустели образнали с бурени ниви, и на края се навлиза в един трънлив гъсталак. Усилията обаче си струват - църквата е прекрасна.. За съжаление стенописите отдавна са унищожени.
Comment
-
Thorn, предполагам си забелязал, че предпоследният слой мазилка при вратата на църквата край Ръждавица застъпва зографията. Ако мазилката бъде внимателно свалена, смятам, че ще се открие по-голяма част от стенописа, което ще даде възможност за по-ясно датиране, а може би и не само датиране.
Освен това е възможен дендрологичен анализ на гредата над входа, макар че кой ще ти се занимава с това за някаква общо взето слабоизвестна и при това вероятно късна църквица. Казвам го със съжаление, разбира се.
Снимките ти както винаги са чудесни - в тях има колкото история, толкова и романтика.Comment
-
Църквата е без покрив, под открито небе и както каза - слабо известна и вероятно късна. За съжаление никой никога няма да я погледне.
Нямам никаква идея дали някой въобще в България се занимава с дендрохронология.Comment
-
Занимава се Софийския университет, обаче още няма съставени корелативни таблици, така че е рано за това добри хора да посочват къде има подходящи за изследване дървеса. По принцип големият проблем е, че средновековното дърво по нашите краища не се съхранява.Thorn написа Виж мнениеComment
-
Миналата неделя успях да открия годината с ходене до Елешнишкия манастир. Понеже горския вече пусна тема за него, пускам линк към галерията.
и разбира се и малко пикантерии
Last edited by Thorn; 11-02-2009, 16:55.Comment
-
-
-
http://gallery.slovar.org.uk/categories.php?cat_id=127
Интересна и богата подборка от Атон, включваща доста изгледи и от Зографския манастир, не знам дали тук и е мястото, може да се премести.Comment
-
Това е доста известна галерия. И има не само Атон. Аз поне не знам на друго място да има снимки от метоха Орлица.Comment
-
Кажете нещо по-подробно за комплекса в Мурфатлар, (който наглия румънски окупатор прекръсти на Басараб) или Равна!Comment
-
Нямам данни, различни от тези, които вероятно и ти имаш. Пък и честно казано - темата е за поне донякъде запазени църкви, а не за нещо, съществуващо под формата на два реда камъни в земята.
Но подразни фразата "наглия румънски окупатор преименува". С какво се различава от действията на българската държава, която през 1930 преименува всички турски имена, поради което днес се радваме на градове наричани Исперих, Тервел или Генерал Тошево?Comment
-
.Last edited by tonev; 07-03-2009, 22:15.Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
<Тhorn>
QUOTEАз лично се колебая да включвам църквите, които в момента не са на територията на България. И докато за църкви като тези в Долна Каменица и Станичане е оправдано определението “български”, то за онези в Македония това не е толкова безспорно. Все пак след 1018 Македония /особено Охрид/ е била българска само около 2 десетилетия. Българска или византийска е църква, строена в град под византийска власт, в диоцеза на Охридската архиепископия и в общия случай с гръцки надписи?
Всъщност не това е проблема. Като почвах темата смятах да споделя личните си впечатления и снимки от църквите. Голяма част от тези, които са на българска територия съм посетил. Другите не съм. Естествено съм ровил по нета, имам линкове, но би било хубаво да дам и някакви свежи впечатления. Ако вие ги имате – пишете. Ще четем с удоволствие.
QUOTE
Учудвам се, че църквите в Костур не са влезли досега в темата, но реших първо да проверя за формулировката.
Имам тук един ктиторски надпис от село Герман. (Възможно е да е от 18в.)
Друг довод, че са български харамове като "Св. Герман", както и други храмове в Македония е характерната керамопластична украса - за разлика от търновско-несебърските панички за западните части е характерна тухлената украса със старобългарски знаци - Ж, IYI, ромбове и др.
„Свети Герман“ (на гръцки: Ναός του Αγίου Γερμανού ) е средновековна православна църква, разположена в преспанското село Герман (Агиос Германос), Егейска Македония, Гърция. Църквата вероятно е строена в 11 век и е посветена на българския патриарх Герман, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на 10 век.
Според надпис от 18 век, храмът е изографисан на два пъти - през 1006 и 1743 година.
В село Герман, близо до Преспанското езеро, в края на миналия век е открита надгробна плоча с имената на Никола, неговата съпруга и сина му Давид. Както се казва в надписа, Самуил наредил плочата да се направи в чест на родителите и брат му през 6501 г. от Сътворението на света, индикт 6 (което съвпада с времето от 1 септември 992 г. до 31 август 993 г.). Тази находка показва, че бащата на комитопулите се казва Никола, и някои предишни теории за неговото име са отхвърлени. Гробът, върху който е стояла плочата, не е открит, но вероятно се е намирал в църквата „Св. Герман" в едноименното село или някъде наблизо. Не е известно кога са починали Никола и жена му. Единствено за Давид се знае, че е убит в самото начало на въстанието от 976 г. Може би смъртта на някой от родителите е накарал Самуил да построи през 992/3 г. семейна гробница. Обстоятелството, че надписът е надгробен, недвусмислено подсказва, че Никола е умрял или в самото село Герман, което със сигурност се намира в областта, която е управлявал, или някъде в непосредствена близост откъс от книгата на Сърджан Пириватрич "Самуиловата държава", С., 2000 г.Comment
-
Свети Никола Мелник
Колебаех се дали да не сложа този пост в темата за разрушените църкви. Но все пак от тази базилика до днес са оцелели значителни останки и дори следи от стенописи , а онази тема е за практически напълно унищожени храмове, така че накрая избрах да пиша тук.
Свети Никола е разположена на едноименното плато, което е било ядрото на средновековния Мелник. Била е представителна митрополитска църква . Архитектурно е била трикорабна триапсидна базилика с нартекс /преддверие/. В югозападната и част е имало камбанария, в чиито руини наскоро бяха открити най-старите камбани на територията на България, датиращи от 13 век. Ето линк към статия за камбаните http://www.geocities.com/arh_art/is36.html
Самата църква е построена неясно кога, може би в 11-12 век, но стенописите и се датират от 13 век. In situ /на самото място/ има само няколко неясни образа в апсидите, но имало запазени фрагменти в криптата на „Александър Невски” и в Благоевградския музей.
До 18 век това е била митрополитската църква на града, след това се изгражда нова митрополия в подножието на хребета.
Трагичното е, че този паметник почти е доживял съвременността. В 19 век църквата е била била действаща. Според пътеписа на Васил Кънчов Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html "Над града има едно тясно гърло, в което се влиза откъм север, то се нарича Ключ. Тук са били северните врати на града. Откъм Ключ с голяма мъка възлезнахме на манастирската полянка на изток от града. Тук има три манастира: «Св. Спас», «Св. Харалампи» и «Св. Никола». Във всякой стои по един калугер, който държи манастира с наем за година време и се труди със сякакви хитрости и лъжи да изкара от околните селяни кирията и нещо печалба за себе си. В църквите намерих две стари икони със славянски надписи, в които се говореше кой ги е подарил. За жалост бележките ми пропаднаха, затова нямам препис от тях.
Площта, на която се. намират манастирите, е като един остров всред дълбоките урви от наоколо й; тя се нарича Леген. Един от манастирите принадлежи на Светогорския Ватопед. Настоятелят му беше българин калугер. Той ни нагости хубаво."
През 1929 г. вече е била в руини.
Това се дължи на малко споменавания у нас факт, че градът през по-голямата част от историята си е бил гръцки. През 1913 населението му избягало в Гърция и Мелник е бил фактически изоставен. Днес там град няма – има обширни развалини, в чиито център някои от къщите са обитавани от население, което не е във връзка с предшестващото го. Буквално за няколко десетилетия повечето сгради се разграбват и разрушават. Единствено превръщането му в турстическа забележителност противодейства на процеса, но за повечето му паметници, включително за Свети Никола вече е било късно.
Линк към галерията със снимки http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...AlbumId=128702Comment
Comment