Превзел ли е Никифор Плиска през 811 г.?

[Darkas]

Та значи Източна Мизия е била плътно заселена с прабългари, а Македония не е заселена заедно с Албания и северен Епир още 512 г, така ли? След това няма нови вълни на заселване, продължаващи и след 680-а година? Тц тц...

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Опитвам се да ти разшифровъм мисълта, но не успявам.
Да, сигурно би оцеляла единната българска държава, в чиито територии ще останат Македония и Трансилвания. И то ако междувременно аварите и власите там не обявят независимост.

[владетелят на шумер]

За какво им е независимост.Франките и гърците набързо ще им разкажат играта.

[mitaca]

Не разбирам за какво объркване говориш. Според мен, под България тук се има предвид това, което се е разбирало и сто години по-рано - Днешна Североизточна България. Сердика явно не е в България, а Плиска си е баш в средата на тази област.

Еми според теб е така, но според мен не е така, но това няма никакво значение нали! Съмнявам се, че Геник не е знаел докъде се простира България, хеле пък, че Сердика не е в България. Както и че Плиска не е средата, освен разбира се, ако под среда не се разбира столица. Но автора на АВР не е знаел и затова е това объркване. Както и че най-бързия начин да стигнеш до Сердика не е през Плиска (е немам сведения от първа ръка, ма съм сигурен, че Геник е знаел поне това!). Та мисълта ми е, че както тази кампания не може да се развие за 6 дни така и в АВР има редица неточности, а нашата (общата на всички пишешти тук, без значение каква версия защитаваме) рабoта е да отсеем зърното от плявата нали .

Между другото, докато ровичках в "История на Войните" от Прокопий Кесарийски, попаднах на нещо, което ми направи силно впечатление:
"А от града Херсон до устието на реката Истър, която наричат и Дунав, има десет дни път и варварите владеят цялата тамошна земя."
От Херсон до Делтата на Дунава са ок. 650 км. При това положение се падат по 65 км на ден. Вероятно тук се има предвид разстоянието да се измине на кон. Не че е невъзможно да се вземе това разстояние за толкова време и пеша, но това би било истински подвиг.

Какво се учудваш? Нали древните българи са били конен народ. Това според мен е прехода на една конна армия (без обоз във вид на жени, деца и стада), но винаги има възможност за объркане . Т.е. да не е знаел, че е 650км. .

И това е вярно, но зависи от много обстоятелства. Ако се смачкат съпротивителните сили на българите и се окупират техните територии, може и да не дойде нов хан.
А Комитопулите се появяват именно в българските територии, които не са били окупирани от ромеите.

Да кажен, че си прав! Но Никифор не е направил нищо подобно! Даже да е превзел Плиска и тя да е била столица (примера с Цимисхий век и половина по-късно не е коректен, тогава България е била силно централизирана и е била между два огъня (поне) и пак не е завладяна), нито е окупирал техните територии, нито е смачкал техните съпротивителни сили! По това време (предполагам) освен редовната (така да се каже де да не ме емнете сега за термина) войска, всеки (пра)българин е могъл да върти оръжие (от 15 до поне 40-45г.). На този фон загубата на 62 000 не са "смачкване на съпротивителните сили". По скоро това е "кадровата армия". И именно затова смятам, че това което е превзел Геник не е Плиска. Пак (за н-ти път) повтарям:
1. Ако Плиска е изградена за защита на населението (подобно на поне още два или три подобни лагера в съвременния смисъл на думата), което трябва да прибере даже, ако може и добитъка в момент на опасност зад рововете и палисадите на укреплението, защо е защитавана само от 12 000 бойци? Четох няколко пъти твоите постове, където смяташ, че първо са разбити 50 000, както и АВР. Не знам от къде правиш този извод? Ако може повече анализ. Но даже да е така! Абсолютно никаква логика 50 000 да са разбити извън Плиска (ако са в Плиска нямаше да са толкоз, а повече, а къде тогава са разбити 12-те хилки?), когато е могло да се затворят там (както е направил Аспарух, верно Плиска не е Онгъла, но с такава сила и опълчението, както и с няколко отряда отвън Геник е обречен).
2. Ако пък са разбити първо 12-те хиляди, а после 50-те хиляди нема начин да е Плиска (ако е това което знаем за нея: 23.5кв.км. обградени с широк ров и палисади и почти в средата 0.5кв.км. вътрешен град обграден (е хайде с нека да е дървена (но според мен е била каменна) )стена. Защо? Ми първо, кампанията на Геник е била мълниеносна (истински блиц....., а нееее, не :p ). Не може (според мен) в рамките на две седмици максимум (при Маркели Крум не е знаел накъде ще тръгне Геник, че да почне евакуацията) да се евакуира населението, напротив идеята е в случай на опасност там да се подслонят и българите, които обитават и други местностти и не са защитени. Тогава срещу Никифор биха се изправили доста повече войни, че и жени и старци.
Но да кажем, че това е било направено (как не ми го побира ума), тогава защо тез 12 000 ще се заврат баш там ? Примера ти с Аспарух е тотално некоректен. Тогаз (по времето на Аспарух де) в Онгъла е била голяма част от преселниците водени от него, включително жени и деца. А освен, че измират мърцина, дни по-късно идват 50 000 (е са, се някаква комуникация са имали, няма абсолютно никаква логика да отбраняват големия периметър (тук си съгласен нали), ако нямат подкрепата на населението (а те ще го имат при всички случаи, освен един - ако няма население ), а да се заврат в малкия, когато врага може да атакува от всякъде (нема ни скали, ни блата, ни река или море, а помощ не може да дойде за тях (като ги обкръжат)). А добре нека така да са направили! На 3 линейни км. са разположени 12 000. Това прави по 4-ри боеца на метър (без да броим конете, ха-ха къде ще сложат конете?, хайде натирили са ги (ма това не се ли наказва със смърт)). Еее Фори е бил голем гении! Успял е да вземе от ход толкоз гъсто отбранявана крепост. Колко стълби е носил? Даже да са 3 000 (на всеки метър по една) горе са посрещали ромееца 4-рима българи (без конете ), а и един е достатъчен. Или не е имало бойна пътека на дървените укрепления? Съмнявам се (както и че са били дървени). А може би Ники направо ги е запалил (еее, ако са били дървени)? И те кротко са изгоряли (заедно с пълнежа, който май не гори) за нула време, след което е разбил тези ненормалници, които са имали неблагоразумието (то за това са ненормалници) да се затворят вътре.
Съмнявам се. Силно се съмнявам!

[владетелят на шумер]

Мисля,че той (Никифор)се е опитал с този поход просто да се награби и да си възвърне репотацията иначе си е говорел празни приказки за българите.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Както и че Плиска не е средата, освен разбира се, ако под среда не се разбира столица. Но автора на АВР не е знаел и затова е това объркване. Както и че най-бързия начин да стигнеш до Сердика не е през Плиска (е немам сведения от първа ръка, ма съм сигурен, че Геник е знаел поне това!).

Изглежда, че главна цел на Никифор е било завладяването на аула и унищожаването на "главните сили" на Крум. А превземането на Сердика или не е влизало в първоначалния план, или пък е било задача ¹2. Струва ми се, че ромеите не са смятали, че Сердика е в България. Тя е била на ромейска територия, но е била временно окупирана от варварите. Тя впрочем и Мизия е била ромейска, но там българите са се били заседяли повечко време и затова терминът "България" по отношение на Източна Мизия вече е бил придобил гражданственост.

Какво се учудваш? Нали древните българи са били конен народ. Това според мен е прехода на една конна армия (без обоз във вид на жени, деца и стада), но винаги има възможност за объркане . Т.е. да не е знаел, че е 650км. .

Е, не вярвам да има объркване. Не мисля, че има проблем да се измине това разстояние на кон и то при съвсем нормален ход.
Така напр. разстоянието от Одрин до Константинопол е ок. 230 - 240 км. Бягащите от цар Калоян латинци след битката при Одрин изминават само за два дни това разстояние, което обикновено се изминава за пет дни.
Т. е. при нормални обстоятелства се вземат по 50 км дневно. При екстремни обстоятелства може и по 120 км на ден.

Да кажен, че си прав! Но Никифор не е направил нищо подобно! Даже да е превзел Плиска и тя да е била столица, нито е окупирал техните територии, нито е смачкал техните съпротивителни сили!

Но може да си е мислел, че го е направил. А може Никифор да е знаел, че докато Крум се крие по горите, все едно, че нищо не е направил. А по разбираеми причини е внушавал на войската си, че походът е успешен. Знам ли?:sm186:

Четох няколко пъти твоите постове, където смяташ, че първо са разбити 50 000, както и АВР. Не знам от къде правиш този извод?

АВР съобщава за събитията в следната последователност:
1. Никифор завзема аула.
2. Разгромява 12 000, оставени за охрана на мястото.
3. Съобщава се, че между другото бил срещнал и други 50 000. Ама не се съобщава къде и кога ги е срещнал.
4. Никифор се съсредоточава върху разграбването на аула.

Ще се опитам да разгледам три варианта:
². Първо е срещнал 12 000, след това 50 000, а после се връща в аула.
Никифор побеждава тези 12 000 при аула. След това напуска аула, тръгва на някъде да търси "главните сили" на Крум, среща по пътя си 50 000, побеждава ги и след като е решил, че "главните сили" на Крум са унищожени, се връща да разграби аула. Не знам как да го обясня. Но не виждам много логика в подобни действия.

²². Първо е срещнал 12 000, а след това Крум изпраща още 50 000.
Никифор побеждава тези 12 000 при аула. Крум изпраща допълнителни 50 000 като подкрепление, но те пристигат твърде късно. Тук възникват няколко въпроса:
1. Защо Крум не е изпратил тези подкрепления по-рано?
2. Струва ми се доста глупаво Крум да изпраща войска, която да отвоюва обратно аула, при положение, че е можел да я изпрати по-рано просто за да го опази.
3. Крум добре е знаел с какви сили разполагат ромеите. Глупаво е да остави само 12 000 срещу в пъти по-големите ромейски сили.

²²². Първо е срещнал 50 000, а след това 12 000.
Това ми се струва най-логичният вариант. Крум се опитва да спре ромеите с 50 000, но не успява. След това ромеите връхлитат върху аула, където помитат намиращите се там 12 000, след което започва разграбването на крумовите съкровища.

Може и да не съм прав, разбира се, но на мен третият вариант ми звучи най-логично.:sm186:

... идеята е в случай на опасност там да се подслонят и българите, които обитават и други местностти и не са защитени. Тогава срещу Никифор биха се изправили доста повече войни, че и жени и старци.

Не зная дали това е идеята. Но щом казваш, може и това да е. В такъв случай е твърде вероятно Плиска да е била столица по онова време, защото на друго място не са открити толкова големи заградени пространства. Но пък според сведенията на хронистите, населението се е изпокрило в планините, а не е хукнало към рововете на Плиска.
След Крум пък вече е имало доста на брой каменни крепости на територията на България и ако по-рано е имало някаква подобна концепция, то по времето на Омуртаг тя трябва да е била постепенно изоставена.

Еее Фори е бил голем гении! Успял е да вземе от ход толкоз гъсто отбранявана крепост. Колко стълби е носил? Даже да са 3 000 (на всеки метър по една) горе са посрещали ромееца 4-рима българи (без конете ), а и един е достатъчен. Или не е имало бойна пътека на дървените укрепления? Съмнявам се (както и че са били дървени). А може би Ники направо ги е запалил (еее, ако са били дървени)? И те кротко са изгоряли (заедно с пълнежа, който май не гори) за нула време, след което е разбил тези ненормалници, които са имали неблагоразумието (то за това са ненормалници) да се затворят вътре.
Съмнявам се. Силно се съмнявам!

Мисля, че за това вече стана дума по-назад в темата. А вместо да теоретизирам, просто ще дам един откъс от Йоан Скилица, в който се разказва за превземането на Велики Преслав. Там се съдържат много от отговорите на твоите въпроси?

“През втората година от царуването си [Йоан Цимисхий], като се готвел да тръгне на поход срещу русите, привлякъл войските с щедрости и назначил за стратези хора, отличили се с разум и опитност във военното дело. Погрижил се да бъде готово и всичко друго, та нищо да не липсва на войската... Като стигнал при Редесто, посрещнали го двама пратеници на скитите (русите – б. ². С. А.), дошли привидно, за да изпълнят мисията си, а в действителност, за да разгледат положението на ромеите (Срвн. с бягството на Византий при Крум – б. ². С. A.). Понеже те негодували и отправяли упреци, че са третирани несправедливо, василевсът, който знаел твърде добре причината за идването им, наредил те да обиколят целия лагер и да видят разпределението на войските. А като обиколили и разгледали всичко, той заповядал да си отидат и да разкажат на господаря си, че василевсът на ромеите идва да воюва с него, осланяйки се на такава дисциплинирана и послушна войска. След като отпратил така пратениците, сам той подир тях прехвърлил Хемус с евзони (леко въоръжени войници – б. пр.), около пет хиляди пехота и четири хиляди конници, нахлул ненадейно в неприятелска земя и разположил лагера си близо до града Велики Преслав, който бил столица на българите. А на цялата останала част от войската заповядал да го следва бавно с паракимомен Василий (Важни сведения за нуждите на мисловните експерименти, свързани с придвижването на ромейските армии – б. ². С. А.). Неочакваното му пристигане ужасило и сковало скитите... Все пак, след като Светослав им отправил много слова, ободрителни и подходящи за момента, те се съвзели и като тръгнали, разположили лагера си срещу ромеите. Междувременно войската, която била с василевса, внезапно се явила в равнината пред града и нападнала неприятелите съвсем неочаквано за тях, като заварила извън стените около осем хиляди и петстотин души, които правели военните си упражнения. Те се съпротивявали известно време, но след това изтощени побягнали. Едните били избити безславно, а другите се спасили в града. Докато ставало това, скитите, които били вътре в града, като се научили за неочаквано нападение на ромеите и за схватката им с техните хора, грабнали, каквото оръжие им попаднало, и излезли на помощ. Ромеите ги пресрещнали и започнали да ги избиват (понеже те вървели без ред и разпръснато). Затова скитите, като не могли да издържат дори за кратко време, ударили на бягство. А понеже конницата на ромейската войска избързала напред и преградила пътя към града, тези, които бягали разпръснато по полето, били залавяни и избивани, така че цялата равнина се изпълнила с мъртъвци, а били заловени още по-голям брой пленници. Сфагел, който стоел начело на цялата войска в Преслав (между скитите той бил по чин след Светослав) и който, разбира се, се страхувал за самия град, затворил вратите и ги залостил със затвори. После се изкачил на стената и оттам започнал да отблъсва с всякакви стрели и камъни настъпващите ромеи. Настъпилата нощ прекратила обсадата. Но призори се показал проедър Василий с цялата следваща войска. Василевсът се зарадвал много от неговото идване и се изкачил на една височина, за да го виждат скитите. А войските се съединили и обкръжили града. След като василевсът много подканял скитите да прекратят съпротивата и да не се погубват съвсем, но те не се съгласили да слязат от стената, ромеите, изпълнени със справедлив гняв, започнали обсадата: те прогонвали с лъкове неприятелите, които стоели отгоре, и опирали стълби о стените. Един храбър войник, като държел с дясната си ръка меч, а с лявата си издигнал щита над главата си, пръв се изкачил по една от сътлбите. С щита си той отблъснал ударите, а с меча си се отбранявал срещу тези, които идели насреща и му пречели. Така се изкачил през зъберите и като разпръснал всички, намиращи се там, отворил безопасен път на ония, които го следвали. По негово подражание се изкачил и втори, трети и после мнозина други. След като те образували затворен строй, притиснатите скити започнали да се хвърлят от стените. Също и много други ромеи, съревновавайки се с първите, се изкачили от различни места на стената с помощта на стълби. Докато скитите били обзети от смут, някои ромеи се промъкнали тайно и без мъка до вратите, отворили ги и пуснали войската. След като градът бил превзет по този начин, скитите побягнали към теснините, но били хващани и избивани, а жените и децата били заробвани...
По-храбрите от скитите, на брой 8000, завзели едно укрепление във вътрешността на дворците в столицата, където се притаили за известно време, и незабелязано хванали и избили мнозина от дошлите там, за да огледат мястото или за да заграбят плячка. Като научил това, василевсът изпратил срещу тях силна войска. Но пратените войници се колебаели и не смеели да започнат обсадата не защото се страхували от русите, а понеже мястото било укрепено и непревземаемо. Василевсът лесно разпръснал това смущение, като взел оръжието и тръгнал пеш пред другите. Щом видели това, войниците вкупом грабнали оръжието и се втурнали, като всеки бързал да изпревари василевса, и с бойни викове и боен зов се нахвърлили срещу крепостта. Но понеже русите храбро удържали обсадата, те запалили огън на много места и така надвили съпротивляващите се. И наистина [русите], като не могли да устоят на силата на огъня и на ромейската войска, започнали поотделно да се хвърлят от стените и да бягат. Мнозина загинали в огъня, други били погубени, като се спущали, а останалите били избити с меч или били взети пленници. По такъв начин бил превзет градът, без да е могъл да устои дори цели два дни.”

[BAGA_TUR]

Като гледам какви цифри се споменават - леко недоумявам..
Аз съм виждал "само" 3000 подстрой души - бяха си доста.. :1087:

В рамките на няколко дни, как ще се мобилизират 60 000 души!??

Ако тези 12 000 са гранична стража, в кои гарнизони и била разположена? Един, няколко?
Ако тези 12 000 са гранична стража, която охранява пътищата през 1, 2 прохода през планините към, евентуално Плиска, то ако се опитаме да си представим, числеността на "граничните" гарнизони в другите направления на държавата и да ги сборуваме най-общо, постоянно действащата армия на Крум би се получила внушително число!

Според мен, което е естественно недоказуемо, както и всички предположения за тази битка: Никифор е срещнал първо граничната стража /онези 12 000 /навярно само няколко хиляди, а след като ги е разбил, със другите /50 000/. Но тази армия, /доста по-малко от посочената цифра, защо не макс. 7 - 8 000/ би трябвало да е по-голяма част от "столичната" стража, и както е традиция в първата половина на ПБЦ е най-вече конница. Както виждаме от летописите, нямаме подробно или поне най-общо описание на първите две битки. Авторът акцентира върху последната - "възмездието" .
Можем само да предположим, че втория отряд, предимно кавалерия, е воювал в типичния за тогава на българите прйом - удрят, и ако работата се "закучи" /извинявам се за израза / отстъпват. След като не успяват да спрат Никифор и губат столицата/аула, струпват сили за контратака - подпомогнати от бездействието на ромеите. Вследствие на постепенно изменящатата се обстановка и засилването на българите /което Никифор е разбрал/, бива принуден да търси път за отстъпление и така до.. другото е ясно..

.

[Юлиан Август]

Даже да са 3 000 (на всеки метър по една) горе са посрещали ромееца 4-рима българи (без конете ), а и един е достатъчен.

Четирима дори ще са малко- поради простия факт, че воюването не е компютърна игра и хората например се изморяват. Т.е. тези четиримата ще трябва да пазят на смени и да се бият на смени, а така дори може да се окажат малко- ако боят продължи по-дълго време. Нападащите имат инициативата, предполага се и предимство в бройката, така че могат да се делят на отряди и да бият от различни страни и пр. Освен това, никой не би оставил армията си без дори малка резерва, т.е. тези нашите четиримата може да се окажат трима дефакто.
Конете едва ли са натирили- запазили са част от тях в случай на нужда от бързи излазки или отстъпление. Останалото Октавиан е отговорил с цитата.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

... воюването не е компютърна игра и хората например се изморяват.

В компютърните игри от поредицата Total War войниците също се изморяват.

Според мен, което е естественно недоказуемо, както и всички предположения за тази битка: Никифор е срещнал първо граничната стража /онези 12 000 /навярно само няколко хиляди, а след като ги е разбил, със другите /50 000/.

Не знам дали има смисъл да повтарям за n-ти път, че в АВР изрично е посочено, че тези 12 000 са били оставени да охраняват мястото, т. е. аула.
Виж, за 50-те хил. могат да се съчиняват какви ли не хипотези. Но не мога да разбера откъде ги измисляте тези 12 000 гранична стража?

Освен това, не мисля, че Крум е имал на разположение само няколко дни. Виж, почти цял месец може и да е имал на разположение.

Между другото, ето малко инфо във връзка със значението на думата "аул":

АНОНИМЕН ВАТИКАНСКИ РАЗКАЗ:
"А [Никифор] навлязъл и се настанил в резиденцията /αυλην/* на първенеца на България, по име Крум."
* Под думата αυλην тук се разбира изобщо резиденцията (дворът) на българския владетел. Вж. В. Бешевлиев, Паралели, ИИД, Х²V-ХV (1937), стр. 75 сл. - Ив. Дуйчев, бележки върху историята на българската архитектура през средновековието, ИИГА, Х² (1957), стр. 52 сл. Според други под αυλην се разбира селище. Вж. Г. Баласчев, стр. 113-114. - В. υ. Arnim, Zur Geschichte der Onoguren: Zeitschrift f. slav. Phil., X (1933), p. 345 sq. - В. Тъпкова-Заимова, Първоначалното българско селище и въпросът за аулите, ИИБИ, V² (1956), стр. 439-452. (ЛИБИ ²²: 269)

ЙОАН ЗОНАРА:
"И тъй той събрал отвред войсковите си отреди и пристигнал в България, когато Крум бил вожд на народа. Отначало той имал успех и превзел Крумовия аул (така наричат българите жилището на своя вожд) и наложил печат върху съкровищата на Крум, като че ли били вече негово притежание, и наказал много от своите служители, загдето заграбили плячка."
"... ωστε και την του Κρουμου παρειληφεναι αυλην (ουτω γαρ την του σφων αρχηγου οι Βουλγαροι εκαλουν κατοικησιν)..." (ГИБИ ²V: 11)

[владетелят на шумер]

Мисля,че първо(Никифор) разбил 12 000 в аула,а после Крум като събрал 50 000 опълчение решил да си го отвоюва.

[BAGA_TUR]

Не знам дали има смисъл да повтарям за n-ти път, че в АВР изрично е посочено, че тези 12 000 са били оставени да охраняват мястото, т. е. аула.
Виж, за 50-те хил. могат да се съчиняват какви ли не хипотези. Но не мога да разбера откъде ги измисляте тези 12 000 гранична стража?

:tup:

Ок, 12 000 дворцова стража, разбита при първият сблъсък, а другата армия /50 000/, не е точно педесет - по-скоро реорганизирани части от първата, с известно подкрепление претърпяват неуспех с контратака.
Или целта им е била да забавят още малко ромеите, за да може повече население и имущество да се евакуира?
Възможно е първата схватка, да се е провела при външния вал на аула, а второто сражение - при вътрешната отбранителна стена.

.

[Хана]

По повод на целите на Никифор: преди описанието на събитията Теофан дава ситуацията във Византия, от която личи, че с похода императорът се опитва да повлияе на общественото мнение и да събере богатства. Така че може да се предполага, че не е имал намерение нито трайно да се настанява в тези територии, още по-малко да гони българите зад Дунава. Това личи и по действията му по време на похода, след завземането на столицата на Крум. Това поне подсказва логиката на поведението му.

За "аул" - към 250-ия постинг в тази тема говорихме за това и новите цитати от Императора само потвърждават, че превеждането на auli на съвременен български с "аул" е не само неточна, ами и направо погрешна. Така че дайте да говорим за резиденцията, столицата, главния град и т.н. на Крум, а не аулът. А и това доста принизява впечатлението от въпросното населено място, което е имало богати улици с хубави къщи с еркери - нещо твърде нехарактерно за един аул.

П.П. Когато някоя тема от българско средновековие надмине по брой мнения темата за Резун (а тази понатрупа бая мнения), подозирам, че Импиръл ще затвори форума. Така че давайте го по-леко.

[Иво.Станоев]

въпросното населено място(Плиска -б.а.), което е имало богати улици с хубави къщи с еркери - нещо твърде нехарактерно за един аул.

Само от любопитство откъде точно знаем, че улиците са били "богати" и че къщите са били "хубави" и са имали "еркери".

С уважение,

[pnp5q]

Само от любопитство откъде точно знаем, че улиците са били "богати" и че къщите са били "хубави" и са имали "еркери".

С уважение,

От източници, цитирани по-рано в темата, г-н Станоев.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Всъщност, единственият източник, който дава подробности е Анонимният ватикански разказ. От него става ясно, че сградите са имали еркери, но не може да се разбере дали са били богати и хубави. Но пък става ясно, че Никифор е смятал да построи на това място град. Т. е. за него сякаш това не е било град:
"Като ходел по улиците на резиденцията, той се разхождал по чардаците на къщите, радвал се и казвал: Ето бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения"".